Малко тъжно  и  лично!
      
      Всички утъпкани пътеки, всяка мисъл и представа в тоя живот са поставени на изпитание, на проверка, когато вятърът на смъртта започне да духа около теб.  За последните две години два  пъти мои,  най-близки хора стоят на ръба и се борят за живота си*.   Точно  тези моменти разкриват каква е моята вяра и до къде стига тя.     Независимо дали мога да помогна или стоя до болничното легло и чакам  -  когато живота е предизвикан, когато нещата са на кантар, единственото, което мога да направя е да се моля за отсрочка.   Моля се от два дни, а днес ще седна до леглото за втори път от година и половина насам  /този път до майка си/ за да изпрося няколко години.  Тя видя и внуци и правнуци, но е твърде млада по дух и цял живот се бори … и не можа да се напълни с радост сърцето й.  Днес ще отида да поискам, да измоля още 8-12 години живот …, през които  ще организирам  поне 10  прекрасни спомена, които тя да отнесе с усмивка нагоре.  
      Пиша това не защото някой се интересува от личните ми драми, а за да споделя колко важно е да вървиш цял живот по истинска и светла пътека, та когато неизбежно дойдат трудните и съдбоносни моменти  -  да  носиш  светлината в душата си,  да усещаш присъствието на Онзи, който е помислил за всичко.   Пък и да помниш, че живота е красива приказка пълна с любов, приказка, в която трябва да си добрия герой и онзи, който е разбрал  "къде се намира и защо". 
      Каквото  и да се случи   /кома след инсулт/  -  Аз Вярвам, че Той е написал всичко предварително за всеки един от нас.    Аз се Надявам, че Той е обмислил всичко и никой не му е безразличен.   Аз Знам, че света е разумен и създаден за красиви и необходими уроци за душата ни, … а тя, душата ни е парче от Неговата Душа и той, духът ни е парче от Неговия Дух.     Роднини сме с Великия**!   Едно сме!   Колкото и тъмно да стане  – светлината в теб, Бог в теб  ще освети пътя  нагоре***….  И колкото по-силна е вярата ти, толкова по-силна ще  е светлината ти  и  толкова по-ясен ще е пътя и смисъла,  и  живота.


*за последните 10ина години толкова познати и роднини си отидоха, че вече им губя бройката.
**  "По-Велик е Онзи във вас, от онзи в света".
***Никога не забравяйте това ... защото за всеки от нас  ще дойде момент, в който само тази вяра, надежда и съзнание ще са стъпалата, по които да излезем от тъмния Кладенец на материята.
                    Децата на моята майка, които тези дни не спират да се молят за нея.

Коментари

  1. <3
    Молитвите се чуват! След тях остава надеждата за дълъг и спокоен живот, изпълнен с още хубави моменти, които да отнесеш със себе си, когато часът настъпи, а до тогава светлината още ще е по ярка от всякога!
    След такава статия оставаш безмълвен... !!!!!!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог