Реквием за майка ми                                    /второ и последно лично отклонение/*

    Знам, че ме очакват 2-300  важни и интересни теми /имам ремарки или заглавия/, но тия две седмици на мога – майка ми беше в кома и не излезе.    И никоя логика или световна философия не може да обясни и укроти онази подсъзнателна невидима връзка между майка и дете.** Никоя физика или религия не разкрива необяснимата и стягаща болка от скъсването на жицата на истинската, майчина любов.   Колкото и да разбираш структурата и идеята на света, както и мястото на душата в него – нищо не може да спре стягането в гърлото, нито да угаси необяснимия огън в мозъка разпален  от необратимостта и от загубата.

   Пиша за да напомня на всички, чиито майки са живи и са част от живота им  - тази жена е много свързана с вас и тутакси забравете дребни интриги и криви думи, и идете, и й кажете колко я обичате.  Щото отиде ли си, повярвайте, ще изпитате лудо желание да я зарадвате дори за един миг още с изблик на откровена  благодарност и любов.

   Преди много години погребах*** баща си.  Сега и майка си!  И разбирам, че между мен и ръба на света вече не стои никой... и разбирам колко кратък е живота, и колко много е трябвало да се радвам на всеки ден, на всеки момент на близост с "моите" хора, на всяка възможност да звънна  на баща си, да срещна майка си на кафе,......   

   Понеже утре ще е пълно с роднини и приятели и никой няма да може нито да каже, нито да чуе откровения … ще напиша тук и завинаги, онова, което ще мисля, докато нося ковчега с тялото на майка ми … към небитието:

                                         

                                         Колкото и пълноценно  да живееш

                                         Колкото и красота или грижи да натрупаш

                                         Живота в това тяло свършва €,

                                         Защото Някой горе е решил така.

Той е преброил ударите на сърцето ти

Много преди да те спусне тук

Определил е колко ще дишаш

Къде ще живееш, кога ще се върнеш.

                                         Но те е оставил сам да изпълниш мисията си

                                         Да дадеш и получиш любов, радост, щастие

                                         И щом напълниш душата си с красиви чувства и картини

                                         Вече си свободен да се довериш напълно на Исус

                                         Той обеща, че „който вярва в Мен и да умре, ще живее”.

Майка ми е унаследила гени с откровена религиозност       /стар адвентен род/

И запази огъня на божествената искра с много вяра             / аз лично видях това/

Тя опази и спасителната светлина в душата си                         /като майка си/

И сега, когато съблича ненужното тяло за да тръгне нагоре

Тя спокойно ще приеме, че през каквито и тунели да премине

Всичко е създадено и  подредено за душата й

Ще разбере, че всичко е направено заради нас.

                                           И когато смъртта ни изпълни със смирение
                                           И щом се научим да приемаме с вяра тази съдба
                                           И когато преплуваме отвъд тази илюзия**** и суета

                                           Ще се видим, ще се прегърнем, ще останем завинаги там

                                           Където живее Бог, където никой не е сам.*****

                                                                                                                  Довиждане майко!

* нещата, когато са изречени добиват сила в теб, а когато са написани, дават сила  и на другите.

** колкото по-съзнателни можем да израстем, толкова по-независими трябва да сме.  Но в случая -  от майка си получих достатъчно любов, за да израстна нормален и само това е напълно достатъчно за да съм й благодарен ... завинаги.

*** Всяко поведение и отношение разкриват човека.  Реакцията му при среща със смъртта също показва на какво съзнателно ниво се намира.  Хората на биологията, когато срещат смъртта се капсулират и си внушават, че нищо особено не се е случило. Тази реакция на самосъхранение е различна при хората на Астрала /чувствата/.  Те при сблъсък със смъртта се гмурват в егото и завъртат съзнанието си около себе си и своите грижи ... само и само да заобиколят безопасно шока от непознатото.  Хората на мисълта дълбаят и търсят логика и идея скрити зад този природен алгоритъм и страданието им евентуално е по-кратко и леко.  Има хора на интуицията, на душата, на духа,...   Техните реакции при среща със смъртта са непонятни за по-ниските категории, защото тези типажи са осъзнали живота като резултат от материална илюзия, божествена идея, лична воля,.... и тук е въпрос на интелект да бъдат определени,...  въпрос на свобода и щастие да бъдат разграничени,...  въпрос на еволюция да се избере подходящото....

**** Младостта е предразположена да поддържа илюзии.   Точно тези, които ни чертаят контурите на живота /сетива, ум, сърце,.../ са и тези, които ни вкарват в зависимости, а именно те, зависимостите ни правят негодни да различаваме илюзия от реалност.   С възрастта поетапно и естествено е илюзиите да изчезват една по една, без това да нарушава представата и усещането ни за живота.

*****    Както за атеиста, човека на егото и материята Отвъдното е приказка от илюзии, така и за идеалиста, човека на емпатията и духа този Материален свят е също приказка от илюзии. Значи ли това, че погледнато отвсякъде живеем в Илюзия?  За мен, отговора, колкото и странно да звучи е сложен и заплетен  на физично ниво, а  живота и смъртта са реални за субекта, но са /и времева/ илюзия за основата, която ги предизвиква.    И без да намесвам закона за запазване на енергията, квантова обвързаност, холографски принцип, микротуболи, програми, …  от една страна и астрален свят, рай, конуса на Ереб, митологични светове, прераждане,… от друга  - ще  застана по средата на училището /Вселената/ и ще  обединя  всичко  за  да  допусна че:

   Докато  мислиш, вярваш в нещо – ти му даваш живот.  Докато Бог мисли – ние съществуваме /от виртуално към реално/! А Той винаги мисли!  Така, че дали духът зад мозъка се самоотразява и е частица,  а без него е вълна – няма значение.  Има Бог, има съществуване, има  смисъл!  Само прехода между неговите нива на съзнание /светове/  ни създава илюзията за смърт.

€  - Животът в това тяло е урок за оценяване на свободата, в която е роден духа.