Хермес Тот

                                                                   Шестата раса!     Преди 40 години много идеи бяха забранени, а онези, които все пак намираха пътека до умовете на „работническата класа“ бяха усмивани и подигравани. Една от тях беше „мълвата“, че скоро в света ще заживеят нови хора, от 6а раса. Малко бяха тия, дето знаеха по темата повече от предното изречение. Та, дори и най-надъханите „духовни дисиденти“, а те бяха единици. Мисля, че всеки новатор, всеки прогресивно мислещ, всеки разумен „търсач“ на истина, смисъл или на по-добър живот е потенциален член на нова раса. И, да – мисля, че срещнах поне дузина представители на новата раса. Един, двама бяха известни /К.Томов, В.Толев, А.М.Крюгер, .../, а другите бяха никому неизвестна медицинска сестра или пастор, или треньор по джудо, или ... . Благодаря за тази чест и за съжаление повечето вече не са тук.     Последно време доста се наслушах и начетох. Сега информация за всичко – бол. Та и за 6ата раса четох: за пара

                                                            Гъсеница или  пеперуда     Светът, който ни е осигурен, ... който е направен заради нас /душите/ си има железни закони. Ние ги приемаме за даденост: ама да има гравитация е нормално, ама да има живот насред мъртвия каманяк е нормално, запазване на енергията, силни и слаби взаимодействия, атомни структури, вода, атмосфера,... При това всичко в най-точни параметри! Животът е подвластен на всички закони, защото носителят му е материален. Та, един от тези закони е този за цикличността. Няма да говорим за Господарите на Кармата, а за онази повсеместна програма, която присъства в небесните тела, в нашата променяща се възраст, в сезоните, ... във всяка жива и нежива конструкция.    И колкото по-сложен е организмът, толкова повече и железни закони са татуирани в генезиса му.  Вижте пеперудата: за да стане такава, тя преминава през 4 етапа /яйце, гъсеница, какавида, пеперуда/.  А разумните същества са много по-сложни и многопластови*,

                                                  Приказка за отровния кладенец             Днес си позволих „удоволствието” да слушам радио и телевизия, и в рамките само на един ден се впечатлих до къде е достигнало уважението към свободата,  истината и  разума.   Една лекарка обясняваше защо Нобеловите лауреати, които са срещу някаква нова ваксина, всъщност са луди,  друг  разказваше световните новини с патетично начало: „катастрофа…., убийство…, шокови цени….,”  трети  приканва медиите да  се борят с фалшивите новини /оксиморон?/,  и доколото разбрах президента на някаква северна страна всеки ден имал задължителна минутка за пропаганда,  пети повтаря, че ще спаси страната „отново”,  шести се здрависва с въздуха, защото хапчетата му идват в повече,  седми преговаря с две враждуващи страни, докато търгува и с двете,  осми затваря населението си с месеци, защото предстоят избори и „лекува” опозицията от страшен вирус, девети обяснява защо червеното месо и меда са вредни, а десетия пише