Хермес Тот

Кой свят храниш?      На селянинът магарето му трябва за да носи сено, а сено му трябва за да храни магарето.   Тази житейска въртележка върти много хора - тяхната енергия, съдба и съзнание, защото са още на този етап на блаженно неведение, на който вместо да летят пълзят*.   Но защо пиша това?      Зад всяко поверие, във всяка легенда винаги има истина, пък ако ще и да е един грам. И който безпристрастно я търси – ще я отдели от хилядите измислени думи, както златото се извлича от рудата.  Та, древните езически божества казвали: "докато хората вярват в нас – ще ни има!"     И отново към хората на въртележката:  вместо да одухотворят живота си, всяка клетка на тялото си, всяка мисъл, … много хора са още на онзи еволюционен етап, на който отдават енергията си на материята, отворили са енергийния си канал надолу, захранват ниските вибрации на творението.      Всеки от нас с мислите си, с емоциите си, с поведението си, с вярата си, …. с всяка своя осъзната дейност – хран

 Кратка среща с Древен Египет „ Разбрах, че пред мен е част от вътрешността на египетски храм, а до една от стените, прегърбен от тежестта на годините и мъдростта старец, с факла в ръка, се е вторачил в йероглифите и ги чете. Виждам под бледата светлина да треперят от старост и вълнение напуканите му устни и чувам гласа му:  "В тази аура от трептенията на Небесната Изида в утробата на Безкрая се раждат творенията на Универсалната Душа на етерната течност, където Духът на Първоосновата се движи непрестанно". Обръща се бавно към мен, поглежда ме безизразно и казва:  "Който иска, ще разбере" и се стопява в бездънния етер заедно със своя храм. „                                       / цитат от книгата ми „Пътят на духа”2001г. – има я в Националната библиотека /          Ако се пренесем 4-5000 години назад и влезем в храма в Карнак, … ако из прашните коридори срещнем прегърбения мъдрец /жрец/, … ако го попитаме „какво е душа?”, „какво се иска от нас?“, … ако той ни от

 Възможно ли е това?       Материалните светове са временни т.е. конструкции, които плуват в постоянна /безвремева/ среда. Това извечно пространство, в което съществуват Вселените ние наричаме духовен свят, трансцедент. Макар и технически тези изрази да не са точни, за нас е по-важно да си припомним, че всичко е пълно с живот.  Милиарди /наши/ години преди да се роди първата Вселена  из многоизмерните платна е съществувал живот и неговата еволюция няма нищо общо с нашата.  Същата тази разумна полева форма на живот е единствения кандидат за Творец на материалния свят.   В тези капсули - Вселените, Демиурзите повтарят своето съзнателно развитие като създават условия /планети, звезди, природа,.../ за да могат в сложни биологични тела да „влезе” същата онази високоизмерна, жизнена енергия, която е в основата и на тяхното съзнание.   И тази прана, която ние наричаме божествена енергия или дух се въплътява, се формира от концентрацията на онова, което Творците са създали – мозъка.  Мозъкът н