Хермес Тот

                                         Живот по плът, живот по дух - що е то?        Има два свята, които живеят заедно тук и сега около нас, и вътре в нас.   И двата ни искат, борят се за нас всеки ден!        Единият е лесен и шарен, и ни увлича чрез сетива, тяло, емоции.   И понеже е материален, и вибрациите му са „тежки”, танцът   с него   иска от нас същите стъпки, същите честоти*, същата съдба.   Това временно е приятно за усещанията и желанията, но бързо се развиват неестествени реакции, които ние наричаме зло. И докато младата ни цивилизация масово избира пътя на материалното   състезание и агресивното его, онези, които помнят чистите мечти на предците стават все по-малко. А още по-малко са онези, които искат и могат да извървят пътя на тези мечти**.         Можем да го кажем и по друг начин:     напредваме в информация, в техника, в удобство,… и до стотина години ще тръгнем да се разселваме по други, близки планети, докато   познанието и морала ни очевадно не съответства

                                                             Чистотата в мен!           В нас има заложена първична чистота, която по различни външни причини губим #. Тя е скрита зад ония ценности, които древните са изписвали върху камъни. Тя е причината в древността /2-3000г. назад/ предците ни да са живели по-дълго, по-хармонично, по-спокойно.  Не че и тогава не е имало страсти и пороци, но „имунната им система” е била по-силна срещу „кривото”.   А нашата душа не е по-евтина или по-различна от тяхната.       Дали, защото градския живот е неестествен € или защото сега изкушенията и стреса са повече, но се отдалечаваме твърде много от онази пречистваща светлина, която дава простия пасторален живот и неговата облагородяваща тишина и спокойствие.    Гледам хората в очите и те, очите се движат напрестанно, отревисто, неспокойно. Правя услуга сто пъти и с любопитство очаквам поне веднъж да чуя „благодаря” … ама не. Чувам как нестихващият негативизъм пълни подсъзнанията с противоречия и а