Хермес Тот

     Полетът на Икар     Дедал построил лабиринта на остров Крит *, но не можел да го напусне. За това създал крила /от пера и восък/.  Направил и за сина си - Икар, но го предупредил – „ не слизай ниско над морето заради влагата, …не се издигай близо до слънцето заради топлината”.  Момчето не го послушало и се извисило – нещо, което гърците наричат хюбрис - самодоволно и надменно отдалечаване от реалността.  И както всяка арогантна гордост и надценяване се наказват с падение,  така и  младежа  паднал до остров Долиха.      За да се спаси Икар, трябвало да лети достатъчно високо над материята, без тя да му повлияе и достатъчно ниско под небето без да се самозабрави.   Лабиринтът, матрицата, над която ежедневно летим   е   пълна с неща, които ни притеглят надолу.     Суета, удоволствия, забавления, храна, сън, … десетки одеала, с които загръщаме нуждите или капризите на тялото.  Гравитацията на материалния живот става все по-силна и по-силна с напредване на възрастта и в един

Кой  ще  те  спре    нагоре?         Ежедневието и рутината   приспиват ума ни   ден след ден. И освен,че живота минава бързо, когато влезем в коловоза на еднаквите, сиви, повтарящи се дни … в нас започва да се оформя натрапчива и скучна картина на безсмислена и неотменима съдба.   А там из книгите сме чели за магията на живота, за великите идеи, за духовните пътешествия на този и онзи,  и като погледнеш забързания си живот между работа, грижи, суетня се чудиш – „абе, тия хора не живеят ли на земята?  Каква духовност, каква светлина, каква мистерия -   я да дойдат и да видят как живея всеки ден   и да ми кажат къде да намеря време и сили за техните усещания, за медитация, за   вътрешна промяна, за всичко онова, което наричат духовност.   Е как да стане?”     Сеячът хвърля семена и едни падат на пътя и птиците ги кълват,…други падат между тръните и не успяват да пораснат, .. трети падат на твърда почва … и само някои „намират” добрата угар и успяват да   поникнат и изкласят … а

Какво  е  вяра ?     / мой нестандартен, неординарен поглед по темата/                                                    "Вярата закрепва и се утвърждава чрез разбиране"  Ж.Ж.Русо          Животът ни е непрестанна поредица от възход и спад:   няколко години нещата вървят нагоре и след това необяснимо спукане… но и то минава и пак нагоре и … после пак надолу.   Тази нестихваща   цикличност на приливи и отливи   съществува навсякъде,   на всички нива – от клетката и атома до човека и Вселената, от емоции и настроения до физически и ментален тонус.    Това неотменно махало /на Хермес/ е като закон и   важи за всички сложни и прости явления и процеси в природата, но също и за онези, които не виждаме, защото са „над нивото ни”.              Ето подобна „фрактална” картина:    сперматозоида /дух/   влиза в яйцеклетката /тяло/ и се формира нов, качествено различен субект, който расте за да   достигне размножаване….   От един сперматозоид – 1 000 000 000 000 000 клетки, от тях

Апотеоз     -    /първа част/       Ние сме родени за да станем богове и е въпрос на време /прераждания/ всеки да го осъзнае и да тръгне в тази посока.              Понеже прехвърлям билото на живота    и навлизам във възраст, в която Утре е пълно само с    пожелания за здраве    – за това бързам да напиша нещата, които ме    вълнуваха още от дете    и не ми се иска да си отида без да ги споделя.      А са толкова много!     Ето днес една тема, която ме караше да блуждая в часовете в училище и докато втренчено гледах Слънцето през прозореца се питах дали боговете на Олимп не са по-развита цивилизация, дали Богочовека на Заратустра ще се роди,    дали нефилимите на Керам не са извънземни,….     По-късно навлязох дълбоко в християнството и дзен-будизма и въпреки високата емоционалност на евангелистите,    въпреки „бедната” теология на будизма – успях да видя образи, личности, герои, които откровено    демонстрираха еволюционно превъзходство.      И така се оформи в мен идеята, че Ав

     Защо има Възкресение?  -  обяснение без грам религия    Има хора с власт над събития, материя, тяло  ;  има хора, които могат да ги създават.  Как, защо и има ли това значение за нашата еволюция? /цитат от предходната статия/     Когато започнем да доближаваме своята същност до Духовния свят ще осъзнаем, че освен  чиста душа изпълнена с любов и светлина  от нас ще бъде изискана и ментална дисциплина. Това е съзнателна власт, която трябва да дирижира вниманието, енергията, полетата ни до такава математическа  прецизност, че нашата лична енергийна система да наподобява самообучаваща се полева машина.  И точно в това обучение и дисциплиниране на духовните ни еманации можем да търсим и смисъла на живота в това материално тяло.   И  когато  съзнанието ни владее до съвършенство  изявата на неспирния ни извор на духовна енергия /еманация/ и я пренарежда в реалността както гениален пианист композира велика музика,  тогава и само тогава можем да бъдем допуснати да  преминем вратите

  Простата къща на нашия живот     Животът ни става все по-динамичен, все по-забързан – мрежа от работа, неотложни ангажименти, малко стрес, малко нерви … и хиляди нюанси на интрига и умора.   Младите /20-40г./ са по-изнежени от нас /над 50г./ - ония, които трябваше стоически да преживеем липсата на свобода, на личен избор, … да ходим по казарми, да премълчаваме, да се "снишаваме", да  преживяваме под властта, взета от неуки и агресивни селяни.   Младите няма никога да разберат това, дори и да гледат филми за „комунизма”, за Северна Корея, за Белене,...   Те лесно се уморяват, лесно се отказват, все повтарят, че „търсели себе си” и са луднали по духовни практики, а трудно съставят дори едно пълно   и вярно изречение по темата, … но пък са претоварени точно толкова, колкото сме и ние – старчоците.    И докато кипи тази еклектика от ежедневни грижи, икономически   проблеми,   маниакални изблици за пътешествия   /бягства/ и житейски експерименти той, живота си   преминава по

   Готов ли си за утре?            Като много други съм се научил да сменям ангренажен ремък с вързани очи, да лепя плочки, да сковавам кошери и още стотици неща /правописа очевидно не е сред тях/.    В този кратък живот успяваме да научим какво ли не: от ексел таблици до ашладисване, от танцуване до чужд език и след много хубави или трудни години, все пак  в един неизбежен момент се изправяме пред вечността … напълно неподготвени.  При остаряване и след смъртта всички наши знания и умения се оказват толкова непригодни за оцеляване на душата, толкова различни за света, в който преминаваме, че почти 100% от хората изпадат в паника, в ступор, в потрес по време и дълго след излизане от тялото.       При  прехода какавида-пеперуда, в момента, в който излизаме от телата си* и известен период /40 дни/ след това   ние попадаме в напълно различен свят и ситуация.   Тогава шоково преживяваме промяната на всяко ниво.    В Древен Египет са изписани прилежно всички „пътеки”, по които м