Гъсеница или  пеперуда

    Светът, който ни е осигурен, ... който е направен заради нас /душите/ си има железни закони. Ние ги приемаме за даденост: ама да има гравитация е нормално, ама да има живот насред мъртвия каманяк е нормално, запазване на енергията, силни и слаби взаимодействия, атомни структури, вода, атмосфера,... При това всичко в най-точни параметри! Животът е подвластен на всички закони, защото носителят му е материален. Та, един от тези закони е този за цикличността. Няма да говорим за Господарите на Кармата, а за онази повсеместна програма, която присъства в небесните тела, в нашата променяща се възраст, в сезоните, ... във всяка жива и нежива конструкция.

   И колкото по-сложен е организмът, толкова повече и железни закони са татуирани в генезиса му.  Вижте пеперудата: за да стане такава, тя преминава през 4 етапа /яйце, гъсеница, какавида, пеперуда/.  А разумните същества са много по-сложни и многопластови*, поради, което етапите и времето** до пълно съзряване, до реализиране на вложения живот са много повече. В програмата спусната за душите също има много сложност: та нали трябва да преживеем цялата история на душата си, нали трябва да преминем*** през "3те свята на Кришна"**** за да увеличим и усложним морфогенетичния /духовния/ свят, ....

   Животът следва написан алгоритъм за да може съществото да „узрее“ нормално. Всичко е написано, всичко следва една логика, всичко има подобие /както горе, така и долу/. Тялото имитира душата на своето си ниво, както душата имитира матрично духа. Душата влиза в тялото, както духа е влязъл в нея.

  Всяка вътрешна трансформация в нас не е нищо друго освен изпълнение на пътя и начина, заложени като Висша програма. Всъщност всяка промяна в нас е дело на духа!

Но защо си споделяме това?

    Защото циклите са пътя, по който трябва да минем ... като пеперудата. Не се ли променяме, не израстваме ли, не преминаваме ли през фази на трансформация, „не се ли родите от духа, никак няма да влезете в Небесното царство“. Ще бъдем хаотични, но и ще се научим на хармония и ред. Ще бъдем неспокойни, но и ще се научим на спокойствие и позитивизъм. Ще бъдем грешни човеци, но пък ще намерим божественото в себе си. Ще разграничаваме и разделяме всичко, докато осъзнаем, че всъщност всичко /и обект, и субект/ е едно. Ще имаме страхове родени от невежество и илюзии, но с познание и вяра ще изгоним от душата страха завинаги. Ще порастваме самотни и объркани, но на по-горните фази ще създадем канал за връзка с всичко $. Ще страдаме, ще преживяваме трудностите на живота, докато не разберем, че тези уроци и реакцията са по-важни за душата ни от всички емоции. Ще гледаме без да виждаме, ще слушаме без да чуваме, докато душата ни не се разгърне и съзнанието не се усложни до онзи „реален поглед“, който вижда и разбира всичко. Ще имаме психози и депресии, докато не започнем да ги потушаваме с откровена благодарност. Ще приемаме простия живот за даденост, докато не разберем, че истината носи светлина /свобода, време,.../. Ще търсим духовност, ще се учим на добродетелност, докато просто не станем хармонични и градивни както за този, така и за всички други светове. Ще потъваме в морето на обстоятелствата, докато не изградим ония ценности, чрез които вибрациите ни да плуват отгоре.

    Дали в този, дали в някой друг живот – трябва да пораснем! От гъсеница в какавида! От какавида в пеперуда! Не растем /на ум и сърце/ ли докато сме живи, сме обречени по снизхождение да се раждаме отново, и отново, докато навици, мисли, отношения, емоции,... не започнат да разгръщат истинската ни /божествена/ същност като цветна пеперуда. Ще оставим лакомия, ненавист, ракия, алчност, невежество,... за да изгрее за живот съвършеното /духовно/ същество заспало в нас. Ще научим уроците, ще натрупаме опитност, ще създадем хармония в нас, защото това е заради, което сме тук.

    Във всеки от нас има свита пеперуда, която очаква своето време. От теб зависи кога ще полети, кога ще може да си представи погледа на Бог, кога ще употреби потенциала си^ за да се зарадва на света, който и е даден, и на света, който тя има сили да създаде. Ние сме холограма на света, както сме и холограма на бъдещето.

* от едноклетъчните фетуси до усложнения инстинкт е толкова дълга еволюционната дъга, колкото от полусъзнателната маймуна до Свръхчовека /на Заратустра/. Но и по този дълъг път всичко е идентично, защото механизма, по който еволюира клетката властва и над еволюцията на човека.

** Времето тук и в другите измерения /наречени духовни/ е различно. Твоите триизмерни гени имат ограничено време, докато астрала, който ги конструира има друг времеви потенциал. /Който издигне съзнанието си на по-горно ниво /например астрално/ ще може да коригира архетипа си т.е. да променя времева линия, потенциал, светлина,... .

*** Преминаването на душата през материята много хора определят като наказание. Но без тая матрица няма как да формираме съзнание. Без тая илюзия душата ни се променя, не се оглежда, не се вразумява, не се преоткрива, разгръща, не се отразява и възвисява, не реализира потенциал и Идея. Неродените души нямат наука, изкуство, съзнателна дейност, разумно вълнение. Колкото и да потъва в материални факти и „успехи“, душата си остава единствената „важност“, единствената реалност. Само вечно живото е реалност!

**** БхагаватГитта - Има три свята: материален, междинен /смесен/ и духовен т.е. мъртва Вселена, живи същества, Бог. /по памет/.

$ Каналите за връзка се отварят не чрез натрупано знание, нито може да бъде купено /симония/, а е въпрос на чистота, епифиза и вяра.  Запитвали ли сте се как в Средновековие млади момичета стават големи магьосници или как в рамките на един живот било богомил, било самотен адепт са имали невероятни знания   и способности?

^ както активирахме инстинктите си като животни, така ще активираме гените си като хора, така и ще активираме потенциала си като божествени деца.