Събуди се!

       Има една неуморна танцьорка, която танцува ли танцува пред нас непрестанно! Ден и нощ, сутрин и вечер, в младост и старост. Нейният вихрен танц* не спира от люлка до гроб и неусетно  приспива душите ни.   Кърши стройно тяло, когато хормоните  заиграят в младостта, …   и през 20те години, когато семейните задължения задушат детските фантазии,… и не спира да танцува, когато помъдряваме, и вникваме в потайностите на живота.  Но докато държи вниманието ни, тя неизбежно ни отнема шанса да се събудим..., защото кой, ако не чудото живот, чудото душа** ще „преобърне”, ще трансформира собствения, а и целия този свят.  А ако го направи, дали Вселената ще стане по-красива, дали ще се превърне в своеобразен синапс от нарастващ Мозък, зад който стои онзи структуриращ „вятър”, онзи деятелен принцип, който извънземните наричат Бог?      Но танцьорката Материя е приспала душата ни  и люспите на илюзията пред очите ни са дебели.    И вместо тази информационна сфера да се сдобие с "безброй очи" /да стане съзнателна душа#/, тя от хилядолетия е хранителна среда за ниски същности, които пият живителна енергия от това перпетум мобиле, … докато танцьорката я забавлява, … и докато не стане градивен материал за нови души!

      Можем и трябва ли да се будим от този сън ... за да оживеем наистина? Можем ли като белене на лучени люспи да прогледнем постепенно, да се измъкнем от хилядите утвърдени илюзии:  като  осъзнаем, че сме безсмъртна душа, … като си обясним, че като такава /душа/ живеем  в различни измерения и в повечето от тях спим „атрофиращо”, … като  разберем за потоците от души, които като дар, като шанс се дават и разпределят „от горе’ за да променят Вселените***, ….  Дали да разкрием пред себе си магията на безвремевото небесно царство**** в нас – духът, … дали да събудим душата, която сме, като си обясним защо мозъка е имитация на света #, или защо Вселените са времеви фрактали,… дали прошката, състраданието и осъзнатото богоподобие ще разтърсят душата за ново ниво на проява.   Едва ли!   Едва ли ще ни събуди и сакралната истина, че всяко съзнателно същество е лице на Бог, … че всъщност ти го представляваш днес и тук в материята, … и че между вас има непрекъснат, автоматичен контакт, независимо дали  разбираш това. 

      Душата е като дърво:  само, ако е зряла ще даде плод!  Всяка си има личен момент на осъзнаване и спасение!  Все идва ден, в който изпитанието  т.е. танцьорката – Материя, вече не може да задържи нито вниманието, нито полета й @.  Все идва момент, в който препълнена със знание и любов тя, душата ни става уникална, талантлива и градивна, и се помирява с неизбежното си предназначение, и благодари, ...  и захранва своето бъдеще, своята карма с подходящата енергия и посока. 

      Започнеш ли да игнорираш танца на материята, … започнеш ли да пълниш със светлина всеки свой продукт /мисъл, дума, поведение,…/, … започнеш ли да живееш като магьосника на собствения си живот, … откриеш ли в любовта – врата към жизнената и оздравителна  връзка между живите  форми, … станеш ли даващ, а не потребител на енергия   -   ще разбереш защо и как да разгърнеш душата си  /априори потопена в безвремие и различни измерения/.

     Когато се изплъзнеш на илюзията, … когато разбереш кой си и защо си тук, … когато вибрациите ти се офинят толкова, че етерното тяло задвижи „динамото” си,… когато самосъзнанието те изпълни със сила, … и когато съзнанието ти***** започне да се разгръща чрез любовта   –   ще плачеш от сърце, когато чуваш истина, … ще се усмихваш откровено, когато виждаш красота, … ще засияе „детето в теб”,  когато надживееш  материалните игри.  Ще знаеш, че този живот и това тяло са само малка част от пътя на душата и тя е единственото, което има стойност, … в тази Вселена!

        "Защото по-Велик е този във вас, от онзи в света"  и  "какво те ползва, ако спечелиш целия свят, а погубиш душата си"  /по памет/

          Събуди се днес! Може да нямаш утре!

* Нестихващия поток от сетивна информация, мисли, външни манипулации, материално състезание,… .  Но пък има много дребни уроци, които душата ни трябва да научи за да узрее напълно. Дори само да наблюдаваш живота, който „минава” покрай теб – като прекараш житейските истини през всичките си тела, ако ги усетиш – ще научиш урок,… ако се съгласиш с кармичните обстоятелства и ги приемеш – подсъзнанието ще се подреди, … ако простиш, ако се смириш – ще можеш да продължиш нататък чист, … ако натрупваш опитност – душата ще открие нови сетива към този свят.

** Нашата душа, структурно не е като животинската. Тя всъщност няма нищо технически общо с този свят. За него тя е необяснимо чудо!  А и душата  ни е свързана с ДНК /врата на душата към материята/.  За това ли гените определят живота ни, а живота ни променя и активира  гени?

*** Вселените са вибрационни ниши, създадени за независимо съществуване на съзнателни алернативни форми.

**** , в което няма технологично място и смисъл: илюзията, двойствеността, противоречието, безспокойството, сянката,….  Светът на духа е по-хармоничен от този, най-малкото, защото е надживял  алчността и егоизма, ... най-малкото, защото уважава живота, понеже го познава. Само такъв свят, респективно такъв човек /на духа/ може да претендира, че е достоен да застане пред Създателя си. 

***** Съзнанието е реализирана /енергия в информация/ душа на това ниво

@ ... защото количествените натрупвания са довели до качествени изменения.

#  Както чрез мозъка душата се проявява във вид на съзнание /неин естествен, адаптивен отговор в ниските измерения, водещ до самостоятелност, градивност, виталност,.../, така и Световната Душа използва материята за да изгради свое съзнание /, зад което стои и идеята за Вселените и мултиплицирането й в тях/.  Душата и Материята са елементи от уравнението на Духа, чрез които той търси и намира /увеличаващо се/ Съзнание!  ...    Това е качествен и количествен процес, за който важи цитата от Библията: "над малкото си бил верен, над много ще те поставя"/по памет/.

#  Осъзнаването на душата е правопропорционално на познанието и неговата употреба. Повече знание е повече сила, докато невежеството е зависимост, която се използва и за манипулация. Мисля, че и в  Божествената логика е душите постепенно да откриват идеята и структурата на света, и би било добре, те да приемат спокойно нивото си на достъп до информация. Това разбира се става бавно и поетапно, и хората разбират и се наслаждават на живота първо с физическото, после с астралното, после с менталното тяло и т.н.. На определен етап ще започнат да търсят симбиоза или противостояние пак с различно тяло от същността си. И чак когато осветят горните три тела и ги оживят /нещо, което наричаме съзнателна еволюция/, тогава отделни личности осъзнават душата, идеята, връзките, ... физиката и Бог едновременно ...  и от безидейни, безлични, манипулирани индивиди се преформатират в уникални малки Вселени. Те вече не следват никого и нищо, нито  принадлежат на някаква група, етнос или друга "разделяща подробност", нито могат да бъдат засегнати, развълнувани или ангажирани със "земни актуалности".  Осъзнатите духове в един момент вече не принадлежат на някаква полова, възрастова  или  верска диференциация.  Те дори не би трябвало да се унифицират с тялото или планетата, ва която живеят в момента.  Те по природа са свободни ... включително и от онова, което  сме  измислили, казали, направили тук и сега.  Върхът на осъзнаването ни като дух  няма нищо общо с информацията, която ни заобикаля от рождението до смъртта на това тяло.  Почти Даоизъм!  Но за да спреш този поток и да отвориш заложените, многоизмерни канали - сетива в себе си, сам трябва да извървиш еволюционния път на душата, който едни наричат карма, други страдание, трети "да си носиш кръста", четвърти еволюция, ... в крайна сметка е една стъпка към  Извора на живота, който наричаме Бог.