Хермес Тот

                                                    Пренебрегнатата светлина       Душата се спуска от етерната си „утроба“ и в нея е заложено да се събуди, да се разгърне чрез истината и със собствена сила да се изкачи до своя светлинен  /духовен/  свят. Всички сме равни като дух, но ставаме различни като душа. Една душа става полезна за материалния свят, защото информацията е трансформиращата сила в това измерение. Друга, деполяризирана душа осъществява естествена връзка с фракталната си основа.  Първата става многоизмерен елемент от „хранителна верига“/йерархия/, втората става активна брънка от разширяващо се Световно съзнание. И подобно на света, от където идва /Параматма/, така и тук, в това квантово пътешествие, нашата душа достига и осветява своята неосъзната /потенциална/ част # за да могат идеите да станат форми, ... и т.н.,  и т.н..           Но какво означава това за нас сега?     Днес, докато пътувах по работа – задълбах в промените, които се привнася

                                                                   Попитай душата!    Ако спреш по средата на пътя, ако притихнат мисли и желания, ако само за миг се издигнеш над земната суетня, ... няма да мине и минута от спокойното блаженство, което да не ти подскаже „колко безсмислени неща те вълнуват“. Имаш ли все още будна душа – няма как да не чуеш в гънките на вътрешната си тишина излишния шум на „внушените грижи“. Имаш ли още жива духовна светлина – няма как да не се питаш „кой го създаде, какво иска от мен?“.    Всички имаме грижи. Понякога ни се повдига от преработване и материални задачи. Понякога се предаваме. Но с годините все по-често ще „спираме“, „заглъхваме“, ще се „омиротворяваме“ за да чуем какво иска да ни каже пренебрегнатата душа. Ако не сме я продали – тя и  днес би ни казала, че има важни неща*, които можем да пропуснем /дали защото сме увлечени, зависими, подведени, излъгани, неосъзнати, ... /.  И в тишината на своята божествена същност, бихме д