Хермес Тот

                                                         Вътрешната промяна е израз на духовна активност            Имам списък с неща # , които смятам, че не ми достигат или трябва да променя, или да усиля,…   И макар да не успявам винаги от първия път –   упорствам, спъвам се, ставам, повтарям, … .        Животът винаги ни предлага онова, което да провокира в нас градивна промяна. Ако съм неспокоен $ – идват перипетии за да проверят до колко ще удържи спокойствието ми. Ако съм нетърпелив – идват срокове, провокации, дразнители за да се разбере, дали наистина съм търпелив.   И ако се проваля – нещата се повтарят и повтарят, докато не си науча урока.     Щом сме семена за рая, щом сме будни души – трябва да се променяме, да порастваме, да „шлайфаме” ръбовете на „диаманта”, който сме... в рамките на предопределението, наречено живот.    И тази нестихваща вътрешна промяна ще става все по-интересна, все по-радикална, все по-важна.        Вътрешната корекция понякога е уморителна, по

                                                                         Ти си на ход !      Вселената, живота, съзнанието – тези три чудеса, в които живеем, имат другоизмерен източник.  Те живеят и се развиват заедно, имат една времева линия, задвижени са от един закон /първодвигател/. И в този сътворен театър сме родени и ние:  нашето тяло, енергийната ни система,. … полета, дух, които са и холограмни копия, фрактали от този и от  други светове „над нас”.   Нашата еволюция, нашата цел не може да са по-различни от тези на света, от който произлизаме.  Както „Словото”, Първодвижението, Духът са се спуснали „надолу”, „навътре” в по-тежките си вибрации за да се изпълнят /чрез прилежащата си душата/ с нова, уникална информация    за да се променят, развият, облагородят - така е писано и за нас.           Ние сме част от тази вътрешна градация, от това пътуване на Един Разумен Свят от тъмен хаос към светъл ред.  Аз, ти, всеки   осъзнат човек  сме    малък епизод от пътешествието на един

                                                                   Стълбата на Яков!       Независимо как оцветяваме с мислите си този свят, той си остава „законна математика”. И макар самият живот* да е „чудо” със собствена воля    над ентропия и хаос, той също следва правила и посока,  подобни на тези от  безкомпромисната и безчувствена математика.   Няма значение как ще ги  наречем: вибрации, резонанс, енергообмен, морал, спасение, … .   Никакви хитрости, уговорки, индулгенции или догми не могат да ни освободят от начертаната  съдба: да изкачим стълбата на живота като дерзаещи души** .   Можем да придаваме тежест, важност и дълбочина на всяко наше „човешко начинание”:   било то бизнес,   мъдрост,  политика, социална, спортна или научна дейност,… , но всичко това всъщност си остава част от нашето „цивилизационно бълнуване”.   Те са част от естественото ни развитие като съзнание и цивилизация,  но ако крият или заместват истинското ни предназначение и преживяване, стават част от илю