Живот по плът, живот по дух - що е то?

      Има два свята, които живеят заедно тук и сега около нас, и вътре в нас.  И двата ни искат, борят се за нас всеки ден!

       Единият е лесен и шарен, и ни увлича чрез сетива, тяло, емоции.  И понеже е материален, и вибрациите му са „тежки”, танцът  с него  иска от нас същите стъпки, същите честоти*, същата съдба.  Това временно е приятно за усещанията и желанията, но бързо се развиват неестествени реакции, които ние наричаме зло. И докато младата ни цивилизация масово избира пътя на материалното  състезание и агресивното его, онези, които помнят чистите мечти на предците стават все по-малко. А още по-малко са онези, които искат и могат да извървят пътя на тези мечти**.

      Можем да го кажем и по друг начин:    напредваме в информация, в техника, в удобство,… и до стотина години ще тръгнем да се разселваме по други, близки планети, докато  познанието и морала ни очевадно не съответстват на Космоса.  Ако историята ни е пълна с кръв, ако планетата ни се задъхва от химия, ако нямаме „ любов помежду си***”, ако в критична ретроспекция не сме научили уроците си  -  какво ли очакват/ме  да направим из Вселената?

      Можем да го кажем още по-просто:   ако денят ни е пълен с емоции около оцеляването, ако допускаме в себе си негативизъм, ако не се стараем да изявим добродетели, ако не се променяме непрестанно към по-добро, … всъщност танцуваме танца на материята и ставаме една осеммилиарна част от падението на тази цивилизация.

      През „последните”  56 години срещнах /може би/ дузина, които не само биха разбрали това, но  и „работят” по пътя на "спасителната светлина" /на своята душа/.  Те, разбира се нямат нужда от това напомняне, нито от този блог!  Но аз продължавам да пиша, защото виждам, че морето става все по-бурно и примамва  все по-лесно, и дави все по-неусетно.   И все повече хората очакват някой спасител да умре вместо тях, някое хапче да излекува тялото им, някоя вселенска вибрация да ги прехвърли в друго измерение, някой нов политик да оправи битието им.   Нищо подобно! Животът ти, пътят ти, душата ти  и онова, което се случва с тях  са в твоите ръце. Лесно се танцува с материята, трудно се израства в духа $, … но едното е краткотрайно съкровище #, а другото е смисъла, заради който този свят съществува.

   

* Лъжепророчествата се превърнаха в медиен бизнес, алчността е издигната в ранг на успешно състезание,  жестокостта се оправдава с патриотизъм и дълг,  суетните импулси се обрисуват като изтънченост и стандарт.   Но преди да добие масов характер, т.нар. зло  всъщност започват своя път вътре, в отделния човек.   Той ги ражда и умножава, когато загуби човеколюбието за сметка на егото, … когато загуби позитивното за сметка на песимизма, … когато загуби добронамереността за сметка на завистта, …  когато загуби светлината за сметка на материалния успех.   Т.нар. зло не се ражда някъде в небето и не ни връхлита от горе като астероид – ние си го отглеждаме тук, вътре в нас, и с времето то се умножава и започва да се преплита с политиката, с икономиката, с информацията,  с личния ни живот, които сами създаваме.

**  Хилядолетни са мечтите за Свръхчовек /Заратустра, Ницше, Соловьов, …/, за съвършенство /Исус, Кант, Ричард Бах, Луиз Хей,…/?  Възможно ли е днес?  Трябва ли?  Не е ли излишна трудност, която нарушава удобното ни живуркане?  Простият, добродетелен, пасторален живот и радостта от него  не са ли достатъчни?     ....   Усърдието към  вътрешна трансформация, към самовъзпитание и усъвършенстване не е движение към "нов вид" съзнателно същество, а към идеята  да израстнем и "да дадем плод", защото нито природата, нито нейната Причина ще търпи безсмислено или инертно съществуване на който и да е свой елемент.

***  ” ако любов нямате помежду си – нищо не сте” / по памет Бибилия /

#  Матей 6: 19-20   „Не събирай съкровища на земята,… но събирайте съкровища на небето,…”

$  Израстването в духа е свързано не само с разширение на логичната сфера на съзнанието, със самовъзпитание в добродетели, с разширение на вяра и воля, с утвърждаване на първични ценности /благодарност, честност, търпение,…/, … . Лично за себе си приех това израстване като ежедневно задължение: да виждам слабости и грешки на всички нива, и да взема мерки към промяна. Всеки месец „работя” по конкретна точка: нетърпелив ли съм – 21 дена се уча на търпение, усетя ли безспокойство – 21 дена се уча на спокойствие, усетя ли егоизъм – 21 дена ще се уча на любов и безкористност, … и после /потенциални и предвидими/ "дефекти" на енергийно ниво, на ментално ниво, на душевно ниво, …  имам ангажимент към духа си за следващите 2-3 години /живот и здраве/. Този труд не изключва всички други биологични, материални, социални ангажименти /изпълнявам си ги стриктно/, този труд не е догматичен  /ако трябва ще ползвам йога, психология, математика или тай чи, ... ако трябва ще наизустя Кибалион, Дънов, Блаватска или Упанишадите/, но за мен той  е по-важен от тях и го следвам безкомпромисно, защото  материята е просто временна възможност да се качим по-нагоре.     

P.S.:  В казуса "истина", както и в "спасение" има един много съществен фактор: информационния шум.  Още от детството и до леталния край ние сме непрестанно бомбандирани от многообразен поток от информация, в която повечето или се давят, или дезориентират. Като прибавим  морални контури, съзнателни задръжни процеси, емоционални ангажименти, социални правила и интриги,  и прочие, то лабиринта става още по-сложен и заплетен.  ....  След толкова години, понякога се губя в пороя от "важни факти", понякога продължавам да се подвеждам  /събрал съм 5-6-7 хиляди книги, които трепетно очаквам да прочета/, но бързо изтрезнявам - трябва да се концентрирам върху най-същественото.  И като обелвам излишните информация и посоки, и като потъна в медитационна тишина, разбирам, че има само три важни теми /за мен/, които съответно да определят и начина ми на живеене.   Та, за да го изживея рационално и "по дух" този живот, този мой избор - колкото и да ми се иска, нямам време за абсолютно  цялата информация от Щайнер, Дънов, Блаватска, Хегел, още по-малко за романи и философски фантазии от древността до днес.  И моите три теми са 1. Бог /дух, душа, съзнание, Исус/,  2. Човек /дух, душа, съзнание, мозък/ и 3. Пътят между тях /степени и варианти в еволюцията наречена спасение/.    Тази предпазливост към информационния шум е въпрос на желание от дълбоките ни подсъзнателни нива. В личен план:  имах потенциал в много неща /физика, шах, поезия,.../ , пробвах да се развълнувам и от "общоприетите" /бизнес, пари, техника, ядене-пиене- ,.../,  но винаги бързо разбирах, че Идеята около, която се върти този живот е в самия него и в неговия Източник.  Всичко останало /за мен/ е красив, цветен, шумен /информационен/  театър, който в повечето случаи ни върти в кръг.

P.S.: Парадокс ли е че колкото повече изучавам материалните чудеса /мозък, око, сърце, звезди, закони,.../, толкова по-ясен ми става замисъла, идващ от един друг - задкулисен, нематериален, жив, разумен  свят?  И всяка лична драма и идентификация, всяка "светска" емоция и определение, всяка суетна амбиция и план, започвам да осъзнавам като илюзии, които се стопяват пред натрапчивата отвъдна Идея!  И тя, Идеята не е във формата, не е в декора, не е в конфикта, а в Узряването на онова, което чува, но не е ухо, ... което вижда, но не е око, ... което разбира, но не е мозък. Ти си това - над всяка форма, илюзия и определение! Ти си божествения фрагмент, заради когото  безброй материални феномени са сглобени в тела, в звезди, във Вселени.  Твоята житейска история тук има смисъл само като урок, като душевен рефлекс, като духовен навик и толкова.  Тя, личната ти драма е триизмерна илюзия, която спира да съществува след миг - единственото, което остава завинаги и което носи смисъла  си Ти - облагородената, хармонизираната, реализираната, съзнателната Душа.  Който е видял себе си като дух/душа/ е видял истината,  осъзнал е осъзнал реалната си позиция и е загубил илюзиите си. И тогава разбираш, че истинското чудо, всъщност е живота, който представяш - дали ще го свържеш с феерична доброта в духовността или ще видиш физиката на спасението /как кундалини свързва атман и Брахман/, дали ще пътуваш чрез сърцето или чрез мозъка - няма значение, защото това са само инструменти за самоактивиране  в "ръцете" на безсмъртната ти същност.