Пренебрегнатата светлина

      Душата се спуска от етерната си „утроба“ и в нея е заложено да се събуди, да се разгърне чрез истината и със собствена сила да се изкачи до своя светлинен /духовен/ свят. Всички сме равни като дух, но ставаме различни като душа. Една душа става полезна за материалния свят, защото информацията е трансформиращата сила в това измерение. Друга, деполяризирана душа осъществява естествена връзка с фракталната си основа.  Първата става многоизмерен елемент от „хранителна верига“/йерархия/, втората става активна брънка от разширяващо се Световно съзнание. И подобно на света, от където идва /Параматма/, така и тук, в това квантово пътешествие, нашата душа достига и осветява своята неосъзната /потенциална/ част # за да могат идеите да станат форми, ... и т.н.,  и т.н..   

       Но какво означава това за нас сега?

    Днес, докато пътувах по работа – задълбах в промените, които се привнасят в малкия ни крехък свят.  Нови „ценности“, липса на истина дори за дребните неща, заразна и опустошаваща  алчност, ... - все цветни сюжети, всякаш взети от Война между светлината и тъмнината. Започват да се оформят "недоосъзнати" поколения, които ще бъдат наврени от матрица в матрица и няма да имат дори бегла представа от истинската история, от универсалните ценности, от духовните будители,... .  Ще гледат хиляди филми за „героите“ Наполеон, Александър или Хитлер, ще гледат „Хари Потър“ и „Отчаяни съпруги“ по Коледа, ... защото всичко това ще им „обясни“ живота, в който са попаднали.  Все повече долавям, че идва „бездушна“ мъгла и слабите, и невежите ще потънат в нея.  Истинската светлина на света е пренебрегната, Исус заедно с великите си „спасителни“ думи – стои отстрани  и очаква някой да го погледне. Митра, Хермес, Буда, Кришна, Дънов $, ... вече нищо не осзначават за повечето хора. Успеха е по-важен от истината, външното е по-важно от вътрешното, ... и докато наблюдавах и слушах хората около мен, се запитах:

   Ако не успея да схвана истината за живота, който ми е даден, ако не позная градивните /универсални/ ценности, ... а, битовите илюзии ми се натрапват и ме направят зависим от форми и обстоятелства – това ще отнеме ли вдъхновението, ще угаси ли светлината вътре?

   Ако никой не ме научи да обичам безкористно и безпричинно всичко живо ... и поради това болестите на душата ми се умножат и заболея от пандемията на съвремието – егоцентризма, това ще помрачи ли същността ми? Ако спра да чувам, когато другите говорят за своите грижи, ... ако спра да усещам болката им, ... ще изстине ли сърцето ми, дотолкова, че да не усещам магията на живота?

   Ако допусна силите на мрака да ми отнемат спокойствието и радостта*, от което ще загубя яснота и широта на съзнание – ще се стопи ли славата в мен, извираща от духа?

   Ако този материален свят и неговите слуги добият достатъчно власт – могат ли да стъпчат душата ми и да я опустошат?

    ........   да прескочим стотина "ако".

   Навлизаме в епохата**, в която има голяма вероятност  Истината да бъде пренебрегната, Пътят да бъде е мъглив, Живота да бъде неестествен! А онези, които носеха светлината да останат безмълвни***.

   Моят прост начин да стоя на духовната пътеката е 1. никога да не забравям кой и защо ме е пратил тук, и 2. да научавам практичните продробности за пътя директно от Източника,  3. Ако загубя свобода, сила, спокойствие или радост – значи съм пренебрегнал 1 или 2  т.е. светлината, която идва от истината.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Радостта може да се отнеме от зависимия, материалния, емоционално бедния, нисковибрационния, вторачения в дреболиите,... .  Духовно осъзнатия винаги вижда позитивното и смисленото   отвъд краткия си земен живот, отвъд малката планета, отвъд временния свят.

**    Епохата Кали Юга е времето, в което страстта и невежеството ще хранят тъмнината.

***  Празнината, предизвикана от отдалечаващите се ценности /Исус, Орфей, Дионис, Аполоний, Заратустра, ... / много бързо се заменя със „съвети от плеадеанци“, „послания от федерацията“, нови мотивационни гурута и художествени плетеници от митология и фантастика. Защо да четеш пряката реч от Евангелията, Бхагавад Гитта или от Изумрудената скрижала - като можеш да гледаш  филма или пояснение от някой контактьор.   Когато след две поколения Зевс, трансформърсите, Жената чудо, арктурианците и Исус, станат пъстра симбиоза от супергерои – всички рационални стълби на душата към изхода ще бъдат изгорени!

$ Тези дни говорих и с дъновисти, и установих, че те го боготворят така, всякаш той, Дънов е измислил християнството и Исус е една незначителна подробност в ъгъла. Предполагам, че винаги е имало деформации по пътя на истината! А, иначе много обичам Дънов и всичко, което е писал ми харесва и приемам за полезно!  

#   Еволюцията на духа очевидно минава през материята. Той явно трябва да мине през ниски и тежки вибрации, да разшири диапазона си на отражение и така да развие самостоятелно движение – нещо, което наричаме съзнание. И понеже той, духа е единствената реалност, практически съществуват два свята – мистерийния свят на неосъзнатия, „спящ“ дух и този на будния, осъзнат дух. При първия свят, мистерията обвива духа и програмно го плъзга по неговия път, а във втория етап – духа носи мистерията, създава я и активно участва в промяната на света и на своята позиция в него. В първия той спи и сънува, във втория участва и променя. Всеки от нас е дух, всеки от нас винаги е съществувал потенциално, виртуално – нещо, за което /като за всичко друго/ тепърва градим съзнание. Получавайки тела тук, ние започваме в малък, скромен диапазон от честоти и сетива да отразяваме всичко и нашите души, подобно на малки огледала непрестанно отразяват всеки детайл в оформената капсуала наречена Вселена. Когато след поредица от превъплъщения цялата материя се отрази в нас, ние формираме компетентна и адекватна реакция за новия свят, в който попадаме - света не осъзнатия дух. Всеки живот в Космоса е на различен етап от „отваряне“ на съзнателния прозорец. В началото, в „детството“ преработката на информацията е малка, непълна и програмите на гените водят Аза през тъмнината на пасивния, спящ, многоизмерен елемент /от духовната йерархия/ и който принципно може да стане донор на енергия за „гладни“ същности. Докато малката съзнателна искрица освети подсъзнанието, в което плува, а после и душата, от която те са част – тя преминава много време в т.нар. опитности, препятствия, „отделни“ животи. Докато узрее и навлезе в своята съзнателна фаза, докато светлината на духа активира цялата подсъзнателна и душевна информация, ние съвсем логично правим грешки: живеем в илюзията на разделението /връзка между всички души/, на дуализма, ... а от там и и на изкривената власт, на егоцентризма, на алчността, ... . Като фрактален и холограмен елемент, всеки от нас повтаря не само „формата“, но и пътя на своите по-висши донори т.е. нашата душа има две /ин-ян/ части – осъзната и неосъзната, подобно на Световната Душа /Параматма/. Навлизайки поетапно в „тъмната“ зона на душата си, пълна с необработена информация – ние ще открием „мистичните“ спомени от своите сънища натрупани пред неизпитаните и неузрели й „очи“. Тогава ще спрем да питаме „Кога се ражда душата?“, „Какъв е смисъла?“, защото в нас ще започне да се осъществява смисъла на тази матрица – да пораснем достатъчно за прогледнем отвъд илюзията. И ако съзнанието укрепне – реката на живота вече не може да ни отнесе /зависимости, лъжи, „трябва“,.../. Силното, ясно, широко, фокусирано съзнаие ще започне поетапно да се завръща в /изначална/ Реалността си, преминавайки все по-лесно през училището на живота, през изпитите: „материята е илюзия“, „другите и аз“, „аз съм“, ... . Вече власт не означава да контролираме някого, а да владеем съзнанието, подсъзнанието и душата си /а от там и материята/, ... вече вяра не значи сляпо отдаване, а съзнателна и обоснована връзка, която ще промени психика, отношения, посока, ... вече не дишаме, не мислим, не говорим просто по физическа необходимост, а с всяко действие променяме, оформяме, създаваме магия.

  Ако дълго са ти втълпявали, че си маймуна,.... ако дълго са се държали с теб като с маймуна – има голяма вероятност да станеш маймуна. Но този свят е машина за събуждане, която ще отсее зърното от плявата. Ако се издигнем над дребнотемието, над илюзиите, ... ако се събудим и осъзнаем реалността като поучително, мистично пътешествие – разбираме, че всъщност сме парче от Бог т.е. част от великата мистерия на живота.