Вътрешната промяна е израз на духовна активност

        Имам списък с неща #, които смятам, че не ми достигат или трябва да променя, или да усиля,…  И макар да не успявам винаги от първия път –  упорствам, спъвам се, ставам, повтарям, … .

     Животът винаги ни предлага онова, което да провокира в нас градивна промяна. Ако съм неспокоен $ – идват перипетии за да проверят до колко ще удържи спокойствието ми. Ако съм нетърпелив – идват срокове, провокации, дразнители за да се разбере, дали наистина съм търпелив.  И ако се проваля – нещата се повтарят и повтарят, докато не си науча урока.    Щом сме семена за рая, щом сме будни души – трябва да се променяме, да порастваме, да „шлайфаме” ръбовете на „диаманта”, който сме... в рамките на предопределението, наречено живот.  И тази нестихваща вътрешна промяна ще става все по-интересна, все по-радикална, все по-важна.

      Вътрешната корекция понякога е уморителна, понякога вдъхновяваща, понякога трудна, но тя е задължително условие за завръщане на „блудната” душата. Ако не променим и укротим желанията, няма как да се настроим към „работните” честоти на съзнанието си. Ако не променим мисленето си от детско към аналитично*, няма как да застанем над нестихващите и все по-агресивни лъжи, с които съвременния свят ни атакува /, защото лъжата е логично условие за развитие на суетата и алчността/.  Ако не променяхме вярата си, няма как да пораснем от блажени потенциали** в  „активни богоподобия”***.  Ако само  молитва и очакване бяха достатъчни за нашето спасение, тази житейска проверка би била безсмислена.

     Всяка вътрешна промяна е чудо @!  Разбираме смисъла й, търсим я, планираме я, когато имаме воля за живот, когато сме вдъхновени, когато можем да конструираме в мислите си  бъдеща,  по-добра своя версия. 

   Този живот ни е даден  да се учим,  да облагородим същността си,  да активираме всяка светлинка в себе си и да я насочим навън.  И този урок започва с онези малки стъпки, с които можем да напуснем успешно материалната паяжина.  Дори най-малките дефекти в характера, дори най-малките слабости в мисленето, дори най-малките петна в сърцето,  биха ни спъвали по райските пътеки и биха отеквали с тътен в райската тишина.  Този живот, сега е момента да разберем: какво не ни достига и какво в себе си да променим!

      За да достигнем определено ниво, свят, реалност /Рай, Небесно царство/, трябва първо да го създадем в себе си. Привличането,  намирането, обединението им - въпрос на време!

     Коледа е, прекрасен празник!  Нека си пожелаем здраве и любов!  Но спасението - то е наше дело, наш труд и "със сила се взема"  ...  започва с вяра и завършва с промяна!

========================================================================= 

* Именно мозъка ни прави спящи роби или пък търсещи и одухотворени, или пък  просветлени, или духове с  власт и т.н.. 

** Ние сме подобие на боговете  т.е. каквото и да мислим за себе си, както и да подредим живота си – имаме заложен потенциал да летим, да създаваме нови светове, да станем част от градината, която наричаме рай. 

*** Вярата ни има много фази.  От  успокояваща до трансформираща и спасителна. Когато жената с 20 годишното кръвотечение пропълзяла и докоснала дрехата на Исус – имала активна, спасителна вяра, пропита  с волята и правото да „вземе сила” от Божеството.  Вярата ни може да достигне и „нечовешки” величини /”така щото и планини да повдигате”/ и да ни даде права и сили незнайни за нашата кармична линия. /но това вече е друга тема/.

#  спокойствие, търпение, позитивизъм, оптимизъм, щедрост, … .

@  Вътрешната промяна и израстване започват с овладяване на Егото. То, егото, материалният продукт, детето на инстинктите има дълга и логична история в нашата съзнателна еволюция.  Но колкото повече се отдалечаваме от оцеляващото животно в нас, толкова повече се стопява разделението помежду ни.  Тази Матрица неистово захранва Егото ни от детството, та до края.  По-лесно е да се чувстваш „собственик”, да „въртиш” енергията си навътре, да искаш своето, да щадиш сърцето си за другите, да държиш на характера и интересите си, … отколкото да напълниш смирената си душа със „сърце”, с грижа за другите, с внимание към високите вибрации, към благодарността,…  Може никога да не пораснеш за „изгонването на егото” и за заместването му  със самоизграждане на божествения потенциал /пример – Исус/. Винаги, когато вадим болен зъб е умно да го заместим с нов, здрав, по-добър.   И ако все пак съзнанието ни порасне за да схване деструкцията на Егото – ще разберем генезиса на желанията и удоволствията, … ще разберем защо ценим едно, а друго не,  …. защо едно ни крепи, а друго ни дразни, … защо някои неща са важни за нас и ги отстояваме, … защо ставаме алчни или жестоки, ... .   Изобщо, дисекцията на нашето Его ще ни разкрие всички онези общоприети стериотипи, както и  характера, и духа на съвремието, които ни препречват пътя към нормалния свят, както и към рая.  Само, когато започнем да стопяваме егото си ще схванем цитата: „Той остави всичко, стана и тръгна след Него”/Лука 5:28/  или пък: „Ако искаш да имаш вечен живот, остави всичко и ме последвай” /перефраза от  Матей 19:16/.

$  Докато губиш равновесие от загуба или печалба, докато губиш спокойствие от успех или неуспех, докато се замъглява съзнанието ти от щастие или нещастие,... все ще си в плен на Матрицата. Докато се вживяваш в онова, което наричав „плюс“ или „минус“ губив душевна посока, достолепие в този свят, планиране за следващия или мъдростта на неутралния наблюдател. ... Ако достигнеш до това нивото на осъзнат неутрален наблюдател – си на крачка да разбереш как и защо Бог мисли и твори. А това е единствената логична причина да получиш този шанс – да трупаш уроци в материята. Не богатство или бедност, не успех или неуспех /каквото и да значи това/, не усещания, желания и „его-вълнения“.  Без тази позиция, без това достижение на осъзнатата душа – няма реален духовен път.  В крайна сметка ще загубиш всичко някой ден - всички приятели, пари, имоти, спомени, желания, успехи, ... живота си,  без значение какви емоции, нерви, време и енергия си вложил в тях.  Но ще остане отпечатъка им върху душата ти - а тя е важната и чиста идея.