Вратите по пътя

     Когато станеш съзнателен и  успееш да изплуваш от реката на илюзиите, на обществените, етническите, културните, родови, семейни,…  матрици – това ще е само началото на твоето спасително пътешествие.   Пред теб ще се отворят много врати, които ще те „викат”.  

    Има врата /1/, която води към неосъзнатото удоволствие.  През годините се запознах с /около/ 2000 човека от различни деноминации и забелязах, че щом тръгнат по пътя на своята вяра, дълбоко в себе си запазват подсъзнателен глад към някакъв вид сетивно удоволствие за да компенсират отричането си от материалния свят. Едни се отдават на обилна храна и идващата с нея усилена „семеейна интимност” /евангелисти/,  други  се отдават на спестовност и специфична кулинария /адвентисти/ -  дори и като вегетарианци, повечето от тях скалъпват соени кюфтета за да им напомнят и на форма и на вкус на истинските.  Тази съзнателна борба с удоволствията на плътта и подсъзнателно влечение все пак да ги има  под някаква компенсация,  продължава до тогава, докато съзнателността не затвори тази врата по пътя нагоре.  Нито пълното отречение от сетивата са нормални, нито осъзнати и подсъзнателни влечения към техните удоволствия помагат нагоре по пътя на духа.  Вратата на физиологичното угаждане и увлечение е и същата като на неестествения аскетизъм … и трябва да бъде спокойно подмината.   Погрижи се за тялото си правилно, скромно и чисто, и продължи напред, без увлечение, без емоции, без подробности.  

   Има и втора врата /2/ - вратата на силата.   По времето на  социализма, религията беше забранена и това внасяше ревност, силен и неудържим импулс у малцината дръзнали да защитят правото си на вяра, пък ако ще и проповедите да се водеха скришом в малки стаи на прашни апартаменти, вмирисани на стара мебел и бебешки пелени.  Там, сред тези хора  чудесата бяха почти ежедневие: пълно изцеление от рак след две общи молитви, левитация, ясновидство и т.н..  Силната вяра дава власт, разгръща дялове от мозъка, които усилват полетата!   В началото на 90те екстрасенсите у нас бяха рекорден брой на глава от населението.  На едно събиране в София /92г. – в което участвах и бях класиран на 4 място по диагностика и 8о за лечение/  се бяха събрали толкова много хора с очевидни способности, че залата не ги пое и много от тях се мотаха по коридорите и навън. И заради телекинеза ме извикаха в катедрата в Шуменския университет, където срещнах още по-големи феномени.  Повечето от тези хора продължават и до днес да се занимават със способностите си, с чудесата, които се случват около тях заради вярата им или заради още по сложни вътрешни процеси.   Някои още си вадят хляба от това!    Когато се изкачваш нагоре чудесата, силата в теб, властта, … ще се увеличават и ако влезеш през тази врата, можеш да загубиш посоката.   Каквото и да се случва около теб, каквато и сила да заработи в теб, каквито и чудеса да видиш или извършиш, … продължавай нагоре, защото тези неща са само част от пътеката, извивка от пътя, по който вървиш и не трябва да спираш.     
    Има и трета врата /3/, вратата на знанието.  Там, зад тази врата има отговори на много въпроси:  Как да контолираме  спиралата на биологичното време,  Как да обезсмъртим записваща полева машина - душата чрез мозъка, с когото е обвързана,  Как духът, който свети зад очите променя тялото, … и т.н..   За 40 години умувание мога да задам стотици важни и нтересни въпроса,  и за още 40г. може би ще им отговоря, но това няма да ме придвижи нито крачка нагоре към целта, защото Света, Небесното царство знае всички отговори и без мен. Небесното царство е виждало всички чудеса и съдържа сила, която ние дори не проумяваме.  В него няма място за  материални и сетивни игри.   

     Пътят нагоре ще предложи още много врати и  илюзии, които трябва да отминеш, защото си буден, осъзнат и знаеш коя е крайната цел.    Пътуването нагоре е вътрешна промяна, родена не от зависимости, от способности, от мъдрости, а само от едно … от нашата осъзната дарба да обичаме безкористно всичко.  Който бяга с любов към светлината ще получи знание, но ще продължи,… ще получи власт, но ще продължи, … ще получи връзки,  красиви предложения, но ще продължи.   Пътят към обезсмъртяване на душата, към спасението й е пътя на добрия, скромния, спокойния, смирения, състрадателния, добродетелния,… и на пук на човешките разбирания, точно тук е силата, с която трябва да се превземе небесното царство.  Силата да служиш, да жертваш, да даваш, да се променяш,…   

   Има още много врати и много илюзии нагоре.  Пък и ще ти казват, че си недостоен и незначителен за тази цел,…   ще ти казват, че на Оня свят те чака златен град и безгрижна вечност,…   ще ти казват, че не знаеш нищо и за това карай "кротко",….  ще ти казват още много човешки безсмислици, които пак са врати, които те викат за да те спрат, да те отклонят.     Има много стъпала по  еволюционен път за духовната личност и ти трябва да минеш през всички без да се застояваш,  без да се отклоняваш, без да губиш целта от очи, …  а трябва само да се изпълниш с любов, докато бягаш към светлината!

"А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството.ѝ /Колос 3:14/

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.  1Коринт гл13.