Човек от  Байаме*  говори за  сегашното време   /за  Кали юга/

                                          / кратка приказка за свободни души /

     Имаше време, времето на Байаме, когато ние, хората живеехме свободни, чисти, възвишени  и боговете §  ходеха между нас. Това бяха годините на златната епоха за душите и телата на децата човешки.  И това време ще дойде пак за онези, които трябва отново да се родят!                            

     Знаехме, че сме паднали звезди и душата ни трябва да се завърти тук през няколко цикъла за да изплува светлината в нас &.  Научихме много неща и ще ви разкажа  как живяхме ние.

     Тогава  тичахме боси по тревата с роса и това беше несравнимо по-ценно от обувките, които бихме носили. Усещахме всеки звук, всяка вибрация и мирис на гората, което е несравнимо по-ценно от колите, които бихме карали.  Радвахме се на звездите и очаквахме с трепет изгрева, защото имахме искрена радост от живота, ...  а на човек, който обича живота – всичко му е по-лесно.   Хранехме се с треви, семена и плодове веднъж на четири дни /като лемурийците/ и за това бяхме здрави.   И понеже бяхме близо до природата – бяхме чисти и щастливи, и  в живота ни нямаше нищо излишно – та боледувахме рядко.  А когато това се случваше – лекувахме причината за болестта с подходящите треви.   Живеехме дълго, защото с мисъл и воля пазехме чисти телата, в които сме облечени.   И за да сме силни /лимбична система, имунитет/ – непрестанно се смеехме, всеки наш орган се усмихваше, всяка клетка ликуваше, защото празнувахме всеки ден в благодарност мистичния празник наречен живот. Осъзнавахме сложността в нас, осъзнавахме душата си и за това не се съмнявахме в безсмъртието!

      Вечер, край огъня разказвахме случки от предните си животи, макар и да се чувахме какво мислим, тъй като душите ни, сърцата ни, съдбите ни бяха близки … и този невидим канал между нас не прекъсваше дори след смъртта на тялото.   А онези между нас, които бяха най-чисти и позитивни - излъчваха светлина и имаха силата да превръщат мисъл в реалност.

   Дали защото бяхме чисти души сред природата, дали защото имахме спокойна вяра – боговете се разхождаха между нас.  Те ни разкриха, че колкото и сложни неща да създадем, каквито и машини да измислим – те няма да надхвърлят дори пеперудата, защото Някой е вложил повече ум и замисъл в света много преди нас   И вярата ни нарастваше!

   Изучавахме световните закони като поети, пишехме стихове с числа!  И знанието не ни донесе печал, а радост!   И колкото повече се увеличаваше паметта и мисленето, толкова повече изчезваше страха и тъмнината.  Но за разлика от вас, хората на Кали юга – ние учихме децата си да мислят сами, да търсят истината сами, да се борят с деня сами, защото иначе означава да градиш пясъчни фигури от собствените си стремежи.   Научихме децата да концентрират духовния си лъч и за това ние не знаем какво е деменция и оглупяване с възрастта.   И те, децата сами достигаха до множеството уреди /способи, копчета за бърз достъп/ за развитие, които Твореца е заложил в нас!   Сами разбираха колко далечни са границите на възможното, когато осъзнаваха колко е малък мозъка ни и света, който той може да опознае.

    Нямахме това, което вие наричате политика, защото тя е несъвместима с чест, справедливост, морал, а ражда различие между хората и бедност.  Имахме закон, храна и любов  равни за всички – за това нямаше нужда от илюзията наречена власт!   А това, което наричате граници, затвор, полиция, … дори не го разбираме!  Вместо да произвеждаме оръжия, уреди за мъчения, кланици,…  ние търсехме решение за всичко с хуманност и любов.   Живяхме пълноценно, защото никой никого не използваше, не произвеждахме излишни  предмети, а  вместо това  търсехме цената и смисъла на живота в … себе си. 

       За това нашата епоха не захрани свити души и ограничени съзнания, които от глад да поглъщат чужда енергия и „крилата” им да закърнеят.  Както бълхите родени в похлупак, когато ги освободиш не искат да напуснат тази форма,  така и пълзящите души**** няма да искат да разберат в този си живот какво е спасение на душа, цъфтеж на поле, разлистване на съзнание,…  По-лесно се живее с малко мисъл и близко до земята.    Но така сенки и илюзии обличат  живота  в люспите на страха и незнанието!   Ала това са вашите хора - успели в притежанието на предмети, хората, които създават кървавата ви история, хората, които управляват цивилизацията ви и ... духовност, идеализъм, окултизъм  не ги интересуват, освен ако не могат да спечелят от това  /църквата/.   Те създават медиите ви, учебниците ви, ...  те решават кое да знаете и до колко.              
    Но тази епоха -  Кали Юга постепенно си отива!

   Докато краката ни стъпват по камъните, а очите ни се взират в небето – нашите души ще преминават от живот в живот, носейки качества за да преживеят всяка епоха.   И всеки път е различно, и всеки път съдбата те изненадва, но ти трябва:   да станеш  неподвластен на средата, на ситуацията, на епохата, …  да не те вълнуват суетните грижи на околния свят, … заобикалящата действителност да не може да те уязви, нарани, разколебае,….  да си надмогнал дуализма,  повратностите, хаоса, …   Тогава  Душата ти е узряла и се извисява над епохите за да види пътя си над заложените кармични, астрални, обществени зависимости,…
    Това означава да възстановиш естествената си сила и светлина!    

   Много души започнаха да се измъкват от границите на тъмната Кали Юга.  Те интелигентно ползват благата** на епохата си, на средата си, добродетелите и постиженията й,… но вече не потъват /емоционално, ментално, кармично,…/ в  средата, в която са се родили. Напротив - душата им е взела уроците на света, надживяла е епохата, през която трябва да премине  –  и ето, това са свободните души,  ония които могат да  разберат пътя на духа*** си и осъзнато се движат по него!

 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 * Времето на Байаме, Зеп Тепи, Титаномахия, шумерски легенди,…   Това се времената, когато съзнанието, бита, културата, мисленето, цивилизационната еволюция,… са били на друго ниво, в друга епоха.  За тези периоди, принадлежащи към златната епоха /Сатя Юга/ има много легенди и предания във всички  оцелели  /поне над 2400г./  етнически групи.   Сега сме в прехода между Кали /желязо/ и Двапара Юга /бронз/, когато човешкото съзнание е в най-ниска вибрационна честота,… време на хаос, тъмнина, объркване, отдалечаване от Божественото, но и плавно издигане на базата на техническа и ментална еволюция /Двапара/.

**  информация, хигиена, удобство, подвижност, здравеопазване, енергетика, наука, техника, изкуство, музика, ….                Слава Севрюкова "Бъдете в този свят, но не от този свят."

***  "Духът и Пътят - туй съм Аз"  Кришна.
****          Стефан Цанев

Циклопът счита за уродство второто око.
Презирайки летящите,
с възторг пълзят влечугите.
Изменникът не би живял и час, ако
не вярва,
че изменници са другите.
Свинята мисли кочината си за храм,
за Дева себе си,
Исус е нерезът.
И ако ти не коленичиш да се молиш там –
ще бъдеш обвинен във ерес.
Тъй всяка земна твар на този свят живей.
И кой каквото ще да прави –
спокойно спи,
защото съвестта като лакей
ни казва, че сме прави.

§ - понятието Бог при примитивите като хомо сапиенс расте и се "издига" във време и пространство паралелно с разширяване на съзнателността. То, понятието започва с гръмотевици и вятър, преминава през посетители от други планети, ....за да достигне до енергиен свят съставляващ 7о измерение. Докато мисленето и търсенето напредва бързо, религията като институция и догма се променя с хилядолетия, сливайки се с икономически и политически ангажименти, които забавят и променят "истината"! 
& -  Ние сме генетичен експеримент между няколко различни цивилизации, които дистанцирано наблюдават поучителните факти и кое качество от кой "род" ще надделее и ще изведе от лабиринта на оцеляването новия биологичен вид.