Простата къща на нашия живот
Животът ни става все по-динамичен, все
по-забързан – мрежа от работа, неотложни ангажименти, малко стрес, малко нерви …
и хиляди нюанси на интрига и умора.
Младите /20-40г./ са по-изнежени от нас /над 50г./ - ония, които
трябваше стоически да преживеем липсата на свобода, на личен избор, … да ходим
по казарми, да премълчаваме, да се "снишаваме", да преживяваме под властта, взета от неуки и
агресивни селяни. Младите няма никога да
разберат това, дори и да гледат филми за „комунизма”, за Северна Корея, за
Белене,... Те лесно се уморяват, лесно
се отказват, все повтарят, че „търсели себе си” и са луднали по духовни
практики, а трудно съставят дори едно пълно и вярно изречение по темата, … но пък са
претоварени точно толкова, колкото сме и ние – старчоците. И докато кипи тази еклектика от ежедневни грижи,
икономически проблеми, маниакални изблици за пътешествия /бягства/ и житейски експерименти той, живота
си преминава покрай нас. Има ли възможност толкова да сме заровили
глава в динамичната си илюзия, в пъстрия театър на егото и тялото си, че да
преминем през този живот без да го осъзнаем, без да го оценим адекватно?
За да осъзнаем и оценим тази мистична
приказка, в която ни е дадено да участваме е необходим някакъв минимален разход
на ментална енергия т.е. да направим усилие да разберем /научно,
логично, емоционално, поетично,…/ чудото
Вселена, чудото тяло, чудото живот, ….. И ако това се случи, ще започнем да подреждаме
приоритетите си, да виждаме и
отделяме важното от маловажното. А те,
важните, приоритетните неща в живота са няколко изконни права и задължения спуснати
„свисше”.
Къщата на нашия живот има за основи – живот и здраве. Всичко на тоя свят ни е под наем, но ние все пак трябва да полагаме грижи!
Стените на нашата житейска къща са: 1. радост от живота, 2. любов към всичко, 3. щастие и от
малките неща и 4. благодарност всеки ден.
Това е опростена и осъзната конструкция на живота и
извън нея има основно илюзорни грижи или суета. И колкото си потънал в матрицата на материалната система,
толкова си и зависим от нея и намалява шансовете къщата ти да е здрава и цяла.
И ако пък
„дървото даде плод” – ще изградим покрив от духовност, сърдечност, творчество. И колкото по-проста и здрава е конструкцията отдолу,
толкова по-сложен ще е покрива, толкова по-обгрижена ще е душата вътре. Колкото
по-разумни сме да потушаваме неспирните грижи, „социалните” филми, материални
интриги,... толкова по-лесно ще изградим тези стени и покрив. И колкото си по-осъзнат, толкова по-опростено, изчистено и лесно ще е строителството на твоята къща.
Ако не усложняваме живота си, ако не завличаме сърце и мозък в дребни и
негативни сюжети - ще имаме сила и време да построим нашата малка и проста къщичка. А
колкото по-сложен и оригинален е покрива /духовността/ ни, толкова по-голяма е вероятността да спрем колелото на преражданията и да станем пригодни за духовния свят*.
* Когато започнем да доближаваме своята същност до Духовния свят ще осъзнаем, че
освен чиста душа изпълнена с любов и
светлина от нас ще бъде изискана и
ментална дисциплина. Това е съзнателна власт, която трябва да дирижира вниманието,
енергията, полетата ни до такава математическа прецизност, че нашата лична енергийна система да наподобява самообучаваща се полева
машина. И точно в това обучение и
дисциплиниране на духовните ни еманации можем да търсим и смисъла на живота в
това материално тяло. И когато
съзнанието ни владее до съвършенство изявата на неспирния ни извор на духовна енергия /еманация/ и я пренарежда в
реалността както гениален пианист композира велика музика, тогава и само тогава можем да бъдем допуснати
да преминем вратите към Духовния свят, да преплетем душа с другите души в Небесното царство, защото там
свободата, силата и отговорността са едно!
Коментари
Публикуване на коментар