Хермес Тот

                                                     Многото етажи към истината          / никъде в темата не споменах вируси, пандемии, страхове, истерии,….. но всъщност темата е точно за това/ 1.             Като дете се учех да обичам дори онези, които ме биеха. С праволинейност и   постоянство се самовъзпитавах да бъда   позитивен в мислите, да поддържам непрестанно високи вибрациите си, да се усмихвам и да се радвам на живота, независимо какво се случва   /, а фактологично живота не беше „любезен” с мен/.   Правих всичко това защото умни хора са го написали, религията го препоръчваше, дебелите книги казваха, че това е начина …. 2.             След години установих, че този начин на живот, на реагиране, на мислене,…  е изключително конструктивен – запазва равновесието, бистро съзнанието ми, заобикаля излишни конфликти и негативни мисли, поддържа вътрешна и външна хармония.   И реших, че с непрестанния  позитивизъм и безусловната любов  съм установил много разумен начин

                                     Защо е голям шанс за душата да се роди в България?                /много накратко, много лаконично,…ама много полезно да се запомни/  Възможно ли е една малка нация да даде език, култура и да разпространи религия към други нации, към още 400 милиона /славяни/?       Възможно ли е това да бъде потулвано, както и древната й и богата история? Да даде първото антифеодално въстание /Ивайло/,   първата Реформация, еманципация, "хуманизация" на религията /богомилство/ и никой да не го споменава, … защото история и култура се пишат от победителите в последната война.           А може ли народ от 7 милиона да има толкова много и големи   исторически личности и духовни просветители ?   …   Орфей, Кирил и Методи, Борис I , Симеон, Самуил, Омуртаг, Калоян, Климент Охридски, Крум, Аспарух, Иван Асен II , Паисий, Софроний, Левски, Ботев, Вазов, Раковски, З.Стоянов, Евлоги и Христо Георгиеви, Буров, Славейков, Дебелянов, Стамболов, Бенковс

                                                                                 Думи  от  светлина     /започвам от днес да записвам думи или изречения, които носят откровен и логичен позитивизъм … и винаги, когато се сетя за още – ще ги записвам…. и винаги, когато някой сподели в коментарите „думи от светлина” – ще ги цитирам тук!/     *      „ Аз /духът/ съм част от Онзи, който е създал Всичко и имам душа – безсмъртна и осъзната. Когато илюзията на материята хвърли сянка върху мен, пак ще помня, че света е направен с Мъдрост, Идея и Обещание /срещу вяра/. Значи няма за какво да се тревожа! Дори всичко да е предопределено – пак няма логика да се тревожа! Ако греша за всичко това – дори и да се тревожа, полза няма! …  А когато  всички земни перипетии неизбежно преминат, ще  отнеса единствено картините от любовта към ония, които са уседнали в сърцето ми … и радостта от живота ”.    цитат от страницата  "  Малки неделни мисли за Истината" * Ти никога не си сам !

Вирусът на страха и икономиката… или  защо спокойствието+ е знак за интелект и характер?        На 33 етаж, на един от многото корпоративните небостъргачи, редовно умни глави се събират около голяма лъскава маса и обсъждат как могат да се увеличат милиардите в отдел фармация, в отдел оръжие, в отдел биотехнология,*…..   Докато ниско долу, на улицата,   хората тичат да вземат детето си от училище, влюбват се, отнасят баща си към болницата,   търсят си работа, теглят кредит за кола, чупят молива, защото не могат да закърпят месечния бюджет,… там горе, на 33 етаж лъскави, млади, надъхани икономисти превъзбудено се състезават да направят впечатление на група стари, сбръчкани милиардери, /// … чиито имена никой не знае, защото, който дирижира световната икономика, трябва винаги да е в сянка.        Днес, както и вчера, както и миналата година – те трябва да предложат нещо, което да утрои милиардите @.     И всички са изучили Едуард Бернайс и Джоузеф Стиглиц и се надпреварват да ги „

                               Човек от  Байаме*   говори за   сегашното време     /за   Кали юга/                                           / кратка приказка за свободни души /       Имаше време, времето на Байаме, когато ние, хората живеехме свободни, чисти, възвишени   и боговете §  ходеха между нас. Това бяха годините на златната епоха за душите и телата на децата човешки.   И това време ще дойде пак за онези, които трябва отново да се родят!                                      Знаехме, че сме паднали звезди и душата ни трябва да се завърти тук през няколко цикъла за да изплува светлината в нас &.  Научихме много неща и ще ви разкажа  как живяхме ние.       Тогава  тичахме боси по тревата с роса и това беше несравнимо по-ценно от обувките, които бихме носили. Усещахме всеки звук, всяка вибрация и мирис на гората, което е несравнимо по-ценно от колите, които бихме карали.  Радвахме се на звездите и очаквахме с трепет изгрева, защото имахме искрена радост от живот