Кой  ще  те  спре    нагоре?

      Ежедневието и рутината  приспиват ума ни  ден след ден. И освен,че живота минава бързо, когато влезем в коловоза на еднаквите, сиви, повтарящи се дни … в нас започва да се оформя натрапчива и скучна картина на безсмислена и неотменима съдба.  А там из книгите сме чели за магията на живота, за великите идеи, за духовните пътешествия на този и онзи,  и като погледнеш забързания си живот между работа, грижи, суетня се чудиш – „абе, тия хора не живеят ли на земята?  Каква духовност, каква светлина, каква мистерия -  я да дойдат и да видят как живея всеки ден  и да ми кажат къде да намеря време и сили за техните усещания, за медитация, за вътрешна промяна, за всичко онова, което наричат духовност.  Е как да стане?”

    Сеячът хвърля семена и едни падат на пътя и птиците ги кълват,…други падат между тръните и не успяват да пораснат, .. трети падат на твърда почва … и само някои „намират” добрата угар и успяват да  поникнат и изкласят … а единици достигат до плододаване.                     При  еякулация  мъжът  „дава”  200 милиона потенциални същества,  но само едно от тях, най-бързия сперматозоид /това си ти/  успява да премине всички бариери до яйцеклетката и  тя да го избере, да го пусне и от този съюз след светлинна експлозия /буквално/  да  започне да се формира  нов, сложен, невероятен  природен  продукт.

     Както и да ви прозвучи – повечето от хората са на този етап, в който са само интериор, статисти върху сцената на живота!    И макар всеки да е повикан тук за да се издигне до горе, той ще трябва да се „върти и върти” през тела,  докато падне на подходящата почва,   докато дойде неговия заслужен ред да оплоди яйцеклетката, която ще отвори за него вратата нагоре.     И само съзнателното ни израстване и желанието, умението да изкачим стълбата на живота  може да  промени кармата, да ускори  нашето  придвижване в по-горен клас.  Изпита е напълно индивидуален  и  пътя, и времето, и начина  са  лични!

     Има  десетки неща, които  пречат на семето да израсне до плодоносно дърво, … да достигне заветната цел.    Неспирните грижи на деня и отношенията, които се раждат от това,  преплитането на душите, с които се срещаме*,   хилядите усещания, с които ни  облива живота  -  все нормални, все прекрасни неща,…  но щом излязат от наш контрол – ето ти преграда за душата нагоре.        И колкото по-малко  знаем, толкова по-гъста става мъглата от  илюзии,….  И колкото по-силни и необуздани са чувствата ни, толкова по цветен става света около нас и филма на отношения, грижи,  суета ни завърта в един безкраен и безсмислен сериал.  И идва умората, тя води отчаянието, след него идва пасивността.   И тогава, ако сме по-аналитични  -   като удавник се захващаме за "гредата" на своя мозък и започва умствена спекула и ментална акробатика,  и ооо…  пак много мисли, пак много умувания, а „живота продължава да ни дърпа като блато надолу”.      А с годините усещането ни за крайност, за кратък и недовършен живот – се увеличава  ...  и разбираме, че все още не сме попаднали на добрата почва и започваме да търсим  някой да освети пътеката вместо нас.  Попадаме в църкви, търсим духовни братства, участваме в странни практики водени от съмнителни „индианци” … експериментираме в търсене на посока, смисъл, утеха,…  И ако сме по-съзнателни бързо разбираме, че никой не може да върви пред нас, никой не може да ни осветява пътя, ако ние самите не светим,  ...  че има и много,  които ще се възползват от нас, докато търсим начин да превърнем живота си в нещо смислено.          Има още много пречки пред душата ни нагоре.    И колкото по-нависоко се изкачваме, толкова по-оригинални и трудни ще стават преградите.           След години медитация и озарение ще започнем да разгръщаме страниците на душата си и да виждаме там картини** нарисувани от сърцето ни … но в някой друг, отминал живот.  И новите способности, пъстрите кармични спомени – забодени върху книгата на живота ни като пеперуди   ще ни трансформират, ще ни накарат да разберем, че  не се „живее веднъж”.    Но и самото мистично усещане за вечност – може да ни спре  по пътя нагоре.     Както хората заринати в грижи и суета,  така и  хората,  които могат да разберат за теб всичко с едно докосване,  да сканират тялото ти,  да „влизат” в атома,  …   хора с хиляди невероятни способности  могат  да  се отпуснат уморени върху повърхността  на  моментните си убеждения и успехи,  върху  рутината на утъпкания си  житейски път.    А всяко спиране е пропадане!

   Пътя на духовното израстване и спасение на душата е дълъг и семпъл личен акт на непрестанно вътрешно  строителство, на неспирно усилване на  светлината и желанието да живеем правилно, смислен, градивно  и в Истина.     Но колкото индивидуални и  оригинални са пътеките към  Извора,  толкова сложни и пъстри ще са  препятствията до там!                                Всеки от нас  попада на твърда почва, но и всеки от нас има заложен потенциал да достигне до яйцеклетката, до фалопиевите тръби, да се променя 100 "гестационни" години   и само нашите лични:  съзнание, воля, характер, вяра,… ще ни отведат до оформяне и раждане в друг, по-висш свят.  А  цялата ни същност, а цялата сложност и красота, и замисъл около и вътре в нас подсказват,  че  това е което се иска, че всичко е направено така, че да успее да се „роди” всеки, който е заслужил, който се е борил, ...  който е доказал,  че е най-бързия, най-силния, най-качествения сперматозоид.        
     И само от теб зависи да разбереш, че това е смисълът и пътят, и отвъд всички прегради, които трябва сам да преодолееш,   те очаква всъщност истинския живот.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Ако двама души имат различни  емоционалност, ценности, акъл,... конфликтите между тях са въпрос на време.  Те не могат дълго и спокойно да приемат един за друг - коректност, правота, честност, адекватност, ... не могат "да влязат в едни обувки", да застанат на едно мнение.   Вибрациите ги поставят от двете страни на житейска барикада и само единият от тях може би ще опази добронамереност, спокойствие  и безпристрастност, особено,  когато обстоятелствата ги срещнат директно.

   Едно от  препятствия нагоре са хората с малки души.   Имаме две съдби – фактологична и онази, която ни ангажира и се отразява в душата  и  ако не разпознаваме човека с малка душа  – цял живот  ще губим  Време и Енергия.  А  те,  „малките” се разпознават лесно:

   „Малкият човек”  е  безчувствен и бездушен  към страдащия,   не го интересуват трудностите и неволите на другия, … но  ако му дължиш два  лева, две кокошки,… – разтърсващ  водопад от емоции и край на отношенията.   Ще каже лоши и силни думи с лекота за всеки, когото не харесва или който влезе на милиметър в личното му пространство и интерес, защото света се върти около него, защото колкото по-малка е душа,  толкова по-голям е  егоизма. 

   Малкият човек има дребни и материални интереси … и само твоята нестихваща щедрост може да го задоволи и направи доволен и щастлив, но ще видиш „истинското му лице”, ако се наложи да делите пари или имот.   Малкият  човек е неблагодарен – 100 пъти да му пускаш аванта, един път да забравиш да дариш – край.  И ако няма интерес от теб, ако не си от вътрешния му кръг  Малкия човек ще те сгази,  унижи,  притисне, гони и ще смята това за нормално, докато не поискаш справедливост, докато не се изправиш – тогава ще те охули и намрази.

   Малкият човек не понася различните, не може да ги преглътне и намира 100 причини да не ги хареса. Ако не живееш като него, той никога няма да застане рамо до рамо с теб, не иска и няма да приеме никакво обяснение за различието, защото вече имат своя неотменима версия …   и в удобен момент ще „отмъсти” за всяка разлика.  Мозъка и енергията му са насочени навътре и за себе си, и го държат винаги в страх и антагонизъм към всичко неясно, нестандартно, различно, неразбираемо….  Справедливостта и логиката нямат място, тук емоциите са цар.                                                                Ако не си малка душица извода е за теб!

   Винаги изпитвай любов към ближния, но стой далеч от онзи, който обича, чувства и разбира само себе си!  

   В общи линии  здравето, собствения ти мозък и характер,  и хората около теб могат са основните спирачки на развитието ти. Но ти избираш дали  да се грижиш за тялото, дали да променяш мислене и навици и с кого да общуваш.  Но общуването, контакта с другите - провокират и катализират духовните ти промени.  Така, че решението  не е в  отшелничество, а в каляване на желязото в "боя".

** Всички обстоятелства, всички хора, за които си благодарен, че живота те е срещнал са декор спрямо твоята душа и единствено важни за нея не са толкова конкретните факти, които изчезват в миналото, ...не са толкова конкретните хора, които ще са вечни твои спътници, а  с какво се е обвързала, с какво се е напълнила, как е реагирала  ...   и само това е важно за  душа ти   - всички други грижи и връзки са травми от илюзията, с която живота те среща.

P.S.: Пример за това как хора, които те обичат, които са ти близки или роднини, могат да ти объркат живота и несъзнателно да стопират на всички нива твоето развитие.         
     Преди месец говорих със стар познат.  Той ми разказа за една своя странна страница от живота си.  Като се оженил, родителите му оставили къща и се оттеглили настрани.  Там си направил сам магазинче, от което преживявал … и всички други дребни удобства.   Но моя човек на 30 се разделил с жена си и след година заживял с друга.   И понеже  това не съответствало на родителските представи за поведение, а и защото майката позакъсала с парите  –  един хубав ден влязла в къщата и казала: „До утре да ви няма”.    А моя човек няколко месеца, докато текла продажбата се опитвал да разбере – как, защо, къде,…, но чувал едно и също:  „ти си млад, все някак ще се оправиш”.  И  един ден майката дошла с полиция и „изчакала” сина да натовари каквото може в малката си кола.  Докато пътувал паникьосан и безидейно  към съседния град, той се сетил, че никой от роднините така и  не му се е обадил през всичкото това време – просто ей тъй, от човещина.    По пътя трябвало да избира между стрелбище извън града и една изоставена от църквата къща.     Почувствал се като нежелано и напъдено куче!    Известно време работил  каквото падне.   Междувременно се научил  да прави кошери и така успял за няколко месеца да събере пари за малка вила.  Разказа ми как закачали реотани от 80 стотинки по стените през зимата, как работели от тъмно до тъмно за 150лв,  как се къпели със слънчева вода, защото там където били в началото нямало и вода.   Първата година били само на магданоз и лук, и събирали всяка стотинка … за да оцелеят.   И през всичкото това време – никой нито ги потърсил, нито им звъннал да ги попита дали още са живи.    На втората година умира баща му.   И той като всеки син  се погрижил за него в болницата, погрижил се и за погребението и … се сетил, че те, родителите му имат три празни апартамента.  Но когато попитал майка си за своя дял /бащиния/ получил ругатни, удряне по масата и „нищо няма да ти дам”.   Тогава отишъл на съд, взел своя дял и продължил напред  /каза, че  по време на съда и след това имало много грозни думи и драми, но не иска да пада толкова ниско за да ми разказва какво е чул и преживял тогава/.      И макар да бил нормален, добронамерен, внимателен през живота си с всички, вече му било ясно,  че „ако ти зависи живота, препитанието, щастието от хора, които не ги  еня за теб – здраво си загазил”.   За това и  ми разказва всичко това, за  поука.   А иначе: Бог видял труда  и молитвите му,   и  той отдавна води спокоен, щастлив и осигурен живот,  има  приятели със сърце за него и само те се интересуват и могат да разбират неволите, през които е преминал.   Забравил е отдавна  подробностите от тази тъмна страница и е напълнил всички други стотици страници от живота си с много позитивизъм и смисъл.      

        И си обещахме повече никога да не се връщаме или да си разказваме  такива  истории!