Хермес Тот

Въпросите          Колкото по-нагоре се изкачваме в своето умствено развитие, в оформяне на светоглед, в ориентацията си в илюзии и реалност,… толкова по-често ще задаваме въпроси, сериозни въпроси, уместни въпроси!   Умението да се задават правилните въпроси е умение на развиващ се ум!     И обратно: колкото по-малко питаме, колкото по-рядко искаме да разберем истината за каквото и да е, толкова по-надолу ни увлича сетивния свят, притъпявайки умствените ни рефлекси и операции.   Липсата на въпроси, липсата на желание да се ровиш и да търсиш истината по принцип     е плаване по течението,  е липса на рационален импулс,  е нещо,  което ни доближава до полусъзнателните ни братя – животните.                       " Преценявай човека според въпросите му, не според отговорите".      Волтер    За съжаление,  при моето 50 годишно наблюдение   питащите, жадните за истината, будно търсещите са може би 3-5%.      Бях 13-15 годишен, когато   освен всичко друго /физика, поези

                                    „ Може ли да не се прераждам повече ?”                                             /страница – отговор на запитване/         Материалния свят, който обитаваме е изграден от баланса между даване /електрон/ и вземане /позитрон/,   и така се образуват различни и стабилни структури /атоми/.  „Даването” е приток на енергия от квантовия /духовен/ свят, а „вземането” е изтичане на енергия към същия този свят.    Когато се нарушава този баланс /премахване на електрони/ – черна дупка, взрив, вихър, енергийни аномалии,… различни прояви на реалността.     Тази трансформационна въртележка на енергия /влизане, излизане,…/ е облагородяващ, оживяващ, хранителен, структуриращ,…многопрофилен процес на едни по-висш свят към друг, по-нисш.             Ние сме част от този процес!    Т.нар. дух е като самостоятелен електрон  /прозорец/  – непрестанен, стабилен генератор  на енергия, която   заради   висотата   на своята   /7 небе/ измерност,   приемаме като жизн

Силната   емоционалност!        /Днес имах разговор с интелигентен и емоционален младеж.   Темата беше неговата ранима чувствителност и проблемите, които се пораждат от това.   Остана много, което не успях да му кажа  –  за това  го записвам тук/    Живота ни провокира непрестанно! Той е напрегнат, забързан, пъстър,… и влиза в сетивата ни много напористо и ни провокира.   От друга страна  съвременното общество много гали,   храни,   стимулира нашата емоционалност   /американците постоянно се питат „как това те накара да се чувстваш”, а не „какво мислиш за това”/.     Този превес на емоциите над мисленето е връщане назад в стъпалото на развитието ни.   А тя, емоцията би трябвало само да дава информация на мозъка като тих преработен сигнал от вън, а не да говори на висок глас, да определя поведение и да взема решения – така пътя   ще се обърка.   А и като прибавим   егото – ето ти гъсто блатото от   емоции, които   не понасят загуба, не прощават грешките на другите, не призна

Войната за твоята душа          Тя не е спирала никога! Тази вибрационна битка съществува отдавна – много преди ние да се зародим като цивилизация.   Битката за душата е   всъщност противовес между два свята:  света на материята - на съществата, които са в диапазона на нейните вибрации и   света на духа, на квантовия ареал, от който произлиза самата информационна база на живота – душата.   Тези два свята:  ин и ян, добро и зло, Ормузд и Ангра, светлина и мрак*,...     нямат   емоционални противоречия, не пишат наивни и трепетни епоси един за друг… те само привличат важната божествена единица към себе си, те привличат всеки от нас по строги физични закони.   Това е една саморазвиваща се индукция!   Това е една лична вътрешна позиция на всеки – как да преживее живота, какви мисли и думи да произведе, какви емоции да изпита, какво да сътвори, как да се чувства, в какво да вярва … и всички негови продукти да изградят специфична информационната /енергийна/ конфигурация в неговата

Примитивното добро    Ако   си добър само с онзи, който прилича на теб, който е съгласен с теб, който е добър  с теб, който ти дава нещо,… а към всички останали   си различен – това се нарича примитивна доброта.  Така правят и "лошите" хора!       Защото истинското добро няма его, не се влияе от настроението, от това, че не сме си доспали, че сме загубили всичките си пари, че сме спечелили милиони, че сме бедни или богати, че сме болни или здрави,… - то си е едно и също т.е. истинско.       Ама някой ме обижда, друг ме удря, трети ме хвали, четвърти ме награждава, пети не ме харесва,…. нормално е, както е нормално да съм добър с всички, защото, ако добротата ми дели хората – тя не е истинска, това е добротата на всеки първобитен човек.   Дори зверовете обичат само своя прайд и само животните, които са по-малки от тях, или са тревопасни.        Но   ако животното   получи съзнателни параметри и право да се   изкачва по духовната стълба,  ако е решило да създава обществ

Сакрални истини   -    8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16.        7те сакрални истории, за които писах през последната година и смятам  за  важна част от информацията, необходима за правилния вектор на съзнанието ни бяха сред най-слабо четените,  десетки пъти под    „хранене”, „как идва болестта”, „енергийни тела”….       За това ще избера компромис: на една страница – на тази …   ще запивам вкратце   всички   Сакрални /според мен*/  истини и ще ги допълвам и развивам редовно!     *   Истината и нейното търсене изискват от нас да тръгнем към нея с ясно и здраво съзнание, с  необходимата информация, с активирани всички умствени операции, с целия колорит на общия научен опит и културна история ... и освободени от всяка догма, лично убеждение, его, наивитет. ...    От 40 години мисля и  пиша за Бог, както и за Хермес, Исус, Кришна, Орфей, Митра, Аполоний Тиански, Йогананда, Кришнамурти, Нютон, Тесла, Айнщайн, Жак Фреско, ... и никога не съм се чувствал религиозен, никога не съм се о