Трите степени на житейски  растеж!

  Последният месец съм в непрестанно движение и работа. Слизам от колата и хващам терафлекса, залепям плочките и почвам с  финната замазка, с латекса,, пътуване стотици километри и отначало, … Та, хем се оправдавам, че имам три започнати и недовършени теми /”Що е Бог?, „Египетски мистерии” и упражнения/, хем ми се иска да напиша това, което тия дни ми мина през главата..  И макар, че се прибирам по тъмно претрепан от работа – все пак някъде между 20 и 22 часа ще се опитвам да нахвърлям малко от онова, което „виждам”, докато работя.    Надявам се в този живот да напиша поне 30% от това, което върви непрестанно в главата ми!  Наивно се надявам и скоро да спра да работя и да се отдам на книги, пчели и билки!

     Има  три житейски нива, които сме длъжни да достигнем:    1. степен на насищане,  2. степен на разбиране  и  3. степен на спасение.     

     Когато човек  е доволен от онова, което е и което е направил, когато е натрупал опитност  и е благодарен от сърце за всичко това – достига вътрешно спокойствие и достолепие, което няма да го напусне дори отвъд края на това тяло.  Тази конбинация от качество, опит и благодарност  е  „степен на насищане”, което достигат не богати, не умни, не плейбои или известни личности, а онези, които наричаме хора от ментално ниво /3/.     Хората на емоциите /2/, на тялото /1/  живеят в състезание с цифри, с енергии, с емоции и вероятността да достигнат Доволство от живота, да запазят романтиката, да изпитат непрестанна благодарност  е малка.  Колкото повече разбираш идеята на живота, толкова по-малко ти трябва за да  станеш доволен от живота и благодарен за тази възможност, която ти е дадена.  Това ниво е стъпало към следващото:

     Степен на разбиране. Когото и да попиташ по света, всеки ще ти каже, че е наясно с живота и разбира смисъла и посоката му, и се започва: работа, пари, любов, удоволствия, поколение, слава, …. А голяма част от онези, които наричат себе си религиозни потъват в догми, ограничения и повърхностни теологични тези.  Разбирането, осъзнаването на политика, икономика, държава, култура, религия, духовност,… е привилегия само на малцина, на хора от 3  и  4о ниво, където има дълбочина на анализ, на причинност, на безпристрастност. 

      И чак след като сме разбрали и надраснали житейските подробности, можем да започнем да се катерим към онази душевна линия, над която вече сме сигурни, че сме спасени. Вероятността да сме недоволни от живота си, да не го разбираме и въпреки това да спасим душата си не съществува. Трябва благодарност, и разум, и вяра. Защото само онзи, който вярва, че може да лети се катери на високо!

P.S.:    Насищането и разбирането са основа за истинско щастие,      ако прибавим спасение се стига до излизане от самсара,         ако добавим и любов получаваме съвършенство!

     Но идеята на тази страница е друга: да опише хората, според начина, по който преживяват света и да се види, че всеки има различен път да извърви, … че някои не могат сега да разберат света, други в момента са далеч от спасение, а трети са на вратата и само лека вибрация ги дели от излизането от Самсара!

   

      Без да намесваме антропология – общо взето сме еднакви на вид, но вътрешно ни делят хилядолетия.  Дали е от генетични експерименти, дали от смесване на различни популации,… но  виждаме и реагираме на света по различен начин.  Имаме различен аршин, с който мерим, разкриваме /даршана/ света и това е израз на нивото на съзнанието ни – греблото, с което прекосяваме реката от истини, илюзии, смисъл и безсмислие, щастие и тъга,… И тези наши различия ни подреждат в категории, независимо дали сме интимни, родствени, партньори в бизнеса, приятели,…  И контакта между 1 и 4 ниво е труден, проблематичен. Понякога се чудим защо има неразбиране, неодобрение, конфликт между двама души без видими причини.  Разликата в нивата /енергията/  създава напрежение, стрес и ако бъде осъзната това ще изясни много от пътя ни нагоре.

       Хората на тялото - Физическия тип/1/  - Това са хората, които преживяват този живот предимно с тялото, със сетивата, с усещанията си. Съзнанието им се гради на базата на тези  данни. Но сетивата правят света множествен и това замъглява нефокусирания мозък. За това човекът на тялото с лекота влиза в роли, бързо се идентифицира с тялото си, иска и се уравнява с определен етнос, група, култура, раса,…, търси сигурност в непроменящото се ежедневие,…. има крайно отношение към всичко /политика, пари, семейство, Матрица/ - или силно потдържа, или безцеремонно отхвърля, … .    Самият начин на живот на „физичния” човек е подвластен на гените, на храната, на нагона, на сетивата, на стихиите, на страховете, на всички /верски, етнически, културни,…/ внушения! Средата силно му влияе, лесно го манипулира, някак естествено насочва живота и мислите му в своята стихийна посока!     А той смята оцеляването, състезанието за предмети и удобства, количеството,… за основни цели в живота си.   Това са единствените му пътеки към онова, което нарича щастие, а думи като духовност, независимост, съзнателна еволюция, … предизвикват в него „уртикария”, защото височината, от която гледа света/живота е толкова малка, че той различава само дребните земни детайли и само тях може да оцени.    Шумът на света му е по-удобен от бавни, умни и подредени думи! И макар да е в мимикрия с обкръжението си - не допуска да бъде докосван, защото  принципно не може да създава дълбока близост /никой, който има силно его не може да създава дълбока и пълноценна близост, защото по енергийни причини егото и любовта, егоцентризма и съзнанието са обратнопропорционални в развитието си/.     Много хора около нас са точно този тип. А когато си материален, както вече уточних - лесно ставаш егоист, егоцентрик и безпаметно  участваш в обречени житейски битки, бързо ставаш зависим от света около теб, непрестанно раждаш излишни емоции,…    Хората на тялото са онзи генетичен клас, който с лекота използва рептилния дял в мозъка и скорострелно достигат момента на агресия или „его-обсебване”.    За съжаление тази група е мнозинство и за нея е трудно да познае и върви по пътя на духовността, на Истината, на заложения смисъла на живота.     За нея Исус казва: „остави мъртвите да погребат своите мъртъвци”.  Контакта на тази група със следващите е бурен, хаотичен, шумен, страстен, непродуктивен, агресивен,…   Ако си от тази група, този и подобни блогове бързо ще ти омръзнат като нещо неразбираемо и безсмислено!     Физическият човек е лесноподатлив на и основен елемент от масовата наркомания /лекарства, храна, спорт, мода, политика, пари, коли, дрехи,…./ и ако всички бяхме такива /и с еднаква кръвна група и резус фактор/ с основание щяха да наричат планетата ни – ферма за биороботи.  Ако  всички бяхме „хора на тялото”  никой нямаше да ни даде свобода, поради ниска цивилизованост!   Разбира се като всеки друг Божествен аспект в нас – физическият тип има градивни страни: лесно формира навици, свързва се бързо с природата, създава здрави социални връзки, работи и твори…. Е, разбира се той кара по  правилата и затова цял живот оре!  Това е  всъщност нивото, което трудно, но все пак е възможно да се добере до Първа степен на Житейски растеж!

       Хората на емоциите – Емоционален тип /2/.   Всеки от нас познава хора, при които емоциите са водеща реакция и начин на разбиране на света. Твърде емоционалните са всъщност слаби души, които с непрестанен изблик на енергия и емоция навън, компенсират контрола и влияние над околния свят.  Емоционалните хора са като физическите /1/ – подвласни на матрицата, склонни към силно обвързване с предмети, силно прилипчиви към система, етнос, култура,… При тях има много нива на връзки, които при следващите типажи намаляват.  Това прави живота им сложен, натоварен, изморителен.  Освен това, човека на емоциите приема всичко, което влиза през сетивата за истина, за важно, за свое – и така става лесно манипулируем, бързо достига умора или страх. И независимо от посоката им емоциите задръстват духовните канали, по които трябва да тече разумна светлина!   Те не осъзнават, че каквата енергия раждаш, задържаш, такава ти идва в живота под формата на съдбоносни събития и хора т.е. привличаш неща реципрочни на енергията, която излъчваш  /закон за всички/.  Хората на емоциите не разбират механизмите на психиката и икономиката, а виждат Дявол, който управлява света.  Те не могат да правят бизнес с тихо безразличие, а натоварват с енергия неща /работа, минало, бъдеще,…/, които имат нужда само от чиста и спокойна мисъл. А знаем, че там където има силни емоции, мозъка спира да работи /те се изключват взаимно/ .   При емоционалните хора властват инстинкти, илюзии и страхове и дори да достигнат първа степен на растеж, втората е изключена!  Точно за тази група вярата е задължителна, защото тя придърпва мислите назад във времето с благодарност и напред с надежда, защото вярата е начин съзнанието да приеме нещо, което не може да разбере!

Ментален тип/3/     Едни животни не виждат някои цветове, други не чуват определени звуци, трети … т.е. животните имат ограничен достъп до реалността.  Нашето осъзнаване на света също е като балон, който бавно се разширява и побира толкова от света, колкото са параметрите му.  И макар мозъкът ни да имитира душата и да търси разширение и развитие, ние все още приличаме на дърво, което не може да „осъзнае”,  че е бил латентно семе и откъде, как и защо расте.  Но все пак има едно малцинство, което се възползва от наличното /мозък, среда, епоха,…/ и се опитва да гради съзнание /отражение, анализ и реакция/,  да се самопознае  /= богопознание/  и да трупа мъдрост /научни и окултни постулати/.   И няма значение дали това малцинство ходи на работа като механик или лекар, дали е дете или страец, дали се вписва в този свят или е „черна овца’  –  то търси отговор на вечните въпроси, защото знае, че е повече от скот, че е повече е от работна гайка в световната въртележка.   И започваме да наричаме тези хора ментални, не когато много говорят, а когато задават правилните въпроси,… не когато развиват научна теза, а когато  съчетаят наука с мистика, смисъл с път, ум с духовност.  Менталните хора имат „командно” съзнание  т.е. контролират емоциите, енергиите, мислите, думите, живота си.  А тръгнат ли към истината, за каквото и да било, мисълта им заприличва на влакова композиция – единия  извод води до друг, той до трети,… и така стигат до сърцевината, до първопричината. Няма го повърхностното живуркане, няма ги полярностите /добро-зло/, които да ни забиват в илюзии,  няма го стихийния и замърсен ментален екран.  Дали ще прави бизнес или ще подрежда живота си, дали ще търси духовност или ще се бори с Матрицата – менталният човек е изградил висока степен на аналитично вникване, включил е в погледа си към задачата всички осъзнаващи операции /анализ, синтез, обобщение, абстрахиране, дедукция, индукция, извод, сравнение, значение,…/.   Културата да се мисли дълбоко, да се визуализира пластично, да се чисти и уравновесява паметта, да се създават логични комбинации, …  прави менталния човек успешен във всичко, което започне.  Няма случаен успех!   Няма прост, емоционален, стихиен, разпасан милиардер!  Няма повърхностно, хаотично, случайно духовно израстване и спасение! Няма развитие в нищо важно и смислено, ако не вложим солидна доза мислене!   Менталният човек  е позитивен /не само защото положителните емоции намаляват нуждата от кислород/!  Той е благодарен /не само защото така удължава радостта от живота/.  Той е положителен, благодарен, адаптивен, защото само качествения мозък го може, а и знае, че така израства до момента, в който разбира какво е и какъв механизъм е заложен в нас.   Само мислещият човек намира изход от лабиринта на живота и може да достигне двете нива: доволен и разбиращ!  На това ниво човек започва да разрушава традиционите нива на връзка –  зависимостта от родителите, от средата, от матрицата,… те отшумяват и се изгражда независимост на всички нива.   При този тип хора може и трябва да започне  отпадане на  егото,  свързване на съзнание и подсъзнание,  „ритане”* толкова дълго, колкото е необходимо да се стигне до универсален успех.    ..........

* две мишки падат в кофа с мляко – предават се и се удавят.  Други две падат след тях – не се предават, защото знаят, че ако ритат достатъчно дълго,  млякото ще стане сметана и така ще оцелеят.

Духовен тип -    Да  си физичен тип /яйце/, да си емоционален тип /гъсеница/, да си ментален тип/какавида/ е естествен етап от еволюционното ни  израстване  като съзнание.  И когато придобием контрол над материалната илюзия, когато установим воля  над живота си, когато познаем Идеята заложена в този свят, бавно се трансформираме в духовно същество /имаго/.  А започнем ли да живеем по дух – пеперудата литва!  Достигнем  ли осъзнато до правилния избор в живота / живот = материална илюзия + лична воля + Божествена Идея/ ставаме одухотворена, действаща клетка от Общия полеви Мозък.  Точно тази наша роля, това ниво осмисля мистериите:  Вселена, мултиплициране на духа, биологичен живот,…  На тази страница съвсем скромно ще изброя част от онези качества, които правят един човек духовен.

  Докато обикновеното съзнание преживява година, духовното съзнание преживява тази опитност за ден. Защото познава жизнената енергия в себе си и наоколо, защото може да „работи” с нея, защото я пренасочва към вътрешната си същност, а не я пилее по материалния свят, защото е свързал осъзнатия анализ с духа,…!   Повечето от духовните хора могат да са „енергиен” тип – гадатели, магьосници, екстрасенси,… но не и обратното!  И правилният подход към енергийната картина на живота те знаят че им носи сила, облагородява ги, прави ги силно чувствителни /храна, хора, енергия,…./.  Хората на духа са ангелоглави отвътре, защото където има повече дух, има повече светлина, има повече Бог, а където е Бог няма страх, тъмнина, невежество,… Всичко, което бихме казали за духовният човек ще бъде разбираемо само от неговото ниво. Само човекът на духа знае, че смъртта се побеждава, че без божествен ритъм и чистота няма нормален живот, че колкото по-нагоре, толкова по-лесни са щастието, радостта, успеха,... Само човек на духовно ниво може да достигне трите житейски нива /насищане, разбиране, спасение/ и така да се реализира хармонично потенциала, който е!

   При хората на духа анализа става автоматичен, всеки подсъзнателен деструктивен нагон е изчезнал, живота, красотата, младоста са обикнати без да са намесени тяло, его, материя.  Волята за живот вече не идва от инстинкта за оцеляване, а от стремежа за истина и сливане с Общата воля! Няма я „психиатрията” на масовия човек, а започва вибрация, съзнаване, привличане на харминични светове, висши реалности, за които материалния човек няма представа.  Нещо повече! У духовните индивиди се развива и утвърждава „горен апарат”*, който ги прави част от другоизмерен свят.

    Нашето еволюционно, съзнателно развитие е израз на движението между душата и духа.**  Та, нали целият живот е това – продукт на Божественото движение между нивата Му. И колкото по-близо сме до Бога /източник на духа/ в нас, отколкото до егото /родено в душата/, толкова сме по-осъзнати, толкова живота ни е по-смислен, толкова вероятността да сме успешни, щастливи, спокойни, разумни е по-голяма. Така започваме да живеем по дух!

    Дали, когато всеки от нас стане  пеперуда /реализиран вътрешен човек, архетип/ ще прави всичко като божество, дали ще има власт над материята, дали ще види цялата картина или ще открие къде е философския камък, … всеки ще разбере сам, защото независимо дали го осъзнаваме, но ние сме  родени за да минем по тази пътека. Тази пътека е отвъд материалния цирк, зад мъглата от хаотични емоции, високо над менталната еквилибристика на неспокойния ум.  Всеки  ще мине през духовната фаза за да порасне за смисъл и светове, които сега приема за  сън, блян или фантазия. 

* Горен апарат = астрален архетип + Енергиен жив генератор + съзнание + контрол над тела, карма, живот,…+ 3те висши тела в действие.

** Движението на електроните между нивата дава/отнема енергия, а сливане с ядрото с електрона е термоядрен синтез, червеева дупка, черна дупка,... учените още уточняват.  Голяма част от процесите на ниво душа - дух  имитират физичните или обратно.