Спасителният кръст вътре в нас

      Докато пътуват към Обетованата земя, евреите попаднали на място пълно със змии.  За да не умрат всички от отровните ухапвания, Мойсей забил кръст с увита около него змия и който погледнел към него с вяра, оцелява - физически. Няма и две хилядолетия по-късно друг спасителен кръст е издигнат на  хиляда километра на север - та който погледне към него с вяра, се спасява  –  духовно. 

        На тази страница питам – кой гледа към кръста и защо това му носи спасение?

     Този материален свят изземва енергията ни, обърква съзнанието ни, увлича ни в илюзии, тласка ни към стрес и страхове, към нестихваща борба за оцеляване, ...  – все ниски вибрации. И съвсем логично, много от нас стават егоисти, агресивни, с липващо съчувствие и без грам интерес към живота и чувствата на другите. Онова, което разбираме като душа, започва /енергийно/ да атрофира, да се стеснява, да се замърсява.   Вибрациите, които света предизвиква в нас – променят  струкрурата ни на всички нива и достига дори онова програмно ниво, в което се намира спасителния ни импулс.   Когато света е превзел душата из дъно – вече не искаме, нито разбираме нуждата от спасение.   За това  към кръста ще погледне само онзи, чиято душа не е превзета от материята.  И няма значение кой е на кръста: Исус, Хермес, Мохамед, Буда, наука, надежда, любов, ... .   Важното е да има Вяра, защото тя е първичното условие за движение нагоре, … защото  тя дава сила за душевно преместване към по-високо ниво,… защото тя е коректора в мъглата на илюзиите, както и жезълът, с който да преминем през вратата на смъртта.   Предполагам, че науката /квантова механика/ все някога ще достигне дълбочината, след която да ни обясни как менталните процеси трансформират полевите структури т.е. как медитацията става магия или как вярата променя "телата".  Но дотогава ще сме наясно, че  когато душата ни е жива, в нея живее и  Вярата, чрез която успешно да преминем не само през „долината на смъртната сянка”, не само до изхода от лабиринта, но и през всяка теснота и тъмнина в собствената ни душа.

       Та,  който гледа към кръста, по сложни многоизмерни причини се спасява**.  Но простият извод за нас сега е че трябва да се погрижим за душата така, че тя винаги да иска и да търси с вяра своето спасение.  Ако не е спокойна, тя ще губи сила, … ако не излъчва светлина, тя не може и да открие такава в живота си, … ако насочва енергията/ума/ си към неестествени неща, ще изгуби съкровището си, … ако спре да обича, ще атрофира, … ако спре да вярва, ще потъне.

      Животът, който живеем днес е сбор от много човешки сценарии /не особенно хуманни, нито пък прогресивни/  и само единици  ще намерят  истинския и смислен път на своята естествена еволюция като одухотворени същества.  А кръстове за спасение ни се предлагат още от създаването на тази цивилизация: то Рама, Мелхиседек, Кришна, Зороастър, Митра, Дионис, Орфей,* … .  Имаме свободна воля: лесния път е по течението на измислените човешки сценарии /за робите/,  а трудния път е на душевно осветяване и самоосъзнаване /за свободните/.   Това е избор и в правилния, и осъзнатия  можем да имаме сила, да имаме право, да имаме изход!

 * осветяващите ни кръстове всъщност са още стотици: Хор, Саливахана, Один, Индра, Адонис, Тамуз, Озирис, Атис от Фригия, Адад, Прометей, ...

** Спасението на  нашата духовна единица, винаги е било личен еволюционен акт  на свободна  съзнателна личност.  Историята, религията, културата, политиката, ежедневието, ... всичко,  което ни поднасят:  са преплетени пластове от користни илюзии, лъжи, астрологични препратки, езически култове, геополитически "опорни точки" и психологически лостове. Съвремените медийни похвати за манипулация са много по-елементарни от отъпканите с хилядолетия догматични системи.  И в тях няма спасение и мир за роба, понеже е станал такъв от ниските вибрации на вменените страхове /който изпитва страх е роб на обекта на страха/ ... и няма спасение  и сила в невежия, който  чака някой да му каже или разтълкува истината, ... и няма спасение и светлина за  "коравия", който не пътува всеки ден към по-добрата и по-свободна своя версия.  Докато не се освободиш /сещам се за Лаокон/ от древни и модерни лъжи /когато медиите дават информация - това е новина, когато започнат да я повтарят - това е пропаганда/ , от натрапени правила и илюзии,  посадени в главата на десетки поколения назад /колкото по-ниско е съзнанието, толкова по-инертно е подсъзнанието към всичко - храна, остаряване, болести, мироглед, политика, бит,.../ , ...  докато не се издигнеш над цялата земна култура на разделение, дуализъм и его  -  няма как да откриеш много простите и чисти универсални  истини  втъкани в мъдростта на Аватарите /изброени по-горе/.    Ти си създаден  като всички други и трябва да извървиш необходим път!  В това изречение има 3 универсални истини, които изграждат твоя спасителен кръст, независимо кого  виждаш разпнат на него:   "ти" -  си дух, който има еволюционен път да извърви,   "всички други" - да осъзнаеш единството на живота и това да роди в теб любов към всичко живо  и  "създаден"  - да осъзнаеш и възстановиш връзка с  Извора,  и по уникален начин да оправдаеш смисъла на своето проявление.   И в това няма религия, няма догма, няма правила, няма страхове, ...  няма нищо човешко, което да го замърси.