Кой си всъщност?

      Ние не сме това тяло.  Нашата  /архетипна/ същност облякла тази материална обвивка е  обекта за изпитание и обекта за спасение.  И ако  нашата истинска същност е безсмъртна, тогава как и защо я спасяваме … и какви грижи иска от нас?  

                                                               

      Съществуването на душата ни е форма на живот, различна от живота на това тяло. То е механика, костюм, скафандър, чрез който ние – душите, трябва да преживеем уроците и света, който ни ги предлага. Когато се храним, дишаме, контактуваме с други, преживяваме навици, развиваме сетива,… ние поддържаме инструмента, чрез който съществуваме тук.  Това е косвена необходимост за да съществуваме. Но какво се случва с нас  през това време?

     За разлика от материалното тяло, ние не се храним, не остаряваме, не се сбръчкваме,… . Друга е същината ни, друг е пътя ни и понеже е отговорен и безкраен – за това имаме нужда като подрастващи духове да бъдем проверявани многократно, докато станем безопастни, уникални творчески единици от света, от който произхождаме.

       Уроците, които този живот ни предлага са енергия и информация, които атакуват душата ни, проверяват реакциите й, активират определени потенциали в нея, блокират други,… ^ .  И всичко, което „сърцето и мозъка” отразят и  произведат или утвърдят е онзи резултат от житейските уроци, заради което сме потопени в тази тежка материя.  Много хора смятат  духовния живот за поредица от ритуали, правила и здравословни навици. А всъщност, можеш да спазиш всички религиозни подробности, всички букви от догмата - и пак да останеш отвъд портите на Небесното царство.  Духовната практика, която всеки ден касае нашата душа са онези мисли, думи, движения, представи,… които активират истинската ни същност и й дават „чиста” възможност да прояви божествени си потенциал.  Можеш да изпълниш безупречно целия библейски закон, но ако не изпиташ любов към хората, които днес срещна – все едно започваш урока отначало.  Може да си научил всички мистерийни тайни, но да си изгубил позитивизъм и съчувствие  -  душата ти губи урока на този живот.   Грижата за тялото е временна необходимост, грижата за истинската ни същност /душата/ е задължително и вечно правило.  А колко от деня отделяме за  „телесните неща” и колко  за „духовните”?

     Ние, душите можем и трябва да възприемаме света чрез нервна система и сетива за да трупаме прилежаща памет „около” духа като урок,  идея,  бъдещите проекти и промени, еволюцията, житейската радост,…  .   От тази позиция  придаваме смисъл  на фракталната конструкция наречена свят, както и на всяка лична и световна „драма”. При „сблъсъка” ни с  Вселената и нейните вибрации, дуалност и закони сме на проверка, макар да сме проявени и във всички други измерения чрез различни тела /астрално, ментално, каузално, атмично,…/.  Някой ден ще разберем за Йерархията на душите, за Колелото, което ни върти, за връзката ни с гените и стабилността на телесните атоми, за божественото участие в душевната ни структура*, за епифизата като мост към съзнанието, за „кармичната чистота”, за акаша и индукция между душите, за произхода ни** и как душата поглъща пространство,… .  Но до тогава ние, душите, разумния пътник, трябва да знаем, че сме онази Мярка за нещата, която е причината да има Вселени, материя, време.   До тогава трябва да знаем колко е важна нашата усмивка, нашата позитивна мисъл, нашето „чисто сърце”, нашата добронамерена и безкористна дейност.  Всеки миг в мислите, в емоциите, в думите, в погледа,… има или няма духовен живот, … има или няма смисъл от личната ни проява, … .  Всеки от нас е душа, всеки от нас е божествена мистерия, която /чрез мозъка/ може да употреби всяка минута и всяка информация в този живот за да роди уникални продукти  /наречени духовен живот/ и за да извади каквата и да е информация /и енергия/ от Параматма /Световната душа/.  И няма малки или големи моменти – всеки миг от краткото ни въплъщение тук е възможност, е проверка, е повод за радост и разгръщане.  Има две важни неща в този свят: Бог и  неговите души, добили съзнание.  Ти, аз, всички сега,  сме млади души в училището на живота и ни проверяват &.   И докато се учим, докато се радваме, докато броим годините,  то  в дебелите, стари книги все още пише, че  "дърво, което не дава добър плод - отсича се и се хвърля във вечния огън".  /перефраза от Матей 3:10, Лука 3:9/

* „Аз съм в сърцето на всеки като Свръхдуша”  Кришна.

** Душата идва от „Голямата вода”, където потенциалната Енергия е  безкрайна и където всичко е възможно. /индиански предания … по памет/

&   В този живот ми се наложи да работя какво ли не. Като студент бях брокер, барман, снабдител в автокъща, търговец на плодове,… . И след като разбрах, че учителската професия няма да храни семейство, започнах търговия.  И от тогава минаха повече от 30 години.  Срещнах по пътя си много търговци, както и хора, които искаха да бъдат такива. В крайна сметка, малко и определени  хора останаха в бранша и е така, защото ги бива в това. А всички, които не са „пробвали” в търговията, мислят, че е фасулска работа. Всъщност търговията е проста работа, но не е за прости хора. Нещо в мозъка на този сой хора работи по особен начин и те знаят кога, какво, на кого и за колко да продадат определено нещо и тази процедура да продължи с години.  Познавам много умни хора, които не могат да „подредят” дори семейния бюджет, камо ли да печелят от някаква материална дейност. Познавам хора, които не могат да си напишат правилно името, но са „мнооого” успешни бизнесмени.   Но докато в „материалните дела” е съвсем видимо кога успяваш и кога не ставаш за това, то в т.нар. духовност, нещата са неуточнени и неясни.  Има хора, които цял живот могат да се влачат по църкви и семинари, и да мислят за себе си като за възвишени души – без да има никакво доказателство за това или разбираем ефект.  Всъщност /и за съжаление/ голяма част от хората, които искат да разберат механизма и смисъла на този живот, в повечето случаи се плъзгат по повърхността без да жертват удобство, навици или мозъчна дейност.  Та, ако в материалните дейности е видим провала или успеха, то в духовните практики не е така!  И след толкова години и толкова разговори с различни близки и далечни хора се питам:

         Кой и защо може и кой не може  да достигне изхода на житейския лабиринт ... независимо от напъни, практики и демонстрации?

      Ако в „древните” книги е написано просто: „дойдох за своите” или „остави мъртвите да погребат своите мъртавци и ела с мен”, то в моята глава отговора „кои са Божии?” и „кои са Живите във вечния сценарий?” е много  дълго и многопластово уравнение.

    Раждаш се с определен духовно-кармичен потенциал и попадаш на определени гени. Генотипът може да ти помогне, но може и да те плени, точно както средата, в която израстваш. Енергията, която попива детето и навиците, които света около него му внушава – изграждат ценностна система, която може да създаде или да опустоши всеки вид духовен импулс. Ако имаш лабилна или елементарна психика, това е проблем при изграждане на духовността ... не че можеш да спреш или убедиш такъв човек, че трябва да започне пътя си от друго ниво.  Ако мозъка не анализира и не изследва, това ражда опасния фанатизъм. Ако не си бил обичан като дете, трудно ще проявиш безкористна и чистосърдечна любов към друго същество.  Ако вътрешния живот не поддържа осъзната чистота – не се стига до нужната вибрационна хармония, не се ражда онази светлина, която усилва, пречиства, а и формира независимост. …. Та, по формулата за  успешния духовен път може да се пише  дълго и отегчително.   Идеята е че  за да успеем в тази материя  или  да разгадаем този живот и да напуснем Колелото на  илюзиите,  трябва да осъзнаем и открием в нас Ключ за това.

      Ако не искаш да „въртиш” този живот хиляди пъти, но осъзнаеш, че нямаш нужните данни или въпросния ключ, то освен чистата вяра, все пак има малък резервен план:    да можеш критично да се самоанализираш  и след това да развиеш воля за промяна.  За да стане това – егото трябва да е стопено, а волята отганизирана и силна.  Или казано по друг начин:  ако не откриваш своите грешки и не ги поправяш методично – няма стъпка към изхода. Много от "духовните" хора, които познавам  не са се променили нито йота през последните 30-40 години /, а не са съвършенни, както и аз не съм/.  Умението да анализираш и да променяш е важен /колкото материален, толкова и духовен/  процес за достигане на необходимата „спасителна” височина.

^   В човешката еволюция има едно ниво, над което започва натрупване и развитие на свръхсетивен, свръхсъзнателен, духовен пласт. Тази ментална висота е надстройката, която оправдава биологичните, битовите и социални проблеми, които индивида трябва да реши сам.  Т.е. като развиеш материална и емоционална независимост, следва  ментална и духовна!  Материалният свят, който хората са изградили,  обаче няма нужда към този момент от  независими, одухотворени „мозъци на свободни магьосници”. Използвайки хилядолетни прийоми чрез слабостта и порочността на бездушните,  Материалния свят ще спъва непрестанно оформянето на духовната надстройка.  Войни, кризи, болести, икономическа зависимост, подмяна на ценности, илюзии, лъжи*, … всяка година нещо „ново” и то от началото на тази цивилизация.  На Малкият човек  вниманието трябва да е насочвано, енергията трябва да е фиксирана, съзнанието манипулирано, психиката стресирана,  душите ограбени и обсебени.  Ако не разбираш това и не достигнеш до изграждане на  духовната надстройка – ще те отнесе  реката на живота, препълнена с поробени души.   

За да разбираш ситуацията си в пълнота, за да обхващаш живота "от високо", за да проумееш нивото си, .... е въпрос на съзнание.  Ако в един човек по генетични или социални причини има повече "рептилско" - той става хищник, който се подиграва на вегетарианците, който не разбира отшелниците, нито пък схваща поведенческата психология.  Как такъв човек ще резонира с твоя трепет за духовност, как ще му обясниш, че вярата ускорява съзнателното израстване, как да го отделиш от субективизма, полярността, емоционалността, чрез които той живее.  И той, а и всяко друго ниво на осъзнатост си има свои възприятия, навици, светоглед,... и нищо отвън не може да промени това.  Но задълбочаване на мозъчната активност /, което е част от т.нар. осъзнатост/ "отваря очите" на  примата и той от хищник еволюира в "тревопасно", което вече не приема автоматично и бездушно - научните, биологичните, мистичните 'парадокси" на реалността, а започва да пита, да търси, да анализира и покрай това му се променя мироглед, поведение, отражение,... .  Та, когато започнеш да осъзнаваш познавателното ниво, на което се намираш - вече си тръгнал по пътеката на събуждане /будя се, идва от Буда/.  Тази съзнателна активизация поетапно ще изведе животното от теб за да увеличи божественото и  вместо да се вживяваш в манджи и политика, ще отклониш поглед към по-трайни и важни величини.  А онзи, който достигне до /фрактализация на аза/ дълбочината си, до Свидетеля /чети Шанкара/ вътре в нас ...  той ще е преминал през хиляди силни мистични истини, които са не само по-важни от "яденето и пиенето", но и които ще са го превели в онази съзнателна фаза, която обещава безсмъртие т.е. спасение.  Тогава започва смисъла, тогава Бог започва да осъзнава себе си чрез малките огледала /ние/, тогава разбираш Идеята и как най-разумно да я преживееш.

                                                                            * Констатирах, че лъжата вече не се ограничава с политика, икономика, история и медии. Тя започва да навлиза напористо и в личния живот. Какво е добро за здравето ти, какво да ядеш, какво да харесваш, какви ценности са ти позволени, в какво да вярваш,… .  Анонимни глашатаи ти обясняват, че червеното месо е полезно, … че трябва да обичаш негри, но да мразиш руснаци, … , че да си гей е почти героизъм, … /мога да напиша 3 страници/.   Всеки ден чета какво е казал Буда или Христос, макар, че те никога не са казали това.       Ако нямаш силен корен /а младото поколение няма как да го има/ ще бъдеш „нахранен” с толкова гмо храни и гмо „истини”, че след 10-15 години,  главите /сърцата и стомасите/  на хората ще бъдат пълни само с боклук.   А с боклук духовна надстройка не става.

       Защо пиша този блог, като знам, че ще минат много години, докато някой, може би ще сглоби тези разпилени изреченията в своя „теория за всичко”?

       Много хора „минават от тук” без да осъзнаят кои са, от къде идват, на къде отиват и защо.  Прозорчето на техния житейски и ментален обзор, допълнително  е  стеснен и от „официалните истини”.  Учат ни, че сме върха на природата, че преди нас е имало само маймунки, че войните са естествени и неизбежни, … . Ако  провокираме съзнанието си към самостоятелен и ясен анализ – ще открием, че сме водени за носа почти във всяко отношение: от това: какво и колко пъти на ден да ядем, през илюзиите наречени религия, политика и държава,  до мода, дълг, кариера и прочие.   99% от хората приемат безпрекословно онова, което учители, медии, учени, … казват, без да се питат кой им плаща.  Освен това, повечето от хората нямат изградени: съзнание за време, за еволюция, за материя, за произход, за Бог, за дух и т.н., защото образованието не ни  учи на абстрактно и самостоятелно мислене, а на запаметяване на факти.  И така свикваме някой да ни дава изводи и "отговори" за всичко.

      Ако  провокираме с критичен анализ  всички изконни истини, които този свят ни е предложил –  може би ще открием съвсем други факти, логика и посока. Може би ще открием, че сме облечени в тяло на роб*, но  въпреки това сме божествени като същност. Не защото този факт сам за себе си е важен, а защото той преформатира или създава други житейски цели.  И може би ще открием, че е по-лесно да си здрав, щастлив, благоразумен идеалист и пацифист отвъд социалната матрица?  И че в интерес на определените социален ред и икономически растеж – такива ценности  не се афишират  и обясняват. А ако някой реши да отвори очите на робите и им докаже, че „истината ще ги направи свободни”, туктакси го разпъват на кръст.  Дали от годините, дали от асоциалното поведение, дали от нестандартния светоглед, но сега и за себе си открих, че голяма част от информацията, която ми предлага обществената матрица или е скрита, или изкривена, или пренебрегната.                За това пиша този блог! Макар да съм написал 5-10% от това, което ми е в главата, пак съм доволен, защото надявам се  провокирам нестандартно мислене. А само, когато мислим сами - извличаме енергия директно от реалността и само така можем да усилим съзнанието си.  Всеки от нас има перфектната „машина” за да достигне до своята свобода, осъзнаване и спасение.  

    Защото истината и самосъзнанието започват да стават все по-актуална недостатъчност.

*  Видоизменен примат, който всяко „божество”, кацнало тук  е променил генетично и използвал користно.