Защо бе, човек?

 

     Имам един прост въпрос – гладни ли са за месо хилядите мъже, които днес напълниха горите с джипове и пушки?  Отговора е ясен – не! Магазините са пълни с балсамирани животни и видно е - тези мъже имат пари за това.  Тогава  какво правят с тези пушкала из калната гора?  Отговора е  грозен – мъжете имат нагон да убиват, просто така! 

Имам къща в Балкана и като си ходим по гости из махалата – виждам в механите и трапезариите да висят рога, глави, препарирани животни,…и слушам разкази за красиви елени, които гордо са минали пред мерника  на  гостоприемния съсед.  Отново онемеявам!

Познавам доста хора, които си  „чуват” животинки в задния двор.  Галят козичката Пенка, милват телето Генчо, радват се искренo на дебелата кокошка Йовка, гледат в очите малкото игриво яре …. и след два дни вземат ножа и …кръв и черва из двора.   

Прибрал съм 9 бездомни котки и едно куче. Всяка сутрин ги храня и …слушам преминаващите баби да ми обясняват през оградата как още от малки ги връзват в чували и ги хвърлят в реката, „особено, ако са женски”.

     Е, сега вече имам сериозен въпрос   -   Аз ли съм сбъркан или живея в някаква  лудница от невежество, жестокост и лакомия?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     „Елли – белли”.  На турски значи петдесет и беля /побългарено, защото иначе трябва да се казва елли-сорун/.  Това е поговорка, която много кратко ни подсказва, че след 50 години тялото започва да „бута масло”.  И понеже /дай Боже/  всеки от нас да стигне и да мине тази зона –  за това ще напиша две-три изречение за нея.

   Когато си млад въобще не мислиш за втората половина от живота си.  Приел си, че си безсмъртен и всички навици, забавления, суета, работа, представи,…ще са същите ….завинаги.  Но тялото още на 40-50 ще започне да ти подсказва, че дефектите му не са временни.  Пък и когато родителите ти започнат да си „тръгват” ще осъзнаеш, че те са прикривали с тялото си неизбежната реалност, която идва срещу теб.   След 50те много неща трябва да ти изглеждат и да стават безсмислени.  След 50те много мъже осъзнали че финализират "някои неща" се втурват обезумели да наваксат с младо - и става голям смях.
  Ако си поне малко разумен ще разбереш, че ако не промениш навици, ум, храна, движения,  грижа за тялото, скорост, приоритети… на време  – ще сгрешиш фатално.  Като споменах скорост – понеже съзнанието започва да ограничава „екшъна” и да се „завърта” постепенно навътре,  усещането за време се променя – живота започва шеметно бързо да тече между пръстите. 

   Вчера говорих с един комшия, дърводелец:  „Станах на 83 и не знам кога. Сякаш бързо минах през някаква илюзия”.    Миналия месец пък на маса един лекар /”голямо име” в своите среди/ ми разказва надълго и широко как повечето мъже не осъзнавали възрастта и продължавали със същото темпо и енергия да „въртят педалите на живота” и между 50 и 60г  падали от колелото.   Преди време един богат приятел ме поучаваше:  „След 50 всичко  се променя  – здрав-прав и изведнъж разбрах, че трябва да включа на ниска предавка за да не изпуши мотора.”   

   Ако не сме адекватни към годините – тялото ще ни ги напомни, но по трудния начин.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

  

     Слабостта ражда страх! По-голяма част от хората хранят страхове от младини. Това определя тяхното поведение и начин на живот.   Някъде дълбоко заровен, дори на подсъзнателно ниво  големият мотив да се образуват общности, да се следват традиции, да се поддържат родови поселища,…. е страхът да си сам.  И колкото по-назад е в еволюционно отношение индивида, толкова по-ревностно и агресивно търси присъствие на род, на племе, на етнос.   Естествено плаща за това, понякога неосъзнато, понякога самохипнотично, … но плаща с нагаждане, с подкрепяне на традиции и родови връзки, на икономически и семейни отношения и от там - зависимости.
      Ние сме на границата между запада и изтока, и имаме афинитет, исторически уклон към азиатската и консервативна семейна среда и възпитание.  Ние, а и южните съседи сме нагледен пример как  психологията  конструира обществото.  И когато носим страхове и търсим среда, в която да се скрием, ние едва ли осъзнаваме напълно както психическата, така и икономическата, така и кармичната цена, която  плащаме при сливане с определена група.    Само силните, смелите и развитите могат да поемат и да извървят свой собствен път, път понякога отделен, понякога съвсем различен от този на рода, обществото, етноса, ….
     Ако общността несъзнателно те привлича, ако там се чувстваш добре и не можеш да живееш нормално извън нея  - значи храниш страхове или си на еволюционна фаза от първично формиране на съзнание!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

  

  

      Вчера ми се наложи да съм в болница – и ме завъртя суматоха  от лекари, сестри, роднини, болни,… Но понеже отидох с план и мобилизиран не се поддадох на шумотевицата и …забелязах нещо, което ще споделя, защото е важно:   никой не обръщаше нужното внимание на самите болни. Сестрите обясняваха нещо медицинско, роднините си говореха през леглото – кой е дошъл, кога пак ще идва, какво трябва да се донесе утре  и къде , и защо, и колко, … хиляди общи  факти над главите на болните.  Някаква нервна препирня и суетене, защото … защото не знаят какво да направят за своя човек.  Навеждат се, погалват го, и пак … „утре ще донеса сок, ти донеси мокри кърпи,…”.  

    Предполагам всички се панират, когато близък човек е в опасност, когато е в непонятна за тях безизходица.     /освен това грешно приемат, че като е болен или е в кома - не ги чува/

     Направих точно обратното – концентрирах цялото си внимание върху болния  /майка ми – в кома от инсулт/.   Отделих й 100% от времето в стаята – само за нея.  Донесох й цялата си положителна енергия, изсипах всички красиви думи в ухото й – за любов, благодарност, обещания,… и тя се събуди, погледна ме, проговори, поиска да стане…*.     Благодарен съм и за молитвите на всички, които я споменаха и съм сигурен, че те са „извикали” нужната помощ отгоре.      Но …

… когато отивате при болен, оставете в къщи всичко /грижи, емоции, злободневие, задачи,.../  и идете само с  пълно  Сърце,  цялото си Внимание и Спокойствие,  всичката си Любов, цялата си положителна Енергия.   Болния има нужда от това и само от това … и му ги дайте изцяло!

* 24.окт.  -  това беше единственото й връщане от кома, за 4-5 минути. След този "проблясък" нещата тръгнаха надолу. /и на 14ия ден си отиде/.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     

    Можеш да минеш през този живот като отявлен егоист. Можеш дори да подкрепиш това свое съзнателно поведение с много сериозни доводи.  Живеем в Кали юга – епохата на тъмнината, на материята, на агресията и невежеството, и е много удобно да си  материален, егоцентричен, егоист,….  В такава епоха само такива успяват да се чувстват удобно.  Има много професии и службички подкрепящи системите, държавите от тази Тъмна епоха.  Погледнете „аристократичните” политици, вижте „образованите” полицаи, идете при „културната” администрация.  Тези хора не са случайни – за да се нагодиш към една бездушна или репресивна машина не може да си одухотворен,  не може да си чист.   Тези дефекти на съдбата обаче са в сила и за доста голяма част от хората.  Дали защото не е достигнала любов в детството,  дали защото са били жертва на агресия, дали защото улицата е внушила грешни ценности  -  много хора са загубили способността да обичат някой друг освен себе си,…загубили са светлината в очите,  съпричастността, съчувствието,  добронамереноста.  

     Ако нямаш способността да усещаш емоциите -  болката, радостта,… на човека пред теб,  значи си осакатен на ниво душа.  Ако не можеш да разбереш защо и как човека до теб се чувства, защо реагира така, защо мисли иначе  – значи  си егоист и това не е просто дума – това е болестно състояние, което те прави инвалид на ниво душа.  Когато е така, едва ли можеш да осъзнаеш какво съдбоносно значение има това за теб сега, пък и след смъртта.

     Съвременната цивилизация е поставила своето чувствено и сетивно състезание на ниво предмети, храна, пари, удоволствия,…. То толерира грубата игра и избутва в ъгъла одухотворените, идеалистите, творците.  Замислете се колко от хората, които са успели, богати и известни, можете да наречете „чист”, интелигентен или одухотворен.  

    Способността да усещаш, да разбираш, да съпреживяваш радостта или болката на  хората около теб е знак, че душата ти е жива и функционира.  В този живот, в този свят – това качество на душата е в противовес  с успеха, с израстване в обществото, с осигуряване на оцеляването.   Но има среден път и той според мен е правилния.

   Средният път – е съчетаване на емпатия, на идеализъм, на способността да видиш /и преживееш/ света през очите на всичко живо около теб, на търсене на Истината над суета, материализъм, его …. и способността да оцеляваш интелигентно и спокойно като влагаш математическа логика в обществото на Кали юга.    Ако си разумен има вариант да запазиш душата си и да оцелееш материално в едно болно от алчност общество.  И колкото си по-интелигентен, толкова по-уникален ще е начина, по който можеш да се измъкнеш като чиста душа от този  материален цирк.  И колкото си по-интелигентен, толкова повече ще осъзнаваш краткия битовизъм, който ни е натрапен в тази епоха и значението на безсмъртната ни душа.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

      

      Когато следим новините, когато четем форумите, когато гледаме филмите …. от всякъде умовете ни са непрестанно обстрелвани от закодирани идейни, културни и политически знаци.  Т.е. навсякъде някой иска да ни внуши нещо с  политическа или икономическа умисъл.  И в тази свободна арена се лее всякаква информация – кой каквото скалъпи, само и само да бъде внушена определена идея. И ние в повечето случаи по навик … вярваме.  От 10 „интересни” медицински и политически статии във фейсбук 9 са пълна измислица.  Проверявал съм!  „ Проф. И. И. установи, че …” – разравям нета и няма такъв професор, … но има човек с такава снимка – шлосер. „Партията А.  внесе закон за намаляване на пенсиите” – преравям нета, влизам в държавен вестник, ровя-тук там,  няма нищо такова.  Но под всички тия „сериозни” статии 100-200 разпалени коментара – емоции, псувни, тиради...   Но не за повърхностните и за наивните, не за манипулаторите  пиша тук.         За мен е важен факта, че всички тези ежедневни  хиперболи и лъжи се натрупват в гънките на мозъка като отровна утайка и там се изгражда   изродена представа за света.  Наслагванията са като вирус, който разяжда светлото и чисто съзнание.     Все повече хора приемат, че живеем зле, че светът деградира, че вървим към войни, болести и бедност – такива внушения лъхат от всяка втора статия.   А, ако човек изплува над  „криминалните” новини, поредния апокалипсис,  над „шока и ужаса”, с който започва всяка втора статия …. и започне да мисли сам и по-задълбочено ще открие колко различна е всъщност реалността.       Например:   всичко, което има сега един средностатистически гражданин /ток, вода, храна, кола, свобода на движение, информация, хигиена, медицина, …/ и което приемаме за даденост е било немислимо, невъзможно за неговия дядо.  И ако дядото беше жив щеше да се слиса.   Но понеже никой не пише позитивно и реално, същия този средностатистически човек е с непрестанно навряна глава в кофата с помия … и той не може адекватно да оцени множеството придобивки и възможности на съвременния свят.        Човек трудно може да се научи да вижда  манипулациите и лъжите, които валят ежечасно от всякъде – а така ми се иска да види и осъзнае хилядите причини за спокойствие, позитивизъм  и щастие, които са около него… хилядите възможности и пътеки,  по които може да  тръгне.