Хермес Тот

      Добри приятели ,  добър живот!     Благословия е когато живота те среща с различни хора.  Ако си достатъчно наблюдателен -  всеки, когото срещнеш може да ти бъде учител:  както с умни приказки, така и с грешки или  щуро поведение.   Макар да живея леко встрани от цивилизацията и гората гали порива на къщата ми … поради благосклонност на съдбата непрекъснато се срещам с хора,  много, от които оценявам  високо.  …              Та, вчера бяхме на маса с такива хора и докато те разказваха за дългия си и невероятен живот пълен с успехи, с известни хора и интересни събития,  запомних две неща:    че няма случаен успех  и  че хората стават щастливи ... с мозъка си.      И реших съвсем накратко да ви споделя ония мисли, които ме споходиха, докато слушах и наблюдавах тази достолепни хора.      Ако искаш достоен и щастлив живот има неща, които трябва да изградиш /1./ и   неща, които   да ампутираш /2./.    /1./ Често да   повтаряш хубавите случки от живота си и   редовно г

       Очите никога не лъжат!           Имаме мозък, който използваме едва 10%. И тези няколко % отделяме за „:невероятни” и „важни” неща* като: футбол, готвене, кола, дрехи,…  А   жизненоважна информация остава „скрита” за нас – просто защото не ни е стигнал акъла до там.   Но тук ще пиша за нещо, което преминава през живота ни и непрестанно участва в него:   анализа ни за хората, които срещаме или за хората, които трябва да отбягваме / по причина – физическа и душевна безопасност/.       Има много неща, които трябва да  виждаш  в човека пред теб.   Например -  антропологични белези – форма на глава, височина на чело, дебелина на устни, челюст,   големина на уши , на очи, … и т.н..  Всеки  белег, всяка форма  обяснява  кой стои пред теб и какво можеш да очакваш.      Никой не ни учи на това, никой не учи децата си на това!     А е толкова просто!     Няма   математик, философ, поет,… с един пръст чело или   силно издадена челюст.   Няма   музикант на класическа музика,   който д

                                                          „ Къде сме?”                                                                    По-хитрите измежду хората са разбрали, че колкото другите знаят по-малко, толкова по-лесно е да бъдат използвани, излъгани, пренасочвани.            И за това децата излизат от училище с „невероятната” информация за валентностите на елементите, за личния живот на краля слънце /Луи 14ти/,   за   австралопитека открит в Кения …     и като вземат дипломата си под мишница се изправят пред вратата на живота и започват периодично да се сблъскват със собствената си некомпетентност     -     те не знаят как се използват билки и лекарства, как да се хранят и дишат правилно, какво влияние ще имат политика и икономика в живота им, как да защитават права и собственост и как да добият елементарна правна култура, как да спестяват,   кое е важно за техните нужди и здраве, …. мога да изброявам до утре все важни неща, за които никой и нищо не им е говорил.     

        Има     само     две     здравословни      крайности               Научени сме в дребни и несъществени неща да влагаме много енергия и емоция!          Когато изказваме мнение за някого или нещо, винаги сме крайни: „Иван е лош човек”, „Това нещо не може да стане”.   Когато обобщаваме пак сме крайни: „всички политици крадат”, „еди-кои си са студен народ”.   Изпитваме някаква нужда да сме категорични и ясни, когато изявяваме нашата оценка и мисъл,   и   тази настойчивост да демонстрираме и наложим своето, винаги ни води до крайност.   Крайни сме за съдбата – или всичко е предопределено,   или сме господари на   кармата си.   Крайни сме в храненето   -   или ядем всичко наред, или   ядем само един вид храна и яростно, до фанатизъм искаме да уверим другите, че сме прави в избора си.   Крайни сме в общуването -   или не подбираме своя външен свят, или се свиваме в отшелничество.   Крайни сме в оценките си за света, в който живеем -   или се срамуваме от нашата цивилизация, и