Добри приятели,  добър живот!

    Благословия е когато живота те среща с различни хора.  Ако си достатъчно наблюдателен -  всеки, когото срещнеш може да ти бъде учител:  както с умни приказки, така и с грешки или  щуро поведение.   Макар да живея леко встрани от цивилизацията и гората гали порива на къщата ми … поради благосклонност на съдбата непрекъснато се срещам с хора,  много, от които оценявам  високо.  …              Та, вчера бяхме на маса с такива хора и докато те разказваха за дългия си и невероятен живот пълен с успехи, с известни хора и интересни събития,  запомних две неща:    че няма случаен успех  и  че хората стават щастливи ... с мозъка си.      И реших съвсем накратко да ви споделя ония мисли, които ме споходиха, докато слушах и наблюдавах тази достолепни хора.

    Ако искаш достоен и щастлив живот има неща, които трябва да изградиш /1./ и  неща, които  да ампутираш /2./.

   /1./ Често да  повтаряш хубавите случки от живота си и  редовно ги споделяш /това правиха през цялото време тези мои приятели/  ;          Те също така са подредили деня си, живота си – така, че да им е спокоен и удобен, независимо  какво околния свят или обстоятелствата искат    ;            Макар и на 70-75 години, те все /и помня през годините/ повтаряха, че се обичат, че са направили най-добрия избор…      ;         Разбрах още, че ако  си спокоен и самоуверен – не ставаш   зависим  от хората, от тяхното  отношение и мнение.      …          Като анализирах разговора, фактите, историите  -  разбрах защо на   младини  живота ми бе труден – нямало е баланс    / между мечти и безидейност, между пестеливост и пилеене на пари за да се харесаш, между работа и безделие, между удоволствия и аскетизъм,…/.      Дадох си сметка, че много лесно и при повечето хора баланса  се губи и това ги праща или в празна суета  или в  скучно, изнурително „копаене”.    Само онзи, който поддържа средния път* може да усети спокойствието и щастието!               Спокойствие и щастие?          Постепенно започваш да се радваш на дребните неща, … безпричинно си пееш рано сутрин,… все по-малко ти пука за повечето неща, които хората смятат за „обществено важни”, за  подробностите от материалните баналности, …     Все по-често казваш на хората, които обичаш, че ги обичаш … Усмихваш се непрекъснато … понякога  просто така … и все повече обръщаш всичко на майтап** …

    Умните,  успелите и щастливите  хора  явно  си приличат!      Важното, което разбрах е че /2/ те нямат хаос – нито в думите, нито в действията, нито емоциите … те планират спокойно и „математически” дори и дребните детайли от живота си ... без да спират да се радват на всеки миг. И въобще не се трогват, ако загубят! …   Вътрешния им свят прилича на дълбоко и спокойно, чисто езеро!     Те не очакват благодарност*** или признание … премахнали са нуждата си от тях с лично усещане за пълноценност.    Кръгът на общуване не е оставен на самотек - подбират хората, които влизат и излизат от зоната им на "близост", защото осъзнават колко важно е това!   А опитоменото им  его много ясно им показва в кой момент трябва да се наведеш и в кой момент да се изправиш. .. и т.н., и т.н..  

    Та, разговора приключва, хората си тръгват и … разбирам /освен всичко друго/,  че ако си господар на мозъка си, на сетивата си, на емоциите си, на характера си … ще станеш господар и на съдбата си, ...  ще можеш да си позволиш свой начин да бъдеш щастлив,… ще можеш да направиш смислен живот по някакъв свой, уникален начин.

   

* Буда: „Ако струната е много опъната ще се скъса, ако е много отпусната няма да има музика” /перифраза/

** Имаше жена – Стира /от Сотира, в превод - спасена/, която умряла на 18, положили я на масата в средата на стаята и насред опелото, тя се „събудила” и поискала да пие от шишето на еди-кой си прозорец и така ще продължи да живее.  Тя разказала за среща в отвъдното и как я накарали да се върне, защото …      Та тази жена все повтаряше :  Всичко в този живот, деца обръщайте на майтап!  Почина на повече от 80  /1972г/ и доживя много правнуци /един, от които е моя милост/.

*** Повечето от нас правят нещо, дават нещо, опитомяват "нещо" с подсъзнателното очакване да получат благодарност за това.  Животът ме е научил, че правиш ли нещо с очакване на - благодарност, признание, уважение ... в повечето случаи ще бъдеш разочарован.  За това - или даваш безкористно или не!   ...   Много мои приятели ми обясняват как дали всичко на децата, изучили ги, оженили ги,... а те дори не им вдигали телефона, не им говорили.    Та - или даваш и не очакваш нищо или го хвърляш в дълбокото и го учиш само да плува.   Но съвременното поколение няма инстинкта да благодари, да се учи от старите, да гради амбиции, които родителите приемат за нормални. Те, младите все повече приличат на забавляващите се, пътуващи, суетни, разглезени западняци и родителите не могат да се адаптират към това  ...  

    Понеже съм живял сред араби  - там отношения родител-дете, благодарност, почит, уважение, дълг, семейство,... са поставени на съвсем друга плоскост.   Пример:  срещат се сутрин баща и син -  ритуално синът се навежда, взема ръката на бащата целува я три пъти, прегръщат се, три целувки по бузата, бащата прошепва нещо си като благословия и ... тогава деня започва.