Сакрална истина 7:  "Където е съкровището ти, там е и сърцето ти"  /Ев. Матей 6:21/

       Често се чувствам като дете застанало на ръба на света, загледано в странните облаци, захласнато в красотата на пейзажа и на непознатите сенки, които плуват в мъглата. И когато физика, психология, поезия,... започнат да ми обясняват хоризонта - притихвам, облягам се на скалата,  отварям широко очи и се заслушвам.  Но когато чуя религия, философия, окултизъм,... оживявам се, изправям се и скачам напред в неизвестното.  И докато летя надолу, с главата напред, знам, че мога и да сгреша, мога и да пропадна, може и да открия съкровище. Тогава разбирам, че каквото и да видя, почувствам, преживея, освен, че ще ме промени, ... ще ме провокира да го споделя.  А "духовното" трудно се описва!   Защото ние, хора все още имаме еднопрофилна, едноизмерна духовност - върти се около един тип ценност /и тази ценност определя посоката на душата ни/.  

          Духовността е по-висока форма на съзнателност, в която вече има идея и посока!  Тя пак е комбинация от мозък, сърце, подсъзнание, тяло,..., но тази шарена и сложна конструкция, която оцветява полето - душа, ...  тази съдбоносна, съзнателна енергийна картина в нас е всъщност  онзи пропуск, с който можем да напуснем тази триизмерна матрица.

      Или казано по друг начин - нашия съзнателен живот*  е изпит за изкачване в по-горен клас  или билет за повторения на  същия този клас /прераждане/.  

      Всеки от нас завърта живота си около някаква избрана от него ценност. Този избор определя материала и посоката на неговата духовност.  Илюзията, в която живеем, предлага много обекти за център на нашата съзнателност и ние лесно можем да го видим - само да притихнем и да се заслушайте в думите си, в мислите си, във вълнението си, желанията си, в образите, които изплуват преди сън,....   Веднага ще се открои нашия стълб, колоната, върху която градим живота си, спокойствието си, щастието си....  Това може да сме самите ние, колата ни, децата ни, парите ни, мечтите ни,**....  Всеки има съкровище, около което гради този малък свой свят.  Обектът на нашето житейско внимание, центъра на съзнателния ни живот е оста, вектора на душата  т.е.  определя нейната посока.          И колкото сме по-осъзнати, по-благоразумни,  ... толкова по-отговорни трябва са сме в избора на ценност, на съкровище, което да "дърпа" сърцето ни.... защото тази ценност, това съкровище е или илюзия, която ще ни върти в Колелото на преражданията, или ще е онзи билет, онази ракета носител, която ще ни отскубне от прегръдката на материята. 

     Съкровището, което приемем в сърцето си и около което се върти живота ни или ще ни държи  вечно на ръба на материалната скала, или ще ни даде крила да полетим.

* съзнателната енергия е сбор от ментална, астрална, физическа,...енергия насочена в определена посока, обект....  Когато целия този ресурс на съзнанието / плюс памет, комбинация на информация,.../ добие идеен вектор - това вече наричаме духовност.
  / Това са енергийни понятия и явления, които се опитвам да опиша с прости думи /
** като студент ходих няколко пъти на Рупите и се "сливах" с тълпата, която напираше да влезе при Ванга. Заслушвах се в техните разговори, чувах причините, които ги водеха при този феномен ... и оставах изумен - един идваше от Сливен да си търси магарето,  друг от Монголия да си лекува детето,  трети от Видин искаше да знае къде баба му е скрила пендарите. Като изключим деца, болежки и умиращи роднини,  голям процент идваха за да търсят предмет, магаре, злато, ... или просто поглед в бъдещето.  И се чудех, защо хората не съзнават сериозния феномен, връзката между световете,... а се вживяваха в своите малки "съкровища", в смешните си и нелепи грижи, ... и как вместо да я попитат за смисъла на живота, за божествената идея втъкана в нас,...  99% от хората си търсеха пендарите, подходящия илач, малките и смешни подробности, от малкия си и смешен живот.  Тази тъжна статистика е валидна и до днес!

P.S.: Виждам все по-често статии из нета, които ползват части от този блог или копират теми.  Не само приемам  плагиатството или използване на идейната посока, но даже бих искал тези автори да се усъвършенстват - за това имам леки препоръки към тях:  пишете по-кратко, по-синтезирано, правете изводи, практически препратки, вмъквайте цитати, лична опитност, ... усъвършенствайте визуализацията  /нещо, за което нямам време и познания/.  Успех!                 И помнете две неща: 1. Аплодисментите са обратнопропорционални на ефекта и силата от думите ни ;  2.  Не пишете нещо, което не сте преживели лично -  ще личи, ще е сухо и отвлечено.