122 допълнения, преди да завърша първа част на този блог.
1. Не можеш да общуваш с лудия, с по-глупавия, с пияния, със „спящия”! Не можеш да събудиш „спящия”, докато той сам
не порасне за това. Щом започне да
търси, да пита, да слуша, да мисли сам, … - ще се събуди и ще осъзнае
плетеницата от илюзии и лъжи в човешкия свят толкова ясно, колкото ще осъзнае и красотата
във всяко живо творение, колкото и ще усети разума вложен в света, колкото и ще
долови смисъла скрит зад живота. Но дори
като разбере как парите насочват емоциите на хората, мнението на учените,
посоката на умовете,… и се създават корисни
/религиозни, климатични, икономически, медицински,…./ „отклонения”,
защото истината не носи пари, а свобода – това няма да задоволи жаждата на
Будния. Той само ще разбере, че главата му стърчи над мъглата и го чака дълъг
път. Но дори самото начало на
събуждане усилва „имунната система на душата” и й помага да се
адаптира, а не да се "чупи" или потъва. А Събудената
душа по условие е чиста душа, защото чете Изворите, а не интерпретациите, … защото
дълбае в детайлите на пътя, а не се „разплува” в ритуалите,… защото може да
обича и мисли чисто, дълбоко и безкористно, … защото усеща Бог лично и органично,
а не го вижда в небето като залог за някакъв земен успех, … . За будната душа
няма религия, защото това би я ограничило, … няма материално обвързване, защото
това би я снижило, … няма страх или объркване, драма или вътрешна борба, защото
където живее Бог всичко е спокойно, чисто и светло. Будната душа не може да бъде подведена с
измислици /Писма и „извънземни” послания/, не може да бъде увлечена в лъжи и
интриги, не може да бъде накарана да търси възмездие или отмъщение, не може да
бъде заробена или манипулирана,… защото, където се роди Бог има разум и
любов.
Няма
нито една разумна причина из Вселената
да не се градят цивилизации от Будни души. Но предполагам, че всички са преболедували детския период на
материализма и алчността!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
2. Ако тръгнеш по духовната пътека, но ценностната ти система не е претърпяла промени - нещо не е наред! Защото озарената душа не цени вече златото повече от всеки друг метал, не се вълнува от "хорското мнение", не разбира вече илюзиите като власт и суета, не изпитва негативни чувства /завист, гняв, корист,.../,... .
Ако тръгнеш по духовната пътека, но не знаеш какво да правиш със себе си утре, какво да правиш със свободното си време, какъв е пътя за спасение - и търсиш някъде из книжките отговори за това - нещо не е наред! Защото озарената душа открива в себе си отговори на всички въпроси, ... изпитва непресъхващ глад за още и още истина, ... тръпне в очакване на новото стъпало, което трябва да изкачи, ... оценява единствено и само възможностите и времето, които й се дават в това тяло.
Ако тръгнеш по духовната пътека, но се поколебаеш дали това е пътя и начина, и смисъла - нещо не е наред! Защото озарението, събуждането на душата е като истинската любов - не можеш да се усъмниш, не можеш да се върнеш назад, не можеш да не си завладян изцяло, не можеш да не поискаш завинаги,... Времето проверява дали любовта е истинска, точно както живота проверява дали душата е озарена и няма вече по-голяма ценност, и няма нищо по-важно от нейния път и развитие.
Лесно е да започнеш. Трудно е да се издържи до края!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
3. Ако разширяваш полетата си, ако разгръщат съзнанието си всеки ден - това е развитие, това е здраве. Ако акумулираш прана и я пренареждаш в системата, ако я използваш когато и както искаш - това е майсторство, това е магия. Ако започнеш да чуваш сигналите от "горните" полета, ако можеш да пазиш и чистиш халото /аурата/, ако се научиш да се зареждаш от други външни енергии - това е висш пилотаж. Но как става това?
Началото е пречистване на тялото, измиване на психиката от негативното, отдръпване на ума от материята, насочване на съзнанието навътре,... Така започва всеки еволюционен курс. А по пътя нагоре между ума и Акаша преградите изтъняват и започват да се виждат естествените стъпала, и да се чуват отговорите на всички въпроси, и да избледняват всички илюзорни пердета. И идва момент, в който всеки търсещ ум може с лекота и подробно да разбере как става всичко онова, което трябва да направим!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
4. Духът трябва да се капсулира осъзнат! Понякога в разговорите от прозаични и незлободневни теми се прокрадва въпроса: дали нашите покойници са на по-добро място? И няма как да вкарам разговора на друга честота и да обясня, че отговора не е еднозначен. Повечето хора градят живота си с четирите преходни тела и онова, което могат да "завещаят", което могат да пренесат отвъд е като облак, като мъгла - стихийно, нетрайно, неизградено. И така - много от нашите покойници са спящи духове, очакващи ново въплъщение, а само единици успяват за дълго и устойчиво да запазят съзнателната обвивка около жизнения си генератор. Капсулирането на дух и съзнателна душа е процес, който може /според дзенбудистите/ да се случи като експлозия - за един миг, може да стане с вяра и новорождение /според християните/, може да стане като стремеж към съвършенство /според зороастрийците/... Но едно е ясно: трябва да принесем съзнанието си заедно с духа, което означава, че трябва да обвържем разум и живот, внимание и енергия, причина и следствие. Технологията е волева, подобна на магията / утвърждаваща Аза/ и е проста - тя се случва в главата, заедно с мислите, според енергията и посоката, в която я насочваме. /по-близо не мога да го подскажа/
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
5. Ние сме холообраз на всичко над нас, ... и всички Вселенски енергии и процеси са надраскали важни черти по кожата на сложното ни "тяло". И различните ни етажи /тела/ са малки огледала, парчета от различни етажи на Мирозданието. А духът ни идва от най-горния етаж, докато тялото ни е сглобено от най-ниската вибрационна проява /материята/. Та, всяка наша част е отражение и сегмент от своето ниво, и както казват древните египтяни - след смъртта стихиите ще привлекат своето. Ние сме сбор от фрактали, ние сме фрактал т.е. подобно на света сме съставени от части и различни нива и един се ще се слее с Източника, защото съзнателната му енергия е осветила това ниво, а друг ще се слее с материята, която трие и обновява душата.
Пътят ти е сбор от много и различни системи и след 100 години може да си фрактал от тъмен, несъзнателен, материален цикъл, но може да си фрактал от светла и съзнателна реалност. Този живот, в това тяло е твоя път, твоя цикъл, твоята възможност! Всеки ден и с всеки твой съзнателен продукт пренасочваш лична си система и я подреждаш към определено ниво, цикъл, фрактал,... и това е ментален, енергиен, квантов процес, който можеш да осъзнаеш само, когато имаш воля, само когато си узрял за реалността, само когато Булото на Изида пред теб е паднало!
* последните години се навъдиха твърде много пророци, ченълинг, прорицатели,... които говорят от името на Буда, на Христос, на Плеадианците,... Без значение дали си религиозен или не, дали си заинтересован от темата или не, ама трябва да си много ...невеж за да се вържеш на тези користни измислици.
Ако не съм чел Новия Завет, ако не съм дълбал със сърце и ум в житейските истини от Древните книги /Веди, Кибалион, Бхагавад-гитта,.../, ако съм заспивал спокойно, въпреки неяснотите и въпросите, ... но попадна на "Писмата на Христос" със сигурност ще се омая от красивите и подходящи думи. И понеже нямам дълбочината на години анализ, на божествената интуиция от пробудената ми душа - няма как да открия стотиците логически и технически грешки, които ясно подсказват, че това го пише 50-годишна жена от Средния Запад, която има богата култура и неистово желание да забогатее от книги. A всички древни цитати, които ме предупреждават за такива порочни отклонения, приемам за досадни и нелепи. Понеже няма как да сравня истината от живота, думите и делата на Оригинала /, за които само съм чувал /, затова фанатично защитавам, онова, в което съм решил да вярвам. Та, какво ще стане, ако проумея, че вярвам в красиви илюзии и пътя, по който ходя е измислен? Оставете ме страстно да се плъзгам по повърхността, да мисля малко и леко, да се чувствам добре като участвам в нещо различно от скучния ми и безсмислен живот! Изморително е да търся Истината, когато мога да получа "истинки" наготово, уморително е да мисля сам, изтощавам се да се боря със света и за душата си. Така ми е удобно - ще си чета красивите измишльотини и ще намразя всеки, който дръзне да ми противоречи, пък ако ще и това да ми коства душата!
/Матей 24/ 4 : " Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. ..... И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен. "
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
7. Живеем в тъмни, тежки, инертни времена наречени Кали Юга. Древните индийски епоси не се изказват ласкаво за този период: алчност, невежество, страст, кратък живот, слаба памет, ниски възможности, материализъм, агресия, … . Това е онази долна мъртва точка, в която е надделяло животинското в човека, а духовността и потенциала са най-оскъдни. Нашите души са подложени на сериозна проверка и всеки дефект става проблем, а съзнанието трудно се издига към високите сфери. Който е страхлив – става в пъти повече, който е алчен – става нечовешки алчен, който е егоцентричен – направо спира да чува и да вижда всичко друго, освен себе си. И макар да предвещават, че скоро ще свърши тази масова „психиатрия” и ще изгрее отново Златния период на човешките възможности и добродетелност – едва ли някой от нас ще е жив да го види. Съвременната цивилизация има своя ценностна система, която няма нищо общо с градивната посока на "Разумната Вселена". Родени сме в материално общество, ... манипулирани са сетивата ни, ... използвани сме ежедневно от малка група користни същества, ... заробваме се с хиляди безсмислени предмети и дългове за тях, ... въртим егото си в кръга на полярна двойнственост, ... извращаваме природата си с илюзии за власт, удоволствия, безсмислени забавления, ... обвързваме и заробваме съзнанието със съдбата на този свят. За Кали Юга можем да пишем много и разбира се без да забравим музиката, науката, медицината, литературата,…, но в този блог въпроса е „кое пречи и кое помага на душата?”
Тази Епоха
е и става все по-провокативна за нестабилното съзнание, за слабата душа! Кали Юга все повече напряга вътрешния човек,
все по-неистово и лесно „краде” души, сякаш е Последно време и Дявола разиграва
картите като за финал. Като историк мога да дам незиброимо много факти за
човешка жестокост, за объркване на съдби и масова лудост, и то само от последните 250 години. А има и „налягане” не
само в политиката, но и в икономиката, но и в медицината, но и в културната и
духовна област. Въпреки
многото информация съвременния човек, като че ли по-малко трупа окултни истини
отколкото предмети, … съзнанието му не е подготвено за вечността като на древния египтянин,… духът му е
по-обвързан кармично с матрицата от древния грък,… възможностите, силите, ключовете за
небесните врати, за измеренията в него са му по-непонятни отколкото на древния зороастриец. Съвременният човек е по-слаб
от Древния и лесно вярва на измислици,
трудно намира начин да бъде свободен и още по-трудно пътя за това. Но ...
Колкото прашката е по-опъната, толкова
по-далеч ще отлети камъка. Тежките времена раждат силни хора /Атила/ и ако
дървото, което са посели твоите родители или което си отгледал сам е силно и устои
на бурите, на шумотевицата, на цирка, който разиграва Кали Юга около теб –
значи ще се оттласнеш нависоко*. Ако оживиш нормалните ценности и добродетели, ако запазиш спокойно съзнание и будна
душа, ако се държиш здраво за дървото от светлина в центъра на твоята
божествена същност – ще устоиш на всяка епоха и ще продължиш пътя нагоре. И
кармата ти ще бъде независима, и съзнанието ти ясно, и пътя осветен. Кали Юга духа отвън – и сменя посоките непрестанно за
да те стресне, за да те обърка, за да те подведе, но ако си Силна душа и
сферата на силата ти е пълна със съзнание и любов** – не само ще устоиш, но и ще
надскочиш нормалното стъпало. Сега е времето за „който има ще му се даде, който няма ще му се
отнеме”. Сега е пресяване на зърното от плявата. И всички мътни и нечовешки сили, които „бърникат" в живота ни, трябва да приемем като лостове за нашето изпитание и израстване.
*Преди 40г., когато слушах евангелистите, чух нещо, което запомних: Дяволът рикае като лъв и търси кого да погълне! Макар и да не знаех тази дума "рикае", запомних я и я разбирах. А и много от твърденията и пророчествата на тогавашното анатемосано поколение вярващи, всъщност се сбъднаха. Твърде "напористи и агресивни" към психиката на Малкия човек станаха времената. В същото време днес има толкова много информация, възможности, условия, удобства,... за онзи, който иска да се развива - както никога досега.
** не
забравяй, че любовта расте в спокойствие и съзнателност, и без нея всичко се
деформира – от душата до клетката!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
8. Осъзнатият дух не се привързва към предмети, ... не става зависим от ситуации и емоции, ... не променя връзката с душата си всеки ден и по всеки спонтанен повод, … не утежнява кармата си защото не е простил или не са му простили. Осъзнатият дух изпепелява всяка материална привързаност и така стопява егото*, така се отдалечава от страхове, така може да „гледа” живота и смъртта спокойно. Само така може да се живее качествено!
Ако си осъзнат дух знаеш защо и как твоята нагласа променя всичко около теб … и знаеш, че твоето отношение определя цветовете на твоя свят - ако търсиш доброто у хората ще го видиш, ако гледаш от разумна височина на всяка ситуация, тя няма да има власт над теб, ако осмислиш и „оличностиш” енергията #, тя ще увеличи своя ефект, ако вярваш в здравето и щастието си - те ще са по-близо до теб. Ти променяш света си, ти владееш съдбата си, ти контролираш енергиите около себе си, ти ги насочваш, ти ги акумулираш, ти извървяваш пътя, който ти се дава,… Ако не е така, значи още си зависим, още си роб, още не си намерил ключа за вратата навън.
Никой не може да ускори пренаталния си процес, но когато станеш съзнателно същество вече добиваш власт над съдбата си. И още в началото трябва да грабнеш този момент, да излезеш от цивилизационната матрица, от нейните аспирации към състезание за предмети и натрупване, и да разбереш кой и защо е вложил труд и идея в твоята същност. И още в началото /, което е сега/ трябва да осъзнаеш, че никой** не може да ти вменява чувства, емоции, думи, пътеки, съдба,…, че ако искаш да си свободен*** – просто бъди, защото това е твое вътрешно решение. И никой, и нищо не може да внесе дори малка вълна в дълбокото езеро на Осъзнатия ти дух. Така започва свободата, така започва пътя, така завършва първата проверка за Избраните!
* Егото
и пръвързаността са скачени съдове заедно със страховете.
** "Нехуманни същности" гледат на човека като на работник, на слуга, като източник на някакъв ресурс,... и от много поколения усъвършенстват и утъпкват тази му роля и разполагат с човешката цивилизация както ние с питомните си животни.
*** Най-удобният роб е този, който не разбира своето робство. Но ако робът осъзнае, че "По-Велик е този в теб, от онзи в света" и тръгне на пътешествие към същността и замисъла - той става негоден за използване, за манипулиране, за експлоатация. Винаги, когато човешката раса е получавала вдъхновение и порив към духовност - веднага й се спретват войни, глад, пандемии, "апокалипсиси",... докато й мине. /кривата на духовното възраждане е винаги следвана от крива на световен проблем и стрес/
# Всяко одушевяване, оличностяване на животно, предмет, явление,... има "задкулисен" и усилващ ефект на връзката ни с него. Ако придадете име и лично отношение /например/ към земната енергия - начина, по който ще контактува тя с вашето енергийно тяло ще бъде различен: по-силно, по-осезаемо, по-ефективно.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
9. „Искай и ще ти се даде” или нестандартен поглед към духа
Всяко висше измерение /, които са „навътре”/ достига етап от своето развитие, след който започва да „излиза”, да струи, да се разпространява в другите по-нисши измерения. Представете си сфера, която се увеличава и така „превзема” всички безкрайни радиуси, които са в/от нея, правейки ги реална част от себе си. И тази миграция на движеща Енергия от висшите светове в по-нисшите ги прониква, ги променя, ги тераформира – и тя е нещото, което в нашия свят наричаме живот, дух, божествена енергия. Всеки от нас е импулс от по-висше измерение, всеки от нас е дух – енергия от друг свят. И количеството, силата на духа създава живота ни, държи будното ни съзнание, определя времето и силата на тялото ни, захранва волята и мисълта,… От духът ни идва блясъкът в очите, силата на думите, заряда на магията. Но защо обяснявам това?
Защото телата /генна организация/, защото средата,
защото кармичния път,... помагат или пречат
на духовната енергия да се прояви.
Защото проявата на духа, който сме, определя
дали ще сме невежи, страстни, първични,… дали ще вярваме на лъжите, които ни разказват от хилядолетия *, …
дали ще бъдем добри или лоши, дори според нашите занижени стандарти. 99% от хората носят дух, който ги прави живи,
но не и свободни**,… който поддържа тялото им, но не го лекува, ... който буди ума им за дребни и материални „цености”,
но не го насочва към житейски въпроси, към дилемата „какво добро да направя за
другите днес?” Повече дух обича
живота***, по-малко дух може да отнеме живот без да му мигне окото. Но защо обяснявам и това?
Повечето хора са жертва на биологията, на
гените, на средата, на химията си, на хормоните. И в тях духа е само възможност
за живот**** и нищо повече! Обаче ...
... има 1% /може би/, при които генетични данни, кармични натрупвания, условия,… допускат духовна енергия, която може да ги избута над психодрамите, над биологичните котви, над матричните илюзии, над оплетените заробващи лъжи, над първичното съзнание,… Но и нещо повече! Духът в тях може да ги лекува, ... може да стимулира мозъка им нагоре по потенциалната линия, ... може да им даде власт над материя и съдба, ... може да държи тялото и съзнанието им живи колкото поиска, ... може да ги направи магове, лечители, ясновидци, … ! Духът като същност, като сила е стълбата и меча, и пътя, и Божеството в нас! И няма да минат 30-50 години, когато ще да започнем да откриваме възможностите на тази сила в нас! Ще открием, че любовта е един от каналите, възможностите на духовната сила да "оживее" до пълнота! Нейното осъзнаване , нейната концентрация, нейното насочване може да ни направи богове!
Ако осъзнаеш сърцевината на същността си - Духът,
който е неограничена сила, другоизмерна енергия, „Бога в нас” и
ако можеш да го контролираш – вече не си човек, а нещо повече!
*
Колкото повече чета и синтезирам, толкова повече натрапени лъжи започват да ми
се проясняват – от религията, за климата, за еволюцията, в политиката, … Но съм
разбрал, че всеки сам трябва да порасне над илюзията, над лъжата, над света,
които трябва да надскочи!
** Робството е възможно, защото у хората се
поддържат невежество и разделение!
*** Който обича живота /и животните, и хората/ не може да бъде лош човек!
**** „Аз давам възможност на всяко живо същество да се прояви” Кришна.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
10. Разпиляваме жизнена енергия, докато гоним материални успехи, докато отстояваме нещата, към които сме привързани, докато търсим мястото си на тази земя*. И чакайки всички звезди да се подредят за да станем щастливи # – живота ни изцежда и отминава.
Но има хора, които не очакват всичко да се нареди и въпреки това са щастливи! Те се „отделят” от Социума, от Общите грижи и спокойно гледат отстрани Цирка, който „психясва” забърканите в него души. Има хора, които са непоклатими в бурната материя и неспирни бегачи в духовния свят. Дали тези „стълбове” на вътрешния баланс са учили, че който може да се концентрира, той контролира и ума, той развива и самостоятелна съзнателност? Дали са отворили очи за важните неща** и така са укротили кармата си? Дали спокойната съзнателност им е открила малки, очевидни истини, които другите приемат за красиви приказки***? Дали са разтълкували онова, което другите приемат за митология***? Има такива хора! Сещам се за няколко от тях /доколкото съм ги познавал/, с които живота ме срещна ##.
Оставили са лесния път и слабото
съпротивление на примитивния биологичен живот! Оставили са света с неговите
емоции, филми, пандемии, измислици, … и са влезли в спокойното си вътрешно
пространство. Колкото по-навътре са навлезли
в същността си, толкова повече тишина, светлина и отговори са открили. И са намерили щастието без материални предмети и
сетивни помощници, защото са приели за ценност онова, което е заложено вътре в
нас.
В съвременната война не се атакуват вражески обекти, а психиката на хората. И всички ценности,
спокойствието и съзнателното ни ниво ще бъдат проверени! Ако не сме щастливи сутрин, защото сме живи, …
ако не сме богати, защото имаме покрив над главата, … ако не сме се научили да
обичаме друго същество повече от себе си, …, ако не сме достигнали вътрешен мир,
който да „заглуши” неспирната шумотевица отвън, … нищо в този свят не може да осмисли живота ни
и никой не може да ни спаси..
Няма как да разбереш света, ако той те
изкарва от равновесие. Няма как да уловиш мистиката на живота, ако те вълнува
материалния цирк. Няма кой да ти отвори очите, ако ти не се вгледаш в
себе си! Има щастие, има любов, има
смисъл, има мистика, има път,…. само там където има спокойствие, съзнателност и „сърце”!
# Когато няма щастие, идва болестта!
* Към
каквото се привържеш, каквото приемеш за ценност в този живот, към това и ще се прилепи душата ти след като съблечеш тялото.
** Безкористна любов и завръщане към Източника.
***
Древногръцката митология е изпълнена
с мистични поуки /Одисей след многозначителни
изпитания се завръща при Пенелопа, Прометей дава огъня на хората,…./. Много
съвременни книги и филми подсказват окултни истини /”Малкия принц”, „Звезден
прах”, „Аватар”, „Матрицата”, „Джак и бобеното зърно”,…./. Много библейски истории са пък толкова
директни, че не се анализират въобще /Исус
гони бесове в свинете ; обсебващи духове му проговарят: Какво имаш ти с нас? ; Петър го разубеждава, а Исус му отговаря: Махни се от мен, Сатана! ; Питат
го: Не можеш ли да се спасиш, а той им отвръща, че може да повика легиони от
ангели …. ; Мария Магдалена го вижда след възкресението, а Той я предупреждава да
не я докосва, защото още не се е възнесъл и след това минава през вратата и
вечеря риба с апостолите/.
## За съжаление повечето вече не са тук. П.М. - огромен червендалест пастор с бляскави сини очи, който нямаше дар словото на другите свои колеги, но успя така да ми обясни любовта си към Бог и към хората, че това върна вярата ми в доброто ; баба Ст - суха, бледа, харизматична жена, която почти всеки ден беше в транс. Вярата й беше толкова силна, че се усещаше във всяко нейно действие. Разказваше ми за астралните си пътувания из Космоса. Докато се молехме заедно, контактуваше с други светове. Хора от цялата страна идваха и тя ги лекуваше /безплатно/ и им разказваше бъдещето ; Н. - шампион по айкидо, много ревностен мистик, който освен сериозен мъж и безкористен приятел е и солиден капацитет, и познавач на окултната литература. Рядко се срещаме, но когато това стане, разговорите и поуките отекват дълго в двама ни ; леля М. - тази жена, далечна моя роднина ми показа, какво означава някой, толкова откровено да демонстрира с жест, с очи, с думи, с всичко,... човеколюбие до такава осезаема степен, че знаеш: каквото и да направя, каквото и да сгреша - тя ще ме помилва, тя ще ме прегърне и ще ми прости! Тя беше нагледен пример колко важно за здравето и психиката е човешкото присъствие и откровенната демонстрация на безусловна любов към другите ; К.Т. - нисък,с голяма глава и мозък, и още по-големи амбиции да разбере, да анализира и после да научи хората на това, което е открил /няколко книги написа, няколко национални организации основа/. Странна комбинация от търговец, мислител и идеалист с много мечти. .... Докато се разхождам из споментите си разбирам, че повечето непоклатими, уравновесени, любвеобилни и силни личности имат един знаменател - те всичките са ревностни търсачи на истината, макар и по различни пътеки. ... И на фона на преобладаващият ментален хаос и полуделия егоцентризъм е невероятен късмет да се докоснеш до спокоен и свободен интелект, който се проявява чрез любов и добродетели!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
11. Малко са пробудените души, но концентрират много от енергията и смисъла на така създадения свят. Ако си от тях, ако духовните ти очи са отворени, освен всичко друго, много бързо и лесно виждаш кой е буден и кой спи, кой е потънал в матрицата, и кой се катери към истината. Виждаш и малки детайли, които ти разказват до къде е достигнала душата, с която общуваш.
Но кое
различава будната от заспалата душа?
1. Пробуденото съзнание е все по-слабо
обвързано с материята, защото разширява в себе си реда, ритъма, чистотата,
светлината, … все условия за разтеж на мозъка, на тялото, на душата. То
осъзнава духовния свят и вижда душата си в него като разрастваща се светлинка.
2. Будната душа няма изявено чувство за собственост.
3. Тя има откровенна реакция на съпричастност, на съчувствие*, … тя лесно
прощава, винаги се усмихва и кара другите да го правят, … а подсъзнанието й е
пълно с положителни герои, с градивни идеи, …
4. Будното съзнание не потъва в тежките вибрации на материалното ежедневие,
а успява да види т.нар. духовни височини,
дори когато материалния живот е тежък, прозаичен, ангажиращ, защото знае, че
онова, което наричат космическо съзнание расте само във високите октави на
реалността. И то предпочита да плува повече в този посока, отколкото да пие от алхимичната
чаша на психичните процеси в Матрицата, … отколкото да допусне в себе си химията на
страха или стреса, която мозъка ще изхвърли чрез агресия, …
5. Ако си буден ти не можеш да бъдеш излъган,
манипулиран, подведен, нито допускаш посредници между теб и истината / в политиката, в религията, в икономиката, …/. Вече не вярваш в приказки, а създаваш свои, … не
следваш гурута, идеи, общности, църкви, а сам и свободен се катериш по тясната
пътека към върха.
6. Будната душа търси уроците и в трудните и в
лесните житейски моменти, без да зацикля в реакции и емоции. И знае, че уроците ще стават
повече и по-трудни, само за онзи, който
се развива, който се променя, който се стреми да расте. Не може да си разумен и да не се променяш, … не
може да си позитивен, а да си слаб, …
Стотици неща могат да бъдат написани
за Пробуденото съзнание. То е пътник от този свят към друг - към онзи,
от който произлиза душата му и
както в биологията са заложени
инстинкти, така и в душата са заложени програми за завръщане у Дома, за
излизане от кладенеца на материята, за пробуждане на гъсеницата и превръщането
й в пеперуда.
Събуждането е съзнателен процес и е етап от менталното ни развитие! Всеки ще премине през него, някога! До тогава ще търсим и общуваме с будни и осъзнати личности, ще четем повече, ще търсим, ще питаме, ще искаме, ще гледаме спокойно живота в очите, променяй се към повече мисъл и щастие. А към спящи около нас - усмивка, грижа, добронамереност и едно на ум!
* Съчувствието, преживяването на чужда болка, на нечие нещастие е ясен показател за здравето на душата и за посоката, по която тя е поела, за егото и големината на егоизма. Последните години установих, че голям процент от хората не изпитват съпричастност. Идват и ми разказват за смъртта на техен млад роднина със същата енергия и интонация, с която след 2 минути ми разказват за проблемите в двигателя на колата си. Или сядат около масата след погребението на сестра си и започват ведро да си говорят по общи теми, да хапват стабилно, да си поръчват допълнително кебапчета, докато разпенено обсъждат политика или работа. Отсъствието на мъка, на усещане за загуба, на отразени чужди душевна тежест и болка, ... липсата на грижа и съпричастност извън вътрешния "его-кръг" - това е силна диагноза, която бих отнесъл към животно или робот, към закърняла или угаснала душа.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
12. Колкото повече съзнанието осветява реалността вън и вътре в теб, толкова по-свободна става душата ти. И идва момент в осъзнаването, чрез което виждаш и разбираш различните житейски линии у хората и как техната пъстра реалност отразява сблъсъка между два свята. Повечето хора поддават на материята и ценностите им започват да гравитират около предмети, отношения, емоции*, страсти,… и духовните принципи, които са заложени в същността им бавно губят сила и заедно с това си отива свободата и желанието за развитие на вътрешния човек**. И „материалния” човек започва да цени много неща, преди живота сам по себе си. Нагледал съм се как хората се променят, когато получат пари или власт и макар да ги виждам доволни и щастливи от това, все пак разбирам, че е пирова победата им. Истинската свободна душа не може да бъде развълнувана от нищо светско, … не може да бъде обвързана с нищо материално, … не може да бъде погълната от никоя религия, … не може да бъде поробена от никого.
Всеки ден и хората наоколо, и медиите, и самата битова конюнктура ще провокира духовните принципи заложени в теб. Всеки ден трябва да полагаш грижи за чистотата на душата си, защото знаеш, че само когато е чиста, тя е свободна.
Всичко това може да бъде казано и по-опростено като: запази спокойствие, когато другите се шашкат, … запази светлина, когато другите се палят по политика, гурмета и вируси, … запази посока, когато живота те прави богат или беден, уморен или отпочинал, здрав или болен $, … увеличавай позитивизма и добронамереността, дори, когато най-близките те предават или използват, … обичай и прощавай, дори, когато разума ти разкрива че си прав, а другите грешат # ,…. Така се гради свободата на душата и ако не можеш да простиш, когато са те "настъпали", … да премълчиш за да не нараниш, макар че си прав, … да запазиш пълен баланс независимо от богатство, бедност, от това: какво ще кажат хората?, от това което не ти казват, от падането, от умирането, от обидата, от отнемането, … не си свободен още!
Твоята душа е самотен бегач и с всяко стъпало нагоре тя се отдалечава от шумотевицата*** и въртележката на света и колкото по-спокойно го наблюдава без да губи добронамереност и стремеж да разбира, толкова по-близо е до онази вътрешна свобода, чрез която се издига.
* Силната и излишна емоционалност ражда болести.
**…
защото спасението на душата минава през нейната промяна.
*** Тук се сетих за Борис Христов и "Вечерен тромпет", и "Плашилото".
$ Имам лична опитност от това: един ден съм на улицата, без пари и препитание, без приятели и роднини, без съчувствие или разбиране, и загубил всичко / освен любовта до себе си/ и години след това всичко е в другата крайност. И със здравето: живееш си спокойно, усмихнат и щастлив като в рая, а на другия ден се блъскаш из коридорите на онкологията и гледаш в една точка, докато свито чакаш с месеци диагнозата на най-близкото си същество, което режат там вътре. И с умората: падал съм въззнак от месеци преумора до толкова, че душата ми се е отделяла от тялото /буквално/, а месеци по-късно се отдавам на книги, филми, йога и разходка в гората всяка сутрин / живея до борова горичка/. И се научих, и продължавам да се уча, да приемам всяка житейска крайност и предизвикателство с максимално вътрешно спокойствие. А политика, пари, хорски думи и отношения, медийни вируси и социални настроения,... тези неща, отдавна са излезли от емоционалната ми сфера, от менталния ми интерес /те ни държат далеч от щастие и благоразумие/. Така не само си свободен, но и по-разумно се справяш с всяка житейска ситуация!
# И запомни, че само "опростения" човек няма да те търпи ако си различен, не прощава ако сгрешиш, ликува, когато те победи, налага онова, което смята за свое и правилно ... и т.н..
Тепърва откриваме сложността на света
вътре и вън от нас! И само въпиющо невежество може да мисли, че целия този свят
е последица от стихийни природни комбинации. И същото това невежество ** върти ума ни в
малките ни теми, в личните ни интереси, в безсмислените ни битки и
конфликти. И вместо да опознаем огъня в
нас и да го отделим от земята ***, ние, както казват древните алхимици –
замесваме кръв и кал!
Всеки от нас идва на този свят с всички
екстри, с всички инструменти, с цялата гама от условия и възможности. И всеки
от нас носи торбата, в която ще отнесе
онова, което приеме за съкровище тук. И когато съзнанието е в зародиш, и когато енергията е в ниските вибрации – събираме всичко по пътя си без да
разбираме смисъла му за нашето бъдеще. Слагаме в своята торба безсмислени
камъчета – привързаност към предмет, къща, работа, … много мисъл и енергия към
думи, хора, пари, "страхотни" планове, отношения, …! Да, ние сме в тела и
трябва да се грижим за тях, но необходимо ли е да пълним по-високите си същности с тежък, безсмислен и
излишен товар?
Душата ни всеки ден получава уроци и всеки ден може да се учи от тях! И в най- небрежният разговор, и в най-случайният поглед, дума, жест можеш да намериш житейски смисъл, подтекст, поука и проверка. И във всяка своя реакция можеш да откриеш грешка за поправяне или потенциал за развитие. Душата е нашата торба, която трябва да напълним с уроци, с поуки, с качества, с житейски аксиоми, с красиви и поучителни картини, защото, щом се явим на вратата между световете с торба пълна с безсмислени, дребни, незначителни камъчета – не можем да си платим входа с тях !
§ Всеки вкарва мозък и енергия, смисъл и живот в онова, което сметне или му е внушено за важно! Когато се ожених, наивно попитах заможния си тъст: дали магазините, колите, парите му са картите, с които иска да играе в този живот? Той ме погледна смаян, недоумяващ и тогава разбрах, че всеки сам гради "височината", перспективата, от която гледа на живота. И онова, което за теб е безсмислено за него може да е центъра на света. Направих тази грешка отново, 30 години по-късно, когато казах на едно от децата си, че съм безсмъртен. Всяка информация си иска нивото, иска си предварителните подробности, колони, пояснения, детайли, ... иска си съзнателното ниво, към което да прилепне като ензим!
* Нивото
съзнание не дава възможност да разбере, онова, което е „над него” и е
безсмислено това да става насила и отвън. По същите причини не можеш и не бива да
обясняваш, когато няма чуване, разбиране, адекватен контакт!
** „Прости им Боже! Те не знаят какво правят!”
Исус на кръста.
*** Огъня, светлината в главата крие силата,
предполага мъдростта, увеличава съзнанието.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
14. Съзнанието ни съответства на развитието на мозъка. Това, което наричаме духовност е продукт на съзнателната ни дейност, респективно на мозъка ни. И той, мозъка ни е програмиран да се развива, да се разгръща, когато има здравословна доза съпротива. Когато условията са перфектни сме склонни да линеем, да се разглезим, да се отпуснем и така да спрем менталното си развитие. Когато света ни превземе, когато ежедневието е прекалено натоварено – менталност /и духовност/ отново не може да се гради. Въпрос на воля, на вътрешна сила, на характер е да приемем неизбежното съпротивление, но и въпрос на мъдрост е да подредим живота си така, че да заобикаляме големите и заробващи препятствия.
Ако развиваме мозък, всъщност създаваме
условие за духовност. Докато сме в тези тела – сме потопени в мъгла от илюзии и
колкото процентно повече превземаме своя мозък, толкова повече преодоляваме
пласт по пласт Хипнозата #, в която сме родени. И това е по-важно от техниката,
която създаваме, от роботите, които сглобяваме,…, защото в главите ни има бездна от заложби и само те могат да ни
изведат от лабиринта на света.
Ако не спазваме ментална хигиена*, ако не
тренираме мозъка си всеки ден**, ако не го разгръщаме, в каквито ритуали и духовни практики да участваме, каквато и наука или работа да
сме подхванали - няма да стигнем далеч, нито ще създадем свой
разгръщащ се свят.
За каквото и да става въпрос – наука, пътуване в Космоса, религия, култура, бизнес, … успеха зависи от нивото на мозъка.
*
Контрол над информацията, която идва от вън / вместо да слушаме клюки да четем Селинджър, вместо "зловещите" тв
новини да гледаме Спилбърг, вместо любовен роман да гледаме NG, вместо тъпа компания да слушаме рок класика,…/. Ако
нямаме пълен контрол над тялото, над поминъка, над времето, над мислите си,… не
можем да разгърнем менталния си потенциал, не можем да стигнем далеч в личната
реализация, в материалния успех, в духовноста, в богопознанието,… Защото можем да преживеем и успеем в този
живот, колкото ни стига акъла.
** Четене,
визуализация, медитация, запаметяване, … само усърдието, постоянството в подобни
дребни навици, могат да ни качат над ежедневието, което убива духовността, над
затъпяващата рутина, над измамната стабилност. Ако не си провокираме мозъка,
ако не се разгръщаме ментално непрестанно
– много по-бавно и с много повече рани ще
излезем от кладенеца на живота.
# Родени сме в плетеница от взаимноподдържащи се илюзии /"властта" пише "историята" и ни обяснява "еволюцията" ..../, които не понасят доказателства и въпроси /Кой го казва? Защо?..../. И за да не се дълбае научно и мотивирано, междувременно ни се предлагат "задълбочени разследвания на безсмислени детайли" /Граал, Кивот,.../. Ако от деца не се научим да питаме, да проверяваме, да търсим доказателства, логика, да синтезираме, да мислим сами и критично - мозъка ще се оплете в общите и користни измислици, които са поредния пъзел от Илюзията, в която така или иначе живеем.
P.S.: Нашите мисли формират и са част от другоизмерно тяло и докато не развием 100% от мозъка си - респективно това ментално тяло - нямаме бъдеще като цивилизация! До тогава ще си останем недоразвита, слабофункционираща клетка от Общия Мозък.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
15. Изкачването по кладенеца на света може да бъде описано по-красиво, по-достъпно като - преминаване по мост над река. Всеки от нас сега е на моста на живота и къде повече, къде по-малко е слисан от дребни ангажименти и материални задължения. И ако не виждаме цялата картинка, ако не успяваме да се издигнем над пейзажа има постоянна опастност бурната река да ни събори и отнесе. Но пък успеем да укротим пътуването и да се извисим над пасторала на преходния ни живот – ще установим колко много излишен багаж ни тежи и колко малко неща всъщност са ни нужни.
Всяко
задълбаване в материята ни прави зависими, обвързва ни, завърта ни в илюзии
и … падаме от моста. Неспирните и бурни
картини на ежедневието ни отнасят надолу по течението, от което след години
вече няма връщане обратно. Но ако
редовно си напомняме сакралните истини, ако не забравим кои сме и защо
сме тук, ако забием важните колони в
центъра на съзнателния си живот – ще успеем да преминем по моста без Матрицата да
отнесе душата ни.
Всеки сам избира колоните си. За едни е
Аллах #, за други семейството, за трети любовта, за четвърти парите и успеха и
т.н.. Е, дали твоята колоната ще помогне на
живота ти да бъде стойностен, смислен, достолепен … само личната опитност ще докаже. Никой не може да
разбере света, да порасне, да помъдрее като слуша поуките и перипетиите на
другите. Само, когато сам преживееш
мъка, любов, радост, успех, … можеш да оцениш, да разбереш, да пораснеш. Само, когато сам изкараш 2 лева, можеш да оцениш стойноста им. Само, когато сам преминеш през огъня, можеш да разбереш какво е студ и какво е пек. Личното преживяване, собственото натрупване /информационно/
е първата причина да си на този
мост. Ако се криеш от живота, ако се
пазиш от нараняване, ако заобикаляш всеки проблем, ако се страхуваш от житейски
битки и си се вкопчил в „неподвижната сигурност” – ще трябва да влизаш в тела толкова пъти, колкото
е необходимо за да добие сила Вътрешния човек, който си и да се докажеш. И тогава заложения в душата ти ритъм ще
превърне страховете в сила, изпитанието в урок, падането в поука, ... и вече ще си
крачка напред. Животното не създава хаос, не твори и ред. Но ние сме повече* и трябва да надграждаме духовност, да създаваме
от хаоса ред, както и нови реалности чрез същността си**.
Друга колона, която да ни задържи на моста
е любовта. Загубим ли способност да обичаме безкористно, да прощаваме
безусловно, да изпитваме съчувствие, състрадание – рискуваме да падаме от моста при всяка емоционална буря.
Другият бряг е света, от който произлиза душата ни и когото мистиците наричат Дом, философите - същност, теолозите - Бог, окултистите - Извор. Малцина са обаче тези, които получават знанието и усещането за този Път /Дао/. Има хора, които помнят избора на тази планета преди своето раждане, ... знаят датата, на която ще си отидат, ... контактуват с другоизмерни същества, ... сънуват тунела, през който са преминали насам***... . За всички останали моста и реката, и отвъдното са само предизвикателство, обект на вяра или просто основание за осмисляне на света … и само личната опитност, "смелостта" на любовта и изграденото съзнание /душа/ могат да ги събудят, докато не са потънали още в реката на Долната земя.
* Дори
да сме резултат от генетичен експеримент
и поради това брънка от конфликт и
интереси на противостоящи цивилизации /Плеяди, Орион/, това не омаловажава нашата
същност. Защото всяко животно получило съзнателност: създава органична /енергийна/
връзка с останалите разумни същества из Вселената, дори да не го разбира, ... има потенцията на същността си да избира привличането към своя свят-източник или да се обвърже със света-изпитание и своя инструмент, с корпуса си /тялото/.
** Защото законите на Вселената, а и на
по-висшите измерения втъкани в нея, определят солитонните вълни, мислите,
емоциите, дейностите ни като ехо, като коректив на енергийния фон, на кармичната картина на
света.
*** Мистичните преживявания са свидетелство за еволюцията на душата /, които трябва експертно да бъдат разграничени от "диагнозите"/.
# Когато бях на 20 години определях себе си като християнин - мистик /подобно на исихастите/. Сега не бих го направил, защото мисля, че съм отишъл по-нататък, където органичната връзка с Твореца е достатъчно силна и осезаема за да й бъдат вменявани параметри, имена. Но бих написал някой ден /януари, февруари/ защо смятам, че Исус Христос е най-краткият и сигурен мост между нас и Бог!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
16. Докато си в плен на социалния порядък /много отдавна конструиран користно от алчни същности/ не можеш да живееш природосъобразно, чисто, спокойно, леко, духовно,… . Каквито и планове да имаш за духовни занимания, за ментално развитие, за здравословен живот, за вникване в йога, фалун дафа, кабала, дъновизъм и т.н., зависим ли си от Социума – шансовете ти за успех са малки. Може и да забогатееш, може и да направиш кариера, но няма да стигнеш далеч в личната вътрешна борба за развитие и спасение. И това е въпрос на избора, който съзнанието ти ще направи според нивото си!
А
той, Социума все по-напористо навлиза в нюансите на личния ни живот. Ако
преди 100 години са искали само да плащаш данък и да ходиш на война, преди 50
години са атакували и психиката ти при всеки твой избор, то сега атаката е на
всички нива и с всички методи, които обикновения човек дори не познава. Децата /20г./, които сега влизат в живота, нямат представа колко всобхватна е манипулацията, в
която са пораснали, … колко от решенията, ценностите и разбирането им за живота са тяхни, а не
внушени, … колко малък е шанса да направят нещо свое и свободно. И тази възпираща духовното развитие зависимост се разбира или в съзнателен
проблясък, или на стари години, или никога.
Но да разбираш това не означава да зарежеш
бизнес, училище, работа и да хукнеш към пещерата! Не, разбира се, защото
мизерията, бедността, болестта,… са също толкова проблематични за душата,
колкото и Матричните илюзии. Няма как да
получиш всички необходими уроци и поуки от този живот, ако ден след ден правиш
само пари или ако ден след ден само медитираш в уединение. След 8 години медитация Буда е стигнал до
извода за средния път: опънатата струна
се къса, хлабавата не прави музика.
Ако твоят избор е да развиеш мозък, да
разгърнеш добродетелност, да се отдадеш на някакво учение, да спасиш душата си,… не е необходимо да стигаш до крайност, до
фанатизъм, но пък е изключително необходимо да намериш начин да държиш т.нар.
държава, общите социални задължения и настроения, принципа „така правят и мислят всички” - далеч от себе си. Умението да оцеляваш нормално и спокойно без да се забъркваш в емоциите,
правилата, традициите, отношенията, зависимостите*,… на Социума е въпрос на интелигентна реакция.
Ако успееш да извоюваш независимост
/хранителна, енергийна, емоционална,…/ това не гарантира духовен успех, но
определено разчиства пътя към него. А начините за това са много и често уникални за всеки**!
Тази тема ще става все по-актуална и натрапчива през следващите десетина години.
* Всяка
зависимост на съзнанието ти, която го вади от неговото хармонично развитие и спокойствие, от притеглянето му към любовта и истината, което го отдалечава от усмивката, от светлия поглед, от щастието - съкращава живота на тялото и полета на душата. Всяко нещо с което трябва да свикваш, което правиш по задължение или защото така правят всички - е неестествено и токсично за живота ти!
** Свободата е като вярата – всеки сам ги
изгражда с лична опитност!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
17. Ако разбираш и цениш живота, това ще променя твоя път. Ако разбираш същността и идеята вложена в теб, това ще променя цялата ти вибрационна система. Щом разбереш, че си врата, божествена сянка в обвивката на животно, ще започнеш да медитираш за живот без материя и без тяло. Щом разбереш, че си многоизмерна /божествена/ струна ще започнеш да чуваш истинския звук на Вселената. Щом разбереш, че си многопластов трансформатор ще разбереш и от къде идва силата на ума ти да освобождава атоми. Щом всичко в теб започне да ти подсказва присъствие на по-висши структури в системата ти, ще можеш да повишаваш енергия за да получиш време.
Зачитам се в Корана, препрочитам Бхавад Гитта,
ровя в будизма, в зороастризма, в дъновизма, … , но истинската и скрита зад
думите мистерия откривам само в пряката реч на Христос, в думите на Хермес и
Орфей /техните учения са генетично свързани/. И с лека тъга наблюдавам как слабите души се
увличат от съвременни измислици, от користни фантазии с различни имена /Писма, Послания, Галактически съвет, Дианетика,… */. От височината на своя 40 годишен опит в тази област,
от тежестта на всички „разнопосочни” книги, които съм чел бавно и задълбочено -
искам категорично да кажа, че истината
за този живот и за нашата душа се крият само и единствено в пряката реч, в
Новия Завет и на Хермес Трисмегист. Отиваш при Извора, вникваш в посланието,
посяваш го в живота си – това е! Пример:
1. „Ако
любов нямате, нищо не сте!” /Павел/ - не ти се обяснява как любовта създава
торсионна връзка помежду ни, не ти разкрива мистерията на тази вибрация в
телата и душите ни, а просто изяснява
кое ни прави реални и трайни!
2. „Който
има ще му се даде, който няма ще му се отнеме” - зад всички притчи за небесното царство, за
спасението на душата, за пътя на всеки нагоре Христос е заложил толкова много „окултна”
информация, че онзи, който може да я открие и осъзнае ще открие стотици начини
да се изрази в по-горните измерения.
3. „Аз
и Отца Едно сме, … Бъдете съвършени както е съвършен Вашия Отец. … В дома на
Отца Ми има много обиталища”
4. „Милост
искам, а не жертва”
5. „Който
вярва в мен, дори да умре ще живее”
6. „Аз
съм Пътя, Истината и Живота”
7. „Не
наливай младо вино във вехти мехове…”
………
Думите /на истината/ са програми, нашите мисли
са програми и когато истина и мисъл, и енергия се свържат - получаваш власт, а тя е
сила и промяна. И програмите постепенно
ще докоснат всичките ни нива!
Ако четем важните неща, истинските думи, оригиналните послания, вероятнността да вникнем сами и да разгадаем Пъзела на живота, и да намерим светлината в лабиринта на света вече съществува. А тя, истината е казана достатъчно просто за да я разберем дори и ние!
* Лафайет Хъбард /баща на сциентологията/: Ако искаш да натрупаш милиони, създай собствена религия.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
18. Ножицата между богати и бедни винаги е съществувала. Но през последните 100ина години, тя се е разтворила толкова широко, че повечето хора дори не могат да си предстваят цифрите, с които работят богатите фамилии. Но не са важни парите, а мозъка, който се оформя след като няколко поколения богати потомци не са излизали от самолета, от острова, от гората на имението. След като от 5-6 поколения си собственик на банки, медии, политици, държави, няма как да разбереш какво е да се бориш за оцеляване, какво е бедност, грижа за другия, състрадание, милост, човещина, безкористност, сърце,... Нито пък обикновеният човек, който работи, строи къща, гледа деца, плаща кредит,… може да разбере колко високо, колко далеч е отлетял онзи, който определя законите, данъците, правилата валидни само за него, Малкия човек. Както финансовата, така и психологичната, така и мисловната, мирогледната, душевната разлики между Богатия /1%/ и Бедния /99%/ са станали безумно голями. Те вече не са от един биологичен вид, образно казано! Но пък единият определя живота на другия! И тук се ражда лудостта!
В
сърцето ни има място само за една любов – или към предмет, или към човек. Така са се формирали два паралелни свята, пред които застава
всяко подрастващо съзнание – дуализма на материята /парите/ и на идеите/сърцето/. Всеки
от нас избира как да построи живота си и колкото енергия вложи в емоциите, в идеите си
/страх, щастие, успех, провал, медийни вируси, здраве, …/, толкова и реални ще са те. Ние тръгваме към живота материално или
духовно и сами избираме къде и колко енергия да вложим. За едното се иска воля,
за второто много воля … защото се раждаме в свят, който е създаден на
материален, състезателен принцип и ако правиш като другите е по-удобно, лесно и
спокойно. И макар, историята да ни подсказва,
че материалните цивилизации са пълни с
жестокост и пороци /САЩ, Рим, Англия, Русия, Германия,…/ индукцията на времето
и мястото, в което си се родил пак по всяка вероятност ще ни "отнесе". И тук идват два въпроса: „Може ли Малкия човек да осъзнае материалната лудост*, в която е роден?"
и "Има ли смисъл и начин за ежедневна Духовна практика?"
Всеки от нас е уникална светлинка! Всеки свети в
свой спектър, пътува по свой път и в това е богатството на живота! Но тази наша цивилизация
потулва тази свещ, издухва я и нейното
съхранение, нейното оцеляване е труд неимоверен,
който се оценява в един друг свят.
Всеки, който е осъзнал същността си и поради
това е избрал т.нар. Духовен път, обаче продължава да изпитва материалното
ежедневие на гърба си и пита: как да се развивам, как да се освободя, как да се издигам
свободно? Мисля, че има два прости отговора:
1.
Тази материята докарва много души до лудост – както от богатите, така и от
бедните, както от умните, така и от глупавите #, както от добрите, така и от
порочните. Но този двулик, двуполюсен свят е и онази необходимост, онова сито, през
което трябва да минат душите ни, онази мрежа, която да хване едни риби и да
пропусне други /”Остави рибарската мрежа! Ще те направя ловец на човеци” Исус
към Петър /по памет//. Колкото по-луд е един свят, толкова по-малко е окото на мрежата! Тази
материя, подобно на нашето тяло, на нашата същност, на всички невероятни
чудеса, сред които сме се родили е необходима за нашата душа, колкото и всичко
останало. Тя изгражда, тя проверява, тя утвърждава, тя
прецежда душите! „Но който устои до края, той ще бъде спасен” /Матей 24:13/. Така, че нормалното отношение на духовната личност към заобикалящата го реалност,
логично би било да е с разбиране, снизхождение, съчувствие, добронамереност,… А
социалната, икономическата, културната перспектива на съвремието ни не отива към леко и безоблачно време. Но както
често в историята, така и сега – мътните и трудни времена коват малко, но силни
души!
2. В тази дуална Вселена, може би по всички "разумни" планети има „вятър”, който бушува около душата и ако тя няма силни основи, здрави корени - все в някаква посока ще се прекърши. Всеки сам е получил от родителите, от средата, всеки сам е разбрал нещо, което да го държи над водата, колкото и бурно да е морето. И може би всеки има различни пояси, различни колони, с които да устои. Мога скромно да предложа колона, която не ми е позволила да потъна: Този живот е пътуване към Бог**, еволюция***, която всеки трябва да осъществи по свой уникален начин****. Който осъзнае и „оживи” на практика това изречение, ще „прелети” над материята и ще изпълни предназначението си.
* Вирусната, медийна истерия в момента е част от поредицата исторически престъпления, от лудостта на безнаказаната престъпна алчност на шепа безчувствени богаташи. Тя подсказва колко всеобхватни са метастазите на „Дълбоката държава” и колко зависими са станали от нея повечето хора /политици, журналисти, лекари, търговци,…/. Разкри и че повечето от хората знаят как да работят, искат да бъдат забелязани, чакат да бъдат оценени, жадуват да се забавляват, но нямат никакви съпротивителни правила и сила на ниво психика, мозък, душа. И тук, който разбира – мисли, който не разбира - чувства /страх/. И тук живота ни подрежда на осъзнати победители и на неосъзнати победени, защото забравиш ли, че живота е битка - залинява разума, запустява душата, отслабва бдителността на духа, а тялото и емоциите кипят в "забавлението на илюзиите".
**
Бог, Сила, Енергия, Цел, Живот, Посока,…
***
Реализиране на потенцията, спасение на душата, 100% активен мозък, живот по дух, …
**** Среден Път/Буда/, любов/Христос/, медитация, йога, наука, благодеяние, добродетелност, „наддуализъм”, музика,…. чрез малки ежедневни практики.
# Става все по-модерно да се мисли повърхностно за всичко: икономика, политика, човек, мироглед,... Все повече хора изчерпват важните теми с 2-3 мъгляви изречения. Няма го анализа, който пуска корени на дълбоките нива и за това причините за страдание, за бедност, за нещастие, за липса на любов, на успех ... не се познават и така житейските грешки и емоциите към тях се повтарят и повтарят. А енергията на еволюцията ни като хора се вкара в икономиката, която просто иска все повече да продава и да се върти материално /потребителското/ колело. Дори рекламите вече не питат какво мислиш, а как това те кара да се чувстваш, … как да се забавляваш като купиш един предмет, а не че той ти е необходим. Систематично се оформя ново поколение – забавляващи се потребители (зипи-та), които нямат идея къде се намират, кой и на къде ги води, каква е идеята на целия този цирк и прочие. Докато отгоре всичко изглежда нормално, надолу, при мястото на дълбочинния анализ в главата не остава празно – заема се от бурни емоции, крайности и силно его. Пробвайте да делите нещо с прост човек и ще видите "истинското" му лице! А, животът на „повърхностния” човек е труден, робски и той винаги е първи избор на държавата /за служител/, първа жертва на манипулацията /медии/, първи уловен от капаните на заробването /банки/, първи кандидат да убие или да бъде убит /войник/, първа опитна мишка на медицината /"щото така казаха по телевизията"/, вечно блъскащата се муха в стъклото /"щото така правят всички"/ и т.н..
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
19. В следващите страници на този блог ще пиша само за „техническата” страна на окултното, на духовността, на вярата,… Но докато изчаквам два-три свободни месеца през зимата за да се заема сериозно с това, се опитвам в края на трудния, уморителен ден да споделя онова, което мисля, че трябва да пренастроим в системата си, защото неизбежно ще ни се наложи да влезем в други светове. Ако не подредим стаичката си – нито ще ни приемат, нито пък ние ще разберем реда, хармонията на „горните” стаи. Не можеш да оцениш нещо, което нямаш в себе си*!
Хората, които са по-близо да Истината, до Същността си, до това, което наричаме Бог са по-близо и до непоклатимото спокойствие, до „уравновесеното” наблюдение, до способността да виждат хубавото и важното в живота без да губят усмивката на лицето или баланса в главата. Колкто са по-близо до високите вибрации, толкова са по-силни, по-постоянни в щастието. И обратно: не може да се катери стълбата на живота, ако не се възпитава спокойствие, щастие, добронамереност,… . И ти на някое стъпало ще разбереш, че външния свят /материалния, обществения/ не могат да ти помогнат в това, напротив. И на същото стъпало ще разбереш, че любовта е възможна, когато си надмогнал егото /детето на материята/, че щастието е истинско, когато си го изградил с „тухли” отвътре, а не с предмети отвън. И на това стъпало ще разбереш, че колкото си по-зависим от света около теб, колкото си по-влюбен в него, колкото повече енергия и взор си вложил в социума, колкото повече време и надежди заделяш за заобикалящата те действителност – толкова по-далеч си от спокойния разум, който те води към същността и идеята на събитието наречено живот. Разбира се само слабите и невежите са фанатици, и тук не говоря за „мизерно самовглъбяване” в пъпа, а в разумно преразпределение на жизнената енергия. Докато с тихо безразличие подреждаш нормалното си материално битие не забравяш нито ден, че в този живот има вложени по-значими идеи, че истинската наука е вътре в главата ти, че силата е в енергията, която ти е дадена. В мозъка ни има заровени много и невероятни способности, в същността** си сме божествени роднини, в невероятно сложният ни „подарен” живот има идеи и пътеки, които чакат да пораснем за да ги открием и осветим.
Светът ежедневно дърпа лицето ни към себе си като ревнива жена! Последно време даже го прави и с луда настойчивост! Ти сам трябва да намериш време, сила и желание за да обърнеш поглед и навътре, където е блаженото спокойствие, скрития смисъл, Великата същност***…. И ти сам достигаш разума, който да ти разкрие заровените в теб съкровища, способности, щастие и пътя на душата, който е начертан милиони години преди да си се родил!
* "На който има ще му се даде, на който няма ще му се отнеме" /по памет/
** Бог
е Дух и с дух и истина да му се кланяте! … Роденото от духа е дух, роденото от плътта е
плът! /по памет/
*** „По Велик е този във вас, от онзи в света”. Ако търсиш спокойствието - то е вътре в теб, ако търсиш силата тя е заложена в теб, ако чакаш смисъла - това си ти, ако търсиш разума - той е навсякъде от самото начало, ако търсиш доброто - възраждай го всеки ден сам, ако питаш за важното - виж душата си и я спаси, ако искаш мисия - прави добро на всеки, .... Всичко друго е нечия илюзия, която трябва да подминеш с усмивка! И не забравяй, че живота е битка, която отнася заспалите и слабите, а отстъпва пред спокойните и будните!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
20. " Всяко дърво, което не ражда добри плодове, отсича се и се хвърля в огъня" /Матей 7:19/
Както тялото ни преминава от детство към зрялост, така расте и се оформя нашето съзнание. Тази метаморфоза на ларвата - ‘вътрешен осъзнат човек” е наш личен труд и скрити в пашкула /тялото/, трябва да достигнем до здрав, силен, хармоничен индивид още тук. Някои си мислят, че като напуснат тялото и автоматично получават криле и корона в един прекрасен свят, но уви „небесното царство със сила се взема”. Не си ли достигнал духовна зрялост приживе, то трябва да знаеш, че си до тук, защото мистиката на отвъдното не допуска „лека душевна конструкция”, както ние не допускаме животните в менталната си или социална сфера. Както животните не са дозрели за нашия живот, така и недооформената ни душа потънала в материалната мъгла не достига вибрационно, енергийно, „органично” следващото ниво т.е. не е достойна за отвъдното. Но за да превърнеш един ментален, асоциативен алгоритъм в независимо, конструктивно /причинно-следствено, властно,…/ съзнание, трябва да си готов, да си буден и за това. На Изток приемат, че след като си учил до 20г., след като си направил семейство до 30 и кариера до 40, то след 50г. трябва да се отдадеш на духовни дейности. Но тук в „развития” свят работата, кариерата, консумацията, състезанието,… не свършват до финала. Само единици достигат онези мозъчни проценти, които да ги задържат на безопасно разстояние от общата материална лудост за да може да зададат основните, прости въпроси* към душата си. Само единици успяват да награбят всички ценности от тази цивилизация** и да подхванат утвърждаща ода към оформяне на собствената душа. Само единици продават всичко и отиват да купят онази нива /душата/ – като в притчата за съкровището, за небесното царство. /Матей 13:46/
Част от твоята еволюция е да достигнеш момента, в който да разбереш кое е най-важното в този живот и че част от него е зрелостта на душата, оформянето на вътрешния човек. И личният опит, и аналитичното мислене, и вкоренените добродетели, и подсъзнателните чисти образи,… ще са ти в помощ. И който е достигнал душевна зрялост го осъзнава! Той вече никога не е "беден", защото е знаещ и щастлив! Той превръща всяка стена във врата и всяка тъмнина става фон на светещата му душа! И обратно на всички други – той не е плах, когато върви към успеха и не е уприт, когато греши. Будната душа е обречена да стане зряла за следващото ниво и когато я срещнеш не можеш да не я видиш – тя свети.
Ако си буден тръгвай към зрялост, защото нищо на този свят не се дава даром! Оформи силните крила, чистото лице, светещото сърце, ангелоглавия силует,… на онова, което си! Твоята същност е като глина – променяш я ти, тук, сега, постоянно, с всяко действие***. И когато будния и зрял вътрешен човек достигне до финала на това тяло – ще бъде готов, ще бъде спокоен, ще знае на къде, защо и как.
Израстването ни на следващото ниво**** е само началото на нашето доказване, че можем да бъдем пълноценна част от едно Вечно Общество, което наричаме духовен свят, отвъдно, небесно царство, Бог и прочие. Нашият характер и посока доказваме всеки ден от този живот, и всеки час по малко разбираме, и всеки миг се подготвяме и оформяме, … защото това е идеята на градината /училището Вселена/, в която сме посадени.
21. Целият ни живот, ден след ден може да е
осеян със знаци, с мистика, с подсказки свише,
но ако очите на душата са затворени ще виждаме само съвпадения и
странности. През целия живот може да идват шансове, да каца на рамото ни
птицата на късмета***, но ако погледа ни е надолу в тъмното, ще помним само
провалите и трудните моменти. Може
любовта, щастието, светлината да ни подминават всеки ден, но ако сърцето е
отворено само за грижи и неволи, ще чуваме за влюбените щастливци само от
филмите и книгите. Ние избираме дали да
вървим нагоре или надолу, назад или напред, ... дали да живеем в миналото или в настоящето, дали да сме щастливи или
нещастни, успешни или провалени. И този пъстър съзнателен избор е част от нашето духовно
пътуване! Но как да разтълкуваме моментите на избор и може ли да променяме сами посоката, съдбата?
Когато съзнанието е слабо, когато мозъка
работи малко, трупаме знание отвън и то
нахлува безпрепятствено в нас, заедно с всичките му прилежащи емоции. И докато света отвън ни натрапва своите „истини”*
и те се подреждат безпрепятствено и неаналитично в главите ни – винаги ще бъдем
роби на Поляризацията – външна и
вътрешна.
Откакто е организирана нашата цивилизация,
оттогава е измислена и поддържана външната Поляризация. Някой корисно и напористо
разделят хората на отделни държави, на черни и бели, на демократи и републиканци,
на атеисти и вярващи, на бедни и богати, на социалисти и капиталисти, на будни
и заспали, на източни и западни, на хетеро и хомо,…. Всички правила, които са държали империи на
върха са изучени и употребени: едно от тях е „разделяй и владей” Нашите души се
раждат и конструират в тези „дяволски” мъгли, в тази материална корист.
А същите тези задкулисни сценаристи създават условия и захранват
двете страни /измислят религии и дирижират научните догми/. И докато растем в пояризирано общество, ние
създаваме негово отражение и вътре в нас, създаваме и вътрешна Поляризация. Тя е в основата и на нашите вътрешни
диапазони / щастлив – депресиран,
аналитичен – повърхностен, широка душа –
„тясна кройка”, умен – прост, добър – лош, смел – страхлив,
влюбен – хейтър , алтруист - шовинист, пацифист - боец, емпат- егоист, …./
Една от мисиите ни в този живот, в това
тяло е да надживеем всички Крайности, които ще ни предложи Вселената и да станем разумно неутрални, да
надскочим полюси и догми. Част от възпитателната
ни мисия на душата е да укротим и вътешните Крайности и да ги владеем до
съвършенство. Не може душата да се движи
еволюционно нагоре, ако е под влиянието на някоя световна крайност или идея,
или емоция, или кауза. Не може да се
движи и ако е подвласна на разума, на страха, на емоциите,…
Ние започваме да израстваме в духа, когато
сме над всичко „световно”, над грижите и чувствата, над религии и догми, над
политика и пристрастия, над полюси и привързаности,... . И когато съзнателно надживеем Поляризацията
на света и тази в нас – ставаме свободни за полет. И в тази свобода ще разберем и че всички хора сме Едно, че сме
едно с живота, че сме едно с другите из Вселената, че сме едно с Извора. Само вътрешната независимост на душата ни може
да ни върне към Общността, от която тя произлиза и така да започне нейната същинска реализация.
Поляризацията е качество на материята и се подхранва от и във „материалните” души. Ние сме духове** и всяка крайност на света, всяка крайност на душения ни живот, на психиката, на ума ни ще ни отдалечават от пътя и крайната ни цел!
* След
всяка моя поредна ревизия на познанията ми в историята, за еволюцията, климата,
фармацията, традициите, политиката,… все повече добивам осъзнато, фактологично мнение,
че 80-85% от фактите се разминават, че са манипулирани користно, че са
подвеждащи, че въобще не са верни. Но това може би е една друга и дълга тема: как се води стадо?
** „Бог
е Дух и онези, които му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят” Йоан
4:24
Помня,
че кмета на едно селище беше „забранил” на хората да умират, докато не се
премести гробището. И о, чудо – две години никой не умрял. В момента е
обратното: говори се за чували с трупове, всеки ден и по всички медии се
мантрува за заразени, болни, умрели и изградената робска реакция отзивчиво
отговоря*. И днес политиката и икономиката отидоха твърде "навътре" в желанието си за контрол и печалба.
Извод: Силата на духа, която ни кара да живеем или да се предадем се гради вътре, трудно, интелигентно. Тя зависи дали пазиш позитивизма**, дали си подредил ценностите и мислите си, дали имаш своя идея, свой поглед, мисия, която да следваш. И когато концентрираният и спокоен дух в теб започне да нараства, ти никога вече не можеш да бъдеш нечий роб, нито можеш да приемеш лъжа, ако ще и хиляда пъти да бъде повторена /, което агресивно се случваше 2020г. по медиите/. Ти, духът, определяш своята съдба, както и житието на тялото, в което си облечен сега. И колкото по-силен си като дух, толкова по-спокойно се движиш в посоката, която си избрал, …. толкова повече чудеса ще видиш и сътвориш, … толкова по-малко и по-рядко този, материален свят ще те привлича и ще ти пречи. Силният дух е влюбен в Божествената игра и устремено лети над материалния хоризонт като спорадично „слиза долу" за изпитание, за проверка, за пречистване, за да се засили още повече напред.
Храни духа си всеки ден с истина, спокойствие, концентрация, ...и с
енергия отвъд този свят, защото този живот е борба, която трябва да бъде
спечелена със силата на духа #. Храни духа си всяка сутрин с благодарност, с мантра, в която споменаваш коя е твоята същност, твоя път и твоята връзка, ... защото, който е установил връзка с Извора добива знание и сила за всичко.
И каквото ангелите обясняват на Лот /за
Содом и Гомор/ помни и ти: дори един праведен да има на този свят, той
го осмисля и заради него света ще бъде пощаден. Каквото и да се случва: следвай пътя си със
сила и знай, че не си сам и всички изпитания, и всички съкровища на този свят
не са достойни, не са равностойни на Чистата ти душа, запазила сила и посока!***
* Последните няколко седмици говорих с много мои клиенти, които повтаряха едно и също: "Толкова погребения за кратко време не е имало в нашето село/квартал. И не умират от разни вируси, а от стрес, от усложнения на вече съществуващи болежки,...". Силната връзка на слабия дух с медиите и с вътрешния баланс, явно си казват думата.
** За позитивизма се изисква воля и минава през фаза да виждам шанса, доброто и важното, ... до фаза "дори не мога да мисля и говоря думи, които имат минусов заряд". Но всички фази и подробности всеки сам и уникално преминава. И когато се установи като единствена форма на реакция, позитивизма става защитна бариера срещу ограбването на духовната ни сила!
*** "По Велик е този във вас, от онзи в света" /Библия/
# "Кой от вас ще излезе срещу мен със силата на Вътрешния човек?" /Исус към апостолите, апокр. Ев. Юда - по памет/
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
23. Когато и да се спомене за „Ефектът на пеперудата”* все за пеперуда се говори – никой не споменава важното, никой не удря в десятката: човека, мозъка, … Този ефект, тази взаимовръзка, тази сила е човешка. Тя е заложена в нас! Нашите мисли могат да променят съдби, нашите действия могат да преобърнат цивилизации. Е, не всеки може да бъде Аполоний Тиански, Платон, Христос, Буда, Хермес, Нютон, Ломоносов, Моцарт, Леонардо,…, но това не променя факта, че всеки е носител на потенциала, че всеки може да стартира ефекта на пеперудата. А дали ще промени своята съдба с едно решение, дали ще обърка някой друг с думите си, … понякога е трудно, друг път е толкова лесно и просто. Силата на вътрешния човек, заедно със силата на посланието/действието са определящи за силата на Ефекта. И ако само единици успяват да повлияят на околния свят /реципрочно на собствената си величина/, то всеки човек предизвиква ефекта на пеперудата вътре в себе си всеки ден, всеки час. Всяка мисъл променя химията на тялото ни и колкото енергия сме втъкали в мисълта, толкова по-силно пърхат крилете на пеперудата, толкова по-бързо и осезаемо всяка клетка ще „чуе” посланието. Всяка дума, която изричаме може да бъде начало на ураган от емоции, от химични, от лични и социални трусове. Всяка мисъл може да бъде начало на съдбоносни идеи и промени.
Всеки от нас е източник на промени! Във
всеки от нас е заложена сила да променя хората, тялото и душата си! И това може
да бъде незначително, недоловимо събитие, когато сме слаби, неориентирани, уплашени,
невежи,… И всяка наша съзнателна дейност може да бъде първото домино в голям социален
процес, в дълбока и важна лична трансформация,
когато сме знаещи, силни, мобилизирани, когато имаме посока и идея, и
сме вложили цялата си духовна енергия.
Душите, заради които е създаден този свят са
оригиналните и свободни души – те са тези, които могат да променят света и
могат да променят себе си със силата на своите осъзнати действия. Това са истинските играчи на световната шахматна дъска!
Провери силата на думите си, усети ефекта от действията си, осъзнай влиянието на мислите си! И колкото по-силна е енергията на осъзнатия ти дух, толкото по-голям е ефекта на всичко което правиш! Всеки ден, всеки миг - ти си началото на промяна, такава каквато би искал. Ефектът на паперудата е вътре в теб и започва, и действа, и разтърсва света и душата ти според силата на осъзнатата духовна енергия, която можеш да произведеш!
* Ефектът на пеперудата е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. /Уикипедия/
Всяка душа, във всеки миг и с всяко свое движение от живота си в това тяло, избира посока: в общия материален поток или по тясната пътека на самоизрастването! Този живот те поставя пред избор, който определя качеството и пътя на душата! Ти избираш дали да я продадеш, да я съхраниш или да я извисиш***! Ти избираш – сега, лесно и завинаги, всичко друго са подробности и оправдания****!
*
Духовността тепърва ще добива научни, етични, психологични, ментални,
енергийни, генетични, … измерения. Без ясна дефиниция и практичен алгоритъм на духовността няма цивилиован растеж на
съзнанието!
**
Мистично ниво започват ония, чиито думи отекват осезаемо в телата им, а мислите
им променят клетки и структури. Над това ниво вярата е акт на промяна, а не
просто убеждение, защото присъствието й
автоматично влияе на околната реалност. Мистичното ниво е периода, в който праната
е осъзната, е разпознаваема, е съхранена, е управлявана и е средство за
трансформация на всички нива. ....
*** Има една библейска притча, в която бащата дава на синовете си по една жълтица /душа/ и след година се връща и ги пита какво е станало с нея. Първият казва, че я е проиграл, другия, че я е заровил и съхранил, а третия я е умножил чрез работа. Бащата порицава двамата и награждава третия. Към тази притча причислявам идеята на израза: който има ще му се даде, който няма ще му се отнеме!
**** Всеки носи тежестта на своите грешки, но им дава други имена: свобода, карма,
обстоятелства, страх, „друг е виновен”, „така правят всички”, "какво друго можех да направя?", ….
# Според повечето конспиративни теории зад ваксиниране и вируси стои идеята да се промени човешкото ДНК и така да ни се отнеме душата и свободата. Мисля, че много преди, както и по време на всяко изпитание, всеки вече е определил посоката на съдбата си.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
25. Всеки от нас е семе, което трябва да израсте, да стане дърво и да даде плод, …”и на него небесните птици да намират подслон” /от Библията по памет/. Ала, всяко семе, всеки от нас пада върху различна почва /държава, историческо и астрологично време, гени, среда, …/ и всеки от нас е поливан от различна по ниво душа /душевно облъчване* /. Така семето започва да реализира заложения в него потенциал, но също както при раждането – първо се оформя тяло, после идват инстинктите, след тях се формира интелекта, така и при потенциала на семето – разгръщането започва отдолу нагоре. И градим ценностна система, мироглед, поведение,… от нивото на физическото тяло, после като емоционална, чувствена реакция, нататък развиваме интелекта като колона на личния ни свят и прочие. Ние, семето имаме 7 нива, по които можем да се издигнем в реализирането си в тази Вселена. Първите 4 стъпала са и нашите нисши, „смъртни” тела. И ако градим съзнателност на базата на инстинкти или емоции, ако искаме да градим духовност само, защото можем да чувстваме и мислим, то египетската митология ще ни отрезви: съзнание, градено върху тези смъртни тела се разпада след смъртта. Пък и когато си на това ниво, нивото на „човешкото съзнание’ едни неща имат стойност, а други са странни, отвлечени, неразбираеми.** И нисковибрационното съзнание намира своята съдба и смисъл в битовизма, в работата, в традициите, в т.нар. земни дела. То не може да разбере и понесе високите вибрации на съзнанието изградено върху горните 3, неразрушими тела. То няма как да асимилира други цели освен биологичните, емоционалните, социалните,… То не може да схване връзката с Акаша /нулевото поле/, мистичните преживявания, материализираната вяра, паралелните светове,… които са част от живота на „божественото” съзнание. За земеделеца египетските символи са неясни, животински барелефи***, а неговите цели, емоции, интереси са насочени надолу, ... а неговото съзнание е увлечено и насочвано /медии, политика, икономика,…./ практично. Съзнанието ни се изкачва стъпало по стъпало нагоре и принципно нищо „горно" не ни е ясно, нито можем да го разберем и понесем. Едва, когато се качиш на 4то ниво /ментално/ можеш да разбереш мистичните истини изписани по стените на Египет, както и окултните подсказки в много утопични книги и филми,… Едва, когато си на 5о ниво /будическо/ можеш да разпознаеш подсъзъзнателните сили, които неусетно бутат съдбата ти,… Но когато си на 3о /емоционално/ ниво всички ментални или духовни постулати са ти „врели-некипели”****.
Всеки от нас е или „земеделец” до 4то тяло,
който живее автоматично, удобно, ниско над земята***** или „войник за душата”,
който осветява 3те горни тела и пътува между два свята.
Понякога
не достига разума за да се разбере собственият потенциал, а от там и пътя.
Понякога короната на пирамидата е просто камък и истината е във виното. Понякога виждаш смисъла на живота в някой занаят или в правенето на пари! Тогава трябва
да продължиш кармичния си път и просто да бъдеш добър човек!
Има два разумни пътя: 1. да разбереш потенциала си и да направиш най-доброто, което може да се направи на това твое ниво или 2. да търсиш развитие – усвоявайки живота стъпало по стъпало нагоре. Важното е да си буден и наясно, за нивото на което си!
*
Душата влиза в тялото по определени физични закони /детерминантата на гените в
масовия случай съответства на детерминантата на „спускащата се” душа/. Но душа с по-голяма детерминанта може да влезе в среда и тяло, които вибрационно са на по-ниско ниво! И тук трябва да се развие темата за т.нар. стари и нови души - нещо, което ще засегна в следващата страница.
** Социума изисква и генерира определен тип хора
– работещи, консумиращи, послушни,… . За тази цел той все по-успешно облъчва с
определени послания, задължения, подсъзнателни кодове,… . Хората от първите 4и
нива са изключително лесни жертви за медийната, политическата, икономическата,…
конюнктура. Хората на долните, смъртни
тела не могат да игнорират материалния свят, защото нямат силната, спокойна,
светлинна база на божественото осъзнаване. Те не могат да се отделят от стадото
без да загубят разсъдък, благоразумие и
доброта.
***
Често чувам в документалните филми нелепи обяснения. Например, че изображението
на сфера и извивка над главата на фараона /виж Хатор/ са символични рога. Или че изобразените лъчи на Слънцето са художествена подробност. Или, че животинските глави върху хората са генетични експерименти. ....
****
„на бебетата мляко, на мъжете месо” Хермес.
*****
Докато „копаеш” в чужда градина, колкото и да се стараеш, колкото и богатства
да заработиш – все ще си роб!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
26. Нито тази година, нито миналата, нито по-миналата,… разбрах от медиите защо празнуваме Коледа! Никъде и никой не спомена „Рождество Христово”. Като че ли постепенно изчезват основни морални и верски ценности. Бавно избледняват етични постулати и хуманни амбиции, такива, каквито ни повтаряха нашите баби. Гонката за оцеляване, за успех, за намиране на удобно място под Слънцето, … Вихърът на ежедневието, на битовото дребнотемие постепенно ни отдалечават от изконната вяра в доброто, в чудото, във смисъла, във вечността,… И докато постигаш поредната материална цел, докато „стабилизираш положението” се „събуждаш” на 50, на 60 и вече си свикнал да си с лудите луд, с умните умен и разбираш, че колкото-такова. Избледнели са детските и чисти пориви на сърдечност, на чиста вяра и смяташ, че си твърде стар и сериозен да търсиш красивото и доброто, и смяташ, че си живял правилно, защото всичко друго би означавало да признаеш, че си объркал живота.
А докато „цивилизования” свят се
преструктурира чрез вируси, подмолни финансови игри и нови социални директиви Малкия човек неусетно
губи поредните колони /морални, психологични, религиозни, икономически,…/. За
него, Малкия човек сега Вяра, Душа, Чистота, Спасение,… са изместени от страх,
стрес, оцеляване, пари, странни преспективи,… !
Все повече се увеличава групата на „безконтактните” /уплашени, спящи, луди, егоцентрици, пияни,
глупави, зомбирани,…/ и все повече лицето на Малкия човек се натиска
надолу към браздата от ония, които са полудели за власт и пари.
Но този свят е „дуракоустойчив*” – всичко е предвидено и винаги има вариант за изход!
Има души, които са Млади и живота в тяло им е
новост т.е. нямат изградена постоянна и сложна полева, съзнателна система. Това
ниво ги тласка да утвърждават на всяка цена живота, тялото, егото и всички
ценности, които нашата млада и материалистична цивилизация е издигнала в култ.
Има и
Стари души, които вече са натрупали лична полева памет /акаша/ и някои от тях
могат да сверяват живота си с нея, а и могат да приемат сила и утеха от „старата”
информация. Те по-трудно се губят в „прелестите”
на този свят, по-трудно биват увлечени в битовизма или изкушени в пороците и
материалните вихри. Старите души
познават същината на онова, което другите
наричат Вяра и пазят тази същина като ядро на духовната си сила. Те не могат да се подлъжат по модерни измислици,
приказки, „писма”, … те не могат да бъдат вербувани като държавни служители или
идейни поддръжници, … те не могат да бъдат уплашени или разбалансирани от
никакви политически, финансови, „вирусни” игри.
Старите души контролират енергията си** както младите контролират мускулите си! Старите контролират мозъка, езика, съзнанието,
съдбата, душата, …. си, както младите тепърва
ще се учат да го правят. Те са винаги крачки напред: докато другите говорят за митология, те вече откриват извънземните там, ... докато другите не схващат какво е хипноза, те вече я експериментират, ... докато другите се стресират от всичко ново, различно, неординарно, те вече го подреждат в плановете и трамплините си. Само Старата душа може да осъзнае потенциала, да разбере съвършенството, да преоткрие замисъла вложени в нея! За нея наука и религия са два пътя в една посока, ... екстрасензорните способности са етап от еволюцията ни, ... политика, икономика, медии са само инструменти за използване и манипулация, ... а този свят не е
цел за притежание, а само част от
обучението на душата***, ... а страховете и желанията са само за малките и слабите #, и т.н., и т.н.. Старата душа търси и намира връзка с Потока, от който произлизаме и това й осигурява онзи вътрешен баланс и онази пътека на независимост, ментално развитие, без които душата потъва в тежките вибрационни пелени на материята.
С годините младата душа загрубява и не допуска,
че е сбъркала или че има нужда от преосмисляне. Но ако ти използваш думи като: страх, хаос,
омраза,… и ги изпитваш, ако мислиш и гледаш на света като колегата, като дядо си, като всички
около теб, … ако смяташ, че нямаш нужда
от промяна и този свят ти е достатъчен, …
значи си млада душа и всички вихри и трусове, всички настроения и опит на Социума ще ти влияят, ще те държат на едно и също вибрационно ниво, ще те държат в емоционална и кармична решетка.
Осъзнаването на нивото е добро начало за развитие! Трупането на опит е въпрос на желание и възможност $, и всяка Млада душа може да се трансформира в Стара, според нивото, което съзнанието й осигурява!
*
Строителните техници използват този русизъм. Означава, че колкото и глупости да
сътвориш, системата ще устои. Каквото и копче /адронен колайдер-LHC, атомна бомба,.../ да натиснат "маймунките", Вселената винаги ще намери ограничен и жизнеутвърждаващ отговор, а няма да изгасне. И това е поредното и късметлийско за нас доказателство, че Някой мъдро е сътворил всичко.
** Пранична,
психична, ментална, подсъзнателна, ….
*** И Старите души трябва да помагат адекватно на останалите за да може всички посяти духове да еволюират!
# Щастието се задържа при онзи, който е укротил сетивата, запазил спокойствието, премахнал егото, съхранил сърцето и разбрал Пътя /истината/. И когато щастието изпълни чистата душа, тя започва да свети, и нищо не може да спре или затъмни издигащия се дух.
$ Истината пречиства и се натрупва в нас за да промени съзнанието в нещо качествено ново, което наричаме Космическо, Божествено съзнание!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
27. Осъзнаването е осветяване! Когато мислим, визуализираме, наричаме, чувстваме, … нещо ние му даваме енергия, сила, парче от нашата вътрешна светлина. И както частицата става вълна, когато не я наблюдаваме, така и света, който ни заобикаля губи важност, реалност, „сила”, когато не му отдаваме осъзнатото си внимание.
Всяка наша реалност гради енергиен скелет от праната, от вниманието, от точното и задълбочено
осъзнаване. Нашият дух доставя жизнената енергия и ние я разфокусираме в живота
си където поискаме. Когато знаем какво представлява етерното, астралното,
менталното ни тяло, когато ги
визуализираме, осмислим и почувстваме от
височината на духа – те биват оживени, осветени, усложнени, пречистени, оздравени. Макар и
да сме наясно, че тези четири /+ физическото/ тела се разпадат поетапно, едно
по едно и отдолу нагоре /по реда, по който са дошли/, нашето осмисляне,
визуализиране и осъзнаване им дава допълнително време и сила, неща, които в тази материя ни
трябват. А когато осъзнаем – логично,
визуално, словесно,… горните три, неразрушими тела /подсъзнателно, душа и дух ; каузал, будическо, атмическо/
това е вид утвърждаване на една нова личност.
Ако често и с нужната визуална и теоретична дълбочина изследваме* тази своя тройна същност,
колаборация от 1. цялата информация преминала през мозъка ни, 2. съзнателния ни
живот и 3. „наблюдаващата” жизнена енергия – то ние ще забележим дали сме „земни”
или не сме, дали сме свързани с Висшето или не сме, дали има спасителна светлина на това ниво или няма.
След леталният край, онова, което е
организирано, осъзнато и подредено в „кристална” # структура ще устои. Чистият и хармоничен живот на съвремения
човек, на ниво тяло, енергия, емоции, мисли обещава по-дълъг, смислен и спокоен
живот, но само толкова. След смъртта на
тялото плавно ще утихват усещанията, емоциите, осъзнаването и това се нарича „заспиваща
душа” §. Тя ще се събуди след време в ново тяло за да започне учебния цикъл
отново. Колкото повече духовна
енергия се излива върху тези 4и структури, толкова повече сила, време и
светлина ще има в тях. А духът по всички закони привлича сходното: той както
дава, така и търси, привлича жизнена
енергия /природа, хора, животни,…/ и
когато битието ни е по-материално тази духовна енергия бавно гасне, затрупана и отблъсната от друга реалност**.
Извод: Визуализирайте поне веднъж месечно /за 10-15мин./ своите 7 тела, огледайте ги отвътре и отвън, осъзнайте ги, разберете ги, почувствате ги,… вижте цветове, форми, движения. Ако живеете честно, чисто, подредено, привличайки положителна и градивна енергия в един опростен, но пълен с любов и съзнание живот – подредили сте голяма част от пъзела! Ако и нахраните с енергия вашите 3, висши тела,… ако ги вплетете в нова висша личност, в която съзнание, Бог, живот са се смесили в едно – начертали сте и контура на пъзела. И колкото повече се доближавате до ясния, осъзнат, висшеизмерен образ, който сте като дух***, толкова повече светлина, позитивизъм и любов ще присъстват в пътуването ви към изхода от материята /самсара/@.
* Тук е нужен нов глагол – смесица от анализ,
наблюдение, изследване, обгрижване, обхождане, ….
**
Съзнателно акумулираме, разпределяме и отдаваме енергия. Това изразява нивото
ни на еволюция и е част от нея. На това
се учим, това ни проверява, това ни обрича или спасява!
***
Ето пример как може да се омисли нашата духовна същност:
Всеки от нас е безсмъртен дух,
парче от Бога - жизнеутвърждаващата енергия, която ражда и движи всичко. И като
Него всеки непрестанно ще расте в съзнание и светлина. И всички духове, всички живи
същества са свързани и са „по-велики от онзи, който е в света” – създадена за
изпитание на сетивата и душата холограма. Всеки ден благодарим за живота на
земята, за тялото и за възможността да порасне съзнанието ни в знание, любов и
сила за да можем да се слеем вибрационно с Извора. И като вечни динама над
форми и измерения ние, духовете, все повече осветяваме клетки и полета,
пречистваме аура и кръв, разгръщаме разум и гени. Пътят, Истината и Живота са едно с духа,
който постепенно слива светлина и съдба. Всичко останало е игра на триизмерния
ни мозък!
# За да бъде разбран израза, трябва да прочетете Лекториум Розикруцианум!
§ Древните траки /и гърци/ описват този етап между преражданията след Сенчестия Конус на Ереб като състояние на блажената, несъзнателна душа. Всички ще преминем /някои вече няколко пъти/ през Конуса на Ереб, независимо дали го разбираме, дали го вярваме, дали го искаме! Идеята на спасението е силата и качеството на системата душа-дух /съзнателното, горно тройно тяло/ да са по-големи от външната физична и мистична индукция за да устои!
@ Кой вярва, че тленното /тяло, мозък, ..../ има нужда от спасение? Будистите също описват освобождението от материята /мокша / като съзнанателна акция /алая виджняна/. Макар, че и утвърждаването и увековечаването на 4те тленни тела е бъдеще, е част от еволюцията, което няма да промени пътя и смисъла заложени в нас, а е само поредния капан на илюзията! / Напъването към дълголетие, към безсмъртие в тяло е част от заложените програми/инстинкти в нас. На прага сме на революция в това отношение, даже тя вече кипи, скрита зад паравана "пандемия": който иска да разбере повече, нека прочете за конференциите, срещите и решенията на 200те най-богати през последните 10ина години, след това да изучи протеин GDF11 и кръвната плазма, и ... ще схване посоката скрита зад "вирусната" игра! Ако дълго време имаш неограничени власт и пари, логично ще стигнеш до идеята за безсмъртие! /
Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
28. Всеки от нас е дух от един величав Поток, от една нестихваща Вълна на живота. И дали сме овчари, лекари, учители, шофьори,…, дали материалната илюзия ни облъчва с „важните” за нея дилеми, … дали живота ни люлее в своите интриги и битови схеми - това не променя факта, че сме виртуална частица живот /дух/, която земята е привлякла в своя театър. И тази даваща и управляваща живота енергия, която сме, при спускането си „надолу” в измеренията се е облякла с дрехата на програмите, на идеите, на архетипите – душата. Те заедно са се изявили, като са осветили гените и от тази прожекция се раждат тела, мозък, сърце,… за да се изгради от всички тия структури полева машинария /съзнание/, която да превръща възможното в действително.
Какъвто и филм да ни е увлякъл, в каквато
и дребна интрига да сме завлечени, ние най-вече сме духове прехвърлящи енергия от потенциален свят в кинетичен, ние сме и "възела" превръщащ виртуалното в реално. И всеки от нас
е трансформатор на една реалност /потенциална/ в друга /реална/, на енергия в информация. И
всеки от нас е актьор в тази нестихваща въртележка между света на идеите и
света на продуктите, между божествения свят и света на материята. И когато с
дух искаме, осъзнаваме, разширяваме, променяме, проникваме, … ние ставаме
част от еволюционна спирала надхвърляща вселенските ни, материални грижи и представи. А когато достигнем
нивото да съзнаваме духа като власт, волята
като сила, мисълта като живототворене, …
ще се изкачим на друго стъпало* на еволюцията си и ще изпълним смисъла, заради
който сме тук.
Прозаичния живот на материалното ежедневие, грижите за насъщния, пасторала на битовизма всеки ден ни влече като река, дотолкова и отдавна, че всичко друго ни се струва абсурдно. И колкото сме по-увлечени, зависими и потънали в интригата на „социалния ден”, толкова по-далеч сме от смисъла, заложен в нас, тук и сега.
Ние сме духове и изявата,
и реализацията на нашата същност е онова изпитание, онзи урок, чрез който растем
и осъществяваме програмата вложена както в нас, така и в материята, така и в самата Вселена!
И докато не се научим да канализираме
/духовната и съзнателна/ енергия, да я усилваме, да я използваме като магия за
да променим, за да издигнем вибрационно себе си и света - ще повтаряме този земен урок, тази
материална игра стотици пъти.
* Колкото повече духовна енергия вплитаме в живота си, толкова повече съзнание изявяваме, защото самото ни съзнание е енергиен извор, е част от вълната дух-душа, чрез което надрастваме нивото, в което сме родени, чрез което се привличаме и обвързваме с други вибрационни реалности. И понеже съзнанието е поток енергия, енергия съответна на духа, а те трите са време /със знак минус/ - има много информация в т.нар. Божествено съзнание. /Това е голяма тема и някой ден ще я напиша: но не толкова за връзката между съзнание и активация на гени /прави пропорции/, а за нов тип мислене и анализ на реалността. И не толкова за новия вътрешен ритъм, ... за чистота раждаща ментална сила за промяна, ... за истината, която ни осветява отвътре, а за новите нива на причинност, които ще открием. Съзнанието прераснало в "божествено" е онова неутрално, всепроникващо ниво, което от единство с Извора ще ни изведе на равнината на успокяващата Истина. И онзи, който достигне това съзнателно ниво пак ще живее тук, пак ще има битови несгоди, пак ще се среща с грубата действителност на дребнотемието, но той вече ще бъде незасегнат, несмутим, освободен. И само силата във волята, в очите, в думите,... ще издават, че знае повече, че може повече, че вече не е от този свят! /
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
29. Повечето хора са изградили живот, навици, съзнание под напора на социума, с пулса на заобикалящия ги свят*. Те са онези млади души, които оставени сами скучаят или се травмират, защото са празни и опростени. Те са онези души, за които всяка промяна носи стрес и всяко различие носи страх. Те трудно понасят житейските изпитания, защото разчитат на спокойствие и помощ от един илюзорен свят сътворен от себеподобни. А следващите 15 години, съвсем осезаемо се разбра, че ще са „интересни”**. Ще се променят цени, правила, права, задължения, …, ще се изменя структурата на обществото и както винаги малкия човек ще бъде във вихъра на бурята, ще бъде най-малкото и най-бързовъртящото се колелце от машина, която се опитва да се промени за да оцелеят най-богатите! Всяка година ще предлага непредвидими нови директиви и посоки, и нищо няма да е сигурно и прогнозируемо – нито спестяванията, нито работата, нито собствеността, нито живота! И всяко обяснение по посока справедливост или човешка логика са само разфокусиране на разумния поглед.
Има обаче една миниатюрна група от души, които са пораснали „сами”. Това са изградени от вътре на вън съзнателни хора, които са еднакво щастливи сами и в компания, …. които са изградили самоконтрол, навици и стереотипи сами с мислене и самостоятелен критичен анализ и никой, и нищо не може да им внуши или пък да ги накара да приемат чужд мироглед, камо ли догма. Това са душите, които ще преминат спокойно през следващите години, защото са изградили независимост или знаят как ще го направят. И няма медии или политици, които да ги облъчват с небивалици, защото будният им ум не може да бъде хипнотизиран с повторения, нито стреснат с хиперболи, нито уплашен с лъжи. Ако наречем тези души стари, то е защото са изминали повече вътрешен път в себепознанието и там, в дълбочината на своята разкрита същност те са успели да се облекат с Разум и Вяра**,… а където има разум и вяра, там е спокойствието и благоразумието. На Старите души # средата не променя пътя и нищо не може да спре личните им житейски цели.
Пиша това, защото все по-силно усещам как вътрешна суматоха и неосъзната паника завладява душите на много от хората около мен! Хем изслушвам плановете им за бягство и защита от несигурното бъдеще, хем трябва обосновано да им предложа спокойствието, от което има нужда всяка душа за да върви изправена по пътя!
Този свят не е за забавление и за разходка! Той проверява и калява душите ни! Изпитанията ще избутат доста слаби от борда, а силните ще станат по-силни! Старите души са свързани с Извора си и вътрешното им еволюционно пътешествие към Бога е спокоен, независим и личен акт, който започне ли – всичко отвън само го стимулира. И няма значение дали времената са леки или тежки – ако същността, пътя и мисията са ясни, нищо и никой не може да промени възхода!
* Колкото повече зависимости, толкова по-малко развитие /еволюция/. Зависимостта е и мерител/показател на бедността!
** Производството на илюзии и страхове е станало част от икономическите прийоми, и действа при всички, които нямат дълбоки корени на ниво анализ, вяра, самодостатъчност, … Богатите управници на света наливат пари в медии и „пандемии”, трескаво се мантрува на 2 минути: вирус, ваксина, нови правила, карантини,… Това настървено зомбиране, тези рекорди по манипулация и лъжа, само разкриват, че се гонят срокове, планове, директиви. Дори вече не говорим за демокрация, за систематичното избиване на домашните животни, за „новата” пренаписана история и странното образование, за неспирната криминална хроника, за навлизане на едни свободи /сексуални/ за сметка на други, …. В тази странна, леко извратена медийна пушилка се крие от разглезения консуматор опортюнист факта, че тази икономическа система от 15ина години е започнала да скърца и вече се трансформира в нещо ново. И естествено, това ще стане за сметка отново на малкия човек и ще разтърси всичките му ценностти: материални, идейни, семейни, лични, професионални,… Много от малките хора няма да осъзнаят ситуацията и ще станат логична жерва на "обстоятелствата". Но малцина ще анализират Прехода и ще се спасят както физически, така и душевно /било с адекватен бизнес-отговор, било като "обърнат гръб на Содом" и изградят свое независимо стопанство, било като запазят спокойствието и щастието, което им се полага по презумпция, ... /.
***
Колкото повече вяра, толкова по-малко страхове .
# Съзнанието е дуален продукт: на дух и материя/тяло/. И за това, преди да се родим, /повечето/ нямаме спомени, нямаме житие. Но като започнем да градим тази структура, тя променя количеството си, а от там и качеството. Конструирането на тази съзнателна /информационно-полева/ мрежа започва отдолу нагоре по телата и ако в началото движение, емоция, мисъл я оформят, то после идват още нива, докато тази пирамида достигне най-високия етаж на същността ни. Там укрепената структурата кристализира в т.нар. Осъзната душа и вече с тяло или без – тя гради житие. Това е Спасената душа, за която всичко човешко, земно, материално е само част от Долната земя,… е само изпитание, проверка, урок. И вече никой, и нищо не може да размъти позитивизма, да обезспокои духа, да увлече надолу Осъзнатата душа!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
30. Всеки от нас си има свое ниво на съзнание, чрез което „наблюдава” света, през който преминава. Едно ниво не допуска да видим смисъл или утеха, потънали в динамиката на социума около нас, а друго ниво пък ни издига над илюзорния параван от битовизми, грижи и желания. Нивото ни на съзнанието е … съдба, /а за по-технически напредналите/ е ниво на развитие на чакрите, издигане на Кундалини, активация на мозък, реализация на полевите тела и освен това пряко зависимо от емоциите, от мислите,… . Т.е. всяка активирана чакра, всеки сантиметър издигната Кундални, всяка утвърдена позитивна емоция,… са нови стъпки нагоре за съзнанието ни. И който знае, че това е важно, знае и че когато позволим на нещо да ни развълнува вече се свързваме с него, вече уравняваме нивата си.
/За това: 1. Да активираме чакри, кундалини, мозък,… има изписани хиляди начини ; 2. Ако света, живота ги видим безсмислени и опростени, то това не значи, че е така, а че ние сме разбрали само до там, 3. Не допускай грижа, мисъл, проблем да променят спокойния ти позитивизъм, но осъзнай същността си и смисъла на живота, и се издигни високо над всичко, което не е на твоето ниво,…. /.
Динамичното
ежедневие не оставя всеки да медитира, да разпуска, да прочете каквото му се
иска, да отпочине,..... Затова, понякога трябва да си помагаме с упражнения в движение. Можем да мантруваме /1/, докато
пътуваме ; да визуализираме /2/, докато заспиваме ; да упражним динамична
медитация /3/ в обедната почивка ; да отделим 5 минути за статична медитация /4/,
докато асансьора ни издигне до етажа. Животът, в който сме попаднали няма интерес от нашето душевно или
умствено развитие. Държава, политици, обществен договор искат от нас да работим, да консумираме и да
плащаме, и в момента, в който не можем да правим едно от тези неща, материалната
Системата намира начин да ни изплюе. И няма значение колко развит е мозъка,
до къде е достигнала твоята съзмателност, душата ти ще бъде ли спасена ,… тези неща не са в уравнението на този свят! За това каквото направиш сам за
душата си, каквото се погрижиш да осъзнаеш, да пречистиш, да извисиш – лично твое
постижение е и тоя победа, но в един огледален свят: смислен,
осветен, одухотворен, стойностен, загрижен за теб, … който ние наричаме
духовен. Той е безкрайното бъдеще на всеки, независимо дали сме на нивото да осъзнаем това!
/Ето, лесни примери: 1. Мантруваме, докато
пътуваме като многократно повтаряме кратки, точни, ясни думи/изречения от типа: "аз съм щастлив и разумен, аз съм изпълнен с успокояваща вяра" ; 2. Визуализираме, докато заспиваме: светлина, която въртеливо извира от всяка наша /7те/ чакра, а накрая и от цялото ни тяло ; 3. Динамична
медитация в обедната почивка – при затворени очи и спокойно дишане визуализираме как слънчевия ни сплит привлича
енергия от въздуха, земята, Слънцето, водата, Космоса,… и се натрупва там във вид на светлинно, увеличаващо се кълбо ; 4.
Статична медитация в асансьора – за да привлечеш сила от Архетипа, трябва да създадеш подобието му в ума си т.е. да си представиш точно как изглежда, как мисли, как живее, как гледа,... твоя идеален, съвършен
Първообраз и запомняш това ясно за да може винаги, когато асансьора те спуска или издига
ти да възпроизвеждаш, усещаш, преживяваш,... исинския си съвършен Образ!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
31. Почти всеки ден живота ни проверява и почти всеки ден разбираме, че част от нас е обвързана с материалния свят. Трудности, проблеми, препятствия, загуба, успех, победа, прецакване,… – съдбата измерва тежестта на душата ни, докато в нея се раждат емоционални вихри и искри от напрежение или възторг. И колкото сме по-зависими от този свят, толкова повече товар и страхове натрупваме, и в душата ни се формира по-тъмна, „материална” област, която като баласт тежи и дърпа надолу. Тази тежка област на душата ни се храни и от комплексите, страховете и егото ни. И макар, че всеки се напряга на различно ниво, щом нарушим вътрешното спокойствие - светлината по всички етажи започва да гасне, душевни територии се заразяват и натежават, омиротворението намалява, ... .
Та, когато живота ни натисне, когато
проблемите покрият небето над нас, ние се забиваме в някой преходен факт и забравяме важните неща: че сме безсмъртни, висши същества, … че сме
директно /торсионно/ свързани с Онзи, който твори света и ето така постепенно губим
радостта във всеки подарен миг от съзнателния ни живот. Винаги, когато живота затежи, когато дори
приемем за непоносим е добре да си припомним кои са важните неща, основните
цели и ценностти заложени в нас. И
когато сложим в краката си уязвеното его и замърсената биохимия, а издигнем
нагоре „клапан за напрежение”* и спокойна, твърда вяра** – това ще вдигне
вибрациите. Познанието на истината, на
същността могат да надскочат тежеста на проблемите, защото всичко е преходно,
всичко отминава и само ти, истинската ценност си важен и трябва да опазиш „усмивката на
мозъка” и излъчването на светлина.
Онова, което смятаме за материална, битова
ценност, # трябва да отстъпи назад, където има само хладен прагматизъм и тихо
безразличие. И докато не извърнем внимание, ум, емоции от материалния битовизъм, докато не спре да ни вълнува загубата
на пари, даденото на Кесаря, подаръците и печалбите, шарените предмети и
суетата в крайчеца на огледалото – кармата ни винаги ще ни дърпа надолу към
ниските вибрации – като котва. Защото
борбата за оцеляване, както и крайната беднотия, и прекомерната „богация”
вълнуващи сърцето или ума ни, винаги ще ни обвързва със земните, материални
вибрации и винаги ще натрупваме грешки и товар.
Ако се научим с познание и с вяра - как житейските факти /екзистенциални, физиологични, материални,…/ да не смъкват вибрациите ни, да не ни депресират, това постепенно ще разтвори баласта в душата и тя ще олекне. И вместо да се свиваме от редовните повратности на материалния свят ще разгърнем широка душа с леко сърце. И когато заменим притеснението от загубата или вълнение от печалбата с подробности от невероятната ни същност***, ще дойде ден, в който никой и нищо няма да измести вниманието, позитивната енергията в нашата душа. И колкото по-лесно и подробно отговаряме на основни кармични въпроси****, толкова и по-лесно ще прескачаме вибрационните дупки, които неминуемо ще постели пред нас живота в тяло.
*
Ако нямаш клапан за релакс – системата все някога ще гръмне. Баланса
напрежение-отпускане, работа-почивка, трябва да си го търсим сами.
**
Вярата има силата да създава реалност и ако можем напълно да осъзнаем тази
магия, тя би променила не само този, но и всички останали животи.
***
Дали разбираме божествената си същност, дали осъзнаваме личното триединство,
което започва да функционира през епифизата, дали осмисляме връзката между
паметта и безсмъртието,…. ? Има хиляди
нюанси в нашата сложна, многоизмерна
структура, които чакат да опознаем, осветим и употребим.
**** Пример: Кой? – съзнателната душа, На къде? – към Извора, Как? – вибрационен, съзнателен път,….
# Според посоката, в която е тласнала реалността нашето съзнание, ние ставаме материално ориентирани или ментално-духовно ориентирани /всъщност има 6 нива на съзнание/. Тогава получаваме "даровете" и "силите" на пътя, по който се движим. Не може да си забавляващ се чревоугодник и да питаш защо нямаш екстрасензорни способности, не може да си алчен скъперник и да се чудиш защо не разбираш духовния свят. Избора на твоя посока, избора на 2-3 житейски важни за теб неща /а не 30 излишни/ ще внесе онази ментална хомогенност, в която се ражда спокойната сила. Съзнанието ни разграничава материалния порив от ментално-духовния и въпреки общия увличащ поток, въпреки противопоставянето на двата пътя - то трябва да направи избор,... избор, от който зависи бъдещето на душата.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
32. Както споменахме, много често душата е пълна с баласт от ежедневни грижи, материални ангажименти и емоциите свързани с тях. И колкото повече е този товар, толкова по-тежка е душата, по-малко е спокойствието, по-затормозен е потенциала.* Кой и как може да поддържа тялото в относително спокоен и осигурен живот без да губи истинската цел, житейски смисъл, душевно и ментално израстване? Разбира се не всеки може/иска да изследва душа, съзнание, Бог,... чрез наука, поезия, етика, философия, мироглед,.... Разбира се че и не всеки осъзнава сетивния свят като илюзорно училище за душата, а невидимото и мистичното като важен, смислен градеж, който се очаква от нас.
Голямата битка за облагородяване на нашата душа е впървом битка в/с обусловения ум и "превъзпитание' на сърцето. Ако не контролираме и не разплетем от зависимости своя ум - той нито ще допусне щастие и спокойствие, нито ще достигне дълбочината на причините. Още от детството нашата жива матрица /близко обкръжение/ ни завърта в обусловености и вместо да разкрием духа като основа и цел, вместо да натрупваме дух издигайки /преоткривайки/ съзнание, ние се впускаме в задоволяване на усещания натрупвайки предмети.
Още от детството нашата структура /дух-душа-тяло/ се движи по заложена програма, а не се разгръща съзнателно като мистично конструиране. Всеки път като затвориш очи, като се концентрираш, самоанализираш, самонаблюдаваш,... на мисловния екран, трябва да режисираш позитивни герои, причинен анализ, спокоен път, смислени композиции, мистично творчество,... .
За да станем богове, първо трябва да започнем да мислим като такива! Защото ако сглобим с мисъл и вяра вечност ще получим вечност, ... ако сглобим проблем ще стигнем до проблем, ... ако повтаряме, че ще се разболеем и ще умрем - ще се случи и то скоро,... ако надживеем грижи и зависимости, докато конструираме в мислите си щастие ще доживеем щастие. Тази физика на ума е част от красотата на живота и от спасението на душата ни, и всеки сам трябва да порасне за да я разбере и да я материализира.
* Екстрасензорни способности, развитие на мозъка, разгръщане на енергетиката, спомени от друг живот,... в повечето случаи между 7та и 20та година тези съзнателни феномени утихват и отшумяват, затрупани от сетивната канонада на материалния свят. Ако духът е силен - е независим и влияе на/променя света около себе си, и трудно бива екраниран, но ако е слаб - света го "отнася", защото всяка реалност носи своя енергиен "вятър", който "клати" реалностите от своя порядък в ритъма си.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
33. Този пъстър, динамичен свят омайва сетивата ни, завихря мозъка ни, тресе емоциите ни. Няма покой за човешката душа и тази материална вихрушка съществува винаги и за всяко съзнателно същество из Космоса. За душата ни има две посоки: нагоре и надолу. Когато успееш да запазиш душата чиста /чи гонг = чиста енергия, съзнание/ и усложнените инстинкти, и съзнателните продукти / думи, дела, мисли, емоции, чувства, …./ издигат вибрациите ти, … когато светлината в теб нараства, … когато не угасва детския, чист блясък в очите, … когато даваш любов и щастие, повече отколкото получаваш, значи посоката на душата ти е нагоре. Но много по-често света завладява полевото ни съзнание и променя структурата му - и това наричаме обездушаване. Вибрационното ни пропадане има много нюанси: от агресия до безразличие, от суета до отчаяние. Как да позная на къде се движи душата ми?
Наличието на чревоугодничество, на егоизъм,
на суета,… са лесни, разпознаваеми признаци за начало на „обездушаването”. Но
понеже битката за нашата душа променя
начините си според епохата, според мястото – то днес предизвикателствата са
много по-усъвършенствани, изкушенията и препятствията по-оригинални. Днес начините са подстрекаване на
материализма и суетата, роботизация и профанизация, внедряване на стадни
инстинкти за подчинение, мозъчно профилиране и привързване, обществена
ангажираност съчетана с егоцентризъм,… И бездушният не може да се радва на
живота, не търси смисъл, причинност и логика, не гради лично мнение и не твори
извън общото, …. Който започне да пропада към бездуховността, започва да
приема съдбата си като даденост, а причините за бедност, болест, интрига нарича карма, а не урок, капан или разплата. И щом света завладее вътрешното му пространство спира да чувства връзката с другите живи – а като тяло и
мозък става най-важното, центъра. И постепенно идват студената любезност,
стъкления поглед, безразличие и безчувственост към всичко, което няма връзка с
егото. Много лесно и неусетно този свят може да превземе душата! Много лесно
инстинкта за самосъхранение може да прерасне в агресивно его, което чрез
страх или алчност да спусне душата там, където тъмни същности да я
употребят. И когато спрем да чуваме тихите шепоти на подсъзнанието, и когато
спрем да чувстваме болката на човека до нас, и когато спрем да виждаме всичко,
освен своето,… вече сме по пътеката на бездушието.
Създадени са невероятни Вселени*, измислени са уникални тела за да може 7измерна /божествена/ енергия наречена дух да се изяви като съзнателна единица, да се напълни с уникална информация, да сътвори свой свят и да се върне при източника си като градивен елемент за един висш ареал. Но много от душите се "продават" заради приятни преживявания, илюзорно усещане за сигурност, обвързаност с тяло и его, шарени предмети, материални успехи,… за 30 сребърника. Но „каква полза, ако спечелиш целия свят, а погубиш душата си?”
Можем да осъзнаем какво сме, защо сме създадени и да оценим душата си така, че с воля и разум да не я изпуснем в „долните светове”. Можем и да живеем като всички и да превъртаме този учебен полигон стотици пъти.
* И
вместо да учим как и защо многоизмерни същества създават Вселени и биороботи
за да изследват Бог чрез тях, ние потъваме в тясната битова тематика на
физиологията и суетата си. Когато способностите на мозъка и енергията ни, когато добродетелите и близостта станат
по-важни от новите технологии и предмети, тогава ще сме в началото на своя
възходящ цивилизационен път.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
-34. Всяка душа е пеперуда, която преминава за милиони години от безсъзнателно яйце, през ларва, какавида, имаго и разтваря крилете на съзнанието си попадайки в това тяло. Сега има шанс да излезе от тъмнината на материалния кладенец като надживее всички крайности. Да издигне незнание и страст до знание и непоклатимо вътрешно равновесие, … да излезе от самотното дъно на безверието и да се издигне до светлото място, където вярата се превръща в знание, във връзка, в магично единение, … за да надрасне всички ниски емоции и вибрации, за да заживее в светлината на позитивното и градивно поведение,… Пеперудата може да излезе от кладенеца на илюзията наречена холографска Вселена, само когато „благородно” надживее всички крайности, когато достолепно премине през всички повратности без да губи божествения прах по крилете си.
Този свят е направен за душите ни и докато
не го преживеем спокойно, с разбиране и търпение, с любов и непоколебим устрем
към светлината – няма как да излезем от него.
Той ще ни вика с красиви удоволствия, със сериозни думи за успех и пари,
с отрицание и „химерна прагматичност”, … ще ни примамва с песни на
сирена*, защото това е идеята на този свят – да създава нужната доза съпротивление, да
обучава, да тренира душата за да заслужи тя да се качи на следващо ниво.
Всеки от нас сега има шанс да излезе от
тъмнината с много малки махове на крилата. Вяра, добродетелност, любов**, … такива са вътрешните махове, такива са спасителните стъпки, такива са стъпалата към
горните светове, където облагородени и реализирани ще разберем, че сме
безсмъртни същности, застанали в началото на един дълъг, красив и важен път.
* наяда /дъщеря на Ахелой/, която примамва с песни моряците и така те умирали /виж историята на Одисей/. Всяка грешка /грях/, всяко увлечение, всеки флирт и грижа с материята се плащат с парчета от душата ни. И когато няма контрол, подбор, идея - всяка наша песимистична мисъл, всяка негативна емоция, всяка лоша дума облъчват личното ни поле /и тяло/ и му променят енергийния статус.
** любовта е трайна и истинска, когато е повече от необходимо привързване, от сетивно удоволствие, от задоволен егоизъм.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
35. Нашето мислене, нашия ментален, вътрешен свят разкрива на къде се движи душата ни. Ако не сме разбрали, че живеем едновременно в два различни, преплетени свята /материален и квантов-духовен/, … ако не сме осъзнали, че сме пътуващи духове спуснати и облечени в тела за да се забавят, за да познаят време и материални уроци, … ако от тежките вибрации на телата не успеем да разкрием духовната връзка между всичко живо /, квантово заплитане, което Вселената „имитира”/ - ние ще знаем малко за света и себе си, а това ще ни направи зависими и уязвими. Тогава инертната, обществена среда около нас ще ни подсказва светоглед, логика, мисли и ние неминуемо ще ставаме подвласни на илюзии и манипулации, а чистия дух не ще може да срещне прилежащата си душа, в която има изначални, "осветяващи" пътя истини. Дълбоко в нас е заровена информация, има артефакти, които с осъзнаването ще откриваме – не само за реалната картина на целия Пъзел, но и мистични и красиви подробности за всяка наша стъпка нагоре по планината на Истината.
Просто трябва сами да излезем от
наложените ни от света утъпкани мозъчни пътеки, да успокоим „материалните”
емоции и мисли, защото те създават страх и хаос – за да възстановим изначалната си
чистота и ритъм, без които не можем да изградим онази осъзната обвивка, около
духа, чрез която той да се издигне до Извора.
Може да не разберем за енергийните пояси около човека или защо тялото /органи,
сетива, форми, крайници,…/ ни е подредено така очевидно логично и подсказващо, … може
би не всеки ще открие неосъзнатия спомен от сътворението, когато е бил фрагмент
от Твореца, … може би не всеки сега ще разкрие връзката между паметта и
безсмъртието на душата или как мозъка формира преход между паралелни светове, но е задължително да открием Любовта над
егоизма и привързването, Добротата над его и личен интерес, Радостта от живота над грижи и рутина.
Яков сънува стълба между земята и небето и по нея се качват и слизат
ангели – нашите души @. Слизаме чисти и
неопетнени, качваме се пълни с информация, с уникална опитност. Но … като историк, а и като човек с 54 годишно житие съм установил, че голям процент
от душите, често формират „нечовешка”
същност*, родена от агресия, алчност, порочност или илюзия. Историята ни е препълнена с примери за
това! Съвремието също! Допускам, че този заложен в душата ни „ген”, тази „нисковибрационна химия”
е част от живота и на много други цивилизации из Космоса. Няма и никакво значение дали сме користно модифицирани
от извънземни или пороците и вътрешния хаос** са заложени в нас свисше – при
все това, трябва да знаем, че душите ни
са основен възел в многопластова, многоизмерна битка, битка, в която победителя обаче е влюбения и омиротворения, смирения и позитивния. Но на
фона на нашия материален свят, на нашата история – това звучи неразбираемо, даже
мазохистично!
За да оцениш нещо, трябва да си на неговото
ниво. По тази причина много души не оценяват стойността си, не разбират
битката, нито посоката, нито идеята заложена зад живота! И когато от незнание, от външен натиск, от
липса на любов, … душата загуби чистия
си път, тя неминуемо потъва в ниските, размирни, порочни светове, в т.нар.
Долна земя. Та, много
ангелски души слизат по стълбата, но се завъртат в „нечовешка същност”, и никой не е застрахован от многото варианти на вибрационно пропадане.
Загубиш ли вътрешното спокойствие, загубиш ли
безкористната любов, загубиш ли стремеж към пречистващи добродетели,... – външния натиск
и хаос ще смъкнат вибрациите ти. И тук битката
е твоя, волева, вътрешна! И ако си буден за времето си /възрастта си/ ще се попиташ: Какво добро мога да направя днес? Какво в себе си трябва да променя? Какво да направя за спасение на моята и на душата на човека до мен? Кое наистина има значение?*** и т.н..
Тялото ни, полетата ни имат
много мистерии, имат „места на силата”, имат невероятна енергийна геометрия, ала
всичко това – от Вселената до последната чудна клетка в нас е направено заради
Душата и нейното изкачване по стълбата нагоре.
Всеки от нас е на стълбата на Яков и всеки според съзнанието и волята си се изкачва към смисъла и светлината или слиза към шумната и пъстра Долна земя. И няма сложни силогизми, няма дълбокомислени фрази, няма висша математика – обичаш или не, правиш добро или не, разбираш или не, осъзнаваш се или заспиваш захласнат, позитивен си или търсиш битка, пазиш спокойствие или се поддаваш на страхове и манипулации,…
Стълбата на живота ни дава личен избор – лесно и удобно към материята, трудно и поучително към Извора на живота и смисъла! И чак след този избор, чак след изкачване на стълбата започва заслужената мистерия, истинското приключение на животорящия дух!
* Когато човекът срещу теб е прост или агресивен
– няма никакъв шанс за позитивно/конструктивно
развитие на събитията…. А по правило само простите са агресивни. /липсата на състрадание, емпатия, алтруизъм е характерна за определени етноси и близката история го доказва/.
** Темата за отношението между Ритъма /вътрешната хармония/ и Съзнанието е голяма и за друга страница! Те са свързани и зависими един от друг фактори за еволюция т.е. няма разгръщащо се съзнание с вътрешен хаос, ... вътрешния ред и хармония са задължителна база за развитие на съзнанието.
*** Подреждане на приоритетите, на онова което е важно и значимо за живота ни е
показателно за съзнателния ни път. Кое
всъщност има значение наистина за душата ни? Отговорът на този въпрос може да
изчисти много излишни пътеки и усилия в живота ни. /А тези
хиляди подробности от материалния свят, трябва да бъдат пренебрегнати и туширани емоционално, разумно преодоляни, защото всяко камъче в
обувката днес е по-важно от скалата, която ще падне на пътя ни някога. /
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
37. Съвсем очевадно съвремието концентрира човешкото внимание върху себе си: било с вируси, с политика, с пари, с нови стоки и техника, с обществени ангажименти, с хиляди задължения и съответните им емоции,… . Една от големите цели на този „дяволски” свят е да те „завърти” в своята суета, в своята вибрация, да те качи на своята въртележка, докато бавно и неусетно забравиш кой си и каква е заложената ти мисия. Повечето хора са родени в „пушилката” на бурното ежедневие, в което семейството и средата също са им помогнали да се озоват и за тях всичко, което не може да се продаде – е излишно, безсмислено, глупаво. Защо ще говорим за душа, за Бог, за смисъл, … като много по-практично е да измислим нови доходи или нови удобства. Защо да се чудим какво подсказват формата, кодовете, комбинациите на гените ни, като „един път се живее” и трябва да измислим по-вкусна храна или по-интересно пътешествие. А през това време сетивният свят, в който живеем днес става все по-шарен, все по-динамичен, все по-неопридвидим и все повече увлича слабия мозъка в пъстрия си лабиринт, където потъва в динамични илюзии, докато живота се изниже неусетно като сън.
За всяка будна душа живота е спирала от стъпала и тя /душата/ винаги се
стреми да достигне следващата крачка. В песента* се пее „изгубен бях, но сега
се намерих, … бях сляп, но прогледнах и сега виждам”. Когато света завладее ума, сърцето, сетивата ти, изгубваш мистерията на живота и на неговите заложени планове за теб! Но всяка будна душа, всеки роден от духа ще запази спокоен поглед и ум, докато
наблюдава суматохата на светския мравуняк – и само така ще оцелее критичната
и търсеща мисъл, безпристрастния анализ, чистото съзнание, … само така можеш да стигнеш до правилните въпроси и отговори, и реакции. И понеже има
разсъдък, и понеже е обречена на осъзнато спасение, Будната душа ще опази пълно
вътрешно омиротворение, както и да я предизвиква света отвън.
Ако си осъзната душа и искаш да разгадеш ребуса на този свят, и искаш да преминеш предопределените нива, и искаш да изпълниш мисията си, трябва да възпиташ сърце и ум да избират правилните неща, които да приемат, които да преживяват, които да отразят. Не позволявай никоя външна вибрация да променя твоите мисли и чувства, … никоя външна несгода да отклони житейския ти поглед, … никоя светска шумотевица да внесе хаоса си в душата ти! Колкото по-високо** се е качила душата, толкова по-спокойна и по-самостоятелна е тя в житейската си мисия! Само омиротворената, подредена и независима душа, може да се изкачва нагоре по спиралата на живота, … всички останали потъват във водовъртежа на емоции, картини, отношения, интриги,… – все капани на пъстрия и шумен светски лабиринт *** /, който при все това си е важна част от нашата опитност/.
* „Аmazing grace”
** Колкото
по-близо до оригинала, толкова по-трайно, по-смислено, по-продуктивно!
*** Съвремието ни става все по-динамично и на принципа на сварената жаба неусетно ни отвежда в екстремални и неестествени нива на емоции, вибрации и живот. /ако сложите жаба във вряща вода, тя ще изкочи веднага, но ако я сложите в хладка вода и постепенно вдигате температурата, тя ще остане вътре и неусетно ще се свари/.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
38. Ако егото ни пречи да се радваме на живота, такъв, какъвто е, то невежеството ни пречи да го разберем… Ако егото парадоксално ни кара да разчитаме и да се обвързваме с обществото, то събуждането на душата и нейното осъзнаване за общ корен на всичко я кара да тръгне сама нагоре. Знанието и любовта прекарват съзнанието през много труден лабиринт, докато достигне яснота, посока и идея. Егото създава възели, букаи, които пречат да бъде разбрана правилната посока, пороците пречат на чистотата на пътя, невежеството е като тъмнина за пътуващия мозък. За това, пътя на израстващата, спасяващата се душа е пътя на постоянното издигане на вибрациите на сърцето и мозъка. Не може да имаш емоционални проблеми с партньора до теб, но да развиваш сложни житейски алгоритми, … не може да те вълнуват светските илюзии и клюки, а да обясняваш с размах световните мистерии, … не може да „проявяваш характер” и капризи, но да твърдиш че си умен. Издигането, еволюцията на разума върви рамо до рамо с извисяване на емоционалните вибрации, с чистотата на тялото, с хармонизиране на енергията, с облагородяване на подсъзнанието, с разплитане на кармичния ребус и т.н.. Когато установим добродетелите като поведенчески навици, когато се грижим тялото ни да е здраво и чисто, когато укротим и извисим емоциите си, … тогава от пластовете на душата ни ще започнат да изплуват истини /архетипна информация/, които чистия и спокоен мозък ще разшифрова. И ако повечето хора не различават извънземно от плазмоид, духове от „паралелни” същества, ангели от „богове’, дух от душа, Бог от "Една Сила", прераждане от новорождение, ...., то за пречистената душа: логика, йерархия, идея, посока,… започват да се изясняват и подреждат в логичен пъзел... много подробности започват да се подреждат в ясна картина. А колкото по-нагоре отиваш, толкова по-подредени стават мистериите, толкова по-научни стават мистичните феномени, толкова по-ясна става "Божествената логика", толкова по-бледи и безсмислени стават всички противоречия и дуализъм.
Когато в една цивилизация започне духовно и
ментално издигане, това веднага предизвиква обратен натиск – скалъпват се
войни, икономически кризи, пандемии,… . Но Будната душа остава устремена и
независима, и над всеки „демоничен” акт на възпиране на еволюцията. Будната
душа знае, че независимо от условията, от съпротивлението, тя трябва да премине
през тунела на истината с всички налични подръчни средства: с аналичиен ум, с
чисто тяло, с ясно съзнание, с хармонична енергийна система, с правилна
кармична линия, с добродетелност и позитивизъм, с добро сърце, със смирение и
постоянство, … .
Будната душа знае, че този свят е опозиция
на нейното възходящо движение. Знае също и че всеки профил от същността й,
трябва да участва във „войната за светлина” и всеки пропуск /суета, гордост,
чревоугодничество, алчност, …./ може да доведе до провал.
Светлината, истината, чистотата, силата,
добротата, … са тухли от една къща,
стъпки от една пътека. И ако искаш да
разбереш този свят, трябва да обичаш, … ако искаш да имаш сила, трябва да си
чист, … ако искаш да влезеш в света на хармонията и светлината, трябва да се омиротвориш, …
ако искаш да получиш, трябва да дадеш, … ако искаш да се издигнеш, трябва да се
смириш,… .
Щом видиш тези връзки, щом сглобиш пъзела на доброто, значи вече си видял и разбрал безпристрасно и Долната земя, ... значи и че си осъзнал вибрационния път, по който трябва да се измъкнеш от материалния лабиринт.
Когато в древността принасяли дарове/жертви за боговете, основното изискване било - да нямат нито един недостатък, да са съвършенни*. Ние всички сме енергийни същества временно пребиваващи в материални тела и Вселени, и нашата мисия е да намерим изхода с помоща на всички налични свои характеристики. Имаме Мозък/наука/, Душа/християнство/, Енергийна система/йога/, ... имаме заложени много инструменти, с които да се справяме и да радваме на живота, ... с които да разбираме и да благодарим за митичната приказка, в която участваме, ... с които и да се реализираме и да изплуваме на повърхността на "кармичния океан".
Както лодката не може да плава с едно гребло, както птицата не може да лети с едно крило, така и ние не можем да достигнем небето само с ум, или само със сърце, или само с медитация, или само с "капаците" на една религия, на една догма, на една "релса". Като разширяваме съзнанието си, то вече може да разбере и науката и будизма, да обича и да се бори с несгодите на живота, да разбира мистериите на света и да запази чистото сърце, да прощава, докато разплита истините на материята, да побеждава "демоничната" реалност и да запази детето в себе си, ... . Само реализираното съзнание разбира, че пътеката на спасението и съвършенството е плетеница от всички заложени в него "многоцветни сили".
* "И тъй, бъдете съвършени както е съвършен и Небесният ваш Отец! " Матей 5:48
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
39. Всяко разумно същество, независимо къде е, какво прави, какви представи и цели има,… балансира по въже над пропаст /Ницше/. И в началото започва като звяр /рептил*/, а в края завършва като Свръхчовек**! Аз, ти, всеки, когото познаваме се движи между тези две крайности: докато мисли, докато чувства, докато обича, докато диша,… . Когато живота ти се върти около ядене, пиене и тези три неща и цялата тази вулгарна интерпретеция на живота, която имаш те забива в биология, оцеляване и материално състезание … значи си в началото на въжето, на крачка пред звяра. Там, близо до ръба е лесно, удобно, но и тъмно. Но с развитие на съзнанието за живота и самоосъзнаването, правим крачки напред, към средата на въжето, където и пропастта е най-зловеща и внушителна. Но вече силно оценяваме живота, защото сме опознали смъртта,… разбираме живота, защото сме успели да съзрем неща много по-големи от нас, … опростили сме живота и го „вдишваме” точно в този момент без непрестанния глад за успех и илюзии, …. В средата на въжето между животното и Бога, ние все едно сме на кръстта: между земята и небето – имаме път напред, и път назад, и свободната воля да решим на къде да отиде душата ни. Единици успяват да продължат към „божествения” край на пътя, където същността е чиста и достойна за да заживее сред висши същества, … там където мислите, вибрациите, енергията вече резонират с друг, „горен” свят, … там където духът вече е живототворящ – създава живот, захранва безсмъртната ни фигура /та нали имаме всички необходими части за това/, … там, където може да поискаш и да дадеш живот***. Когато доближиш другия край на въжето, вече всичко, от което имаш нужда е в теб, което те прави свободен.
Ти си на въжето между звяра и Бога, и всеки ден, и всеки твой акт те движи в една от двете посоки, … независимо дали го осъзнаваш или не! Въжето е направено за теб и си свободен да се променяш – това е красотата на този живот. Но дори и да не разбираш тази възможност – пропастта е там, въжето е там, ти си там и има само две посоки! А осъзнатите, разбиращите, устремените макар да поемат все повече трудности, намират и все повече възможности за да достигнат края.
* Рептилният дял в мозъка ни е мястото където "живеят" страха, егоизма, алчността,....
** Свръхчовекът не е извънземно, дух, демон или друг участник от материалния театър. Библията изобилства от такива персонажи и ако в Стария завет или Корана те вземаха съдбоносни и жестоки решения спрямо новите биологични издънки на земята, то в Новия завет Исус ги гонеше от болни хора и животни. Свръхчовекът е заложено архетипно ниво, което ще опознаем, след като надраснем материалия носител - истинската ни форма е покрита от много тела и възможности, които са несравними със сегашната ни изява. Свръхчовекът, освен че има по-големи ментални и енергийни възможности, плува в спокойното щастие на своята независимост, въпреки, че е обърнал съзнанието си към нулевото поле /акаша, Параматма,.../, чрез което е обвързан с много други същества над време и пространство /паранирвана/. Самата еволюция ще ни научи да откриваме заложеното в нас съвършенство и да му даваме свобода и храна да се изяви, да светне. Умението вибрационно да градим в себе си по-горните нива, да реализираме потенциала на всяко заложено ниво, на всяка рамка - си има име /например Свръхчовек/ и този път е личен, волеви, съзнателен труд въпреки инертната, връждебна среда.
*** „ Имало една жена, която била болна от много години и се влачела по земята от немощ. Но чула, че през селото минава Лечител, влязла из тълпата и се докоснала до дрехата му и оздравяла. Исус спира учениците и казва: Някой взе от силата ми, някой ме докосна! - Но, Учителю, тук е пълно с хора и всички се блъскат в теб! - Не, някой взе сила от мен с вяра!” /по памет/ Една от функциите на съзнанието ти /= сила = реалност/ е да дава и взема енергия /информация/. И когато това стане разумно, овладяно и изнесено в горните вибрационни светове, тогава и започва т.нар. духовна еволюция. Дори когато не го разбираме, енергията си действа, но щом го осъзнаем/повярваме – започват „чудесата”. Колкото повече вървим по въжето, колкото повече съзнание натрупаме, толкова повече дух, енергия, сила, любов, светлина, вяра, … стават градивни елементи от живота, от съдбата, от пътя ни към онзи ръб на пропастта, от където започва света, от който произхождаме и който трябва поединично да заслужим.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
40. Илюзията, която ни държи в реинкарнационния лабиринт на дуалистичната Вселена/училище/ има няколко колони. И тези колони се поддържат съзнателно и целенасочено, защото използването на 7 милиарда е по-важно от еволюцията им. Невежеството и страстта са общодостъпна и разбираема хранителна среда на Илюзията, която държи душата в ниските вибрационни пластове на реалността и колкото силно е облъчването в тази посока, толкова е и силен стремежа на обикновения човек да го преодолее. Но има един корен на материалната заблуда, който остава трудно забележим, а всъщност стои в основата на егото, алчността, страха,… . Неправилната самоидентификация!
Когато идентифицираме себе си като тялото, в
което сме облечени, ние принизяваме едно висше „огнено” същество до една кална фигура. Независимо колко
съвършенна биологична машина е тялото ни, то си остава триизмерен инструмент за
изява на духа, който сме. Когато приемем
себе си за тяло, ние „живеем” на етаж, на който не живее нито Създателя, нито
Истината, нито Идеята/смисъла/. На нивото на тялото, ние логично се чувстваме разделени
от останалите, склонни сме да развиваме егоизъм, алчност, агресия, смесица от
материална „свобода”, суета и пороци, ... да влизаме в различни физически задължения, ценности, правила,
зависимости, защото всички тези малки
злини са необходимост за материалното оцеляване. За това и съкровищата*, които
събира тялото са едни, а тези, заради, които сме спуснати тук – са други! Може
би за това проумнявайки с годините разбираме, че все по-малко неща от
материалния живот са съществени или съдбоносно значение и постепенно започваме да „прочистваме”
главата си от несъществени грижи, задачи, ангажименти, … хем по-здравословно,
хем по-достолепно, хем по-смислено ще продължим пътя си**.
Този поляризиран свят, който наричаме
дяволски е колкото поучителен за душата, толкова и дезориентиращ. Той има много
инструменти за да създаде в нас некачествено съзнание, душевна безпътица,
житейска безотговорност. И ние не можем
да започнем грижа за душата си, да я насочваме в правилната посока,
докато се идентифицираме с тялото. Няма
как да изградим правилен мироглед, да бъдем вътрешно балансирани и свободни от
всеки страх, да сме щастливи, да приемем спокойно смъртта, докато сме „материални”.
Когато осъзнаем истинската си същност ***/ + произход, форма, идея,…/ , когато надживеем елементарната, гротескна представа, че сме това временно, материално тяло - тогава ще изчезне всеки страх, всяко недоумение, всяко противоречие и пътя пред нас за излизане от Вселената вече ще бъде чист и достъпен.
* "Не събирайте съкровища на земята, дето крадци подкопават и крадат, и молци разяждат, … а събирайте съкровища за небето….” /по памет/. "Отдайте кесаревото Кесарю и божието Богу" . /пак по памет/, "Не се плашете от онзи, който може да убие тялото, а от онзи, който след като е убил има власт да хвърля в пъкъла" /пак по памет/
** Пък и животът може и никога да не стане
такъв, какъвто ни се иска. За това всяко отлагане на радостта, всяко „някой ден
ще си почина”, „един ден ще бъда щастлив, защото….” – са само условия за
пропуснати възможности, за житейски провал.
*** Истинската ни същност е описана на страниците за духа, за душата, за съзнанието,... Няма форма, няма време, няма тегло и височина. Ние сме от измерение, което може да бъде описано само като съзнателно, огнено море и всички тела, в които влизаме за да сме част от някой свят/измерение/ - материални, плазмоидни, ефирни, ментални,.. са необходими, но временни форми за изява. Можем и трябва прилежно да се грижим за всяко тяло, в което ще живеем, но смесим ли съзнанието си с него - заспиваме, хипнотизираме се, изпадаме в илюзията и "греха" на света, от който произхожда тялото.
"Няма ум, няма тяло. Аз Съм туй, което търсех. Божественият Дух и пътят - туй съм Аз" Кришна /по памет/.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
41. Тялото ни се грижи за ума, ума за съзнанието, съзнанието за душата,… . Според еволюционното ниво, на което сме, ние там влагаме енергията си, там отдаваме значимост, там градим фобии. И когато сме „повече животни”, отколкото богове – ние влагаме енергията си в биологични нужди, концентрираме се върху физиологични и хормонални грижи и всяка биохимична супа в нас ражда съответната реакция, и всеки външен дразнител ражда биохимичен отговор, и ….така до безкрай. В това няма урок, няма израстване, няма развитие, докато не ни побутне някой /генетично/ към по-съзнателно ниво. А всяка цивилизация, достигнала нашия технически, научен прогрес е обект на наблюдение – ще продължи ли съзнанието нагоре или ще се завърти в порочен самоубийствен кръг. Това се случва и във всеки отделен човек: надживява биохимията, развива ума и достига съзнателно ниво, което е възловата точка. И какво се случва с биологичен вид достигнал твърде бързо до съзнателно ниво и кои подробности от този етап са важни за будната душа? Ето, един пример:
85% от хората са лесни за хипноза,
податливи за манипулация и в „шарени” времена /каквито са повечето в човешката
история/ те поддават на страха, на илюзия, на внушенията отвън. Този стаден
манталитет е полезен за оцеляване на вида и вреден за неговата ментална
/духовна/ еволюция. А макар Индукцията* ежегодно да сменя цвят и посока – тези 85%
здраво се вкопчват в новия страх и порицават всеки, който спокойно гледа
отстрани. Дали оформени мозъчни пътеки,
дали психична податливост, дали ген,… няма значение – има значение факта, че всеки
озарен, който е буден, одухотворен и съзнателно търси път за спасение на душите
живее в такава токсична среда, … в среда, която тече винаги в обратна на
неговата посока, … в среда, която неистово защитава своята вибрация, колкото и
ниска да е тя. Това е част от урока на
материята! И ако не си пълен със
страхове, светски вълнения и зависимости, а си „духовно ориентиран”, трябва да
си на ясно и готов да преплуваш света на ниските вибрации.
Извод:
Ние трябва да повторим Божественото битие, трябва да преживеем Неговите пътища.
15% от населението има своя вътрешна защита и държи на духовната си и
психическа автономност. Това, обаче не гарантира еволюция, спасение, растеж, но
дава поне условия за такива. Ако „надживееш биохимията”, ако откриеш
плетеницата от илюзии и ги надраснеш, ако се издигнеш вибрационно над Долната
земя,… ще започнеш да поддържаш вътрешно спокойствие, баланс в мироглед,
желание за истина. Така ще влезеш в онази малка част от човешкия поток, която
се движи в правилната посока. Ако мозъка
започне да конструира, а духа да оживява конструкциите, … ако откриеш
органичната си връзка с Извора и това ти даде духовна сила, … ако станеш
господар на съдбата си, след като си я разберал и свързал с идеята вложена в
нашия живот, тогава ставаш част от онзи
1%, който може би ще напусне водовъртежа на поляризираната материя.
Има
много пасажи в Библията, херметизма и в Бхагавад-гитта, които са почти
идентични. В случая се сещам за един от тях: „Всички са призвани, малцина
избрани, а най-малко са верните” /по памет от Библията/
Всяка одухотворена и будна душа плува в
трудни води, плува срещу течението, среща масова съпротива, обезкуражава се
понякога от напрежението, от „нисковибрационния порой”. Всяка осветена, търсеща душа е сама в битката
за своето спасение и колкото по-близо е до успеха, толкова по-силна е
съпротивата на околния свят – та на него това му е работата. Освен, че трябва да знаеш, да можеш, да
направиш, да обичаш, да простиш, да помогнеш, да дадеш, … трябва и да устоиш до
края!
* Индукцията идва от сетива, от медии, от културни правила, от догми, … ако си слаба душа, всяко нещо може да привнесе в теб смут, вълнение, страст, страх, екстремна емоция,… Съвременната цивилизация е достигнала до този икономически и демографски момент, в който Индукцията е станала важно оръжие от новите видове война.... и "духовните войни", трябва не само да разбират, но и да неутрализират непрестанната външна манипулация на Матрицата.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
42. 85% * от хората са склонни на лудост, агресия, нечовешко отношение, особено, ако няма страх от наказание /закон/. Властта и парите правят този факт по-видим, по-осезаем, по-мащабен. От всеки 10 твои познати 8 имат заложена жестокост и с лекота ще накажат смъртно всеки, когото не харесват, ако имаха властта да го направят безнаказано. 8те биха взели с лекота решение за война, за намаляване на населението, за експерименти с хора и няма значение дали се казват Бил или Гошо – липсата на съпричастност, на безкористна любов извън личния кръг е болест на душата, която се вижда повече с увеличаване на възможностите, парите, властта, популярността,… .
Този нехуманизиран, но генетично ускорен биологичен вид – човека, формира сам Ада за онези 15% „избрани”, които като злато, трябва да бъдат потопени в материалния свят, за да се претопят, изчистят, кристализират, ... за да заслужат своето издигане към по-горните светове … И този ад не е в камъните, дърветата, реките, а в пъстрото, разнолико общество на необлагородените, „материални” души, с които образуваме общност.
Една голяма част от хората на този етап от своята еволюция са онзи необходим декор, който красив или грозен, приятен или опасен е всъщност училище за издигащите се души. Това съпротивление на тежките, неузрели души около теб, може да ти отнеме растежа, да те обърка, да те разбалансира. Някои от душите, които ще срещнеш може да са на ниво, което да "открадне" живота ти. Някои хора са крадци на живот, други раздават живот! Гледай и анализирай – ако той обича само себе си, каква връзка очакваш с него, … ако проявява жестокост към животно, колко стъпки го делят от агресия към човек, … ако не разбира и цени живота, как да заслужи повече, как да оцени теб, … ако не може да издигне дух над биология, емоции, мисли, съдба, как да се освободи от зависимости, как да добие сила да лети, … ако е потънал в свои догми и правила, как ще прегърне друг, как ще даде безкористно, … .
Живееш в свят, който не е създаден за
удобство и забавление, а за проверка и обучение - и по това как приемаш този факт, можеш да се досетиш от коя група си. Ако си от 15те% търсещи, борещи
се, будни души, трябва да приемеш, че докато
пазиш вътрешно спокойствие, радост от деня, благодарност от възможностите на
живота, то неминуемо през това време ще срещаш изпитания, ще поемаш ниска енергия,
ще усещаш съпротивата на други духовни потоци.
Ако се предадеш и ги приемеш - потъваш! Ако се бориш, ако воюваш с „лошите
хора” ще загубиш живота, времето и силите си
/, а и с когото се бориш на едно ниво сте или ставате такива!/.
В този
свят непрестанно се сее живот и периодично се жъне реколта от узрели души. Те са малко, но
важни и заради тях е цялата тази игра. Останалите отново се завъртат** в колелото
на душите, под ново небе, на нова земя, под друг зодиакален знак за да узреят там нови 15% и отново да дойде жътвата. За
да станеш готов за спасение, първо трябва да осъзнаеш къде се намираш, каква е
идеята, каква е структурата на средата, която те заобикаля. И ако наистина си
от 15те% - за теб няма вече грижи, няма битки, няма интрига, няма неизвестни,
няма негативизъм – има само силен дух над полевите тела, има
любов и разбиране към околния свят, има жажда за истина и развитие, които от
сърце искаш да споделиш с всички, има една цел, едно съкровище, една светлина, ……. .
Колко малко е нужно за да разбереш от кои семена си!
* цифра е ориентировъчна т.е. не мога да я аргументирам с точност, а само чрез набор от лични наблюдения.
** Ако сугестията, внушенията, хипнозата бяха привилегия на религията стотици години, сега те напористо се усвояват и прилагат от политици, стратези, глобални икономически субекти. От 20 години тече експеримент, който става все по-сложен, все по-ефективен, все по-нечовешки. И душата на малкия, зависим човек се пълни с образи, вибрации, страхове,…. които привързват съзнанието, емоциите, съдбата му със свят реципрочен на честотата на вибрацията. Който няма духовна сила, вяра, независимост от изградена духовна структура става част от косвените жертви на Матрицата. Поддаваш ли на външните емоции, на внушения и илюзии -= даваш енергия на свят, който наричаме ад за душата. Дошло е време за проверка на истинската вяра и или я имаш и се спасяваш в "спокойната посока", или не ти достига и потъваш във водовъртежа на Илюзията.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
43. Декарт надничал в устата на котката и питал: "има ли там вътре душа?" И докато френският математик се чуди каква е разликата между животното и човека, ние гледаме и анализираме Вселената – за нас тя е и красива, и жестока, ... и математика, и мистерия. Нашия разум не е душата, а е основното, което ни различава от другите биологични видове. Чрез него ние забъркваме алхимията на живота: смесвайки материя с дух/душа/ за да изградим нещо ново, нещо различно, третия елемент на личния ни ипостас – съзнанието. Всеки от нас се ражда като семе /тяло + дух с душа/ и се очаква да покълне, да порасне до плодоносно дърво /”…и небесните птици намираха подслон в короната му” Библия по памет и „…защото всяко дърво, което не дава плод отсича се и се хвърля в огъня”/. Изграждайки стабилно, постоянно и „произвеждащо” съзнание, ние изпълняваме заложената идея*, ние се издигаме над животните, дори и да имат душа.
Между другото, когато се формира развито съзнание, то
започва да иска от нас да подредим живота си на друго, по-високо, надбиологично
ниво: да изградим нова база** /чисто тяло/ и нова надстройка*** /правилна посока/.
Борбата за нашата душа, за нашето издигащо
се съзнание е многовековна. От както сме станали част от разумните биологични видове – войната за душата ни не е стихвала@. Онзи полеви придатък, който расте
чрез мозъка ни, който ни издига над животните, който ни подсигурява място в
по-горните светове /там животни явно не приемат?/ и който наричаме безсмъртна
съзнателност /спасена душа/ е бил винаги жестоко преследван, подтискан,
провокиран. Тази материя е цирк от илюзии, от тайни, от суета, от жестокост,…
от хиляди неща, които да разбалансират я базата, я надстройката на съзнанието ни /на душата/. Нашето съвремие не прави изключение: то
световни войни, то студени войни, то тероризъм, емигрантски вълни, икономически
кризи, вируси, ... Матрицата използва
отделни ниски души, преплита ситуации, създава напрежение, поддържа периодично
робство под различни форми****, …. прави какво ли не за да държи умовете,
сърцата, душите на хората в ниски вибрации, в малки възможности, в тесни граници.
Озарената душа, която е натрупала светлина и съзнателност трябва да удържи всяка война за душата като не спира да бяга с любов към светлината, като не изпуска ръката на вярата си, като не разпилява силата на спокойствието си.
"Планомерна" лудост управлява света и идват поредните трудни за душата времена. И в края им пак ще се различаваме от животните, защото имаме съзнание, но ще усетим реалността и силата на Христовите думи: „който има ще му се даде, който няма ще му се отнеме”.
*"...и от жива душа стана животворящ дух" /1 Коринт 15:45/
** База:
чисто тяло, материална независимост, използване на цивилизационните успехи,...
@ историята ни е пълна с необяснима жестокост. Всички факти от Александър, Цезар, Чингиз хан, Инквизиция, Наполеон, Хитлер, Сталин, ... нестихваща поредица от грозни факти, от милиони невинни убити, от извратена политика. Всяка нормална душа може да приеме тази фактология, тази "психиатрия" само с един възглас: "къде съм попаднал?"
*** Надстройка: повече кпд на мозъка, повече информация
/наука+религия+култура+…/, повече „мистична” еволюция и „научна” теология,
повече познание за Бог и душа, …
****
Под претекст, че ни лекуват от преекспониран в медиите вирус, плавно и
методично се изземват изконни човешки права и се формира затворнически тип
цивилизация. И ако за овчедушните хора с изградена робска психика е ясно, че са
изтръпнали, хипнотизирани и зомбирани от привнесения страх, то къде са спокойните и будни личности от интелигенция, култура, право,…? Защо никой не реагира с правата,
които му дават закона, съвестта, публичността? И колкото
повече извратени от алчност същности
проверяват до къде и до колко могат да наплашат и натикат стадото в странни,
неестествени правила за контрол и унижение, толкова по-малки ще са шансовете на
бъдещите поколения да живеят свободно и нормално. Нашите внуци ще ни
питат: защо допуснахте злото да превърне вашия красив свят в наш трудов лагер?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
44. Децата се раждат егоисти, защото егоизма е естествено и цивилизационно продължение на животинските ни инстинкти. И в първите години от оформяне на съзнанието ни тази реакция или се утвърждава, или отслабва. Ако получим любов от интелигентни родители, ако бъдем възпитани да споделяме и помагаме - мозъчните ни пътеки за самосъхранение и за осъзнато единство на живота са добре оформени, но и добре разграничени. Но има деца, в които след много повторения егоизмът е утъпкал бразди и съчувствие, съпричастност, човеколюбие не успяват да се посеят и пораснат в сърцата им. Точно тези деца, растящи с усещане за „отделност”, за строга индивидуалност, за център на света стават бъдещите материалисти, диктатори, престъпници, политици, държавни служители, ... . В тази „мозъчна среда” се ражда т.нар. егоцентризъм, алчност, завист, …. стремежа към власт или раболепието, .... податливоста към илюзии и нестихващи желания, ... . Икономическата логика на съвремието е родила и оформила родителите, а сега те заедно /среда и родители/ ще изваят несъзнателно и удобно - новия адаптиращ се "материален състезател" от малкото егоистче.
Всеки
от нас се ражда егоист и ако никой не промени този животински нагон ние се
превръщаме или в алчни, безчувствени студени души, или в мрънкащи, неуспели в живота егоцентрици. Всички пороци, които можем да допуснем в зрелостта се раждат в кривите и тъмни пътеки
на болното от егоизъм съзнание. Голяма част от онова, което наричаме „злото в
света” е плод на сгъстен от болното его дух. Не можем да намерим истинска, безкористна
любов, не можем да я задържим, не можем да я потдържаме за цял живот – ако сме
егоисти! Не можем да вникнем и да
преживеем никоя житейска или религиозна мъдрост, не можем да достигнем нейната отрезвяваща и спасяваща истина, докато цялата ни енергия е насочена навътре. Не чуваме другите, когато общуваме, ... не ги усещаме, не им съчувстваме, не си помагаме, защото егоизма смалява енергията и сърцето ни. А с възрастта,
а с грижите и несгодите, а с печалбите и загубите, … теснотията на егоизма ще
става все по-силна, силата му все по-осезаема, израждаща и властна. Макар, че няма егоизъм без страхове и завист, макар,
че няма егоизъм без погорозняване, макар че няма егоизъм с достолепие и
светлина ... изтървем ли юздите на егото, губим и душата.
Всеки от нас носи в душата си доза егоизъм,
за който има два варианта:
… да
бъде овладян от сърцето, което поставя другите поне на своето ниво, … което се
е научило да обича друг повече от себе си, … което може да прави жертви за друго същество, … което усеща мрежата на живота и за това чувства болката и
радостта в човека насреща, ….
… или да го обърне само и единствено към себе си
и макар и уплашен, но напорист, да стане победител в материалния свят, да стане
богат и успешен, а душа, смисъл, път, мир, … това са залъгалки за губещите.
Егоизмът е оформил съвременната ни
цивилизация с всичките й плюсове и минуси.
Войни, кризи, пандемии, технологии, … всичко се прави за пари, за власт, за контрол,
от алчност, … всичко това се прави, защото е загубено усещането за жизнено
единство, за съчувствие, за безкористна любов. А ако тези неща преобладаваха - историята, социалния ред, лицата ни щяха да изглеждат по
различен начин.
Не започнем ли да лекуваме себе си и децата
си от вулгарния егоизъм, след две-три
поколения, може би няма да има какво и кой да се лекува.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
45. Има много мистика над нас, която тепърва докосваме с разум /наука/. Има много мистика отвъд, която тепърва докосваме с въображение и сърце /религия/. Има и много мистика вложена в нас самите, която чака да бъде разкрита! Но как да я достигнеш с малкия си мозък, с бедния си речник, с разнопосочните си интереси?
Едва, когато разбереш колко кратко си в това тяло и колко дълго ще си отвъд него, тогава ще се питаш „след като съм създаден за вечността - готов ли съм за нея”*? Трябва ли да наближи смъртта /а повечето не знаят кога идва тя/ за да ти хрумне, че има неща от този кратък материален живот, които да ти пречат отвъд, ... че сега гледаш реалността като през крива сламка – през сетива, чрез тяло, във време,…, а уникалната твоя светлина – твоето истинско тяло си има други органи, други сетива, които може и да са закърнели. Ако приживе не са отворени духовните ти очи, какво ще видиш след като напуснеш тялото, … ако приживе духовното ти тяло не е било използвано, как ще продължиш след смъртта на физическото? Не всеки знае какво е медитация, не всеки е правил енергийни упражнения, не всеки е пречистил чакри, кундалини и е тръгнал по астрални пътешествия,… и т.н.. Но пък всеки използва духовното си тяло пълноценно, когато обича истински, когато проявява безкористна добронамереност, когато изпитва позитивни чувства, когато от радост към живота и от добродетелност очите му светят. Използваме ли духовното си тяло - идват светлината, усмивката, вярата, надеждата, … идват сили, идват способности, идват видения от света, който го е родил. Всеки, който е събудил и използва духовното си тяло, вече не е от този свят, вече се е свързал с друг и е само пътник, който трябва да устои на плътната, инертна материя, на "долната земя"***. А тя, истинската ни духовна същност е спокойна и търпелива, защото знае че е вечна, … тя е пълна с любов и добронамереност, защото вижда връзката между всичко живо, … тя е силна и смела, защото в нея е заложен невероятен потенциал. Който познава духовната си същност, нашата лична мистика - не може да бъде поробен, не може да бъде хипнотизиран**, не може да бъде употребен! А който знае и как да използва силите и смисъла на своята истинска същност – е на брега на море от възможности, от знание, от сила, от мистерии!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
46. Не допускай никой и нищо да намали силата на изправения ти гръбнак или блясъка на чистия ти поглед, или усещането за величие на същността ти. Нечисти сили и същества ще търсят начини да се наведеш, да се принизиш, да оскотееш като атакуват сърцето с безсмислени емоции, тялото с болка и пороци, ума с илюзии, душата със страхове,… Този свят ще ти предлага шарено безсмислие за да загубиш жизнено важното! Ако средновековието убиваше вярата и познанието чрез фанатизма на църквата, ако 20 век убиваше тялото във войни на лудостта от властта, то днес енергията на материалния свят атакува душата провокирайки егоизъм, алчност и страх. Войната за душата в този свят е започнала още с първата душа! Твоята душа също е част от тази война! И ти може да започнеш да я губиш, когато допуснеш чужди думи и мисли да насочват и определят живота ти, … когато допуснеш пороците и суетата да вземат решения вместо теб, … когато загубиш сърдечната, духовна връзка с другите същества, … когато алчността изтрие детския ти поглед към малките красоти на света, … когато страховете те натиснат до животинските инстинкти.
Но Будната душа ще намери причината да бъде силна, гордо "изправена" и в спокойно достолепие. Защото "по-Велик е този в теб, от този в света", … защото същността ти е божествена и това ти дава път нагоре, … защото имаш хиляди причини да си гордо изправен, да си спокоен и щастлив, понеже света, земята, природата, тялото ти, … всички невероятни чудеса са безсмислени без теб и ти имаш правото по рождение свисше да живееш в тях свободно, достойно и уникално.
P.S.: Който не успее да разграничи и осъзнае двата свята, които се преплитат в нашия кратък живот, по всяка вероятност ще потъне в Долния, Калния.... И трябва да се разбере, че е дошло време калта да цапа, да унижава диаманта, но това не променя структурата им!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
47. Когато дойдат умората, старостта или токсикацията идва и черногледството. Все повече мои познати са заразени, индуцирани от масовата психоза – бъдеща финансова криза, вируси, политика, смърт, ваксини, … /все планирани, очаквани „гадости”/. Може ли да се живее негативно, може ли да загубиш светлината, може ли да ти потънат /гемиите/ вибрациите?
Има
два свята: ти, съзнателен дух /субект/ и
всичко останало /обективен свят/. Това са два информационни блока един срещу
друг и който е по-пълен, по-силен, по-устойчив, той надделява над другия**. Ако си слаб в преценка, в мироглед, в идеи, света и всичките му настроения, вибрации, ценности те завладяват – индуцират те
и ставаш малко колело от голяма въртяща се машина. И съдбата, кармата, душата
вече не насочваш, не владееш ти, а света отвън. И както биохимията вътре сменя
настроения, предпочитания, желания, … , така
и света отвън върти мозък, енергия, посока, … на слабия дух!
А, силните духом света не може да помръдне.
Целият този пъстър цирк се върти около всяка душа, но силната /подобно на самовглъбения Буда пред дъщерите на Мара/ не отделя
поглед от крайната цел. Пиша това,
защото идват времена изпълнени с динамика, предизвикателства и повратности, и е голяма вероятността по-слабите семена да ги отвее
светския вятър. Идващите „ветрове” ще изтрият от много чисти съзнания
представата за добро и предвидимо бъдеще, за красив и градивен свят*. На по-лабилните ще
им се отнеме надеждата, вярата, спокойствието,…! На "който има ще му се даде, на който няма ще му се отнеме"/Библия/. И важните неща: духът като вечен пътник, душата
като ценен багаж, любовта като необходимо здраве, вярата като правилния начин, добродетелта като чистото средство, щастието като нормален живот,…. , ще се
обезценяват все повече за света, ще загубят смисъл за все повече хора, … .
Не спирай да се радваш на живота, не спирай да си представяш красиво бъдеще, не спирай да вярваш в истината, в същността, в чистотата, не угасяй светлината вътре, не излизай от спокойния поглед към твоя успех, от твоя път, от твоето щастие! Светът понякога попада в нечисти ръцете и потъва, но това не значи, че трябва да потъне заедно с душата ти!
* Представата за здраве, за светло и предвидимо
бъдеще, за красива надежда е градивна Енергия,
която излязлата от контрол алчност и агресия /наречена Дявол/ ще изтрие в много умове и сърца. Това е част от войната за душите и който
разбрал, разбрал!
** Осъзнатият дух "събран в себе си", имащ енергия, самодостатъчност, самоконтрол, …
завинаги = това е философския камък!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
48. Притчата за Сеяча ни разказва, че семената падат на различно място и това определя съдбата им. Че едни поникват, други изсъхват, трети птиците отнасят,... . Иначе сеяча ги вади от една торба, иначе семената са еднакви. Еднакви души, специфични обстоятелства, индивидуални реакции, различни карми. В тази притча се набляга на фактора - среда, но дали има още нещо?
Животът ни „хвърля” и ни проверява в безпаричие, в печалби, в пороци, власт, невежество,… . Някои семена = души, постепенно загубват адекватна връзка с Реалността*. Всъщност голяма част от хората са унесени от илюзията и от съответната й „представа” за Реалност. Колкото по-активно слушат, преживяват, мислят, коментират, … битовизмите, политиката, медийните директиви, общи настроения и догми, толкова по-дълбоко потъват в емоциите на тези "сънища". А те, емоциите са ключ към вибрационните честоти! А те, вибрациите определят аспектите /6 според Кен Уилбър/ на съзнанието.
Животът ще те провери: ще ти даде, ще ти вземе, ще те развълнува, ще отегчи, ще те зарадва, ще те разплаче, ще те успокои, ще те ядоса, … и само твоята реакция определя съзнателните честоти, и само твоято отражение ще издигне или потопи душата ти. Ако си негативен, ако само искаш, ако само консумираш, ако всичко се върти около и за теб, … постепенно ставаш "продадена" душа и като черна дупка – спираш да светиш, не даваш вече живот, а само увличаш всичко към егото си. Душата като всичко друго е физичен субект и нейната конструкция, определя нейното поведение, нейните характеристики. А, когато пък тя запази благоразумие, реална представа за света, високи вибрации и същите високи аспекти на съзнателност - тя изявява истинската си същност: да свети като звезда, да дава свобода, да празнува всеки ден живота, да обича, …
Хубавият живот ни проверява, трудният живот
ни проверява, … всеки ден и всяка
ситуация е стимул за развитие или причина за
тревожност. Спасената душа колкото и
пъти да падне /вибрационно/ пак става и пак свети, докато търси смисъл и
изход от тази Игра /матрица, симулация/. Загубиш ли вътрешната сила да отстояваш
позитивизма, загубиш ли усмивката, загубиш ли любовта към другите същества –
загубил си битката, сменил си структурата на душата и семето, което си - няма да
покълне. Той, Сеячът затова хвърля ли
хвърля семена**, защото се надява***, че колкото повече сее, толкова по-голяма е
вероятността някое семе да се прихване, и да порасне до плодоносно дърво.
Ние сме тези семена и ние определяме дали
средата ще ни победи или заложената сила /божествена програма/ в нас ще се
изяви и ще ни трансформира в онова, което ни е писано да бъдем ... вечно****.
* Алчността е достигнала такива размери, че е под въпрос бъдещето на планетата.
** "....защото, Аз давам възможност на всяко живо същество да се прояви" Кришна
*** "Всички са призвани, малцина избрани, а още по-малко верни" /по памет от Библията/. "Измежду милионите, малко са тия които Ме търсят, а единици са тези, които ме познават, такъв, какъвто Съм" /по памет от Бхагавад Гитта/.
**** "Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе, пося го в градината си и то порасна, и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клоните му". /по памет от Лука/
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
49. Като чета словоизлеяния из нета, като пусна телевизията се сещам за една важна подробност! Независимо как споменаваме една дума – дали я искаме в живота си, дали я отхвърляме, дали я порицаваме и анатемосваме, но Законът на мисълта, на енергията „казва”: щом говориш, мислиш, чувстваш нещо – ти му придаваш енергия. И няма значение дали харесваш думата/идеята, няма значение дали тя е истина или лъжа, няма значение дали искаш да напусне живота ти или я викаш - говориш ли /мислиш ли/ за нещо ти го зареждаш с енергия, живот. Ето на този принцип /използван от нацисти, хипнотизатори, манипулатори/ една измислица може да стане световна новина, една манипулация може да променя животи, една лъжа може да порасне в правило. И ние можем да станем несъзнателни ретранслатори, ако вплитаме и повтаряме негативни, илюзорни, неверни елементи в речта си, в мислите си, в идеите си.
Осъзнатата личност мисли и говори само
позитивно, защото знае, че така твори невидима реалност както за себе си, така
и за околния си свят. Тя дори не споменава думи, които в същността си касаят
негативни качества, лоши прогнози, неясни тези, клюки и конспирации, защото
знае, че така захранва с енергията си мътни реалности или илюзии. Осъзнатият човек се съобразява с тъмните
подробности, които са част от живота ни
като разумно ги заобикаля и игнорира*.
Ако всички спрем да използваме негативни думи или думи „спуснати” от
медиите като зомбиращи директиви – света ще стане по-добър и то не само в
главата ни, но и като реална, енергийна картина.
Цял живот /54г/ се придържам към тази
лична политика: когато има здравословен
проблем казвам само – вярвам, че ще оздравееш, … когато коментираме човек, който не е на
масата, винаги говоря за добрите му качества, винаги съм на негова страна, …
когато се заговори за политика или "медицина", винаги търся позитивното бъдеще, …
когато чуя негативна дума – усмихвам се и търся причина да утвърдя обратното ,…
и т.н.. И съм сигурен, че щастливите и осъзнати хора са извор на разумен
позитивизъм** и винаги спират, и игнорират негативното. И обратно – ако забравим
наложените ни отвън думи и настроения, носещи целенасочено нулев или отрицателен заряд, то
със сигурност ще станем по-щастливи и живота ни по-чист!
* Бориш ли се с нещо /някого/, коментираш ли го, обясняваш ли го, споменеш ли го - вече обменяте енергия, вече се сближавате, вече го захранваш с личната си прана. Когато нещо или някой е с по-ниска вибрация - най-добрата и безопасна позиция е наблюдение и при нужда - игнорираш!
**Добър човек, добри думи използва, а лош човек, лоши думи използва - независимо как ги вплита в изречението, къде и защо ги втъкава в речта си!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
50. Има едно ниво на осъзнатост, над което казват: „паднаха люспите от очите му” и той вече разбира кое всъщност има значение в този живот. Малко хора прескачат тази съзнателна бариера за да разберат, че голяма част от това, което са научили от света е нагласено, … за да разберат, че голяма част от живота им е бил индуциран битовизъм и суета, … за да разберат, че са живели в ниски енергии и интриги, че думите, мислите, хората имат енергийна стойност, която привлича определена съдба, … за да разберат, че всеки живее в определена чакра, с определна биохимия определящи живота и удоволствията му, и колкото е по-ниско нивото, толкова по-зависим е от гени, химия, енергия, матрица,. …
Събуждането,
проглеждането е израстване
над вибрациите, които цивилизацията ти вменява цял живот. Това издигане те
задължава да се откъснеш завинаги от „ниските” интриги, от негативните емоции, от
закотвящите връзки /обмен/. Не можеш вече да придаваш енергия на нищо негативно
– нито дума, нито мисъл, нито подбуда. Може да не виждаш потока на душите, но със сигурност ще доловиш
посоката, която е отредена да извървиш. Може да не разбираш детайлите на енергийния
свят, но със сигурност вече ще „викаш” само силна и позитивна енергия. Може да не разбираш, че света е ферма за
съзнателна /торсионна/ енергия*, но със сигурност ще откриеш, че е достатъчно
да си добър човек изпълнен с вяра. Може да не разлистиш всички логични
пластове, зад които се крие истината за безкрайния Бог, за смисъла, за пътя, но
със сигурност ще откриеш, че спасението
е твой личен житейски шанс тук и сега.
Понякога гените не предполагат съзнателното издигане, понякога потъваме в настроението на средата, понякога избираме лесния път на биологията, … Вибрационното издигане, събуждането, изплуването на съзнанието над мъглата е следствие на търсещия мозък и когато мозъка надмогне илюзиите, материята, ограниченията се качва на това ниво: „искам да знам и съм сигурен, че ще разбера”! Целият ни духовен живот, спасението ни са продукти невъзможни без развиващия се ум. Ако сега в този живот: не търсиш, ако не мислиш, ако не питаш, … няма да разбереш нито какво е да си добър човек, нито какво ти дава вярата, нито как съзнанието ти става полезно за света, нито как да се измъкнеш от вечното Колело на душите. Тази матрица иска и насочва енергията ти в определена посока и докато допускаш това си Спяща душа! Събудиш ли се - това е начало на излизане от Играта!
* Бог се разгръща в пространството като съзнание и ние сме част от тази инвазия на информационен синтез, на ред, на светлина. В частният случай – Вселената, нашите съзнания са онази енергия, която в основата си „крие” това божествено израстване! И изучаване, и разгръщане на съзнателната енергия са приоритет за Будните души, както и може би за голяма част от разумните цивилизации в Космоса.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
51. Мозъкът ни се развива, независимо колко кървава е историята или колко нехуманна е икономиката. Духът ни привлича и наслагва полета, независимо какви планове и световни „редове” се кроят из тъмните кътчета на планетата. В нас е заложена програма да еволюираме и това се случва, въпреки дефектите родени от връзката ни с материята.
Когато градим независимо съзнание, когато
си пълним главата с истини и желание за самостоятелна логика, когато сме
достигнали до ментално ниво да прескачаме илюзии, да разпръскваме измислици, да
разгадаваме лъжи – изкачили сме се /мисълта, кармата, енергията/ до
по-горна чакра т.е. виждаме света от по-високо. И понеже нашето съзнание е квантово образувание
и неговата структура подреждаме сами – с всяка информация, която преживяваме, с
всяка дума, която кажем, с всяка мисъл, която произведем, … сами конструираме съзнателното
си тяло. Вибрациите, които приемаме и
преживяваме, вибрациите, които живеят и в най-дълбоката гънка на подсъзнанието
ни, вибрациите, които произвеждаме всеки миг от живота – определят нивото на
съзнанието ни. Каквото е нивото на
съзнанието ни, такъв е света, с който се обвързваме. Ако
съзнанието е по-високо от света, в който
има тяло – то се освобождава от нуждата да го преживява емоционално и започва
да осъществява торсионна връзка с друг вибрационно „по-висок” свят. Да го кажем по друг начин: докато не станеш
по-умен от света, в който живееш – ще си зависим от него емоционално,
физически, енергийно, … Но по-важното е,
че когато изградиш съзнание от собствени мисли, от свои уникални вибрации, от
свои смели импулси на вяра - започваш да градиш торсионна връзка с друга
реалност и тя ще те привлече, тя ще те „повика” и след като напуснеш това тяло. Съзнателното издигане променя начина, по който
преодоляваш света, променя бъдещето ти, променя продуктите, които ще
произведеш. И колкото по-нагоре се
изкачиш по еволюционната стълба, толкова по-силна връзка ще имаш с онзи Свят,
който носи живота и който подрежда хаоса
в ред.
Света е овладял голям процент от
човешките души, натиснал ги е в своите грижи, емоции, илюзии, суета. Който е потънал в материалния лабиринт на тялото, социума, отношенията, желанията,
традициите, правилата,… гради съзнание, душа реципрочна на тази
вибрация и е странно да очаква, като умре тялото да се издигне в рая. Нищо в същност ни не се променя след
смъртта и получаваме свят адекватен на душата ни.
Т.е. рая и ада са в нас априори!
А онзи, който е надраснал интригите и емоциите на този света кандидатства за друг, по-високовибрационен свят. И единици като него долавят, че смисъла на това
пътешествие е: като облагороден,
съзнателен дух да изкачат всички етажи и да станат органичен елемент от Жив, разумен, многоизмерен свят, който създава и подрежда „по-ниски” светове.
Всеки от нас се грижи за човека до себе си, за тялото, за всички, на
които може с нещо да помогне. Но докато подрежда като математическа задача
този материален живот, разбира, че по-важно и по-смислено, и по-логично е
да усложнява и издига съзнанието си. И
като начало започваме да мислим сами и критично, да чувстваме от сърце и с повече любов,
да гледаме нагоре и по-надалеч, да се радваме на красивото изоставяйки всички
страхове, да се променяме непрестанно, защото търсим логиката и пътя. Колкото и сложна конструкция да е съзнанието
/душата/ ни все пак знаем, че всеки наш
импулс го издига или принизява, го свързва или разделя.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
52. Нашето съзнание има 16 емоционални нива /Дейвид Хоукинс/, 6 типа /Кен Уилбър/ и т.н.. Важното е че всяко наше емоционално ниво, всяка съзнателна проява има своята честота в електромагнитния спектър и когато срещнете човек с няколко нива под или над вашето ниво, контакта е меко казано затруднен. Ние сме материални и полеви субекти с определени електромагнитни характериситки във всеки един момент и ако живеем, контактуваме редовно, работим с хора от друго ниво между нас ще има напрежение, преливане от високото към ниското, а при големи разлики – здравословни, психически проблеми, болести*. Ако не сме достигнали нивото „нищо не може да ме засегне”, ако не сме се научили да виждаме и благославяме Бог в звяра, в светеца, във всеки, когото срещнем – цял живот ще се тормозим при контакт с „ниските вибрации” или по народному – с прости и лоши хора. Да се научим да отвръщаме винаги с добро, да запазваме „висотата” и спокойствието си винаги и при всякакви ситуации е въпрос на воля, на съзнание, на вътрешна сила. Това трябва да е първото, което да се учи в Школата за будни души: усилвай светлината в съзнанието независимо колко е тъмно около теб! Да издигаме съзнанието си, да бъдем цял живот добри хора не е въпрос на велико познание, на езотерична философия, на мистика – когато застанем пред Великия Съд на душите не ни питат колко знаем, какво сме открили, какви енигми на живота сме разгадали, а дали сме били добри с всички, дали сме се радвали на живота, дали сме обичали,…. Ние се раждаме недодялани камъни и в този живот шлифоваме себе си. И знанието, науката, религията ни помагат да виждаме пътеката нагоре, но съзнателните действия във високите честоти /любов, мир, радост, оптимизъм, добронамереност, … / са реалните крачки на душата ни. А реалният живот тук е изпит, електромагнитно изпитание**, което утвърждава силата и качеството на фигурата, която сме изваяли от себе си.
* "Старците от Тибет" споделят, че рядко слизат долу в равнината, защото срещата с хората ги разболява.
** Съзнанието, което изграждаме има своя уникална структура /подобно на снежинка/, която ние извайваме като скулптори цял живот, но не с длето, а с менталното, волево умение да раждаме и контролираме вибрациите отвън и от вътре.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
53. Колкото и шум да вдига около този свой живот, колкото и да се вглъбява в начина си да „преплува” тази реалност – всеки от нас в началото и в края на този илюзорен филм е и си остава Дух. Колкото и да е шарен живота ни, колкото и да е вълнуващ, нещастен, щастлив, динамичен, подреден, лудешки,… той е само декор за безсмъртната ни същност. И всеки дух е структурен елемент от една решетка, от един свят, който наричаме духовен, а всъщност е безкраен, вечен, квантов свят устремен към раум и ред. И всеки елемент, всеки дух трябва да „натрупа” разумна обвивка /душа/ и това е ролята на тези тела, на тези Вселени, на тази материална действителност. Но докато израства в своята лична еволюция, докато трупа опит и съзнание, нашия разум в същото време натрупва и много баласт, много пластове, под които се задушава истинската ни чиста същност. Хем трябва да натрупваме съзнание за да победим хаоса, тревогата, невежеството, хем трябва да виждаме чистата река вътре в нас, която тече априори. Когато трупаме грижите на деня, когато напластяваме желанията и импулсите на материалното състезание ние наслагваме емоционални, енергийни, мисловни пластове върху своята божествена същност. Когато сме вглъбени в начина си на живот, започваме да нарушаваме връзката с живите същества около нас и прекъсваме логиката на живота. Когато щастието и спокойствието ни зависят от „материални” фактори не трябва да се чудим, че не ги намираме. Т.е. докато духът, който сме се опитва да стане разумен, реализиран, деен натрупвайки чисто „материални” пластове – той се отдалечава от същността си и това само усложнява живота.
Този свят всеки ден, всеки час ни провокира да се вълнуваме, да се привързваме, да желаем,... . Той е като ревнива съпруга, която нервно ни придърпва към себе си, ако само за миг отделим поглед от нея. И в мозъка ни се оформят пътеки # от мислите, от емоциите, от енергията, с която реагираме на този свят, с която подреждаме живота си, и освен, че това определя дали да сме щастливи или нещастни, определя и посоката на душата ни. И се получава така, че хем разума не достига за да продължим духовната си еволюция, хем този оскъден разум ни задръства от излишни емоции, грижи, мисли, пластове и не можем да прозрем вложеното в нас многоизмерно същество и пътя му.
Грижите, повратностите на този свят, знаем, че няма да се решат сами, но спрат ли да
ни вълнуват и да задръстват „празнуването” на
мистерията наречена живот, значи сме започнали да вдигаме ценности и вибрации. Започнем ли да решаваме всеки житейски ребус
спокойно и от житейски осъзната висота, значи съзнанието ни е вече в по-горна
чакра +, в по-високо самоопределение.
Осъзнаем ли кой е главния герой/ духът/ и кое е сцената /материята/ - в разума ни ще навлезе спокойствие, а в
сърцето щастие, защото дълбочината на това знание ще ни издигне над морето на
илюзиите. А започнем ли да градим разум
без тежестите на материята, той ще ни разкрие алхимичната си връзка с духа: и
вече ще помним всичко и ще си спомним всичко, … ще можем да задържаме мисъл
/ментална композиция/ не просто 6 секунди, а колкто поискаме, … ще спрем да се
борим с илюзии и матрици, защото ще сме над тях, защото ще сме достатъчно умни
за да ги използваме*, … ще помирим инстинктите и хумнанността**. Облагородим ли разума си да напредва без да
трупа дългове към този свят, а с единствения импулс – да ни изведе от него,
тогава ще открием, че Христос не е просто брадат лечител от Палестина, а символ
на еволюиращия дух, … ще открием, че колкото повече гледаме нагоре, толкова
по-лесно ще се справяме със физическите си задължения долу, … ще осъзнаем, че
има двупосочна трансформация***, която всеки трябва да премине за да се спаси.
Чистотата на разума носи спокойствие на
душата и сила на духа. Този живот всеки ден ни провокира, всеки ден ни цапа и всеки сам трябва
да трие, да стои над ..., да осъзнава кое е важно и кое не.
* Използвай
системата повече отколкото тя теб,
влагай по-малко напрежение в живота, отколкото плюсове той ти връща.
** Нещо,
което нашите материални /генетични/ творци изучават чрез нас.
***
Първо се оформя тялото, после емоциите, после мислите, после подсъзнанието,
кармата и т.н.. Това е една пътека, която води до осъзнат дух. Когато той узрее и /не е затрупан/ може да се прояви има властта
да променя пътеката по обратен ред. И точно в този мистичен, духовен, енергиен
акт се крие философския камък.
# Когато отреагираме еднакво емоционално 2-3 пъти на един дразнител - получаваме рефлекс, утъпкана мозъчна пътека. Когато 100 пъти са ни "набивали" да знаем, да чувстваме, да реагираме по един начин, мозъка го помни и автоматично действа ... без да е сигурен дали е правилно или не /пример: всичко за смъртта/. От дете се учих да повтарям определени думи за да изградя мои реакции и поведение. по-късно разбрах, че на това се казва мантра. Препоръчвам винаги, когато имаме здравословен, емоционален, поведенчески,... проблем, освен всичко друго да мантруваме с подходящите "оздравителни" думи или изречение. А дори всичко да ни е наред, нищо не пречи сутрин, докато вземеме душ /например/ да повтаряме 3 пъти позитивни думи и комбинации. /"Всеки ден ставам по-здрав, по-силен, по-щастлив, по-спокоен,...." - тези елементарни изречения трият много спонтанни "криви' мозъчни пътеки и формират нови и лично наши. Ефектът е силен и идва след 21я ден./
+ Всяко съзнание си има адекватно ниво, определена чакра. Материалният човек "върти" енергията на живота си през първа чакра - интересуват го ядене, пиене и тия три неща. Емоционалните хора "работят с 2 и 3та чакра ... и т.н.. Развитието ни изисква изкачване по чакрите /това е енергиен процес/, защото и телата ни, и разума ни, и живота ни, и душата ни са енергийни конструкции или продукти. Медитирането върху горни чакри помага. Медитирайте не само върху 5, 6, 7, но и върху 8, която е над главата!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
54. Материалният човек обича „драмата”, силни емоции за слаби интриги, … не може, не иска и не вижда вечността, … обича да бъде приспан с лъжа, отколкото събуден с истина, … да намери покой чрез ядене, пари, секс,… , да оформи свой кръг, за да знае кого точно да обича и кого не, … да се вълнува само от онова, което другите са приели за „важно” и лустросано, … Всички знаем какво представляват хората на материята и знаем, че са мнозинство. Те са наши приятели, наше обкръжение и тяхната енергия, техните емоции са част от нашия живот.
Колкото повече се събуждаш за логиката на този свят, колкото повече съзнание разширяваш, толкова повече се отдалечаваш от хората около теб. Това е непреодолим конфликт, който можеш частично да овладееш само със смирение и човеколюбие. Ако развитието на мозък, ако спасение на душа, ако разгръщане на потенциал,… са важни директиви заложени в нашето съществуване, то има и друга и много важна, застъпена силно в християнството. Да обичаш независимо от … , въпреки че … , най-вече заради … . Ще срещаме в този живот материалисти, бездушни същества, рептили, нещастни, по-глупави от нас, по-умни от нас, по-красиви, по-грозни, … . Ще срещаме всякакви същества и от различни духовни нива! Ако реакцията ни е различна от любов, грижа, разбиране, значи сме още слаби, недорасли, несъвършенни. И няма значение колко сме разумни, колко силна енергия тече в нас, колко успешни сме станали – в този живот ще постигнем душевен възход, ще осъществим целта му, едва след като се научим да наблюдаваме другите с разбиране, да подаваме ръка с любов, да прощаваме всяка грешка на разтежа.
Няма път нагоре, няма нормална религия* или учение, няма разумна еволюция, няма социална справедливост, няма душевно израстване,…, ако в тях не е втъкано безусловното човеколюбие. И нищо: страх, слабост, порок, вина, емоция, грешка, война, бедност, … нищо не оправдава липсата на любов! И нищо: мозък, власт, пари, успех, ... нищо не може да замести любовта. Това е урок без научаването, на който никой не е продължил нагоре!
* 1 Коринтяни 13 1 Ако говоря с човешки
и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що
дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички
тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам,
а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на
сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме
ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта
не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се
раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно
с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на
всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби,
обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли
е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е
частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като
дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм
детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в
огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще
позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и
любов; но най-голяма от тях е любовта.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
55. 1. Когато майка ми/19г./ и баща ми/21г./ се запознали - седнали на една пейка в парка и няколко часа са си говорили … без да забележат, че през това време от слънчево, станало дъждовно, минал и преминал дъжд. Толкова били увлечени, запленени от разговора и от себе си, че разбрали, че са мокри от дъжда отпосле. На този свят има малко неща, които да те вдъхновят чисто, на този свят има малко хора, които да достигнат онова нежно и чисто вдъхновение, което да ги отдалечи от минусите на деня, от „лошото време” и да разгърнат душата като цвете *. Можем ли да се учим да живеем с усмивка **, с блеснали очи, … можем ли да живеем вдъхновени? Животът е твърде кратък, твърде ценен за да забиваме нос в битовизми, в медийни интриги /пандемии, политика,…./, в дребни лични и общи "филми". Щастието и вдъхновението са единственият ни логичен вариант да преминем през живота, а всички други варианти са материални петна по духовните ни тела. Жалко е че в повечето случаи научаваме това, едва в края на живота си.
2. Не само случаят с Разпутин,
но и много древни мистици и магьосници
обясняват, че ако се концентрираш в положителното ядро на своята вяра – никоя отрова
не може да ти подейства. Тази вътрешна
нагласа можем да погледнем и под друг ъгъл:
в експериментите с хипноза често се прилага този – връзват очите и
казват, че ще те изгорят с въглен, а те докосват с лед и ти получаваш изгаряне,
… че те удрят с тръба, а те удрят с навит вестник и получаваш синини. Нашият мозък има много по-голяма роля в
картината на света, която приемаме, отколкото дори предполагаме. Нашият мозък
може да ни „изгори”, но може и да ни изцери, … да ни направи безпричинно нещастни
или безпричинно щастливи. Нашият мозък може да ни издигне над тъмните сили на света # или да
ни омотае в тях. И онзи, който осъзнава и използва силата на мозъка да променя личната ни реалност, всъщност владее
съдбата си и начина, по който да премине Пътя!
3. Хосе Сива /"Методът Силва"/
съчетава електричество, мозък, психология и получава прости научни резултати:
спокойният мозък, който визуализира успеха и го очаква, влага физично
обоснована сила в промяна на обстоятелствата до степен на чудотворство. Или още по-просто: ако планираш и осъзнаваш успеха, ако го „виждаш”, ако го очакваш с
искренна, детска вяра*** – той идва.
Заживеем ли вдъхновено, влюбено, осъзнато, изпълним ли € със силна вяра в доброто, независимо от обстоятелствата, с очакване за „слънце”, на вечност, на успех, … ще живеем като щастлив победител***.
* Душата
ни е енергиен източник, който по-развити същества познават и използват. Нашата вяра е връзка, врата към други измерения,
реалности, същества. Нашата вяра родена в душата ни дава енергия и храна на много непознати нам същности /"Ако хората спрат да вярват в нас - ние ще изчезнем" езическите богове/ . Нашата душа се продава много лесно /”Ако ми се поклониш ще ти дам целия свят” Дявола към Исус
в пустинята. Колкко от душите, които познаваме са се поклонили?/ когато душата е слаба и неосъзната, и се спасява много трудно със
сила, вяра, любов и съзнание. Спасението на душата е труден за осъзнаване и постигане
процес, но той е заложен като програма в нас, както и цялата информация, която чака в нея да
бъде преоткрита. /подробност: Осъзнаването и спасението на душата са
свързани със светлинен ефект – тя започва да свети … прогресивно/.
** Нагласата определя начина,
по който можем да преживеем този живот и който го разбере, и овладее сетивата и
мозъка си /Петте коня на колесницата на
Арджуна/ овладява съдбата си.
*** Опитай един ден да
живееш като безсмъртен, като безгрижен,
като щастлив и ако го направиш искренно, съзнателно, „дълбоко” тази нагласа ще
промени живота ти.
# Съществата
без души не понасят тези с души. Виждали ли сте избодените очи на иконите по нашите скални манастири,
знаете ли кои същества "изчъгъркват" вратите към душата? Този малък страничен пример е само нагледно показно как
реагират хората на мрака към хората на светлината! И това е само малък абзац от Война, в която всички сме преки участници!
€ Осъзнаването,
„пътуването”, вдъхновението, истинското живеене е привилегия на малцина и то
се разпознава по това, че прониква цялата им същност, цялото им поведение,
целия им живот. В Библията има пример за
живот „по повърхността”, само на външен вид, а истинската вяра и път не са
проникнали в дълбочината на съзнанието, на душата. /”Не в твое ли име проповядвахме, не в
твое ли име бесове гонихме – а Бог ще им рече: Махнете се от мен, не ви
познавам!” /по памет/ .
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
56. Една сложна супа от гени, родители, среда, мозък, култура, ситуации, карма, … формират човека, който сме. И не само чакрите, не само структурата на тялото, но и много други видими и невидими структури ни подреждат върху стълбицата на съзнателния живот. На едно стъпало /1 чакра/ са хората на материята, на инстинкта, на порока, на страховете, на егото, които живеят за да трупат пари и предмети, независимо дали са щастливи и вярват само на онова, което виждат и пипат, … На следващите стъпала ще срещнем емоционалните хора – пълни с вълнения, интриги, емоции, „драма” и макар сърцата им да имат "живи" очи и уши, те живеят в свой мъглив, динамичен, труден и шарен свят от илюзии. По пътя на съзнателната пътека ще срещнем и хората на мисълта, които са създали свой свят от факти, закони и формули или пък се „въртолят” в теории за рептили, адренохром и безсмъртни използвачи на млади цивилизации. Докато разглеждаш възходящите степени на отражение/съзнание/, разбираш, че хората все се вълнуват, все се палят, все робуват на нещо, което смятат за правилно. Слушаш разумни хора да се "палят" в политически интриги, гледаш културни хора да се тормозят с глупави, детски емоции. И в тази дуална Вселена все някой полюс притегля човешката душа, все някоя чакра /енергийно колело/ отговаря за нашия мироглед, за начина ни на живот и мислене. И докато съзнанието ни се вълнува, докато избира, докато осъжда едно, а подкрепя друго, то си остава едно зависимо, неовладяно полево тяло. Докато не можем без любима храна, докато ни вълнуват печалби и загуби, вируси и конспирации, докато мозъка ни се заплита в сложна словесна еквилибристика, докато повтаряме грешки и страхове, … си оставаме в поляризираното съзнание, което е обречено да се върти и върти в материята.
Но
затворим ли очи, притихнат ли сетивата ни, отдалечим ли се от материята и
нейните дразнители … ще останем онова, което сме*! И ако нашето духовно и съзнателно тяло е успяло да надрасне 7те
чакри, двуполюсния свят на Вселената, нестихващите "драми" на материята, то ще бъде автономно, спокойно, овладяно
тяло и ще приема всичко безпристрасно. Някъде нагоре над главата, ако заблести 8 или 9та чакра**, душата ни ще започне да свети не толкова от пълното спокойствие,
от пълното разбиране, от пълното равновесие,… но най-вече от факта, че е
събрала в себе си двата полюса заложени в този свят. На високите съзнателни нива душа и дух,
човек и Бог, път и смисъл, живот и безсмъртие, начало и край, … са се слели в
логична симбиоза. А всички човешки понятия: добро и зло, красиво и грозно, … започват да оформят прекрасната палира на илюзорната, житейска дъга, която сияе в подножието на нашето "съзнтелно минало"!
Не можем да еволюираме като души, като мозъци, като съзнание, докато не надживеем материята с всичките й грижи, „филми”, шарени емоции, борещи се една с друга теории и „истини”. Не надскочим ли подарената ни същност, не съчетаем ли с мир полюсите на Вселената в нас - няма как да изградим независима душа, няма как духът ни да добие власт над света и кармата, няма как да се измъкнем от Матрицата на живота.
Изкачването нагоре е заложено в нас като програма, точно толкова ясно и точно, колкото са ясни и точни стъпалата и заложените по тях изпитания. Ние имаме нематериална, божествена същност и докато не я утвърдим, докато не й дадем сила и власт***, докато не я издигнем над дребната си логика и свят – тази наша същност ще е покрита и ще чака ... да ни изведе на повърхността.
* Древните цивилизации може би са били по-разумни от нас /чети Шри Ишопанишад/. Медитацията и йогата са доказателсрво за това и само хора, които са много "навътре" ще успеят да разберат, че тя, медитацията е подготовка, тренировка на нашето съзнателно тяло за бъдещи, отговорни действия в адекватна за него среда.
** Дали ще приемем чакрата като символ или като енергийна врата /колело/, ... дали ще издигнем, усложним, разширим съзнание, ... дали ще задействаме повече центрове и връзки в мозъка, ... дали ще преоткрием и осветим нови душевни участъци в нас, ... е едно и също. Това само подсказва колко сложна е плетеницата от полеви, енергийни зависимости на системата, която сме!
*** "Даде ми се всяка власт на небето и на земята" /Исус по памет/. "Роденото от плътта е плът, а роденото от духа е дух" /Библия по памет/. Нашият дух има духовен родител и призвание да се изкачи по цялата скала на сътвореното. Започва от низините на материята облечен в различни тела за да достигне своята свободна воля на изява до такава степен, че да реализира всички заложени качества. А когато облагороденият и свободен дух може да изяви същността си напълно - това е целта на занятието, верният път и изява на заложената в него власт. Това е апотеоз: един свят се увеличава, усложнява за да подрежди хармонично и другите светове. Всеки от нас е част от този /духовен, квантов/ свят! И както фотона се върти милион години за да излезе от Слънцето като светлина, така и всеки от нас - дух се върти в безброй виртуални реалности, в много прераждания, докато узрее и "даде плод" като работеща единица от безкраен Мозък, функциониращ над време и условности!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Човешкият дух е виртуална частица, която за кратко /100г./ става реална и после отново потъва в блаженството на неведението, на „безсъзнателната отвъдност”. Без постоянна и разумна обвивка, духа остава несетивен, несъзнателен извън тялото и като парче живот, заобиколено от запаметяващо поле /душа/ се лута програмирано из лабиринтите на света, от който произлиза /квантов, духовен/.
За да променят това, за да създадат „сетивна”
покривка на духа отвъд тялото, древните ни предци са изнамерили медитацията,
йогата, концентрацията, вярата,… . С дисциплина и постоянство те са намерили път
към „самосъздаване”, което по-късно розенкройцерите ще нарекат Ендура, алхимиците – философски камък, а религиите –
спасение на душата.
Както до
сега в този блог, така и тук само ще отворя вратата, но няма да разказвам
наготово всички подробности отвъд нея!
Високата
съзнателност преди 20 000 години и сега, води до ключа към идеята: да останеш жив и след смъртта на тялото. Описано е като възкресение в християнството, а
евангелията разказват за градацията на духа /Исус, Изис в Египет/, който добива сила, а от там и
власт. Алгоритъмът на безсмъртието е
алгоритъм на утвърдена, постоянна съзнателност на духа – нещо, което всеки
достигнал чистотата и съзнанието за това ще направи сам. И той ще премине по същите пътеки като Древните: вяра, дисциплина, знание, концентрация, постоянство, …. За да
достигне до науката за самосъздаването, за конструиране на реални ментални
конструкции, за формиране на нов личностен център***, за творчество на духа****.
Ние сме безсмъртни духове, но докато
съзнанието не изпълни душата, докато не осветим всяко кътче от виртуалната си
природа – ще си останем пътници от въртележката на Материалната Вселена. Който се научи да се конструира, да изпълва с
живи съзнателни параметри своята нова същност, … който се възползва от дадения
живот и прилежащата му душа и създаде себе си като разумен дух с непроницаема
обвивка*****, той ще достигне „небесата”, в които отдавна живеят
нашите разумни предци.
Онзи, който е дорасъл и иска – ще разбере как! За онзи, който търси – пътища много! За онзи, който разбира – нещата са лесни!
* Махабхарата, Упанишади, Бхагавад – Гитта, книгите
на Хермес, …
** Нашите дядовци са участвали поне в 3 войни,
техните бащи поне в две, а нашите деца са умело приспани с медийни и финансови
спекулации. Надигне ли са духовна вълна /Теософско общество, Бяло братство,…/ задкулисните играчи веднага спретват войни, защото техническия прогрес е в
унисон с икономическото робството, докато менталната и духовна еволюция водят
до свободна и независима личност.
*** „Ако се не родиш от духа, никак няма да влезеш
в небесното царство” Исус към Никодим /по памет/
**** „ И от жива душа, ще станем животворящ дух”
ап.Павел /по памет/
***** Древните китайци прилагат енергийни
упражнения, будистите мобилизират и
концентрират дадените параметри,
християните олекотяват процеса по спасение като самосъздаването,
новорождението те извоюват със сърдечната енергия. С пълно разбиране за нивото на което е съвременния човек /"вие сте най-злото поколение" Исус по памет/, Исус предлага спасение чрез трансформиращата сила на осъзнатата Вяра: "който вярва в мен, дори да умре ще живее". Тя е най-достъпното техническо средство за промяна и спасение, което може да се предложи на нискосъзнателни същества.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
58. Духовността е признак за интелигентност, а тя е невъзможна без емоционална зрялост /и чистота/. Животът ме научи, че голям процент от хората имат емоционални проблеми, имат тънка и неоформена астрална дреха. Много често свързвам това с лудостта! Докато не проумееш и не надраснеш лабиринта от безсмислени битки в мозъка, от ежедневни нерви и травми, от вълнения и хаос в главата – няма нито интелигентен ред, нито духовен напредък. А ако все пак изпаднеш в „дупка” – търсиш и намираш проблема: биохимичен /сменяш храна/, физиологичен /релаксация, медитация, сън, дишане,…/, емоционален /откриваш думата, болката и я поставяш на глобалния фон на живота за да се стопи/. Ако не можеш да надскочиш емоциите си, желанията си, страстите си, страховете си, … значи просто си по-нисък от тях и е логично да те завладеят и да дирижират живота ти.
Познавам
много хора, които имат хаос в главата, които са вечно в някаква „драма” и въпреки
това са религиозни. Общувам с тях само
ако е неизбежно. Не говоря за религия, за житейски истини, за логиката на
съдбата. Те дори не знаят, че могат да говорят с мен на подобни теми! Научил съм: че нито егоиста ще „чуе твоето”, нито
емоционално-бедния трябва да го чуе!
А
когато имаш примитивен егоизъм, когато си емоционално незрял … как да го
разбереш? То е като пияния, спящия, лудия, зомбирания, простия – никой не
съзнава и не признава състоянието си!
Преди да тръгнеш към духовните дебри на мъдростта, към планината на житейските истини – увери се, че си пораснал за това*. Ако те вълнуват клюките на работата, … ако хората те изкарват от равновесие, … ако се чувстваш самотен и ненужен, … ако си депресиран и отчаян, ... ако не градиш нищо, … ако не можеш да благодариш или да се извиниш, … ако не можеш да простиш, … ако не владееш стомах, уста, мозък, ... ако тъпчеш на едно място и повтаряш едни и същи вълнения /грешки/, … ако не знаеш кой /Бог/ те води и на къде, … ако не можеш да си представиш ясно добрите планове за себе си, … ако не приемаш себе си позитивно , … ако не се усмихваш сутрин, … ако си забравил да танцуваш, да си припяваш спонтанно, … ако не можеш да забравиш дори за миг грижи и суета, … ако не можеш да овладееш чувство за вина, … ако лесно се стряскаш и плашиш, … не си готов за духовни пътешествия**.
Бог от любов предлага спасение за всички души, но когато те падат
всеки ден и по всеки повод – много трудно достигнат финалната линия. „А Небесното царство със сила се
взема”… и с характер, и с постоянство, и със зряла психика, и с ясно съзнание,
и с добро сърце, …
Когато
съзнанието започне да се разширява – тогава ще започне да открива дефектите в
психиката, в главата, в мислите, в подхода към хората и себе си. Не сме
съвършени и затова сме тук! Но това е
поправимо … и затова сме тук!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
59. Когато сме увлечени от живота, от работата, от ежедневната рутина, почти забравяме, че в същността си сме сложна машинария на няколко етажа, … че в нас е вложена много мисъл, идея и предполагам любов. Та, отговорността към себе си, към самата ни същност постепенно пада до критично ниво. И познанието за връзката между съзнанието и същността ни също е на критично ниско ниво. Ние остаряваме и умираме в рамките на 70-90 години не защото не можем повече, а защото не знаем как, а и защото материалната система ни върти в неестествената си центрофуга. Разстоянието между съзнанието и същността ни започва да се увеличава мигом, щом се влеем в училище, в социума, в грижите, в правилата на обществото. Забравяме да изследваме себе си от позиция различна от общоприетата – като послушен и трудещ се гражданин. Познанията по математика, география, физика,…. са прекрасни и напълно необходими, но те не ни ориентират в пътя към себепознанието, към познаването на живота, към адаптирането към света, към развитие на потенциала, към творчество,… . Личният ми поглед е че голяма част от хората /може би 70-80%/ са много информирани, а в същото време имат явни или недоразвити психози и никой не е успял да им помогне, това да не се случи. Онези, които конструират съвременния ни свят работят с цифри, а не с души. В икономиката, в техниката, в политиката, в парите няма нищо човешко. А страховете, самотата, егоизма, …., които раждат агресията или психозата са бързоразстяща зараза и са в основата на онова, което наричаме „злото в света”. Всеки от нас е прихванал това неглижиране на смисъла на живота, на себепознанието, на богопознанието, на идеята за щастие и одухотворяване. Но и всеки от нас отговаря за собствената си душа, за това с какво и как пълни мозъка и сърцето си и на къде го води това!
Има
поговорка /Илф и Петров/: спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
Ако не
излезеш от коловоза на общото мислене, ако не дълбаеш в повече от общоприетите
забои, ще стигнеш там, където стига
целия поток …. Питай „защо?”, там където
всички са приели, че е ясно. Прави връзки, там където другите достигат до
ръба! Търси подробности за онова, което
другите приемат за даденост! Това е само начало за следващо ниво на осъзнатост! Това е само начало на твоето излизане от Матрицата! Ето моите 2-3 примера:
1. Не
винаги и не достатъчно осъзнаваме връзката между онова, което мислим /чувстваме, казваме, фантазираме,…/
и тялото си, и съдбата си. Всяка наша
мисъл има енергиен отпечатък върху нашите клетки. Всяка наша мисъл се разпространява /като
солитонни вълни/ на космически разстояния от нас. Всяка наша мисъл променя течностите в тялото
ни и в телата на хората около нас. Когато
повторим, потретим мисъл, емоция, дума,….
тя образува в мозъка ни „пътека” за да може по-лесно в бъдеще мозъка да реагира
на този сигнал. Тези пътеки „неофициално” формират съдбоносни реакции,
привличат определена енергия, създават неосъзнати конфликти или пък правят „чудеса”,
изцеляват, омагьосват, трансформират,… Ако
осъзнаем въздействието на повтарящите се мисли, емоции, думи,… бихме разбрали,
че често сме нещастни заради самите себе си, че сме неуспешни априори или че сме
магове по рождение. Разбирането, себепознанието, осъзнаването носят власт. И преди да ни тласнат към
трансформация и висше съзнание, трябва да решим малките си емоционални и
житейски проблеми като променим мозъчните пътеки, като осветим порочните кръгови
движения в мисленето си, като осъзнаем и овладеем кръстовищата в главата си създадени от противоречиви мисли, нисковибрационни емоции и незнание.
2. Освен отговорността на мисълта, на думата, на емоцията, … никой не ни е говорил за отговорността на дишането и че то е директно свързано с мозъка /както стомах с мислене, както сърце с емоции,…/. Всяка промяна на ритъма, на силата, на времетраенето на дишането променя начина, по който работи мозъка ни. Дишането е свързано с мисленето, с емоциите, с движенията, …. и то двустранно. И е цяла наука /според мен/ да се изучи и овладее посоката „от мислене към промяна в...”. Пробвайте да дишате ‘квадратно” /например: 5 секунди вдишване, 5 задържане, 5 издишане, 5 задържане/ и ще усетите как емоциите ви стихват, как се успокояват мислите ви. Пробвайте да дишате „лъвско” /бавно вдишване – силно издишване през устата с изплезен език/ и пречистващия ефект, малката хипервентилация ще ви донесе „успокояваща чистота”. Пробвайте да дишате и издишате по спирала /бавна спирала нагоре и после надолу, като на всеки завой към вас усилвате дишането, а на другата извивка – намалявате дишането. Това упражнение въвежда мозъка в алфа ниво за минута-две и той започва да работи много по-ефективно. Такива малки подробности за нас самите не се учат в учлище, а променят живота ни повече от Питагоровата теорема. А колко още неща ни влияят /неосъзнато за повечето хора/ - храна, музика, медии, обществени емоции, … ?
3. Никой не ни учи и да развиваме съзнателността си. Има толкова много начини това да се случи, има и толкова голямо поле за изследване, а като се разровя из книгите или нета не намирам нищо сериозно. Но трябва ли да залепя фаянсова плочка върху плочка – море от информация и клипове! Все още, като дете се чудя в каква по-точно посока се развива човека! Та, един от начините да разширим съзнанието си е като възпитаваме мозъка си да планира повече ходове напред, да комбинира повече елементи, да навързва логика /причинно-следствена връзка/ по-дълго. Като дете достигнах доста далеч в любовта си към шахмата. На 13-14г. играех много и имах удоволствието да играя срещу и да загубя трудно от двама гросмайстори /а години по-късно и от Топалов/. Не последвах тази карма съвсем осъзнато, но пък шаха ме научи да мисля няколко /до 14/ хода напред и да визуализирам всички възможни комбинации. Еволюцията ще ни научи, че съзнанието е толкова развито, колкото повече вижда в пространството, във времето, в логическата последователност на събитията, зад причините и т.н..
Обществото се развива по определени правила и с определена скорост. Ако се движиш в общия поток, ако живееш и мислиш стандартно, общоприето - личната ти еволюция, съзнанието, здравето, щастието ти, ... ще са стандартни продукти на Обществената машина.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
И
всеки, който е достигнал ниво на познание: „аз съм съзнателна душа” знае, че с
чисти чувства, с мозъчна дисциплина, с добродетелност,…. може да събуди душата си, да я освети /осъзнае/, да
промени вибрационно пътя й, ... . Но за да победим в тази
война, за да започне душата ни да възприема и излъчва светлина, за да изпълним
заложената ни мисия – трябва като всяка друга идея да си я представим, да я
планираме. Можем ли да си представим
бъдещето на душата си, можем ли да видим живота си след 100 години? Това е важно, защото визуализация и
утвърждаване на душата и нейното бъдеще – тласкат системата д-дш** от
виртуалност към реалност и подобно на вярата, на мисълта - това е реален, физичен процес.
Трябва да изучаваме и разбираме душата си, защото тя е мярка на реалността. Променяйки съзнателният си живот*** ние всъщност трансформираме душата си. Като живеем духовно, като развиваме съзнанието си ще успеем да си преставим, да потърсим бъдещето си в паметта на душата, … и ще видим пътя й. Ако не виждаш историята на душата си, не можеш да схванеш алгоритъма на живота, нито да напипаш смисъла, вложен в личния ти живот. Докато не слееш безкрайност /дух/ с личен живот /душа/ и това не разгърне потенциала ти, не „преподреди” мозъчните ти центрове няма как да опознаеш идеята вложена зад Съзнателния живот, нито да разбереш кое е следващото ниво над съзнанието!
* Духът ли създава душата, „божието измерение” или
висши цивилизации спускат „яйца” на тераформирани планети, … дали духовете с
прилежащите им души навлизат в материята като дъжд за да се „захванат” за всяка
материална организация и да станат постоянни, и осъзнати,…. писах назад в блога
и ще пиша още. Всяко нещо има памет – от
атома, да света /Акаша/ и нейния полеви израз наричаме душа. Тя е полева памет, която като се сдобие с
мозък /нервни клетки, самостойно движение/ образуват онова, което наричаме
живот, а тяхното сечение наричаме съзнание.
Всички етажи от нейното развитие /включително и това на мозъка, на
съзнанието/ е технически, енергиен процес. Цялата ни еволюция като хуманоиди е
въпрос на енергия /съзнание/, на организация /мозък/ и на памет/душа/.
P.S.: След като Великият Алхимик /Д+Дш/ с движението си създава същност/2ниво/, идеи/3ниво/, ментални модели/3ниво/,... нерушимите индуцирани духовни частици съществуват вече като структури - полусъзнателни, неволеви, "сънени" елементи милиони години плуващи в музика и очарование, докато не потънат в мрака /небето на Сатурн/, в триизмерната капсула - Вселена и нейните нисши природни области, планети. От духовният свят неспирно валят духове и през много измерения достигат квантова, а от там физическа организация за изява - тялото. След поредица прераждания, след изчакване до Луната, виртуалната духовна структура се сдобива с материя - ражда се човек. Изживявайки чист, законов живот той волево гради собствен мистичен гносиз, еволюира, трансформира се, разгръща потенциал и съзнание, ментално се напластява, твори /посока към духа/ и т.н. гради карма, която ще определи движението му към "Слънцето на Дионис". След напускане на звездното тяло Енергийните тела поетапно изпълняват функциите си /както са добити в детството последователно и с точни периоди, така и напускат/ като носители на съзнанието. Вариантите след смъртта са няколко - сенчестия конус на Ереб - Аменти /царството на мъртвите/ или изчакване до Лунната /хоманова траектория/, след което се преражда на други планети, системи и ако кармиочната линия е силна душата достига Ефира на боговете или чак до Етера на висшите ментални планове, където да стане творец с творците. Но преди чистото духовно тяло да се издигне до царството на светлината, трябва да се реализира/%/, "прогледне", да се изгради напълно, силно, с ново качество на общуване, с божествено самосъзнание. Достигайки живото Небесно царство системата дух – душа вече е оживила духовния принцип в себе си, разгърнала е заложения потенциал, а духа съзнателно резонира с Върха, с Източник си. Това е един завършен еволюционен оборот, това е т.нар. спасение.
** Съединението ражда сила. Сливането на дух и душа
е не само идеен, мистичен, но и физичен процес, който променя енергията,
статута, нивото.
*** Съзнание без мозък е душа, душа със мозък е съзнание. Съзнанието е осветената,
използваемата, „живата” част от душата.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
61. Когато бях студент имаше преподаватели, които не ме изпитваха на изпит, а имаше и такива които ме оставяха да водя лекции по Стара История /история на Стария свят/. И покрай фактологията, исках да опиша как са живели древните египтяни, шумери, римляни,… . С времето изучих конструиране на държавната система и методите за поддържане на властта. И постепенно открих, че не можеш да поддържаш една илюзия*, ако не държиш умовете на определено - ниско ниво. А ония, които мислят критично и сами, ще открият, че обикновенните хора от древността до днес, винаги са били обект на манипулация, винаги са били лъгани и удържани в ниско битово и ментално ниво и всяка епоха им е налагала определена ценностна система, и определен диапазон на интереси и мислене. Само до преди 100-200 години повечето хора не са могли да четат и пишат, вярвали са че земята е плоска, а всички догми и църковни постулати са били задължителна част от мирогледа. Само до преди 30-40 години ценностите във филмите и рекламите са корено различни от тези сега. Когато миналата година приеха еднополови бракове в Австралия, депутатите избухнаха в дива радост и започнаха да се прегръщат, всякаш са победили във война. Вчера гледах документален филм, в който ми „разясняват”, че любовта е болестно състояние. Навсякъде вече е нормално да прочетете, че първо трябва да обичате себе си и после всичко се подреждало. Нещата са били и стават все по извратени и това е част от битката за душата!
Всяка
епоха, всяко столетие, всяка власт –
налага свои ценности, свои правила, свой стандарт на мислене и разбиране
за живота. И ако съзнанието не е
надскочило общата линия - ще изживява този
живот в калъпа, който някой някъде користно му е сглобил. Но ако умът ти стане
независим от външния свят, ако емоциите ти спрат да се влияят от общите
настроения, ако изплуваш над всички догми – ставаш относително независим от този човешкия свят. А там където има свобода, изчезват страховете и илюзиите! /Само истината ни прави свободни!/
Част от
еволюцията на нашата съзнателност е да надживеем и надградим общоприетите: мислене,
мироглед, ценности, посока,… . Ако за
теб дойде този момент – ще установиш каква голяма част, от онова, което си
приел за нормално, за истина, за реалност
подлежи на ревизия. Ще разбереш,
че нищо не изисква от теб реакцията страх**. Ще разбереш, че си допуснал някой
друг да напълнил главата ти с образи. Ще разбереш, че отценката ти за света и
за себе си*** е всъщност нечия друга, … .
Ако света около теб гради твоя живот, твоя мироглед, твоите реакции,
твоите чувства,. … ако душата бъде
завладяна от илюзиите – власт, суета, алчност,.. оставаш малък, тъмен и в плен
на материята****.
Има два свята: Ти вътре и всичко останало отвън. И ако си слаб, незрял, немотивиран – външния свят поема контрола над вътрешния и започва да моделира ценностите ти, мислите ти, живота ти. А когато материалният свят започне да „води” душата, ума, енергията ти/духа/, тази илюзия в Библията се нарича „гибелен път”.
*
Илюзии: демокрацията, която е на
2500 години е илюзия, … грижата на политиците за поданниците е илюзия,. …
идеологии като комунизма са утопии, … църковните правила, ритуали и обичаи са
илюзия, … всяко социално, етническо, верско разделение е илюзия, … древни артефакти и книги били загубени или изгорени,
… можем така 2 страници, можем и да се
обосновем защо с безброй факти. И колкото повече фактология натрупваш, толкова повече се чудиш на добрите и наивни хора, които вярват, че онези, които произвеждат/финансират оръжие, войни, лаборатории, ГМО, ... сега идват за да ги излекуват, при това безплатно.
** Насаждането на страх от смъртта, от
глада, от неизвестното, … е възпитаване на роб! Осъзнатата душа
разбира кръговрата на живота и смъртта за нея е само „врата” между реалности. За осветената душа гладът е проверка за „височината”
на духа – или ставаш мистик, или ставаш животно. За животворящият
дух неизвестността е само възможност от вечността и повод за благодарност за
живота, какъвто и да е той. …. Има
два начина да приемеш безкрайността като жизнена функция на твоето съзнание: да бъдеш излъган като хашишин /асасините са бедни и прости момчета,
които били опиянявани с хашиш, пренасяни в специален дворец представен за рай
на събуждащия се. И след това го връщали опиянен оново в реалността с
обещание, че ще види пак рая, ако служи на военната кауза. Създадената илюзия
за рай лишавала, тези момчета от страха от смъртта и те ставали най-жестоките
убийци, които Близкия Изток познава/ или да бъдеш знаещ като илюминат.
*** Натискът на външния свят контролира
самооценката при много хора. Твърде ниската е автоимуннен проблем, твърде
високата води до желание за контрол над другите. Колкото по-ниско е съзнанието, толкова по
небалансирана е самооценката, количеството егоизъм, адекватното отношение към
другия. А, когато въпреки външния натиск
узрее съзнателността – ние разбираме, че „По-Велик е този в нас, от онзи в
света”, … че „ако любов нямате помежду си – нищо не сте”, …. че Вътрешния човек
/душата/ трябва да е изграден и силен за да продължи нататък еволюцията ни.
**** Както акулата надушва кръв от 5 км, така и демоните са привлечени от страхове в главата. А човек роден в илюзии, в измислици, подвластен на манипулации и интриги, потънал в невежество и раболепие не може да избяга от страховете си, независимо какава власт му дава света, колко предмети може да притежава, колко високо се е изкачил в обществото. Дяволът предлага на Исус в пустинята „всичко в този свят - само ми се поклони!”. В съвременият свят този поклон е станал лесен и достъпен за всеки.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Логиката, по която се развива живота в Приодата е едновременно съвършенна, едновременно проста! Една частица се свързва с друга, един атом се свързва с друг и от тези конфигурации се раждат форми и светове. От едно семе се ражда дърво, животно, човек. С развитие и натрупване семе, което е „спало” години в очакване на почва и влага, пораства във величествено дърво. Един на 200 милиона сперматозоида преодолява много прегради, достига и се смесва е „почвата” /яйцеклетката/, и за 9 месеца се трансформира в невероятна биомашина с 40 трилиона клетки с различни функции, предназначение, организация. Ние сме чудо на няколко нива! Слобени сме от материя, сглобени сме от енергия, сглобени сме от химия,… няколко сложни, импозантни дървета се издигат от нашата същност по програма, заложена в началото на всяко ”семе”. Душата ни също е семе, което блажено, несъзнателно е очаквало да получи своята почва, своята възможност за изява* и подобно на другите нюанси от творението има заложен, програмиран алгоритъм за развитие. Но за разлика от другите светове** /физичен, енергиен, минерален, растителен, животински/, света на душата в същността си съдържа самодвижение, воля, разум, … и за това всеки душевен зародиш „плува” сам със своя скорост, в своя посока и понякога не пониква нищо, понякога „дървото не дава плод”***, а понякога се разлиства и „небесните птици намират подслон в короната му”.
Материалният свят е океана, в който „плуваме” и като пъстър цирк увлича съзнанието ни. Поради това, много често самата реалност /свят, аз, другите/ и представата ни за нея се раздалечават на опасно разстояние. И повечето хора приемат този живот за еднократно биологично състезание, в което се търси удоволствие, удобство и покой.
А душата е семе, което трябва да поникне,
да порастне в дърво и да даде плод ****.
Чистотата, добродетелността, любовта са условията
семето да поникне, истината е свободата, съзнанието е разтежа @,….
Ние сме родени за да станем животворящи духове, плодоносни дървета, величествени духовни структури и само онзи, който разбира # това ново еволюционно стъпало, осъзнава защо битката за нашите души е световна, ожесточена и непрестанна. Осъзнаването на вложеното в нас величие, на заложената мащабна програма в семето – душа, което сме е началото, излизането на стръкчето над земята. Развитието на разума, на доброто, на светлината в нас са жизнените течности, които оживяват и разгръщат заложената /архетипна/ структура – нашата реализирана и спасена душа. И растежа не започва с формули и сложни думи, а с „поискай и ще ти се даде, търси и ще намериш, хлопай и ще ти се отвори”.
Светът е нива и ние сме семена пише в Матей
13 глава. Пише още и че Небесното царство прилича на синапово зърно, което
става дърво и небесните птици се подслоняват по клоните му.
Ти, аз, всеки, когото познаваме е посято семе и неговата съдба, неговия път е да поникне, да прорасте, да „прогледне”, да даде плод. Има хиляди картини и начини да бъде описано това, но който е „поникнал” вече знае и който е постоянен, последователен и упорит ще продължи по уникалания път на душата си € към заложената в нас Божественост.
* "Аз давам възможност на всяко живо същество да се прояви" Кришна /по памет/
** Има много светове: паралелни, измерения, структурни, ... и са пълни с живот, като всеки от тях "търси" и привлича адекватна за себе си конструираща, жизнена енергия от "горе " /7о измерение/. Всеки свят има и дава своя енергия, реализира "божественото" присъствие по свой начин, защото сложна йерархия от Демиурзи /Творци/ сглобяват специфични антени, трансформатори за висшата, жизнена енергия. Ние и нашите "генетични творци" сме една от многото видове антени.
*** "Дърво, което не дава плод, отсича се и се хвърля в огъня" /Матей по памет/
**** "и от жива душа ще станем животворящ дух" /Павел по памет/
# Има много начини да разбереш дали "семето" в теб - душата ти е будна, дали расте, дали ще даде плод. Ако винаги носиш светлина, ... ако винаги осъзнаваш онова, което те заобикаля, ... ако този свят "не е твоето място", ... ако паметта е ясна, жива и поучителна, ... ако усещаш хората, живота им, вибрациите им, .... ако искаш да помогнеш безкористно, ... ако обичаш безпричинно, ... ако изпитваш състрадание, ... ако не спираш да търсиш истината, ... ако си надживял религии, догми, клишета, ... . Има още 1000 такива "ако", които могат да ти подскажат - семето, душата се разгръща и пораства за да стане плодоносно, функционално "дърво", единица от Висшата жива екосистема, която наричаме Бог!
€ Душата осмисля цялото творение! Тази система /дух-душа/ е причината да се създадат Вселените. Всеки свят без съзнателен живот сам по себе си няма смисъл и ... не съществува! - ето така трябва да започва всеки задълбочен анализ за Смисъла на живота! А когато осъзнаем структурата на онова, на което сме наематели, ... когато осъзнаем мащаба на реализираната душевна структура, ... когато съзнанието ни издигне от "собственици" на каквото и да било в наблюдатели на всичко, .... когато погледа ни прехвърли всички илюзорни хоризонти /смърт, религия, традиция,.../, тогава не само ще започнем да разбираме Смисъла, но и да го му даваме сила от живота си!
@ Растежа на съзнанието прилича на извайване на статуя. Освен големина и качество ние променяме и формата на вътрешния човек. Всеки ден, всяка наша емоция, мисъл, представа изменя онова, което сме в същината си. Дори материалните ни тела "чуват" мислите ни и водата в тях помни и се променя. На високоизмерното ниво, на което се намира нашата същност промените от нашите вътрешни действия са много по-драматични, по-осезаеми, по-явни. Тази непрестанна трансформация на ниво душа е жизненоважна за нас. За това конструирането на тялото ни за вечността е важна тема и в нея има няколко основни стълба: любов, вяра, воля, характер, добродетелност, истина, ... . И всички тези стълбове, с които поддържаме конструкцията и формата на вечното си тяло са непрестанно атакувани от външния свят наречен Дявола! Например, никой и нищо не стимулира личната ни воля, напротив: всяка власт, всеки управник, всеки експлоататор още в началото отнема истината и личната воля на подчинения. След това може да му вземе всичко, което поиска.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
63. В този живот трябва да формираме чиста душа, непреходно съзнание и това става чрез ежедневни проверки и създаване на навици – трайни отпечатъци на полево ниво. И проверката е лична и в най-малките детайли: какво чувстваме към другите, какво мислим, какво казваме, как реагираме, какви идеи формираме, … . Творците и съществата от по-горните нива не биха допуснали недоразвити или разрушителни духове да се вливат в световете им. Вселената, телата, кръговрата на душите,… всичко това са клапани, защитни бариери. Докато не пречистим духовната същност, която сме, докато не утвърдим реакциите и стоицизма й – никой няма да ни допусне нагоре.
Има много проблеми, които трябва да реши
младият дух, но един от тях е основен, масов … крайъгълния камък на духовните ни
проблеми! Егото!
Егото е продължение на инстинктите и колкото
повече се отдалечаваме от животното в нас, толкова по-малко и контролирано
трябва да е то! Всеки от нас има его* –
самата среда го провокира и го храни. Но разумната и развиваща се душа успява
да го контролира, както прави със устата, със стомаха, … с други органи и пориви!
Егото е онова, което ражда и утвърждава материализма и страховете /, а те жестокостта/. Егото обича да се пълни с емоции, а от тях пък се хранят илюзиите и зависимостите. „И всичко трябва да е мое”! Когато говориш с его-човек той не чува твоите болки, твоите грижи, защото отдавна е застанал в „центъра” на света и всичко, което го интересува е онова, което го касае лично! И ако падне, човекът на егото не търси решение от теб, а внимание и съчувствие, и щом ги получи вече не си му нужен. Егото е в основата на илюзорното разделение на човек от човек – така се ражда безчувствеността, жестокостта, омразата, … така се отдалечаваш от информационните канали заложени в света. Най-пищната форма на егото е чувството за собственост и ревността.
Можем
да пишем дълго, можем и да видим кога сме проявявали егоизъм, кога сме се
държали егоцентрично, кога сме „завъртяли” света навътре. Можем да усетим как говорим само за нашите си
неща, кога харесваме само своето, кога „аз” започне да преобладава в думите и
мислите ни, кога желанията и предпочитанията ни започват да стават миродавни,
кога капризничим от „вътрешна суета”, кога спираме да виждаме и чуваме всичко, което не е свързано с нас, … Всеки от нас, ако има поне 2,3 действащи
мозъчни клетки, може да прецени колко голямо е егото му и да осъзнае, че само
материалния свят може да го понесе. Няма бъдеще нагоре за осъзнатата душата,
която не е овладяла и стопила егото!
Ние не
сме свои си – всичко, което имаме сме го получили. Сглобени сме от външни за аза части – тялото, душата, … На всичко
сме наематели! За това - егото е болестна реакция към
всичко на един слаб дух! Егото е баласт , който ще държи „кораба” ни тук, долу, в
материята.
Нито една душа не се е качила нагоре, докато не е заменила егото с безкористна любов** към всичко и към всички!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
64. Развитието на съзнанието е полева промяна, е нова силитонна среда, е разгръщане на по-сложни и по-перспективни идеи, реакции, мисли, мечти,… . Отношенията към света и към себе си израстват и добиват нов енергиен и аналитичен заряд. Но растежа на съзнателното, плазмоидно, квантово, духовно същество, каквото сме, продължава нагоре и в нови нива. И ако сме констатирали съзнателния си възход над дребни емоции, общи интриги, битови проблеми, страхове и илюзии, … , то един ден ще достигнем и до „завръщане у дома”. Усещането за безсмъртие е част от менталния ни и кармичен разтеж - безсмъртие не само на осъзнатия и животворящ дух*, ни и вече вмешателство в биологичните ритми**. И на този етап възходящото съзнание ще се изправи пред своя Създател -"програмист" или за да поиска смирено връзка с него, или да предложи сила адекватна на светлинната програма***, която дирижира гените. Осъзнаването на йерархията на душите ****, осмисляне на капана /тялото/, в който е захванат духа, анализиране на пътя навън, … са част от развитието на съзнанието, … са предхождаща стъпка на нашето членство в братството на безсмъртните братя.
* „Роденото от плътта е плът, а роденото от духа е
дух”. И „ако не се родите от духа няма
да влезете в Небесното царство”. Когато
това се случи /при едни възможни 15% от хората/, техния дух има качествата на „програмист”,
на създател, на творец на живот.
Разбирането и достигането на тази кармична фаза е привилегия на единици,
но като всичко друго и тя започва с разбиране и воля!
** Везната
между мозък и тяло към този етап на развитие на човека е наклонена към тялото.
Когато с менталните, солитонни вълни започнем да трансформираме химичните
процеси и самата физиология на тялото си, тогава ще започне надбягването с
биологичното време. И проклятието=програмата „в блуждаенето си човек е плът и
нека годините му бъдат 120” /по памет/ ще започне да отпада, защото духът може и ще
промени това!
*** Зад гените /и според руските изследователи/ има
светлинна основа, която не само оставя светлинни следи, но и държи самата
генетична структура, но и я конфигурира. Древните гърци са наричали това
архетип, а по-съвременните езотерици – астрално тяло. Тази светлинна програма е
от друго ниво и е определяща за структурата на материалния живот, а нейното
изучаване и манипулиране са по-прекия път към физиологичното
безсмъртие.
**** Всяко осъзнаване, разбиране, убеждение, вяра, …
е многоканална връзка, „многожичен кабел” с обекта на вяра/осъзнаване. И когато разберем, почувстваме, преживеем, „приемем
нещо като свое”, било човек, род, химера, идея, професия, етнос,… ние
обвързваме кармата си с него и потока му ни увлича в неговата посока, и бъдещата
ни постепенно се сливат, и съдбата ни обединяват в общ енергиен поток. Ако разберем това, ще разберем и думите в
Библията: „Който Ме призове ще получи спасение” /по памет/.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
65. Ако отнемеш на един човек волята му, отнемаш силата и свободата му. Съвремието е дирижирано като социално, „финансово”, „ергономично”. В него човека е икономическа единица и всички решения и перспективи се вземат от тази перспектива. В такава среда неусетно и неотменно Малкият човек, ден след ден губи своята самостоятелност, уникалност, идентичност, воля,… . Той вече не знае и не може да се самолекува като по-свободните си предци, а тича за всяка болежка до аптеката/болницата. Когато гради мироглед разчита на други хора, на платени учени, на платени свещенници, на „купени авторитети”. Ако иска да разбере нещо пуска телевизора. Ако малкият човек не работи за себе си, влиза автоматично в йерархията и в 99% става малко колело от голяма машина. А за храна, енергия, утеха, удоволствие, информация, … все повече разчита на социума. Това е удобно, това е стандарт, това е невидимо робство.
Цялата
ни съзнателна конструкция зависи от волевото тяло и ако то е слабо –
конструкцията е ронлива, илюзорна, крехка.
Докато разчитаме,… докато сме зависими, … докато някой друг ни определя желанията,
модата, мечтите и дава рецепти,
заповеди, правила, посока, истина ,… ние
оставаме волевото си тяло в зародиш.
Всички
разбираме, че в пренаселения, „неестествения” град имаме удобства, но личната
ни свобода намалява. Купуваме храна, обувки, енергия, вода, … всичко вземаме от
някой друг и постепенно, и неусетно губим онази волева сила, духовна
самостоятелност, която са имали нашите отрудени предци на село. Кладенеца,
двора, билките първи са докосвали с ръце,
… погледа, мирогледа, импулса, мисълта сами са покълвали бавно и трудно.
Не е
нужно да се връщаме на село до кладенеца за да усетим силния характер и воля на
прадядо си. Но ако осъзнаем натиска на „социума” и нуждата сами да определяме
посоката, желанията, принципите си, … начините, по които живеем и дишаме, … но ако
се поучим от самостоятелните и свободни прадеди, … но ако се поучим от наблюдаващите
света йоги /дишане, концентрация, медитация, … / , може би ще осъзнаем и запазим нуждата от силна и
свободна Воля, без която кармата ни ще бъде „бавна и трудна”.
Всеки може да диагностицира Волевото си тяло. Като провери страховете, като провери смелостта , като провери независимостта, издръжливостта, упоритостта, целеустремеността, постоянството, последователността си ,...
Ние не сме тук за да изядем определно количество храна и да я снимаме в нета /?/. Тук сме за да пораснем като души и в този растеж има много подробности и задължения. Едно от тях е да изградим и удържим своя Воля. Тя ни разграничава от неживата материя, от животните, от роботите, ... следователно е част от пътеката нагоре!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
66. Част от разговора, който водя тези дни по чата:
"Ще ми се малко да се образоваш: да прочетеш колко и как умират хора от рак и сърдечни заболявания всеки ден, ... как са живели хората по време на войни и мизерия, и през Средновековието, ... какво е да си инвалид, да си сляп, да си глух, да нямаш покрив над главата си, да живееш като сираче по улиците на Индия, ... . 90% от хората, които са се раждали на тази земя са живяли 100 пъти по-трудно от теб и мен. И понеже аз съм го чел, понеже съм го виждал и някои неща даже ме докоснаха - за това Благодаря всеки ден, че съм жив, че съм здрав, че съм нормален, че имам керемида над главата и филия на масата. Всеки ден Благодаря и осъзнавам какво означава това за мен. Дори да не можеш да схванеш мащаба на човешката нищета и болка, сине - всеки ден започни да благодариш, че си се събудил. Щастието, пълноценния живот не започват с успех, с развлечение, с бизнес, с постигнати планове ... . Щастието започва с осъзната благодарност. Ако освен любов, друго не мога да ти дам в този живот, то поне запомни това - тази мистична приказка наречена живот, която разумно* ни е подарена, трябва да я преживяваш с отворени от радост очи ... . Всичко друго е илюзия и суета. Всичко друго ще дойде при теб и ще си отиде - време, пари, приятели, успехи,... . Бъди благодарен за всеки ден** и щастието ще дойде и ще направи живота ти смислен. А всичко останало, ако е писано ще ти се придаде!"
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
67. Кое е общото между ареста на Навални, неясната съдба на Асанж, криещия се Сноудън и роднинските разпри за пари, конфликтите между комшии, крясъците между шофьорите на пътя, голяма част от проблемите в семейството,.... Грозната истина е че в дъното на всички наши несправедливости, грехове и проблеми е Егоизма. Дали ще еволюира във властолюбие и алчност, дали на повърхността ще изплува като болезнено чувство за собственост, дали ще се трансформира в агресия и ревност, ... това са психо-подробности. Живота, гените и собственият ни мозък могат да изтърват инстинктите и да се превърнем в добре оборудвана технически и богата маймуна. Докато захранваме ниските си инстинкти, докато егоизма е водещ в икономиката, докато егото ни прави глухи и жестоки за всичко, което е извън "моето", каквато и техника да построим, до която и планета да се докопаме - все ще носим деструктивния си манталитет. Слабият и страхливият става егоист ... още от дете. В повечето случаи егоистът възпитава пак егоист. Само комплексираните търсят власт, влияние, уважение от другите за да потушат "треперенето" на егото. Всички измислени от човека илюзии /власт, пари, граници, ..../ са инспирирани от егоизма. В себе си и в децата си, ако не възпитаме сила и грижа за другия, ако не изкореним ненаситния глад на егоистичното животно в нас - нашата цивилизация колкото и красива и "техничарска" да става - няма бъдеще!
Грижата за изкореняване на все по нарастващото его е по-актуална от проблема - глад, въоръжаване, диктатури,...., защото ако решим проблема с егоизма, другите проблеми ще отпаднат от само себе си.
Търси егоизма в думите си, в поведението си, в мислите си, в енергията, която изпращаш към света, във възпитанието, което генерираш към децата и към себе си! Ако не чуваш грижата на другия, ако не чувстваш болката на падналия до теб, ако нямаш импулс да помогнеш,.... опустошението на егото вече е засегнало и душата. Докато не стихне егото до жизнения минимум - ти си опасен за света, за себе си, за околните ... което се е приело за нормално, защото е масово!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
3. В първите
3-5 години всеки млад пътешественик в духовността е ревностен франатик. Той
винаги е прав в своята вяра, той „знае”, че е открил „абсолютната” истината и иска
всеки задължително да я приеме, … той не допуска дори за миг, че греши, нито ще
допусне хората около него да не спазват „принципите му”. Когато смесиш его, дуализъм /добро и зло/,
комплекси, … когато недорасъл човек се
вкопчи във велика идея - става фанатик и не само, че напряга хора до себе си, но
дори може да стане опасен и агресивен. И ако мозъкът и възпитанието не помогнат, фанатика си остава такъв цял живот.
4. Но ако дойдат добродетелите, … ако младия фанатик все пак започне да пълзи по планината на въпросите и отговорите, … ако искрената вяра провокира теорията да прерасне в практика – започва ново и сериозно стъпало от духовното развитие на личността. Малцина се качват на това ниво. От хората, с които живота ме срещна само 5-6 от тях бяха на такова ниво на осъзната духовност. Това са ония широки души, на които можеш да повериш детето си, от които можеш да търсиш мъдър отговор, които живеят честно и говорят благо, … чисти, достолепни и спокойни, и ти се иска да ги прегърнеш, да ги последваш, да се учиш от кроткия им, но смислен живот. Техните ценности са онези ценности, които осмислят живота и го правят красиво преживяване. Както йогата до 50г е желателна, а след това задължителна, така и духовната съзнателност в този живот е задължителна за спасението на достигналите това, 4о ниво. Успеха в материята има подобен алгоритъм и в духовността: трябват постоянство, последователност, спокойствие, дълбочина, …. .
5. Когато изчезне фанатизма и дойде
добродетелността в един неутрален наблюдател – живота става опростен, правилата
се сливат с ценностите, ограниченията не
задушават, а просто спират да съществуват, Ин и Ян вече нямат значение, добро и
зло са просто звуци от една и съща струна, …
вярата е надскочила страхове и рамки за да прерасни в знание и
възможности, и да открие смисъла в самия човек, и да слее органично този човек с Идеята, която го е
създала. Няма вече увличащи навици, натрапване на
характер**, … няма чувство за собственост /и последващите от него ревност,
национализъм, алчност,…/, а „големите”
неща ги разбира с малки думи и ги казва просто*, …. .
Духовноосъзнатият е изкачил чакрите с тяхната енергия, за да се включи
осъзнато към всички нива. И дори когато
е жертва на материалния свят пак остава независим ***. И няма значение дали
времената са първи или последни - Узрялата душа използва живота в това тяло
като подготовка за горе, за следващото ниво.
Ако разбираш изхода, ако искаш да напуснеш осъзнато материалния свят - душата ти трябва да е узряла, да е готова зжа този преход. Емоционалното, менталното, кармичното, духовното израстване е пожелателно за всички същества и задължително за онези, които имат идея за "пътя, истината и живота".
* Там, където преживяната и подсъзнателна реакция на
мозъка /кинетичната Е/ се засича с полевата памет, с душата, с потенциалната
енергия е мястото наречено лично съзнателно Аз. Вместо това, трябва да се каже: Което мозъка ти освети в душата
наричаме съзнание.
** Моя характер е…. ; аз не мога без … ; както
винаги съм казвал … обичам това и мразя онова … - така
говори егото.
*** Бог ще измори всеки, който трябва да бъде
спасен, а се оплита в цената на материя и в лични амбиции.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако не
разбираш живота, ако не напредваш ментално и духовно, ако не се развиваш –
винаги ще има кой да открадне душата ти. А, ти ще вярваш, че понеже си беден –
това ти дава небесно благоволение и милост, … че понеже си болен това ти
осигурява прошка свисше, … че понеже бягаш от Системата, не искаш да се
ваксинираш, говориш за духовност, … то това ти осигурява медал като небесен
победител.
Никой
житейски факт не ти гарантира спасение, никоя житейска дилема не те прави
извисен, докато не напълниш душата си с Небе*! Ако си пълен със жлъч срещу
Матрицата, ако се бунтуваш срещу „Политическите” вируси, ако те вълнуват
материалните повратности – няма значение дали си беден или богат, млад или
стар, здрав или болен, … няма значение от коя страна на барикадата си мислиш,
че си. Енергията, която създаваш не се
интересува дали си за или против нещо – тя само те обвързва, тя само дава посока и тежест в душата
ти.
Докато не напълниш душата си с омиротворение, … докато не я освободиш от всяка емоционална, ментална връзка със Светските препирни, … докато не станеш наблюдател от независим, възвишен свят, … докато не насочиш цялата си енергия към заложената в теб „щастлива, пътуваща нагоре светлина”, … докато не скъсаш пъпната /кармична/ връзка с Социума, който като обърнат бръмбар бръмчи неспирно, ще живееш в елементарната илюзия, че духовността е в красивите думи и в лесната победа.
Крадците
на души са по-силни, по-умни, по-изобретателни от хората. И основната им
тактика е да привличат вниманието ти, мисълта ти, енергията, емоциите ти,… .
Когато това стане, си като риба в мрежа!
Ти си господар*** на гените си, на биохимията си,
на чакрите си, на мислите си, на вниманието си, на емоциите си, на енергията
си, … ти ги насочваш, ти избираш амплитуда и сила, и ако осъзнаеш правилния път
и го последваш с пълна воля и вяра – ще достигнеш върха. И всеки ден, всеки час
крадците на души**** и целия този материален свят, и твоята незряла биологична
същност, търсят пътека към този контрол,
към твоята душа, към твоята жизнена енергия.
Сирените** омайвали със своите песни моряците,
те се разбивали в скалите, те се хвърляли във водата и се издавяли. Орфей знаел
за тази опастност, знаел и как да „запуши
сетивата си”, знаел и как въжето ще го удържи, знаел как да премине изпитанието … за да се
прибере жив и здрав у Дома!
Всеки от нас е потъвал и се е издигал, всеки има заложени капани и изпитания ежедневно:
от гените до медиите, от желанията до хляба, от приятелите до роднините, … но малцина знаят как да живеят
спокойно, щастливо, благоразумно и да достигнат с чисти и осъзнати души до
Дома!
Изгради от съзнание и спокойствие, от вяра и любов, от енергията си - мост над този свят и мини по него "Христоподобно", мини спокойно и неотклонно, мини като само раздаваш живот и любов, и ако някой от долу протегне ръка - помогни и продължи! И колкото по-висок и стабилен е моста ти, толкова повече нищо, което се случва отдолу няма да те докосва! Това е свободата, без която не може да се движи душата ти, без която няма да "покълне и даде плод", без която няма да завърши изпитателното ниво!
* по плитките и необразовани, и неопитни пътешественици в духовността, лесно биват примамени и от "модерни" измислици. Арктурианци, Писма, Галактически федерации, ... , които през ден ни изпращат "важно" послание. На всяка крачка от пътеката на душата има цветно, лъскаво отклонение, има илюзия, има начало на лабиринт ... никой не може да те вкара там насила, както и никой не може да те предпази насила. И Матей /24:24/ , и Марко /13:22/, и Йоан /4:1/ не случайно предупреждават едно и също: "ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните!"
** или дъщерите на Мара.
*** Свободния, волеви, щастлив дух няма господари, не може да бъде плашен с войни, вируси, кризи, ... не може да му бъде внушавано нищо, ... не може да бъде направен зависим. През цялата история на това човечество, винаги е имало хора и същности, които са обезумели за нашата енергия, труд, душа и изобретяват хиляди неща за да насочат тези ресурси към себе си. От началото на цивилизацията тези крадци на души, намират стотици прийоми да насочват в "правилната" посока мисловния ни процес, мирогледа и стимулите ни за живот, ... а със съвременната техника и медии - начините за това се умножиха. Но пак: осъзнатия и щастливия дух, намерил своя път към Бога, върви достолепно над главите на търговците на души! Ако загубиш силата, волята, свободата на духа, по каквато и да е причина - твоя път нагоре спира!
**** Търговците на души познават много добре Принципа на сходството - какъвто свят градиш вътре, в такъв и ще попаднеш отвън! Когато малкият човек разбере и приложи този Принцип ще остави много ниски същности гладни и ще спаси себе си!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
А всъщност единственото, което ни трябва е вътре в
нас – Бог и любовта, която косвено отворя вратата към него! И Матрицата „знае” това и ни товари с мисли,
с грижи, с предмети, с хиляди безсмислени „ако бях, ако можеше, ако знаех…”. За
да приспи душата, за да затвори очите й към простата истина за същноста ни и
нашето „слизане” тук – света облича своята изменчивост, своята нетрайност с
красиви сетивни обещания. Всеки ден съзнанието ни може да бъде стреснато или
объркано, ако приема временото за постоянно, материалното за важно, чутото за истина,… . От най-простите факти по
медиите, до най-силните афоризми в книгите, … всичко може да бъде приспивателно
за душата и да я залости в лабиринт от думи, емоции, енергии.
И пак: всичко, което трябва да знаем в началото е:
Бог и любовта са в теб и това е достатъчно - покажи ги, оживи ги, ... ! Всичко друго е пречка или
изпитание!
P.S.1: Нашето съзнание функционира вибрационно в координатна система разделяща материалния и духовния /квантов/ свят. Колкото по-ангажирани сме с материята и нейните илюзорни и ограничени контури за смисъл и начин на живот, толкова по-тежки са вибрациите и потъваме в онази част на системата, където в дълбочината й е и линията на "духовната смърт"/падение в прераждането според индуизма/. Ако вибрираме на честоти: оптимизъм, любов, блаженство, радост,... издигаме прилежащата си душа нагоре, където на върха е линията за "спасените души". Потъващата в материята душа тежи и има нужда от хиляди неща за да компенсира вътрешната пустота, неестествения живот, конфликта със същността, вменени илюзорни потребности... . А на безсмъртната, спасена душа утвърдена във високите вибрации, индуцирана от трептенията на финните светове - на нея не й трябва нищо. И когато видите, че някой не може без това, обожава онова, много иска трето, мечтае да има четвърто, ... - това е театъра на потъващата душа. И когато дойде момент, в който сте разбрали, че всичко на този свят е подредено и вие нямате нужда от нищо материално, а само благодарите и се радвате на възможността да сте жив, да обичате другите, да наблюдавате смирено Мистичната приказка на живота - вие се издигате вибрационно нагоре към линията на спасението. Всеки ще премине тази линия, ако не сега в този живот, то след много прераждания и трудни уроци, но ... ще я премине, защото Той нищо не създава излишно, и е предвидил, че всяка излъчена от него душа е годна за живот и спасение.
Мисля, че когато казват, че материалният живот е лесния път, а духовото спасение е трудния път - е вярно само за този миг, за този конкретен живот, за този малък кадър от филма на духа. Общата картина на нашия път като духове разкрива точно обратното!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
71. Нашата душа е малък, ограничен софтуеър от безкрайна Машинария. Когато я реализираме, когато я осветяваме, ... се получава смесен трансформационен /енергия в информация/ продукт, който наричаме съзнание. Ние имаме съзнание, нашите създатели /извънземни генетици/ също имат съзнание, техните създатели също имат съзнание, съществата отвъд вселените, в паралелните светове, в другите измерения, ... Бог - всички имат съзнание, като израз на функционирането, паметта, изявата на Първичната Енергия. И по тази стълбица на осъзнаване всеки, придобил качеството живот ще трябва да се изкачи. Йерархията на съзнанието започва с нас /наскоро осъзнати примати/ и завършва с безкраен свят от жизнена енергия и осъзната, комбинирана информация /, нещо, което наричаме Бог/. Всички души тръгват от "Горе" потенциално пълни с енергия и се връщат там кинетично пълни с информация. И за да се случи това, и за да се движим постоянно и равномерно по начертания, еволюционен път на душата ни - тя трябва да функционира правилно /любов, чистота, доброта,.../ и да осъзнава всичко /себе си, времето, материята, безкрайността, връзките, законите,..../. Тази перфектна машина /душа/, която сме, има хиляди функции и ние трябва да започнем да ги откриваме и да ги активираме. Щастието, любовта, истината, вярата,... - правят машината чиста и боеспособна, но следващата стъпка е и да я използваме като развиваме мозък, съзнание, енергийни тела,... . Та, нали Бог изследва/осъзнава себе си докато твори. Та, нали духовни същества създават Вселени за да изследват/осъзнават себе си и Бог чрез марионетки. Та, нали извънземни модифицират бозайници, тераформират планети за да наблюдават, изследват, осъзнават световете и съществата от "Горе" създавайки база за чисти души. С извисяване, със спасение душата не достига финала, напротив - пътят, приключението живот, осъзнаването тепърва предстоят.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
1.
Животът е мистерия отвъд нашите представи, … подарък, който не сме достатъчно
разумни за да оценим, … възможност, която е подарена на нашата жизнена енергия.
За това, каквото и да става, колкото и ниско да ни забиват повратностите на
материалния свят, ние винаги трябва да се изправяме и да благодарим за всеки
ден, в който сме здрави и с ума си, … , за всеки човек, с когото живота ни среща, ... за всеки споделен миг, независимо дали е приключил или тепърва предстои.
2.
Ние в същността си сме безсмъртни същества, родени в подреден,
разумен, „обгрижен” свят. И макар
учените да не са навлезли много дълбоко още в тази материя с формули, повечето
от тях, както и много от нас са приели това за истина. Ако е така, защо да ме
притеснява началото или края в това тяло. Ако не е така и сме страничен продукт
на безчувствена Машинария, тогава и да се вълнувам и да не се – все тая!
3.
Ако нещо в нашият живот не може да бъде преодоляно /като напускането на сцената
от наш близък и неговото преминаване в паралелен свят, което наричаме смърт и
което по традиция сме облекли с много негативна емоция и безсмислено напрежение/, просто го заобикаляш,
игнорираш, обръщаш друга страница, спираш да го въртиш зомбиращо в мислите си. А такива … непреодолими неща като смъртта се случват непрестанно, всяка минута,
всяка секунда и понякога влизат и в твоя дом. Докато четем това изречение по
света умират стотици хора в катастрофи, с болести, инциденти, …. Сторици майки и
бащи в този миг попадат в шок, сторици деца в момента са в ступор. Но понякога ние сме част от тази изменчивост,
тези шокиращи за младото и безсмъртно съзнание непредвидимост и несигурност на
материалния свят. Колкото пъти нашето
съзнание да срещне тази непрестанна преходност на Вселената, то, поради
различната от него същност – не може и не иска да я разбере! Ала колкото по-бързо свикнем с изменчивостта на
материалния театър, толкова по-бързо ще го разберем за да го преживеем!
4.
Когато си в „отчаян” момент и живота те е притиснал в ъгъла, смятам, че
едно от нещата, което ще ти върне живеца е отговорността към хората, които по
различни причини разчитат на теб. Ако можеш да си полезен, ако можеш да
помогнеш, да защитиш, да допринесеш с нещо добро в живота на хората около теб –
нека психиката да „нахлузи’ боксовите ръкавици и обратно на ринга“.
5.
Има хора сензитивни, има други, които разказват лични преживявания, има
лекари изследователи, има контактьори и т.н.. Чел съм, чувал съм, изпитвал съм
много опитности свързани със смъртта. Но завърти ли се около теб е различно! ..... #...... Всеки сам приема в какво да вярва в този
живот! Но понякога именно вярата, истинската, силна Вяра е единственото, което ни
държи живи и нормални!
6. Трябва да разберем, че всичко е предвидено, всичко е написано! Нашата воля ни движи
нагоре надолу по редовете на книгата на нашия живот, прошнурована много преди да се родим.
Каквото е писано става и още нямаме власт над това!
7. Дали имаме сила, вяра, характер, здрава психика? Никой не знае колко,
докато не усети дъха на житейските промени по тила си! И понеже всеки ще се срещне пряко или косвено
с житейските „поврати”, препоръчвам да се пестят сили и емоции от дребните,
ежедневни грижи. Докато не срещнете силен житейски проблем – да не ви пука за
нищо „дребно”: кой какво казал, какво се счупило, какво си загубил, ….!
8.
Когато някой си отиде /в паралелен/ от този свят – пусни го! Твоите
емоции, твоите сълзи, твоята мъка го привличат, го дърпат, задържат го
тук $. В този живот вече съдбите ви се
разделят! Оставете общуването ви да се възстанови, едва когато отидете при него!
/поради връзката съзнание-време, живота, който ще изживеeм тук, за човека отвъд
ще бъде като миг/. Докато сме в това тяло и се борим да живеем нормално и да спасим
душите си – единствената кармична*, духовна връзка, която трябва да поддържаме е
с Бог и с хората до нас. Освобождаването
– кармично, емоционално на хората преминали Вратата е добро както за нас, така
и за тях.
9.
Но как да преодолеем първоначалният стрес от раздялата? Аз в момента, в
движение се уча и ще споделя /с надеждата никога да не ви потрябва тази
страница/. Спри да въртиш картини и
спомени с човека, който е минал Отвъд! Спри и да мислиш, говориш и слушаш
каквото и да е негативно! Просто накарай мозъка да обърне чиста страница и да
мисли за хубави моменти от личното ви минало!
Запази концентрация, но иди сред хора, работи, прави нещо с ръце,
пътувай, прави планове за бъдещето, срещай се с позитивни и вдъхновени хора,
открий мисията на живота си, ** … поне, докато съзанието се адаптира спокойно! В повечето случаи без хапчета не може, но аз
препоръчвам дъвкането на листа от здравец – много помага!
10. Нищо в този свят не е твое. Нито тялото, нито душата, нито мозъка, ...нищо не си направил, измислил сам, а си получил всичко наготово. Вселените, живота в тях си имат притежател, Източник, който преди цялата вечност е определил за творбите си време, смисъл, условия, кармични контури,... .Какво можем да разберем и направим ние? Нищо, освен да схванем думите Му "аз съм пътят, истината и живота, ... който вярва в Мен, дори да умре ще живее": Затова, колкото повече откривам света и разума зад него - толкова по-спокоен и осъзнат ставам!
. Ние сме резултат от два свята - единият ни дава живота, другият ни дава телата за изява на този живот. Ала и двата се движат, променят, развиват по немислими за нас закони и правила, които тепърва ще разбираме. За сега, като малки деца, поне трябва да схванем, че всичко е написано в този подреден и разумен свят, а ние сме безсмъртни души, които поради незрялост, поради любов, така се привързваме, че когато законите на материята ни срещнат – винаги имаме нужда от повече Сила, от повече Вяра, от повече Знание. А когато това стане, ще разберем защо „няма за какво да се притесняваме***” и ще можем да продължим, колкото ни е писано - полезни и спокойни!
# Когато след един нормален ден, изведнъж попаднахме в онкологията и група лекари се суетяха около жена ми и я режеха, аз отвън забравих всички книги – три дена крачех между стените, пропуших и очите ми изтекоха. Чак на третия ден се сетих, че не сме сами,… че винаги съм общувал за какво ли не с „други същества” и когато ги попитах, чух: „Тя ще се оправи и ще живее дълго”. 80% от шока, който ме изкара от логиката – изчезна. Преди 3 седмици, когато синът ми си отиде – шокът беше токова силен, че когато пиша това ми изтръпват ръцете и главата ми започва да пулсира. Чак на третия ден се сетих да попитам и чух: „Няма за какво да се притесняваш”.
$ Знанието, емоциите, отношенията, стереотипите ни към живота, смъртта, смисъла, пътя, ценностите, връзките, мирогледа,.... са изграждани от столетия, от користни и догматични хора /чети Уолтър Липман, Ноам Чомски,.../. Който знае Истината, вижда безсмислието на тревогите, наивността на страховете, "непотребността" на емоциите и живее спокойно, разумно и щастливо, въпреки всичко. Ако и ние знаехме, поне парче от истината, бихме спрели да плачем при раздяла, защото тя може да ни спасява от едно и да ни подарява друго,.... бихме спрели да да се сриваме при неуспех, защото той може да ни тласка към нови, по-важни възможности,... бихме спрели да скърбим при смърт, защото е голяма вероятността нашите отлетели близки да живеят в светлина и блаженство. Това ни обещава Исус, на това ни учат древните будисти, така мислят египетските жреци, .... много преди религията и човешките мозъци да бъдат окупирани от користни същества и сили. Отвъд ограничената ни Вселена на манипулации и илюзии - всяка болка, грижа, скръб, страх,.... са безсмислени. /мога да напиша десетки цитати от Древните книги по тази тема/.
* В материалният свят се обвързваме с хора, места, предмети,... и спояваме съдбата и мислите си с тях. Но само малцина успяват да се откъснат от възлите, които създават и душата им да не потъне от тях. Вечният, осъзнат дух обича всички, но кармично, трябва да се обвърже само с Източника си /с Бог/. Освобождаване на душата от баласта на обвързването и създаване на кармично единство и възел с Бога е онази сакрална тайна, която могат да ни разкрият богомилите от Монсегюр.
** При паник атаки препоръчвам 4 изпитани неща: активна гимнастика /прехвърляне на енергията от мозъка към мускулите/ + дълбоко, ритмично дишане /повече кислород към мозъка стимулира позитивната мисъл/ + плискане на очите със студена вода / очите са свързани с мозъка и промяната на температурата го активира/ + кръгови "рейки" движения по посока на часовника пред стомах и пред далака /център на мъката/.
*** Винаги съм се чудил защо говорим за нашите хора отвъд в минало време. В интерес на истината и психиката, трябва да говорим за тях като за живи и в сегашно време! Ритуалите и отношението на човека към себе си, към природата, към починалите,... в някои древни африкански племена и при индианците - могат да ни разкрият дълбоки прозрения за духовната ни същност.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Ако
можеш да осъзнаеш двата свята, ако можеш да видиш своята двойна позиция – на
материалния, трагичен, комичен човек и
на безсмъртна частица от хармоничен свят - това би откроило илюзията от истината.
Колкото по-материално мислим, толкова е по-голямо егото ни, толкова
по-слепи сме за Мистерийния театър, чийто продукт сме и чиято воля и закони
движат душите ни. Колкото повече сме потънали
в човешките си битовизми, в измислиците си за живота, смъртта, смисъла, битието,
в материалните си ценности, толкова по-голяма е драмата ни, когато се срещнем с
изменчивостта, непридвидимостта, неконтролируемостта на материалната илюзия.
Духът
ни е сечението на тези два свята и той води енергията на съзнанието ни за да
гради две къщи: къща от материалите на практичния, материален, изменчив живот или
къща от Общия Ред, Логика и Воля *. В „Божията” къща няма суета, страх, незнание,
его,… Ако погледнем света от там и като безсмъртни духове, ако осъзнаем света от
висотата на душата, ако започнем да мислим за човешкия си театър както Божеството мисли за него – ще видим над нас ред, грижа, любов, закономерност, идея,
… отвъд всичките ни „сериозни” грижи,
илюзорни желания, суетни импулси. Това е
идеята, това е нивото, което душата ни трябва да постигне за да започне да
функционира нормално. Това е
атмосферата, в която поникват трайните добродетели, градивната вътрешна
светлина. А до тогава винаги ще се
забъркваме в човешките си драми, грижи, състезания, илюзии,…!
Ако мислиш от духовна позиция, ще гледаш материята от онази висота, която те държи далеч от догми, от неточни или внушени представи, от емоции и натрапчиви мисли,… все неща, които владеят душата на материалния човек.
„ И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.„ Ев Матей 7.
* … , които намираме чрез наука, в Древните книги, в мистичните си откровения, в думите на Аватарите – „В дома на Отца ми има много обиталища … и който вярва в Мен, дори да умре, ще живее”.
Колкото
повече изучавам мистерията на света, толкова повече осъзнавам нейната простота.
Като физика е неимоверно сложно, като логика е неимоверно просто. Колкото
по-проста е една машина, толкова по-трайна е тя. Тогава мога ли да разкажа нашата,
човешка история на душите с две изречения?
Потенциални, безсъзнателни, блаженни балони – души, естествен продукт на Висш, жив свят /Бог/, падат надолу /в материята/ за да бъдат
изпитани и изградени самоволево /информационно/ в качества, които да ги изпълнят
до ниво на функционални „мозъчни” клетки
за света – Източник. Облечени в материя
те имат два варианта, две крайности: да се „омотаят” в желания, емоции, илюзии,
картини, страдания, удоволствия,… или живеейки добродетелно, спокойно и разумно
да се изпълнят с Любов*, Вяра** и Истина***.
Всичките
ни илюзии или спасение, всички религии, всички философии са в тези две
изречения. Но колкото и просто да си обясним живота, … „едно е да искаш, второ
е да можеш, трето и четвърто – да го направиш”/Хайтов/.
Изпълни душата си с Вяра, Любов, Истина и тя ще светне, ще се извиси за да видиш, че това е смисъла на живота. Всичко друго е поправима илюзия****!
P.S.: Ако не беше "слязъл" Исус, този свят ще се да бъде десетки пъти по-тъмен и безнадежден! И без Него, всяка наша дума за Бог, душа, спасение, ... целия ни живот биха изглеждали като мрачна приказка!
* Да обичаш безкористно и всеотдайно някого, другите, животните, природата, света, Бог, ....
** Да се довериш на Световният Разум така, че каквото и да се случи, да си готов да благодариш, да се смириш, да приемеш, ... до ниво на сливане!
*** И Любовта, и Вярата, и Истината изискват от нас развити инструменти /тяло, мозък, сетива,..../. За да търсиш и приемеш Истината се иска повече воля, повече съзнание, повече душевна зрялост. И който иска, търси, чака Истината - проверява навсякъде: наука, философия, житейските опитности, мъдрите думи на старите хора, писанията на Аватарите, поезията, музиката,... . Но предполагам, че всеки като мен - обиколил всички възможни алтернативи, ще се върне при думите на Христос: "Аз съм Пътят, Истината и Живота....Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мен". След 40 години ровичкане из дебели книги, мистични сънища, трескави молитви, медитация и откровение, разпалени дебати, ... простите истини в пряката реч на Исус Христос се връщат при мен с такава лаконичност и яснота, че правят дългогодишното ми търсене евтино!
**** Когато човек е щастлив - света е голям, красив и шарен, а когато е нещастен - света става тесен, грозен и сив. Но щом човек се самоосъзнае като безсмъртен дух, какъвто е, света му се вижда такъв, какъвто е всъщност - безкраен, разумен, подреден, ... един удивителен шанс за изява!
2. На
миещата с косите си грешна жена, на центуриона търсещ лек за слугата си, на прогледналия
слепец от Витезда, на докосналата го жена с кръвотечение, … на всички търсещи,
болни, питащи Христос отговаря по един и същи начин: „нека бъде според вярата
ти”, „понеже вярата ти е голяма”, „вярваш ли че….”.
1 + 2. Душата
има и друго „агрегатно състоние”. Тя може от мек графит да се превърне в твърд
диамант и така не само да усили енергията, която влага в своята посока, но и да
остане осъзната независимо има или няма тяло*. И няма значение дали вярваш в
парите, в Бог** или в собствения си успех – ти определяш силата и посоката. Вярата е като екзоскелет на душата, който заздравява структурата й. Силната
вяра е неосъзната и неовладяна сила, без която душата се движи хаотично. Вярата
лекува, но може и да поболява. Тя е ключа към заровения в нас потенциал,
към всички онези сили, които наричаме мистични. Тя може да отвори врати, които
дори не подозираме, че съществуват. Тя, вярата прави и най-бърза и къса връзка с
онова, което си избрал.
Шумният свят отвън разпръсква многопосочно енергията ни, разбалансира ни, раздвоява ни, прави ни слаби и хаотични. В един нормален свят или в една нормална глава: щастливото и спокойно същество концентрира цялата си енергия, всичката си сила в своята мисъл и в своята осъзната вяра, и мистиката, и потенциала стават реалност. Така започват чудесата... като първото от тях е чудото - осъзнат живот.
* Медитиращите йоги правят точно това. Елиминирайки
сетива, усещания, емоции, мисли,… те възпитават съзнателност без тяло.
** „Който вярва в Мен, дори да умре ще живее”
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
76. Петъчно отклонение
Предполагам,
че този блог ще ме надживее. А моя живот - радости, трагедии, драми, щастие,… няма да имат значение за никого. Но силно се
надявам, че някое изречение или случайна дума ще докосне сърце/ум за да промени
съдба и това ще бъде споделен опит, разгласено знание, парче от спасение! Не превърнах пътешествия, ядене, удоволствия,
предмети, пари,… в смисъл на живота си, макар да съм опитвал от всичко. От юноша
знаех какво искам и не се спрях нито ден! И от неистово желание да разбера какво е
Бог, постепенно с годините узрях, че още по-важно е да разбера как се стига до Него.
И шареният, динамичен свят не успя да приспи душата ми в материалната илюзия,
не ми замъгли съзнанието в биологично или социално състезание. За това, ако
имам още някоя и друга година, ще напиша подробно как лично се опивам да пътувам към
Истината, какви „движения” правя и какви още са необходими. Та, ако не успея да
достигна върха, то поне някой след мен да спести време от моята опитност. Ще
напиша всички ментални упражнения, които правя всяка вечер преди да заспя /може
би са вече 400-500/, … ще опиша как съм запазвал вяра, благодарност, радост,
когато живота жестоко ме е събарял, … как се възпитавах като войник на
светлината, когато съм попадал в плен на тъмнината, … как се учих на градивност без да
се обвързвам с нищо, … как „осветявах” телата отгоре надолу, защото ще ни
трябват и по-нататък, … как обичах.и прегръщах онези, които ми мислеха зло, ... как се уча да се самоконструирам, ... . Ще напиша и всичко онова, което тепърва узрява в
главата ми /и е пряко свързано с Пътя към Извора/: можем ли да развием Свръхсъзнание, … как да
активираме на 100% мозък и гени, … как да запазим душата цяла и разумна,
независимо от тялото ... и още стотина интересни задачи, които разкриват,
че живота е чудна Мистерия, която не бива да обиждаме като се наведем над
чинията или се захласнем по евтини забавления. Животът дава толкова, колкото му поискаш и
колкото си готов да носиш. Бог е в теб, все едно си пред огледало – правиш ли крачка
напред и той прави крачка към теб. И всички евтини „ангажименти” на материята
не бива да ти пречат да видиш и разбереш чудото наречено Живот.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
77. Човекът на духа е човек на щастието, на радостта от живота, на оптимизма. Защо? Защото той не се състезава с никого, не се сравнява с другите, не допуска страх, не оставя хаоса да наруши вътрешния му мир, не се стресира от нищо, .... защото нищо не иска, нищо не му трябва, доволен от всичко тук и сега, защотото всичко, от което има нужда го има в себе си, ... защото не се взема на сериозно, не прави "велики" планове, а се усмихва на малките неща в този миг, ... защото обича всички и е благодарен за всичко, ... защото се грижи с храна и спорт за здравето си и винаги е позитивен, ... , защото не говори, не мисли, не казва нищо негативно за някого или за нещо, ... . Човекът на духа, дори да падне 100 пъти, бързо се окопитва и се изправя, усмихва се, благодари и продължава по светлата пътека, защото знае, че тя е единствения разумен вариант да се премине през този живот.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
78. Моята баба /4то поколение адвентист/ ми разказваше как нейната баба, нейната майка, тя самата очаквали Второто пришествие и то все така не идвало. Макар и на 92, тя си отиде без да го дочака, както и предполагаше. Вече 2000 години много хора очакват този свят да се промени, да дойде Спасител, някой или нещо да сложи край на мъки, на грижи, на смърт,. на болести, на неправди, .... и да въздаде справедливост! И много хора губят търпение по свой си начин, защото смирението, кротостта и надеждата те свързват със слабост на духа.
А Второто пришествие може да дойде утре, когато пиян шофьор ви отнесе на пътя или непредвидимия инсулт ви прати "на съд". Макар да виждам много белези че живеем в "последните дни", макар да забелязвам как Дявола се е разпасал и предизвиква всеки човек с изкушения, с напрежение, с лудост от суета и алчност, със "свободата на извратеното" и сушата на духовното, със стрес и налягане по всички нива /физическо, енергийно, емоционално,.../ мисля, че за човека на духа няма значение кога и как ще свърши изпитанието. Той просто трябва да е постоянен в бдението над вътрешната си светлина, защото вътрешния градеж не свършва със смъртта или с идването на Спасител. След този живот не ни слагат крила и да летим в безгрижие, блаженство и безвремие. Нашият растеж като души е невероятно дълъг процес, който ще "види" много смърти, много съдилища, много пришествия и светове. Нашият полет като души е съпроводен с много битки - на физическо ниво трябва да оцелеем и да живеем нормално, на енергийно ниво, на емоционално, на мисловно, на кармично,... Войната за превземането на върха не е една и не свършва с някакво събитие отвън. И най-важното е да сме наясно с това, да сме постоянни, последователни, "осъзнато амбицирани" и верни на принципите, които ни дават крачките нагоре.
В едно интервю разпитваха тибетец, прекарал 15 години в китайски затвор. Разказа за нечовешките и неразбираеми за мен редовни мъчения. Журналист го пита: "кое беше най-страшното, от какво най-много се страхуваше?" - Да не допусна случайно лоша мисъл за мъчителите си! /т.е. да не оцапа душата си/
Умножете това по 5, по 6, по 7 за себе си и се запитайте - този свят ще замърси ли душата ми, ще ме провалили, ще ме победи ли? Ако да - никое пришествие, никой Спасител няма значение за вашата карма /, защото вие сам потъвате/! Ако не - отговора е същия /, защото вие вече сте спасен/!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Заразяваме се от двете лица на своя
съзнателен свят /материално и духовно/ и започваме да мислим и действаме дуално: разделяме нещата на лоши и
добри, преживяваме света с поляризирани чувства и мисли, делим красота от грозота,
търсим „горе” от „долу”, отделяме
вътрешно от външно, … защото така
крехкото ни съзнание се чувства сигурно, но пък спира да расте. Така света ни
предизвиква до смърт, така се лутаме между тяло и дух, така неспирно се „губим”
и „намираме”,… .
Усещането за отделност е илюзорна
самота на душата, която парализира връзката й с живота, който я заобикаля. Когато
едно дете порасне с усещането за отделност, то неминуемо стига до егоизма, до
алчността, до жестокостта,…, а това не е естествения и пълноценен път на
душата. Всички /нормални/ религии от дълбока древност ни призовават към любов,
защото скъсаната връзка на душата с другите души, освен, че нарушава общия
енергиен механизъм, но и я лишават от онези „жизнени” сокове, които я правят
здрава, функционална клетка от Общия Мозък, който съставляваме.
Дали от
невежество или корист, но социума възпитава младите глави /tabula rasa/ в
идеите за телесен свят от работа, удоволствия, страсти, размножаване и
обществен дълг във вид на данъци и отдаденост. Така повечето младежи израстват
с неправилна или липсваща самоидентификация. Липсата на правилна представа за това „кой си, какво си, къде си” е толкова
масова, че с годините бях потресен от
отговорите на въпроси, които задавах на „професионалистите” /проповедници,
свещенници, преподаватели,…./. Объркването, дори сред тях за субекти и връзки
беше показателна, че повечето хора нямат представа какво са и защо са тук, сега
и в тази ситуация. Някои не правят разлика между емоции и душевност, между дух
и душа, между себе и аз, … други пращаха духа ту в сърцето, ту в кръвта, …
трети шизофренично говорят, че „ще открият Бог в нас”, че ще се „свържат с душата си”, че „аз-а ще се слее с Абсолютния Аз”,… и прочие. Няма как да пътуваш в правилната посока, ако даже не познаваш пътя,
колата, скоростите, педалите. Правилната
самоидентификация е залог, че се отнасяш сериозно към живота и към Този, който
ти го е дал с някаква идея. Дори лекото
преглеждане на Новия Завет може да подреди тази сакрална картина, тези мистични истини, при това изказани от простовати рибари, бирници или наемници /Петър, Матей, Павел,…/
Много от
хората, които познавам са изградили своя мироглед, реакции, ценностна система,…
някъде в младостта, между 15 и 25 години. И при повечето от тях процеса на съзнателното им формиране е приключил. Един път приели нещо за вярно, за грозно, за криво
и край. Това закостеняване на колоните в съзнанието е доста масово и се нарича догматичност. То е следстиве на его и
желание за сигурност, но във функцията си е прът в колелото на духовната еволюция.
Догмата присъства не само в повечето хора, но и в голяма част от кървавата историята
на човечеството и е причина за много консерватизъм и жестокост. Когато бях адвентист на младини, слушах
проповеди срещу евангелистите,… при поповете срещу всички протестанти, … при
атеистите срещу набожните, … белите срещу черните, хетеро срещу хомо, …. Хиляди
разделения и настървение срещу различния, защото „твоето е правилното и толкова”. Догмата в мисленето, в действията, в политиката, … навсякъде е /предполагам/
детска болест за всяка израстваща цивилизация. А промяната, а умението да се
адаптираш логично, да разширяваш съзнание и мироглед, да уважаваш и изучаваш
различното,… е привилегия на мислещия мозък, който има бъдеще.
Везната между вътрешния и външния свят
в човека много често е силно наклонена дотолкова, че се губи връзката между
истина и илюзия, между щастие и депресия, между болка и блаженство**, между любов
и омраза,… . Когато опознаеш същността си и функцията на този материален свят,
везната се балансира и се успокояват всички мисли, чувства и кармичен
път. Тогава изчезват безсмислените желания, безцелната суета, илюзорното лутане
и всички ценности и пътеки се подреждат.
Тогава излизаме от канализираното и страстно възприемане на света /само
с емоции, само с мисъл, само с тяло,…/* и ставаме пълноценни наблюдатели и
ученици в урока наречен материален живот.
………
* Отделните нации /и традиции, и генотип/ възпитават, индуцират своето мнозинство в реакции /, а и целия им съзнателен живот/ само от едно /полево/тяло. Латиносите приемат и реагират на този свят с емоционалното си тяло, докато германоговорящите, азиатците живеят с физично и ментално тяло, водейки до закърняване на астрала /липсата на съчувствие, на човеколюбие, на човещина е ясен знак, за душевна атрофия/. Това обяснява исторически и психологични факти, а и че всяко натрапено елиминиране на дейността на някое наше тяло е вид инвалидност!
** Повечето хора не разбират причинната връзка между вътрешния си свят и заобикалящия ги! Още по-малко схващат антагонизма между тях: колкото повече "рай" има в теб, толкова по-агресивен и "адски" е отговора на външния свят. Това е закон на баланса, който човека на духа трябва да разбере и приеме стоически!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* И кога този някой използва уникалната Вселена,
уникалното тяло с уникалната си душа за да хапне, пийне,… тия три неща? Когато
е приспан от пълното си невежество!
** Предмети, силогизми, емоции, грижи, желания, … .
*** "По-Велик е този във вас, от този в света" /по памет Библия/
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
81. Като младеж четох, че 80-85% от хората са силно податливи на хипноза. Макар, че не ми се вярваше, все пак разсъждавах върху структурата на мислене, реагиране и възпитание, които биха довели до тази лесна сугестивност. И за късмет в България дойде руски хипнотизатор и пълнеше залите с демонстрации. Качихме се 10ина на сцената и само след "затворете очи, вижте ябълките под вас..." и всички около мен започнаха да пълзят, да берат въображаеми ябълки, да се търкалят,... . Изгониха ме от сцената, естествено! Но още тогава, та до днес една мисъл ми се върти: кой, доколко и по какви начини може да си "играе" с хората? По-късно като опознах историята /професионално/, започнах да откривам не само, че е възможно хората непрестанно да бъдат лъгани, "дирижирани", сугестирани,..., но и че това става прекалено лесно и напук на логиката - колкото повече са хората, толкова по-удобно се манипулират.
Ако това нямаше отношение към духовното ни развитие не бих го писал.
Хората, същностите, които управляват света, освен, че имат от много поколения дълга финансова и политическа биография, вече притежават не само медиите, политиците, международни организации и индустрия, но и цели държави, но и вече дори "медицината". Същите, които продават оръжие и на двете воюващи страни /отработен приьом от столетия/, сега произвеждат лекарства, храни /ГМО/ и много напористо се "грижат" за нашето здраве. Лесно е да направиш дисекция на мисленето, психиката и целите на тези фамилии. И тук идва въпроса: колко трябва да си умен, за да откриваш всяка вечер малките медийни лъжи, за да видиш "25ия кадър" зад всяко политическо, икономическо, а вече и фармацевтично решение, за да разплиташ повечето исторически решения като еднолични и нехуманни, за да видиш наивитета на войника на фронта, на партийния поддръжник, на "медийното раболепие".
Истината е сила и е привилегия само на мислещия, буден дух! Ако не виждаш и не разбираш кой, защо и как движи обществото, ти си обречен да бъдеш жертва на чужди решения. Ако влагаш емоции и енергия в прокламираните политически, медийни, социални проблеми, рискуваш да "береш ябълки по пода" т.е. да попаднеш във вихъра на поредната засукана манипулативна интрига. Човекът на духа, достигнал високо ниво на развитие вижда реалността, не може да бъде лъган и хипнотизиран, не може да бъде въвлечен /емоционално*, ментално,.../ в общите полит-икономически, медийни, "вирусни" и всякакви иновативни интриги. В човека, тръгнал към духовно развитие, към спасение прогресивно расте /отгоре-надолу по Е тела**/ независимост, свобода. За него няма хипноза, интрига, увлечение, лъжа, обществена енергия, догма или традиция, която да го превземе. Отворените очи на будната душа виждат много повече не само от "небесното бъдеще", от мистичните тайни, но и от заплетените илюзии на човешката матрица, в която е попаднала!
За съжаление и това е част от събуждането, от пътя към разбирането за света, от възможността за израстване и спасение на душата!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* От младежките си години се отнасях изключително
приятелски с мозъка си. Когато забравях някакъв факт или загубех ключовете си,
съвсем уважително се обръщах към него и след секунди той ми помагаше.
Запазих това общуване с мозъка и до днес и дори се опитвам да се отнасям с
подобно уважение и енергия към цялото тяло. Това не е шизофрения, а много
отпускаща и ефективна колаборация.
** Еволюцията ни започва с "умирането" на животното в
нас и завършва с "раждането" на Бог в нас. А това става със съзнание, опит и лична, вътрешна трансформация.
*** Един от големита уроци, които сме длъжни да научим е да контролираме съвсем осъзнато психиката си, начина си на реагиране и възприемане на "деня", на промените, на реалността. Още от детството под натиска на гени, среда, храна,... изграждаме химия и енергетика, която ни тласка към определен психотипаж. Но понякога това е проблем - денят е прекрасен, света е разумен, съдбата е благосклонна, а ние сме тъжни, унили, песимистични, просто защото сме замърсили тялото, утъпкали определен психо-сигнал, утвърдили едни и същи мозъчни пътеки или лесно поддаваме на външната индукция. Навикът на мислене и на психическа реакция макар и неадекватни, могат да станат лично Правило на поведение. И тук идва силата на съзнанието, на събуждането на потенциал и надмогване на его и "пътеки" - колкото со по-осъзнат, толкова по-лесно и убедително /дори автосугестивно/ дирижираш емоционалния, менталния, енергийния си подход към живота и така ставаш господар на "деня", на живота, на кармата си.
# Промените, които правим за себе си са винаги лични, вътрешни т.е. минават през мозъка и сърцето, и касаят само нас. Има и един директен начин да се променяме - нарича се автосугестия. Тя е изключително пренебрегнат способ за самоусъвършенстване и самолечение. Изучавах го и го прилагах още в ученическите си години: просто намирах точната дума, лаконичното изречение, подходящия глагол и ги повтарях 3 пъти за да "чуе" тялото, 5 пъти за да "чуе" мозъка, 7 пъти за да "чуе" подсъзнанието, 30 пъти за душата и прочие. След определено време в тези възможно най-прости думи/изречения, внасях сегашно време или категоричен императив и ги повтарях отново. Резултата идва толкова бързо и силно, колкото силна е връзката между телата /физическо, емоционално,.... духовно/. Най-прост пример: "Искам повече здраве, повече светлина, повече сила за това тяло". След многократни повторения преминавате към: "Здраве, светлина и сила за тялото", а слад първите усещания и ефекти преминавате към: "Тялото е здраво, силно и осветено все повече и повече". Има много нюанси и варианти, и всеки сам може да нагоди думите към своя типаж. Ефектът от автосугестията е правопропорционален на силата да телата, на волята, вярата и духа. Ако ги имате, притежавате всичко необходимо да се самоконструирате без да чакате живота да ви принуди!
В момента го използвам за да неутрализирам екстремно крайни емоции, мисли, енергии като прилагам Принципа на махалото. Ако тялото се тресе от житейска травма до "болестна" степен, повтаряйте емоции и състояния от другата крайност - ако е неспокойно "викайте" спокойствие, ако е слабо "викайте" сила, ако сте стресирани "повикайте" щастливата усмивка. Мозъка не различава фалшивата от истинската усмивка. Той приема всичко сериозно, директно и буквално, и спуска химическите си заповеди надолу. Дайте му подходящите думи/мантри и промените ще започнат веднага.
P.S.: Има по-дълбоки формин на автосугестия, които достигат химични, физиологични, генетични, ... корекции. Те са функция на определено съзнателно ниво /1о - биологично, 2о- емоционално,..../. Ще ги развия теоретично и практично във 2 част на блога!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
83. Свободен ли си всъщност? Повечето хора биха казали - да, разбира се! Но, всъщност съществуват хиляди малки, невидими вериги, които могат да те заробят без дори да осъзнаеш напълно това. Колкото опростено и лежерно да приемаме живота, ако осъзнаваме неговата стойност и цел, трябва да сме наясно със своето положение в този свят и нашата съдба като непреходен, разумен фактор в рационална, многоизмерна Общност. Т.е. ако сме духовни единици с перспектива, свободата е наша съдба и задължение.
Вълнува ли те политиката, изтърваш ли от контрол емоциите си, имаш ли порок, интересува ли те мнението на другите, имаш ли страсти и желания, обвързан ли си кармично с хора и събития, привързан ли си към раса, етнос, род, религия и техните догми и правила за чест, ... ти не си свободен дух, а зависим от някаква роля материален човек. Има още много илюзии, които тази Матрица предлага: като се започне от незнание, невежество, минало, бъдеще, емоции, спомени, ... и се стигне до усъвършенстваните днес манипулации, реклами, хипнози*. Има още много форми на зависимост, които скрити от незрялото съзнание ще насочват живота ти, ще променят целите, позициите, мислите, страстите, енергията, мнението ти периодично.
Твоето съзнание расте, твоя дух се увеличава успоредно с усещането, желанието и нуждата от свобода. И ти не я получаваш ей така, ти я живееш отвътре и не допускаш нищо заробващо отвън съвсем автоматично. Свободният и осъзнат дух естествено и непринудено приема своята свобода, защото е роден с нея и също така естествено отхвърля всичко, което го лъже, го прави зависим, го обвързва.
Ако си душа, родена за спасение и възход ще усещаш всяка тежест и всяка липса на свобода като липсата на въздух за тялото. Нямаш ли разбиране, усещане и отстояване на лична свобода - духът ти не е "отвъразан" за преход към друго ниво.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
84. Има два свята, в които живеем сега: Света на материята, на тялото, на преражданията и Света на духа, от който произлиза същността ни и който е в основата на мистерията наречена живот. Докато сме духове облечени в тела, нашето съзнание вибрационно ни привързва към единия или другия! Ние избираме дали да се борим да оцелеем като тела и да победим в естествения подбор на биологичните видове или да се събудим като осъзнати духове в естествения подбор на душите. И има едно много лесно и разбираемо изявление на нашия избор – егото. Когато сме отдадени на материята и нейните битки, ние оставяме ежедневни отпечатъци от егото си, а когато сме го победили – битката ни е вече на друго, по-сложно и чисто ниво. На друга страница писах за егото, но тук ще го опиша още по-просто за да може да се вгледаме в 2-3 прости изречения и да открием лицето на своето его или да осъзнаем, че сме го надмогнали и вече сме хора от друго, по-перспективно и животоопределящо ниво.
Ако тези думи са твои, значи битките ти са
още в тъмния свят: защо се случва точно на мен? ; за мен се полага най-доброто ; не
мога и не трябва да губя ; ако аз съм такъв, защо другите не са? ; сериозен съм и живота трябва да е такъв ; защо
другите не са по-…. ; искам това и докато не го получа няма да се
спра ; моята
страст е …. ; аз съм важен и уникален тук ; не
мога да простя, не мога да търпя, не мога да се примиря с, не толерирам това, не понасям различните от мен ;
обичам себе си и винаги трябва да съм пръв ; в сръвнение с мен, те са …. ; страх ме е от …. ; моята земна „сериозност” се вижда в парите ми, в
славата ми, във властта ми, в навиците ми ; каквото обичам тоя свят трябва да ми го
даде ; не мога да им съчувствам, да съм съпричастен
към тях, защото …. ; …. Всеки ден хиляди малки нюанси на егото подсказват, че воюваме в и за Матрицата, за своята илюзорна материална „уникалност”, докато истинската битка е на друго поле и там я печели някой друг, замърсявайки
единствената ни уникалност – душата.
Егото е една от най-пъстрите и сложни илюзии, които този свят ни плете и
в които ни омотава душите. Единствената важна битка, която има смисъл и
бъдеще е тази вътре в нас, на ниво съзнание. А когато надрастнем егото и заживеем като
свободни духове, тогава дори битките за вътрешен градеж стихват и започваш да
се изправяш и да вървиш, и да наблюдаваш суматохата на материалните батални картини.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
85. Вследствие на много фактори /ген, родители, среда,…./ всеки от нас изгражда определено ниво на съзнание***. И така определяме водещата енергия за нас /биологична, инстинктивна, астрална, мисловна,.../*. Лесно падат вибрациите към по-долното ниво, трудно се постига и задържа по-горното. А по понятни причини всеки се самоопределя в горните етажи на съзнателност и по същите причини всеки смята, че превъзхожда по-голяма част от заобикалящия го свят. Липсата на адекватни самоанализ и самооценка са знак, че житейските уроци не са научени. И тук ще напиша своята представа на съзнателни нива, не защото не ги знаем, а за да провокирам самоанализ и да пожелая да се активира импулс за развитие и промяна /, защото, когато този импулс липсва – всички идеи и цели остават безсмислена теория/.
Първо ниво на съзнателност: това е човека, който не търси и не се интересува от истината за каквото и да било, но пък силно го вълнува уважението и одобрението на другите, …. който не чете книги, но пък има желания, следва нагона си и му е по-удобно да изпълнява заповеди, вместо да измисли нещо свое, … който за по-лесно следва отъпкани пътеки, догми и традиции, … който лесно се хипнотизира, още по-лесно се впуска в интрига и с лекота допуска хаос вътре и вън, … който живеейки ден за ден, реагира винаги инстинктивно, първосигнално, импулсивно, … за когото се казва, че „гледа, но не вижда, слуша, но не чува” и т.н..
Второ ниво на съзнателност: това е човека, който пита, търси, чете, изпитва своята интелект и духовност, но е твърде „млад” за да види Общата картина, … който се рови в детайлите, в подробностите от жажда да разбере, но не е изградил скелета, върху който да подреди пъзела на Матрицата, … който се вълнува дотолкова от малките открития за реалността, че ги стиска и повтаря до невъзможност да продължи спокойно нататък, … който дори да разпознае заложения ни потенциал, няма все още идея какво да прави с него и т.н..
Трето ниво на съзнателност: това е човека, който започва да вижда силуета на общата картина, … който е постоянен, последователен, целенасочен в желанието си за саморазвитие, … който започва да намира начините да реализира заложения потенциал, … който е потушил драмата между себе си и света, и може да запази спокойствие във всяка житейска и духовна „драма”, … който може и открива връзки между законите на квантовата механика /например/ и смисъла на живота и съзнанието, … който остава прав и недосегаем от непрестанните илюзии и повратности на света, … за който няма победа и загуба, а само смислен път и т.н..
Има и други нива нагоре, в които човек създава бъдеще, променя карма, трансформира себе си, вдъхновява се**, твори, открива и реализира своя мисия, лекува и пророкува буквално и преносно. Но те не са ни приоритет, защото 99% от хората не ги достигат. Достъпните за сега 3 нива са наши – движим се по тях като променяме вибрации, като се учим от живота непрестанно, като подхранваме импулса за развитие с воля/дух/ и мозък.
Между нивата общуването е трудно, понякога опасно. Но пък желанието да се самоопознаваме, да се развиваме, да се променяме, да израстваме, без значение с какво е изпълнен деня ни е важно, съдбоносно, определящо бъдещето ни далеч отвъд живота в това тяло.
* Колкото по-ниска е енергията, която определя импулсите, здравето, съзнанието, мислите ни,... толкова по-зависим е индивида от гени, болести, социум, манипулации, илюзии, .... .
** Винаги, когато можеш, общувай с вдъхновени и позитивни хора. По-осъзнатите разбират механизма на индукцията и обосновано избират да "заобикалят" мрънкащи, черногледи критикари, и да търсят здравословен контакт със "светли", градивни, широко скроени личности.
*** И вътре във всяко ниво на съзнание има нюанси оформени от индивидуалната позиция на ценностния център /това е центъра оформен от съзнателната енергия, която влагаме и той може да бъде отклоняван навън /към социума и материята/ или навътре, в определено отстояние от изконния заложен духовен център/.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Имам много /и/ интелигентни приятели/познати – инженери, лекари, програмисти, предприемачи,… които макар да са си „надмогнали на масрафа”, да са се реализирали на 101%, продължават откровено да се вълнуват, да се дразнят, да се вживяват във всички ония временни илюзии, които ни предлага живота. Ама то климатични промени, вируси, емигранти, цени, малцинства, партии, корупция, семейни интриги, избори, конспирации, …
Духовното израстване е също и културно, ментално, емоционално израстване. И някъде по пътя нагоре, макар да разбираш всичко, което се случва около теб, ти ставаш само Наблюдател, чиято вътрешна хармония, посока и цел не се променят от нищо външно. И вътрешният ти свят колкото по-богат става, толкова и по-спокоен става - като езеро, в което какъвто и камък да хвърлиш, все си е спокойно и несмутимо.
Това лично еволюционно стъпало
е само знак, че навлизаш в самостоятелно духовно израстване, в независимост,
самодостатъчност, в пълната свобода на „Онзи в теб, който е по-Велик, от онзи в
света”.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Не
можеш да разпалиш и усилваш светлината в душата си без осъзната вяра, без
постоянство, характер, воля,… Не може да
боледуваш, не можеш да се страхуваш, не можеш да „потъваш”, не може да бъдеш
манипулиран, лъган, използван, заблуден, ако
светиш. Не можеш да споделиш
какво е да си осветен с онзи, който живее в ниските вибрации на песимизма,
критикарството, интригата, страха, отчаянието, материалното, безверието, … . Усещането за душевна светлина е лично и се
развива до неустановени граници. При едно свое пътуване извън тялото, Хермес
описва как е отведен до Същество в границите на Слънчевата система, което
излъчвало такава светлина, че е трябвало да стои на огромно разстояние от него
за да разпознава формата му. В
по-развитите души, в по-висшите етажи, личната светлина е страничен продукт, част от тъканта и изявата на
душата и е израз на нейната еволюция, както и на силата на духа! Но ние сме в началото, в прехода от животно
към осъзната душа и светлината в нас тепърва предстои да се прояви, за да ни
отдалечи от ниски инстинкти, от житейско отчаяние, от човешката ни слабост, от
невежеството, от безпътицата, от страховете, от всички „нечисти” камъни, в
които се спъва прохождащото съзнание на иначе безсмъртното същество, което сме.
Винаги,
когато нещо ме заболи, нещо ми затежи, нещо провокира спокойствието, вярата и
надеждата ми … - визуализирам светлината си извираща отвътре навън. Щом достигна и
най-смелата си представа за силна, духовна светлина, която мога да излъча има
два резултата: /1/ всичко ниско /болка, тъга, грижа,…/ се стопява и /2/ в
отблясъците на светлината долавям, че тя
е жива, разумна и осветява пътеката нагоре, където е „пътят, истината и живота”.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
88. Всяка дума, всяка мисъл, всяка емоция, … се татуират
върху тялото ни. То „чува” и приема като послание свише нашите съзнателни
продукти, които се спускат надолу по „седморната” ни същност. Всяка вътрешна и
външна информация отеква, явява се коректив и на другите етажи /астрален,
подсъзнателен, кармичен,…/. Както
пластелина сменя форма при всеки натиск, така и подсъзнанието ни изменя конструкциите
си. Здравето, психиката, поведението,… които ще имаме след години, ние ги
подреждаме днес. Всяка новина, която
приемем за истина, всяка мисъл, която превърнем в жива идея, всяка идея, която
преобразуваме в навик, всяка емоция, която прерастне в поведенчески импулс, …
извайват уникални гънки в истинската ни форма, пренареждат бъдещето ни. Ако разбираме това не бихме помислили,
почувствали, казали, представили,… нищо
случайно, негативно, хаотично. Ако разбираме
това не бихме слушали, гледали, приемали отвън нищо негативно,
деструктивно, нелогично. Хората и
медиите непрестанно ни обстрелват с поляризирана информация. Нашето мислене, въображение,
съзнателната ни реакция непрестанно създават поляризирана информация. Всеки ден
могат да се повтарят „послания” отвън и отвътре, които макар да не са твои –
стават част от твоята бъдеща реакция, навик, мисъл, живот. Слабите емоционално, бедните духом, ниските
интелектуално са в непрестанна и
неосъзната манипулация.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Когато
ветровете задухат като пред буря – не мисли само как да оцелееш в това тяло, а
дали ако се наложи да го напуснеш, душата ти е взела изпита. Защото какъв е смисъла на тая шарада от уникални вселенски закони, квантови флуктоации, милиарди години еволюция, невероятна биологична
машина /тяло/ и прочие, и прочие, ако не е определено да продължим нататък като осъзнати, облагородени и достойни нови членове на
общността наречена Небесно царство.
* Не-правещият нищо наблюдател или онзи, който е „занулил”
между добро и зло, щастие и тъга, радост
и скръб, действие и бездействие, …
** Ако си
здрав, спокоен, разумен човек, все някой
ден ще се изправиш пред Уравнението на живота
/кой е Бог, кой си ти и какъв е пътя между вас?/ и то ще поиска да го
решиш, за да продължиш. Това решение ще бъде част от твоята формула за щастие, независимо
дали си решил уравнението правилно или не.
Много хора търсят решението на
житейските въпроси без да излизат от рамките на своята общност, етнос, група,
култура,… и така ще открият ония отговори, които е открил и баща им, дядо им,
прадядо им. Както малките деца трудно
задържат внимание върху една играчка, така и повечето хора, трудно удържат
мисъл върху един казус. На мнозина им
трябва повече време за избора на сирене в магазина, отколкото за по-важни
житейски дилеми /пример: ”ще се ваксинирам, защото така правят другите”,
„избрах този за президент, защото е висок и красив”, „един лекар ми предложи да
си махна жлъчката и аз го послушах”, „в живота съм кърък и за това не вярвам в
Бог”, …./ . Колкото е по-сериозен въпроса, толкова повече време и осъзната воля изисква!
*** и както казва Кришна /по памет/ : „има три
свята: на материята, на духа и смесения”. Ние сме онзи нов, кратък и сложен
свят – дух в тяло, заради когото са направени такива невероятни, уникални в законово,
пространствено, физично,… отношение правила и среда.
**** щом „по-Велик е този в нас, от онзи в света”,
то нищо в този свят не бива да го измества, нито в сърцето, нито в ума.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
90. Има една пренебрегната тухла в ежедневното изграждане на нашата съзнателна кула /душа/. Не случайно в този блог съм написал една страница за храненето, а почти във всяка трета повтарях думата „позитивизъм”. Според мен равитието на мозъка, а от там на културния и духовен потенциал е немислимо без „вибрационната нагласа”, която наричаме позитивност. Ето част от моята представа за позитивния човек:
Той разбира живота, но не се взема на
сериозно ; Той е добър, смирен и с широка кройка, защото, където егото е малко, „драмите”
изчезват ; Позитивният човек носи светлина, радва се на
дребните неща на деня и винаги намира повод да се усмихне ; Той всеки ден благодари за хората, с които
живота го е срещнал, за миналото, за опитностите, за това, че е жив днес ; Той не се състезава, защото ценностите му
са такива, че не се продават, но дават спасение ; Той не съди, не критикува
никого за нищо и лоша дума за нищо не може да каже ; Има
думи, които не го докосват: трябва, непременно, на всяка цена, аз, …., защото
вътрешния му мир е твърде спокоен, твърде търпелив, твърде тих ;
Позитивният човек не опъва прекомерно струната, нито я отпуска, защото
само по-средата може да живее добронамерената душа ;
Чувството за хумор и усещането за свободен дух му дават достатъчно сили за да поддържа
позитивните вибрации, за да заобикаля „минусовите” хора, за да се освободи от
поривите на емоциите ; Позитивният човек отреагира винаги с добро,
с разбиране, с оптимизъм, защото неговия вътрешен, виртуален свят е свободен от
битки, от комплекси, от страхове и безпътица
; Той цени живота, защото го познава и знае, че света ще ти даде онова, което имаш вече в себе
си ; С думи, поглед, жест позитивният човек "вади" толината, човещината, усмивката у другия ; Всички цветове, герои, отговори, реакции, които се раждат във вътрешния Му свят са чисти, спокойни, благи, ; …..
Ние сме строители на душевната си структура!
Защо е толкова важно да живеем в света на положителните, градивни вибрации /на Горната земя - писани са песни, разкази, филми, които ни препращат към тази алегория/?
Освен
че Позитивността е здравословна и градивна, тя е и катализатор за нашия личен
потенциал. Тя държи границите на хипнозата* ни много широки и не позволява да
бъдем увлечени в илюзиите на тъмната материя.
Тя е подвластна на закона за привличането, при който „мозъка ти притегля онова, което и произвежда”.
Времената, материалният свят, странни същества и хора от време оно дърпат душите на хората надолу /буквално и преносно, пряко и косвено/!
Ако имаш воля, желание и разбиране за смисъла и пътя на твоята душа – всеки ден
ще правиш стъпка нагоре по-вибрационната стълба. Каквото и да стане, каквото и да ти кажат,
каквото и да ти причини живота – ако загубиш позитивизма, губиш всичко, а ако
не го загубиш – може да спечелиш урока на живота.
* Ако с една дума те накарат да направиш нещо извън твоята воля - това е нисък праг на хипноза,... ако 100 пъти ти повторят една и съща лъжа по медиите и чак тогава я приемеш - това е висок праг на хипноза. Твоите граници на сугестия зависят от степента ти на осъзнатост и от вибрационните "навици" на мозъка ти. Високоосъзната и позитивна личност не подлежи на хипнотизиране.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
40
години чета и разсъждавам на темата „какво е Бог?” Повечето книги по темата,
които още разгръщам започват да се повтарят, започват да ми стават скучни,
детски, наивни. И когато това, като смисъл
на живота ми започна да добива контури и цвят тутакси осъзнах, че има нещо още по-важно! Никога
няма да се откажа да търся Извора, но докато съм в това тяло, в тази гора,
трябва да следвам белите камъчета към дома, към идеята заложена в това
пътешествие наречено живот.
В
предстоящата, втора част на този блог /ако съм жив и здрав/ ще опиша Уроците
/теоретично и практично/, които трябва да научи всяка душа за да заслужи да
бъде приета на следващото ниво. Всеки житейски урок е камъче, всяка душевна промяна от тези уроци е крачка към света, от който сме
произлезли и който ни очаква да се върнем – облагородени, пречестени като злато с огън, закалени в
изпитание, възпитани и проверени, достойни и верни души /деца/.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В много
древни книги, същества от различни краища на Галактиката претендират, че са градинари* на тази градина, Земята и когато реколтата узрее, те ще си преберат „своите”. И сиви, и
плеадиянци, и Сириус,… . „Узряла”
реколта?
Всички
сме почти еднакви, но единия се взема, другия не! Явно „реколтата” не се избира
на генетичен или външен признак!
Всеки от
нас е семе, на което е предложено да поникне, да порасне в дърво и да даде плод.
Ако това се случи с теб, значи си „готова” за жътва реколта. Понеже си пораснал на съзнание - си разбрал от
къде идваш, на къде отиваш и защо се случва това. Така е започнало твоето
узряване, което те е отдалечило от „животното’ в теб и те е приближило до Бога
в теб. В един момент си повече одухотворен творец, отколкото хищен консуматор и
това е дало начало на твоето израстване и „даване на плод”. Твоята съзнателна душа/дух е започнала сама да генерира високи и градивни
вибрации – а този генератор /перпетум мобиле/ е важен елемент за всяка
цивилизация/свят. С емоционалното
облагородяване и менталното развитие, ти, узрялото семе, готово за жътва, все
повече се освобождаваш** и все по-невъзможно е вече да бъдеш роб. Вече сам градиш
съзнание, свободно следваш своите ценности, сам избираш какво да правиш със себе си***. Накланяйки везните на
Божественото/духовното/ в теб, кармата ти
започва да става карма на победител, съдба на непрестанно развиваща се духовна
единица. Узрялото семе е уникално,
самодостатъчно и изпълнено с импулс за живот. Колкото повече Бог в теб, толкова
повече желание за живот, сила за борба, неотменима любов към сътвореното. Постепенно
„реколтата” ще премине от благородно осъзнаване към разгръщане на заложените способности
/потенциал/ и т.н., и т.н.. Зреенето е дълго, интересно и сложно, но ние
вече сме пред жътва!
Да, ние сме пред жътва! И „Той здраво държи лопатата и ще изчисти гумното, за да си прибере житото в житницата и да изгори плявата” /по памет Библия/. Тук пише за теб и за мен! Всеки, който диша, чувства, мисли,… ще бъде или в житницата, или в огъня.
Съдбата на всяко семе е в неговата лична воля и избор – да израсте само, да даде плод или … да остане плява****.
* още в "младите" си години осъзнах, че т.нар. олимпийски богове, че божествата от индийския, шумерския, скандинавски епоси са всъщност по-развити от нас "посетители". Библейският образ на Бог в Стария завет също проявява доста "нисши" качества: наказва, когато ядеш от дървото за познаване на добро и зло, ... праща те да убиеш филистимците, ... избива първородните в Египет, ... унищожава цяла популация, защото Небесните стражи си "вземали" човешки дъщери, ... харесва жертвата на Авел, но не и на Кайн,... разбърква езиците, щото кулата на Вавилон била заплашително висока .... Поведението на Кришна, на Яхве, на Зевс е всичко друго, но не и "божествена" проява. А множеството Посетители, спуснали се от различни точки на Галактиката, удобно са заели позата на божества и са се възползвали максимално от месната фауна. И са пипали доста из гените на рептили и примати. Пиша това, защото голяма част от религиите, от социалната, културната и политическа история са скулптурирани "отвън". Дълбоко вярвам, че хората целенасочено не са допуснати да опознават Истината за света, за себе си, за смисъла и винаги, когато се появи искра в тази посока започват забрани, Средновековие, кризи, войни, прикриване на артефакти, дирижиране на вниманието, манипулиране на битието, медийна пропаганда,... . Много са онези, които само користно използват "реколтата", малко са онези, които искат всички семена да узреят до пълния си потенциал. Смятам, че при евентуална среща с друга цивилизация, 85% от хората бързо и лесно ще бъдат "преформатирани". Колко са податливи на внушение, на страхове и на манипулация се вижда дори в този, сравнително елементарен "вирусен" сценарий в момента!
** свободен физически, емоционално, ментално,
кармично,….
*** дали да приемеш предложената "свободна вечност" /"който вярва в мен, дори да умре ще живее"/ или да приемеш "изкусителната материя".
**** Узряването е събуждане, изява, осъзнаване, независимост, вяра, .... множество малки съкровища на душата. Узряването е като запалване на огън вътре в теб и колкото повече го разпалваш, толкова и света около теб иска да го потуши, ... защото светлината предизвиква тъмнината, защото разликата във вибрациите дразни статуквото, защото този свят не обича свободните духове! Узряването на семето е : спасение на душата, ... яйцето през ларва, какавида и имаго достига до пеперуда, .... изява на заложения потенциал, ... изпълване със смисъл на проявения живот, ... себепознание и богопознание /което е едно/, .... завръщане у Дома /в Небесното царство/!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Идват времена, в които да си нормален ще бъде лукс, достъпен за единици. И тези будни единаци, от сега са избрали да гледат нагоре! Светлината на тяхното надрасналото материята съзнание ще смущава илюзорния сън на материалните хора – и това си има цена всеки ден! Да мислиш сам и свободно, да носиш светлина и позитивизъм, да гледаш напред и нагоре, "да живееш по дух", ... – ще става все по-трудно, но това е идеята, така се закалява стоманата, така се отделя зърното от плявата, златото от шлаката, така се отстоява и развива същността – душата.
* , защото всичко материално и временно е чуждо за духа.
** разширяване на съзнание /обем, скорост, връзки,…/
= количество и качество преобразуване на Енергия в информация, хаос в ред, с градивна
реакция и промяна на обективната
реалност.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Който има
Бог в себе си е „вдигнал” душата си високо … и колкото по-високо, толкова
по-далеч от крадците на души /, които днес са развързани/.
Всеки ден,
във всяка емоция, дума, движение, мисъл,... ти
движиш душата си! И ако докажеш, че владееш
този процес и можеш да поддържаш във финните нива своят съзнателен живот, …
ако докажеш, че въпреки вълните на живота „лодката на душата” ти плува
спокойно отгоре, Ти вървиш към съзнателната вечност т.е. към спасение!
* Всички накити измислени в древността /колан, нагръдник, колие, диадема, корона,..../ са измислени като покрития, пазители на чакра, на енергиен вход. И тези, които са разбрали значимостта на чакрите са открили и че напускаме това тяло през определена чакра - онази, зад която сме живели. И това е определящо за бъдещето ни, за пътя нататък, за предстоящото ниво!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Примитивната ни и кървава история като безмилостен валяк е мачкала младите
човешки души и продължава да го прави и днес. И няма значение причината зад този
физически и душевен тормоз: дали алчност, дали желание за власт и контол, дали
избиване на компекси или нечовешки планове за дирижиране живота на нашата
популация. Ето днес, началото на 21 век бяха скалъпени тероризма, епидемиите,
имотни и финансови кризи, медийните пандемии, … от малка полудяла от алчност милиардерска
група. И психиката на много хора се срина! Един месец изолация и всички заговориха за непоправими душевни травми, за „търсене на себе си”, за ужасяваща самота и всякакви подобни шизофренични теготи.
Младите,
недоосъзнати души стават лесна плячка след всяко житейско налягане. Старите
души запазват спокойствие, търпение, вяра, светлина, там където Младите откриват бариери… и пак ще намерят адекватен
отговор за всяко житейско предизвикателство.
Когато я облъчват с информация за болести, Старата душа отговаря с
вибрации за здраве, ... Когато отвякъде екранират с черна „шокова” информация, Зрялата душа
запраща махалото си към вътрешния мир, към архетипното спокойствие в центъра на
душата, ... Когато сетивата са бомбандирани
с апокалиптичност, неясно бъдеще, с ниски вибрации, с грижи по оцеляване, Будната душа пази духовния
си път със светлина и вяра заложени вътре, много надълбоко и прилежно
възпитавани там. Тя, Будната душа осъзнава хипнозата и така не я допуска в себе
си, …. осъзнава краткия живот в тяло и така обезсмисля всяка грижа, … осъзнава
величието и силата на същността си и така запазва волята, „гръбнака”, свободата
си.
Живеем в
поредното предизвикателство за човешката душа. И само ония, които запазят*
автентичната, чиста душа, която сме получили на заем и с уговорка – ще могат да
минат и през тази буря. И когато запазят спокойствие и разсъдък ще открият, че
каквото и торнадо от думи, емоции, енергии, да се върти около тях, те са длъжни да съхранят спокойната си
светлина, личните си цели и живот, вярата си**, независимостта си /материална,
емоционална, ментална,…./ , осъзнатия баланс, …. все неща, без които не може да
оцелее същността ни сред предизвикателния и неестествен за нея свят на материята.
Сега е
времето – който е силен да стане по-силен, който е слаб - да стане многократно
по-слаб! Сега е времето, което проверява поддаваш ли на страх, на внушения, на
илюзии, на суета***. Сега е времето да
разбереш Буден ли си и да запазиш изконното спокойствие, заложено в
божествената ни същност, за да обърнеш черното в бяло, за да трансформираш
всяка тъмнина в светлина. Сега е времето за проверка на душата, доколко е станала зависима от материя, страсти, желания****, защото сега си в
това тяло и сред нови предизвикателства.
За да си щастлив, за да проявиш Бог в себе си, за да продължиш своя поход към върха на Истината, Идеята, на Любовта скрита зад творението, трябва да реагираш, да преживееш, да осъзнаеш всичко около теб правилно. Ако си Старата, Будна душа – няма за какво да се притесняваш, а просто усили крачка нагоре!
* Никой вече не говори за Рождество Христово – не го
чух нито веднъж от медиите. Коледа, някакъв червендалест старец, подаръци, ядене.
Все повече изконните религиозни, сексуални, педагогически,… принципи
целенасочено се подменят. На Млада душа, може би можеш лесно да тераформираш
ценности и посока. Предпочитам да запазя всичко, което ме държи чист, осъзнат и
по-близо до Истината.
** Сидрах, Месах и Авденаго /близки на пророк Данаил/ били хвърлени в огъня от Вавилонския цар. Но силната им вяра направила така, че телата им не горели /нестинарство/. В Библията има хиляди примери за това, че вярата е врата към чудото, към свръхчовешкото, към невероятното. Лично съм виждал /участвал/ как тумор на главата колкото ябълка изчезва за няколко дни ... само с вяра. Дори от незначителния си /54г/ живот мога да се сетя за десетки примери на "невероятното се случи, защото вярвах". Повече от всякога, човек има нужда от вяра, когато е попаднал в най-тъмната долина!
*** За онова, което мислиш, което присъства в думите
ти всеки ден, в главата ти всяка вечер, във въображението ти за бъдещето – то е
ценността, която храниш енергийно и с която ще обвържеш душата и кармата си. Както
желанията моделират мозъка ти, така и
всичко, което е обект или гост на съзнанието ти ще моделират структурата на
душата ти. А тя е безсмъртна, а тя е най-важата ти ценност и единствения ни
ключ за небесната Врата. /"какво те ползва, ако спечелиш целия свят, а погубиш душата си"/
**** Умението да контролираш сетивата, тялото, желанията, думите, мислите си,... е свидетелство за нивото на осъзнатост. Ония, които не могат без това или онова, които не могат и не искат да се лишават, да постят, да бъдат търпеливи, да "пооберат" суетата и страстите - са малките, млади души, които житейската буря отвява първи.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Когато бях на 5-6г. имах своето шоу на Труман. Наистина вярвах, че света е създаден заради мен и всички ме наблюдават. Като повечето деца вярвах и че предметите имат душа и често гледах през ключалките, дали не общуват тайно помежду си. Но най-разтърсващото ми преживяване беше смъртта – няколко дена /помня го добре/ плаках, защото нямах отговор на въпроса: „защо се раждаме, като ще умираме”. Разбира се съзнанието ми явно продължи да пита и да се развива, и тези детски конструкции намериха своят логичен край и решение. Смятам, че това е естественият път на всеки прохождащ мозък. Ако не развиваме търсене, питане, „хлопане по вратата” ще останем на ниво близко до приматите.
Ако не расте съзнанието, ако не се увеличават въпросите, ако не се подрежда пъзела на Играта, в която сме – смисъла на живота ни в това тяло се губи. Има много нива на воля*, които трябва да преживеем, има много парчета от пъзела**, които трябва да надживеем, има много нива на осъзнаване, които трябва да осветим. Разбира се, може просто да живуркаме задоволявайки тяло, сетива, желания – програмистите на тази Вселенска игра са помислили и за този вариант, и за това са създали алтернативи като прераждането. Но ако не искаш да се загубиш из лабиринта на превъплъщенията и на времето, трябва като ревностен мисионер да търсиш, да питаш, да четеш, да се променяш всеки ден, всяка седмица, всяка година. Ако не растеш в отговори, в яснота, в осъзнаване,… ще човъркаш козината си зациклен още стотици пъти в тази материя.
* някъде по пътя на осъзнаване на този живот ще открием, че живеем в
предварително написан сценарий, ходим по нечий релеф, но нашата лична Воля
/като знак за съзнателно развитие/ определя как реагираме на предопределената
вече съдба. Следвайки извивките на своя житейски сценарий, единствено нашата
реакция и промените, които предизвиква това в нас /полева конструкция наречена
душа/ имат значение. Не променяме света,
не се борим с бурите на неизвестността, на социума, на оцеляването,... – това са просто подбрани декори за
самотрансформиращата се осъзната личност.
И според нивото на волята можем да бъдем подвластни, потърпевши, жертви
на съдбата, …., но можем да бъдем борци
с околния свят, … но можем и да достигнем нивото на вътрешната промяна,
употребила всяка житейска извивка за да конструира онзи плазмоид, който очакват
създателите. Т.е. не е важно какво се случва в живота ти, а как реагираш и респективно
на това как растеш! Т.е. не можеш да промениш предопределението, не можеш да заобиколиш съдба и обстоятелства - те са написани предварително някъде и от някого, но можеш да докажеш с реакциите си, че си узрял и изявил пълния /божествен/ стандарт заложен в теб /душата/.
** смъртта, предопределението, кармата,….. това са естествени елементи от Играта на живота, които спират да ни вълнуват, когато подредим пъзела. Когато осмислим истинската реалност, когато достигнем определено ниво на самоосъзнаване /=богопознание/, тогава се променя отношението ни към живота и ценностите ни. За онзи, достигнал ниво на съзнание, при което енергията, душата, духът му се слеят с Архетипа /идеалния първообраз на Платон в нас/, с Бога в нас - това е момент, в който пътя се слива със същността, с теб и с идеята на този живот, …. когато от драпащата се животинка, започнеш да откриваш, че онова, което си, много прилича, на онзи, който те е създал и че той те гледа отстрани, … Това вече е началото на истинския живот, началото на пътя заради, който си тук! С осъзнаване на Твореца и на идеята му за теб започва истинския живот и път, започва необходимата вътрешна промяна към богоподобие, започва онова, което някои наричат "връщане у дома"!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
И преди хиляда години е било трудно, и преди сто. Днес** живееш в неспокоен, луд свят пълен с алчност, страх, невежество,… . Но ако разбираш това и издигнеш, и запазиш вибрациите на чистата си душа***, тогава света на формата, на илюзиите, на спящите ще бъде просто необходима проверка. И щом в сърцето ти има само любов /Исус/, а разума ти е буден /Хермес/, а душата ти е в мир /Буда/, … този свят вече става само декор, само Игра, само трамплин за теб.
Събуди се от заложената в теб светлина! Осъзнай и спокойно премини през света /на демона Мара/! Изяви любовта и повярвай, че „издигането обратно” ще започне. А истинският път започва едва, когато се събудиш, едва когато излезеш от Материята.
* или казано по друг начин: Проблемът на бъдещите поколения не е в това, че ще бъдат тотално заробени /от люлка до гроб/ от малка група същности/същества, а в това, че през целия си живот ще бъдат индуцирани с лъжи, с робски манталитет, с материален, „суетен” , егоцентричен стил на живот, дотолкова, че няма да различават душа от апендикс и демоните в тях ще се дразнят от човека запазил и развил душата си, а ще другаруват с подобния, в когото тя е закърняла. Също като в 1 век, единици ще са ония, които днес, в поредния Луд Свят ще успеят да запазят разумното спокойствие и светлината на свободния им дух ще ги изведе чисти, облагородени и благодарни от Играта на живота.
** Кали юга /последната, най-тъмна епоха/
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Променяй се, израствай като психика, мозък, душа, за да не повтаряш едни и същи уроци в различни тела, за да влизаш във все по-големи и по-големи клетки, за да достигнеш и заслужиш позицията на свободна, съзнателна душа!
* Кришна
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Непрестанна и неотменима Енергия от горни
измерения „тече” надолу и „задвижва” материята. Тя е онова, което наричаме
живот, както и божествен дух, и присъства в различно количество в живото
същество, независимо кой и как го е създал генетично.
Малките, млади духове /жизнена енергия/
оживяват по-опростените генетични организми. С усложняване на материалната
организация „влиза” и повече дух. И понякога създаденият за робство и
експлоатация биологичен вид може да еволюира така, че да „прекара” през себе си
повече духовна енергия и това да му помогне да надживее Кармичното си предопределение.
Ако
развиеш мозък, потенциал, чисто тяло,… и духовната, „божествена” енергия в теб
се увеличи – започва еволюционен преход и:
1. вече надскачаш общите алгоритми и догми, научни тесни пътеки и
религиозни манипулкации, заплитащите битовизми и капани на материалното –
изкачваш се до нови нива на Истината
; 2. макар и млад биологичен вид
започваш да излизаш от плетеницата на илюзиите и тръгваш да създава
задължителен и уникален свой продукт /ментален, материален, културен,…./ ; 3. неотменимата
жизнена енергия, която си, започва да натрупва памет, да се усложнява, да се
динамизира т.е. да се оформя като постоянна и съзнателна структура /душа/ ; 4. духовната еволюция задължително
ще изисква от теб да се откъснеш от робската позиция и мислене, и да търсиш
начини за независимост и самодостатъчност
; 5. увеличавайки жизнената
енергия, реализирайки наличния потенциал,
започваш да осъзнаваш, че всеки опит на твоят начинаещ мозък да „полети”, винаги ще бъде възпиран от експлоатиращата цивилизация – създател ; 6. ако успееш да привлечеш и организираш
повече дух, повече съзнание, ще
разбереш, че в Играта на живота е заложен невероятния шанс на всеки
съзнателен дух да надгради съдбата си, да премине на по-горно ниво / иначе десетките
Аватари не биха се жертвали за нас, иначе никой от нас нямаше да има дори малка
представа за нещата, които дискутираме в този блог/ ; 7. ще се научиш да различаваш съществата с и без душа, и това да ти помогне по пътя ; и т.н, и т.н..
Надскочи общочовешките /често манипулативни/
представии и теории за света, живота и смисъла, … „роди” нещо свое, уникално, полезно и важно
за света, … изгради съзнателна и
независима душа над илюзии, зависимости и робство, ... и тогава няма значение дали ти създаваш същества и
роботи или те са създали теб - защото всеки дух, всяка душа има своя шанс да изживее
този живот=урок в радост, благодарност, полза, любов,…. и да се изкачи на
следващото ниво. Малка ли е или голяма светлината в теб, щом я има тя ще намери
пътя към Дома.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Който не
надживее това ниво т.е. мозъка му не се разгърне по-нагоре, той цял живот ще се дави в информационно замърсена среда, цял живот социума ще го завлича в неестествени зависимости, обществените настроения ще го увличат в
свои енергийни потоци.
Ако сам не се потрудиш за истина и свобода –
никога няма да ги получиш отвън. Ако сам не осъзнаеш сложността и величието на
същността, която си – никой няма да ти даде точна оценка и посока. Ако сам не осветиш и видиш пътя на душата си –
нищо не ще ти помогне да излезеш от биологичната кал.
Този
свят е конструиран за изпитание на душата ти, за съпротивление на съзнанието ти,
за проверка на разума ти, за уроци на съдбата ти. Неговата цел е да те увлече и да загубиш
реална представа за себе си, за Идеята, за Пътя. Никой, само ти можеш /като
барон Мюнхаузен/ да се издигнеш над
блатото на материалните илюзии и зависимости, които поробват и унижават „Онзи
във теб, който е по-Велик от онзи в света”.
Насочи
жизнената /духовна/ си енергия в правилната посока – да бъдеш свободен, да бъдеш
осъзнат, да мислиш сам, да се радваш на живота, да бъдеш щастлив, да разбираш Истината и Идеята, да поддържаш светлината и величието в себе си, ... защото накъдето насочиш енергията си, натам ще отиде
и съзнанието /душата/ ти, натам ще се плъзне и съдбата ти.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
101. Нашата съдба е като перфокарта, която ще ни „прожектира” готов, направен за нас филм за да ни изпита, провокира, провери как реагираме в определени ситуации. Което означава, че ние, съзнателните единици сме предварително анализирани и одобрени за поправки, корекции, за нужния растеж. Всичко е написано, предопределено е – какво, колко, с кого, до кога! А нашето участие, нашето влияние в този сценарий наречен – личен живот, касае само и единствено нас – духовните ученици т.е. ако можем да променим и да повлияем съдбоносно на нещо – това сме самите ние. Затова истински важните неща са в нашата същност – в мозъка, в сърцето, в душата ни**. И всяко приемане твърде насериозно на нещата, които „се въртят” около нас***, води до безсмислени емоционлни травми и до заробващо обвързване. Има още много поуки, които трябва да извлечем, ако приемем Предначертаната съдба: нищо не трябва да нарушава благоразумното ни спокойствие ; никой с нищо не може да ти е длъжен, нито ти на него ; ако не се радваш на всеки ден, ако не благодариш, значи не оползотворяваш подаръка живот ; всеки има свой "вътрешен" път, своя воля, своя "сърдечна, ментална" карма и всеки сам може да ги промени т.е. да „загуби” или да спечели душата си ; каквато и съдба да ни е отредена, какъвто и свят да обитаваме – никога да не забравяме, че сме светлинни и божествени в същността си, че сме по-Велики от всичко в този свят-декор и като роднини на Света-създател имаме правото да поискаме и ще ни се даде ; че в какъвто и свят да е определено да бъдем проверени, каквито и изпитания да е начертано да преживеем – има лесен и достъпен спасителен пояс заложен в нас: „който вярва в мен, дори да умре ще живее” ; че в същността си сме вечни, че сме призовани да надживеем този свят, че Някой**** щом ни дава този шанс-живот, знае, че ще осъзнаем пътя, истината и живота ; и т.н., и т.н..
От
младини разсъждавам: всичко ли е предопределено, какво зависи от нас, в
игра-симулация ли сме и нашата съзнателна воля определя ли нещо, …. Виждам цифри, хора и събития в личния си
живот, които съм „предвидил” преди 30-40г и веднага моите волеви решения се
стопяват в тази дилема. Вземал съм стотици "съдбоносни" решени, а ето стигам до видението си от преди 35 години!? Все повече с
годините смятам, че всичко е писано, всичко предварително е начертано: хората,
които ще срещнещ, ситуациите, които ще „променят” съдбата ти, инцидентите и
спонтанните ти решения, … всичко се знае и е "писано". Единствената свобода, единственото, което е в
твоята власт да се променя или не – това си ти*! И няма значение, какво идва и
си отива – има значение как реагираш, какъв отпечатък слагаш в съзнанието си,
какви картини татуираш по душата си. Ти в твоята душа си коректора, твореца,
насилника, но всичко друго някой някога
е написал за теб /и може би ти тогава си се съгласил с това/.
* колкото по-осъзнат и ментално развит си, толкова повече воля и власт имаш над себе си и може би някъде по еволюционната стълба ще добиеш власт и право да внасяш корекции в съдбата! Силата да променяш материята, ситуациите, съдбата е нещо, което поетапно, постепенно, "еволюционно" се дава.
**много от нас допускат първичните и биологични грижи да изместят фокуса от истинските, вечните, важните неща /едно, от които е нашата душа/.
*** Интелигентните и добрите хора винаги проявяват наивитет в анализа и очакванията си към невежите и лудите. Особено, когато са управлявани от такива! /дали, колкото си по-луд, толкова си по-щастлив?/
**** Неопределеността на Хайзенберг описва онази първична среда, която би съществувала безкрайно, хаотично, необезспокоявано, ако нямаше Някой в Съзнание, чрез който да се роди /антиентропия/ живота, закона, порядъка. Всеки от нас е парче от, роднина с този Някой и е определен да твори, да се бори с ентропията, да създава хармонични светове.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Радвам
ли се на живота? Правя ли някого
щастлив? Какво искам, но до сега не можах
да свърша? Кое приемам за важно и заслужава ли си? Получавам ли достатъчно любов? Давам
ли достатъчно любов? В какво вярвам и
защо? Уча ли се да благодаря и за най-краткия ден, и
за най-малкия жест? Уча ли се да прощавам, независимо дали боли*? Уча ли се да виждам Бог в самотата на
скитника, в очите на бездомното куче, в сълзите
на случаен непознат? Разбрам ли защо съм тук? За какво съжалявам, че съм направил? За какво съжалявам, че не съм направил? Давам ли
нещо уникално на този свят и какво е то?
Надграждам ли, творя ли или само
консумирам? Какво правя повече от
животните? Разумни ли са желанията
ми? Откривам ли красивото и доброто около мен? Създавам ли красиво и добро около мен? Дали Бог и хората са доволни, че ме има? Успявам ли да открия урока зад всяко житейско препятствие? Добър човек ли съм или понякога
от невежество и егоизъм правя зло на някой друг? За какво ми пука и заслужава
ли си? Кое вземам насериозно и защо? Кое в моя ден "погубва" душата и кое я "захранва"? Освен
от себе си от какво друго се интересувам? Пазя ли
изконните морални, културни, верски ценности и добродетели или поддавам на
външните вмешателства? Успявам ли да запазя вътрешна хармония и
независимост /въпреки условията/, успявам ли да поддържам ума в равновесие, ще докосна ли
просветлението? ….
Всеки ден когато работя, пътувам или общувам с околните ми изкачат подобни въпроси. Всеки ден поне един от тях ме „пита” и аз трябва да отговоря откровено! Всеки ден и по този начин трябва да сверявам дали се движа в правилната посока или просто живуркам безметежно.
Животът е шарен, динамичен, прекрасен и има качеството и задачата да ни накара да се влюбим в него и да забравим кои сме и за къде пътуваме. Но понеже сме ценни, понеже сме важни, понеже имаме път към по-висши светове и идеи - ни е даден мозък, съзнание, възможност за развитие,… все неща, с които хем да се радваме на живота, хем да не се удавим безпаметно в него!
* колкото си по-високо, толкова по-лесно и сърдечно
прощаваш
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всеки
вижда реалността до толкова, доколкото му позволява съзнанието. Ако то е
задръстено от сетивни, от ментални и емоционални илюзии, защото следи,
коментира, вживява се в медийните или обществените „новини”, … защото гледа на
света от „височината” на родителите, на
етноса, на вярата си,… защото отразява външния свят през малкото си огледало /
личен опит, желания, надежди, култура,…/ , …
то вероятността да бъдеш завъртян в суматохата на илюзиите, и да не видиш Истинската реалност е голяма. Ако не надживееш субективното си отражение
или нестихващите илюзии на сетивата и на окръжаващия те свят – никога няма да разбереш кой си, какво
си, защо си и на къде е правилния път! А и никога няма да разбереш кой е
определен за истинския твой враг в този
свят!
И всъщност всред цялата тази пъстра
шумотевица от задължения, оцеляване, медии, общество, отношения, чувства,
политика, пари, … човек неусетно губи развитие и яснота на съзнанието си.
Непрестанното вибрационно издигане на съзнанието и проясняването му са възможни само ако успееш /на всички нива/ да се отдръпнеш настрани от глъчката на тълпата, от суетата на света, от динамиката на деня. След това в „медитационна” тишина, ... трябва да намериш Бог в себе си, ... трябва Аза ти да е по-осъзнат и опитен от миналата година, ... трябва въпросите и отговорите да се увеличават, въпреки, че картината се прояснява, ... трябва спокойствието и разбирането да идват от истината идваща отвътре,… . Ако преминеш през материалния театър, който се разиграва около теб и успееш да запазиш хармония**, да надградиш съзнание, да подредиш пъзела, чрез който душата да види целта, значи си един от ония 144 000*, които ще се спасят!
* Откровение на Йоан
** Част от тайната за хармонията е да Благодариш за всичко: както за хубавото в живота ти, така и за трудностите в него, защото си осъзнал, че изпитването на душата, взетите житейски уроци, ... са всъщност смисъла, поради който сме тук!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Нищо не изчезва ей така*! Още преди Ломоносов сме знаели, че
енергията се трансформира, но не се губи. И разумният човек е разбирал, че живее в
свят, в който нищо не се губи, нищо не се създава днес за да го „анихилира” утре.
Та нали света, от който произлиза и душата, и жизнената ни енергия е много
по-сложен, по-висш, по-важен от материята-декор, а неговите продукти са много
по-стойностни от вечните атоми.
След още няколко въпроса и отговора /много често отговорите са или кратки, лаконични изречения в „математически” стил или най-вече динамични образи/, осъзнавам, че питането ми дали „душата е вечна” е по-скоро наивно, отколкото сериозно. Но получавам и уточнения за структурата на душата, и значението** на онова, което наричаме воля, вяра, мозък, съзнание,…, и конструктивните промени, които те предизвикват спонтанно или целенасочено в нея.
Поредната вечер, в която не мога да заспя от нестихващ поток от ценна
информация!
Ако мога да я събера сбито: ние, духовете/душите сме нерушими продукти на по-висшеизмерен, жив, „огнен” свят и сме в началото на качествено различно вътрешно структуриране и отражение наречено съзнание. И всяко действие вътре в него определя „движението” му по световните нива. Ако приемеш, че си осъзнат и безсмъртен – ще станеш такъв! Не можеш да промениш своя „срок на годност” - ти си вечен, но можеш да избереш безсъзнателния свят на спящите мъртви /, каквито са повечето починали/ или да продължиш нагоре буден, защото с вярата си си построил постоянни рационални, отражателни структури във вечната си душа!
* Семената на бъдещата личност ги сеем сега, днес! След 2-300 години, ония, чието безсмъртие е осъзнато, независимо в каква форма и къде – ще бъдат по-умни, по-финни, по-опитни,… . Всичко, което трябва и ще бъдат те създават сега. И думите, и делата, дори представите, които създаваме – за бъдещата светлина, за по-финно тяло, за спасена душа в нов свят,… са част от онези фактори, които определят бъдещите посоки на душата ни.
** Нашето его, нашият егоцентризъм ражда странните ни представи за Космоса, за нашето място в него, за смисъла на нашето съществуване, за смъртта и Бог. Като смесиш примитивизъм и съзнание, получаваш „пълзяща” логика от Център на Вселената до ментален елемент от разумна световна система. Ако стопим егото си много „очевидни” факти от нашия подсъзнателен, емоционален, личен и обществен живот също ще се променят. Когато спрем да се вземаме толкова на сериозно и да се поставяме на върха на всяка реалност и като възел на всяка световна загадка, тогава ще дадем възможност на естественото ни величие и смирение да ни поставят на правилното за нас място!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Онова,
което завладява биохимично мозъка ни дял по дял, отпред назад /от челен към
рептилен дял/ за да създаде една нова имагинерна и полева реалност – ние наричаме
духовност. За напълното развитие на божествения челен дял /по лични наблюдения/
са необходими около 5 години. Ако тази емисия и химия се утвърди, тя започва да
се разраства и свързва с останалата част на мозъка, докато не го превземе целия.
Това в будизма може да се случи за миг /просветление, сатори, нирвана,…/, но
може и да не се получи цял живот.
В
основата на нашият духовен живот като важен инструмент и катализатор на спасителната
промяна реализираща антената-мозък и трансформираща душата е Вярата. Тя е колкото невронен и химичен процес, толкова
и полеви. И ако трудът на един шлосер се вижда под формата на желязо, то
духовния труд е астрално, ментално, полево проявление и плодовете му са
видими в целия съзнателен живот. Нашата
душа е реален субект от друго измерение и материалните ни продукти там няма значение, но цялата ни съзнателна дейност постоянно променя тази наша
сфера-лабиринт. И когато изградим живот
на чиста и силна Вяра, нашата душа добива структура, която се свързва с
реалност, съответстваща на вибрационното й ниво. Ако вярваме осъзнато, рационално, сърдечно в
Бог и визията ни за него, и очакванията ни, и живота ни са обвързани с тази
наша вътрешна реалност, ние създаваме връзка със същата тази обективна
Реалност. Ако вярваме в светлината, в истината, в безсмъртието, в Разумната
идея зад този живот, то по силата на множество реалности /фракталност,
холограма, ентропия,…/, ние се обвързваме с тях, независимо от материята
/тяло/, времето, пространството, … защото душата ни е спусната от
по-високо.
Вярата ни
създава реалност и колкото по-ярка, по-силна, по-чиста е тя, толкова по-силно
се обвързваме с обекта й. Всеки: и най-умния, и най-глупавия имат опцията „да
повярват и да се спасят”. Още по-красиво е когато и мозъка се разгръща, и
вярата расте – много световни умове са го показали.
Няма нищо
по-лесно и нищо по-важно за душата ни на този етап от менталното ни развитие е да
усилваме Вярата си в порядъка, в смисъла, в идеята, в Разума застанали в
основата на този свят. И когато втъчем
тази наша „вътрешна еднопосочност, полева сила, торсионна връзка” във всяка наша постъпка, дума,
представа, мисъл,…. ние утвърждаваме пътека между нас и света - субект на съзнателния ни живот.
Дойдоха ми
поне 20 ина цитата, които можех да напиша в потвърждение на горенаписаното, но
нека бъде по-просто: раят, към който
вървим се създава в нашата душа тук и сега, и основните инструменти са мозъка и
сърцето т.е. Вярата* и Любовта. Ако ги нямаме, ако не ги преоткриваме всеки ден
в себе си, ако не ги утвърждаваме, ако не ни превземат изцяло – нямаме ключ за нагоре.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всяка
информация, която мозъка ни сглоби или получи отвън, веднага, автоматично променя
биохимията в нас. Емоциите ни са следствие от натрупаната информация, заедно с „химията”,
която ни е донесла тя. И една новина може да ни донесе удоволствие, друга да
доведе до неосъзнати спазми и блокажи в тялото.
Дори най-дребната негативна информация предизвиква биохимични, мускулни,
ментални промени, които вадят тялото ни от „изконната” хармонията, от заложения
му баланс. Всяка негативна подробност,
която допускаме да ни докосне – създава в мозъка ни трайна картина-дразнител,
която съществува толкова дълго, колкото дълго сме дисбалансирани. И няма значение дали разбираме това, дали си
спомняме всяка подробност – мозъка помни и внася промени първо на химично,
после на клетъчно, после на органично ниво и т.н..
Идеята на тази страница е да осъзнаем, че всяка информация, която достига до сетивата ни /независимо дали я осъзнаваме или не/ внася промени и ние сме отговорниците по допускането тя да ни „докосва” и да ни променя. Можем да се научим да ниглижираме онова, което сме убедени, че е манипулация, лъжа, информационен шум или просто излишък. Можем да се научим да произвеждаме информация, която да ни стимулира, да ни разгръща, да ни лекува, да ни променя вибрационно в желани нива. И понеже темата е почти безкрайна, нека, ако е възможно да го кажем с едно, две изречения:
Винаги мисли позитивно, говори само добро, общувай
с лъчезарни и оптимистични хора, бъди добронамерен към всички и независимо от
всичко, пази мозъка си чист, … и се научи
да заобикаляш негативния човек, да „пропускаш” деструктивната информация, да не
стоиш там, където се критикува, клюкари, мрънка, където се говори лошо за
когото и каквото и да е! Откривай
истината като приемаш със сърце всяка
позитивна и градивна информация, и анализираш с хладно спокойствие, когато тя ти
се предлага с негативна енергия или манипулация!
Едно от стъпалата в израстването ни като духовни същества е да запазваме в себе си Чистотата, макар, че се движим в свят, който бушува от вибрации, истини, лъжи, интереси, илюзии, посоки,… . Както Слънцето докосва всичко, но остава чисто, неопетнено, работещо, така и ние трябва да разберем и да преплуваме този свят чрез телата си без да това да ни замърси!
*Ако тези временни носители, инструменти, облекла/телата ни/ са толкова сложни и за направата им е отделен толова ментален, идеен, времеви потенциал - каква ли стойност и сложност имаме ние, душите?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Фракталността е част от структурата на този свят, защото така „Бях Един, ще стана много”. И като се мултиплицира вътре в себе си/Бог/ и обвърже всички свои копия, те ще интерферират, ще резонират, а само така Безкрая може да се „увеличи” и усложни. Но фракталността има измерения и най-интересно е това на съзнанието! То, съзнанието е заложено в нас като основна и задължителна структура на памет, реакция и живот. Ние сме в началото, в зараждане на съзнанието и това може да се види в поведението ни, в историята на нашата цивилизация. Но колкото по-градивен и по-смирен е един разум, толкова по-лесно изгражда съзнание. Все още сме в „началото” на живия фрактал на осъзнатата еволюция и нямаме нито познанието, нито силата вибрационно да офиняваме и тялото*. Но с времето и разгръщане на градивната съзнателност, както и с всеки процент реализиран мозък – ще можем все по-лесно и все повече да променяме носителя си /тялото/, докато достигнем ония висоти, които други цивилизации са могли и могат сега: трансформиране, преображение, възкресение, … . И тогава няма да се чудим как така възкръсналия Исус влезе през вратата /буквално/ и яде риба с апостолите или как „събуди” тялото от смъртта и т.н.. Съзнанието е онзи феномен на живота, който ни отличава от мъртвата материя и ни издига над растения и животни. Но за построяване на Космично Съзнание ще трябва да изоставим примитивния битовизъм и суетата, инстинктите и агресията, войните и безверието, … и да развием мозък, информация**, воля, вяра, сила, чистота, „спасение”, своя съдба, … чрез вътрешно възпитание, трансформация и труд. За да станеш велик математик, шахматист или спортист, трябва всеки ден да отделяш часове за това. Като младеж играех много интензивно и успешно шах и помня, че тогава четох автобиография на Карпов – как по 8 часа на ден играе с осъзнатата амбиция да стане пръв. Тази целенасоченост видях и у няколко други известни личности през живота си. Самата воля, труда и маниера да осъзнаеш целта и да я следваш постоянно и последователно е гаранция за успех. Така е и с нашия духовен живот: ако не отделяме време, воля, усилие за да се променяме, да се развиваме: всички думички за духовност, за „трансмутация”, за спасение на душата, … ще останат само шарен жрих в краткия ни живот!
* Фази на тялото: всяка наша мисъл, емоция, дума,…
променя тялото както на химично, така на енергийно ниво. С повишаване на силата
и честотата на вибрациите ни ще можем да променяме тялото към по-финни, ефирни
нива. Всички развити цивилизации са преминали през този заложен в нас инструмент:
да променяме материята в името на съзнателната еволюция.
** За разлика от материята, информацията се умножава непрестанно в прогресия т.е. еволюцията на съзнанието е много по-бърз и прогресиращ процес от еволюцията на материята. Простият пример онагледява това: ако имаш ябълка и я дадеш на друг - той има, ти не. Ако имаш знание и го дадеш на друг - двамата имате.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ти потенциално си една от тези единици! Целта
ти тук, в материята е всички тела да бъдат осъзнати /подредена хармонично
информация/ и водещото към спасение тяло /енергийно поле/ да може да приобщи останалите.
/нека не забравяме, че Исус се възнесе и с физическото тяло/. Целта ни е да усилим чрез осъзнаване своя дух
дотолкова, че разумната му власт да може да издигне колкото е възможно повече
от системата ни. /има йоги в Хималаите,
които могат да трансформират физическото си тяло в светлина и обратно/.
Това е една от хилядите изумителни подробности и сили # на заложената в нас същност. Пиша това не защото много хора в това столетие ще достигнат тези качества и ефекти, а за да представя колко невероятни феномени има скрити в нас. А онези, които използват и управляват тази цивилизация, знаят за тези възможности и винаги, когато човешкия род достигне критична точка за качествена промяна – тези хора/същности***** спретват войни, кризи, пандемии,…. всякакви отклоняващи вниманието, енергията и живота „събития”.
Ако осъзнаваш кой си и каква е идеята вложена
в теб ще запазиш пълно равновесие към
целта и /по възможност/ стремежа към духовност /1/,
относителна независимост /енергийна, емоционална, физическа,…/ /2/ и честен градеж
на благоденствие /3/. Ние сме
програмирани същества и независимо кой и колко ще ни пречи – предначертано ни е
да се развиваме, да преоткриваме невероятните качества и сили заложени в
нас. Този живот е състезание, което
печели постоянния, последователния, неуморимия и наградата е вечен, осъзнат живот. Има същества и същности, които се хранят от житейската
ни енергия и всеки ден правят всичко възможно /с медии, закони, суета, битовизми,
политика, филми, …/ да задържат еволюционното ни развитие, защото робите нямат нужда от
крила.
Когато осъзнаеш величието на това, което си – никой не може да те пороби, не може да ти отклони вниманието, не може да плени сърцето и ума ти с дребнотемия, илюзии и натрапени грижи. Твоята сила, твоят път и твоят избор е в пълното, дълбоко, адекватно осъзнаване на реалността!
* Невероятната красотата на Космоса все пак е
несравнима със сложността на разумния живот.
** Душата е като склад
за информация /подредена енергия/!
*** „Културата на сърцето” започва с разбирането,
че негативните емоции са израз на токсикация
и болест или водят до тях!
**** Мрежите на небето са необятни, защото никой не
може да се провре през тях незабелязано. Лао Дзъ
***** Всяко отдалечаване от реалния живот/анализ е
стъпка към психично отклонение.
# Съвсем целенасочено избягвам темата парапсихология, макар, че съм запален по нея /теоретично и практично/ още от юношеските си години. Тя е специфична и необятна т.е. тя е за друг блог.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Както
през други трудни времена, така и днес, всяка духовна единица е подложена на
проверка. Емоции, енергии, илюзии, … от
войни, вируси, инфлация, битовизми, … света
напористо иска да „влезе” в теб и да те "подреди" вибрационно. А това не нарушава ли
вътрешната ти хармония? А кое всъщност е важното, ценното, „великото*” в този свят!
Единствената ценност това си ти!
Светът,
животът, средата, … всичко и всички дори
да крещят в ухото ти, дори денонощно да атакуват сетивата, емоциите, ума ти, Ти пак оставаш единствения отговорен - душата да запази баланс в полярността. Защото /отново/ ти, духовната единица си единствената ценност! Нали заради душата е направен света, а не обратното? И с времето ще осъзнаеш, че целта на тази
Матрица е да те отклони от тази идея, от пътя ти като душа, … да изземе
активността ти като достолепен господар на Духовната /и ментална, и емоционална/ система,
която си**. Хора, социални идеи и интереси, винаги ще се опитват да ти вменят ролята на
работник, на служител, на унифицирана единица, на длъжник, войник или потребител, докато
ти дори да не знаеш днес си невероятна по сложност система с още по-невероятна
цел.
Всеки и
всичко, които в този живот те карат да се чувстваш нещастен, незначителен,
непотребен, нищожен, стресиран, … са всъщност елементите на изкусителната Матрица, която някои наричат дявол, зло или съдба!
Всеки и всичко, които в този живот те карат да се чувстваш щастлив, важен, нужен, специален, уникален, спокоен, … са всъщност пътеки към твоето дълго и "спасително" осъзнаване на Същността ти, която някои наричат Бог, светлина или лична воля!
* „По велик е този във вас, от онзи в света” Христос
** Колкото по-осъзната, по-просветлена, по-еволюирала е една душа, толкова по-спокойна, по-хармонична, по-самостоятелна е нейната вътрешна среда.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всеки от нас има свой вибрационен свят, който може
да бъде измерен и оценен. Всеки от нас
се намира някъде по скалата* на спокойствието, на доброто, на ценностите,… А
морето на света става все по-бурно и превзема все повече от душите по тази
скала отдолу нагоре. Хората с ниски
вибрации т.е. хората на страха, на суетата, на материята, на бурната емоционалност, на плитките анализи, на бързите решения, … са първите, които ще
бъдат залети от суматохата на съвремието. Войни, кризи, вируси, манипулации,
лишения,… ще „отнесат главите” на нисковибрационните души още преди да са ги
докоснали.
.jpg)
Започнаха
и идват още „интересни” изпитания. Ако
не се движиш непрестанно нагоре, водата ще те застигне. Това е състезание, наградата, за което си ти!
И ако не ставаш по-спокоен, по-прозорлив, по-одухотворен чрез вяра и разум, ден
след ден, то тъмните води на матрицата ще залеят и твоето съзнание.
Все
повече политика, икономика, битовизми, обществени
настроения, конспирации и страхове ще
искат да „влязат" в дома ти, в ума ти, в сърцето ти. Но ако там е вече пълно
с безкористна любов и ясно съзнание, с усмивка и вяра, с Бог, … ще останеш остров на
спокойствието и фар за светлина, и това е част от спасението на твоята душа и тази
на близките хора до теб. Дошло
е време за проверка! А след това е жътвата!
* Примерна скала:
Всеки човек има пред себе си целия диапазон от честоти, които може да изпита. В този живот той ги създава и преживява, и утвърждава, нещо, което се записва в душата и я трансформира. Те могат да го приобщят към един от трите свята: материалния, смесения, духовния /морфогенетичен/ и така всъщност се "пише" кармата!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За да следваш т.нар. път на духа, трябва да знаеш подробности за различните пътеки и да направиш своя избор осъзнато и без неясни импулси**. А освен познание, трябва ти и воля да следваш стиктно посоката***. И колкото и оскъдни да са ти теорията и практиката, направиш ли своя избор на посока, тръгнеш ли – започваш сам да пишеш своя уникален Наръчник за спасение.****
* На всяко от нашите нива са възможни
крайности, които да затруднят движението по ординатата /посоката на духа/. Да
гладуваш до изтощение или да преяждаш, да си свръхемоционален или да си безчувствен,
да искаш да знаеш всичко или да не си прочел и една книга, свръхорганизация или
пълен хаос и т.н.. Всяка полярност смущава духовното пътуване /мисля аз/!
** Още
на младини, когато изследвах сектите с лично участие, а и защото трябваше да
изнасям разяснителни лекции по училищата, установих, че мотивите за „вяра” са
много и голяма част от тях са твърде
егоистични и несериозни. Страх от смъртта, приобщаване към удобна общност, корист,
укротяване на подсъзнателно напрежение, търсене на отговори, …. много са. Само движение към Истината отвъд его и „психиатрия”,
може да устои на време и препятствия, и да даде траен резултат! Точно като любовта!
***
Когато избереш /освен материалното оцеляване/ да оцелееш и като душа, трябва
набор от ангажименти на всички нива: не можеш да занемариш тяло, да изтървеш от
контрол емоции, да задълбаеш в ментално дерзание, да замърсиш енергийната си
система, да се обвържеш с догма или група и т.н..
****
Всеки пише своята книга на живота и
търси спасение от лабиринта, според нивото на което е. Дори простоватият рибар може
да достигне „изхода”, компенсирайки с добро сърце и вяра, докато големите книги и думи, може би няма да спасят
професорската душа. Има толова варианти за спасение, колкото души има. Но смятам, че всеки личен „наръчник за
спасение” води енергията ни в правилната , ако
в него присъстват: любовта, вярата и волята!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Пиша
това, защото съвременният човек все повече свиква с тази изродена реалност****. Все
по-удобно и по навик приемаме: алчността за нормален мотив, … извратените неща, които трябва да
приемаме толерантно и да ги виждаме във всеки филм, … негативната и често
фалшива информация от частните медии, … . А нашата душа е невероятно сложна и важна същност, която обаче е заливана от
нисковибрационните филми на този свят /разбрахме чия собственост е той/ и е принудена да приема за нормално неща,
които не са нормални и които подтискат
светлината и силата й. Могат да бъдат
писани хиляди примери както от историята, така и от динамичното ни съвремие за
заразната бездушност, за антидуховното възпитание и съревнование, които
инспирира в човека т. нар. държава, но това е друга „книга”.
Идеята е да осъзнаеш „на кой свят се намираш”, да запазиш хармония
и път, да разбереш, че този свят е изпитание, а не удобно място за
размножаване. Ние сме духовно същество, което е спуснато за да утвърди
същността си и да докаже потенциала си и своето качество и чистота, без които
няма да ни „събудят” там горе, в Духовния свят.
* Когато
Исус е изкушаван в пустинята, Дявола му предлага: Ще ти дам всички царства на
света и славата им, ако ми се поклониш … /по памет/. Щом Дяволът предлага всичко на този свят, то
явно чие е то! … А /за уточнение/ пред Пилат Исус казва: моето царство не е от
този свят.
** Има
държави и етноси, чиито души от хилядолетия са вкарвани в колковоза на неестествена, ретроградна, "безчовечна" действителност.
Като започнем от епохата на жертвоприношенията, минем през Средновековна, католическа
Европа и стигнем до децата на дракона или на третия райх.
*** Кое гарантира, че еволюцията на някои творящи живот цивилизаии не ги е смесила с техниката им и не ги е превърнала в "живи машини"? Кое гарантира липсата на жестокост и бездушност из Космоса?
**** Повечето хора нямат представа кой и как пише историята, ... кой и защо създава и контролира цивилизации като нашата, ... какви хора и организации задкулисно дирижират човешките съдбини, ... къде /Индия, Месопотамия, Египет/, защо и кой създава религиите, кой ги използва до днес и с какви мотиви, ... . И ако всички илюзии и факти, с които са свикнали виждат като "изродени", то благодат е че не познават самата истина!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако
гените, средата, етноса, образованието, семейството,… определят живота ти и
имат сила над твоите решения, то реалността, която ще „докосне” вибрационно
твоето съзнание е онази, която са формирали хората около теб. Ако съзнателно не
можеш да надскочиш гените си, обществената енергия, вибрационната и емоционална среда около
теб, то това значи, че си още твърде слаб за да контролираш съдбата си. А различните степени на реалност се изкачват с
вътрешна сила, с лично изграждане и трансформация. А сред тези етажи от „подредена” енергия, само
горните са „спасителни”. Вътрешният
градеж, съзнателното израстване, целенасочените импулси на аза, … това са все лични решения, които разбираме и
вземаме сами.
Светът всеки ден ни атакува с вибрации, с емоции, с планина от информация, с лични битови и сърдечни битки, които съзнанието ни трябва да прекоси чисто и силно т.е. всеки ден да излизаш по-опитен, по-мъдър, по-силен … и това е лично решение. Дали ще надживееш материалните импулси, общите емоции, генетичните и химически програми на тялото е въпрос на съзнателно развитие*. И началото на съзнателното израстване е с разбирането, че трябва да си господар, контрольои на онова, което се случва вътре в теб и на онова, което те атакува отвън. Разбереш ли че можеш, че трябва, … направиш ли го – ставаш постепенно водач на съдбата си. Не гени, не среда, не пари, не вируси, не война, не политика**, не религия, не колеги, не отношения, не емоции, … определят съзнанието ти, вибрациите ти, светлината в теб, силата, посоката, съдбата,… . Колкото повече знаеш, колкото повече можеш, колкото повече искаш от същността си – толкова по-малко ще те интересуват, ще те докосват шарените илюзии и филми на матрицата.*** Когато нашето съзнание достигне този етап, едва тогава започва нашето пътуване в духовната еволюция. Ако гените /от Демиурга на материята/ са те създали такъв - прекрасен и проявен, можеш да продължиш нагоре, над материята само със съзнателна душа /от Бог/.
* и не забравяй, че душевните дефекти водят до физически.
** всъщност колкото по-малко разбираш от политика /например/, толкова повече се вълнуваш от нея.
*** Но
ако богомилите /например/ са бягали встрани от обществената реалност, повечето
хора сега нямат възможност да се дистанцират от сетивния и вибрационен поток на
динамичното ежедневие. За това мисля, че днес спасените ще са по-малко на брой,
но пък по-силни!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Когато достигнеш
честотите на безкористната доброта, … когато вярата и любовта изпълнят ума и
сърцето, … когато съзнанието за безсмъртие*** и божественост освети напълно
Будната ти душа, тогава всички гореспоменти „ако” изчезват.
За да
достигнеш необходимата /честотна/ височина за "полет"/еволюция/, трябва да се
превъзпитаваш всеки ден! Докато се радваш на живота/1/, докато наблюдаваш и
изследваш/2/ парадигмите на този свят, ти е необходим и трети вектор на
поведение: вътрешна, съзнателна трансформация.
Тя има много методи: градиш навици, обясняваш на мозъка, повтаряш заради
съзнанието, потретваш заради подсъзнанието,**… . Енергията следва съзнанието и ти сам можеш да я насочиш натам, където трябва за да направиш това пътешествие, наречено живот – смислено и красиво:
Наблюдавам, докато благодаря и се радвам на всеки ден и на всяка душа, която срещам по пътя, ... изучавам важните мистериите и всеки ден се питам: какво още трябва да променя в себе си за да изкача поредното стъпало към целта /Бог/. Всичко останало, колкото и сериозно, сложно, и вълнуващо да ни го представя околния свят е само суета и илюзия!
* /лично мнение/ Смисълът на живота не може да бъде
написан като константа, защото всеки се намира на различен етап от духовното си
развитие. Ако за един смисълът е оцеляване, размножване и благоденствие, то за друг
вече е разгръщане на потенциал, за трети – любов и вяра, за четвърти познание и спасение и т.н.. Едно е общо –
смисълът, макар и сбор от нива за преодоляване е житейска композиция заложена в
нас т.е. ние, одушевените и вътрешния ни път – обобщава смисъла!
** + заклинание, мантра, молитва, визуализация,
концентрация, магическа формула, ментално или морфогенетично упражнение,
аксиома, ритуал, … .
*** Изграждане на мислене, стериотип, мироглед,
поведение,…. на базата на съзнание за безсмъртие, на съзнание за нашата
божественост /Бог пребъдва=съществува вечно в нас и ние в него/ е важен, ключов момент в
нашето духовно развитие.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Преди /доста/ повече от 30г. трябваше да защитавам реферат върху книгите на Горбачов /бях
класиран за национална защита/. Аудиторията от професори и преподаватели с
искрен „социалистически” блясък в очите, реши да ме попита: „Ще успее ли
комунизма?” Знаех, че и двата отговора бяха грешни. Отговорих им че всяка идея има шанс, ако
попадне на хора, дорасли за нея! Настана
голяма тишина. Та, сега се сетих за
това, когато наблюдавам техническото развитие
и духовното /+ информационно/ нарастване. Бих повторил същите думи: техниката може да
се окаже заробваща или вредна, ако попадне в същества, които не са готови да я употребят за развитие. Освен това
днес познаваме повече как да копаме
измислени биткойни, отколкото къде/какво има дух и как той ражда поле, … или знаем
всико за футбола, за готвенето, за гримирането, но нямаме никаква представа за
своите енергийни тела и техните разширяващи се нагоре темпорални програми. Когато някой навлезе в нивото на Космическото
съзнание, той не забравя „материалното” познание, напротив – вниква по-детаелно
и творчески в него, но успоредно с това поема лавина от десетки хиляди теми
и въпроси, защото над нас има живи и сложни светове, и още по-сложни пътища към
тях.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тялото ни е фрактал на Вселената, както духът /душата/ ни са холограмен израз на един висш духовен свят. Никой и нищо не трябва да унижава великата същност, която сме. Ако да знаехме, колко сложно и съвършенно е духовното ни тяло, бихме изградили много, дебели и неразрушими колони, които да държат душата ни високо над материалните илюзии и перипетии, които ни спретва света и бездушните му същности. Открий онези истини*, които държат съдбата ти високо над ниските вибрации** около теб, и чрез които ще запазиш душата си от хаос, стрес, невежество, агресия,… все неща, които унижават и задушават Висшето Духовно Същество, което си!
%20(1).jpg)
* за да ги откриеш, трябва да си независим от
емоции, от настроения, от пороци, от суета, от догми, от религии, от политика, …
и трябва да знаеш кои са реалните и здравословни за душата пътеки. Дали „независим,
наблюдаващ разум”, дали „спокоен позитивизъм”, дали „безкористна любов”, дали „вяра в Христос”,… ти избираш, защото пътя и
душата са твои.
** Когато свикнем да допускаме ниските вибрации отвън, започваме да си ги произвеждаме и сами. Постепенно и неусетно можем да станем черногледи, критикари, негативисти, песимисти, без да съзнаваме, че всяка негативна дума привлича такава енергия, такава съдба, такова бъдеще.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако душата е будна ще се попита – как да се справи
с уроците в тази Вселена, как изправена и достолепно да премине през „тъмната
долина”, как да запази и умножи величието вложено в нея по рождение! Какво в нея ще й помогне за да устои? /ето
част от моите скромни отговори днес/
Спокойствие, защото е заместила суетата и безидейността на материята със знание за същността
и смисъла. Позитивизъм, защото стреса
и егото са потушени от Живот в идеята и посоката, заложени в нашата душа. Светлина,
защото, където има добродетелност и благодарност започва да свети. Вяра,
защото който е прочел и изживял думите на Христос ще премине от вяра към знание,
от там към единение и накрая към спасение. Любов,
защото това извечно усещане за единство, за връзка, за гравитация между душите,
ще роди онази тишина, онзи вътрешен мир, онова търпение, чрез които ще градим
нови и красиви светове. Воля родена
от силен дух зад изградено съзнание. Чистота
на всички нива, защото силата на същността ни нараства като премахнем илюзии,
пороци и материални „съкровища”.
Последните времена са тук – и в медиите, и в
семейството, и в главата ти, … навсякъде! Светлината в теб или тъмнината – ти избираш!
И независимо дали си чувал притчата за сеяча, дали искаш да знаеш, дали не
искаш - бъдещето на вечната си душа градиш
сега, а пък тя, Жътвата
никога не е спирала.
.jpg)
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
119. Този
живот си има уравнение – просто, лаконично, изчистено и с непоклатима логика. Когато човек го
разбере, нещата „олекват”, всичко става ясно, пътят се изправя сам, щастието
идва отвътре и разбираш, че всъщност всичко зависи само от теб, от твоя избор,
от твоето усилие да следваш логиката отвъд всяка илюзия. Но понеже сме смесица от два свята /дух и
материя/, неминуемо в нас се формира его. То ни държи отделно от всичко
останало*, то формира „състезателния” свят, който сме си спретнали тук, то ни
подтиква към егоизъм, алчност, суета, илюзии, … . и докато „гладният” ни дух пръска ценна енергия, докато гони фата моргана, родена от неукрепналото ни съзнание – в повечето случаи
живеем в тъмнина, нещастни и объркани.
Този
живот си има уравнение - Бог, Ти и Пътя, който трябва да изминете помежду си! В това уравнение от два субекта и едно
действие няма нищо сложно. Не е необходимо съзнанието да изкачва планината на
паметта, нито мозъка непременно да превземе себе си до краен предел, … . Не е необходимо нищо повече от ясно съзнание
за реалността и идеята в нея. Ще можеш
ли да удавиш егото в пълноводната река на осъзнатата вяра и на безкористната любов?
Наблюдавам съвременният свят: все по-луд, все по-суетен, все
по-отвлечен, все по-замъглен в бръмченето си /то войни, то цени, то болести, то
пропаганда, то лъжи, то безпаметно правене на хиляди ненужни неща, то обърнати ценности и "герои", то провокирани кризи, … /. Наблюдавам съвременният човек: все по-трудно
е да го спреш за минутка размисъл, да го провокираш да мисли сам, да го
предизвикаш да сложи на везните онова, което смята за важно. Все повече прилича на объркано и изнервено дете. А формулата е проста: има Извор на живота, ти
си Живота и вие трябва да се слеете - това е мистичната логика. Всичко останало е миражи на егото, мъгли от
материя, капани за наивни души!
Онзи,
който разбере това, открива колко е освобождаващо за съзнанието и колко е красиво
и сложно за душата!
* и все някога ще приемеш напълно и с умиление, че всички, които срещаш, независимо как ти изглеждат и какво изпитваш към тях - са Божии фрактали, духовни парчета от горе ... като теб!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Узряването на душата премахва илюзии. За много от
тях съм споменал в този блог, но днес се сетих за още една. Няма да я коментирам, а само ще я разкажа по
памет, та който може – да разбере пълнокръвно, посланието за роли и илюзии. На
една жена мъжът й починал и след време се омъжила за брат му. Но след година и
той починал, и тя взела втория брат. Той също умрял и така до петия. И в старото
еврейско общество се завъртял казуса: на небето как ще си я поделят? И попитали Раввуни /Учителят/: Кажи Исусе, кой ще й бъде мъж на небето? – Никой!
На небето няма съпрузи, няма родители, няма роднини!
** Емоциите променят гените, гените носят или
отнемат светлина.
*** От извесно време живея по системата си „21”. През период от 21 дена преодолявам по едно лично
несъвършенство /грешка/, или добивам ново качество, или навик. Препоръчвам! Всеки може да
открие, дори при кратък, повърхностен самоанализ черти на характера, телесни
пороци, етични „дефекти”, енергийни недостатъци,... които са онези петънца, пречещи ни да живеем спокойно и правилно. Дали ще е нетърпение, песимизъм, алчност, безспокойство, алкохол, ….
имаме си малки дефекти и ако ясно осъзнаваме божествената си същност и път, само за
21 дена можем да пренастроим системата си така, че стъпка по стъпа да изчистим
душа, разум, тяло,… дори да са ни нужни 10, 20 или 100 такива серии /по 21 дена/.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако си
силна душа вярата и волята ти са осъзнати и непоколебими. Ако си силна душа нито човек, нито медия, нито
житейско събитие,... ще наруши позитивното ти спокойствие. Ако си силна душа погледът ти при всяка
житейска буря ще остане оптимистичен и чист. Ако си силна душа неизбежните трудности не те тресат,
нито внасят хаос или негативна емоция в теб.
Силната душа не иска нищо, защото нуждите й не са от този свят*. Тя
прощава, защото е над, … тя благодари, защото познава доброто, … тя обича
бекористно и въпреки, защото сърцето плете
жизнени връзки, … тя топи егото в себе си, защото доближава духа, … тя по-ясно осъзнава себе си и света,
защото надживява животното, докато храни Бога в нас.
Никой не живее в непрестанна тъмнина. Никой не живее и цял живот безгрижно. Всяка душа има плетеница, житейски килим от светли и тъмни събития, които проверяват как тя реагира, какво изгражда или събаря след тях. Този свят е за това – прекарва ни през различни животи и събития за да се види: ти слаба енергия ли си или качествена***. Може вярата, любовта, разума или пък характера ти да са в основата на твоята сила – всеки си има различен цвят на душата. Едно обаче е ясно: живот в Материята е като рибарска мрежа**, в която Великия Рибар хваща едри риби, силни души, качествени личности. А „всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън” /Матей 7:19/
* Желанията и материалните ни удоволствия са
толкова много и големи, колкото по-преплетени сме с материята, с биологията, с „животното”
в нас. Осъзнатият дух се грижи за тялото като за храм, без това да увлича
главата или сърцето му. По силата на емоциите, които влагаме, когато битовизмите,
хорските енергии, житейските събития,... ни
притискат или ни награждават – всъщност можем да определим колко материални или
колко духовни сме.
**Исус на Петър: Не бой се /да дойдеш с мен/,
отсега човеци ще ловиш. /Лука 5:10/
*** Качествената, чиста, здрава душа не търпи страх, агресия, негативна информация в себе си. Когато тя започне да допуска и да се притегля от подобни нискочестотни емоции, мисли, импулси, това означава, че в нея са започнали деградивни процеси и дефекти. Това сега е модерно и "заразно". Все повече са хората, които изпитват неосъзнато влечение да "чопкат" апокалиптични теми, криминални хроники, чуждо нещастие, песимистични прогнози и да търсят чрез своята стаена агресия евентуална "световна справедливост". Все по-редовно и ярко, известни културни, известни, медийни лица започват и завършват интервютата си с критика, мрънкане, "песимистични" и негативни думи. То винаги има основание, но умножаването, безсмисленото повторение на "криви подробности от живота ни" не променя света, а храни енергията на тъмната карма. Приобщиш ли се към тенденцията да умножаваш и да се "храниш" с негативна енергия - душата ти неусетно потъва. Дръж душата си в светлина, позитивизъм, чистота, градивност, оптимизъм, благодарност, търпение, ... . На Бог такива души му трябват!
/ Докато пътувах днес, тази тема ми се въртя в
главата, като отговор на все по-забележимото „психясване” на малкия човек,
което се инспирира чрез медии, кризи, политици, конвенции, нови закони, модерни
правила, медицински приумици, … . Общественият живот, енергия и маталитет, съвсем преднамерено насочват импулсите на аза в напрегнат хаос, който
може да „отнесе” много души./
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всички кризи, които са ни подготвили: от
вирусна, енергийна, военна, … до продоволствена, климатична, инвазивна имат
една основна цел: да станеш лесно манипулируем
и под контрол. Вероятността всеобщата психоза
да се увеличи е много голяма! За
това ще напиша още няколко идеи, които биха
ни помогнали да „прелетим” над „полуделия от алчност и експерименти” свят*.
1. Разбира
се - запазване на спокойствие и
позитивизъм, както и елементарен икономически
нюх**.
2. Да разширим прозореца на нашето съзнание
т.е.
да мислим критично и сами, да не допускаме негативизъм и критикарство,
да храним изконното си усещане за свобода, да утвърждаваме представите си за красота, за безсмъртие, …
3. Да
усилваме „вътрешния” човек като осъзнаеваме все повече Истинската си
същност, както и Истинския си път. Да отстояваме своята божественост и светлина
/ тя, активната душа свети през очите, клетките, чакрите, емоциите, … за да
стопи тъмнината, грешките, болестите, дефектите,… /. Проявата на характер, на стабилно поведение,
на вътрешен ред, на сила, на воля, на постоянство, … са неща, които подсказват,
че вече градим човека вътре, който реално сме всъщност. Само силният вътрешен
човек може да опази душата си! / А има
много врати, през които Дявола влиза в нас – егоизма, сребролюбието, гнева…. Липсата
на любов***, вяра, истина, морал,… също отварят такава врата/.
4. Всички
може да пеят в До минор, ти си пей твоята песен в Си мажор. Понеже повечето
медии отдавна са частни, … понеже повечето хора поддават на сугестия, … понеже
ниските вибрации са най-заразни – непрестанно ще бъдеш атакуван от информация,
от енергия, от честоти, които не са здравословни както за тялото, така и за
душата. Бъди антена и отстоявай своята
честота! Научи се и да променяш честотите, когато и както поискаш /ето това
е част от трансформациите на Хермес Трисмегист/. Да не забравяме и че утвърдената в нас вибрация ни обвързва с
определена реалност от йерархията на света.
Знаем, че трябва да минем и през живота, и през смъртта. За това ни е ясно, че всичко отвъд „сега” е илюзия и не трябва да отлагаме нищо. Не трябва да отлагаме радостта от деня! Не трябва да отлагаме осъзнаването на реалността! Не трябва да отлагаме всяка промяна, която ни помага да излезем от Лабиринта! Не само за зороастрийците или богомилите, но може би за 99% от всички древни мислители и религии: този материален свят е „дяволски” и неговата цел е да завърта все повече души в своята енергия. Ако все отлагаш спокойствието, радостта, осъзнаването, израстването, … този свят все някога ще завърти и теб, и ще те пороби!
.jpg)
* „Полуделият от алчност” свят все повече иска да
превърне всичко природно в частен, в търговски продукт: семена, храна, вода, лекарства, имунитет, …
хора.
** Нови навици, инвестиция в подценен имот или
трайна храна, търговия с храна и производство на електроенергия,… . Този разговор
съм го водил десетки пъти на маса с приятели, които разбират /или са
инвестирали/ в това. / Благодарен съм за което! Пък и доста от нещата
направих/. Един купи фотоволтаици, друг разбира от
климатици,… та след толкова думи и идеи
основния ни извод е че в такива времена, трябва да: промениш временно хранителните си навици
/малко и сурова храна/, да се топлиш на дърва комбинирано с климатик, да
изоставиш временно всички глезотии и излишни разходи, да инвестираш свободни пари в имот /ако
разбираш от това/, а джобните над 2-3хил да са в евро и т.н., и т.н..
*** Любовта и егоизма са в противовес в нас – ако едното
порасне, другото се смалява.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеВ моята торбичка има три големи и множество малки бисера. Първата голяма перла, която изграждам, оформям в "черупката си" от 40 години е любов и познание към Бог. Втората е любов към няколко души, за които безусловно бих дал и живота си: жена, три деца, внучка, ... . И третия маргарит са книгите и по-точно истината /по този случай да споделя, че имам 82 страници с "технически" изречения-заглавия на окултна тематика и в следващата част на блога ще започна да ги развивам/. А другите и малки съкровища, които ще отнеса - са всички хора, които съм срещал, всички бездомни животинки, които са живяли при мен, всички картини на щастие - трудните моменти ги забравям, кроткото ми влечение към музиката, билките, пчелите, дърветата, пейзажите, спокойните вечери срещу камината, ... + хиляди малки, красиви спомени. Това е! Не искам и не търся повече! Утре да си ида - ще го направя с пълна и спокойна душа!
ОтговорИзтриване..впечатляващо откровение!Благодаря!!!..
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване"... и никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" , "...никой не е видял Бога", " Ще ти покажа неща, които ангелски очи не са виждали и човешко сърце не е докосвало /към Юда/". Иисус. Темата е много дълга и ще отделя време през зимата да надникна поне малко в мистерията Исус.
ИзтриванеНо и не забравяй, че "неговата молитва" започва с: Отче Наш! За осъзнатият личността на Исус и Отец /"Аз и Отца Едно сме!"/ е техническа подробност от Ипостаса. На ниво сърце, любов, връзка тези разграничения отпадат! От много години обмислям за едногодишен "отпуск", през който да се отдам на детаелно изследване на личността, явлението, мистерията Исус.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеПреди време в късния ми пубертет, въпроса за Смисъла на живота ме беше обзел и разтърсваше същността ми. Когато го зададох и на теб, получих отговор, който не очаквах. Отговора разбрах сравнително късно, макар и да беше буквален. "Ти си зацапано огледало на Бог, изчисти огледалото и ще видиш образа." Наивно смятах, че смисъла е нещо външно, което трябва да намерим, а ключа е бил пред очите ми през цялото време. Сега съм благодарна, че имам възможнастта да работя и да се уча ежедневно. Тази работа е изцяло вътрешна, за изграждане на добродетели, отношение към живота, разумност, интелект и степен на съзнание. Работа чрез малки ежедневни стъпки, прилагане на любовта, анализи на себе си и промяна. Зная, че пътя нагоре и навътре става все по - тесен и стръмен, но връщане назад няма, когато си видял как пламъка на Божията любов, мъдрост и истина гори пред теб! Благодаря ти сърдечно, че споделяш опита и знанието си с нас, това е безценно за мен! Когато чета блога осезаемо се променя възприятието и честотата ми, отдавам го единствено на това, че душата пие жадна от кладенеца на истината!
ОтговорИзтриванеЗа такива като теб пиша този блог! Правиш ме щастлив!
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТ. нар. органична връзка е ниво на единение, което съответства на нивото на съзнание. Колкото повече познаваш, колкото повече доближаваш и обичаш някого, толкова повече "кабели" ви свързват. От личният си живот съм установил, че с увеличаване на близостта между хората започват нови канали /телепатия, синхроничност, екстрасензорни усещания, .../. А в този случай: човек преминава през различни нива на близост с Бог и на определен етап връзката им достига усещане за единство, за неотменима връзка, за сливане. И тук се утвърждават и достигат апогей много профили: вяра, сигурност, спокойствие, вътрешна светлина, "края на търсенето", ... . Когато достигнеш този етап от пътуването си към Извора, сам ще проткриеш всички нюанси на това сливане и то ще обезсмисли много човешки понятия /битка, суета, хаос, карма, безспокойство, ... / за да придаде сила на съвсем други вибрации.
ОтговорИзтриване..красиво!...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеВярваш ли, че Разумната Вечност има нужда от медиатор? Тя си има всичко – идея, инструмент, „безвремие”,... . Докато умовете ни са антени, посредници, уникална творба на Демиурзи, душите ни са част от същноста Й и от Нейното „пътуване”. И всеки фрагмент от Вечния или върши работа и еволюира, или се върти в цикъл, докато не започне да изпълнява вложената в него идея. Мислиш ли, че Разумната Вечност гради милиарди години материя за да се случи нещо безполезно? Само от погрешните си модели заблуденият ум не би разбрал каква е функцията на душата, дали тя еволюира /спасение/ или е прост мозъчен продукт!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеПиши - кое в блога как ти е повлияло, какво е променило в теб и това ще ме зарадва повече от който и да е подарък! А като пишеш "безвъзмездно" и "парична стойност" - обещай си, че през новата година, щом срещнеш някой беден старец, ще изтичаш и ще му купиш хляб и мляко! Толкова е лесно да бъдем добри!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване„….като получите следствие на вярата, спасението на душите си”. 1Пет 1:9
Изтриване„И всяка твар ще види Божито спасение”. Лука 3:6
„И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим”. Деяние 4:12
Има още много цитати за „спасение” в Древните книги и като намериш точната дума/истина, с оригиналния звук и вибрация – тогава ще докоснеш силата й. Ще усетиш истината и ако не се носиш по повърхността, и щом я осъзнаеш ще си зададеш два въпроса: 1. променям ли света около себе си към по-добро? и 2. надраствам ли света, в който съм попаднал? А, спасението на душата е като че ли някъде напред, все още недоразбран казус за нашата млада цивилизация. Тя все още не схваща какви са правилата за излизане в Космоса /сред другите/, нежели правилата за излизане от Космоса, от материята.
Та, да спасиш душата си означава да изградиш ясно, непрекъснато съзнание изпълнено с истина и щастие, … и да я свържеш с Извора и със смисъла, … и да начертаеш градивен план, вибрационно издигане, поетапно връщане към творческото ядро на реалността. Душата се спасява, когато се смесва с духа и когато може да каже: „Аз и Отца, Едно Сме!”! Това е друго ниво на самосъзнание и на вибрация, и на живеене! …. Пък и нали, ако няма спасение, няма никакъв смисъл от тази материална игра!
Колкото по-екстремно е изпитанието/времето, толкова повече заложени качества се проявяват! Затова след 1000 години, когато погледнеш към този кратък кадър/живот ще видиш не само многото заблуди, труд и лично щастие*, но и многото усилия душата ти да получи уроци и да се трансформира в градивен елемент от безсмъртната общност /духовен свят/, от която произлиза и която го очаква като пълноправен и достоен член!
Или: Радвай се на живота, но и воювай за спасение на душата си!
* Щастието е спокойствие и удоволетворение, което някои етноси налагат като основни поведенчески правила: икигай /яп/, ошим хаим /евр/, ….
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеСъвсем точно!
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за цитата!
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеПрочетох го! Приятна смесица от познание, лудост и безотговорност. Връзката с колективното несъзнателно е признак за обременена карма и зависимост. Пиенето е символ на безпътица и умора. Но описанието на лудницата и нейните герои е красиво и много показателно за съвременното човечество. С годините все повече се убеждавам, че голяма част от хората имат нужда от психологична корекция, от повече любов, от повече нежност и внимание. Това, което прочетох е леко тъжно, леко дезориентиращо и може да бъде поучително само за хора напълно наясно с инерцията на материята! В общи линии този човек прави експерименти със себе си, защото няма сериозни планове и поглед в съдбоносната посока.
ОтговорИзтриване..благодаря!!!...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеДа, експериментирам! Ежедневието ми е все още твърде натоварено и успявам само да внасям корекции с хранене, йога, добродетели,... Иначе си "имам една мечта": достатъчно време за цял куп ментални, енергийни, кармични експерименти. Имам толкова идеи, искам и да прочета и разбера толова, че 200 години няма да ми стигнат за експерименти със себе си.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеХермес описва точно начина, по който трябва да се излиза от тялото. А, духовното тяло е едно от многото обвивки около духа, който сме и не бързай с представите - остави времето и усещането да внесат контурите.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеЧетвърти Изумруден скрижал /и по-точно на стр.14 от Изумрудените скрижали на Тот Атланта/.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеВсички тела, всички опции и инструменти си ги имаш по рождение. Представата с чакалнята е много красива! И не - Бог, Космос, светлина,... не са дестинации! През 90те години в Шуменският университет събираха 3-4ма екстрасенси всяка година и ги изследваха. Пращаха ни от Полша запечатани пликове с наименования на звезди /напр: 4656/ и ни караха да "отидем" и да опишем всички параметри /тегло, плътност, светимост, радиус, скорост на въртене,..../. За да тръгнеш на някъде, трябва да имаш идея, посока, ... представа за мястото, което искаш да видиш! И както енергията следва съзнанието, така и астрала пътува след тях!
ИзтриванеP.S.: В друга книга Хермес уточнява, че излизането от тялото е опасно начинание и обяснява защо и при какви условия. Моята препоръка е да не се експериментира с това, с лека ръка!
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеАко една лампа не е включена към електрическата система на къщата - тя съществува, но не свети, не е полезна, не изпълнява предназначението си. Винаги нагона за оцеляване е бил провокиран и това е част от смисъла на този свят, но ако светиш, ако си буден, ако си част от смисления живот на Цялото /Бог/ - всичко се подрежда в главата ти, всичко става ясно, красиво, смислено, .... И всички ръбове, скокове, пандемии, интриги, грижи, ... са части от илюзията на спящите души, теб не те касаят! Колкото по-осъзнат си, толкова повече се отдалечаваш от материалния цирк и толкова по-полезен и споен ставаш с Истинската реалност. /а как става това технически - прекрасна тема за разработване/.
Изтриване...дано я разработиш скоро!..
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеВсе по-малко, все по-рядко: мед, плод, зеленчук или орехи! Бавно и с инат се движа към бретарианците, ама ... много бавно.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеХа! Не бях влизал тук! Благодаря! Ще го изгледам щателно, когато се прибера от път. И това ми напомня, че мога да напиша страница с 2-300 медитативни упражнения, много от които съм изпълнявал през годините!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеНяма противоречие. Някъде писах, че пътищата нагоре са няколко: с любов, с познание, с дзен, с вяра, със законност,... . Всеки път е уникален и е успешен, ако води до правилното място, а не как го оценяваме днес!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване..."да хапне, пийне,… тия три неща"..- запазена марка!.:)..
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеУместен е! Твърде дългите ми изречения, понякога създават объркване, но разбирам, че си схванала смисъла! Душата ни е "нещото", с което сме уникални и битката за нея е единственото важно в този живот, и ще я печелим потушавайки егото, повишавайки вярата, обединявайки волята си с тази на Извора! /ето пак дълго изречение/.
Изтриване:)...хубави изречения...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване...не мога да ти се наситя , Тот!...никога не ми стигаш..
ОтговорИзтриване...и ние ако сме живи и здрави ..ще четем и учим ..Уроците ...
ОтговорИзтриване...аз съм за бързото и лесно " преформатиране" ..., но то така или иначе не се случва ...; явно от другите цивилизации не бързат за среща...
ОтговорИзтриване...не намираш за нужно да ме поправяш ..при все , че предния коментар е грешен ...
ОтговорИзтриванеНе поправям, не пренасочвам, не критикувам - казвам и правя това, което мисля за правилно, и уважавам правото на мнение, независимо дали съвпада с моето.
Изтриване...щот си пич!...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеАко вдишвам бавно, а издишам бързо - сърцето забавя ритъм,.... ако се храня със сурова, природна храна - не боледувам, ... ако правя йога - забравям за крампи, ревматизъм, схващане, ... Определени съзнателни движения чертаят нови физиологични пътеки. Така е и с мозъка, с психиката, с душата. И ние имаме инстинкти, но с повечето мозък /% на кг/ ни се предлагат нови енергийни, вибрационни, духовни пътеки, по които да се изкачат единици до по-финни реалности, наречени Небесно царство, "което със сила се взема".
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеСимон Мага /Влъхва/ левитираше. Преподойна Стойна също. Има десетки примери за хора, които са го правили. По всяка вероятност те не са знаели защо и как се случва това. Нито въртенето на тороса, нито изкривяване на пространствените линии над главата от 7а чакра, нито дихателните техники, които създават предходните ефекти,... . Но въпреки това са правили нещо, което 99% от хората приемат за "незаконно". В детството си срещнах човек, който притежаваше този феномен. Знанието и вярата не винаги вървят заедно, но могат да доведат до един и същи резултат. Пчелата нито знае, нито вярва, че може да лети, но резултата е на лице. Извода е прост: има много, понякога непонятни за нас пътища, които природата е заложила в нас. Ако знаеш повярвай, ако вярваш допълни с истина, ако имаш и двете приеми, че има още много успоредни пътеки, по които можеш да минеш в "разцъфване" на заложения в теб потенциал. А понякога просто "поискай и ще ти се даде". Ако не си задръстил живота и душата си с този свят, а си останал чист и осъзнат, мисля, че няма нещо смислено, което да не ти се даде, независимо дали разбираш начина, дали схващаш Играта.
ОтговорИзтриване...благодаря!...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеКъм момента съм ранена пеперуда! Теоретично готова за полет, но в реалността - непрестанно бомбандирана от житейски травми и нестихващи лични катаклизми, които хем проверяват колко и за какво съм готов, хем чупят част от крилата ми. Не се оплаквам от живота, просто споделям, че всеки порив за практика и летеж е съпроводен с мигновен отпор от неизбежни грижи. Така баланса между теория и практика все още е нарушен. От 4-5 години планирам уникална практична система /"7те стъпала"/ и всеки път, щом я започна - порой от незаобиколими житейски препятствия ме заливат. За последните 3 години нямам месец без драматична житейска драма /погребения, съдилища, болници,... /. Така, че пепрудата пърха, но още не е полетяла и примирено очаква поне една спокойна година в този живот, която ще е напълно достатъчна за невероятна трансформация!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеХората, които проявяват съпричастност, състрадание, благодарност,... са хората с жива душа! Небето обича такива хора и за това този свят ги "натиска". Нека приемем и доброто, и лошото с достойнство и без да спираме, без да губим светлина, без да топим воля. И след всяка сълза да ставаме по-устремени и осъзнати. Благодаря ти L.R. за милите думи! Единственото добро, което някой може да направи за мен е да ми покаже как по свой си начин се качва по-нагоре в Доброто, в Позитивното, в Просвелението, в Бог. А ако съм помогнал за това поне на един човек /освен на прекрасната ми жена/ - ще напусна това тяло щастлив.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеПоредният период от живота ми, през който няколко пъти се съмнявах, че ще доживея до другата седмица. Тежък период преминавам - вече 5 месеца нощите са кошмарни и още в 4 сутринта се разхождам в неистово очакване да изгрее Слънцето. Ама всеки сам да си носи кръста! .... Опитвам се всеки ден, всеки час да работя вибрационно, "да изправям кривото", "да разбирам отвъдното", да надмогвам житейските тежести и това да ме прави по-силен. Всеки ден съм в неравностоен диалог, докато така или иначе се справям с тривиалните житейски ангажименти. Никой не е облагодетелстван по рождение - всеки сам се бори да премине чист и спасен през този цирк, войната е за всяка душа и колкото по-високо се е качила тя, толкова този свят по-ожесточено я дърпа надолу. Бори се за чиста, богата и спокойна душа ... и няма значение какво се случва, а как преживяваш, а какво разбираш, а какво остава в сърцевината ти. Ако Житейската игра започне да определя живота ти, ако загубиш контрол над себе си като душа, ако поддадеш на външния натиск - ще се изгубиш на дъното на човешките вибрации, където бродят хората със закърняла душа.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози блог има съвсем друга идея и за това с този коментар ще приключа "личния момент". Животът ми като на повечето предполагам има два сюжета: материален и ментален. Първият е пълен с прозрения, чудеса и любов, и успоредно с това борба за оцеляване, онкология, погребения за родители и дете,.. множество неописуеми преживявания едно след друго. Другият свят е духовен, ментален, изграден от структури и истини, които градят бъдещ, много по-смислен и по-светъл свят. Вярата и представите ми за смисъла и живота са онзи еквилибрист, който е прав върху въжето на живота и е твърдо убеден, че ще достигне края - идеята, заложена в това упражнение наречено живот.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеДнес, докато пътувах - ми се въртя идея, която има нещо общо с това, което си написал/а/. И тези дни ще я облека в думи тук!
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТам където има мир, възторг, песен, вяра, въодушевление, екстаз,... там има условия за мистични преживявания, дарби, екстрасензорика, прояви на духа,... ! Всичко е навързано и зависимо! Всички хора "с дарби", които познавам или за които съм чел са вдъхновени, ревностни, хармонични и силни отвътре. Убеден съм, че познанието, силата, вярата, вътрешния мир, мистиката, възторга, "параспособностите", ... са перли от една огърлица и когато ги има в изобилие - движението нагоре е гарантирано!
Изтриване...благодаря !!!...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеВ първия голям абзац питаш, във втория споменаваш част от пътя, в третия гадаеш. Започни по обратния ред: успокой душата, укроти ума и аза, и ще ти се открие в какво да вложиш живота си. Ако го направиш от сърце - всеки вариант ще бъде правилен.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване
ОтговорИзтриванеВремето, в което живееш е изпълнено с много и силни примери за „врагове” на издигащата се душа. Виждаш опитите за зомбиране, … за премахване на всички чисти идеали и извечни принципи, … за насаждане на страх, негативизъм и изолация, … за нечовешка алчност, която може да засегне почти всеки. Всички ценности са пробърнати! Центърът на истината е изведен от божествената ти интуиция и поставен в нечисти, користни ръце. Цели поколения са отучени, че свободата е първа ценност и за това са обречени да я загубят! … Ето ти само малка част от враговете на душата! И нямат значение имената, които стоят зад всяка сянка – може да са известни, може да е приятел, може да е всеки около теб, защото този свят винаги намира инструмент за да изпълни функцията си към теб! Матрицата те иска за себе си, ти си част от нейното захранване! С нови и стари приьоми тя ще търси начин да влезе и да разруши всяка твоя /силитонна, ментална/ душевна структура, която може да те издигне на друго ниво. И само ако останеш верен на чистото, светлото, спокойното, творящото, съзнателното същество, което всъщност си, ... и само ако надградиш красивата божественост вложена в теб с нещо уникално или просто с добро сърце, с добро дело, … тогава сам ще погледнеш отвъд Матрицата и сам ще осмислиш пътя и смисъла, и сам ще тръгнеш.
Ако нямаше врагове, ако нямаше трудности, ако нямаше мъгла, ако нямаше безпътица,… душата не би потърсила силата и светлината в себе си, чрез които да се върне узряла в света, от който е спусната.
.
...благодаря , премъдър Тот !!!!...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеКакво всъщност е вярата, какъв инструмент е тя? Щом е възможно само с дълбока вяра да придобиеш съхранение като съзнателна душата, да получиш това, в което вярваш и желаеш, дори и без напълно да разбираш механизмите му.
ОтговорИзтриванеМного добра тема! Още понеделник, като се прибера от път ще ти отговоря!
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеРазвиваме и използваме разума си в "материална" посока, където го забъркваме в роли, илюзии и его, вместо да го накараме да разшифрова жизнения, информационен поток, на който сме проводници! Ще напиша мнението си по тази тема в 106!
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване"Веднъж след като болезнена идея е била посрещната с разбиране, като се появи следващия път можете да я намерите за интересна.Това, което сме свикнали да бъде кошмар за нас, сега е просто интересно. Следващия път като се появи, можете да го намерите за смешно. Следващия път, всъщност, можете дори и да не я забележите.
ОтговорИзтриванеВ това е силата да обичаш това, което е.“
Байрън Кейти
...поне постоянството ми ( да пиша и трия коментари ) трябва да бъде оценено !😉...
Постоянството и интереса ти наистина оценявам високо!
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеАми, като си права, права си! Който надскочи навика и рутината, може да осъзнае величието на творението във всичките му форми! А за предопределението - с годините все повече се уверявам, че "всичко е написано априори в книгата на живота /душата/" и нашите напъни да ковем съдбата си са наивни и безсмислени! Единствено променяме себе си /душа/ и начина, по който "консумираме" света. Всичко извън това, трябва съвсем доверчиво към Вездесъщия, да е благодарност и радост всеки ден ... нали за това е този декор /Вселената/ - за душата, а не за лични съдбовни поврати и "матрични" комбинации!
ОтговорИзтриване...еха , Тот ,...хубаво е да се допиташ за съжденията си ..до къде по - по - мъдър от те теб ..и дори да ти отговорят .., че си прав 🙂..
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване
ОтговорИзтриванеС менталното си развитие, с осветяване и подреждане на т.нар. духовен живот – Будния човек вижда все повече подробности както от света, така и от себе си. Отдалечавайки се от животното, от генетичните програми в себе си /добро и зло – всичко ни е вложено априори/ ти разбираш, че нищо от онова, което правиш не е уникално, а заложено в теб да го преживееш и това да те провери! И колкото по-нагоре се изкачваш, толкова програмите за „зло” в теб се зануляват и ако в началото си намирал 100 причини да се срамуваш от „човешкото в себе си”, то с помъдряването ще намериш 100 причини да бъдеш щастлив и благодарен, че си получил този дар: живот в тяло! Докато надживяваш всички тъмни герои в себе си, осъзнаваш, че всеки сам избира какво да прояви, каква сила в себе си да активира. Може да си голям „мозък”, икономист, мислител, а да активираш алчност, скъперничество, егоизъм. Може да прост овчар, а да изпълниш със светлина и доброта своя и живота на другите. Степента на духовното ти развитие ти позволява да избираш кое в душата ти да живее и кое да се стопи. Като чета Атали, Швааб,… като следя днес политика и медии – вярата ми че тази цивилизация ще избере градивния, спокойния, интелигентния път за оцеляване намалява. Тези, които създадоха властта, парите, политиката, както и техните потомци днес, градят свят, който отразява душата им – свят полудял от алчност, властолюбие и суета. Но пък такъв свят е силна ковачница за малко, но големи души! Освети доброто в душата си, запази оптимизма и любовта, реализирай потенциал въпреки всичко - този свят е личен избор, лична проверка за всяка душа!
Щом всичко е предначертано, а свободният избор е - как реагираме на житейските ситуации, има ли възможност спрямо реакцията да се измени съдбата? И правилно ли е, че в зависимост от изборите и независимо от средата, ние можем да спасим душата?
ОтговорИзтриване
ОтговорИзтриванеЖивотните като биороботи следват програми /инстинкти/ и всички варианти и комбинации в техния живот са предвидими, предначертани, закодирани. Ние до скоро бяхме като тях и затова болшинството от нас, неосъзнато дори, следват поривите на инстинктите, а онова, което им се случва наричат съдба. Нови гени отключиха нови възможности – започнахме да говорим, да мислим аналитично, да трупаме колективен опит, да реагираме сложно, … т.е. оформи се съзнание и информационна база. То, съзнанието ни е като балон, който бавно се надува от сложни сигнали, връзки, знание,… и това ни отдалечава постепенно от животните и ни доближава до Свръхчовека на Заратустра, Звездния човек на Леонардо, Спасената душа на Христис. Т.е. полека преминаваме от биороботи в самоволеви рационални души. Колкото повече съзнание и опит натрупваме, толкова повече нашите решения, действия, импулси имат сила и значение в живота. Ако сега, в началото, можем да променяме себе си и да се облагородяваме и усложняваме, то в един етап нататък ще имаме силата да променяме реалността във всичките й разновидности. Развитието на мозъка демонстрира тази сила /Люк Бесон – филма „Люси”/! И Библията** обяснява този преход от подчинение на обстоятелства, биология, матрица към преодоляването им т.е. еволюцията на съзнанието води до по-вече лична воля, по-малко предопределеност, … Тогава, когато сме във фазата на „командно съзнание” нашия избор ще променя не само нашата съдба, но и съдбата на всеки, до когото се докосваме! Тогава, когато силата на духа в нас /насочена навън/ е с по-голямо налягане от силата на света /насочена навътре/ - ще имаме властта, силата независимо от средата, от съдбата, от предопределението „така щото да кажете на планината да се хвърли в морето и тя ще го направи”. Това е бъдещето на разумните същества – да надживеят програмите, обстоятелствата, психиката, догмите, гените, настроението, желанията, импулсите, биологията, … и да изградят разумна вътрешна сила, която по чисто физични закони да променя материя, тяло, съдба, светове. Е, сега сме на стъпката – промени себе си за да видиш пътя и тогава да добиеш сила! Сега сме на етапа, в който трябва да откриваме и одухотворяваме онази сила в нас, която е "по-велика от света". Ако искаме да променим съдба и посока, ако искаме спасение, сила и власт над колелото на живота - трябва да облагородим, оживим* и да "дадем светлина" на истинската си същност.
* Ап. Павел: от жива душа /животно/ ще станем животворящ дух /съзнателен творец/.
** Не в началото и по презумпция, а едва на финала на своето „пътешествие” Исус казва: И ето даде ми се всяка власт на небето и земята!
Благодаря! Пътят нагоре изглежда вдъхновяващ, макар и да осъзнавам примитивното си ниво в момента, вярвам че един ден ще стана/станем пълноценни творчески единици от плана на Бог.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеКато изключа: "не се осланя на опита" и "доверчиво отстъпление пред ..хомогенната смес", всичко останало разбрах и ми хареса. Разбрала си доста от бъдещето на съзнанието си! В този твой текст има много "опорни точки" от моя бъдеща /все още само имагинерна/ тема - "Свръхсъзнание". Благодаря ти за този текст! Забелязвам, че се вълнуваш от "размирните времена" - недей! Пази си нерва за бъдещите, още по-атрактивни "новини". Също като истерията с вирусите, така и сега с Украйна има голяма медийна поляризирана игра. Като отбележим трагедията на отделни "малки", случайни хора, всичко останало /80%/ е манипулация, внушения, нагнетяване на определени икономически и психосоматични промени - и всичко върви по план, който повечето хора биха разбрали, ако чуят Швааб, Атали, Гейтс,... . Ако осъзнаеш малката режисирана "лудница" *, която започна 2019 и ще завърши 2030 - ще спреш да се притесняваш и ще започнеш да мислиш по "еврейски" /мога ли да се нагодя и да спечеля от всяка ситуация/. Където има излишни емоции, няма достатъчно разум!
ОтговорИзтриване* от едната страна са алчни хора с маниакални цели /Deep State/, а от другата страна са суетна, повърхностна, дирижирана маса от хора и ето ти идеална смес за война, криза, спекула, ... . И докато твърдоглави националисти повтарят "ще се борим за родината" и нито един от тях не попита "защо нещата стават така и да погледнем през очите на другия за да оправим нещата мирно", то през това време Китай, Америка и част от арабския свят преразпределят ресурси, геополитика, енергия и бъдеще!
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеНищо не се крие, напротив! Живи светове около нас очакват да порастнем, да поискаме, да потърсим,... за да ни се даде. Но чистата ни душа, още от младостта е затрупана от битовизми, обществени настроения, сетивни зависимости, емоционални вериги, преднамерени илюзии, кармични връзки, ... . Огромна купчина от ненужна и измамна информация покрива светлинната ни същност. Но ако осъзнаем това и се издигнем над тази матрична среда и останем "голи" - само по ясно съзнание и чиста любов, тогава всичко ще става лесно - притока на информация, възприемането й, разбирането й, прилагането й на практика в живота. Колкото по-нагоре се издигаш, толкова по-малко "скритото" остава!
Изтриване..." ясно съзнание и чиста любов " ...благодаря , Тот !!!...
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване
ИзтриванеНямаш конкретен въпрос, но очевидно е влиянието при теб на Кришнамурти. Има четири степени на духовно развитие: търсач, ученик*, спасен и „Син”. Усещанията и стремежите ти са от втората група. И най-важното е че макар „линията” ти да не е идеално права, то съзнанието ти е упорито и градивно /каквото трябва да бъде у всяко развито същество в каквато и реалност или илюзия да попадне/. Но в тази си позицията, трябва да компенсираш недостига с усърдие и постоянство**. … Позицията у-уей се заема от хора натрупали високо качество на съзнание. Скромното ми мнение за твоето развитие е че имаш нужда да „изгориш излишната /респективно хаотична/ емоционалност в огъня на последователна, целенасочена мисъл” без да губиш при този преход нито за миг реалността / земната - такава, каквато е/, нито съпътстващата съпричастност към останалите в тази реалност. Изпитвам любов към всички търсачи на Истината, независимо дали са пред или зад мен по пътеката нагоре! Поствай и питай всичко, което сметнеш за удачно!
* Ученика ще завърши своето ниво, когато изгради независимост, духовност и благоденствие.
**Аз така „прогледнах” назад в миналите си животи. Не защото го можех от раз, а защото дълго време исках и чаках – усърдно и постоянно!
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване....почти бях пресъхнала след дъъъългата пауза , Тот 🙂....благодаря за освежаващата (ти) мъдрост !!!...и напомнянето за безусловната любов и сливане с Източника ...сякаш от нас зависи това сливане ...
ОтговорИзтриванеОтношенията ни с Бог са като действия пред огледало: ти крачка напред и той крачка напред, ти се "свиваш" и Той се свива,... . Когато нашата воля и неговата воля вибрират в синхрон - вече сме в онова ниво на живот и съзнание, което предвещава Изход. Едновременно всичко зависи от нас и всичко е написано и подкрепено от Горе - странна и объркваща логика на живота, но я научих не с мозък, а от опит!
Изтриване..свидетел съм на религиозни/ духовни хора , които ..полагат не малко усилия в отношенията с Бог .., но всичко което постигат е някаква психологическа сигурност / укрепвана на аз - центъра ..и почти нищо от споменатото сливане / биологична връзка с Източника ..; ..и после този синхрон на волята - наша и негова - ...от къде да знам за пресечната точка на общата ни воля !?..., защото не е изключено моята представа за сливане ..дори съвсем несъзнателно / подсъзнателно / от невежество ..да е користна с цел лично облагодетелстване ...и заради това да е разминаване във волята ни .., а от там и отприщвянето на Извора в живота ми/ ни ...; ..на етап съм ...в пълно отдаване на волята му .., защото теоретично и да си ни запознал с термина " сливане " , Тот , и дори да си успял да ни убедиш в предназначението ни в посока биологична връзка с Бог....всъщност не съм наясно ..въобще има ли "правилна" визия / отношение / подход .., който да вещае Изход ...; или е ...нещо отвъд нас , което ни спохожда ...заради намерило добра почва да се прояви 😁...
ИзтриванеАко не си Радха или Мария-Магдалена, то биологична връзка с Бог нямаме. Бог е Дух и връзката ни е и трябва да се утвърди само на такова - "органично", същностно ниво. И понеже ми идва порой от информация по темата, нека тези дни я напиша като допълнителна информация към страницата "Пътят на душата".
Изтриване...не се бях замислила за подобно разграничение 🙂..;.занапред ще съм по - внимателна с термините "биологична" и "органична " ...
Изтриване...дългоочаквано 120 ...благодаря!!!!....
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване