Стълбата на Яков!

      Независимо как оцветяваме с мислите си този свят, той си остава „законна математика”. И макар самият живот* да е „чудо” със собствена воля  над ентропия и хаос, той също следва правила и посока,  подобни на тези от  безкомпромисната и безчувствена математика.  Няма значение как ще ги  наречем: вибрации, резонанс, енергообмен, морал, спасение, … . Никакви хитрости, уговорки, индулгенции или догми не могат да ни освободят от начертаната  съдба: да изкачим стълбата на живота като дерзаещи души**.  Можем да придаваме тежест, важност и дълбочина на всяко наше „човешко начинание”:  било то бизнес,  мъдрост,  политика, социална, спортна или научна дейност,… , но всичко това всъщност си остава част от нашето „цивилизационно бълнуване”.  Те са част от естественото ни развитие като съзнание и цивилизация,  но ако крият или заместват истинското ни предназначение и преживяване, стават част от илюзията на тази Матрица.

      Има стълба, която свързва животното и Бог, творението и Твореца, земята и небето!  Всеки от нас е поканен да се качи на тази стълба и да извърви своя уникален път до горе.  Когато избираш да обичаш, да бъдеш благодарен, да съхраниш чистия покой в себе си – значи стискаш здраво стълбата и правиш крачка нагоре.  Когато допуснеш да се влюбиш в материята, да се увлечеш по играта за натрупване и властване, да осакатиш сърцето си с агресия или омраза,… падаш от стълбата.  Има хора, които запазват достолепие, вяра  и спокойствие, независимо дали ще срещнат мизерия, провал или смъртта – те са разбрали защо им е спусната стълбата и къде води тя!   Има хора, които не разбират, не оценяват възможността и се пускат от житейската стълба за жълти стотинки, за миг слава, за дребно удоволствие, заради евтини емоции, от пораснало его, ... .

      Имало е  200-300-400 милиарда години „Божествена самота”, през които ти, аз и всички хора, които познаваме не са съществували.  Днес ти, аз и всички хора, които познаваме сме тук и имаме осъзнатата възможност да разцъфнем в качествено нова енергийна реалност.  И няма значение дали  ще опознаеш в дълбочина първичната си /духовна/ същност***, както и Източника, от който тя произлиза  -  важното е да не се пускаш от стълбата.  Когато загубиш състрадание – падаш от стълбата на душите, независимо дали /например/  с мозък можеш да променяш астрала!  Когато загубиш вяра – пак падаш, независимо какво си спечелил от материята, колко си известен и какво/кой  зависи от теб!  Когато допуснеш в сърцето и ума си негативни думи, мисли, емоции,… отново падаш от еволюционната пътека, защото, ако преди хилядолетия ни е трябвало тяло, инстинкт и мозък  за да оцелеем като вид, сега ни трябва добронамерена и осъзната градивност за да оцелеем  като душа.

      Тази стълба съществува откакто „Елохимите са ни вдъхнали живот”  т.е.  пред всяка осъзната душа стои дилемата: да остане при животните /тъмната материя/ или да се изкачи при боговете /спасителната светлина/!  Всеки ден, всеки час, всеки наш съзнателен продукт е крачка по стълбата и твоя е волята - нагоре или надолу!  Животът ти е уникален, както и съзнанието #, и отговорността, с които подхождаш към него!

=========================================================================

*  Животът  е качество на материята да декодира и променя информацията.

** Audenes fortuna  iuvat

*** Връщането към първоначалната, оригинална същност на осъзнатата душа е прокламирана цел в почти всички религии! Трябва да го разбираме като вид пречистване, възстановяване на връзка /пъпна връв/, законново движение,... .  Това е мистичен процес на хармонизация на аза с духа, който може да бъде разбран, само, когато лично се преживее.

#  Ти, като всеки друг, когото познаваш си една паралелна Вселена. И там в нея,  твоето съзнание прави света реален и логичен /или плете една голяма илюзия/.  Без твоето съзнание, всичко, което е - губи смисъл, дори във физичен аспект /ефекта на наблюдателя/. Следователно Реалността, Истината, Генезиса, Бог, ... са "скрити" зад това, което наричаш свое съзнание, а онова, което то създава е единствената реалност, която  има значение за теб.     /А какво е бъдещето на твоя паралелен свят зависи от неговата структура  -  нещо, което го обвърза с определена реалност или илюзия./

P.S.1: Дори простата теологична логика ни води към "стълбата на душите".  Дори най-елементарните въпроси като: "защо Бог се мултиплицира?", "защо не помня преди раждането като съм безсмъртна душа?", "защо Исус говори за избрани души и за вечния огън за други?" ни водят към необходимост от въплътяване на духа, от активиране/"вразумяване" на душата му, нещо, което наричаме съзнание, както и от различните посоки на натрупаната там /в съзнанието/ информация.   Само от тези 2-3 очевадни аксиоми, могат да се изведат невероятно много силогизми /пример/:  че градим информационни фрактали, които влияят на полетата ни и от там на съдбата ни,  ...  че душата ни е многоизмерно явление, което бихме разбрали, ако вникнем в енергийни и информационни пластове, отвъд нашето 4измерно съществуване /тя е като айзберг, на който се вижда само върха, а всъщност съществува едновременно в няколко време-пространства, до които елементарното ни съзнание все още няма достъп/,. ...  че съзнанието/живота е софтуеъра на Вселената и се измерва чрез количеството и качеството на самостойната активност, ... че ние всъщност сме "вход/изход" за висша енергия, ограничен израз на жизнен извор от Свят, който непрестанно се променя и усложнява /и нашата идентификация е поредната ни илюзия/, ... и т.н., и т.н..  Т.е., ако изучаваме човека /жизнен фрактал/, все едно стъпаловидно изучаваш неговия Извор /Бог/ в по-нискоизмерната му проява.  Но не само научно познание е необходимо за да разберем за да изградим духовност, но и  хармонична психологична структура.

P.S.2:   Този живот „забърква”  главите ни в нестихващи потоци от щастие и нещастие, успех и провал, добро и зло, …. Егото ни се „подува” от ежедневни поляризирани ситуации, които неусетно „приспиват” и последната съзнателна клетка в нас.  Всички емоции, всички „важни житейски” факти, с които се идентифицираме са илюзорна атракция. Името ни, расата ни, националността ни,… всичко, което приемаме за свое „определение” са малки частици от илюзията.  И колкото повече потъваме в „човешките” си тегоби и определения, толкова повече се отдалечаваме от същината на този живот, от неговата цел. Така ставаме потенциална част от армията на „готовите за програмиране”.  Така ставаме лесно податливи на внушение, удобни за хипнотизиране, неосъзнати като роби, подготвени да бъдем сплашени /смърт, война, наказание, вирус, инфлация,…/.  Хората на Илюзията са малки енергийни генератори в ръцете на онези, които натрапват прогнози за бъдещето и енергията на „програмираните” захранва до толкова тази прогноза, че тя става действителност.  … Това е долната част на стълбата. А какво става в горната й част?

       Повече съзнание, значи повече вътрешна свобода. Никой не може да мисли, прогнозира, дава определения, анализира,…. вместо теб.  В горната част на стълбата, заради увеличените съзнание и свобода, надживяваме  илюзиите и страховете дотолкова, че те изтриват и много други деструктивни поведенчески реакции. Самото движение към Извора, самото доближаване до Фонтана на Живота  преобръща енергетиката ни, отношението ни към самия живот. Достигналите горната част на стълбата не се страхуват от смъртта, защото знаят същността на живота и  разумната идея вложена в него.  Те не могат да бъдат вербувани, емоционално увлечени в политика, в междуличностни интриги, в обществени отношения, … . Ако се приближаваш до Извора – тъмнина, хаос, манипулация, объркване, безизходица, безпътица, … изчезват в миналото ти.  Колкото по-близо си до Фонтана, толкова по-ясно и разумно става всичко, … толкова по-правилен и благоразумен става живота ти.