Всяка  илюзия,  трябва  да  се изстрада.

Всеки събуждане, трябва да се заработи.

     Къде съзнателно, импулсивно или  инстинктивно, но много хора се молят, мечтаят, таят надежда,… да отидат в рая.  Много – може би, 60-70%.  А може би повече.  Независимо дали са невежи хора с робско мислене или пък просветени хора с духовна аристократичност. Независимо дали са хора, оскотели от битовизма или са хора с лична, силна воля, надмогнала емоции и илюзии.  Независимо дали  са хора, при които „вируса” на световния театър е заразил изплашеното им его или са свободни духове, при които „светлината” на епифизата  рисува картини.  Всички искат да живеят … заложено ни е в програмите.  И дали са неграмотни, на чието лице е изписано онова, което е превзело душата … или си грамотни #, който помнят важните думи* и делата на Великите,  та съзнанието им наблюдава с умиление и недоумение материалната борба на „нисшите духом”.   Всички нормални души искат да достигнат смисъла, покоя, Извора … заложено ни е в програмите.  И порива към агресия, и порива към истина, и порива към безсмъртие, и порива към страстите, … всичко това ни е дадено като театрален декор. Пътят ни, шарен и дуален, все пак  е  написан предварително и ще  провери душата ни на всички вибрационни нива.     

     Но колко от нас се питат: „кое ме прави достоен да продължа нагоре?”, „ какво мога да дам аз на небето?”, „какво съм вързал тук, на земята, че да искам да го видя вързано на небето?”, „какво направих така, че да го отнеса и като образ там, където живеят чистите духове”?

     Всеки ден, всяка седмица, всеки месец,  трябва да се питаме**:  какво да направя,  за да стана по-добър човек и по-достойно творение /ентелехия/. Какви ценности приех и утвърдих, така, че да произведа нещо свое, уникално!  И когато намерим отговор - да го приложим  на  практика!  Тогава, когато „Бог расте в мен, а аз се смалявам” *** -  блянувания рай изчезва  като фикция, спира да ни интересува,  защото само „аз и пътя”****   ще бъде вече важното, смисъла.

========================================================================= 

* „… ако не направиш себе си – безсмъртния, равен на Бога /отвъд мярка, тяло, време, възможно,…/, не можеш да  разбереш Бог, изкуства, наука, природата на всичко, … защото само подобното разбира подобно.”    Корпус Херметикум   /по памет/.                                    „Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец Ви”.       Исус    /по памет/.           ……..

** … независимо от външните обстоятелства, които имат за цел да ни провокират, отклонят, разсеят, объркат,  обезверят, … .   Ако вътрешната  промяна е по-бавна от външния "натиск", вероятността да се загубиш в лабиринта на материалната илюзия е много голям.  Това е идеята на тази страница!  И тази идея има съвсем ясни, осезаеми измерения: да спра еди-кой си порок, ...  да стана по-..., да развия еди-коя си добродетел, защото ми липсва, ... да променя отношение, чувство, енергия, идея, ... да се издигна над ... , да простя въпреки, ... да благодаря за, ... да се извиня заради, .... .  Всеки, който е тръгнал по пътя на духовното събуждане ще разбере колко систематично, непрестанно и целенасочено трябва да се надграждаме.

***   перефраза от Йоан Кръстител

**** „Духът и пътят, туй съм Аз” .  Кришна /по памет/.

#  Колкото повече информация има отвъд съзнанието, толкова повече илюзия ще има вътре в него.

=========================================================================

       Има много илюзии!  Но една от най-големите, която успешно отклонява душата е нашето его, облечено в индивидуалност.

      В началото на своето развитие като продукт на дух-душата, нашето съзнание гради много стуктури, една от които е самосъзнание на базата на временните тела  /виж ”Човекът и неговите тела” от Ани Безант/.  Тази вибрационна „низина” на нашата съзнателна индивидуалност е илюзия, която се преодолява с много прераждания.  Граденето на живот и съзнание чрез страсти, емоции, чрез ум или подсъзнание,… е обречено на разпад, защото всичко, което не е божествено /духовно/ е нетрайно по природа.  И в този контекст, когато някой пита: „нашите мъртви спят ли, виждат ли ни, живи ли са, ….?” ние не можем да сме категорични, понеже са възможни и двата варианта, защото ….

… когато издигнеш индивидуалното съзнание до 7 етаж, до духа и чрез т.нар. живот по дух - уравниш съзнание с дух, духа с индивидуалност,  всъщност започваш алхимичен процес на вибрационно и рационално обвързване между духа и душата. Този извисяващ, оживителен, оздравителен, трансформиращ процес е една от целите, поради която сме тук.  Знаем, че Бог е Дух – осъзнат, рационален, неограничен, индивидуален, оличностен, нелокален,...  и нашия дух, който е част от Него, трябва /технически/  да изгради себе си със същите характеристики.   Това вибрационно, съзнателно  издигане и обединение е онази езотерична тайна, която Исус нарича „да се родиш от духа”.  И който я разбира, и който я утвърди като  живее съзнателно с духа  и духовно със съзнанието, всъщност ще разбере защо въртят душите ни в този материален лабиринт и как това  да спре.

========================================================================

P.S.:   Ако  очакваш този  свят да ти помогне  в  твоята духовна еволюция,  значи не познаваш миналото му.   Неговата функция е да „натиска” вибрациите ти надолу,  където  съзнанието  е замъглено и спи.  Колкото повече се спуска душата ти  надолу /, за което ежедневно се грижат медиите или слабите души, които срещаш/, толкова по-лесно прихващаш модерните ценности, докато забравяш важните изконни думи. Избледнява автентичния Христос за сметка на  някой измислен двойник или комикс-герой.

         Ако се надяваш този свят да ти каже истината, без да заличи ценности и истини, значи не познаваш режисьорите му. Неговата задача е да променя едни идеали с други. Вече да обичаш себе си /егоизъм/ било най-важно, а суетата е модерна и задължителна. Няма щастие без притежание, … няма логика, ако ти не си в центъра й.

         Ако разчиташ този свят  да ти донесе спасение, значи не познаваш идеите му. Нищо няма да се промени, ако ти не се промениш вътрешно. Живата душа носи в  себе си качеството да гради, да се движи, да се променя и ако спре да го прави, значи е болна и няма сила да вземе Небесното царство. И живота, и Бог са като огледала, които отразяват твоето вътрешно движение:  ти напред и Той напред,  ти назад, и Той назад.

=========================================================================