Хермес Тот

      Живия огън в нас     Всеки от нас е пламък, малък огън идващ от друг, квантов свят.  Този малък реактор, който ни прави живи, всъщност оживява много структури за да се оформи оная система, която наричаме човек.  Ние виждаме хилядна от онова, което сме!  И всички наши агрегати /Енергийни тела/ са от различна измерност, сложност и структура, но заедно изпълняват една основна функция – да проявят живота, да изявят духа.  И колкото по сложни са структурите, ДНКто, толкова повече дух „извира”.       Нашия социален живот, нашата свободна воля са създали проблеми при   изявата на духа.   Енергийните, плазмените, виртуалните,…. структури   в нас през, които се спуска „светлината” на духа са натоварени с нюансите на нашия живот и избор*.     Когато изпитваме определени емоции /агресия, апатия, …/,  когато изграждаме определени полеви структури чрез нашия ментален и духовен живот /алчност, егоизъм,…/  ние възпрепятстваме естествения ход на енергията в нас.      От върха /дух, душ

Реквием за майка ми                                        /второ и последно лично отклонение/*     Знам, че ме очакват 2-300   важни и интересни теми /имам ремарки или заглавия/, но тия две седмици на мога – майка ми беше в кома и не излезе.     И никоя логика или световна философия не може да обясни и укроти онази подсъзнателна невидима връзка между майка и дете.** Никоя физика или религия не разкрива необяснимата и стягаща болка от скъсването на жицата на истинската, майчина любов.    Колкото и да разбираш структурата и идеята на света, както и мястото на душата в него – нищо не може да спре стягането в гърлото, нито да угаси необяснимия огън в мозъка разпален  от необратимостта и от загубата.    Пиша за да напомня на всички, чиито майки са живи и са част от живота им    - тази жена е много свързана с вас и тутакси забравете дребни интриги и криви думи, и идете, и й кажете колко я обичате.   Щото отиде ли си, повярвайте, ще изпитате лудо желание да я зарадвате дори за един миг

Сакрална истина 7:  "Където е съкровището ти, там е и сърцето ти"  /Ев. Матей 6:21/        Често се чувствам като дете застанало на ръба на света, загледано в странните облаци, захласнато в красотата на пейзажа и на непознатите сенки, които плуват в мъглата. И когато физика, психология, поезия,... започнат да ми обясняват хоризонта - притихвам, облягам се на скалата,  отварям широко очи и се заслушвам.  Но когато чуя религия, философия, окултизъм,... оживявам се, изправям се и скачам напред в неизвестното.  И докато летя надолу, с главата напред, знам, че мога и да сгреша, мога и да пропадна, може и да открия съкровище. Тогава разбирам, че каквото и да видя, почувствам, преживея, освен, че ще ме промени, ... ще ме провокира да го споделя.  А "духовното" трудно се описва!   Защото ние, хора все още имаме еднопрофилна, едноизмерна духовност - върти се около един тип ценност /и тази ценност определя посоката на душата ни/.             Духовността е по-висока фор

Сакрална Истина 6 :  Има един Общ енергиен вихър и ти си част от него      За да разберете общата картина, която обяснява от къде идваме и къде отиваме – трябва да си представите голям кръг, подобен на уоробороса.   Така изглежда   гледана от „горе”   цялата движеща се многоизмерна конструкция, която ражда светове и същества. Някои описват световния пъзел като дълбок кладенец, от който с много енергия /дух/ и информация /душа/ трябва да се измъкнем по законов, спираловиден път.    Всъщност целия   генезис* се движи в спирала,  както и всяко преминаване между измеренията, всяко творчество и всяка еволюционна стъпка са  спираловиден   вихър, торнадо от енергия.   И ние, съзнателните същества сме малък фрактал** от този Общ кръг.   По закон ние също имаме свои вихри, благодарение, на които правим стъпка нагоре по общия цикъл. Ето как изглежда /според мен/ цялата картина: Човек е сборна формация от всички предходни елементи на спиралата. Като холограмен елеме

     Защо бе, човек?        Имам един прост въпрос – гладни ли са за месо хилядите мъже, които днес напълниха горите с джипове и пушки?  Отговора е ясен – не! Магазините са пълни с балсамирани животни и видно е - тези мъже имат пари за това.  Тогава  какво правят с тези пушкала из калната гора?  Отговора е  грозен – мъжете имат нагон да убиват, просто така!  Имам къща в Балкана и като си ходим по гости из махалата – виждам в механите и трапезариите да висят рога, глави, препарирани животни,…и слушам разкази за красиви елени, които гордо са минали пред мерника  на  гостоприемния съсед.  Отново онемеявам! Познавам доста хора, които си  „чуват” животинки в задния двор.  Галят козичката Пенка, милват телето Генчо, радват се искренo на дебелата кокошка Йовка, гледат в очите малкото игриво яре …. и след два дни вземат ножа и …кръв и черва из двора.    Прибрал съм 9 бездомни котки и едно куче. Всяка сутрин ги храня и …слушам преминаващите баби да ми обясняват през оградата как

    Малко тъжно  и  лично!               Всички утъпкани пътеки, всяка мисъл и представа в тоя живот са поставени на изпитание, на проверка, когато вятърът на смъртта започне да духа около теб.  За последните две години два  пъти мои,  най-близки хора стоят на ръба и се борят за живота си*.   Точно  тези моменти разкриват каква е моята вяра и до къде стига тя.     Независимо дали мога да помогна или стоя до болничното легло и чакам  -  когато живота е предизвикан, когато нещата са на кантар, единственото, което мога да направя е да се моля за отсрочка.   Моля се от два дни, а днес ще седна до леглото за втори път от година и половина насам  /този път до майка си/ за да изпрося няколко години.  Тя видя и внуци и правнуци, но е твърде млада по дух и цял живот се бори … и не можа да се напълни с радост сърцето й.  Днес ще отида да поискам, да измоля още 8-12 години живот …, през които  ще организирам  поне 10  прекрасни спомена, които тя да отнесе с усмивка нагоре.           Пиша