Попитай душата!

   Ако спреш по средата на пътя, ако притихнат мисли и желания, ако само за миг се издигнеш над земната суетня, ... няма да мине и минута от спокойното блаженство, което да не ти подскаже „колко безсмислени неща те вълнуват“. Имаш ли все още будна душа – няма как да не чуеш в гънките на вътрешната си тишина излишния шум на „внушените грижи“. Имаш ли още жива духовна светлина – няма как да не се питаш „кой го създаде, какво иска от мен?“.

   Всички имаме грижи. Понякога ни се повдига от преработване и материални задачи. Понякога се предаваме. Но с годините все по-често ще „спираме“, „заглъхваме“, ще се „омиротворяваме“ за да чуем какво иска да ни каже пренебрегнатата душа. Ако не сме я продали – тя и  днес би ни казала, че има важни неща*, които можем да пропуснем /дали защото сме увлечени, зависими, подведени, излъгани, неосъзнати, ... /.  И в тишината на своята божествена същност, бихме дочули, че нищо от онова, което ще спечелим в този свят не е толкова важно, колкото сме ние. Бихме дочули и че няма нужда от велики идеи и постижения, защото идеята е вече определена – издигането заложено вътре в нас, а постижението на живота ни не са цифри и предмети – а онова, което сме променили и построили на ментално и духовно ниво.

   Ако оставим душата да заговори, предполагам ще ни каже много истини, които сме подминали, докато сме бързали да подредим битието си. ... че досега всичко с милиарди години е било подреждано от „някой друг“, но тук и сега, в тези 100 години – ти сам търсиш, сам подреждаш, сам издигаш   чрез пълноценен** и плодотворен живот***,  ... че тези 100 години са твоето „време разделно“, което можеш да преживееш и над което можеш да се издигнещ****,   ... че "дърво, което не дава плод, отдича се и се хвърля в огъня".

   Докато тичаме из щумните и цветни коридори на материята, все някой ден трябва да спрем и да се усмирим за да дойде в съзнанието тихия шепот на божествената ни същност за да ни подскаже, че трябва да сме благодарни, да сме силни, да сме щастливи, да процъфтяваме, да растем, ... да даваме плод!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*  за да живеем нормално, за да опознаем смисъла, света, Бог,... трябва да имаме пълноценен живот. Той започва със здраве /йога/ и свобода, и достига до разгръщане на потенциал и съзнание.

**  плодотворният живот е този, който прави „дървото плодоносно“.  Уникален е всеки творчески акт: будиста твори по един начин, християнина по друг, но има общочовешки ценности, които ни правят плодоносни. Да правиш добро, независимо ... да мислиш добро, да даваш, да обичаш, да проявиш търпение, да търсиш, да жертваш, да израстваш, да трупаш знание, да усилваш вяра, да еволюираш,.... хиляди индивидуални начини да си полезен, да променяш, да си част от "Голямото разгръщане".  

***  днешното „време разделно“ има няколко по-ярки „демона“: налагащата се като поведение и успех – „профанизираща алчност“, ... атакувана амигдала чрез непрестанно провокиране на страх и тревожност, ... угояване на илюзията с нестихващи сетивни глезотии, ... провокирани полярни емоции за да се загуби „средния път“, вътрешната пълнота, .... и т.н., и т.н.. Но будната и силна душа знае, че света ще го провокира и тя не спира да тича по стълбите /гени, съзн, алхимия,../ към духа, за да достигне Горната земя, където .... ставаш осъзнат, интуитивен, градивен, концентриран, хармоничен, ... където си запазил здрави правилните колони, ... където чистотата и вътрешната хармония са личен избор, а независимостта от света и свободата на избор произтичат от осъзнатия дух. Когато достигнеш до гласа на душата, никой в този свят вече не може да ти отнеме: радостта от живота, вдъхновението идващо от вярата, „любовта, която се разгръща“, новите качества и сила идващи от духа-господар, трансформиращата светлина, която те озарява отвътре, позитивизма отвъд земното, съзнанието отвъд този живот, ... .