Възможно ли е това?

     Материалните светове са временни т.е. конструкции, които плуват в постоянна /безвремева/ среда. Това извечно пространство, в което съществуват Вселените ние наричаме духовен свят, трансцедент. Макар и технически тези изрази да не са точни, за нас е по-важно да си припомним, че всичко е пълно с живот.  Милиарди /наши/ години преди да се роди първата Вселена  из многоизмерните платна е съществувал живот и неговата еволюция няма нищо общо с нашата.  Същата тази разумна полева форма на живот е единствения кандидат за Творец на материалния свят.   В тези капсули - Вселените, Демиурзите повтарят своето съзнателно развитие като създават условия /планети, звезди, природа,.../ за да могат в сложни биологични тела да „влезе” същата онази високоизмерна, жизнена енергия, която е в основата и на тяхното съзнание.   И тази прана, която ние наричаме божествена енергия или дух се въплътява, се формира от концентрацията на онова, което Творците са създали – мозъка.  Мозъкът ни не ражда мислите, идеите, ...,  а е антена, която концентрира висша енергия /дух/ за да „оживее” тялото, за да се свържем с информационния свят, в който плуваме.    Ние долавяме, променяме,  помним и отразяваме информацията, не я създаваме.  А всички прилежащи системи /, на които сега така примитивно робуваме/ - храносмилателна, размножителна, двигателна, дихателна, … са създадени за да поддържат мозъка функциониращ, та тази прихваната от 7о измерение енергия /дух/ да формира своя вторична, самостоятелна, уникална конструкция – съзнание /мюон неутрино/.   Изграждането на тази жива и пълноценна структура наречена съзнание /формиращо разрастващо се морфогенетично поле/ е идеята зад цялото това творение.   Чрез него онова, което наричаме Бог – се увеличава, разширява, усложнява, развива,… .  Когато  мозъка излезе от животинските инстинкти и навлезе в постоянна, хармонична, многопрофилна* структура – става част от веригата на световния Мозък # и това му гарантира безсмъртие.  И развитото съзнание има пълен достъп до океана от информация /Акаша/, а качествата, структурата, материала, с който се гради,… определят времето, което ще издържи на стихиите на долните светове. 

    Творците на Вселените са видели в мозъка катализатор, ускорител за съзнателната еволюция, който бързо и силно фокусира "духовна" енергия, от която се формира съзнателния живот. И ако при тях, в полевите им светове „божествената енергия” се сгъстява*** в съзнание за милиони години, то чрез мозъка този процес тук се съкращава. 

    Ние, както и всички разумни твари сме като ръка в ръкавица – отвън форма адекватна за света, отвътре подобна форма, но от друг материал. Важна е ръката, а не ръкавицата, нито начина, по който става всичко това.  И когато съзнанието порасне до едно ниво, разбира, че или става постоянно на базата на своята същност** или се разпада след като излезе от материалната черупката.

    Вяра, медитация, мислене, емоции, … всяко наше разумно действие или гради постоянната структура на т.нар. съзнание и то продължава вечно да ползва и провежда информационния поток на Мозъка или недоразвитата му форма, трябва отново и отново да влиза в "ръкавици".  Колкото повече изследвам духовния свят, толкова по-убедителни стават доводите да изолираш и ускориш новите, прохождащи духовни структури /, които сме ние/...  и явно душата /съзнанието/ е основната ценност, разменна монета за многоизмерния свят!

* По химичен път мозъка добива достъп до различни реалности /химия, опиати, …./ променяйки честотата, на която работи.  А това подсказва, че тази висша енергия, от която е изплетено съзнанието /душата/ е обединяваща за всички светове, защото ако имаш достъп до нещо, то вие имате структурно сходство.

** „Ако се не родиш от духа, никак няма да влезеш в Небесното царство” /Исус към Никодим по памет/.   „Роденото от плътта е плът, роденото от духа е дух”  /пак по памет от Библията/

*** Квантовото сплитане на определено ниво ражда съзнание - перефразирам нобелиста Р. Пенроуз.

#  Животът е фрактална проява на Божествения Разум.