Готов ли си за утре?

    

      Като много други съм се научил да сменям ангренажен ремък с вързани очи, да лепя плочки, да сковавам кошери и още стотици неща /правописа очевидно не е сред тях/.    В този кратък живот успяваме да научим какво ли не: от ексел таблици до ашладисване, от танцуване до чужд език и след много хубави или трудни години, все пак  в един неизбежен момент се изправяме пред вечността … напълно неподготвени.  При остаряване и след смъртта всички наши знания и умения се оказват толкова непригодни за оцеляване на душата, толкова различни за света, в който преминаваме, че почти 100% от хората изпадат в паника, в ступор, в потрес по време и дълго след излизане от тялото.

    При прехода какавида-пеперуда, в момента, в който излизаме от телата си* и известен период /40 дни/ след това  ние попадаме в напълно различен свят и ситуация.  Тогава шоково преживяваме промяната на всяко ниво.   В Древен Египет са изписани прилежно всички „пътеки”, по които минаваме и респективно всички правила и реакции, които трябва да имаме за да достигнем най-далеч.   В Тибет и днес има традиции да се говори на покойника /без да се докосва/ няколко дена, да му се шепнат и припяват напътствия и внушения.      А ако тези хора са прави?      А ако ние цял живот учим и говорим за хиляди смислени и безсмислени материални щуротии,  а оставаме в пълно невежество за нашия живот извън това тяло – живот, който може да е неизразимо по-дълъг и по-важен от този?    И  повечето от нас са толкова вглъбени в Майя /материя, илюзия/**, че към края на живота си се оказват неподготвени дори за елементарен и /все пак/ осъзнат  анализ на пътя назад и пътя напред.   И  повечето от нас са напълно неподготвени да направят ретроспективен анализ на живота си и спокойно и съзнателно  да преминат през реката Стикс  - а това може да се случи  днес, утре, другата седмица … е дай Боже след 100 години, ама, знае ли човек…

   Има дребни елементи засягащи съзнанието ни, душата ни,   елементи,   които не са по-сложни от диференциални уравнения, нито от ремонт на двигател с вътрешно горене.   Има прости съзнателни величини § , които трябва да докоснем и развием – и това ще бъде  от житейска важност за нас в ония моменти, в които душата ни е подложена на изпитания.  Колко от нас са готови?  Готови ли сме да преживеем загубата на този пъстър свят, с който сме свикнали,   на любимите хората, с които сме живели 20-50 години,  на предметите, къщата, роднините, тялото, ….?      Защото рано или късно, всеки от нас ще изостави всичко това.
   

         

Ето само три поясняващи въпроса:

     Коя е картината на твоя живот?  /    онази случка /, ситуация, лице, момент/, която толкова  се е забила в мозъка, че ще я носиш с теб през няколко прераждания.  Всеки има такава  и тя олицетворява, разказва за твоя живот…/

      Направи ли си точен самоанализ?   /няма нужда да чакаш да ти превъртат лентата на живота след смъртта – превърти я сам сега и виж какви си ги свършил, къде си сбъркал, към кого,  с какво и  … ето днес имаш шанс да поправиш нещо.  И ако си достатъчно съзнателен ще можеш да определиш силните и слабите си страни и да „нарисуваш” душата си много преди съдниците от Оня свят да са я измерили.   Ако си по-съзнателен и самокритичен ще успееш да определиш от коя категория си бил и съответно какъв живот да очакваш отвъд – дали си бил безсърдечен интроверт,   дали си бил психически лабилен,   дали си бил фалшив герой,  дали си бил "тясна кройка"  с ментален дифицит,  дали си изградил живот върху неточна самооценка,….?/

       Подготви ли душата си за бъдещето й?   /  Ако не си осъзнал света с всичките си полета и сетива,    ако не си обичал безкористно и жертвоготовно,    ако не си изградил божествено самосъзнание,    ако не си напълнил със светлина душата си,     ако не си нахранил и облякъл непознат, понеже сърцето ти те е накарало,    ако не си благодарил от сърце за всичко и на всеки - запазвайки така неговата мотивация за доброта,     ако не си "нахранил" с вяра*** и мисъл по-горните светове, … няма как да стигнеш по-нагоре, по-напред.   Никой не пуска двойкаджии в по-горен клас, независимо какво е оправданието им!     Всеки от нас иска  за приятел – човек, който може да мисли, който може да обича, с когото можеш да отидеш на фронта рамо до рамо … и Онзи, Духовния свят иска същото и допуска в себе си само такива - верни, чисти, светли души, които са в синхрон с вибрацията му. /

     Ако си изпълнил душата си с любов и светлина,  ако си достигнал съзнателен апотеоз  -  смъртта, прехода, вратата между световете  Ти ще  преминеш спокойно и уверено  и ще намериш точното /вибрационен етаж/ място за да продължи пътя на духа ти.*****  И щом имаш съзнание да се подготвиш за това, и щом с дела го направиш  –  можеш да продължиш да изучаваш хилядите занаяти на този материален свят … но тогава ще го правиш с друга мотивация, с друго усещане, с друг поглед, защото всяко съзнателно израстване те променя. 

  

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* умението съзнателно да се излиза от тялото е описано от Хермес Трисмегист и ефектите от това са много и важни.  / Преди 27 години в Шуменският Университет екип учени събираше изявени екстрасенси и ... една от задачите беше да "излизаме" и да описваме далечни и непознати звезди и планети  /идваха само наименованията им от Полша/.... ;   друг пример - имаше една баба от с.Свещари - голям феномен, събираше се народ всеки ден от цялата страна около къщата й. Та освен всичко друго /да е било 1983г./ ми разказа и как един ден се "отцепила и така безжизнена била 3 дена и докторите се суетяли около нея - жива ли е,  не е ли".   През това време тя напуснала тялото и я разхождали из Космоса!  Аз тогава освен лудо влюбен във физиката бях и много наясно с астрономията  - за това я подпитвах за подробности, които една 70 годишна жена не би могла да знае.  И след това започнах да допускам, че може и пък да имаме такава опция - да напускаме в съзнание тялото,  но се уверих напълно - години  по-късно, когато ми се случи спонтанно....
** тази статия няма да се разбере от  хора, от които чуваме:       „обожавам да ям…”, „обичам да спя”,  „не мога да устоят на това удоволствие”, „много мразя…”,   „аз съм човек, който не мога без….”,   „моят характер е …”,  „живота е битка и аз ще спечеля”,   „непременно трябва да имам това…” ….  и  т.н..

*** вярата има свойството и силата да превръща виртуалност  в  реалност  /нали Бог така създава материята /

**** осъзнатите и реализирани души нямат нужда от надгробни паметници, статуи, крипти, пантеони, костници, цветарници, заупокойни богослужения,...  Те знаят, че черупката, която оставят тук е само незначителна дреха без отношение към живота на душата отвъд.  Те знаят, че  Страхът от смъртта и Светлината на душата са обратнопропорционални!
§ - познанието ни в областта на психологията, на духовността, на самите нас  по традиция е сравнително повърхностно и слабо. Това не пречи да  формираме бърза и непоклатима представа за душата, за небето, за съзнанието,... след като сме чули две-три "умни" изречения.  Невежеството е точно толкова опасно за живота и здравето, колкото слабото познание подкрепено от амбициозен характер.  Докато не надживеем синдрома на Дънинг-Крюгер  / невежата е уверен във всичко и не познава себе си, а умния се съмнява  във всичко и не познава другите/ не можем да  сме сигурни в правилния си житейски избор /и подход/.