Хермес Тот

                                                                      Събуди се!        Има една неуморна танцьорка, която танцува ли танцува пред нас непрестанно! Ден и нощ, сутрин и вечер, в младост и старост. Нейният вихрен танц* не спира от люлка до гроб и неусетно  приспива душите ни.   Кърши стройно тяло, когато хормоните  заиграят в младостта, …   и през 20те години, когато семейните задължения задушат детските фантазии,… и не спира да танцува, когато помъдряваме, и вникваме в потайностите на живота.  Но докато държи вниманието ни, тя неизбежно ни отнема шанса да се събудим..., защото кой, ако не чудото живот, чудото душа** ще „преобърне”, ще трансформира собствения, а и целия този свят.  А ако го направи, дали Вселената ще стане по-красива, дали ще се превърне в своеобразен синапс от нарастващ Мозък, зад който стои онзи структуриращ „вятър”, онзи деятелен принцип, който извънземните наричат Бог?      Но танцьорката Материя е приспала душата ни  и люспите на илюзията пред очите

                                                                            Двата  ключа  за  Небесната врата         В този живот срещнах различни хора. Много различни. От бедни селяни, които помнят „онова време”, до богати хитреци, които са били банкери още в младостта си, … от ограничени и тесногръди провинциалисти до известни и талантливи чудаци. Понякога живота ми зависеше от тях, понякога бяха само компания за маса. Благодарен съм за всичко! Намерих език с всеки, който поиска.    Пиша това, защото успях да докосна житейската логика на всеки поотделно, да я разбера, да я вкуся и да направя своя извод.   И той е прост и ясен:  всеки има своя шанс и своето право да се радва на живота както иска. Изконно, заложено в основата на този свят е това право – да избереш сам   своя житейска игра. Дали ще печелиш предмети, уважение, самочувствие, … дали ще живееш по течението, безпаметно и безидейно, … дали ще търсиш свой стил, път, достоен почерк,… дали ще умножавая власт, пари, гени   или

                                  "Пазете се да не ви подмами някой"  Марк 13:5          Повечето хора има едноизмерно съзнание*. Нещата са или черни €, или бели. Животът е просто работа, храна, любов и смърт  или пък е медитация с безметежно, безпаметно пътешествие през книги и ашрами.  Едопластовото съзнание приема света такъв, какъвто му го представят … или пък такъв, какъвто е той самия.  Умният мисли, че всичко се движи логично, … добрият си мисли, че доброто ще победи и т.н..   Ако пък „сглобим” историята като поредица от войни, алчност, жестокост, машинации  – то, еднопластовото съзнание ще я разбере и приеме като достоверна.  Ако „сглобим” историята като талант, надежда, жажда за истина, справедливост и спокойствие  – то, еднопластовото съзнание ще разбере и това … и няма да може да съчетае двете истории, камо ли да навлезе на по-дълбоките им нива, … камо ли след пълен анализ да остане безпристрастен # .   Това е масовото, това е удобното за тази матрица съзнание.   Т