Страхът - стар навик или ново обществено оръжие
Има
едно чувство, което от древни времена е добило особена важност както в личния,
така и в социалния живот на човека. И ако преди 20 000г страхът е имал
своите „горски” основания, сега той е провокиран и използван като способ, като
оръжие, с което да се държи обществото в
удобен вид, а хората, които се използват
– да се послушни и предвидими. Чувал
съм, а и преди това съм вярвал, че има институти със специалности свързани с „работа”
с масите. За военните и техните все по-нови и все „по-хуманни” оръжия за борба
с обществените безредици всички знаем. А пък не узнаваме толкова лесно, че около
нас общата информация, в която ежедневно плуваме винаги съдържа мотиви за страх. И дори да сме умни и да открием, че голяма част от информационния
облак е измислица – страхът раздира следи в мозъка ни. Оставаме с впечатление, че цяла кохорта от /платени/
журналисти, политици, социолози, анализатори,… е била обучавана така, че
да насочва не само информацията, но и настроението, усещането, чувствата на
публиката си. Когато слушам коментарни предавания съм забелязал, че започне ли госта да говори положително - водещия веднага го засича, започне ли да се пени' и да бълва страхотии - разговора някак потръгва. От малкото телевизия,
която гледам, примерите са много и прости:
започва се с „шок и ужас на
магистралата”, а накрая се разбира, че има две счупени брони и три щайги
картофи по асфалта ; ако в
Джибути ревнив мъж е застрелял жена си – това непременно намира място в началото
на новините, … щото у нас няма ни един застрелян днес ; всяка
седмица нечие страшно пророчество - аха да се сбъдне ; то ледници се топят, то емигранти напират, то дрънка оръжие, то идва нов грип с точно определена бройка, която ще се разболее,...…. И т.н. и така всеки ден. И ако си мислите, че няма хубави и важни
неща по света – то е защото никой не ви ги показва! И ако си мислите, че вашата душевност не
отразява цялата тази сива маса от зловредна информация, и не провокира
атавистични ви страхове – то е защото не се анализирате достатъчно. И ако си мислите,че всичко това е случайно и цялата истина .... значи спите!
Как? Страхът удря по онова, което сме избрали за
ценност т.е. страхът е очакване за загуба на тази ценност. И тази провокация от
адреналин и кортизол е толкова лесна и така бързо смъква вибрациите на
мислещото същество към инстинктите на животното в него, че … веднага се намират
Заинтересовани и Специалисти за да се възползват от това. Едните живеят
като използват масата от хора и искат това да продължи до безкрайност, другите им осигуряват инструмент
/страха = поредното оръжие/, чрез който на малкия
човек да му е слаб самоконтрола,
волевата енергия, съзнателните процеси … за сметка на външния фактор. Страхът
„свива” душата, блокира съзнателността и самоуправлението* и пренасочва енергията
по посока инстинкти – а този поведенчески модел
е най-удобен за хипноза и манипулация**. Очите на уплашения човек са „големи” – колкото повече се поддава на
усещането, толкова повече химия се отделя в мозъка, толкова и по-нереална може да е причината за страх. А най-лесно и бързо се плашат слабите, невежите, уморените... Няма
да пиша за това – колко е нездравословна тази негативна емоция и как тя води до
физиологични дефекти. Не е интересно и как това защитно поведение започва с тревожност, преминава в безпокойство, към
паника и достига фобия т.е. „болестта” от външна става вътрешна!***
Искам да акцентирам върху две прости
неща! Първо: когато допуснем страх, той води
след себе си много свои братя и сестри -
гняв, омраза, агресия, насилие,….
Т.е. започнеш ли да се страхуваш – започваш да се променяш и … промяната
не е към добро! И второ: когато приемеш и прегърнеш като свои ценностите, ония, които ти се налагат от вън
/общество, медии, мода, етнос, …/ все едно приемаш Троянски кон - в един момент тези ценности, нещата, на
които държиш, ще ти бъдат отнемани, провокирани, използвани … защото тези неща
не са случайни и Някой съвсем умишлено ще „докосне” части от мозъка ти чрез ценностите, които е вкарал
там.
Ако
допуснеш страх – вероятно ще станеш жертва на лъжа, манипулация и ще платиш за
това!
Ако допуснеш страх – ще загубиш
равновесие в самооценка, самопознание, самочувствие т.е. ще започнеш да пълзиш, защото страхът е приземен демон и
обладава всеки, който е загубил височина
на вибрации и мислене, всеки, който е
смъкнал поглед от хоризонта и го е забил в биологичното ежедневие.
Ако допуснеш страх – все едно
допускаш вирус, който ти отнема качеството да определяш и контролираш, отнема ти
решителността в живота, в любовта, в правата ти, в цената ти,…. А привикнеш ли да се страхуваш - съзнанието ти
се свива и потъва в долните пластове на вибрациите, където няма радост,
усмивка, щастие, свобода, самоопределение, достойнство, воля, сила на духа,…
Щом не търсиш развитие и разбиране за света – винаги ще се намери, кой да употреби користно твоя застой!
Извод - Ако си с изправен гръбнак и вървиш с достолепие - постави
всички конспиративни теории, кървави полицейски новини, шизофренични слухове и
хипотези, ... в краката си. Ако си достатъчно осъзнат –
ще разбереш, че подобни ниски импулси не ти помагат, но пък са удобен инструмент
за ония - болните за власт и пари. А в личното си обкръжение - не допускай негативни хора, негативна информация, както и всички подобни ежедневни провокации да докосват живота ти и да провокират в теб
страх -
игнорирай ги, интелигентно изгради относителна
независимост, поддържай достойнство и високи вибрации в душата си.
Гледай и се развивай /вибрационно/ „нагоре”, Мисли за нещата, които имат душа, Изгради ценности, които няма кой да ти отнеме, Пази спокойствие, достойнство и пълно самосъзнание, Пръскай светлина и усмивка независимо колко е тъмно около
теб! А когато срещнеш уплашен брат /сестра/
дай му лъч "спокойна и съзнателна светлина" и ако това не помогне иди на безопасно
разстояние.
* колкото по-натоварена и уморена е психиката, толкова по-бавно и дълбоко тя преживява стресовите ситуации и тези от внушен страх.** най-странното на хипнозата е че е толкова лесна
*** душата по начало е чиста, а съзнанието е израз на това, което я замърсява или я спасява.
P.S.: Като чета Фройд оставам с убеждението, че сексуалността е основен елемент в отношенията между хората. Аз не съм психолог, но пак градя свое мнение и мисля, че има по-голям двигател в междуличностните и обществени отношения у зрелия вече индивид - страха от смъртта. Този страх се ражда по-късно от "фазите на Фройд" - той идва с оформяне на съзнанието! Някои се сблъскват с истината за смъртта на 5 години /като моя милост/, други по-късно ... този атавистичен страх е израз на формиране на съзнателната сграда /бъдеща тема/. Та, страхът от смъртта изразен графично е хипербола - започва с формиране на аналитичните процеси и егото, достига връх заедно с тях и започва да губи сила, когато менталните и когнитивни процеси се усъвършенстват за сметка на затихващото его. Или казано по друг начин - с възрастта човек все повече се страхува от смъртта, докато не започне да става свръхинформиран и това логично да неутрализира егото. Този страх е правопропорционален на егото и обратнопропорционален на т.нар. просветление /разбирай - дълбоко познание за света и неговите механизми и посока/. Високо-информираните и духовно-просветените са преодолели този навик /египетските мъдреци са наричали страха от смъртта - извращение на невежеството/. Хиперболата на страха от смъртта завършва на 0, когато съзнанието разбере логиката на сътворения живот!
Коментари
Публикуване на коментар