Хермес Тот

        Страхът   -   стар навик или ново обществено оръжие         Има едно чувство, което от древни времена е добило особена важност както в личния, така и в социалния живот на човека. И ако преди 20 000г страхът е имал своите „горски” основания, сега той е провокиран и използван като способ, като оръжие, с което да се държи обществото в удобен вид,  а хората,  които се използват – да се послушни и предвидими.  Чувал съм, а и преди това съм вярвал, че има институти със специалности свързани с „работа” с масите.   За военните и техните все по-нови и все „по-хуманни” оръжия за борба с обществените безредици всички знаем.    А пък не узнаваме толкова лесно, че около нас  общата информация,  в която ежедневно плуваме винаги съдържа мотиви за страх.   И дори да сме умни и да открием, че голяма част от информационния облак е измислица  –  страхът раздира следи в мозъка ни.   Оставаме с впечатление, че цяла кохорта от  /платени/  журналисти, политици, социолози, анализатори,… е била обу

Въжето се затяга       Докато Източна Европа се къпеше в лозунгите на развития социализъм, с грубовата и неефективна техника, чиста земеделска продукция, а глуповати, селски момчета ставаха удобни партийни секретари и  „подреждаха” живота на всеки различен интелигент в Белене  … някъде на Запад процъфтяваше една свободна и блажена епоха на  свободни хора с хубави коли, спретнати къщи, добър стандарт и достатъчно свободно време за да отидат на Уудсток, да пропътуват Америка многократно и на стоп /битниците на Джак Керуак/, да изживеят мечтата на емигранта, който може да стане и губернатор на Калифорния /Шварценегер/, да докара милиарди от някаква нова идея /Бил Гейтс/ и т.н., и т.н..      Но  този филм свърши!        И за двете полукълба.       Още преди 20-25 години бавно са започнали да стискат вратлето на потъналите в блаженство и забавление повърхностни и охранени западняци.     Идеята за маса от послушно население, което да има само една цел – да работи, онова, което са му опр

                                         за   целта на нашия живот      / мое скромно, непретенциозно мнение, но …/                                           / по-задълбочено развитие на темата /   … тази статия няма как да е за онези, които са потънали в блатото на материалното битие и дланите им са загрубели за да държат фини, духовни „предмети”.          Тази статия не е за атеисти, както и за   ревностни християни.                Тази статия е за онези, които   свободно   разполагат с времето си, с живота си, със себе си … макар и те да са единици.   Но надявам се след години тези хора да станат повече и подобни идеи ще са подходящи   и   разбираеми за свободните им души.                   лирично отклонение -  https://www.youtube.com/watch?v=oCDjJSwc4zk&feature=share                         Когато създадеш компютър и вложиш в това свое произведение милиарди години еволюционни експерименти, съвсем логично е целта да бъде многопрофилна и важна.      Ние сме сложна мно

     /  кратки мисли и случки от седмицата /      Има голяма разлика между  децата на запада и децата на изтока! Едните получават все по-бедно образование и култура, но пък дом на кредит,  преди да са се научили да работят. Те, същите търсят забавления,  пътешествия и начин да живеят безгрижно и без планове, и единствената им грижа е как изглеждат и какво ядат.                От другата страна на света са децата на Китай, Корея, Япония,… Там живота е състезание и децата от малки се борят да бъдат успешни, продуктивни, забелязани, ….   Нашите деца не съзнават, че са на състезание …., в което не участват.      Само след 20-30 години тази леност, тази дупка в образованието, в амбициите, във възпитанието,  в борбата за реализация,  на което и да е ниво /ментално, научно, техническо, културно,…/ ще се изрази в малки прости факти, в числа   -   и  внуците на запада ще са по-бедни, по-глупави, по-дезориентирани от внуците на Изтока…, и първите ще работят /пряко и косвено/ за вторите.   

сакрална истина:  5.  "...ако не се родиш от горе, никак няма да влезеш в Небесното царство..."      Когато  работиш, имаш дългове, грижи, набрал си скорост да осъществиш поредната мечта, да грабнеш успеха, да съградиш планираната картинка за годината ... нямаш време за много философстване.  А и докато бягаш по житейската пътека, неминуемо те завъртат всички ония социални, икономически, материални, ... чисто човешки грижи, които наричаме ... илюзии.     Но както оня, който се е уединил в пещерата, уж избягал от матрицата, така и ти - двамата ще застанете еднакво "голи", само по душа пред портите на отвъдното.  И целия успех, всички пари и мечти, планове и грижи - няма да ги има. А смъртта ще стане най-добрия учител по смирение, еднакъв за двамата. ...  И двамата сте живели оправдано - кой както му харесва, както се е чувствал добре.    Но има една мярка, един аршин, чрез които пътя в отвъдното се дели на две*.   И не хилядите часове медитация, нито милионите в