Погледни нагоре!

      Във всяко живо същество има дух. Всяко живо същество има душа. Но само определени видове са получили достатъчно сложен хардуеър /мозък/ за да разберат това и да анализират какво трябва да се направи с даденото! Човек е в началото на съзнателната си еволюция и животното в него е силно. Богатството на мозъчните връзки съчетано с близоста на животинските удоволствия, правят света му шарен, интересен, динамичен, проблематичен, а често и жесток. Удобствата правят живота по-лесен и поносим, а  материализма и суетата разгръщат незначителна част от заложения  в душата  потенциал.  Какво означава, какво предлага тази мистерия  "дух-душа" и не пропускаме ли нещо важно, съдбоносно, докато препускаме безпаметно и сетивно по „драматично късата” пътека наречена  живот?

      Имаме дух, Божествена частица, заложена жизнена енергия, към която можем да насочим внимание /съзнание/ и този избор – „поглед нагоре” променя силата в нас, …  знанието, което „ни идва”, … способностите, които бихме разгърнали в това тяло, … ценностите, които да следваме, ... *.   Тази независима от тялото  същност /духовната/ е крайната цел на менталното ни развитие, както и основна  ценност, към която трябва да се привързваме.  Този живот ни предлага навън – материалния пъстър цирк и навътре - Божествено присъствие. Съзнателните същества, каквито сме към този момент, имат избор: да се отдадат на временни сетивност, роботизация, его, ...  или да започнат своя съдбоносен, еволюционен поход към дълбоко самопознание, алхимично сливане с Извора на живота и затваряне на енергийния „кундалини-кръг”, който е необходимото условие за Богопознание.    Този „поглед” към духа в нас не е прищявка от духовен аристократизъм, а необходима, спасителна акция на нова, осъзната  личност, защото:

 ….   Бог в нас /чрез постоянния му фрагмент - духа/ е единствената истинска реалност - всичко друго е илюзия. Той, духа, който трябва да опознаем и с когото да слеем душата си е единственото нещо в тази Вселена, което е синоним на живот, енергия, сила и светлина. Това е  живота, който с Идея непрестанно преминава между двата свята /виртуален-реален/ обличайки  временни /6те/ тела като марионетки.

 ….   Всички дебели книги ни обясняват, че „Бог е дух”  и  ”че ако не се родим от духа, няма да влезем в Небесното царство”  или  „който сее от плътта, ще пожъне  тление, а който сее от духа ще пожъне вечен живот”,  или  „който се води от духа, не е под закон”,  или   „роденото от плътта е плът, а роденото от духа е дух” , или  „ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло”, или  „ не знаете ли, че тялото ви е храм на Святия Дух, който имате от Бога. И вие не сте свои!”,  или  „копнежът на плътта е смърт, а копнежът на духа е живот и мир”, … .  А „плодовете на духа са любов, мир, търпение, радост, вяра, благост,…”   /по памет/.

 ….   Ние приличаме на 7етажен замък и според нивото на съзнание /функция на чакри, издигане на кундалини,…/, можем да се изкачваме /душа/  нагоре по етажите, докато достигнем залата на върха, където в целия си блясък и сила е седнал на трона Извора на нашия живот.  И ние трябва да се сближим /вибрационно/, да се опознаем, да се "оженим", да царуваме заедно … завинаги.

       Пред очите ни /сетивата/  се прожектира  временна електромагнитна реалност, която постоянно се променя и в същината си е илюзия.  Само животът, който ни е даден … токът/дух/, който кара крушката /тяло/ да свети /душа/ е  вечна реалност.  Генераторът /Бог/, който създава  живота  е свързан с всеки от нас и осъзнаването на това, и създаване на ментална и кармична връзка с тази реалност – променя не само „Живота ни, но и Пътя, и Истината”.   И зад тази парадигма има енергия, има реалност, която по-осъзнатите могат да разберат и употребят в практика  още тук, в този живот.

         А тя, ревнивата материя, няма да ти помогне, няма да спре да те шантажира с грижи, с удоволствия, с „винаги по-важни проблеми”**.   Избора  /Одисей/  е твой: да  гледаш там, от където идва живота и смисъла ***  -  нагоре   или да  гледаш  там, където те викат  красивите и сладкогласни  сирени  -  долу.

* Практическата стойност на осъзнаване и активиране на духовната същност води още до: усещане на енергията на различни нива,  космополитно съзнание, "магьосническа" сила, вътрешни трансформации,  "живот по дух",  т.нар. дарби,  съзнание за безсмъртие  и  т.н..

**  Всички материални дейности и емоциите от тях  ангажират енергията и времето ни. Но най-силно консумират енергията ни отрицателните емоции и мисли /особено страха/.

***  Хората, които не виждат гениалноста в сътворения жив свят са в илюзията на невежеството. А ония, които не откриват Разума зад това са "в лудост". ... Онези, за които  "материалното" 1+1=2  е единствената истина, няма как да разберат вибрационния резонанс на Живия, духовен свят, който може да достигне до 1+1 = ∞ .

=========================================================================

    Бащата на моята жена беше голям любител на оръжията.  Имаше невероятен арсенал от хладни оръжия /харпуни, ками, саби, арбалети, лъкове, копия, .../.  Аз не разбирам това хоби, нито се интересувам от подобни "нехуманни" инструменти.  И така останах "глух" за подобни увлечения.  Не се поддадох на кулинарни занимания, макар, че от 20 години само аз готвя в къщи. Не мечтая да пътувам безпаметно, колкото и модерно да е станало това.  Нито се прехласвам по "правенето на пари", макар всяка седмица да се занимавам и с това като чисто материално задължение.            Та, пиша това, като мое обяснение за този блог: знам, че повечето хора не се интересуват, нито могат да анализират езотерични и теологични теми. За това, информацията, която предлагам е прелюдия към окултното и добра база за онзи, който иска да задълбае в мистериите. Но откровено и все повече се спирам пред онези изречения, които разкриват "технически" подробности, защото разбирам, че тази информация ще бъде важна след 20-30 години и само за определен кръг.  Сега хората искат повече знание за готвене, политика, пътешествия,... и като че ли не са готови да влязат в Светая Светих, зад булото на Изида.   

=========================================================================

P.S.:      Като дете се учудвах, когато хората отричаха неща, които не познават, а също и че вярват в неща, които също не познават. Бях 10-12 годишен, когато интересът ми към религиите беше най-голям. И щом питах хората около мен „какво мислят за Бог?“, обичайния отговор беше „Не знам“, „Не ме интересува“ или в най-добрия случай „Абе има една сила“. И сега имам близки, приятели, които макар интелигентни, образовани и прогресивни,  продължават да блуждаят между безразличие и невежество ще се отнася до произхода и смисъла на живота.  И това все още ме очудва, макар и да си го обяснявам с нюансите на съзнанието.  Ще напиша тук няколко от онези подробности, които ми минаха през главата, когато тези дни мислих по темата/докато шофирах/: „нива на съзнание и жажда за истина“ .

        Има едно ниво на съзнание, на което, поради силния ангажимент към „биологията“ всеки интерес към генезиса на живота, както и към т.нар. духовност отсъства. Това е ниво, близко до невежеството и тясно свързано с психическата нестабилност. На това ниво на съзнание, човек се интересува само от онова, което му е близко, което го касае лично, ... и приема за истина само онова, което го успокоява и му „пасва на спокойния ден“.  На това ниво хората не дълбаят в абстрактните теми за „живота“, защото това не може да ги нахрани или успокои. Това биологичното ниво на съзнание, в което душа и тяло се унифицират едно с друго е онова ниво, където се раждат химерите на материята /притежание/, на времето /смъртност/, на биохимията /емоция/, на чувствата /хормони/, ... .  На това ниво приемаме всяка успокоителна дума за вярна,... всяко удобно съждение за мироглед, ... и всяко желание става цел, ... и всеки его-импулс се превръща в мярка и мечта.      Можем да продължим така десет страници с една единствена цел - да открием: възможно ли е човек - невеж, нестабилен, профан, ... да достигне до жаждата за знание и да пие от изворите.

        Има друго ниво на съзнание, което ражда въпроси, търси отговори, дълбае в логиката***, не пренебрегва фактите*, не гради мироглед от чужди съждения**, ...  Когато някой достигне това самостоятелно, критично мислене, насочено към търсене на смисъл, на идея – той вече гледа на камъка /който не се е превърнал в нещо живо милиарди години/ по друг начин, защото е успял да разграничи материята от живота и от духа ...  Той гледа на самия живот като на феномен отвъд малкия си разум, ... гледа на света като на изпитание и извор на възможности, ... гледа на атеиста и на фанатика, като на хора с психически проблеми  и т.н..

        Ако съзнанието ти не е провокирано да се подреди, да се успокои, да потърси, да намери, да спаси, да гради, да даде, ... няма да открие светлината, дори да се разхожда върху Слънцето.

* Защо по-голямата част от учените са религиозни? Може би защото разбират, осъзнават цифрите /фактите/ по-ясно от другите. Ако кажеш на случаен човек, че на Вселената й трябват 10 на 31 степен години за да се създаде „случайно“ аминокиселина – това за него нищо не означава. Той не разбира, не анализира, не съпоставя тази „случайност“ с възрастта на Космоса /10 на 9/. Тези цифри не го импонират, просто защото не ги разбира. Дори да му изброиш 20 такива „парадокса“, без които живота не би бил възможен – това пак няма да го впечатли и респективно няма да се случат изводите, водещи от аксиоматичен до теоретичен извод.

** Голяма част от информацията, която ползваме е натрупана столетия като пирамида от изкривена т.е. удобна информация /имам силен личен пример от моята област – историята/. Ние нямаме друга и приемаме официалната, утвърдената, общоприетата информация за истина. И само няколко капки от тази информация ни кара да вземаме решения, с които до болка не можем да се разделим ... защото те са утъпкана и единствена алтернатива в упоения ни мозък.

*** Повърхностно и профанно мислене е „привилегия“ на по несъзнателните. Да мислиш и реагираш просто като автоматична реакция /без да влезеш в дълбочината на причини, отношения, значение, варианти,.../ става доста модерно, напук на еволюцията.