Как започва себепознанието? Един поема света с емоциите си, друг осмисля околния свят и го анализира хладно, трети просто яде, отделя, оцелява и се размножава, четвърти комбинира емоции с мисъл и интуиция и т.н., и т.н.. Нюансите на нашата мозъчна дейност, на реакциите ни, на способности, на разбиране на света /когато разбираш – растеш!/ ние определяме като различни нива на съзнание. Всеки от нас е на някакво „съзнателно стъпало” и каквото вижда от там, това разбира от света, това и намира в него, това и търси … и не можеш го убеди, че има повече /и колкото по-ниско е стъпалото, толкова по-голямо е егото и то няма нужда от никой друг във Вселената, която е изпълнило/. Нашето съзнание е като прозорец от и към света и ние сами го разширяваме или свиваме,… но то е и нещо повече и по-важно! Нашето съзнание е естествено продължение, разширение на жизнената енергия, която извира от архетипната ни, енергийна, истинска реалност, която наричаме духовна същност. Тази
Публикации
Показват се публикации от октомври, 2020
- Получаване на връзка
- Имейл
- Други приложения
Всеки ще мине през съдбата на Йов Детето се върти в утробата и се пита: „като не виждам майка/Бог/, дали всъщност има такова нещо?” После, след като се роди и е още малко и опипва слона и не знае той крак ли е, хобот ли е, ухо ли е – не може да види от високо цялата форма и живее с фрагментирани представи. А докато зрението му не се развие и укрепне няма никакъв начин да му докажеш, че има Луна и тя свети вечер. 99% от хората мислят в този стил до старини! И макар да използваме 5% от мозъка си, да познаваме 3% от тази Вселена ние имаме арогантна и егоцентрична представа, че сме единствения и неповторим венец на стихиите на природата и знаем достатъчно за да правим изводи за света. И не се доверяваме, че всичко е разумно направено, че всичко е планомерно! И така всяка наша опитност, всеки живот са нужни за да се родим, за да пораснем, за да прогледнем, за да приемем, че Съдбата ни е начертана и всеки сам решава кога и как да премине необходимата кар