Двете пътеки

    Живеем в чудо ... Във Вселена съчетала в себе си различни  светове /материя, биология, разум, душа,... /.   В  Космос, в който  от атомите до галактиките има  хармоничен  /холограмен/  план, построил целенасочено енергийни структури /струни/ от “горе” за да създаде  поредното чудо, тук долу.  Има и висока стълба в мирозданието, и много “феномени” /напр. духа/  се спускат по нея  надолу за да оформят онова, което наричаме живот.  Демиурзи, отвъд нашето въображение се състезават благородно в невероятно сложен и  красив  творчески  процес  за да  могат  чрез генетични форми да хванат като в рибарска мрежа, и да “оживят”  енергията отвъд  /и скрита в тях/, която ние наричаме Бог.  Създават и  надграждат  форми*  в  търпелива  еволюция  за да опознаят своето Начало т.е. да схванат Математика, изписал с мислите /законите/ си световната книга.  И като за начало,  очакват съзнанията  да еволюират, да се освободят от гравитацията и кармата /Египетска митология, Дъновизъм  и  Орфизъм докосват този момент/.   А създаденият априори  красив  декор  -  Материята е вечна проверка за  парчето “индивидуален хаос”, наречено  душа.   Облечена в програмен ред, нашата душа /цвете от божествения букет/,  прави съзнателен избор и точно в сенките на тази материя се оформят “Двете пътеки”... пътеките на пречистване, развитие или ... .

    Първата пътека е на 85% /примерно/ от хората ... на тези, които търсят удобния, лесен, сетивен живот за да бъдат щастливи. Това са и хората оформящи, нагаждащи обществото, подходящо за техните ценности.  Това е повърхностното живеене, което не предполага въпроси и отговори, не развива причинно-следствена верига, не толерира истина и емпатия, ... .  Това е  свят на лъжи и емоционални товари, в който материята смуче силата им за да се родят зависимости, грешки, агресия, които ще “умъртвят” сърцето и ще спуснат душата по вибрационната скала към безплодното дъно, където всичко се рециклира /”дърво, което не дава плод, отсича се и се хвърля в огъня”/.  Ако пък и загубят емпатия - стават друг вид същество.  Светът на алчността  отнема  радостта, спокойствието  и  първичния рефлекс към живота и ги заменя  с непрестанни страхове и удоволствия.  А когато индукцията от околната Енергия /храна, биоритми, биохимия, емоции, информация, богатство, социум,..../  отслабят душата, тя лесно става жертва на вселяване***.  По тази пътека се разхождат  грижи и демони ... защото я няма вярата.  По тази пътека изчезва съзнателната дълбочина  /”слуша, а не чува, гледа, а не вижда”/, защото битовизма и невежеството са  блато.  По  тази пътека мъглата на егото  дезориентира душата.    ... 

   Втората пътека е тясна и трудна. На нея душата се бори непрестанно за чистота, истина, свобода, сила.  Когато духът просветлява - езерото вътре е спокойно, не се вълнува, не се влияе, не допуска противоречия. Натрупва позитивни величини, не задържа нищо негативно, защото силния, осъзнат дух владее хаоса и гените / напр.  агресията/.   Не се отдалечава от Учителите  /Орфей, Хермес, Буда,../, защото там има житейска мъдрост, а не религия ... и черпи от Извора /Исус/, а не пие от бутилката /Дънов, Лутер, Баптиста,.../.  И няма значение дали си достигнал до Космично Съзнание, дали си осъзнал света като сенките на Платон, дали се чувстваш готов за вечността,... -  достатъчно е да преживееш всичко сам, да разбереш същността**** си, смисъла и това да роди ред и светлина в твоята чиста и любяща душа.  ...  Познавам такива хора.  За някои от тях не съм сигурен дали още са тук. Но леля Мария, Кунчето, пастор Максимов, Ане-Мари Крюгер, баба Стойка, ... са като апостоли за моята младост - накарахаме да повярвам в доброто и това промени детското ми съзнание. Не само чудесата, които видях, но и светлия поглед  идващ от добрата душа - отвориха мои душевни клапи /като вяра, съвест, .../.

    Тези две пътеки видях още в детството и тогава /преди повече от 40г/  направих своя избор.  Е, тогава не мислех за космическо съзнание @,  за практическа духовност, за живототворящ дух, ... не анализирах нещата “отгоре”.  Тогава си мислех, че най-важното  е  утвърдена лична реалност чрез /например/: честност дори, когато от това губиш, ... смирение при изобилие, ... вяра, когато си загубил всичко, ... любов, когато си заобиколен от агресия,...  спокойствие сред динамичната материя, ... извисяване над суета и битовизъм**, ... и т.н, и т.н..  Не знам доколко съм успял, но съм сигурен, че пренасочих съдбата и ролята си в тази реалност. Изборът на пътеката, проверката на всяка божествена частица е личен, труден и свързан с постоянна вътрешна промяна.  Всеки сам трябва да отвори очите си, ако иска да види  Слънцето /и Таворската светлина/.  Всеки сам трябва да запази чистотата и любовта, ако иска да победи този свят.

        Всеки ден е кръстопът, всяко решение е важно, всеки момент тук е шанс!

 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

*  предварително замислен декор /сетива-мозък/ за извиканите към реалността, оживените от виртуалното небитие наши души /родени като своеобразно, индивидуално парче хаос, облечено в програмиран  ред – дух/  имат  програмирана, божествена сърцевина, от която тръгват интуиция, вяра, лечение,...

** докато не сложиш материалната матрица /с всичките й желания, пари, имоти, коли,  .../ под краката си, тя ще те води. .Ако пък станеш и зависим или длъжник - въпрос на време е да ти купят душата.  Ако „вътрешното“ не води, ще води „външното“.

@ /една отделна тема за развитие/  Свръхсъзнание - причинно-следствена верига, концентрация, ценности, обща картина, оценка, ... Духовен живот, който утвърждава живота, дори със сила  ;  Фази  на духовност /незнание, учение, техник, подсъзнателни трансформации, процъфтяване, еволюция,.../. Събуди жреца в теб!    От осъзнаване, целеполагане към развитие на стабилна конструкция на духовното ниво, която да “храни” по-висши светове,... към властово поле  /истина, поискай и ще получиш, сила на духа, реалността в нас.../ .

*** що е духовен паразитизъм? Дълга тема.  Само да отбележим, че при повече влияние на външна Енергия – слабите души умират, силните мутират. А как да ги познаем -  липсата на състрадание е ясен знак за закърняла душа.  

****  всяко ниво разбира само себе си.