Думи  от  светлина

    /започвам от днес да записвам думи или изречения, които носят откровен и логичен позитивизъм … и винаги, когато се сетя за още – ще ги записвам…. и винаги, когато някой сподели в коментарите „думи от светлина” – ще ги цитирам тук!/

   

*     „ Аз /духът/ съм част от Онзи, който е създал Всичко и имам душа – безсмъртна и осъзната. Когато илюзията на материята хвърли сянка върху мен, пак ще помня, че света е направен с Мъдрост, Идея и Обещание /срещу вяра/. Значи няма за какво да се тревожа! Дори всичко да е предопределено – пак няма логика да се тревожа! Ако греша за всичко това – дори и да се тревожа, полза няма! …  А когато  всички земни перипетии неизбежно преминат, ще  отнеса единствено картините от любовта към ония, които са уседнали в сърцето ми … и радостта от живота ”.    цитат от страницата  " Малки неделни мисли за Истината"
* Ти никога не си сам! Ако познаваш същността си, ако познаваш теория на струните,… ще осъзнаеш, че не е възможно някой, някъде да бъде сам във всеки аспект!

*   Благодаря ти Боже, че ми даде възможност да вляза в това тяло за да срещна прекрасни хора, за да науча много уроци, за да видя материалната красота,  за да изпитам и усетя любов,  за да направя крачка към светлината, към Теб, ...  И когато се завърна с моите малки, но уникални разкази за доброта, за прошка, за трудности, за грешки,...  Ти в милоста си да ми покажеш следващото стъпало, следващото приключение!                  Амин!
* „Който вярва в Мен, дори да умре ще живее!”  Исус

*  Вярата стопява всеки страх, както познанието тъмнината!

*  Светлината съществува в нас винаги, защото тя е част от същността ни.

* „ Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува. Както въплътената в това тяло душа непрекъснато преминава от детство към младост и от младост към старост, така в момента на смъртта тя преминава в друго тяло. Личност, която е уравновесена, не се смущава от такава промяна.  ....  Знай, че това, което прониква цялото тяло е неразрушимо. Никой не може да унищожи вечната душа.”   Кришна.

* Може да съм свикнал, но никога не забравям, че съм заобиколен от чудеса /разумен живот и условията за него/, от фрактали /дървета, клетки,…/, от красиви творения /животните/,… и като свидетел на тази  мистична приказка наречена живот,  мога да бъда  щастлив наблюдател или щастлив творец!

* „Защото Бог толкова възлюби този свят, че даде своя  Единороден син, за да не погине ни един, който вярва в него, а да има живот вечен.”  Йоан 3.16

*  Всичко, което виждам и за което мога да помисля – много отдавна е направено и помислено от ум по-голям от моя. Заобиколен съм от замисъл, изграден съм от програми, живея в свят плуващ  в други светове – без време, без ограничения.  За всичко е помислено, всичко е подредено – единствената „небрежна” лодка в този математически пресметнат свят ... е моята душа. Тогава за какво да се притеснявам?  Нищо не ми принадлежи – какво тогава ще загубя?  Аз съм част от Бога и той от мен – тогава какво да търся?  Всичко е подредено, всичко е осмислено, всичко е направено за да разцъфне моето съзнание и да намери светлата пътека към себе си, към Извора!    Останалото е безсмислена грижа и суета!

* Ако огледалото ми /съзнанието ми/ е чисто – то и онова, което ще „види” в света ще бъде чисто.  Винаги ще намирам в света това, което се утаява в мен!  И чистотата в мен ще личи в думите ми, защото добър човек – не може да помисли или каже нещо различно от Добро!   За това непрестанно изпълвам съзнанието си с радост, с "усмивка", с позитивизъм, с надежда, с вяра, с любов, с красиви и чисти обекти и мисли, … и знам, че има ли светлина в мен, ще намеря и светлина в света.

*  Не всеки е готов да иска и да разбира от духовност!  Знам, че има много степени на богопознание и духовен живот! Ако съм разумен ще приема спокойно и с разбиране, когато друг не върви по моя път, точно така, както искам да ме приеме и онзи, който е много по-напред и нагоре от мен.    Колкото сме по-съзнателни, толкова сме и по-толерантни, търпеливи, разбиращи и тогава любовта ни към ближния не зависи от нищо!

* Мога да простя на всекиго всичко, само когато наистина обичам! Да обичаш безпрекословно,  безкористно, безусловно   хората,  животните,  самия живот,...  това е качество само на силно и узряло съзнание!

*  Има криви пътеки в мозъка,  по които не вървя, понеже знам - мина ли два-три пъти,  ще минавам от там всеки ден.  Например пътеката: „искам справедливост в този свят” или  „всичко е лично”,  или „много се притеснявам за….”,  или „твърде съм емоционална, защото,…”,  или   „какво ли мислят другите…”, или „как ли изглеждам, как ли ще ме възприемат останалите….”,  или „ще се опитам тая мъдрост да я вкарам в живота си…” ….      За това вървя по други – слънчеви пътеки, които са пълни с „независима, светла, щастлива” вибрация и знам, че само те ще ме отведат до същността, до реалността, до следващото стъпало.

*  Когато видя невероятните прилики между атом и галактика, между  човек и Бог, между тяло и  Вселена,  … и още хиляди адекватни релации – разбирам, че всичко е подредено, напластено и разпределено с голяма мисъл! И само душа, която осъзнава това, постига спокойствие.

* Знам, че ако поискам ще ми се даде, ако търся ще намеря, ако хлопам ще ми се отвори!  Но първо ще се изпълня със съдържание и посока за да знам, кое е разумно да поискам!

* Всичко отминава … и най-хубавото,… и най-лошото! И само онзи, който спокойно наблюдава живота, може достойно да преживее и разумно да приеме уроците от живота в тяло!
*   Факта,  че си жив - е повод за благодарност, за радост, за надежда.  Душата пътува през чудото наречено реализация /живот/   т.е.   душа си  - вечно жива  и пътуваща - и няма друг вариант, няма тъмнина, и няма безизходица,... има само непрестанно сменящ се декор и уроците към него!
*   Помогни ми, Боже да живея така, че да съм полезен за всички, за Теб и за себе си!
*   "... Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,  не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.   Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати..."  1Коринт 13,4

*  Винаги има надежда!      Когато бях млад и неук смятах, че докато човек е жив винаги има надежда.  сега, когато преживявам много години и мисли - вярвам, че надеждата надживява смъртта, ... защото смъртта е само промяна, но пътя остава, а заедно с него и всички надежди.  Сега ми е по-лесно "да напусна това тяло от скука" /Ч. Буковски/, отколкото от безизходица!