Хермес Тот

                                                                                           Ако реката не е твоята                                             /логично продължение на предната страница/                 Като   четем   шумерското клинивидно писмо,   индийските епоси,   индианските предания,   древногръцка и скандинавска митологии, …   почти във всички древни предания, митове и легенди се разказва за битка на боговете, за техните вимани /машини/ и как са ни променили гените, дали са ни огън, писменост, наука, научили са ни на земеделие, астрономия, математика….   Дали вярваме в извънземни или не, повечето от нас са чували за всички тези подробности.    Но на тази страница искам да   акцентирам на онова, което подминаваме като факт, защото някак много ни е разбираемо и за това незабележимо – „те воюваха помежду си”.           Мога да напиша доста страници за Фаетон, за Марс, за Курукшетра, за Дварка и т.н..   Но да оставим поредицата от факти, а да попитаме – защо?

                                          Градината "Матрица"    и    твоя  Вътрешен път                       В Бхавад-гитта населението е разделено на 4 касти: 1. интелектуална, духовна /на брамините/, 2. на военните, политиците /кшатрии/,  3. на творци и търговци /вайши/ и на работниците, надничарите /шудри/.  Последната, която съставлявала над 80% от хората е наричана още и кастата на магаретата /, на ония, които орат и носят хомот/@ .    Независимо какво мислят за себе си и как се самоопределят – много от нас са в тази каста и в това няма нищо странно, нищо порочно,… просто  така е изградена социалната система и съдбата те е посяла в тази нива.   Съвременните шудри, особено в по-развитите страни станаха по-образовани, живеят все по-дълго, раждат все по-малко или никак, свикнаха с удобства и права, за които техните предци дори не са сънували.        Някой наблюдава това  и  анализира!    Стожерите на системата  от 2ра каста редовно подстригват тревата за да не п

Записки по пътя       Докато пътувам, докато стоя по светофари и задръствания, докато работя нещо, докато живота минава покрай мен ...   ми "вървят" отделни теми - и реших да си ги записвам тук.  Почти всеки ден пътувам, почти всеки ден ще записвам какво съм мислил по пътя!     - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - *     колкото повече се идентифицираш с нещо /пол, възраст, раса, етнос, език, религия, социален статус,…./, толкова по безличен ставаш.  Освен това илюзорните различия помежду ни са врати към разделение, повод за агресия, израз за недоразвит интелект.  Когато станеш по-разумен, по-осъзнат ще приемаш за себе си, че си нещо много повече от всичко, което са ти внушили … нещо много повече от всичко, което общество, етнос, семейство, възрастова група,… ти определят като рамка.  Бъди над всяко ограничение, когато се самоосъзнаваш и рано или късно ще открие

                                                          Стълбата на душата            /друг поглед към част от истинската наша същност – специфично четиво само за по-ангажирани с тематиката/                   Нашата душа е поле, което записва всеки наш съзнателен продукт и от качеството му зависи посоката й в многоизмерния, шарен свят. …..   Но толкова ли е просто?     Както атома   като система от положителни и отрицателни частици в равновесие е част от фрактална верига достигаща Слънчева система, Галактика, Вселена,… така и душата е само част от друг балансиран фрактал, от друга хомотативна спирала.   Ние познаваме и материята, и душата – и тези два свята, както и тяхното съчетание, което наричаме живот са нашия познат свят.   Можем логично да предположим, че съществуват много видове фрактали, и много видове, на онова, което приемаме за живот.   И всяка частица, всяка душа, всяка форма на живот са прозорци, връзки между различни светове.   Но да оставим електрона /материя