Двата  ключа  за  Небесната врата

       В този живот срещнах различни хора. Много различни. От бедни селяни, които помнят „онова време”, до богати хитреци, които са били банкери още в младостта си, … от ограничени и тесногръди провинциалисти до известни и талантливи чудаци. Понякога живота ми зависеше от тях, понякога бяха само компания за маса. Благодарен съм за всичко! Намерих език с всеки, който поиска.   Пиша това, защото успях да докосна житейската логика на всеки поотделно, да я разбера, да я вкуся и да направя своя извод.  И той е прост и ясен:  всеки има своя шанс и своето право да се радва на живота както иска. Изконно, заложено в основата на този свят е това право – да избереш сам своя житейска игра. Дали ще печелиш предмети, уважение, самочувствие, … дали ще живееш по течението, безпаметно и безидейно, … дали ще търсиш свой стил, път, достоен почерк,… дали ще умножавая власт, пари, гени  или знание, въображение и надежди  -  ти избираш сам и носиш отговорност за своя избор!     Защото няма начин да са втъкани толкова усилие, идеи и желание във Вселената, в тялото ти, в живота ти, в хилядите „случайности’, които правят тази реалност Твоя и след всичко това към теб да няма очакване … дали с любов, дали със закон, дали от задължение – няма значение!

      Та, всеки от нас избира начина, по който да премине от тук.  И много често  удобството, леснотията, утешението правят изборите в мозъка ни.  А дали носим отговорност, дали пътя ни е правилен -  пак мозъка усложливо често ни измества в спокойните води на по-лесния и разбираем живот.

      Видях много варианти, много идеи, много различни начини да преживеея тази мистична приказка, наречена живот. И колкото и да са ми интересни, колкото и поуки да натрупах,  колкото и важни неща  /за оцеляване и успех/ да научих от хората, които срещнах в този живот – все пак избрах за себе си и приех за верен само едни път.    Пътят на двата ключа!

    Дали си признават, дали не, но всички хора искат да излязат от тази „приказка” живи, осъзнати и доволни! Ония, които наричаха себе си атеисти, всъщност дълбоко вярваха, че ще намерят свой път към победата. Все пак живота трябва да победи! И ги наблюдавах – вадеха различни ключове за да отворят вратата на „решението”.  Едни си мислеха, че като направят нещо голямо, че като постигнат повече от другите или от баща си – хорската памет ще им даде сила за да победят страха си от смъртта и така самата нея.  Други се отдаваха на професия или занаят и непринудено се надяваха „да оставим нещо след себе си”.  Най-интерсни ми бяха ключовете на т.нар. набожни хора, защото макар да имаха една посока, предприемаха различни варианти и се движеха по разнопосочни пътеки. Преди 30ина години изнасях лекции по училищата срещу сектите и заради това бях „открил” 20ина различни мотива човек да приеме и следва някаква религия.

      И след тези години мога да направя за себе си малък и прост извод:  всички се лутат и твърде усложняват нещата, ... защото ако опознаеш физиката, психологията, теологията,… разбираш, че ключовете за Небесната врата са само два.  И в тях няма никаква сложнотия и загадка!  Нищо не пречи да имаш още 3-4-5 ключа*, даже е чудесно, но без тези два ... няма да те пуснат!

      Като младеж изучавах доста различните религии: будизма ми разкри как чрез чисотота и самоконтрол може да се излезе от „Колелото”, Херметизма ми помогна да разбера по-ясно света и как да се променям, Юдеите са задръстили пътеката към билото с ритуали, принципи и дисциплина.  За повечето будизма е бавен и лесен, херметизма е сложен и труден, … А повечето хора искат да спечелят живота лесно и бързо. Без значение как се самоопределят, в какво се надяват, на коя карта са поставили живота си – всички искат да живеят, защото този инстинкт е заложен в гените ни „от горе”, от самата ни жива същност /духа/. Дори хората, които водят груб, материален  т.е.  неестествен живот, също искат да преплуват успешно "пречистващата" река /тя е такава, защото Бог лесно и удобно би направил всичко съвършенно, ако нямаше нужда от пречистваща селекция/.

      Изпитвам уважение към избора на всеки.! Търся поука от всеки разговор, независимо дали е от устата на наперен и напудрен професор или от мърлява стара селянка.  И за себе си претеглих: има два клча, които отварят Небесната врата.  Независимо дали го съзнава или не всеки опитва с някакъв свой, саморъчно направен, уникален ключ, но тази врата поддава само на два, при това едновременно.  Може да познаваш бозоните на Янг-Милс и архетипната психология на Хилман,… може да знаеш отговорите на всички научни и теологични въпроси -  но  въпреки това Небесната врата да не се отвори.   Може да спечелиш два камиона с пари и да си купиш всички интересни дрънкулки, които някой е произвел -  и пак да не се отвори вратата.  Може да добиеш уважението на всички, които те познават и да имаш власт над хора, обстоятелства и материя  –  и въпреки това, този живот да не добие смисъл и „цвят’.     

      Има само две неща, които вибрират със смисъла на живота**. Има само две неща, които  правят живота смислен, приятен, градивен.  Или ги имаш, или не – не става насила.  Първият ключ е Вяра – това е не толкова интуитивен наклон към определен субект, а насочено Издигане за Връзка.  И в това сплитане, в тази симбиоза  има  колкото физика, толкова и мистика, толкова и смисъл, толкова и живот.  Ако мозъка ти наистина вярва – ще премине през няколко и различни фази, които ще отведат цялата ти система на друго, по-високо ниво, където мъдруване, надежда и очакване са безсмислени, защото там всичко е живо и смислено… завинаги!   А вторият ключ е Любовта – това не е просто отношение, поведение, желание,  а задълбочаване на Връзката, но вече със всичко.  Онова сърце, което наистина обича безкористно, жертвоготовно, всеотдайно, безпричинно всички живи същества, с които живота го среща,  ще включи вече извисената си на по-горно ниво система към  житейския поток, който е едно от лицата на т.нар. Бог.   И за Вярата и за Любовта може да се напишат стотици страници.  Но те не са като шарените магнити на този свят – финанси, наука, бизнес, религия, спорт, …  Те са от друг свят!  А и за разлика от много други същества, ние можем да ги изпитаме и да ги употребим за да открием смисъла на живота си и  да отворим врата към друго измерение, ...  към света, от който всъщност сме спуснати.

* Може да си най-ревностния християнин или най-успешния, уважаван, влиятелен бизнесмен, ... може да си най-прилежния в медитация и духовност  или най-просветения и компетенетен учен, достигнал до детайлите на космическата структура, ... ако някой от двата ключа ти липсва няма да те пуснат нагоре.  На Вратата не искат от нас пари, не ни задават сложни въпроси, не очакват да ги впечатлим с талант или идея - те, горе  имат повече от всичко, което можем да занесем.  Но, ако сме дали живот на тези два ключа, тогава в живота ни ще са влезли всички ония ценности и съкровища, които имат  стойност тук, горе и винаги.

** Иначе вибрации много и различни. Знаем, че онова, което възбужда емоциите определя нивото на вибриране. Знаем и че онова, което свива сърцето, определя посоката на кармата. Знаем и че онова, което ангажира мозъка може да те зароби, но може и да те освободи. А най-популярната "исторически" вибрацищ е тази на страха: тя е подхранвана от хилядолетия до днес непрестанно, защото е онази ситуация, която кара душата неосъзнато да раздава от енергията си /подобно на безплатна електроцентрала/.