Има само две здравословни крайности
Научени
сме в дребни и несъществени неща да влагаме много енергия и емоция!
Когато изказваме мнение за някого или нещо, винаги сме крайни: „Иван е лош
човек”, „Това нещо не може да стане”.
Когато обобщаваме пак сме крайни: „всички политици крадат”, „еди-кои си
са студен народ”. Изпитваме някаква
нужда да сме категорични и ясни, когато изявяваме нашата оценка и мисъл, и тази
настойчивост да демонстрираме и наложим своето, винаги ни води до
крайност. Крайни сме за съдбата – или
всичко е предопределено, или сме
господари на кармата си. Крайни сме в храненето - или
ядем всичко наред, или ядем само един
вид храна и яростно, до фанатизъм искаме да уверим другите, че сме прави в
избора си. Крайни сме в общуването
- или не подбираме своя външен свят, или
се свиваме в отшелничество. Крайни сме в
оценките си за света, в който живеем -
или се срамуваме от нашата цивилизация, или сме й ревностни „апологети”.
Крайни сме почти във всичко – зависимости,
идеи, само теория, само практика, в идеализма си, в материализма си, …. Някак
трудно балансира мозъка ни между двете си полукълба, или между бялото и
черното. Като преглеждам коментарите в
нета те винаги са обобщаващи и крайни – или Осанна, или Разпни го.
Но всеки, който обобщава – греши
и всяко крайно мнение почти винаги е грешно, а е трудно да проумеем, че истината често е
някъде по средата. Средната
линия, която е широка и пъстра, процентно е много, много малка - а всъщност там е мисленето, анализа,
детайлите, решаващите подробности.
Принципно: колкото сме по-невежи или по-емоционални, толкова по-склонни
сме на евтини крайности и в мислене, и в действие.
Религията е точния пример за изява на нашите крайности. Като малък питах хората „вярваш ли в Бог?”.
Отговорите бяха „Не /а защо?/ не знам и не ме интересува” или „Да /а защо?/, защото мисля, че има една
сила”. Колко компетентно! Когато градим
живота си, често го градим от дребни, крайни и невинаги обосновани свои позиции. Но пък
сме много упорити да си ги отстояваме.
Та, религията е прекрасно средство за манипулация, тъй като лостовата й
система достига твърде дълбоко в крехката ни съзнателност, а желаещи да ни
„насочват” и използват – бол. Но ако
само така мислим за нея е поредната крайност!
Но има една крайност, която е важна за нас, а е хилава и пренебрегната -
вярата. Вярата е чудо – мозъчно, подсъзнателно, съдбоносно,
енергийно, лечителско, …. През 70те години имах възможност да съм сред
евангелисти – видях много чудеса, истински чудеса. Здраво мислещ съм – и в тоя
живот търсех контакт както с капацитети,
с професори, така и с хора като Ванга. И
пак да кажа – видях много чудеса … и те всички започваха с Вяра. И ще напиша две-три изречения за
Вярата!
Когато сме под хипноза и ни кажат, че
ще ни горят, а ни докоснат с вестник – кожата изгаря и остава белег завинаги. Когато ни кажат, че само ще ни докоснат, а ни опрат въглен –
изгарянето е леко и изчезва за 2-3 седмици.
Под хипноза можем да виждаме зад
преграда, можем да намалим теглото си,
можем да увеличим умствените си способности или да изтрием психотравма и да
заживеем по-спокойно. Всичко, което
приемаме за „невъзможно” се случва, когато се прескочат съзнателните бариери и
ни накарат да повярваме. Вярата
прави невъзможните, неприемливите, неразбираемите неща възможни и разбираеми. Вярата може да направи и неща, които наричаме
чудо. Тя може да се противопостави на илюзията, на болестта, на
гравитацията, на материята,… . Тя може да ни хипнотизира или да ни извади от
дългогодишна заблуда.
Какво е вяра? - Когато Одисей се прибира в Итака, трябва да
победи в стрелба с лък всички претенденти за трона. Забивали 12 брадви /само
желязната част/върху дънер и трябва да прокарат
стрелата през „ушите” им. Одисей печели
и си връща Пенелопа, острова, царството.
… Имаме много тела /физично,
етерно, астрално, ментално,…/, имаме две мозъчни полукълба, имаме съзнание и
подсъзнание,… Когато стрелата на
нашата осъзната мисъл, на духовната ни енергия премине безпрепятствено и индуцирано през всички нива отгоре до долу - силата на духа, на божествения фрактал в нас
се изявява с пълната си сила. Или
обратния случай – в кошчето за боклук, най-отдолу под всички излишни илюзорни
хартийки, които сме натрупали в живота си има една светеща звезда, която не може да озари стаята. Вярата е
разумната сила на нашия дух изявена безпрепятствено навън. И
колкото по-еднопосочни, по-съгласувани са всичките ни вектори /тяло, енергия,
чувства, мисли, идеи, думи, …/ толкова по-ярко, по-силно ще се изяви светлината
в нас – и силата на „Онзи, който е в нас” ще сътвори неща, които наричаме
чудеса. А всяко
противоречие: съзнание – подсъзнание,
вътре в самото съзнание, … е деструктивна функция за нашата вяра. Съмнението не е баланс, а онази фалшива нота, която прави
резонанса и силата невъзможни.
И този съзнателен процес е поредния
квантов феномен, който ни е даден за да можем да променяме събития,
обстоятелства, съдба, … за да творим чудеса. И ефекта от тази заложена в нас опция е
неизмеримо голям, и директното взаимодействие между дух и материя може да се
сравни само със силата на анихилацията, на невероятния взрив между материя и
антиматерия. " Защото
истина ви казвам: Ако имате вяра колкото
синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се
премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно."
Извод: Научени сме да
се вживяваме до крайност в дреболии! Не
подозираме колко илюзии ни държат вързани, объркани, смъртни. Казали са ни, че сме сами, че това е начина,
по който трябва да живеем, че живеем веднъж,… и ние приемаме това на доверие. Вкарали
са ни в какви ли не филми и ние хабим частици вяра във всеки от тях! Цял живот може да ни насочват в избрана посока – това ни отнема енергията, с която излъчваме и градим
своя живот и своята вяра. И да повторим:
Вярата е силна и извира от нас, когато сме сигурни и на
всички нива сме „еднопосочни”.* Това е стил на мислене, това е мобилизация на духовната енергия., това е
умение да владееш заложената сила в теб, като си постоянен и последователен в
една ясна, осъзната посока. За да имаш
силна вяра трябва и сърцето, и ума, и паметта, и подсъзнанието,… всички заедно да гледат
към една цел. Ако проявиш изцяло връзката дух – събитие = вярата се увеличава. И колкото повече вяра имаме, толкова
по-спокойно и смело ще живеем. Защото вярата е нашата лична и свободна изява на божеството в
нас, на духа, който сме. И колкото
по-наясно сме с това, толкова по-силно ще се прояви вярата ни, а тя … прави
чудеса. С вяра приемаме, че сме смъртни, с вяра
ставаме безсмъртни души, … с
вяра приемаме, че сме болни, с вяра оздравяваме …с вяра приемаме, че сме нещастни, с вяра
ставаме щастливи …. И чудото заложено в Творението е че – това, в което
вярваме силно се случва напук на материалните закони, на илюзиите, на съдбата.
Не
само сакралните истини, но и красивия и спокоен ден могат да станат реални,
могат да се случат с вяра! Ако контролираш всички „вътрешни”
събития т.е. себе си на всички нива, ако
ги водиш в избрана посока – вярата ще се увеличи и много неща, които си приемал за невероятни и невъзможни ще влязат в живота ти. И много излишни неща ще излязат!
Само
вярата и любовта трябва да достигат крайности!
„ А Исус като се обърна и я
видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И
от същия час жената оздравя.”
„ Тогава Исус в отговор й
рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде
според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.”
„ А Той й рече: Дъщерьо,
твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.”
„ А Исус му рече: Иди си,
твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него
по пътя.”
„ И рече му: Стани и си
иди; твоята вяра те изцели.”
Коментари
Публикуване на коментар