Nosce te ipsum  / опознай себе си /.                                                         

      Ако нещо е възможно, значи е заложено като опция да бъде открито и употребено. Т.е. няма нищо забранено в тази Вселена, ако някой може да го направи.  И човечеството бързо върви към удължаване на живота.  Всеки милиардер къде явно, къде скрито спонсорира медици, които да намерят начин да го направят безсмъртен $.  Няма лошо!  И всеки, който казва, че няма смисъл в дълголетието и безсмъртието, само демонстрира „овчо” неуважение към живота.  Но за онези, които осъзнато бягат в „духовната” писта, безсмъртието на тялото е само възможност по-дълго време да асимилират всички подробности от пътя между двата свята /материалния и трансцедента/.  За духовно осъзнатите, будни души по-важно от дълготраен носител /тяло/ е  увеличаване на съзнанието, защото зрялата, осъзната душа ще може да сменя тела и обстоятелства,  без това да нарушава паметта й, целостта й, стабилността й,… .  Но нека учените търсят бягство от смъртта на тялото и нека търсачите на  Истината за света да изкачват планината на своята  съзнателност.       И тогава  каква е идеята на тази страница?

        За да се катерим успешно нагоре към Идеята, към повече информация и възможности, … за да ставаме все по-духовни, все по-трайни съзнатено души /с или без тяло/ ние трябва да сме наясно какво спасяваме … кой е този, който живее и се катери по „въпросите и отговорите” на живота.  Самопознанието # може много да усили и ускори нашия поход към изхода на лабиринта.  

      Съвсем очевидно този материален свят, като пъстър цирк, като грандиозно пиршество на сетива и емоции,   ежеминутно завърта енергията ни към себе си.  Като полудял нарцисист, Матрицата ни провокира непрестанно с радости, страхове, вълнения, възбуда, меланхолия, … със нестихващ порой от съкровенни и лични събития,  само и само да насочи вниманието ни към себе си.  Отвлеченото ни съзнание € след стотиците вълнения на деня, бавно и неусетно забравя какво е, от къде идва, защо е тук, къде трябва да отиде, как и  т.н..  Ще му остане ли минута, ще му стигне ли един живот,   за да разпознае Истинската си същност, ще успее ли да долови целта и светлината, скрити дълбоко в нас?

      А има толкова пластове, под които се крие Истинската ни същност. Кой има търпение, кой има мотив  да опознае онова, което е – неузряло, но  вечно  по природа?  Кой ще достигне архетипната, божествена сърцевина за да разбере, че по-важно от безсмъртието на тялото е осъзнаването, реализирането на душата.   …   Ако  можехме да си спомним предишните животи, значи сме минали голяма част от пътя нагоре по планината на съзнанието.  Ако помнехме езика, културата, математиката /ментални навици/, обществени правила от предни животи,   значи сме съхранили дори най-външния слой на нашата душевна обвивка  и  сме напреднали много.  Но само единици успяват да запазят фрагменти от душевните си пластове*, от онези обвивки, които божествената ни същност е навлякла,  докато се е „спускала надолу” през световете /измеренията/.

      Ако опознаем своята Истинска същност, заедно с „дрехите”,  с които  образува нашето съзнание, … ако  я утвърдим с фактите на живота си )(  –  няма да губим парчета, няма да губим памет, няма да губим „очи, уши, уста”**, няма да загубим ориентир, когато периодично и по закон се подменя най-външната обвивка /тялото/.  Така от самопознание, може да се премине към безсмъртие!

       Не можем да се качим на следващо ниво, ако не опознаем  онова, което сме!  И няма значение дали ще живеем в това тяло 70, 150 или 300 години – докато не опознаем, не осветлим, не реализираме нашата 7етажна градина***, все ще се налага да преживяваме този живот отново и отново. 

     Нашата цивилизация е в Кали юга - период на тъмнина, суета и невежество. Трудна среда, лоша почва за всяко семе.  Но пък онзи, който успее да отдели  сетива и ум от  пъстрата въртележка на материята за да опознае себе си до дълбочината на архетипа  /т.е. до Бог/ ще  стане  по-силен, защото „трудните времена раждат силни хора”. Сега трудно смирения наблюдател би достигнал "корена" , същността си,  където става  първоначалното докосване до истината, до мъдростта ... и където би разбрал, че щом всички части на душата  узреят  живота  ще "премине" през всички тела и от мъдростта ще се родят нови сетива, и започва алхимична свтба, и ...  .   Сега е трудно за мнозинството!   Е, да – имало е красиви и прекрасни времена****, когато паметта и силата са били в пъти повече, … когато контролът над вътрешното и външното внимание са били стотици пъти по-големи от сега, … когато още от малки хората са се учили да създават „живи конструкции’, … когато всеки е имал вибрационна връзка с избран аспект, място или етаж от този свят, …   Сега обаче сме Кали Юга – инертно, плътно, трудно място.  Да се измъкнем от него, можем само с доброта, чистота, вяра и … с истината за себе си /т.е. Бог/, защото само с ясно съзнание кои сме, къде трябва да отидем и как -   можем да  победим този свят. 

 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

$  Страхът от смъртта е правопропорционален на нашата идентификация с тялото. С оформяне на съзнанието, много бързо и удобно се унифицираме с тялото и докато не открием в личен план фактологичната истина за нашата същност, респективно за нейния Източник и целта й, ние си оставаме  уплашени до последно.  Виждал съм много старчески очи, в които ужаса от неизвестното бъдеще /на смъртта/ е добил форма.  Аз започнах на 5 да мисля за смъртта и помня /като, че беше вчера/ как цял ден се въртях в кръг и ревах от това, че не разбирах защо хората се раждат като ще умират. 10 години по-късно вече имах отговор от Исус, след още 10 години и от Хермес, после Орфей, после Аполоний Тиански, Кришна, ... при Буда е малко по-различно.  Египетските жреци завършиха дългото изречение, което чаках от петгодишен. При тях е обидно, дори извратено да допускаш, че има такъв дисонанс в толкова разумен и прецизно подреден свят.

#  Когато бях студент имахме групичка за веселба: ходехме по хижи, по чукари, по квартири,… . И когато по малките часове макар и уморени  на никого не му се спеше от превъзбуда, покрай игри за филми, карти и музика, измислих  нова „игра”: слагахме стол в средата на стаята и всеки по ред сядаше за 10-15 минути на стола и всички около него непрестанно му задаваха въпроси.  /какво /не/ харесваш в себе си,  какво искаш да направиш утре, за какво си благодарен, кое ти е най-скъпо, какво ще направиш с 1 милион, къде искаш да изкараш старините си, кое те прави щастлив, за какво съжаляваш, най-важния ти урок, страхове, … . Тези ученически трикове на запознанство и гъделичкане на егото, всъщност бяха доста успешни провокации към самопознание и самоанализ.

* Когато някой започне да възстановява спомени от предишен живот: той не помни език, събиране и изваждане, ритуали и обществени събития.  Той е пренесъл само част от информацията, защото някои оформящи съзнание пластове около душата ни са „измити” от „стихиите” на отвъдното / което египетската религия обяснява много прецизно/.  Та, под „обществения, културен” пласт има пласт на собствената  идентификация, новият аз, личната емоционалност, … по-навътре е подсъзнателната сфера … следващият пласт отвън навътре е генетичния, хормоналния, сетивния, …  а най-вътре е архетипната, божествена същност – слоят, ядрото, около  което всичко се напластява и което дава живот на облеклата си. 

** от Египетска книга на мъртвите.

*** Грижата за нашата 7 етажна градина е  като грижа за колата.  Знаем, че ние сме шофьора, но и знаем, че колата трябва да в изправност за да ни служи. Така ни служи тялото, неговата енергийна, нервна и хормонална система, емоциите ни, мислите ни, подсъзнанието, … А на върха на замъка, на трона   е духа, божествения фрагмент, онзи Аз, с който, ако не сме в синхрон, ако не сме едно  -  достъпът, контролът, ефектът са недостатъчни.  И годините в тяло,  в медитация, в аскетизъм  нямат значение, ако в 7 степенния ни дворец няма законна хармония водеща до пълна съзнателност.  За будистите в Ладак, ако опознаеш и се слееш с Истинската си същност, значи си изпълнил мисията, предназначението си тук.

**** прочети Упанишадите.

€  Съзнанието на повечето хора непрестанно е отвлечено. То дарява своята енергия и посока всеки ден на много и незначителни неща. Съзнателната ни енергия трябва да бъде използвана най-вече за градивни, чисти и съществени неща  /както казва Буковски по памет: " нямам време за неща без душа" /. Индианците говорят за света на истинските неща, на сенките и на отражението. Кришна ги нарича: светове на материята, на духа и на смесването им.  По това, което избираш за обект на своето съзнание ще определиш и посоката, към която се насочва душата ти.  Ако по цял ден обсъждаш "продажните политици", "пропагандни войни", "лъжливи медии", пари и безпаричие, болести и здраве, отношения и емоции към тях и т.н., и т.н., то твоята енергия храни и привлича света на отражението. Истинските неща "с душа" не са в такъв свят и твоята душа неминуемо и неосъзнато потъва в неестествена среда.    Не само трябва да "търсим" в живота си истинските неща, но и трябва да развиваме всички степени на съзнателен контрол /... общ, неволеви, подсъзнателен, непрестанен, над времеви ограничения, ... /  Йогите наричат  правилната съзнателна посока и сила - турия / постигане на блаженство, мир, щастие, мъдрост чрез пълен съзнателен контрол/.

)(  Много хора имат представа, че успешния, "утвърден" живот е изразен в "тежка" стъпка, изграждане на обществен авторитет, материален просперитет и професионално израстване. Бях 20 годишен студент, когато разбрах, че тази пътека няма да е за мен. Тя е интересна и може би твърде важна за много други. Но аз се затворих 6 месеца /почти без храна/ и след много книги, и медитация усетих в себе си повече порив към "богоподобие", отколкото към общоприетото състезание. Все още мисля, че е много по-трудно и важно да се науча да прощавам всичко, да приемам различието, да разбирам възвишеното, да обичам от сърце, да гледам с чисти очи, да изпитвам състрадание, да наблюдавам с добронамерен анализ, ...  отколкото да се боря за служба, да трупам "активи", да имам повече, да стана "успял и уважаван".  Ако изучаваш живота и себе си само в рамките на тези 70-80 години имаш едни ценности, но ако съзнанието ти "прескочи" тази времева рамка - всичко се променя!

P.S.: Божествения дух последователно трябва да премине препятствия за да докаже и заслужи качествата, които са вложени в неговата същност априори. За да започне самопознание, индивидът трябва да е преодолял поне първото препятствие /предизвикателство/ пред себе си:  тялото, животното, в което се е въплътил.