Кое е важно?  Ти решаваш!

  Вече няколко пъти споменахме, че живота е феномен спрямо материята. Колкото и милиони години да се блъскат камъните – няма да излезе нищо живо от това. Съзнанието е също толкова невероятно, дори за самия живот. Колкото и милиони години да са живели трилобитите, така са си и измрели без да добият съзнание. Ние сме в самото начало на втория феномен. С други думи, тепърва градим съзнание, без да да разбираме колко невероятен и значим факт е това. Не разбираме дори простата истина, че тези Вселени са създадени точно заради живи феномени като нас, ... а не заради камъни и трилобити. Подобно на тях /камъните/, нашите потенциални същности наречени души биха се реели милиарди години из трансцедента без нищо да се промени. Но многократно спуснати „надолу“* в материята и облечени в скафандри-инструменти /тела/, нашите безсмъртни същности много бързо добиват съзнателност /кодирана енергия = информация/  т.е. сливането на различните светове, може технически да ускори еволюцията на един от тях – и по-специално на онзи, който ражда „феномените“.

  И това преминаване от потенциална енергия към съзнателна душа е дълга тема $, ... но някъде по средата й е смисъла на нашия живот. И тази тема би трябвало да е сериозно застъпена в нашето изследване на света, в науката, в културата, в светогледа ни, ... и би трябвало „наблюдателя“ вътре, истинската ни същност да бъде изследван обстойно и през епифизата, и през генетиката, и през енергетиката в нас, но ... нашето младо съзнание не е готово за това безкористно пътешествие. Вместо това,  изграждаме живот в състезание за материални предмети, градим власт един над друг, създаваме собствени илюзии и користно ги натрапваме на другите, обожаваме яденето и удоволствията, развиваме егоцентризъм и консуматорство,... и т.н., и т.н.. И с увеличаване на населението се намалява и стойността на индивида. Създаваме ценности и посоки, които нямат нищо общо с идеята, която е заложена в нас.  А за всеки, който не потропва в общия ритъм на суетата и илюзиите, казват, че не е стъпил твърдо на земята.

  Тази разлика между Смисъла и нашата, човешка реалност набъбва от хилядолетия, напук на растящата съзнателност. Трудно е било в тъмното средновековие обикновения човек да чете много, да се рови в стари източници, да използва неограничено количество натрупана информация и опит, да живее свободно, да се храни нормално, ... . Сега е възможно и въпреки това няма драстична промяна в маталитета, напротив.  За първи път изследванията разкриват, че новото поколение е по-малко образовано, адаптивно и находчиво от предходното. И като небрежно се запознаеш с медийната среда, с идеите за Нов световен ред, с директивите от форумите в Давос, ... разбираш, че този регрес, това отдалечаване между хуманност/духовност, ценности/ и „его-икономика“ е целенасочен и "обществено-обоснован" процес. Развитието на нашето съзнание – целта на „световна алхимия“ е възпрепятствано користно и непрестанно.

  Идеята на тази страница е: всеки да си даде сметка колко уникална е същността му, както и необходимия път за изминаване, заради който е тук и сега и ... да съпостави това с хилядите безсмислени интриги, с които социума се опитва да завладее душата му. Ежедневието ни бомбандира непрестанно с политически, икономически, битови, енергийни, психологични, климатични, ... „новини“, които нямат никаква енергийна и емоционална връзка само с Онзи, който е осъзнал: кой е и защо е спуснат тук!

  Ако дълго време държиш птица в клетка, дори да отвориш вратата тя няма да избяга – изтрила е вече представата си за свобода, за летеж, за друг живот. Ако ежедневно си бил напояван 30-50 години с илюзиите на Матрицата – тази страница ще бъде за теб редица от думи, които нямат нищо общо с теб. И вместо да търсиш еволюционни врати** за своето съзнание, ти ще ми обясняваш колко важно е това, колко страшно е онова, колко спешно е третото и че трябва да изпълниш четвъртото.   И няма да излетиш ... никъде***! 

  В този живот има само едно важно нещо ... и това си ти, феноменът душа, заради която е построена тази Вселена €. В този живот има само един смисъл ... да изградиш хармонична съзнателност /+ добродетели, състрадание, вяра,../, достойна да бъде вечна.  И в процеса на твоето осъзнаване ще разбереш, че света около теб не само, че не ти помага, но и негова функция е да се съпротивлява на твоя разтеж.  И ако си и малко далновиден, ще разбереш, че идват и повече изпитания, и още провокации.  Но ако наистина си осъзната божествена душа – нищо не може да наруши нито спокойствието, нито чистотата, нито полета ти.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* „Аз давам възможност на всяка душа да се прояви“ Кришна. /по памет от Бхагавад Гитта/

** Първата врата е позитивното и аналитично мислене + вяра /поляризиран избор/ . Втора врата е „слизане“ в подсъзнанието @ / нашето „емоционално“ мазе, пазещо важна и неформатирана информация/. Третата врата към Информационния свят # е душата /, където ще открием волята, аза, паметта, силата,.../, Четвъртата врата е Акаша и ... т.н., и т.н.. Невероятното информационно пътешествие на нашето съзнание още не е започнало.

*** Свободата е вътре и само тя има крила. 

€   защото има само два важни постулата в този живот: 1. да откриеш смисъла и го изпълниш по своя уникален начин  и  2. да си щастлив, да се радваш на невероятната възможност, че си жив.

$   тема за израстването на живота от вътре навън, от микро към макро, от дух към материя.

@ Подсъзнание: Както дишането има два режима /автоматичен и волеви/, така и съзнанието трупа информация волево и като неанализирана информация – лична, социална, биологична,... И всички тези неподредени прости данни, желания, пориви, импулси, образи, отношения, ... се натрупват в паметта и в безвремието й, но там се развиват, свързват, .... оформят свой динамичен вътрешен живот. Тази необработена ментално информация е „подводната“ част на айзберга наречен съзнание и нейното декодиране и присъединяване към обработената информация е Втората врата, която ни се отваря към душата. Това е гигантски прилив на знание и сила, който се присъединява към потенциала ни. Подсъзнанието всъщност е изразения в нас Каузален свят. То е по-широк потенциален кабел към духовния свят. Обаче ако в него няма ред, укротено его и инстинкти, както и пряка връзка със съзнанието, тогава енергията му се прахосва в нецелесъобразна посока, рецептите му не са ни достъпни, отговорите в него не се чуват, въпросите му издигат само емоционални вълни,...

# “Всичко е мисъл, света е ментален.“ /по памет/ Хермес

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

P.S.:   Живея доста динамично – може би темперамент, може би съдба, може би небрежност, може би рисковани, бързи и асоциални решения! През изминалите 56 години нямам скучна седмица. Понякога е стресово, понякога тежко, понякога щуро, ... но никога скучно. Не мога да изброя всичко! Лежах в ареста /няколко пъти в казармата/, бягах от милицията заради незаконни /религиозни/ сбирки, ... живях аскетично насред армия от красиви и „лесни“ студентки, живях и по другия начин, ... ходих по съдилища и от двете страни, ... бях бездомен по тъмните улички, бях и от ония дето не знаят колко пари имат към този момент, ... бях изявен екстрасенс, добър шахматист, слаб спортист, нереализиран физик, ... живях в тясна маза, както и на брега на Какао бийч, ... бях любимо и обичано дете, бях изгонен и игнориран с години. /Личните трагедии ще ги запазя за себе си!/ И мога да продължа така две страници. Но тук героя не съм аз. Всеки може да бъде! Всеки може да разкаже за повратностите и от своя живот. Идеята на тази статия е – какво се случва в човека, когато динамичния филм, наречен живот го атакува всеки ден.

     Някъде из предните страници споменахме, че еволюцията на движението преминава от мъртъв свят към жив, от живи форми към биологични, те към съзнателни и т.н.. Ние сме на тази фаза, в която градим съзнание и този жив информационен феномен, тази изява на онова, което наричаме душа е смисъла на Играта. И циркът на живота, който сме си спретнали върху тази малка планета,  може да насочи съзнанието ни в две посоки, в два вибрационни свята наречени:

                                                              Долна и Горна земя.

      Няма значение дали живота  ти ще бъде динамичен, шарен или скучноват – важно е как го „отразява“ душата ти.  В този контекст: когато не успееш да отсееш илюзия от истина, когато не си възпитан и мотивиран да търсиш причина и факт – ще започнеш като мнозина, да градиш ценностна система, такава, каквато ти се натрапи отвън. Ще те увлекат материалните грижи, ще те завъртят прилежащите им и „общоприети“ емоции, ще започнеш да се пениш на тема политика, ядене и футбол. И разбира се околните ще те харесват! И в тази натрапена роля, егото ти ще расте, ще стане крехко и ранимо. Ще свикнеш енергията отвън да те моделира, да ти влияе, да гъделичка или мачка индивидуализма, който Матрицата ти е заформила. Големите вибрационни амплитуди между умора и възторг, между щастие и тъга, между благодарност и гняв, ... ще са част от делниците ти. Това е само началото на описанието на Долната земя. Това е мястото, в което потъват слабите души, които нямат сила и идея да насочат градивната си енергия навън. Хората от „многострадалната“ Долна земя се вълнуват от обществените новини, от мнението на другите, от модата и парите, от инстинктите и желанията си, от „начина, по който те ми говорят“, от трудностите и беднотията, от личното отношение, от липсата на „цивилизационните“ удобства, от ежедневните битовизми или отвличащите удоволствия, ... . Те страдат, когато загубят и се самозабравят, когато печелят. Те искат кариера, власт, признание, одобрение, ... И т.н., и т.н.. Няма нищо лошо в това, но – това е Долната земя! Изпитанията и уроците на живота, тласкат повечето хора към тази „съзнателна инволюция“.

       Всеки от нас има своите съдбовни провокации и всеки избира как да им отреагира. Театърът на живота с всичките успехи, загуби, напрежение, ... сам по себе си въобще не е важен. Склонен съм да приема и че целия сценарий е написан предварително.  Но ... идеята, скрита в нашата същност и в този материален филм  е проверката! Как реагираш, какво научаваш, какво се променя в теб? Това не е предвидено, не е записано никъде - ти го пишеш всеки ден!   Ако не станеш вечния спокоен наблюдател, ако не се научиш да се радваш на деня, ако аза/духа/ ти не е над всичко останало, ако не станеш режисьор на вътрешния си свят, ако не положиш истината за света и същността ти в корена на поведението си, ако не спреш да се привързваш към отражението си, ... няма да разбереш, че има и друг живот и начин: Горната земя.

Аз съм клетка от тялото Божие. Без мен Бог е непълноценен. И всяко отричане на моята собствена божественост е богохулство.                                                            Граф Сен Жермен

=========================================================================