Всеки ще мине през съдбата на Йов     

     Детето се върти в утробата и се пита: „като не виждам майка/Бог/, дали всъщност има такова нещо?”    После, след като се роди и е още малко и опипва слона и не знае той крак ли е, хобот ли е, ухо ли е – не може да види от високо цялата форма и живее с фрагментирани представи. А докато зрението му не се развие и укрепне няма никакъв начин да му докажеш, че има Луна и тя свети вечер.    99% от хората мислят в този стил до старини!   И макар да използваме 5% от мозъка си, да познаваме 3% от тази Вселена ние имаме арогантна и егоцентрична представа, че сме единствения и неповторим  венец на стихиите на  природата и знаем достатъчно за да правим изводи за света.   И не се доверяваме, че всичко е разумно направено, че всичко е планомерно!  И така всяка наша опитност, всеки живот са нужни за да се родим, за да пораснем, за да прогледнем, за да приемем, че  Съдбата ни е начертана и всеки сам решава кога и как да премине  необходимата  карма.   

    Не разбираме още и 3% от замисъла, от идеята, поради която сме в тези тела, в тази Вселена, а когато един ден разберем всичко – ще се окаже, че това е само началото на нашия път, че има една мистерия, една съдба извън тези Вселени, която ни чака с още повече идеи, с още по-голям смисъл.  И това не е приказка за  Серафими /гигантска змия?/ и Херувими, за сънища и мечти – това е еволюцията, това е пътя на онези души, които наричаме осъзнати.

    Един от многото мостове в тази Вселена, една от големите опитности, през която всяка душа /рано или късно/ трябва да премине е  Съдбата на Йов.   Йов бил добра, чиста душа и живота му бил благословен с много жени, деца, земя, къщи, овце, камили,… Но Люцифер попитал Бог:  „Ако отнемеш всичко, което има, няма ли Йов да се отрече от теб?” И решили да проверят – отнели му едно по едно всичко, докато не го намерили сам, гол сред прахоляка да посипва главата си с пепел и да повтаря: „Бог дал, Бог взел!”.  Колкото и жестоко да звучи тази история тя подсказва, че изпитанието - живот може да промени и извиси душата ... или да я погуби!

    Когато „пораснем” и „прогледнем” ще разберем къде се намираме, чия е тази собственост, този свят и кои сме ние! И само при това осъзнаване ще можем да преминем по моста на Йов. Само определено ниво на съзнание ще ни направи готови да извисим душата над всичко, над егото, над материята.        Та, нали всяко столетие си има своите несгоди, своите изпитания, своята „мизерия”.   Ластика на изпитанията, на изкушенията, на илюзиите винаги е опънат до последно.    И  в момента има стотици, оригинални препятствия за нашата душа.    Ако театъра на  XX век бе войни, разделение на света /комунизъм-капитализъм/, нови технологии и така е успял да отклони или погуби милиони души, то и сега театъра не е по-скучен.  Много от хората не осъзнават, че живеят в началото на  Четвъртия райх, защото не знаят, че кукловодите са още „по-живи” и още по-богати***, и още по-мотивирани "малтусиански", и че безусловната власт ги прави още по-извратени.     Но не тази гротеска игра на алчността е важна, а това, че този наш измислен свят, в който влагаме енергия и цифри е нашето изпитание, нашия мост, нашето повторение на съдбата на Йов.   И ако не  разбираме това, то съвременния Цирк ще ни отвее с лъжите си, насаждания страх и прогресиращия стрес … все неща, с които се пренарежда социалния ред, геостратегическия  пъзел и главата на малкия човек днес.   И хилядите нюанси на нашето красиво, динамично и измамно съвремие ще ни претеглят душата, ще ни провокират спокойствието, ще проверят щастието, ще докоснат нашата лична еволюция.   Всеки ден от този живот ние сме на проверка, всеки ден сме на моста на Йов и някой иска да паднем, а Друг очаква да устоим, … защото  в тази победа е смисъла. 

     И докато дребните интриги, имулсивните емоции, излишната суета, борбата за оцеляване,… ни „отнасят главата”, той, живота си отминава, изпитанието приключва, а душата трябва да се връща отново и отново, докато не си вземе  изпита.

    А, ако стъпил на пътя на изпитанията, на осъзнатия живот все пак овладееш съдбата, ако изградиш воля и вяра, и преминеш моста на илюзиите, на изпитанията и достигнеш до горния ръб на кладенеца на живота – какво ли ще е станало с теб?

   Само високо осъзнатите умеят да се радват на живота /ошим хаим/, … да са винаги благодарни, да са концентрирани*, … да са винаги позитивни и оптимистични, … да са изградили образа на духовната единица, която са, … да са постигнали божествен ритъм при вътрешно спокойствие.   Те са опазили чистотата и светлината, чрез които се реализира заложения потенциал, ….  те са запазили само позитивните герои в подсъзнанието си,… те знаят, че само с положителни емоции живота се доближава към нас, … те са насочили енергията си навътре и нагоре, … те се изкачват по стъпалата на осъзнаването си.**  

     Когато достигнеш определена точка на осъзнаване с лекота оставаш спокоен, с лекота си щастлив, с лекота разбираш подробностите зад илюзията.  И вече ти е ясно, че няма нищо лично в този живот, … че баланса носи развитие, … че да носиш радост и „раздаваш” смях е част от мъдростта, … че погледа отгоре не всеки може да го има, … че овладените емоции, его, материя ще ти донесат енергия, ако не - ще я изпият, …  че си част от Бог и никой, и нищо не може да промени това, … че само осъзнатия живот може да те направи господар на съдбата ти, … че да разпознаваш позитивната и негативната енергия, продуктивния и „подсъзнателно-разрушителния” човек е  полезно наблюдение, … че няма за какво толкова да се тревожиш, … че когато винаги си позитивен, спокоен  и усмихнат това само помага, … че няма смисъл и достойнство в страха и колебанието, … че да градиш умни приоритети, да обръщаш всичко на опитност и усмивка, … това са малки стъпки към осъзнаването на  живота.  

      А това непрестанно повтаряне в  блога на думата „съзнание” е единствения начин да провокирам повече поглед, повече мисъл, повече будност –  ние този живот го сънуваме и докато не излезем от съня, няма да излезем и от Материята.

 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    

* Конценрацията иска и носи спокойствие. Тя е една от пренебрегваните и важни величини в процеса на осъзнаване!

** Без наше участие, без наше знание, без наш напън въобще,  един мистериозен механизъм прекарва вълнова, потенциална енергия  през материална матрица /ДНК/  и я превръща в, и „прожектира” частици, системи, полеви тела, мозък. Така един висшеизмерен „светлинен” свят създава, оживява и използва  Материя за да гради Съзнание.   То ли е  апотеоза, целта и мистерията  на този явен творчески акт?  Това ли е вложения от създателите  ключ и смисъл на пътуването наречено живот?   Да.   А пък ние дори  не знаем до къде достига съзнанието ни, как мозъка създава биохимия, как концентрацията услива енергията /и температурата/, как съзнанието може да въздейства на вътрешната среда и на гените, как да акумулираме енергия, защо повече съзнание е повече енергия и повече дух, /и обратно/ ….  Съзнанието ни е като отвор към друг свят и който се научи как да го развива ще натрупа енергия, мъдрост и време.  То е причината да сме тук и всички наши дейности, макар и прекрасни подробности от човешката ни Матрица са само лирични отклонения от заложената, спасителна посока.     Подсигурявайки ни с всички компоненти за разумност, нашите създатели са вложили ключа за вратата навън  в нашето Съзнание и неговата големина е онази сила, която ще ни отскубне от гравитацията на този свят.  Колкото повече расте съзнанието ни, колкото повече разбираме и променяме, толкова повече тази насочена, контролирана енергия ще изявява потенцията на един свят, скрит зад кинетиката на своето творение – материята.  Съзнанието е връзка, власт и начин да намерим пътя нагоре!

***  добре е да си достатъчно умен, та да осъзнаеш, че хората са различни, че има възвишени и примитиви,… че по всяка вероятност има психически нестабилни хора с маниакални интереси, които по наследство държат контрола над живота на останалите, някои, от които още не го знаят, други още не го разбират, трети още не могат да реагират адекватно на робството.