Приказка за отровния кладенец

           Днес си позволих „удоволствието” да слушам радио и телевизия, и в рамките само на един ден се впечатлих до къде е достигнало уважението към свободата, истината и разума.  Една лекарка обясняваше защо Нобеловите лауреати, които са срещу някаква нова ваксина, всъщност са луди,  друг  разказваше световните новини с патетично начало: „катастрофа…., убийство…, шокови цени….,”  трети  приканва медиите да  се борят с фалшивите новини /оксиморон?/,  и доколото разбрах президента на някаква северна страна всеки ден имал задължителна минутка за пропаганда,  пети повтаря, че ще спаси страната „отново”,  шести се здрависва с въздуха, защото хапчетата му идват в повече,  седми преговаря с две враждуващи страни, докато търгува и с двете,  осми затваря населението си с месеци, защото предстоят избори и „лекува” опозицията от страшен вирус, девети обяснява защо червеното месо и меда са вредни, а десетия пише точно обратното, единадесети обещава да нямаме нищо и да сме щастливи, дванадесети все обяснява по конференции как да се намали населението, тринадесети търси начин да навре чипове в главите на хората, четиринадесети говори с часове за газ и оръжие, и нито секунда: защо има войни и как те да спрат, петнадесети давал милони за някой "ритнитопко", докато умните деца търсят левчета за олимпиади, шестнайсети, седемнадесети, …  и се сетих защо приех да живея като неутрален наблюдател,  и се сетих за 30те и 40те години в Германия,  и се сетих за Приказката за отровния кладенец.

         Имало кладенец с вода, която била такава, че всеки, който пиел от нея – полудявал. И когато повечето хора от селото пили и полудели, започнали да упрекват и малтретират двама-тримата, които останали нормални /различни*/. Те непрекъснато ги тормозели и упреквали, направили живота им труден, докато и те не се огънали, та пили от водата и настъпило мир.  Луд мир!

             Тази приказка от три години се сбъдва по света!

         Какво става с тази цивилизация?  Дяволът ли се е разпасал или експеримента „човек” излиза неуспешен?   Каква е диагнозата?

           Сигурно има десетки обяснения. Аз ще предложа само едно, защото мисля, че е по-близо до истината от другите 15, за които се сетих.

 

           Преди  няколко хиляди години /между 30 и 200/ сегашният човек е бил обект на генетични намеси за да бъде използван. И инстинктивната маймуна набързо се трансформирала в осъзната, говоряща, творяща, работеща и … обезкосмена. Но тази намеса е поставила парадокса „мозък без информация”.  В природата няма нищо излишно, а тук имаме 95% неизползван мозък, който в един момент е оставен да гради сам цивилизация.  Но не се е изградил естествено до своя потенциал, но няма никакви „спомени за Бог” в себе си, но не разполага с историята на собствената си душа, нито пък на всичко останало по света, нито пък с явен алгоритъм за безопасна еволюция.  И в тази смесица от инстинкти и „млад” мозък се раждат користни или неосъзнати  Илюзиите. /те съществуват само, когато сме  в тяло!/   И когато човекът е започнал да потъва в илюзиите си е изградил свой, нов център на осъзнатост наречен Аз /Себе/. Така са се родили егоизма, страстите, желанията, очакванията, печалбата, състезанието, държавата, пороците, разделението # ,… Новите емоции, новите вибрации и импулси на аза ще  родят свои цели и ценности.  А някъде по този път на нашата млада цивилизация сме се сдобили и с безспокойството, страховете, агресията,… .

         До къде би стигнала приказката  за отровния кладенец?  А какво ще се случи с полуделите?

       Дали истината казана в очите може да събуди спящите? Какво ще успокои алчността? Как безсмъртната ни душата да обели от себе си всяка сянка, илюзия**, двойственост, противоречие, безспокойство,***… ? Кога независимият дух, със собствена вече карма, достига онова състояние, при което нищо отвън не може да му въздейства?   Защо можеш или не можеш да се променяш@?

      Приказката може да има и друг край, както и друга фабула. Как? Ако повече хора започнат да мислят сами  и критично, …  ако повече надживеят желания, страсти и невежество, … ако повече надскочат общото съзнание т.е. разширят**** своето, … ако повече приемат истината за себе си и за „Началото” и така осъзнаят, че сме част от друг свят, … ако повече достигнат независимостта на душата и тялото си, ... . Дали ще намалеят лудите, ще се спаси ли малкия ни свят?

      Всеки от нас е част от тази приказка.  Лесно е да пиеш от общия кладенец. Трудно е да вадиш „жива” вода от себе си.  И различната фабула, различния  край са в това, че всеки може да се спаси от лудостта около себе си.   Осъзнаването  е само началото.  „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш”/Н.Хайтов/.  Никой не е господар на душата ти и никой не може да я натрови, нито да я спаси … ако ти не му позволиш!

* Самостоятелното, критично, различно мислене все повече е обект на натиск и това явно през следващите години ще прогресира до репресивен режим, идентичен на фашизма и социализма.

** Илюзията /авидя/, дуализма се увеличават прогресивно надолу по измеренията и намаляват нагоре по възхода на съзнанието. И колкото по-надолу слизаш, толкова повече тъмнина, страхове, суета, маргинализация,… и респективно: колкото повече тези величини влизат в живота ти, толкова повече потъваш вибрационно и душата ти затъва в шарената мозайка на материята. Реалността е ниво на съзнание! Съзнанието ти е светлината към твоята "реалност".

***  И респективно има същества /някои, от които "облечени" като хора/, на които е удобно тази енергия /духовната/ да се върти из материята, колкото се може по-дълго и за това намират съзнателно или неосъзнато хиляди прийоми да внушават на младите разумни видове като нас – страх, невежество, страст, … за да ги държат далеч от естествените състояния на духа, от силата му чрез блаженство, радост, творене, любов, … от билета му за нагоре.  / на гърба, на който пише „надживей противоречията между вътрешно и външно, между горе и долу, между теб и останалите, между небето и сърцето си, между Бог и душата си,…”/

#  Светът в същността си е като един паяк, който ражда безброй паячета и ги оплита в паяжината си за да намерят пътя обратно сами и с проверка. А всичко останало е илюзия родена от „младостта” на отделния разум. Паяците, живота - това е истинския, обвързан свят.  Това осъзнато единство  древните са  нарекли  ху-джу т.е. взаимно проникване до „единство в разнообразието и разнообразие в единството”. 

@ Ако правиш все повече себе си своя по-добра версия, всъщност изпълняваш божествен алгоритъм, написан за/в теб много отдавна. Ако не се променяш,  ще пиеш от кладенеца!

 ****  Кога ще достигнем  ниво на съзнание за да оцелеем? Когато установим, че съзнанието ни - онова, което ни прави различни от мъртвата материя е квантово-гравитационен ефект от друго време и място,… и в него можем да открием силата си, целта си, безсмъртието си, спасението си, изцелението си,… Защото в сърцевината си сме чудо на живота и всички кладенци с илюзии, невежество и желания са създадени за да държат тази божествена  мистерия в "лудешки сън"!