Как започва себепознанието?

    Един поема света с емоциите си, друг осмисля околния свят и го анализира хладно, трети просто яде, отделя, оцелява и се размножава,  четвърти комбинира емоции  с мисъл и интуиция  и т.н., и т.н.. Нюансите на нашата мозъчна дейност, на реакциите ни, на способности, на разбиране на света  /когато разбираш – растеш!/  ние определяме като различни нива на съзнание.  Всеки от нас е на някакво „съзнателно стъпало” и каквото вижда от там, това разбира от света, това и намира в него, това и търси … и не можеш го убеди, че има повече  /и колкото по-ниско е стъпалото, толкова по-голямо е егото и то няма нужда от никой друг във Вселената, която е изпълнило/.    Нашето съзнание е като прозорец от и към света и ние сами го разширяваме или свиваме,… но то е и нещо повече и по-важно!

     Нашето съзнание е естествено продължение, разширение на жизнената енергия, която извира от архетипната ни, енергийна, истинска реалност, която наричаме духовна същност.  Тази задкулисна „Изида” е онзи оригинален, Вътрешен човек, чиято същност струи, излъчва, еманира енергията зад гените и която ги „оживява” – и от тази прожекцията се раждат: тяло, полета, сетива, око, мозък,…   И тази растяща енергия „навън” може да бъде насочена към ежедневни, бурни емоции, към примамливата илюзия - материята, към ментална спекула и ...  така да "заспи".  И тази растяща жизнена енергия - съзнание може да се насочи навътре*, към същността си**, формирайки постепенно енергиен кръговрат, способен прогресивно, лавинообразно да активира все повече от гените***.   Но докато вниманието ни, енергията ни, съзнанието ни е насочено към сенките, към илюзиите, към материалния цирк – то само губи сила и идентичност т.е. духовното същество губи контрол както над нужната му обвивка****,  така и над себе си. 

     Ние нямаме нужда от храна, от сън, от размножаване, от оцеляване, от време,… защото сме безсмътрни и самодостатъчни духовни единици.  Нашите нисши тела имат подобни нужди и нека си ги вземат,  без да нарушават вътрешното царство, енергийната хармония, спуснатата власт.  Ние сме горе на трона, ние сме царя, контрола и вечността,… ние сме Оригинала, Архетипа, сърцевината на живота и като безсмъртни духове, сме и трябва да бъдем винаги будни, осъзнати, щастливи, спокойни, хармонични,…  защото „По-Велик е този във вас, от онзи в света”.

     Ефекта от ясното самоосъзнаване /=/ е енергиен ефект, спасителен ефект, софтуеърен ефект, който различава „спасените за вечен живот” от „мъртвите, които погребват своите мъртъвци”.  Нашето съзнание гради невидима, но истинска реалност*****, която се превръща в активен  цикъл на жизнената енергия… и този цикъл не е само между духа, гените, мозъка и обратно, а става част и от по-висш, по-значим Цикъл /обмен/.   Колкото по-осъзнати сме в Истинската реалност, толкова повече реализираме живот, творене и промяна!  Колкото повече разбираме кои сме, къде сме и защо, толкова по-бързо, ефективно и красиво ще преминем през този воал - изпитание за подрастващата ни духовна същност. И ще преминем успешно към следващото ниво и изпитание.

    Тази и подобни теми не могат да бъдат разбрани от „материалните” суетни и самовлюбени хора, …  от импулсивните, емоционалните, страсните натури, … от горделивия и поляризиран мозък.  Те са изоставили „оригиналната” душа и градят нова, малка, слаба същност с неподходящи материали.

    Ако осъзнаеш собствената си реалност - илюзиите спират, болката изчезва, суетенето се прекратява. Настъпва спокойна благодарност върху осветена пътека.  И в теб се сливат христовите - път, истина и живот.  И  в това има повече физика, математика и енергетика $, отколкото мистика и религия.

 

        Напълно осъзнатият и зрял Дух, хем познава всички свои инструменти /чакри, полета, меридиани, тяло, мозък, сетива,.../, хем ги използва пълноценно, хем знае, че е Истинската реалност над цялата тази красива и сложна илюзия.

P.S.:   И ако до сега чрез наука сме свикнали да  се самоопознаваме като материални тела, като електромагнитни импулси, като биохимични реакции, като психични явления, като "ментални биороботи",  то не е далеч деня, в който ще започнем да се самоизследваме и като многопластово енергийно произведение.   И в този нов прочит на творбата Човек ще открием, че съзнанието ни е единосъщно с Твореца си, с архетипната, многоизмерна енергия, която е много над и отвъд тези материя и време @.  И само камъните, само тялото ни имат фиксирано време, докато енергийния фрактал, който сме,  има време, само когато съзнателно го отчита.   Ще разберем, че колкото по-надолу се спускаме по вибрационната, многопластова стълба на света, толкова повече т.нар. време  се "смалява", а колкото по-нагоре и с повече съзнание - толкова по-близо сме до безвремие, до вечност...  Защото ще открием, че време, енергия, съзнание, дух,... са различни прояви на Едно.  А когато асимилираме и обединим в себе си Творец, дух, енергия, съзнание, време,... това ще промени не само мирогледа ни, но и силата, с която облъчваме света+, но и начина ни на живот,  но и телата ни,  но и смисъла,  но и предназначението на смъртта.

  ..... и когато се опознаем и заживеем като духовни същества ще открием, че съзнанието ни е онази енергия, която дава смисъл на това, което наричаме живот, .... че духът трябва да "дърпа" тялото вибрационно нагоре, а не да потъва към него, ... че съзнание и време са единосъщни и еволюцията ще ни заведе от времевия контрол над съзнанието към съзнателния контрол над времето.      

      Но дотогава "обикновенният" живот, в който човека е набутан,  още много десетилетия ще го кара да върти колелото на материалното състезание, на суетата и сетивните удоволствия, на безсмислени действия обслужващи само тялото. И в това ежедневно препускане през наложени правила и внушения, Малкия човек не решава нищо важно сам, а дълбае в установена система, която го отдалечава от Бог и приближава към животното не само като познание, но и като чувстване, ....

 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Експеримента на Емото за въздействието на насоченото внимание, както и думите на  езическите богове: „докато хората мислят за нас - ще ни има!”  -  са важна част от разбирането за ефекта на съзнанието върху енергията и  реалността.

** Себепознанието е всъщност  богопознание,  не само защото "аз и Отец едно сме"… Та, нали Бог това прави чрез творенията си – самоосъзнава се, самонаблюдава се,…. Значи, когато аз се самоосъзнавам, самонаблюдавам, самоанализирам, самоизследвам като многоизмерна реалност, като фрактал от 7о измерение, всъщност Бог прави това със себе си!

*** Магьосниците са онези осъзнати личности, които са канализирали и насочили енергията си, съзнанието си така, че тя прогресивно да се увеличава, а това завъртяно в цикъл, активира все повече участъци от гените.

**** Нашето тяло е „седмия син”.  Необходим воал пред духа  е за преживяване и надрастване.  Тялото, както и другите полета /етерно, астрално, ментално,…./ могат да направят зависима духовната същност и да замъглят начина, по който тя „вижда” реалността.  А когато ние – духовния, вътрешен човек сме подчинени на нисши тела и енергии, ставаме слаби и объркани  -  и не можем  да достигнем, дори да очакваме - издигане на по-високо ниво, спасение, безсмъртие, еволюция,….?

***** Истинската реалност е най-малкото онази, която времето не променя. Нашите ментални конструкции, нашите съзнателни продукти се запечатват на няколко нива /душа, Акаша,…/. А как, защо, категории, закони,…  – това е друга тема за развиване. За тези душевни конструкции, обаче трябва да знаем, че са генетично предопределени, но и са  „душеспасяващ” елемент.

$  Зад всяка еволюция, зад всеки жизнен феномен, зад всяко съзнателно действие, зад душата, духа, книгата на живота, спасението,… стоят енергийни стойности.  Мистика има само там, където има непълно знание, а чудо е онова, което още не можем да напишем с формули, нито да осъзнаем в същина. 

@  "Времето извън материята е Бог"   Ленин.

+ Всеки отделя различно количество енергия и я контролира в различни проценти.  Един може да получи "прилив на сили" от една прочетена истина, от мантра, медитация или радостна вест, ... може да промени температурата на дясната си ръка само като се концентрира върху нея,.. може да хипнотизира или "омагьоса" друг индивид, .... а друг не може нищо от това, нито разбира защо и как зад всяко явление в този свят стои една и съща енергия. Като еволюционно развитие сме едва в началото на съзнателно-енергийния си скелет и разликите между материалния, бездушен човек и магьосник от първо ниво е пренебрежимо малка спрямо Вселенските критерии.  Но пътеката към разбиране и разгръщане на  ментално-енергийните ни сили започва със себепознание и ще завърши с математика, физика,... и с "трансформацията" на Хермес Трисмегист /трансмутация - казват розенкройцерите/.

 /=/   „Себеопознаването” е привилегия на хора, чийто интелект е решил да отиде отвъд материалния битовизъм, ежедневните емоции, вихрите на социалния и медиен живот, които стават все по-настъпателни в личния свят на малкия човек.  Та, независимо каква дейност имаш – бизнес, услуги, строителство,… тя може да те отнесе в своите детайли до там, че  да забравиш истинската цел на своето присъствие тук.  А, онзи, който не е все още напълно хипнотизиран от матричните илюзии и е преминал в четвърта фаза на опознаване на света /1. безидейна, 2. наука, 3.съпротива/ - смирението, разбира, че ако иска да познае Бог, трябва да опознае себе си и ако започне да се самоопознава ще достигне до Бог.     Но за да може този  вътрешен и постоянен труд да даде плод, нашия мозък трябва да се разгръща  т.е. да се развиваме интелектуално цял живот.  А това значи непрестанно да осъзнаваме, да разширяваме и задълбочаваме това осъзнаване, да се променяме, да жадуваме за повече информация и практика, да съчетаваме онова, което другите приемат за антагонистично /наука и религия, материално и идеално, практично и философско, …./,  да проникваме в детайлите, които наричаме истина, да дешифрираме всеки елемент, да се питаме на всеки завой „защо?”.     Нашето духовно развитие и спасение е продукт на мозъчната ни дейност, и ако тя спре развитието си на 20 години, можем ли да построим спасителната си капсула само с емоции и ритуали?   Ако не използваме една мозъчна клетка, след няколко години тя „отпада”.  Ако не се развиваме непрестанно /и себепознанието е етап от менталната ни еволюция/  природата, законите, кармата нямат нито една причина да ни потдържа като духовни индивидуалности.