Пътят на душата

1 –  Много преди да влезем в тялото сме били душа  - подготвена за въплътяване духовна енергия, която в един момент ще стане връзка между квантовия и материалния свят.  И като постоянно полево явление /с неограничен диапазон/ в нашата душа е вложена идея да бъде част от връзка, от мрежа на един другоизмерен Мозък, на свят, който наричаме духовен. Когато един ден започнем да осветяваме част от тази душа /нещо, което наричаме съзнание/ ще открием, че сме наематели на вече перфектно оборудвана „машинария”.  Всичко предварително и разумно е подредено* – декорите /атоми, звезди, планети, природа,…/, както и хардуеъра за съзнателния живот /дух, душа, мозък,…./ и всеки от нас е просто наемател  и свидетел.  Нищо не е наше, за нищо не сме се трудили, нищо не сме измислили – дори формата на живот, душата ни получава по определени физични правила.  Лесно можем да предположим, че за нашите души, независимо дали преди да се въплътят, през този живот и след тялото – априори е помислено, всичко е предвидено, всичко е обмислено и обгрижено.

2 – Душата ни сега използва оформени вече „врати”, инструменти, посредници /мозък, сетива, нервна система,…/ за да се изяви в един чужд за нея свят /материята/ и след всяка изява на жизнената енергия започваме да формираме онова отражение и продукти, които наричаме съзнателен живот.  Т.е. съзнанието ни е дете от смесен брак! Та, нали за изявата на душата ни са й нужни материални системи /мозък, нервна система,…/ за да започне да се адаптира, да контактува, да обменя информация/енергия.     /Душата като израз на паметта на материалния свят изразява своята стойност с количеството и качеството на личната информация/.

3 – Разгръщайки, използвайки жизнената енергия и  душата си всеки сам гради своята Лична пътека.  Много хора не са готови за живота от незнание, от некачествено или неправилно използване на инструментите /психика, мозък, тяло,…/.

4 – Както живота, така и смъртта  опъва/изпитва всичко в душата. Когато живеем в това тяло градим колони, формираме струни, които ще бъдат разтърсени, усукани, опънати до крайност, когато се срещнем със смъртта и тази проверка ще определи нашата кармична линия. Но едно е ясно от самото начало – Душата ни е постоянен, „божествен” субект и ние няма за какво да се притесняваме! Той дава, Той взема – всичко и всички, макар и по различно време.  Но напускайки този холографски декор за душите ни са предвидени две посоки:

4.1. Деструктивното, негативно мислене събаря***, руши неусетно и сигурно онази „смесена” душевна  конструкция наречена съзнание, която по физични причини е нашия билет за по-фини светове. Всички деградивни и „тежки” изяви на нашето съзнание /алчност, песимизъм, омраза, …./ не само спират еволюционното разгръщане на душата, но и пречат на нейната функция като енергиен елемент от Глобална мрежа /, която наричаме Бог/.  Болшинството от душите не успяват да формират нужния функционален софтуеър за да продължат на следващо „работно” ниво и затова биват завъртани отново и отново в тела / и както казват древните египтяни и будисти  – докато не се родиш 700 пъти под всички зодиакални знаци, няма как да напуснеш Колелото //перефразирам, не е цитат/.   За будните души, за силните духове, които винаги успяват да се изправят  -  по-важно е как да живеем така, че да продължим заедно и нагоре.  Ще маркирам няколко свои предложения за стъпки по небесната пътека с ясното съзнание, че за всяка от тях трябва да напиша или отделна страница, или отделна книга.

4.2.  Вяра**  -  От личен опит твърдя, че човек не може да живее нормално в този материален свят, че човек не може да надмогне нито ударите на съдбата, нито да запази баланс от битки и успехи,  ако няма силна, непоклатима вяра. Никакви лекарства, никакъв алкохол, … нищо не може да ви задържи прави, когато губите близък човек.  Миналата седмица беше най-черната в живота ми, видях и преминах през Долината на черната сянка, … неописуемо е да погребеш детето си.  И нито хапчетата, нито цигарите, нито билките помогнаха – хвърлих ги и се хванах за Вярата. Само вярата държи духа прав, душата цяла, тялото здраво в трудни моменти и това не са думи, това е преживяване отвъд разбираемия предел.  Вярата и познанието за света, за Бог, за душата, … ако са истински, ако са плътни и смислени ще те удържат в съзнание и ще те преведат през Долината.      Та, първо условие за нормален живот, за душевно оцеляване и за спасение е да имаш вяра!  Макар, че познавам много религиозни хора - примери за хора, които хванаха вярата си като знаме за да минат през силна житейска буря са единични /помня такъв случай от семейството на Бисер Киров, с когото се запознах като дете/.   В нас има невероятен потенциал, сила, дори нечовешка, телекенетична,  все неща, които могат да бъдат активирани само с вяра:  "...ако имахте вяра колкото синапово зърно, бихте казали на планината да се хвърли в морето и тя ще го направи" /Библия/. 

5. А защо?         Нашата душа /висша памет в материята+/  е като полеви компютър, който чрез материални инструменти /мозък, нервна система, сетива,…/ отразява, преобразува, запаметява и превръща Енергия в Информация, която подредена/структурирана и с ответна реакция наричаме съзнание.   Чрез такова количествено/качествено  преструктуриране може да се променя вибрационния й статут: от ограничен, потенциален, 7измерен фрактал  в  Пълноценна, градивна частица на разширяващ се, творящ, разумен Механизъм /Бог/.  И това израстване, това облагородяване на душата е програмирано в нея с идейни „вихри”, които подобно на ДНК в тялото разгръщат заложени програми.  Но докато това се случва, повечето души са във вибрационен противовес на Първоизточника Си.  А неговата цел в това му мултиплициране и еволюция е да превземе, да одухотвори безкрая, превръщайки го инвазивно в съзнателно пространство, в Себе си @ !   

    Т.е. Бог взема и оформя абзаци от безкрайната енергия на „7 етаж”  -  ограничени Потенциали /души/, които чрез вътрешна трансформация се превръщат в парчета от разрастващо се осъзнато пространство.

+ Душата като израз на паметта в материалния свят, като "книгата на живота"  мери своята стойност с количеството и качеството на личната информация. Всичко, което тя трябва да знае, което й е необходимо, вече съществува - само трябва по естествената пътека на личната еволюция да го дорастне!   И колкото повече опознаваш себе си /респ. Бог/, толкова повече се отдалечаваш от слабостта, уязвимостта, безпътицата.  Знанието за безсмъртната ни същност и нейното предназначение ни държат далеч от лъжите на тая матрица, от унижението на биологията, от възможността да бъдем роби.  Онзи, който разбере цялата идея и същност на душата ни, вече може да бъде уникален в своя път и да запази чистота и достолепие, каквото и да му направи този свят.

* В този подреден и разумен свят нищо не изчезва, не се губи, не е оставено само на себе си. Само нашата миниатюрна представа и мисъл за живота, за света, за Бога,... допуска идеята за хаос, за безхаберие, за объркана тъмнина.    Ако ние - малките, неузрели мозъци /едва на 4-5%/ търсим и култивираме ред, логика и светлина в малкия си живот, колко ли повече правят това развитите същества над нас, Творците, Бог.

** Вярата е връзка, квантово сплитане! Така може да бъде разбрано, защо "който вярва в Мен, дори да умре, ще живее" /Христос/.

***  Важен етап от развитието на нашето съзнание е онзи, в който напълно разбираме, че всичко в този материален свят е временно, нетрайно, изменчиво, … че всичко, което виждаме сега, може да го няма след час, … че хората, които обичаме днес, може да не са до теб утре, … че мечтата, която се е сбъднала днес, няма да бъде заменена с кошмар другия месец.

@  Защо разумният,  духовен свят /Бог/ създава други субекти, полюси, в които да се фрагментаризира, в които да влезе и да се облече в безброй парчета?  Превземайки ниските си /вибрационно/ светове,  Бог расте ли, усложнявали се, трупа ли опит?  Едно е сигурно: в това „залесяване” на светове, в този изкуствено създаден дуализъм има противовес, колаборация, проверка, облагородяване, …. между две форми на една енергия, между два едносъщностни свята.  И допирната точка на този „конфликт”, резултата от този непрестанен сблъсък е  т.нар. съзнание.  Нашето съзнание е нова, самостоятелна изявата на душата /духовната енергия/ в материалния свят и този нов „смесен” продукт носи памет, отражение, „солитонна иновация”. Нашето съзнание е онази информационна /еволюционна/  потребност, поради която Бог твори нови и нови /нискоизмерни/ светове.  Онази Велика, енергийна, ментална същност, която наричаме Бог е свят, който се развива като създава и облагородява нови светове … и твоето съзнание е продукт на този замисъл, на това движение. Бог има много елементи и нищо „по-долно” не става без архетип горе  т.е. нашето съзнание е фрактал на Висша структура, която наричаме Божествено съзнание.  Всяка душа е парче от този „Божествен” свят, но нейната изява – съзнанието има различни измерения, заради гени, среда, полева памет,… или:  всеки от нас е „мозъчна клетка” на различен етап на развитие, която трябва да потъне в този свят, да реагира уникално, да създаде своя реакция и спомени, и да се върне към първоначалното си състояние, давайки онзи информационен придатък/съзнанието/, заради който е цялата тази Вселена. Твоето съзнание е важният продукт и то е смисъла/резултата на материалното пътешествие на душата!

     А можем ли да разберем, кога душата е болна или атрофира?  Бездушното същество е жестоко. То не цени живота, нито времето, нито пък връзката с околния и жив свят. Неговите цели са единствено материални, съпричастността му я няма, светлината в очите е угаснала и те са тъмни и мътни, енергията на тороида му се е обърнала навътре, емоциите са бурни, а чувствителността ниска, изгражда се чувство за собственост, но не и прошка или саможертва.  Започне ли душата да се „губи”,  деструктивните инстинкти настъпват, хедонизма компенсира заложената нужда от щастие, а суетата и егото нарастват.  Върху тази основа поникват алчността, вътрешния хаос, податливостта към илюзиите, неблагодарността, … . Със "замирането" на душата себичния импулс роден от инстинктите и страхове растат за сметка на безкористната любов и усещането за единство на живота. Човек се ражда с различна по степен на будност душа и средата, гените, родителите, кармичните товари,… накланят везните.  Но защо човек става еди-какъв си, защо реагира и живее по своя си начин, защо взема определени решения или идеи, защо пътува към спасение или угасване на душата – това е доста сложно, многокомпонентно уравнение, от което ние знаем 2-3-5%, дори за най-близките си хора. 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Докато не научим уроците на живота – няма излизане!  Всеки първи урок е труден и всеки сам и по закон, трябва да придобие директна, лична опитност!  Но ако след всеки урок, трудност, радост, преживяване,… няма поука, няма помъдряване, той си остава безсмислен и ще идва пак, и пак.  Нашата душа или ще бъде ронлив графит, или ще се „организира” в диамант, закален от всяко налягане, след всяко препятствие.  И както пътят ни е предвиден, контурите на съдбата ни са начертани, така и всеки от нас има лична воля, чрез която да наложи свой неотменим избор.... защото ако нямахме лична воля да променяме съдбата си, щяхме да сме купчина роботи, за които никой Аватар няма да се пожертва и да слезе да ги поучава!

P.S.:   Извън материята, извън телата  душата е енергия без „плътност”, без време, над илюзии и връзки /карма/. Нейното въплътяване е всъщност естествен етап от израстването й, от разгръщането й като потенциал, като холограмен фрактал, като непрочетена книга за цялото битие, като съзнателна структура. Всички несгоди, трагедии, щастие, спомени,… свързани с „оличностения аз,” който тя придобива при всяко спускане са реалности само за нея и пълна илюзия за другите, и в сюжета на цялото пътешествие.  Всички психовируси, с които ще я заразяват хора, среда, медии, настроения, … са от онези илюзии, които влизат в нея/душата/ и снижават вибрациите й, „навеждат погледа й”, отнемат енергията и чистотата й.   

         Будната душа осъзнава себе си като същност отвъд тази материя, като божествена ценност, която расте и блести, когато надживее лъжливото его и когато научи земните си уроци. Будната душа се променя като открива същината си и като осъзнава предназначението си.  Дали ще се реализира като фрактал от  Разумната общност, дали ще се превърне от потенциал в информация /вид кинетична енергия/,  дали ще разбере, че като живее в материята е ценно гориво за Безкрайна торсионна машина, … това са неща, които на този етап не я засягат.  Сега тя само трябва да надживее илюзиите на материята и да активира всички свои органи така, че светлината от тяхната дейност да струи на всички нива.

     Все повече осъзнавам, че богомилите или пък зороастрийците може би са прави да разглеждат този свят като битка между Добро и Зло. Колкото и елементарно да звучи това, наблюдавайки днес борбата на определени същности за нашата душа, все повече приемам, че в тази идея има резон. Борбата за твоята душа  /може би единствената ценност в тази Вселена/ в момента е толкова напориста, целенасочена и непрестанна, че практически е не всеки ден, а всеки час. Уплътняването на „боя” е смазващо директен и очевиден, и само спящите души не разбират  този факт и времето, което той подсказва.

 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

   Благодарността е най-адекватния ни отговор към онези, които са ни създали. Без благодарност няма разбиране, нито щастие. Тя е най-прекия път към смирението, без което не можем да схванем мащаба на Мистичната картина, в която сме родени.

………   /ще продължа да разработвам и с практична част, защото тези 9 акцента от нашия живот, според мен са основната движеща сила на еволюцията - социална, ментална, духовна. /

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Съзнание и енергия  –  Енергията преминава в движение, движението се натрупва в информация, информацията се подрежда в живот, живота се събира в съзнание, …. и т.н.. Изявата на енергията започава с мъртва материя и достига до дух, съвсем подредено посредством вибрации, честоти, връзки, реакции, анализ, синтез, … !  В това елементарно описание на световната еволюция, обаче можем да открием еволюцията на „божественото” творчество, защото на много нива започва да прозира програмиране, организация, целеполагане,… .  И всъщност еволюцията на всека развиваща се душа, следва „Божествената” еволюция: от енергия, програмиране, материя, организация,… към  съзнателност, контрол, власт, животворене и т.н..   Пътят на нашата лична енергия, която познаваме под формата на дух-душа е циклична имитация на пътят, който е извървяла всяка енергия – част от т.нар. божествен свят.  Тя, душата заплете ли се веднъж, освети ли се достатъчно за да формира съзнание  е вече Пътник /духът е двигателя, тялото шасито,..../  през светове и техните прилежащи илюзии. И нейното качество променя количеството, и обратно.  Божествената енергия, душата ни е единственото нещо на този свят, което имаме власт да променяме непрестанно и чиито трансформации имат жизнено значение за нас. 

    Всичко, което си виждал в живота си, всичко, което си  е продукт на Енергия от свят, който наричаме Бог.  Тялото ти, духът ти са част от Бог и макар да си негова „собственост” имаш своето волево право на корекции и това право, тези промени определят пътя на искрата, която си!  Ти избираш посоката, ти определяш тежестта, ти търсиш спасение!  И макар да си част от нещо Велико, от Общото, от Извора, ти минаваш през фаза на безсъзнателна душа, през полусъзнателна твар, през отделено осъзнаващо се его,…. през много нива, докато съзнание, същност, енергия, свят /7изм/ не се слеят вибрационно в една функционална същност!

P.S.:   Нашето съзнание е следствие на енергията на духа /праатома, искрата*,…./ пречупена през прилежащите му тела, където се е трансформирала в различни информационни блокове /механичен, химичен, ... информационен/.  Както всяко материално тяло, така и нашето физическо тяло има определен времеви прозорец**, в който е впримчен и вселения /?/ дух. И като звезда във Вселената, нашия дух свети в тялото, но ограничен във време и пространство***.  Така и съзнанието, което ще произлезе от тази двойнствена реалност ще бъде ограничено. То е сбор от взаимодопълващите се инфо-блокове и израз на самостоятелната реакция на индивида към света.  И когато говорим за разширяване на съзнанието, то предвидливо считаме – разширение в наличните контури.   Но дори в тези рамки то, съзнанието /разбиране, отражение, реакция, анализ,…./ е онова, което ни издига по стълбата на естествената еволюция, защото „истината ще ви направи свободни”.  Т.е., който разбира, който осъзнава, той се освобождава, той вече може да лети. Или казано по друг начин:  докато не осъзнаеш нещо, ти нямаш никаква власт, никаква връзка, никакъв обмен с него, … или докато не осъзнаеш пътя, истината и живота,  докато не осветиш**** с дарбата – осмисляне всичките си налични тела, цялата си същност – тя няма да има нужната сила да продължи по пътя на вечността.  Тук е заровен философският камък, тук е и част от пътеката към небето!

Нашето съзнание е резултат от енергия над време и пространство и то като дете не може и не иска да се примири с преходността, която му прожектира материята. Но колкото по-богато е съзнанието, толкова по-адаптивно става!  Но, когато „порастне”, не само, че анализира и приема това, но и успява  спокойно да извиси своята „разумна вечност” над непрестанно сменящите се кадри на илюзорния филм тук.  Който успее смирено да приеме всеки преход, всяка неочаквана буря, всяка промяна в този материален свят, вече е подготвил душата си за по-високи предизвикателства.  Този свят, това училище краде души не само с илюзиите си, с динамиката си, с усещания и представи,… но и с непрекъснатата смяна на декора.  И в крайна сметка егото, земната ни идентичност не струват и 1% от онова, което Бог е вложил в нас.  И в крайна сметка съзнание, което не може да превърне в живот, в навик, в лична реалност   мъдростите, уроците, изводите - то няма смислова стойност.  И не е мъдър онзи, който разбира "Абсолютния Дух на Хегел" или "формулите" на Спиноза,   а онзи, който всяка поука, всяка грешка, всяка осъзната мъдрост - превръща в свой реален,"нов живот".

* така розенкройцерите наричат духа

** всеки свят, всяка "материя" има свой времеви диапазон, в който се случват законите, скоростите, движенията, причините, събитията. Нас възрастта на звездите не ни касае, нито скороста в квантовия свят. Ние можем да възприемаме и контактуваме с явления от нашата времева скала. Но същества на Макро-ниво изпитват времето и събитията с друга скорост от тази на Микро-ниво. И понеже съзнание, време, Бог, дух,... са профили на една Енергия, то организацията е такава, че съществата възприемат нормално, адекватно скоростта на събитият в своя свят.                  /Времето извън материята е Бог" Ленин/

*** Вселената е ограничена, но безкрайна /според физиците/ и това ограничение е обезпечено с мембрана, която не допуска дори астрален преход.  Като юноша, много преди да навляза в "техническата"  дълбочина на Божествената Мистерия медитирах с желание да изляза от Вселената.  Тогава усетих и разбрах, че съществува полупрозрачна преграда, която не допуска самоволни пътешествия отвъд. Мога само да предполагам, че нашият дух, вселен в телата ни е ограничен от подобна мембрана, която живото тяло произвежда.  Та, нали всичко е "фрактално"!

**** осъзнаване = осветяване.  Където има съзнание има светлина и времето тече различно.  / който има Слънце в главата/сърцето - привлича ангели/.   Физичното време е различно от "емоционалното", от "менталното", от "подсъзнателното",..., защото тези тела са парчета от светове със свое време. Но съзнание, време, живот, енергия, Бог, дух, ... са еднородни, еднотипни, единосъщностни, което е тема за друга страница.  Но най-важното е че осъзнаването носи живот, променя реалността /влияем на поведението на фотоните, на структурата на водата, на живота на растенията,..../, формира душата.  И когато осъзнаем всички подробности от  мистерийния път на духа, всъщност разбираме, че е било достатъчно да осъзнаем себе си /, което значи и Бог/ и да осъзнаем връзката с Извора за да можем да татуираме душата си с доброта, със светлина, с Христос, с любов, с вяра ... и  нея нищо повече не може да я спре нагоре!
 

P.S.: Всеки живее в своя реалност, защото тя се гради от неговото съзнание. Ако надскочиш гените си попадаш на едно ниво, ако не можеш – попадаш на друго ниво на съзнание и реалност. От нивото на нашето съзнание зависи нивото на енергиен обмен и обратно, защото съзнание и жизнена енергия са свързани правопропорционално.  

       Всеки от нас трябва да знае, че живота е по-висш от материята, а съзнанието е по-висше от живота и с него ние определяме, „търсим и намираме” подходящата за нас реалност. Структурата на мислите, чувствата,…. организираната в нас енергия „търси” свят със същата структура. Когато се променяме, променя се и нивото, света, с който се свързваме органично. А приживе всяка външна пропаганда, манипулация или истина може да промени съзнанието ни,  а след смъртта тази структура определя посоката, местоположението на душата ни.

      Както астралното скеле гради ДНК, а от там и формите, и принципа на живота, така и зад съзнанието стои по-висшеизмерна структура, която го формира. Ясно е че това твърде безформено понятие* е в основата на Идеята на този свят, на този живот. Независимо дали сме в тази физиологична и времева рамка или някой ден съзнанието/душата/ ни ще излезе завинаги от  сложната материална клетка – ние си оставаме господари, строители на този феномен / душата, съзнанието ни са отвъд всички материални закони/.  С всяка наша емоция, дума, мисъл, жест, интонация, идея, представа,… ние променяме една вечна статуя, фигура, същност чието предназначение и значение са отвъд времето и пространството.

* много често преплитаме мозък, душа и съзнание. Тази безформеност на поняти, тази неяснота идва от нашата "мистерийна незрялост". Това са три отделни "балона", които "технически" се докосват, субординират, сливат,  "технически" са зависими и отчасти са отделни субекти.  Цяла книга трябва и /ако има живот и здраве/ ще бъде написана за това, но сега е достатъчно да знаем, че преплитането на съзнание и душа не е правилно, но не е и фатално, и можем към момента просто да се успокоим с формулата  Дш + Мз = Сзн.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Небесните съкровища и Душата  - Нашата система дух/душа е като перпетум мобиле – източник на неограничено количество енергия, извираща от друго, висше ниво. Този факт неминуемо предизвиква интерес у цивилизации, които са достигнали техническо ниво, достатъчно за да могат да усвоят тази енергия за лични нужди. Това, естествено води до мотива да се тераформират планети, да се манипулират генетично биологични видове,… да се води битка за духовна енергия не само на ниво Космос, но и на ниво паралели и измерения.  И тази битка е колкото научна, толкова и нехуманна, толкова и егоистична.  Битка за душата е и многопластова, защото, ако си мислим, че сме венец на творението и всички нуждаещи се тичат към нас – логично е да не е така, защото всяко спускане на потенциални души и тяхното изкачване като изпълнени с информация и качества „животворящи духове” е всъщност преминаване през няколко свята, през различни форми.   По всички етажи е пълно с души и въобще не е изключено Архетипа /истинската ви същност/ да спи и съзнателно да сънува, натрупвайки няколко /различноизмерни/ пласта, независимо едно от друго съзнания.    За който може да го разбере, картинката е проста!   Също, толкова просто е и че всяка форма /независимо от измерението, в което е/, всяко тяло, в което ще живеем е „кофа” за съзнание, за прихващане на 7измерна /божествена/ енергия  и колкото кофата е по-голяма /генетично/, толкова и енергията, съзнанието могат да бъдат повече.    И къде сме ние в тази ситуация? 

    Получили сме генетично – определено време, ресурс и капацитет т.е. имаме си рамка, с която сме окрайчени и единствения ни шанс е да изпълним до предела всеки заложен шанс.  Дали са ни мозък – да го развием на 100%, дали са ни сетива – да ги разгърнем до 100%, дали са ни енергийна система – да я опознаем и активираме до край и т.н..  В този диапазон ние развиваме до толкова, онази осъзната божествена субстанция, наречена душа, колкото да предизвикаме интерес у нисковибрационни егоистични същности/паразити/, … колкото да предизвикаме пращането на Аватари, проповядващи любов и спасение на душата, … колкото да се оплетем до изнемога в паяжина от его- и материални  илюзии.   /А има световен, физичен закон, че с каквото напълниш душата си, такъв и свят ще я привлече/.   И докато не развием доволно мозъка за да ни насочи директно към Висшата цел и смисъл, имаме само два варианта за еволюция на душата: Ментален /изграждайки геометрично, командно, свръхсъзнание/ или Вяра /директен достъп-връзка до нива, които не сме заслужили/.   Древните, както и "старците" из Хималаите са работили и по двата, но съвременният човек с неговия малък капацитет и време има шанс да се спаси само с Вяра. И за да свърши нужното, вярата има нужда от трамплин, от адекватна вибрационна среда - онова, което старите книги наричат съкровища /да правиш добро, да си честен, безкористен, добродетелен, изпълнен с любов и смирение, ... все неща, които познаваме като качества и думи, а всъщност са определени вибрации на съзнателната ни душа/.

    Всеки от нас, отвъд този завладяващ и хипнотизиращ свят, отвъд това уникално, но ограничено тяло е всъщност  Другоизмерна същност, която поради липса на физични познания наричаме духовна.  И тази наша духовна същност, този Вътрешен човек може да бъде слаб, инертен, страхлив и поради това податлив на външната индукция, и да гради своите "цветове и посоки" с картините и енергията от околната среда.   Но ако Вътрешния човек, онова, което сме в действителност  има съзнанието и волята да пренарежда структурата си сам, със свои мисли, идеи, представи, посока,..., тогава освен уникалност той добива богатство, стабилност и посока - все неща, които се ценят в свободния свят на духа, на който принадлежим.  Само с четене на книги, с гледане на филми, с подражание и повторения на чужда опитност, с пътешествия и ритуали в ашрами,... не се добива Богатство на Вътрешната същност.  Докато не преживееш всяка истина, докато тя не промени характера, сърцето, мозъка, живота ти,  докато не се трансформираш сам и не се "родиш от духа",  Небето остава пред вратата ти и чака да отвориш.  "Ето стоя на вратат и хлопам, ако някой чуе гласа ми и отвори,  ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" /Библия/.  

P.S.: Целият лайтмотив в Будизма, в Християнството, в мъдростта на древността, в думите на Аватарите е:  спасете вашите души! Ама притчи за блаженните, за небесното царство, за любовта, ... ама битката при Курукшетра, ама излизането от Самсара, .... за каквото и да се говори из големите поучителни епоси, за каквито и войни, и апокалипсиси да се пророкува, каквито и бесове да се гонят и хроми да се изцеляват,  ... всичко се върти около нашата същност /душата/ попаднала тук за изпитание и обучение, и естествено станала и цел, и храна за ниски същности.  Ние в същината си нямаме нищо общо с този свят - тук сме за израстване и проверка и докато не осъзнаем величината на своята същност, и докато не я опазим, и докато не я облагородим - ще се връткаме из Самсара, ще ставаме жертва на илюзии, тревоги и битки за душата, ще се чудим над думите: "каква полза, ако спечелиш целия свят, а погубиш душата си." Това звучи като приказка, за ушите на онзи, който цял живот е живял "практично" и се е адаптирал към материята. А каква е целта, къде е щастието на материалиста? Но ако човекът на материята приеме само 50%, дори 30%, дори 5% от написаното в този блог за възможна истина, това ще му отвори очите за други реалности - по-висши, по-рационални, по-важни от тази.  И може би така започва вглеждането в истинската ни същност, и може би така започва пътя за спасението на душата. Но в крайна сметка никой, никого не може да спаси насила! Във всяка душа има опции за всички посоки и мостове към всички светове - ти събуждаш в нея онова, което й дава посока и сила за да достигне там, където вибрациите й подхождат!

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Мозък и светлина –  Знанието носи светлина, "истината ни прави свободни".

      Участието на мозъка ни в това духовно пътешествие към вечността е много дълга тема. Имам изписани десетки страници, които ще прецедя /скоро/ в лаконични изречения тук.  Но ако трябва преди това да встъпя в темата, бих написал следното:

   Идва момент, след който мозъка се е разгърнал достатъчно  за да достави необходимото количество съзнание, което да започне да търси заложения смисъл на битието, както и своя път в него /смисъла/.  И знак за такова „събуждане” е появата на търсене и подреждане на важните приоритети.  В главата на будното съзнание постепенно се заформя  Уравнение, водещо към смисъла. То включва няколко компоненти, без които душата не може да пътува нагоре, нито в този, нито в друг живот.  Пример за такова уравнение е:  Закон* + Его ** + Източник*** + Реакция**** + Път***** + … .  Това написах на прима виста, но всъщност мозъка на всеки сам ще напише своето уравнение, когато съвсем преднамерено тръгне да търси врата за нагоре.  Можеш да прочетеш хиляди книги за окултното, да попиваш мъдри думи от много духовни гурута, но ако не подредиш сам важните колони на душата и не тръгнеш да ги „изживяваш” … всичко си остава само приказки и увлечение.

 

* Главата не ни е дадена за украшение, а за разбиране на законите на Природата /наука/, на Идеята /философия/, на Пътя /теология/,… и на всички закони и правила, които трябва да опознаем и приложим за да извървим пътя към предлаганата вечност.

** Докато не разбереш, че няма нищо лично в този живот и не излезеш от его-плетенацата на емоции, илюзии, егоизъм и не влезеш в спокойствието на любовта и на „вдъхновяващата очите” благодарност от участието в мистерията наречена живот – този елемент ще „занули” уравнението.

*** Източника е онзи Първодвигател, онзи Разум, който ще откриваме в края на всяка физична теория, след търсене на първичния Родител, след изкачване по измерения и алгоритми, след търсене на Идеята на живота.  Търсенето на Бог е всъщност търсене на истина, на начало, на смисъл и няма еволюирал мозък из Вселената, който да не е минал и разрешил този казус до последната запетая на уравнението.

**** В живота си сам, свободен си и наблюдаваш. А нивото на анализ, на поука от уроците е въпрос на съзнанието, което „стои” зад наблюдението.  С кое тяло /астрално, ментално,…/ ще подредиш пътеката на душата за навън е въпрос на ген и на карма.

***** Ти си вечна душа, част от безкраен, градивен елемент на една осъзната Реалност. И когато съзнателно изпълниш  душата си с предходните компоненти на уравнението, ти, душата се превръщаш в самия Път.

P.S.:  Всички формули и постулати, безбройните силогизми и цитати, така и не можаха да надминат онзи сърдечен, духовен, възвишен импулс, който ме е изпълвал с озарението на детското, "влюбеното", невинното възхищение от чудото на живота, което Бог ни предлага.  Всички мъдри книги на света не могат да предложат онова, което ти дава само един миг на просветление!    /....   след просветление/нирвана земния театър губи сила, отговорите идват веднага, пътя ти вече е ясен, осъзнаването на живота е вече на друго ниво/

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Тяло с и без сетива? –

   Ако следваме фактологията на Древните книги, ако прочетем клиничните наблюдения на световно известни анестезолози, ако се позовем на астралните „пътешествия”, … душата има свои сетива. Слепи по рождение виждат по време на клинична смърт, обявени за мъртви чуват какво говорят роднините им в коридора на болницата, а други преминават през стените за да видят неща, които после са сверени с реалността.  И тук идва един незадаван до сега въпрос:  след като душата „идва” оборудвана, тя ли дирижира  оформящото се тяло или просто влиза в създадено вече по програма такова.  Друг незадаван въпрос е: тя, душата разумна ли идва, осъзната ли си отива?  На пръв поглед тези въпроси изглеждат несъществени, но само на пръв,… защото от отговорите зависи мотива и смисъла, поради които сме тук.

     Тази врата нагоре е съвсем леко открехната и можем да боравим само с аналогии, априорни изводи, опитността на някой друг и вяра.   И?

   Когато малкото дете се развива, започва с оформяне на органи, развиване на сетива, на усещания, възприятия и памет. Емоциите идват след това, мисловния процес по-късно, подсъзнание и интуиция се градят и активират още по-нататък и прочие.   Имаме разгръщане „от долу нагоре”.  Можем да го визуализираме  като: светлинен, енергиен източник зад гените, който преминава през тях за да се разгърне постепенно /като призма/ в качествено нов плазмоиден продукт.  Така душата зад гените  „израства” в нова душа, в която освен памет и сетивно възприятие, вече има нови операции родени от „мозъчната призма”.   И за да стане това тя, душата ни е дошла като енергиен, висшеизмерен, несъзнателен „облак с център /дух/” за да премине през триизмерните програми /гени/ и да се оформи нов по-сложен облак – съзнателна душа. Разбира се това пресътворяване, тази трансформация е лично постижение за всеки индивид: всеки достига различни етажи на своето развитие и отражение/отреагиране на света*.   А може би някои цивилизации, а може би в едно актернативно бъдеще – паметта се прехвърля в машина** или генетично се смесват, или   … и тогава изграждането на съзнателната душа остава на онези 4 нива, промените, от които не гарантират трайна трансформация след леталния край.

    Правилното изграждане на осъзнатата душа е въпрос на цялостно осветяване на 7те етажа***. Тогава към духовността, към щастието добавяш сила, тогава се доказваш като градивен елемент от едно Мислещо Цяло, тогава  се формира цялостния мащаб /с всички необходими качества и "дарби", с всички заложени и реализирани чакри и нива / на пълноценната осъзнатата душа, родена от блажен, неразумен духовен ембрион.   

   Нашето съзнание е резултат от брака между Бог /душа и дух/ и материя /тяло, гени, нервна система, сетива,…./ и осъзнаването на тази връзка и правилното „движение” в нея може да ни изведе от възпитателната симулация  наречена  Вселена.

* можеш да го живееш този свят чрез тялото си /това води до вулгарен материализъм, суета, агресия, страх,…/, може и да се качи душата ти на следващата писта – на енергията, на емоцията – повечето хора са тук. Те гледат и разбират света чрез чувствата, отношенията, усещанията, представите, удоволствията, … /. А мислещите разшифроват реалността с хладен мозък и до тук имаме формиране на половината от необходимата Нова съзнателна душа. Но освети ли нашата душа т.е. превърне ли се в осъзнат етажа на подсъзнание, на душа, а накрая и на духа – е тогава имаме пълноценна, самостоятелна, съзнателна душа, която има всички инструменти за да разбере световете отвъд тази тренировъчна Матрица.  Тук въобще не споменаваме за полярностите, за масовите вектори, които нарушават хармоничното изграждане на новата съзнателна душа и за които Исус казва „каква полза да спечелиш света, а да погубиш душата си?”

 ** А „технизиране” на цивилизацията може да превърне индивида в бездушно същество, което просто владее и използва ресурси и популации.  Умението да се съчетае наука и духовност не е привилегия на същества, които до преди 20-30 000г са били примати.

*** Приток на информация, целенасочена вътрешна промяна, постоянна проверка с изпитания, израстване по нивата, … това трябва да се преживее самостоятелно. Никой не може да ти обясни какво е любовта, докато не я изпиташ сам! Непрестанното израстване – премахване на тъпи материални навици, превъзпитание на емоциите, натрупване на анализ и самоанализ, … водят до плавно и постепенно „изкачване” към ниво посдъзнание, после ниво душа. Когато това се случи – нямаш нужда от книги, от гуру, от напътствия.  Тогава няма вълнения от битовизми, няма страхове, няма негативизъм, няма „не знам защо”, няма аз.  Има съвсем нова и по-богата реалност. Достигане на осветяването до ниво душа е началото на края на изграждане на бъдещата нова, спасена, осъзната душа. В нея вече има само любов, търпение, разбиране, светлина,... . Чрез осветените вече 6 етажа имаш шанса да осъзнаеш, да „докоснеш”, да достигнеш неща, които не си предполагал.  И осъзнавайки душевното си единство с Висшата реалност /Бог/, разбираш, че пред теб остава само едно стъпало – това на духа. Там вече има власт, има осъзнато разкриване на потенциал, реализиране на програми. Там има енигми, които всеки сам открива.

P.S.:       След като сме безсмъртна душа, защо не помним миналото и защо казват за някои мъртви, че спят, … и защо, и как се прераждаме, … и защо медитират йогите в Тибет, … и защо говорим за спасение на нещо безсмъртно, … и още много „защо” около душата,   ми се завъртяха преди два дни!  И ето отговора /кратко и опростено/, който сглобих:

     Преди да използва като инструменти мозъка, сетивата, нервната ни система,… душата е безпаметна, безвремева, блаженна субстанция. Когато чрез мозъка започне да се активира, тя се облича във време,… произвежда информация, която трупа в памет, … реагира в другоизмерна среда, … натрупва причинни контакти /карма/, …   и  това  наричаме съзнание. Тази осветена част от душата /съзнанието/ е като няколко страници от книга, които могат и се четат, но не е цялата книга.  Нашето съзнание е малка част от диапазона на душата и ние знаем това, когато заспим, когато изпаднем в безсъзнание, в кома, когато сме в особено или пияно състояние, когато напуснем тялото.  Както работим с мозъка си едва на 5-10%, така е и с душата. Голяма част от нея остава извън осъзнаването, над осмислянето, над запаметеното, както и над времето, в което мозък-съзнанието ни се вплита.  / всяка промяна на мозъка, на тялото, дори на емоциите ни се отразява на усещането ни за време/.  Голяма част от честотния  диапазон, от цялостната същност на душата ни остава незасегната, неактивирана, неоживена, … особено, когато съзнателността е слаба.  Тази ситуация е валидна за всички начинаещи съзнателни видове. И когато душа има малко, слабо осветена /активирана/ част и напусне тялото /в несъзнателно, сънено, безсъзнателно, летално,…. и други състояния/  тя няма стабилна, постоянна съзнателна структура в себе си.

    Усилване на съзнателността чрез реализиране на мозъка /до 100%/, както и чрез създаване на векторни структури*, които /нементално/ активират „страници и думи в книгата” /душата/ са малки пътеки към властта, към овладяване на душата от съзнателността т.е. превръщането на една блажен божествен фрактал в постоянна, самостоятелна, съзнателна система.  Всяко същество в тази Вселена** може и ще я напусне, само когато напълно активира Бог в себе си. И тук няма религия, няма философия, няма мистика.  Тук има заложен потенциал, епифиза и хомогенно поле от по-високо измерение.  И всяко същество, което е довело своята съзнателност до ниво, което не допуска несъзнателност, не губи съзнание  на сън, нито извън тялото, нито при болест, умора, нито при каквито и да е други физиологични, емоционални, енергийни промени***,…  е същество успешно отворило първата спасителна врата**** от Великия лабиринт.

     Който проумее как и успее да усили своето съзнание, чрез заложения в него потенциал /душа, мозък, тяло/, всъщност ще застане лице в лице със своя Създател и само епифизата ще подсказва, че те са еднакви /качествено/, но на различни етажи /количествено/.

 

*  Вяра, надсетивна информация, интуиция, медитация, … - има много и силни пътеки, които могат да свържат неосъзнатата част на нашата душа директно с подрастващото ни съзнание.

**  Всяко съзнателно, одушевено същество, което е проявено в тази Вселена ще достигне своя еволюционен апогей все някога. Може в момента да е декор за спасението на други, но щом е проявен тук, значи е предвидена и неговата лична "победа". Който вярва в разумното и блгородно Начало /Бог/ е естествено и да вярва в "щастливия край" за всяка проявена тук душа.

***  Самовъзкресението /това е технически по-правилната дума/ на Христос е едно от многото прояви на тази реализирана и осъзната душа!

****  Има някакъв скрит алгоритъм, който по-лесно допуска до вечна, пълна, ясна съзнателност  същества, които са изградили градивен маниер /т.е. имат любов, състрадание, творчески импулс,.../

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Роден от духа /новорождение #/, Дух, качества, власт   –                  Много легенди разказват за търсене на "вътрешното Слънце". Някои /фашистите/ търсят черното слънце в недрата на земята! А, всъщност /според мен/ много по-важно и актуално е да търсим и намерим Слънцето в себе си, което е в основата на нашата съзнателност, на душата, на живота. Това е онзи извор, онзи "процеп" между световете, от който изтича "божествена" енергия от висш, квантов, многоизмерен свят. "Вътрешното слънце" е божественото, фрактално парче, което наричаме дух. Неговата енергия е в основата на съзнателния ни живот, чрез който осветяваме, активираме, оживяваме пластовете, дрехите, в които сме облечени /Енергийните ни тела/.  И колкото по-силна е енергията на духа ни, толкова по-силно е съзнанието, толкова по-активирани са заложените гени, потенциала, силите, с които сме надарени. Но освен тази малка тайна има още една тайна за духа, която онези в Хималаите, а и всички средновековни магове знаят: че освен осветяване и осъзнаване ние имаме заложена опция да "въздигаме" телата си чрез изравняване вибрациите им с тази на духа. Отпечатъка на Торинската плащеница, Жак дьо Моле, Сен Жермен, светещите йоги в Тибет, процесите: възкресение, самолечение, възнесение,....  са малки свидетелства как издигане вибрациите на физическото, етерното, астралното,.... тела до вибрациите на духа водят до трансформации, достойни най-вече за развитите цивилизации из Космоса.  В един разговор между извънземно и американски военен /дори хипотетично да приемем за достоверен/, то му обяснило, че не познаваме духа и неговите сили. Едва ли един военен, може сам да измисли подобно изречение.  Та, нашият дух наистина е сила, Слънце, което употребено по предназначение, може и трябва да ни трансформира, "новороди", избута еволюционно напред. И тук религия, физиология, психология, физика,...  се сливат в един колкото мистичен, толкова и научен процес на вътрешна трансформация и еволюция.   Ето тук трябва да осветим пътеката между човек и Бог, което ще направя в следващата страница.

"Живейте по дух, а не по плът" ; "Бог е Дух и с дух и истина да му се кланяте" ;  "....сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло"   ;  "....първия Адам беше жива душа, последния Адам ще бъде животворящ дух"   ;    " .... роденото от плътта е плът, а роденото от духа е дух"   ;   "....който сее за духа, от духа ще пожъне вечен живот"   ;  "... имайте в себе си дух като този на Христос"   ;    "...копнежът на плътта значи смърт, а копнежа на духа значи живот"   ;  ".... ако не се роди някой от вода и дух, няма да влезе в Божието царство"   ; .....  /по памет от Библията/

#  Духът в душата ни оживотворява и може да гасне или да се разрастне, да се освети, прояви и да се изпълни със Святия Дух, което е път към новорождение, възкресение и спасение. За да стигне обаче до търсене и сливане с Първодвигателя, /от който е фрагмент/  индивидуалния дух трябва да се е възпитал чрез сила и вяра в тишина, любов, мир, радост, себевладеене, милосърдие, благост, вярност, свобода, истина, кротост,… . Тези съзнателни нюанси на поведение, които наричаме самовъзпитание, самокоструиращи добродетели са всъщност свързващи вибрационни ключове и необходимо условие за издигане в по-финните нива на многопластовото творение.   И това вибрационно  сливане на азовете, на волята, на духове е като включване на мозъчна клетка към Общата Мисъл, при което тя освен, че добива власт над своите обвивки, … освен разгръщане на потенциала, … освен, че получава качества и информация „свише”,  всъщност утвърждава във вечен път прилежащите си тела /душа, ментал,…./  т.е. достига се до функционално спасение на съзнателна душа с животворящ дух.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Любов  и добродетели - "...ако любов нямате помежду си, нищо не сте!" /по памет Библия/. Толкова много е писано и казано за любовта, но в това изречение има и някаква "техническа" подсказка. Когато човек е сам за себе си, когато се затвори в егоизма си, когато егото е срязало връзката с другите души - всичко е занулено, живота ти губи стойност = "нищо не си".  

  Докато не надмогнем себе си и завъртането на цялата енергия навътре, ние нямаме никаква цена пред Бога и пред света.  Докато не се научим да обичаме живота около нас със сърдечната цена на безкористност, на саможертва, на благодеяние, ... всички религии, всички духовни практики, всички ангели  не биха ни помогнали да се доберем до Небесното царство!

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Предопределение?

   Понеже има предопределение /убедил съм се лично/, душата ще бъде изпитана и съдена не заради/чрез  това, което се е случило /тя очевидно няма влияние в това/, а заради/чрез това - как тя е реагирала, как е подредила "светлината-мрака" в себе си, на къде е продължил вътрешния й път. Съдбата е предначертана и ще бъде повтаряна хиляди пъти, докато ние - духовните същности не надрастнем предначертаната енергия, вибрация, ситуация, емоция, реакция, ... .  Все ще идват хиляди пъти кармичните уроци*: бедност, богатство, нещастие, щастие, любов, самота, стрес, скука, ...  и докато не ги преживеем всичките уникално и божествено, ... с извисено, градивно, будно съзнание  -  няма да сме достойни, нито съвместими със следващия, по-горен свят.

Т.е. всеки от нас цял живот, всеки ден, всеки час, всеки миг прави Избор,  но не на съдбата си, на кармата си, на събитията, а на своята вътрешна динамика, на душевното си състояние, на личната си реакция.  И само това определя пътя на нашата душа!

* Кармата е изключително широко понятие и няма конкретно определение.  Но за нея си има много книги.  Тук, единствено уместното, което бих добавил е че с развитие на съзнанието, кармичните вериги и тежести, трябва да ни бъдат подвластни. Или казано по друг начин: понеже всички сме /или били/ млади, глупави, безхаберни, вероятноста да сме натрупали грешки, да сме се натоварили със съдбоносни вериги и тежести ... е голяма. Има два варианта: цял живот да носим тези грешки и прилежащите им енергии, връзки, емоции,... или да ги осъзнаем, да ги разшифроваме, да открием "изпратения" за нас урок, извод, поука и да развържем, дори на подсъзнателно ниво кармичните тежести, които хвърлят сенки в душата ни. Това е личен, осъзнат избор!     От личен опит знам, че не надживееш ли грешките си, не пуснеш ли миналото, не развържеш ли кармичните възли с хора, обстоятелства, случки, не прочистиш ли до ослепителна белота душата си от твоите неизбежните житейски несгоди, несъвършенства, неопитности - трудно ще осъзнаеш висотата на онези, които наблюдават живота ти, дребнавостта на нашите оценки, неточността на нашите отсъждания.   Ако искаш да продължиш нагоре вдъхновен, с блеснал поглед и жаден разум, с отдадено сърце и духовен стремеж към истината,   /смятам/ трябва да разоръжиш всеки кармичен товар в себе си, да го анализираш, да се поучиш от него и да го оставиш зад гърба си обличайки го с позитивна енергия. Каквото и да ти се е случило - приеми го с благодарност, като необходим коректив, като начертана за теб съдба, която те променя и си отива. Всеки спомен, човек, ситуация,....., в която инстинктивно се вкопчваме /за добро или не/ действа като спирачка за духовното ни развитие.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

P.S.:     Бог споделя  живота /и формите/  чрез фрактално мултиплициране в безброй млади, духовни частици – безпаметни, безвремеви, безсъзнателни, „блажени”, … . Тези по-нисши холограмни образи попадат в материята и нейните закони за да повторят по уникален начин един Общ Генезис. И докато Извора се крие зад лицето на всяко творение тук, в материята, Той получава време – според формираното съзнание. Тази активация на „нулева” душевна единица е основната идея зад тази инвазия  в световете. Тук душата /съзнанието/ ще придобие време*, ще натрупа памет, ще трансформира енергията в информация /хаос в ред/ за да стане самодвижещ се, целенасочен субект със самостоятелно поведение.   При тази симбиоза на дух и материя се формира „смесено дете”, което преминава през различни фази: биология, инстинкт, съзнание, Свръхсъзнание,…. подвласни на  закони в уравнения.   Например:   материя*съзнание = време.  С наслагване на Етела, сетива, мозък,… се формира механизъм за непрестанно преобразуване и трупане на информация, преживявания, памет, …. за да се активират части от душата #.  И самостоятелното натрупване и комбиниране на ефективна информация постепенно преобразува осъзнатия дух във все по-независим от материя и обстоятелства  Субект.  Вътрешният съзнателен профил е вече богатство и уникална черта на тази нова, ограничена, духовна единица.  Тя започва своето цветно изграждане със сетивна, психологична, социална,… надстройка, но на следваща фаза ги надживява и продължава да се усложнява и централизира „навътре” за да се структурира в неприкосновен, самостоятелен, съзнателен субект, който израства в нива на вътрешна промяна** и респективно на външно въздействие.   Механиката на формиране и усложняване на самостоятелния, съзнателен духовен фрактал, постепенно ще надживее егото ***, „индивидуалните данни”, себето,  личната воля,…. И за да постигне целта на тази активираща потенциала духовна технология, всеки фрактал, трябва да достигне фазата на финкциониране в резонанс с Общата воля, с Цялата, светована  вибрационна система.  И докато недооформените, недоосъзнатите милиарди субекти вибрационно противостоят на своя Извор, Създател, то логиката на цялата „размножителна” операция /в различни видове съзнание/  е в синхрона, интерференцията, резонанса  в Единната Рационална Система  /едно от многото имена на Бог/.       ……      Или можем да го кажем кратко и просто така:  Ако твоята лична воля съвпада с Волята на Живия, Законов поток, от който произхождаме, това ще предизвика резонанс изгоден и за двете страни.      ….       Или можем да го кажем още по-кратко и просто така: „да бъде  твоята воля, както на небето, така и на земята”.

      Може да бъде написана цяла книга за темата воля /като Шопенхауер/. Но животът е твърде кратък за да прочетеш и да разбереш всичко. За това лично за себе си избирам логичните постулати бързо да превръщам в свои духовни навици.  Та, личната воля е привилегия на всеки съзнателен субект различен от робот. И самостоятелното й изграждане е част от нормалната еволюция.  Но с развитие на мозъка, може би ще открием Идеята зад този свят и респективно, Волята, която го извиква към съществуване.  И с разгръщането ни като духовни същества ще открием, че ако нашата воля съвпада с Общата, това ще предизвика интерференция и резонанс от ниво жизненоважно както за нас, така и за всичко останало.

* Съзнателното време е правопропорционално на осъзнатата външна /неимагинерна/  информация.

**  За да се формира пълноценно съзнание: градят се сруктури, изграждат се елементи/морал, етика, духовност,…./, утвърждават се колони /вяра, воля, вектор,…/, създава се ред/истина, хомогенност, математика,…/, добива се сила/свръхсетивност, въздействие върху материята,…/.

***  Егото е една от най-удобните врати, през които „Дявола” влиза при нас.

#   Цялата информация, както и достъпа до нея  „спят” в душата ни. Заложеният в нея потенциал очаква да бъде активиран, осветен, осъзнат чрез ментално развитие, емоционални вибрации, вяра, воля, градивна съзнателност,… Както социума разгръща генетично-„коректния” индивид, така и всеки от нас разгръща душевния потенциал разширявайки съзнателност и градивност. Написани са хиляди томове за войни, за руда, за черните дупки, но така и не намерих една сериозна книга за развитие на съзнанието. За развитие на менталните операции, за създаване на нови информационни връзки, за усилване на подсъзнателните и енергийни катализатори, за усилване на памет, целева хомогенност и съзнателна власт, … . Искрено се надявам, че в бъдеще хората ще увеличават знанието за душата. А където намалява невежеството, намаляват и страховете раждащи алчност и жестокост.