101
подробности, които никой няма да ни каже, но помагат по тясната пътека
Всяко ниво, всяко издигане на съзнание е
процес на асимилране на нова информация или на нова дълбочина в „старата” информация. Когато
научим нещо ново, например „дълбока държава”* – ние му търсим смислова връзка с
всичко научено до сега, „търсим” му място в мозъка си, определяме реакция към
него, оставаме го в съзнание и подсъзнание и то там започва да живее свой
живот. И всяка информация, която
„поемаме” през деня татуира своя подпис по кожата на душата ни, пренарежда
енергийните ни конфигурации. Така всяка
невинна на пръв поглед новина, завърта емоциите ни в определена посока. И няма значение дали си повърхностен и виждаш
спокойно и ясно само 1% от реалността, както мравката вижда само кожните клетки
на слона, по който пъпли … няма значение, защото и малкото може да разбуни
съзнанието, защото и многото знание може да бъде спокойно подредено и
разбрано. Развитото съзнание се познава
не по толкова колко информация може да напъха в паметта, а по начина,
по който я подрежда и използва.
Живеем в свят, който вече не може да воюва
като преди – с мечове или с ядрени оръжия.
Новите войни са психологични, информационни, икономически, …хибридни.
Бомбандирани сме непрестанно и отвсякъде с огромно количество новини и промени,
и нямаше да пиша това, ако тази симфония от измислици, от филми и илюзии, от
които не можеш да оцедиш истината не влияе всъщност на Смисъла, на Идеята, заради която сме тук –
спасение на душата. И тази ежедневна
вихрушка от „факти”, цифри, коментари, анализи, битовизми, политиканстване, сметки,
….и тази илюзорен концерт от думи не
съдържа тонове, нито вибрации, нито
достатъчно ноти, които да помагат на
душата да се движи и развива правилно.
А много хора жадуват за думи, за идеи, за подсказващи
визуализации,... които да проясняват света наоколо, … които да увеличават
светлината в тях, … които да усилват крилата, … които да разпъват хоризонта
отвъд мравуняка! Има много думи, много
идеи, много подробности които ще направят света по-ясен и ще ни помогнат да
минем през него спокойно, докато балансираме върху единствената вярна пътека. Ще дам 100 примера за такива "помощни" думи. /Всеки
абзац може да бъде развит в отделна тема, на отделна страница/.
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
1. Въплатяването на духа в материята е мистерия, която всеки от нас е преминал. С напредване на организираното осъзнаване нашия дух ще разбере, че може волево да напуска тялото. На още по-високо стъпало ще разберем, че света е пълен със същества, които могат или живеят извън телата си и някои от тях имат силата да поемат контрол над други тела. Един ден тази информация ще ни обясни много нюанси на политиката, законите, историята, … на тази планета.
2. Имаме енергиен център, събирателна точка между гърдите. Там преминава „долен, напречен” енергиен кръг силно зависим от 4те нисши полета. Всяка силна емоция, физическа травма, енергиен обмен, „блестяща” мисъл променят енергийните потоци и оказват влияние върху оформянето и положението на този център. Изместването на енергийният ни поток, а с това и локацията на тази точка е здравословен, психически, ментален проблем. Има много прийоми за възстановяване на тази хармония, но бих предложил нещо много просто – нарича се „принципа на махалото”: ако сте травмиран от някаква мисъл, създайте същата по-големина мисъл, но с обратен знак. Или, ако сте били силно наранен /психически/, планирайте и извържете акт на безкористно добро в контекста на нараняването. Ако нещо ви притесни, намерете логичните причини да сте спокоен и създайте в себе си власт над ситуацията, която контролирате напълно … и т.н.. Хармоничният живот, спокойствието, любовта,… не допускат изместване на събирателната точка, но ако все пак това се случи – научете се да възстановявате полевия ред с „принципа на махалото”!
3. Плуваме в море от препятствия /тяло, гени, среда, култура, илюзии, недъзи, навици, традиции, …/ и ако не плуваме – потъваме. Задържанета на повърхността е контрола ни над битието. Стотици листа /=препятствия/ захранват и изявяват Божественото в нас и в същото време го обгръщат от всякъде и светлината от Истинската реалност, от Извора трудно и рядко достига до сърцевината, до живота, до духа. Един от големита уроци е да живеем плувайки/търсейки истината и светлината независимо как е изграден и с какво ни затрупва живота.
4. Енергията на сърцето ни е изключително голяма и само за един ден сумарно тя може да се сравни с работата да голям товарен камион. Тази енергия държи тялото ни живо и в същото време ние непрекъснато трансформираме и харчим много енергия за тази помпа на живота. Йогите още преди хилядолетия са разбрали, че жизнената ни енергия е лимитирана /подобно на нашия телефон – има си определен брой зареждания/ и сърцето е мощен консуматор. Логично са стигнали до извода, че ако сърцето ползваше по-малко енергия това щеше да облекчи и удължи живота. А това става с намаляване ударите на сърцето. Дишането, храната, движението, емоциите,…променят пулса и за това те, йогите са го измислили и проверили с времето: бавното дишане, малкото и качествена /сатвична/ храна, хармоничните движения, спокойствието при всички ситуации,… потдържат сърцето на „ниски обороти” и респективно остава повече енергия за другите агрегати /например мозъка/. Силовите тренировки, многото и тежка храна, бързото дишане,… само натоварват сърдечния мускул и ускоряват израсходването на ограничената жизнена енергия. А който утвърди "спокойните и скромни" навици ще разбере, че йогите в хилядолетните си практики са намерили много физиологични подробности в дишането, които водят до волеви контрол над сърцето.
5. Редът и спокойствието вървят заедно! Ако в една глава има ред, съответно идва и спокойствието. Познавам малко хора, всъщност единици, които са успели да установят спокоен, подреден и разумен „отговор” на външния свят. Те са подредили мислите, укротили емоциите, подчинили усещанията,… това са хората, които могат да те изслушат до край и да чуят всичко, което им кажеш /независимо дали са съгласни/. Това са „главите” доближаващи се до Божествения ред, които не можеш да разклатиш с негативна информация, не можеш да видиш да се „тръшкат” от емоция, да се стряскат, да се страхуват, да се препират, да се колебаят, да се маят. Те не избират един домат на пазара половин час, нито се дразнят от нечия простотия в автобуса,…, защото подредения мозък пътува към позитивизъм, към балансиране, към укротяване и облагородяване на околния свят. Подредената глава се усмихва, защото няма вътрешни противоречия, а има първични условия за щастие. Нито един материален, научен, ментален, психичен, духовен,… напредък не е започнал преди главата да установи вътрешна хармония, самодостатъчност, ред, спокойствие. Колко от хората, които познаваме са в тази категория? И да не забравяме – с възрастта дефектите прогресират!
6. Има психика, която от слабост или умора „свиква’ да приема живота, такъв какъвто е! Тя с робския манталитет плува по течението, защото така е по-лесно, защото така не губи сили. Това избор ли е?! Да градиш свой различен свят е избор! Щастието е избор! Човекът на духа има силата да реши дали да бъде независим, дали да бъде добронамерен, дали да бъде щастлив,… защото има силата за това. Където има сила, където има избор, където има собствена посока или творене, там има дух! Който плува по течението рискува да не бъде щастлив, да не живее свой живот и в някакъв момент да загуби душата си!
7. Целият ни живот е непрестанен обмен! В тази непрестанна индукция отвън, ти си под натиск и начина, по който се справяш с тази нестихваща външна вълна изразява какъв дух си! Силният дух гради свой вътрешен свят, характер, живот,… без да допуска влияние отвън. Както винаги, така и днес на Малкия човек му се вменява, че е роден за да работи, да се размножава, да се забавлява, евентуално забогатява, да бъде примерна частица на обществото, … и да си ходи. Но ако Малкият човек има силен дух никой не може да му „внушава енергия”! Силният дух знае кой е, какво е и на къде пътува и никой и нищо не може да промени преждата, която се тъче в душата на истинската духовната личност!
8. В мозъка има връзки според гените, които правят една неука циганка добър търговец, а един професор - да не може да скалъпи семейния бюджет. И три университетски дипломи не са помогнали на повечето да догонят "необразованите"/проблеми в завършването/ Айнщайн, Тесла, или Джобс. Ако гените ти не са създали "подходящия" за музикант мозък, може да се научиш да свириш на пиано, но ще бъде сухо, машинално, стерилно,... няма да има харизма и дух. В предния дял на неокортекса се намира център, който свързват с т.нар. духовност. Този дял и рептилния са като два полюса в мозъка. И когато някой не разбира, не усеща, не проумява онова, което наричаме религиозност, мистика, духовност, окултно,... то е защото дясното му полукълбо работи различно от вашето, ... защото предния му дял има по-малко изградени връзки,... защото гените му са конструирали мозъка така,... защото средата е активирала "свои" центрове,.... защото този генетичен материал е привлякъл адекватна за него душа,... и т.н.. Може да си този човек, може да си неговата противоположност и това е даденост, която чертае твоя път. Ако имаш не само желанието, но и качествата, но и интуицията, но и влечението, но и порива и движението в предния "духовен" дял, значи има няколко априорни причини за това. Ако ги нямаш не насилвай нещата - просто бъди добър и толкова! И двете страни са прави за себе си, и двете страни имат свой път, и двете страни, трябва да приемат различното! Ако си "материален" помни Конфуций: "прави онова, което искаш да правят на теб". Ако си духовен помни Христос: "обичай ближния както себе си". Реалната представа кои сме и приемането на различното е добро начало за един по-хубав свят.
9. Не обиждай мозъка си с думи като случайност, хаос, край, невъзможно,... Но за да успееш напълно да го отдалечиш от тях - погледни и опознай Вселената, виж гените, мозъка, клетката, очите, Слънцето, планетите,... Огледай се като за първи път и вникни в житейските детайли като учен, после като поет и накрая като дете! И много твои думи, мисли, планове, дейности, идеи,... ще загубят своят смисъл, защото смисъла вече го има навсякъде, както и в теб ... и те чака!
10. Будната душа има свой, специфичен път. Нейните мисли, реакции, начин на живот, планове, интереси,… не съвпадат с тези на останалите т.е. тя не плува в общата река. Будната душа в повечето случаи върви сама и в своя посока, и това нямаше да е възможно без вътрешни порив и сила.
Ако живееш като всички, ако имаш желания като всички, ако се уморяваш от промени, … но много те вълнуват „духовните” теми, то това е или само далечно начало, или просто мода, или си губиш времето!
11. Когато показват спечелили от лотария, от тото всички казват: "въобще не вярвах, че точно аз ще спечеля”, „не го очаквах”. И идва простият въпрос: като не сте вярвали и очаквали, защо сте си пуснали фиш? Ако решиш да тръгнеш в някаква посока – каквато и да е тя, първа стъпка е да си уверен в себе си и в успеха. Ако не вярваш, ако нямаш самоувереност – не тръгвай, отложи го за друг път. Но решиш ли да тръгнеш на път, на дълъг и труден път към /например/ спасение на душата си – вярвай напълно, че ще успееш!
12. Колкото по-високи вибрации съзнанието поддържа, толкова по-близо е до лъчението на животворната енергия /дух/ оживяваща тялото. Колкото повече дух, толкова по-малко деформации, болести, смърт. Хората живеещи с всичките си нива във високите, духовни честоти са предразположени към красота, здраве, дълголетие. А високите честоти всеки сам може да си "произведе" всяка минута с близостта до природата, с позитивното мислене, с алтруизма, с добродетелността, с истината, .... Всяко съзнателно действие, всяка информация и енергия, които излизат от нас имат знак - или минус, или плюс. Когато мрънкаш, оплакваш се, говориш лошо, обиждаш, ... това е "минусова" информация и тя смъква вибрациите и ни отдалечава от духа. Приемай, задържай и давай само "плюсова" енергия и стой далеч от източниците на минусова. Увеличаването на вибрационният ти статут - нещо, което някои наричат духовен живот, други градивно поведение, трети разумни реакции, като всяко друго еволюционно израстване е съпътствано от физиологични, ментални, енергийни,... промени.
13. Ние в същността си сме безсмъртно същество с другоизмерна форма. Наричаме това вътрешен човек! Той е бил и ще бъде съвършен отвъд тази материална постановка! Като астрална матрица произведена в друг свят с други закони, Вътрешния човек много пъти и за кратко бива затворен, потопен в материални капсули/тела/ и светове за да овладее същността си, за да облагороди волята си, за да вразуми духа /и душата/ си. Но за да влезе в този режим на самовъзпитание, живата душа трябва да натрупа съзнателност до ниво животворен дух т.е. да осъзнае същността си и нейната функция! Ние априори сме божествени същества не само защото "по-велик е този в нас, от онзи в света", но и защото има път пред нас, приготвен за нас и когато Вътрешния човек е готов - има и къде да достигне, къде да живее, защото "в дома на Отца ми има много обиталища".
14. Отчитаме всяка дума, жест, ситуация, факт,... и сверяваме автоматично, подсъзнателно дали печелим или губим, дали е добро или зло за нас, дали е утвърден или заплашен живота и статута ни. Тази реакция е надграден атавистичен страх, който натрупваме щом сме в група /общество/. Тук са големите, тъмни ареали от нашата неосъзната душевност, в които се раждат фанатизма, стреса, паник атаките, фобиите и зависимости. Трябва да се научим да приемаме всичко от деня - без стряскане или прехласване, без екстремни емоции в двете посоки, без напрежение за бъдеще или оценка, ... а спокойно и с усмивка, с "неосъждащо" наблюдение и с дълбоката хармония на човек, който не иска нищо от този свят, не се страхува, не гради илюзорни надежди, не осъжда и не оценява никого, а само кротко и неуморно се движи към светлината.
15. "Този филм и тази книга стават за убиване на време". Самият израз "убиване на време" подсказва, че човека, който го използва не знае къде се намира и защо. Познаването на събитието наречено живот, води до разбирането, че всеки ден, всеки час е подарък и в същото време състезание! Всеки ден, всеки месец, които не използваш, в които не се състезаваш за да разбереш повече, за да осъзнаеш по-добре, за да живееш по-разумно и щастливо, за да осветиш още малко от мозъка,.... са загубено време - убито време. Отношението към времето подсказва разбирането за живота! /духовният свят расте и ти, духа трябва непрестанно да се развиваш/.
16. В дзен, в тай чи има една задължителна фабула - вътрешната усмивка. Защо да не прибавим и тази малка източна мъдрост към живота си? Старите китайски учители приканват, когато правим упражнения, когато медитираме да се усмихваме вътрешно. Нещо повече! Да визуализираме тази голяма усмивка по различните органи и чакри. Представяме си докато релаксираме - как /например/ стомаха се усмихва, как 3та /например/ чакра се усмихва. Също като осъзнатото внимание, което концентрира енергия в определена точка, така и тази позитивна визуализация променя енергийния статус. Винаги, когато влизаш в режим на претоварване, на преумора, на напрежение,... спри за момент и визуализирай две важни за твоите тяло и мозък неща: усмивка и светлина. Те променят ситуацията, енергията, силата, отношението,... А ако изградим навик винаги вътрешно да се усмихваме и да излъчваме светлина - не само здравния статус, но и съдбата ще се променят!
17. Хората, които са самотни, когато са сами и имат психическа необходимост от социален контакт са в началото на своето духовно израстване, защото това поведение отразява силна връзка с матрицата. И всяко ниво си иска съответната информация, защото ако предложиш информация от ниво 5/гностично/ на ниво 2/чистота/ - ефекта може да е обратен**. Поетапното развитие изисква поетапно разкриване и приемане на истина и живот. И независимо дали си в "плюсовия" квадрант - пак трябва да следваш стъпка по стъпка духовното си развитие. Започва се с позитивизъм /1/, добродетелност/3/ и учение/4/, и с промяна на навици и мислене се достига до мистично ниво /8/ и власт***/9/. С тази примерна категоризация на духовното израстване, само искам да изразя необходимостта от такава, както и разбирането, че израстването е стъпаловиден и последователен процес.
18. Сутрин, преди да ме отнесат задължения, грижи, работа – благодаря за всичко, за децата, за здравето, за живота си, за хората, които срещнах, за разума, за възможностите,…. Вечер след като утихне тракането на света, суетенето, шумотевицата – се питам защо съм щастлив, защо съм късметлия, защо се усмихвах днес! И по стечение на обстоятелствата последите години минавам през болница и покрай гробища. Тези три "ритуала" винаги ще проясняват погледа ми към реалния хоризонт, винаги ще ме държат над блатото на материалните илюзии. Ако не благодариш, ако не си припомняш щастието и колко е кратък и важен живота – течението на матрицата може би ще те отнесе!
19. Светът е пълен с хора, които живеят така и възпитават така, че „всичко хубаво в живота, трябва да е твое”. Този егоистичен подход, това усещане за „отделност”, за индивидуално състезание е част от онова, което наричаме „корена на злото’. Ако възпитаваме себе си и децата си, че всички сме едно, че сме свързани - събужда в душата нейните истински „органи” и започваме искрено да се радваме, когато непознат човек печели, когато друг човек е щастлив, когато някой друг успее в работата, в любовта, в професията,… Това усещане на щастието, радостта, успеха,… у другия – умножава тези ценности и в теб. Този подход ще направи света по-добро място! Помни, че не всичко хубаво на този свят, трябва да е твое! А когато сърцето ти започне да трепти от радостта, щастието, любовта,... у другите, то тогава ти реално си стъпил на пътеката на духовността!
20. Един от признаците, че си в правилната посока е светлината*. Когато започнете да изговаряте или обмисляте „правилните” думи – ще започнете да виждате светли, премигващи точки /дори със затворени очи/. На следваща фаза светлината ще е непрекъснат спътник на сънищата и мислите ви! На друга фаза очите ви ще започнат да излъчват светлина и т.н.. Много са фазите на светлината, които съпътстват еволюционното издигане на разума.
Онзи
който обича светлината на слънцето има различен характер и път
на душата. От онзи, който живее зад завеси, в тъмнина и обича нощния живот. Тук има физиология и енергетика повече,
отколкото може да се обясни в две-три изречения.
/ тя е единствения признак, по който ще познаем, дали извънземните, кацнали и в
контакт ни „спасяват” или не. Ако те не излъчват светлина – думите им само
ще вкарват в капан /
21. Около 85% от хората се различават от другите 15%. И тук не говорим само за резус фактор, за кръв, за гени, за „избраните Христови”, за „единиците верни на Кришна”. Има нещо наречено съчувствие, милосърдие, състрадание, което само малцина имат поради неизучени физиологични, биохимични, полеви причини! Това са онези, чиято душа има и усеща органичната и мистична връзка между всичко живо! Това са онези, чието астрално тяло го има и работи! Това са ония, които наричаме добър човек! Това са тези 15%, чиито души са на прага на своето израстване и спасение.... ония 144 000, които трябва да се изведат от това поколение. /Откровение на Йоан/
Останалите 85% са тези, които могат да убиват, да бъдат жестоки, безчувствени, безразлични,… които се смеят, когато някой падне, …които не трепват, когато друг плаче, …на които сърцето не трепва, когато видят чужда болка,... които обичат и използват оръжие,..., които нараняват, убиват, ядат други живи същества и приемат това за нормално, ... които създават ""нечовешката" ни история,… които искат да са богати и да имат власт за да запълнят душата си със смисъла на притежанието! Те са интериора в света на ония 15%, те са тяхното препятствие и изпитание! Разбира се след време /прераждания/ всяка от тези 85% души ще достигне дълбочината си и ще влезе във физична и астрална връзка с Живота и ще осъзнае безсмислието на илюзиите, които създават по-нисшите души. Разбира се че някой ден и 85те % ще достигнат нивото за излизане от Самсара. Но ти сега помни - „небесното царство насила се взема” и усилието не е срещу облаци и скали, а вътре в теб и в твоето търпение, любов и устойчивост към живия външен и разумен свят, с който контактуваш всеки ден!
/разбира се, цифрите са условни! Може да не са 15%, а 18% или 11% - важно е идеята да се разбере/
22. Всеки жив организъм излъчва енергия с някаква сумарна стойност /детерминанта/. По психометрични и радиестезични причини енергията, която живите организми излъчват се натрупва в заобикалящите ги предмети /в различна степен според структурата им/. Всяка местност, всяко село, всеки град формират „облак” от специфична енергия подобен на облака около човека, който наричаме аура. И когато вие сте вътре в града, неговия енергиен облак ви влияе, индуцира неосъзнати енергийни импулси. Животните имат по-силна чувствителност към енергията на населеното място и също изпитват влиянието й. По тази тема може да се напише много – как се разпада с времето, къде се наслоява, как се интерферират подобни вълни вътре и т.н.. Но към този момент просто трябва да знаем, че независимо дали го осъзнаваме или не – заобикалящата природа или хората, града, селото, колектива, семейния кръг,… непрекъснато и извънсетивно оказват влияние върху нашата лична енергийна система. Когато избираме приятелите си, обкръжението си, мястото си за живеене, мястото за работа или почивка,… ние всъщност избираме дългосрочно и силно въздействие, което може да помогне или да обърка личната ни посока, здравето, кармата.
Осъзнаването на това влияние, анализирането му и адекватния ни отговор –
това е въпрос на възможности и развитие.
23. Между околният свят и твоята „глава” има дисбаланс. Отвън е пълно със знание, картини, цветове, шумотевица,… а вътре тези неща са по-малко и като скачени съдове външното тече навътре! Така става от раждането до съзнателното узряване. Образователната ни система с нейните факти и наизустяване е насочена към продължение на това преливане навътре. С преминаване на определена възраст това забавя изграждането на самостоятелно аналитично мислене, забавя и съзряване на самото съзнание.
В
определен момент от развитие си мозъка,
трябва да започне да контролира посоката и обмена с външния свят. И ако все пак сме пропуснали момента да възпираме всяка информация, емоция,
манипулация, илюзия,… редно е да се научим да медитираме и в това
самовглъбяване да научим съзнанието си да гледа навътре, да се „разхожда” в
свой свят, да го конструира и пренарежда, да се чувства самодостатъчно и пълно
дори без сетива, дори без тяло. Умението
на съзнанието да контролира потока на информацията, да се насочва само и
концентрирано навън или навътре, да
гради свой имагинерен свят и реакции независимо от сетивата, от емоциите, от
тялото, от мислите,… ето това е подготовка за следващ еволюционен етап.
24. Колкото по-малко, по-слабо се влияеш от околната среда, толкова си по-изграден вътрешно. Умението да се адаптираш по желание и умението да отстояваш вътрешното си спокойствие, мироглед, позиция, независимо какви емоции, филми и „астероиди” ти праща околния свят са умения на ментално изградена и утвърдена личност. И когато се учиш да запазваш самообладание, пълно спокойствие и обоснована лична позиция – това всъщност е закаляване на вътрешния човек. И тъй като самата ти същност винаги ще бъде на проветриво място – колкото по-отрано започнеш да формираш и отстояваш своята специфична духовна структура, независимо какво се случва отвън, толкова повече време ще имаш за да я утвърждаваш като съзнателна, достолепна, уникална реалност!
25. Като бях дете чувах реплики, разговори, когато бях сам. Разбрах и видях, че очите ми са като голям екран и зад него имаше публика, от която идваха коментарите! /Бяха интересни/. Дали това е детска фантазия или хипотеза за света ни /Нойман/, която не бих коментирал - не е важно! Важното е че се научих да живея така, сякаш много и разумни същества наблюдават всяко мое действие! Заобиколени сме от живот, независимо дали го виждаме или не, независимо дали е в нашето измерение, паралел или не! Всяко наше действие, всяка наша дума, .... целия ни живот се вижда, записва и помни! Отговорни сме за всеки наш съзнателен акт!
26. Така наречената духовност все повече ще се слива с нашето разбиране за интелигентност. Само медитиране в пустота или само четене на Ошо, или само рейки, или само йога,… нищо от това само по себе си не е духовност. Начина, по който реагираме на света, по който обичаме, по който прощаваме, по който се учим да живеем,… също са само част от онова, което наричаме духовен живот. Завирането в пещери и пълното игнориране и непознаване на света също ощетява душата. Ако ще се криеш от света обезсмисляш ”слизането” тук и ще трябва да го повтаряш! Само православно християнство или само ислям, само католицизъм, или само будизъм, само атеизъм, или само пари, само кариера, или само бохемски живот,… е ощетяване на нашата житейска опитност. Нормалното духовно развитие не се ограничава от материални амбиции, нито от фанатични, конкретни идеологии и деноминации,… Нормалното духовно развитие е разгръщане на мозък и съзнание във всички възможности и извличане на необходимото знание и опитност. Идва момент, процент на разгръщане, след който не можеш да „запреш” мозъка в някаква идеология, в някаква църква, в някакъв корав доживотен мироглед, в догматичен калъп, в етническа или верска идентификация. Той, мозъка подобно на душата ни няма пол, възраст, цвят на кожа, религия, … и когато порасне гледа и търси навсякъде и използва всяка възможност за развитие нагоре! Развитата душа, развития мозък използва всичко налично на 100% за да разбере, за да се докопа до следващо ниво на истина! Както в старите китайски бойни изкуства ни учат да използваме всеки предмет и всяко движение за победа в боя, така и човека на духа чете и търси навсякъде, анализира и рови там, където никой атеист не ще или никой ортодокс не би посмял. Разгръщащата се душа е всъщност реализиращ се мозък и за него няма ограничения, а всичко е средство за познание и израстване!
27. Колкото е по-извисена една душа, толкова е по-неподатлива на илюзии, догми, страхове, общи емоции и вярвания. Извисената душа отдавна е прескочила внушенията, че сме грешници, че сме недостойни, че трябва да изкупваме нечия /Адам/ вина, че сме незначителни, че имаме нужда от посредник /църква/ или наставник/гуру/,… Извисената душа е изпълнена с достойнство, с вяра, със сила и … търси, намира, пътува, издига се. Тя знае посоката и е напълно уверена в спасението си! Единственото, което й остава е да не спира своето духовно, ментално пътешествие и ако е възможно - да събуди и други души!
28. По света има много и хубави неща, които те очакват, които те "викат", които са направени за да бъдат взети и употребени. По света има много неща, които може би ще купиш с душата си. Бъди внимателен! Не продавай душата си за измислени мечти, за изфабрикувани илюзии, за серийно произведени "уникати", които струват съзнателността ти, душата ти, времето ти, вниманието ти, живота ти! Осъзнай цената си и не се продавай за нищо "забавно и мечтано", което ти се предлага от всяка медия и зад всеки ъгъл. Осъзнай истинската ценност в този живот! Защото повечето хора плащат с душата си за неща, които тук се произвеждат в китайски гараж, а в Космоса - нямат никакъв смисъл и стойност, ...а на духовно ниво са напълно безсмислени и непознати!
Често съм си представял човека като дете, което трябва да премине през града, но на всеки ъгъл го спира някой с "цветни" играчки, с бляскави дрънкулки,... а всъщност истинското съкровище е самото дете, особено, ако достигне целта си!
29. Не участвай, не подкрепяй Матрицата! Духовният човек е самостоятелно и уникално съзнание, което не разбира защо парче метал струва 1800 долара, защо километър асфалтова магистрала струва 10 милиона евро, защо има данък сгради, когато държавата не прави нищо за твоята стара къща и т.н.! Но и бъди наясно, че т.нар. държава е бездушна система, която ще те смели за 2лв. неплатен данък и в същото време бъди в режим - далеч и само "грош" за Кесаря!
В младостта ми /14-15г/ често бях обект на внимание на службите, защото обикалях забранени църкви и четях апокрифни книги****. Така се запознах и сприятелих с полковник от разузнаването. През годините той изтри /буквално/ много мои досиета, в които се описваше колко съм неадекватен на социалистическата власт /но с по-грозни думички/! Та в един наш разговор надълго и широко, моя човек /вече покойник/ ми обясняваше колко е важно да се осигурявам. Тогава извадих лист и химикал и му сметнах колко пари бих.дал /необратимо/ за осигуровки, в какво бих ги инвестирал дългосрочно и какво би ми "върнала" държавата. Цифрите бяха категорични! Да се развиваш духовно, не означава да си наивен!
30. Представата за Бог е само израз на твоето разбиране за света и смисъла, на широчината на съзнанието и анализа ти. Дали ще казваш: „Има една Сила” или „Той е разумна енергия”, или Deus es machina, … дали ще виждаш Твореца в микросвета, дали ще го оличностиш или приемеш за математически закон, дали го принизяваш до създател на Вселени,… – тези неща нямат голямо значение за твоята душа, ако тя не усеща връзка /особено, когато всичко това е истина едновременно/. Онова, което е важно за теб не е знанието, нито представата за Абсолюта, а усещането за свръзаност. /”Аз и Отца едно сме” Христос/ И колкото по-силна, по-органична, по-жизнена е тази връзка, толкова по-близо си до пътя и до смисъла. С нарастване на духовността в теб ще преминеш от представи към постепенно обвързване на всички нива с Онзи, който е създава духовете. Ти си дух, Той е дух! Ти си част от него, Той е част от теб. Вие сте Едно и богопознанието ще стане себепознание! Досигнеш ли съзнателното ниво на самодентификация ще откриеш както Бог в себе си, така и смисъла на този живот пак в себе си! А осъзнаеш ли се като едно с Бог, започва ново съзнание – няма вяра, няма надежда, няма религиозни терзания,.. просто знаеш и вървиш навътре и нагоре. И представи, и притеснения за бъдещето, и атавистични страхове, и онаследени инстинкти,… всичко се стопява в безсмислието си. Това е началото на свръхчовека на Заратустра /, за което пише Ницше!/. Това е пътя, по който трябва да мине всеки преди да влезе в т.нар. Небесно царство, което е част от духовния свят. А този път не се върви с представи, с ритуали, а с непрекъснато съзнателно надграждане, ... не с крака, а с "глава"!
31. Докосвам, осмислям живи неща, ям жива храна /плодове, зеленчуци,…/, общувам с природата винаги, когато е възможно. Не заменям душите с предмети! Сближавам се само с души, оценявам само живата връзка, а всичко материално приемам за помощно средство, на което не трябва да придавам излишно стойност. Онова, което ми дава сила, смисъл, щастие е живото, одушевеното и само там моето съзнание влага стойност и енергия!
32. Човекът на духа е алтернатива на новия човек. Той е изградил своя битова, емоционална, енергийна, информационна,…независимост /в %/, но това не му пречи да използва всички съвременни технологии, да се възползва от Системата. Той мисли сам и критично, той се допитва до интуицията си, до акаша, за да разпознава измислената история от истинската, генерираните ежедневно илюзии от реалността, да открива скритите истини*****! Той се развива вътрешно за да изгради алтернативен свят, за да събуди и увлече други души, за да достигне дълбочината на собствения си мозък. Той, духовният човек знае повече, отколкото им се иска на онези, които упражняват обществена власт, защото не чете скалъпени учебници, не вярва на медии, не възприема раболепно „новите ценности”, а има достатъчно самочувствие поради своята божествена същност, и достатъчно скромност, поради ясното осъзнаване, че сме генетично моделирани от и в интерес на други същества. Духовния човек има цели много по-високи от неизбежните материални задължения и не спира да се развива, независимо от натиска на битовизма! Колкото повече целите и живота му учудват социума, токова вероятността да е на прав път расте! Будният човек е почти независим от околната, социална среда и ефекта на 100 маймуни /този торсионен процес свързан с менталните ни полета, с мутация на гените, ....такъв е принципа на "мислене" при Бога / хем е силно осезаем, доловим за него, хем е добре осъзнат и контролиран.
33. Нашето подсъзнание е бездънна записвачка, в която потъва всяка информация, която виждаме, чуваме, усещаме,… без значение дали я осъзнаваме. Когато четем книга, но на телевизора „върви” кървав филм с брояч на трупове – независимо, че не го следим, паралелно до информацията от книгата се записват и писаците, виковете, стрелбата, кървищата, които се леят от екрана. Съвсем друга тема е че когато мозъка достигне по-високо ниво ще може с лекота да се „връща” във всеки един момент от живота си и да възпроизвежда всяка реплика, всеки шум и дори номера на колата срещу бара ще изплува. Но темата до тогава е: контролираме ли нестихващия поток, който потъва в нас завинаги. Ако не харесваме "апокалиптичните" новини, но сме пуснали телевизора, докато говорим на маса – той „шока и ужаса” влиза в подсъзнанието и живее там създавайки неосъзнати връзки и емоции. Всъщност само 1-2% от изминалия ден е осъзнат от нас, всичко останало се влива в сетивата и потъва в душата ни „на добра воля”.
Будната, осъзнатата душа е отговорна и знае за този автомаичен запис! Затова е бдителна кой кокво говори, какво върви по медиите, каква информация му се набива на потоци отвън, … и знае, че независимо дали й обръща внимание или не тя, информацията потъва в нас. Негативната информация – не се игнорира пренебрежително, а просто се спира, … хората, които я носят не се изслушват с усмивка, а любезно се заобикалят, … всичко, което носи минус, негативизъм, деструктивност, лош вкус – предвиждаш и държиш далеч от теб, доколкото ти е физически възможно.
Подсъзнанието помни всичко и само от теб
зависи дали ще се превърнеш в огромен запис /освен всичко хубаво, разбира се и/ на чужди измислици, извратени фантазии, безсмислени илюзии,
негативни думи,… или ще бъдеш разумен
контрольор на хората с които общуваш, на „шума”, който е около теб, на средата, към която те водят краката и т.н..
34. Преди много години на гости ми бе дошъл един професор от Иран /по линия на бахаите/. Говорехме си до сутинта, докато го запознах с онова странно за него нещо, което ние наричаме шкембе чорба /за моя радост той така и не разбра от какво е направена/! Та, една от темите на безсънната нощ беше – как да разберем дали и какво Бог иска от нас? Извода ми беше, че ако Бог иска нещо от нас, то Той го е показал с онова, което ни предлага като реалности – дух, душа, Вселени, гравитация, време, светлина, енергийни тела,… Всички физични и метафизични реалности, трябва да са средство, чрез което да опознаваме Бог, което означава, че не може да има духовно израстване без страмеж към научно познание, нито трябва да има наука само като сухо изучаване на материята. Будния човек на духа се качва по стълбата нагоре като си помага с двата парапета, като използва двете полукълба, като съчетава наука и мистика, рационално с ирационално, материално с духовно, защото знае, че така или иначе всичко /материя и енергия, камък и дух,…/ има един източник, една същност с различна вибрация,….. че така или иначе истината винаги е някъде по средата. Ако гребем само с едно гребло /религия или наука/ лодката ни винаги ще се върти в кръг. И само с две гребла, с две крила ще можем да разшифроваме чрез реалностите на този свят какво иска Бог от нас
35. Има много пътища към дълголетието: дишане, йога, чисто тяло, генетични промени,… Западният човек няма достатъчно време и усет за повечето многовековни източни традиции и затова се концентрира най-вече върху храненето. И наистина суровата храна и гладуването са в основата на по-трайното и по-здраво тяло. Но след 30-40 години ще започнем да изучаваме онази жизнена енергия в нас, която сега наричаме дух. С времето ще установим, че тя стои зад душата, над всички астрални проекти и идеални матрици, от които се формират гените, респективно тялото, 4те ни нисши енергийни полета. Ще открием как външният свят влияе на генетиката ни, как съзнанието променя телата и постепенно ще разкрием истинската власт на осъзнатата духовна единица. Когато разберем как живата душа става животворен дух /ап. Павел/, как осъзнаването на 6о и 7о ниво води до власт над материята - ще разгадаем както принципите на магията, така и как можем да променяме астралните матрици за да изменяме гените и да удължаваме живота на материалното тяло. Изучаване на духовната енергия в нас /предполагам/ би поставило разбирането и употребата на света в много по-удобна за нас позиция. След съчетаване на жизнената ни енергия със съзнанието ще започне съвсем друг прочит и вариант на живота в материално тяло!
36. Дали Земята е пърформанс на различни цивилизации, дали тук са намесени рептили, светлинни същества, плеадиянци,… това са лесни за догаждане хипотези. Едно е ясно – в момента, в който са ни модифицирали като съзнателни същества, ние вече сме станали част от жива духовна верига, която не се съобразява с измеренията. Знаем, че само духът създава дух! Така, че който и да е бърникал в гените ни - то той само е преподреждал доминото, в което винаги остава нещо, остава същност, която е нашия билет за нагоре. Мозъка, съзнанието ни просто ускоряват еволюционното ни включването в духовната верига, но и не го гарантират /”дърво, което не дава плод отсича се и се хвърля в огъня”/. Така, че макар всички същества из Вселените да сме еднакви като същност и смисъл, макар всички спуснати духове и програми да са идентични, изкачването по стените на "кладенеца на живота" показва колко различни и уникални са издигащите се души. И само качеството на съзнанието ни, използването на мозъка ни, чистотата на будната ни душа,… са начин да се издигаме по живата пътека. Всеки от нас е част от живота и се намира някъде в неговата йерархия. И всеки сам може и се качва на по-високо стъпало в тази редица. Това изкачване е вибрационен процес и всеки ден, всяка мисъл, всяка емоция, … ни вдига милиметър нагоре или ни спуска милиметър надолу по една озаконена от милиарди години жива стълба. Всяко съзнателно ниво пряко или косвено ни прикрепя към подходящото вибрационно стъпало /и група/. Ако променяме съзнанието си, променяме и бъдещето положение на душата си! А тази волева игра е толкова проста, толкова лесна и толкова съдбоностна!
37. Изборът да не бъдеш любител на сетивните, материални дарове на този свят, а да бъдеш духовен пътешественик с отложено някъде в бъдеще възмездие и победа е личен избор на определен тип души. И наред с медитация, интересни духовни практики, самоанализ, четене на книги, поведенческо превъзпитание,… човека на духа ще се срещне и с много стени, препятствия, врати, които ще го проверят дали и до колко ще издържи на налягането. Лесно е да упражняваш пранаяма скрит в гората, лесно е да прочетеш кое е правилно да правим и да си внушиш, че като дойде твоя ред – ти ще простиш, ти ще запазиш спокойствие и вяра, ще устоиш и ще разпръснеш енергията на позитивизма, дори и паднал от обида, от умора, дори и стъпкан от ежедневието или от други хора.
Има много неща които ще провокират в
будната, одухотворена душа умора, отклонение,
падане. И всеки тръгнал в тази посока,
трябва да е наясно, че ще има изпитания, много трудни
върхове,… че е лесно само „на думи и на
маса”!
Пътят
към спасенние започва с прост идеализъм,
когато пътуващата душа много иска, много „рита”, много чете и постепенно загубила
реализъм тя влиза в противоречие с
логиката на света, с поведението на егоцентриците, на елементарните, на
извратените, на политиците, на икономистите, …. И в този вътрешен и често външен конфликт, тя, будната душа трябва
да устои емоционално, да разбере и да прости, и да заобиколи, и да предвиди, и да помогне,… но
тя все още не може! В тази първична фаза
на романтична духовна практика, освен сблъсъка с все „по-далечната”
околна среда, начинаещата душа дори често губи разликите между добро и зло,
между обречен и спасен, между желание и движение, между внимание и корист,
между любезност и флирт,… И докато се
опитва да пренареди ценности, критерии, анализ, лични цели, представа за
ситуацията,… наоколо света не спира да препуска,, да се променя, да предлага
нови манипулации и нови стресови фактори, нови примамливи изморителни илюзии, както и изтощаващи битови задължения. А
и последно време хората не стават по-одухотворени, по-добродетелни,
по-отговорни от предходните поколения и това прави „състезанието” на духовния
човек една идея по-трудно. Човекът на духа, докато е в това тяло ще трябва да „плува”
в Общата енергия и колкото по-нагоре той
се изкачва, толкова вибрационната разлика между него и околния свят ще
става все по-голяма, по-несъвместима,… като цвете в тиня! И ако все пак е успял да надмогне първичните
препятствия по духовния си път, човека на духа все пак си остава „окичен” с грижите
за това тяло, с евентуалната бедност
или богатство като предизвикателства. И
както често се случва будните души са чувствителни натури, финни системи
и енергии, думи, емоции, картини,
ситуации,… ще се опитват да ги увличат надолу в общата енергия. Още
много са препятствията пред теб нагоре и такава е логиката - лесен е пътя надолу, а със сила се взема вечноста. Изпълни се
с търпение, постоянство, със сила, със спокойствие, с воля, с вяра, с подходящ характер, защото пътя нито свършва, нито става по-широк!
"Но който устои до край, той ще бъде спасен" Ев. Матей 24:13
"Но който устои до край, той ще бъде спасен" Ев. Матей 24:13
38. Емоциите създават връзка. С каквото се бориш, каквото преживяваш с това се и обвързваш! Когато влагаш емоция, влагаш душа и за това трябва да направиш разумен избор. Когато се "пениш" на тема справедливост, бедност, заплата, манипулация, политика, експлоатация,...ставаш косвена жертва на Социалната матрица. Когато се "пениш" кой какво казал, на кого, защо, ....ставаш жертва на филма "Семейната матрица". Към "човешките" структури, към материалните илюзии, трябва да подхождаш с анализ и решения. Ти избираш кое да те вълнува, кое да те плаши, кое да те хипнотизира, кое да те докосва, да те ангажира, да те прави щастлив, да те ядоса, да привлече вниманието ти, мислите ти, идеите ти, мечтите ти,.... Това е избор на структурите в душата ти, на миналото ти, на нивото ти, на вътрешното ти състояние.
Кажи ми какво вълнува един човек и ще ти кажа до къде ще достигне душата му!
39. Когато някой поеме пътя на йога, той не допуска други пътеки. Когато посещавах евангелистите, пасторите им отричаха всичко друго. Когато посещавах адвентистите - те бяха сигурни, че са единствените, които изпълняват закона. Да не говорим за тесния фанатизъм на "Правата вяра" /ислям/. А атеиста се подиграва на всички тях, взети заедно. Всеки мисли, че е прав и от елементарен егоцентризъм е готов да умре за убеждението си и е готов да прегази другите, които мислят различно. Тази тясна кройка на мозъка е същата, каквато е била и преди 2000 години. Дали гоним антилопи с пръчка, дали горим еретици и вещици или летим до Марс - вътрешния човек в нас не е пораснал много. Ала в същото време всеки сам, в рамките на този живот може да извърви няколко хилядолетия ментални, духовни, културни, социални,... промени.
Будната душа е широка и взема най-доброто от всичко за да го превърне в "гориво". Ще вземе любовта от християнството, прагматизма на атеизма, средния път на Буда, ... ще слуша рок, ще се научи да готви, да танцува, ... да живее над тесни културни и житейски догми. Ще използва енергията си за да разпознава храните, ще чете мисли, ще вижда бъдещето, ще чете живот и характер по чертите на лицето и няма да противопоставя физика на религия, удобен живот на тесни правила, една идея срещу друга, .... защото развития мозък не признава човешки граници и догматични линии. Развитият мозък е израз на будна душа и живее над теснолинейните идеологии, "несъвместимите" светогледи, противоречащите си човешки убеждения. Той хем събира най-доброто от всичко, хем е независим от всичко, защото душата не е за продан, независимо каква е идеята!
40. Когато някой е ядосан, груб, агресивен с теб ... той е в дисбаланс! Нищо лично - ти си само причината за "разлива"! Умората, хормоните, слабостта, токсикацията, страха, ... са предизвикали в него този дисбаланс. А и ако не е попаднал на нормални родители и на нужната доза внимание и любов, въпросните реакции стават норма на поведение. За това трябва да гледаме на хората, които ни нагрубяват, които ни крещят, които ни лъжат, които ни манипулират, ... като на болни братя в нужда. И само будната и одухотворена личност ще осъзнае, че единствено правилното отношение към агресивния, към нервака, към грубияна, ... е позитивното, грижовното, спокойното, разбиращото отношение. Само будната душа, надживяла егото ще премине през обидата, нараняването, ... през плюнките и грозните думички и ще продължи да изпитва и да излъчва любов, защото неговия ближен е в нужда, ... защото добрата му душа друго не може да излъчва!
Още в детството си разбрах, че когато реагираш с внимание и позитивизъм, с грижа и приятелско отношение на всеки, който те обижда и мачка - това постепенно предизвиква ступор и пречупване. Ако реагираме градивно, спокойно, окуражаващо и с любов към всички, особено към ония, които са излезли от баланс - това променя играта, това помага на другия, това е първата стъпка към един по-добър свят €. Но този подход е възможен само от силни, самодостатъчни, изградени души надживели егото, инстинктите, страховете, ...
Това е пътят, единствено възможното бъдеще на нашия вид!
41. Начина, по който се движат ръцете ти, краката ти, очите ти,... всяко движение на тялото, всяка интонация, скоростта и начина, по който говориш,... начина, по който се храниш, по който вървиш, по който шофираш,... всички тези движения /и наличните към тях идеомоторни реакции/ са израз на състоянието и качеството на твоето съзнание. Пълният и работещ мозък винаги търси спокойствие, баланс и хармоничност. За това, когато някой говори бързо и припряно, когато ръкомаха, яде нервно, движи се отревисто и насечено, очните ябълки са в непрестанно движение наляво-надясно и т.н. това са само малки белези за неспокоен дух, неовладяна вътрешна енергия, недоизградено съзнание.
За щастие процеса е двупосочен. Много често приучването на тялото да се движи спокойно и балансирано, достолепно и плавно - учат мозъка на тези качества, успокояват го, хармонизират енергията му и го възпитават.
42. Когато си втъкан в Матрицата, следваш нейния ход, нейния вкус, нейния ритъм и посока. А щом започнеш да излизаш от нея, понеже съзнателността ти е пораснала над Общата детерминанта на осъзнаване - започваш да виждаш колко неестествен е живота, който си живял до вчера. Вътре в Матрицата си имал нелогични, чисто материални, преходни цели и ценности. Излезеш ли - установяваш, че няма за къде да бързаш, че нищо не може и не бива да те вади от "спокойното равновесие" на духа, че много от приоритетите ти ще се сменят с по-логични, по-житейски смислени. Будната душа извън Матрицата променя не само скорост, ценности, но и логика, но и начин на живот. Тя, будната душа осъзнава колко е природно несъобразен живота в обществената система, колко незаконно е експлоатирането на човек от човек, колко еволюционно нелогични неща има в Матрицата /силно се размножават най-некачествените, потребяват се неестествени, маловажни неща, яде се преработена и химизирана храна, лекуват се симптомите, а не причините на болестта, възпитава се послушание и наизустяване, а не свобода и мислене и т.н./. Будната душа постепенно ще открие всички неестествени и нелогични реалности, които сме приели и в които сме възпитавани от деца. Но още по-важно е че докато събаря една набита в главата и в навиците Система от неестествени ценности и правила, Будната душа успява да намери природните, духовните, човешките,.... истинските ценности и правила и да ги намести в живота си. Не е лесно да отстояваш здравословен и нормален живот на всички нива /от тяло, през психика и мислене до кармично и духовно ниво/ в едно забързано, технизирано, изнервено общество с чисто "материални" ценности. Но ако имаш нивото да осъзнаеш и да анализираш това, все ще достигнеш и до момента да оформиш живота си по свои, здравословни правила, да насочиш съзнателност и душа в своя избрана посока.
Общият поток на душите по правило води към законен кръговрат, но не и към спасение!
43. Духовното израстване и неговия законен преход - спасение на душата е многопластов процес. Ако "израстваме" четейки книги, това е само вдигане на пръсти. Ако "израстваме" медитирайки и повтаряйки едни и същи мантри, това е само гледане през ключалката.
Духовният растеж трябва да промени всичките ни етажи на практика. Не може свещеника да ми говори за покаяние, пост и молитва, докато тече лой от обримчения със златни кръстове врат, ... не може някой да лекува и пророкува, докато ниската му емоционалност се заплита в дребни интриги и клюки,.... Ако си се събудил и си тръгнал да развиваш съзнателност и да спасяваш душа, трябва на теория и на практика да промениш всичко - и тялото, и енергията, и емоциите, и думите, и мисленето, и реакциите, и идеите, и мечтите,.... Много често нашите енергийни тела, съзнателни структури, както и органите ни са на различна възраст: понякога си на 72г, а мисленето ти е на 46, емоциите на 12, стомаха на 90, черния дроб на 85, светогледа на 17, логиката на 22,... и т.н.. В повечето случаи нещо изостава, нещо се влачи и трупа грешки и недоразумения, защото когато акъл и емоции са млади, а тялото старо - грешките и конфликтите стават ежедневие.
Будната душа е и израз на работещ мозък. А такъв мозък открива коя част от сложната ни система е най-слаба, изоставаща и я трансформира в адекватна за еволюционното ниво, за спасение. И ако си свещеник и имаш желание и мозък за Небето, редно е да "придърпаш" нагоре и тялото и ценностната си система, като се научиш на скромност, на въздържание, на онова, за което говори устата. И ако си сериозен човек на достолепна възраст - никакви дребни сплетни и квартални емоции не могат да те извеждат от равновесие, защото си помислил за всичките си тела... и си вдигнал емоционалното до менталното, менталното до интуитивното, интуитивното до кармичното,.... Духовното израстване е израстване "в пакет". Неглижираш ли физическата чистота или емоционалната стабилност, колкото и книги за духа да прочетеш и въведеш в живота си - ще си като кораб с въртящи се витла и забита котва. Всичко е важно в този живот за нашата душата: от спокойното и чисто тяло, през градивните и зрели емоции, до адекватни цели и светоглед,... Нашата система от полеви тела, съзнателни структури, енергийни елементи, ... от думи, мечти, емоции, ... е под наш контрол всеки момент от живота ни и нито е трудно, нито е сложно да се наблюдаваме и да се коригираме за да се движим успешно нагоре. Една система е толкова силна, колкото най-слабата си част и ако искаш да еволюираш, да израстнеш, да се спасиш - провери си всички части, органи, мисли, структури и където куца, което се влачи съпоставяй с целите, с духовната височина и променяй!
44. Докато се опитваме да разберем света, целите и смисъла му, ... докато търсим път към спасение, никой не ни казва, че процеса мислене е съдбоносен. Възпитали са ни да помним факти, да мислим "материално практично", но никой не ни обясни колко време, колко дълбочина и какъв резултат идва от мисленето. Повече от 50 години наблюдавам масово един неефективен алгоритъм: трябва да се реши проблем от 3ма - започват къси разкази как може да се реши, на всеки 6-10 секунди се сменя посоката, намесват се други теми и ситуации, заплита се проблематики и т.н..
Ако в който и да е дебат има еднопосочност, праволинейност и постоянство, само след 10 минути логичния отговор ще е налице и след още 2 минути ще се вземе крайно решение с дата, час и сума /примерно/!
Начина, по който мислим за дребните неща е същия, по който мислим и за житейски важните. И ако сме научени да концентрираме мисъл върху нещо за 10 секунди, да влагаме емоция и да не можем да се фокусираме в практичен край, може би цял живот ще се плъзгаме по повърхността на живота и в дълбините на недовършените цели.
За да разберем света и смисъла му, трябва да се научим да мислим /както за частното, така и абстрактното/ дълбоко, подробно, аналитично, последователно, непрекъснато, достатъчно дълго и неотклонно, ... докато видим цялата картина с всички подробности и когато това стане да вземем точно и категорично решение с цифри, с дати, с имена, с факти и план. Всяка мисъл, която трае 6-10-15 секунди не може да доведе до истина ... всяка тирада без подредено, фактологично решение е загуба на време.
Духовният път е път на осъзнаване, на обмисляне, на промени, на решения, на действия. Този път по презумпция е път без финал, път към вечност и затова всеки детайл, всяка промяна имат значение, имат важност в перспектива!
45. Всеки поставя целите на живота си и живее по тях според нивото на осъзнаване. Ако нивото е ниско и средата е катализирала това, целите обикновено са "да забогатея", "да си купя хубава кола", "да се оженя за заможен човек",... Не че има нещо лошо в това, но да подчиниш това чудо, наречено живот на дребни материални дрънкулки и илюзии е като да хвърляш звезди в блато. Всички Аватари, всички същества дошли "от горе" за да ни обяснят живота чрез Мойсей/Яхве/, Мохамед/Гавраил/, Буда/девите/, Джоузеф Смит /Морони/, Исус/Отец/,... носят или получават послания адресирани до нас за по-разумен живот, в които послания няма нито грам от ценностите, които сме оформили като общество. Думите на "по-старите братя" докосват само менталната, духовната и социална структури, които формираме и в тях не се говори за пари, за имоти, за ядене, за бохемски живот и забавления, за посредници и институции /църква/ между нас и Бог, ... Но това не пречи да "очовечим" посланията като превърнем живота в състезание за успех, като използваме вярата за манипулация и печалба, като завъртим житейските закони така, че един да става несметно богат, а друг да робува. Посланията от горе разказват точно кое е божествено и кое е човешко и който е буден помни това и не ги смесва. Будната духовна личност разграничава ясно духовното от материалното, реалното от илюзорното, измисленото от доказаното.
Всяко семе, докато е на сухо и студено не може да покълне. Ние сме семена, които имаме съзнание и щом се появи влага и топлина, можем и трябва веднага да пораснем. Този живот, на тази планета на много места предлага условия за събуждане и в същото време по този чернозем са поникнали и много плевели! Дали ще е догматизъм, вулгарен материализъм, фанатизъм, ....дали ще е мания по ядене, пиене или по измислените учения и "писма" на някой гладен гуру - винаги има какво да пречи на житото да покълне, както и винаги ще има пролуки за развитие за онзи, който е буден и съзнателен. И докато "семето" се възползва от всяка възможност и от всеки момент за да порасне, то знае, че има банални и оригинални пречки нагоре ... то знае, че не бива да се обвързва с нищо материално, защото тази връзка ще спре растежа, ... то знае, че целта му е да стане дърво и да даде плод т.е. да облагороди същността си до ниво на Творец /, което е заложена идея в нас/.
Всеки от нас е семе, което трябва да порасне като дух, като душа, като контрол, като разум, като сила, като творчество, като съзнание, като добродетелност,... И когато си будна душа се възползваш от всяка възможност да поникнеш, да процъфтиш с ясното съзнание, че както има помощ от горе, така и има пречки от долу! И всяка будна душа, всяко семе - бъдещо творящо дърво, когато тръгне да пониква, веднага разбира защо и с какво ще бъде полезна,... защо и как да е щастлива, ... защо е безсмъртна, защо е спасена, ... защо разбира как живее бизнесмена и как живее богомила,... защо и кой я лъже и кой й казва истината.
Ти си семе и само от теб и от твоя начин на живот и мислене зависи дали ще покълнеш или ще си останеш семе. Горните светове сеят и чакат да се напълнят градините им! Чакат теб, чакат мен, чакат всяко засято из Вселените духовно семе да покълне - да развие потенциала си!
46. Има някаква масова логика, че „който обича себе си, обича и другите”. Това е първично и осъвременено разбиране на древните максими: „око за око” и „прави на другите, каквото искаш да правят на теб” и няма нищо общо с по-възвишената християнска етика, в която „пастира дава живота си за стадото” и с „Бог толкова възлюби света, че даде сина си….”
Когато решиш да се одухотвориш, да
образоваш и изчистиш душата си – не се получава веднага вибрационен скок. Той, твоя
духовен стремеж има много препятствия да премине. Както „леката” и склонна към обвързване и реакции психика, така
и целия ти вибрационен живот имат някаква граница, под която логика, енергия,
живот,... те правят неосъзнат проводник на ниски енергии и нечовешки същности. С идигане на критерии, разбиране, енергия,
вибрации,… идва етап, в който ставаш недостъпен за използване, за манипулация, за
хипноза, за подвеждащи принципи,…. По
пътя на духовността всеки преминава през тази разделителна, демаркационна линия, над която не се толерира лъжа, илюзия, …а също така и егоизъм под никаква форма.
Високите вибрации не познават зомбиране, страх, объркване, суетене,…
Високите вибрации те държат далеч от същества, енергии и логики от Долната
земя, където се смесва страст с любов, егоизъм с алтруизъм, даване с корист, ….
В ниските области енергията тече навътре, във високите вибрации енергията тече
навън!
Който е събудил и пречистил душата си не може да съди, да обвинява, да критикува, да
завижда, да се страхува, да се влияе от външни събития,… Будната и чиста душа
се грижи за себе си и за прилежащото тяло като механик за своята машина, но енергията на светлината и любовта са насочени
навън за да разбере, за да помогне, за да се движи, за да променя света,… Няма
вече его, няма егоизъм, няма егоцентризъм, няма деление на хора по категории,
няма културни условности, ограничения и осъждане от личната логика, … има само смирение, разумно излъчване, развитие, а ако се наложи и жертва. Нарастващата духовност
„подсеща” ума да се радва на осъзнатия живот и да благодари без грам лична корист и без нюанс на
егоизъм! Това е пътя на духовното израстване, което трябва да преминем! Непознат е егоизма в по-горните светове! И ще открием как да заставаме „зад очите” на всяко живо същество с пълнокръвното
усещане на другия /буквално и преносно/! Ще изоставим всички его-реакции и
его-логики, защото с тях не можем да преминем над онази
вибрационна линия, над която се превръщаме в независим и „излъчващ” пътешественик.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
47. Илюзията в този свят е нещо много шарено и динамично. Можем да предположим, че и по другите измерения има за душите провокации и проверки, докато не се достигне завършващата точка на цикъла на „7и етаж”. Това обаче е ясно само за онези, които познават Общата схема на творението. Та, сегашната илюзия, в която сме потънали и която непрестанно сами допълваме има доста пластове – толкова, колкото са начините /телата/, по които „докосваме” външния свят. Има физически илюзии, енергийни, емоционални, … Има илюзии, които "въртят" мозъка ни с логична еквилибристика и такива, които могат да пренасочат кармата. Развиваме, осветяваме съзнателно енергийните си тела и ако сме достигнали ниво 4 /ментално/, то и илюзиите, които ще ни провокират са умствени, идейни, философски, културни,…. Получаваме тези илюзии, за които сме органично готови! И ако сме преминали през сетивните изкушения, ако сме надживели емоционалните „филми” и сме успели да заобиколим умствените спекулации и в мъглата от всякаква информация все пак сме намерили пътя, по който имаме еволюционно призвание да продължим,…. то е наивност, ако решим, че илюзиите спират с осмисляне и осъзнаване на живота. Цедка на нашите души е много финна и за да преминем през нея ще трябва да надживеем илюзиите на подсъзнанието, на причинния /кармичния/ свят в нас, на душата и духа. Както старите, така и тези нови категории илюзии хем ни пречат в прякото осъзнаване на истината, хем ни помагат да ковем все по-сложна съзнателност, защото само осъзнаването е движение към реалността. Съпротивлението е условие за развитие за готовите, за достойните!
И никой няма да ни каже, че през този или
през някой следващ живот ще трябва да решаваме по-сложни ребуси от този да
оцеляваме физически без да нараняваме душата си,… да преодоляваме кризи,
вируси, войни, манипулации без да загубим грам спокойствие, посока, достолепие,…. Очакват
ни много по-сложни илюзии, когато осветим горните си тела. И тогава, който не е загубил силата за живот
ще срещне по-сложна логика и много по-пъстри преживявания! И мистичните преживявания като да влизаш в друго тяло, да виждаш минали и бъдещи
превъплъщения, да контактуваш телепатично с другоизмерни същества,… могат да
бъдат както подкрепящи и съдбоносни способности, така и мозъчни илюзии, които
те проверват. Въобще нивото на оценка и изпитания за съзнанието ти
ще се вдигат заедно с твоето израстване. И умението да се променяш, да преодоляваш илюзиите, да правиш крачка
нагоре е умение правопропорционално на чистотата на душата и качествата на
ума.
Трябва да свикнеш с преодоляване на илюзиите, с надживяване на всичко онова, което е извън теб /духа/. И ако чакаш да чуеш отвън истината, да
бъдеш предупреден за препятствията, да разшифроваш все по-сложните илюзии, …. вече
си сбъркал.
А пътя нагоре става все по-тесен. И всички политически игри,
задкулисни манипулации, измислени религиозни доктрини, скрита история,
икономическа зависимост, … всички тези скалъпени „филми” от алчност и човешки „игри” за власт, един ден ще разгадаеш напълно и докато доволно разшифроваш подробностите, вече ще си навлязал в обсега на нови, по-сложни и нечовешки
илюзии.
Духовният път е не само път на осъзнаване,
но и път на непрестанна битка и трябва да го знаем още в началото на това дълго
пътешествие за спасение на душата! И в това пътуване има само една истина, само едно важно и незаменимо нещо - ти, =духът, =живота, =същността, =енергията, =Бог. И лабиринта от декори, илюзии и филми ще се сменя и усложнява - но само ти ще си мистиката, реалността, смисъла, истината, пътя!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
48. Представата ми за пълноценен живот е балансирана версия между труд и приятна почивка! Но докато ежедневно изпълняваме материалните си задължения и съвсем разумно отмаряме /всеки по свой начин/ има една подробност, която трудно вмъкваме в деня си и която един ден може да се окаже много по-важна от всичките ни „неотложни” задачи. И това са малките отклонения от общата пътека, отклонения, в които бавно в нас се променя и „разцъфва” Вътрешния, полеви човек! Дори да работим и изкарваме много пари, дори да пътуваме и да се забавляваме като за последно – това не е съдбоносно движение за нашата карма и душа. Дори да се храним чисто и сурово, дори да сме смирени йоги и да живеем в щастлива независимост /все правилни неща/ – някой ден ще напуснем физическото тяло и ще останем на „милостта” на останалите тела, от които сме изградени. Тяхната хармония, сила, развитие,… ще са решаващи, когато вече не ползваме тази физиология! Развитието, осъзнаването, осветяването, овластяването,… на енергийните ни тела са от решаващо значение за онзи, който гледа отвъд утрешния ден. Оформянето на вътрешния човек, разумното облагородяване на Горния /5-6-7о ниво/ апарат /неща, които ни гарантират осъзнат живот, докато се издигаме нагоре и от нас се „обелват” едно след друго временните тела/ ние правим като се самовъзпитаваме в добродетели, като пречистваме продуктите на душата си, като повишаваме вибрация и съзнателност. Тези неща вече всеки ги знае и може да се ориентира в морето от информация! Но има и чисто технически способи да изграждаме Вътрешната си сграда. Ако погледнете скулпрурите в градините на Ватикана – ще видите голяма част от „техническите” подробности за израстване на биоробота, който сме. Ако се заровите в древните, азиатски книги с философия и прийоми за развитие ще откриете ида, пингала, кундалини, аура, торос, епифиза, „енергиен кръговрат, който преминава през небцето и слиза към 4а чакра” и т.н.. Не всеки е грамотен в тази посока, пък и не е необходимо да е такъв – какви са полетата ни, как променят физиологията и гените, връзката им с мозъка, как и от къде минават меридианите и защо нашите мисли и представи променят кръвотока и праната, която циркулира в нас. Т.е. има много подробности, чисто физиологични, които са точно толкова ефективни лостове за промяна, колкото и етичните, моралните, вибрационните ефекти от праведния живот.
Но както казва Хермес: „на децата мляко, на мъжете месо”. Ще започна да записвам лесни и достъпни практически упражнения /I ниво/, които можем да правим докато пътуваме, докато заспиваме, докато се събуждаме или почиваме,… упражнения, които ще проверят, провокират Енергийните ни тела и ще ни вкарват постепенно в съзнателна власт и в облагородяването им! Щом завърша тази страница ще започна въпросния Практикум от /може би/ стотина най-прости упражнения!
Та, идеята на тази 48а точка е че нашето духовно развитие има и чисто техническа страна, която трябва постепенно да осъзнаем и в която ще се посвети всеки, който силно иска да разбере и да види "небето"!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
49. Който е решил да върви по духовен път и да се разгръща като осъзната личност има нещо, което задължително трябва да ампутира от набитите социални щампи, от инстинктивната и семейна матрица, в която сме родени! Това е егото! То препречва светлината идваща от духа! Докато нашите съзнателни действия са подчинени на егото и неговите вибрационни продукти, ние не можем да установим директна връзка с небето, ние не можем да освободим енергийните пътища на любовта*. Когато сме егоцентрици, егоисти дори не можем да живеем нормално и щастливо с друг човек под един покрив! Всеки ден и по различни поводи ние проявяваме его … то е вкоренено дълбоко в нашето животинско начало, пък и материалното ни общество и възпитание не ни помагат много по посока „отворено”, одухотворено, свързващо съзнание. Нашето материално възпитание и закърменото от него его пречат на духа да се изяви, да се разгърне, да се събере с душата и да стане по програма и предназначение – животворящ, от което както се изказват християните: „да се роди Христос в нас, жениха на душата”.
Докато не
се преборя с егото, докато не прехвърля своята съзнателност и воля върху божествената
си същност /духа/, докато „ той /духа/ да
расте, а аз /егото/ да се смалявам” /Йоан
Баптист/ - няма как да се изкачвам по пътеката на духовността. Тази вътрешна борба е онази жертва, която
всеки сам трябва да даде и кръста, който да си понесе. И
всеки от нас, който е нормално осъзнат, може да прецени кога и в кое негово
действие, мисъл, дума, жест,… има его. И
мнозина от нас знаят доколко могат и доколко искат да се отделят от егоизма,
егоцентризма, от всички производни на егото.
Но малцина осъзнават тежеста на егото за душата и нарушената от
това връзка с истинската ни същност. А само
единици са онези, които ще жертват егото и като баласт ще се освободят от
усещането за отделност, за собственост, за център на света, за непреодолимо
желание за лично задоволяване, за жажда за победа и печалба, … Колкото повече Его, толкова по-далеч от небето и толкова по-близо до „долната земя”, и
само съзнанието, волята и умението да се
променяме, може да промени това!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
50. Йерархията на „боговете” е твърде сложна и повечето хора не правят разлика между духове, ангели, извънземни, Демиурзи, деви, рептили, богове,… Дори и най-отдадените на митология, философия, религия приемат, че Онзи, който е създал Вселената е същия, който е създал всичко!
Като
същества, които тепърва ще се включват във веригата на Съзнателните духове е
достатъчно да знаем, че дух идва само от дух.
А всички онези, които нашите предци са наричали спускащи се богове, господари от
небето и т.н. са материални същества /биороботи/ като нас, но имат по-големи
възможности, познание, време и са се научили да трансформират и пренареждат
елементите на живота /аминокиселините/. Та, формите на живота подлежат на промени*, но самия той не се дава
от материално същество. През целия
цикъл, докато се прераждаме ще бъде важно да имаме здрави и трайни тела и да си създаваме условия за това. Но
успоредно с това, осъзнататото и одухотворено същество трябва да помни, че
материята си е материя, а духа дух.
Колкото и да напредваме в йерархиите на Вселената, все някой ден, някои
от нас ще напуснат материята и ще влязат в друга, духовна йерархия.
Идеята е че още от сега трябва да
разширяваме разбиранията си, грижите си, развитието си и извън тялото, и извън
материалния живот. Нашата еволюция ще ни преведе през много извивки на пътя и
повечето от тези препятствия няма да са материални, а енергийни, астрални, умствени,
кармични, духовни. С развитието си мозъка ще ни напомня, че да сме материални е
само 1/7 от цялата ни същност и има още 6/7 важни, живейски подробности.
Само животните като полусъзнателни същества живеят единствено за да
осигурят всичко на тялото.
Развитие на мозъка ни, на духовността ни
ще ни разкрият йерархията, от която сме част,… и че има много светове със същества и нашите енергийни тела са ключ към тях,... ще ни открият, че трябва да
отидем много над физиологичните грижи,
над биологичните нужди, … ще ни дадат много светлина за онези части от нас,
които очакват да бъдат оживени, осъзнати и използвани. Колкото по-широк става мирогледа, толкова
по-малки и решими стават злободневните грижи.
* Всяка промяна в ДНК започват с външна
провокация – естествена мутация или изкуствена намеса.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
51. Когато преди 35 години изучавах /професионално/ двигателя с вътрешно горене, видях, че под лагерите на коляновия вал маслото /трябва да/ се движи през толкова тънки магистрали, че ги почиствахме с медна жичка. И ако някоя от тези малки дупчици, /подобно на мозъчните кръвоносни съдове = инсулт/ се запуши – цялата многотонна машина може да отиде за скраб.
20 години по-късно в една студена зима
спрях в едно добруджанско село и колата не запали цял ден. То беше тикане,
бутане, умуване, мръзнене! След два дни в сервиза се оказа, че една малка жичка
/в делкото/ дълга 2 см и тънка като косъм се е прекъснала.
Имам още много примери /една
подправка може да обърка манджата/ за това, че колкото голяма и сложна да е
една система, ако един дребен детайл не функционира или не си е на мястото, това може да я изведе от строя завинаги.
Нашето съзнание е информационна система,
която съдържа и изразява състоянието на тяло, емоции, мозък, подсъзнание,
енергия, дишане, хормони,…а полевия й вид ние определяме като душа. И ако в някой детайл на нашата съзнателна
система има запушване, замърсяване – тя, цялата не функционира нормално. Трудно е, непосилно е за нас да сме чисти на
всяко ниво … и за това сме смъртни, за това се прераждаме, за това
страдаме,… А нашата система има невъобразим за нас потенциал!
Вибрационните и градивни
промени на съзнанието, превземането на все повече от мозъка е всъщност онова,
което определяме като духовност. И от плодовете, от нивото на т.нар. ни
духовност определяме работят ли частите на системата, издига ли се нейното КПД
на практика.
По отношението към различния, към болния,
към слабия, към падналия, към непознатия, към бедния, към богатия, към
животните,… може да се определи нивото на съзнанието и кои детайли /евентуално/
са запушени.
По отношението към живота и по способноста
да го преживяваме с осъзната радост, ... по широчината на душата, чрез която
ставаме щастливи и чрез която се издигаме над илюзия и матрици, всъщност разбираме как функционира духовната ни
системата и в каква посока се движи.
По отношението към Извора: дали е отричане
или формираме вяра, дали е чувство или вярата е прерастнала в знание, дали е
достигната „духовно-органична” връзка с Бог,… отново имаме показатели за развитие на
съзнанието и респективно на всеки детайл в него.
Ние сме сложна система, която има много
елементи – емоционални, физиологични, подсъзнателни, речеви, ментални, енергийни,… и колкото по-умни ставаме, толкова повече ще внимаваме
за всяка подробност, над всеки детайл, защото системата е толкова силна,
колкото най-слабата брънка в нея. Храна,
вода, емоция, дума, идея, представа, мисъл, спомен, чувство,… всичко носи
своята вибрационна корекция. Защото материалният
свят е изпитание, проверка, учебен полигон за нашата система /душа/ и когато
внимаваме във всяка подробност, можем да я издигнем до светлинни висоти, та и
планини да подвигаме с вярата си, а може и да я заровим в илюзии и биология. Нашата система се променя всяка минута и ти,
Осъзнатия Дух държиш лостовете за всяка подробност, над всеки детайл, ... ти имаш властта да издигаш душата или да я
въртиш безкрайно в материята!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
52. За нашето съзнание има два варианта: да изгражда структурите си като смъртно или да "гледа" към вечността. Доколко атеизмът е антисоциален, антиетичен и небрежен към човешките отношения и чувства е друга тема. Той, атеиста всъщност се привързва към тялото, угажда му, завърта живота си около него и го кара да изгради общество и ценности на тази база, а когато умре, дълго време другите атеисти се грижат за гроба му, носят му цветя, правят помени и други безсмислени ритуали. Но не това е важно, а факта, че материалния избор на съзнанието е както по-лесния живот, така и по-примитивния... и както в политиката се избират по-примитивни, защото са лесни за контролиране, така и в живота опростения, "сетивния", материалния мироглед е по-удобен за конструктурите на обществото. Атеизмът държи човек далеч от мистерията на живота, както и от неговите собствени мистични сили - все неща, които могат да го направят мислещ и свободен!
Колкото си по-духовен, по-осъзнат, толкова по-лесно се променяш! И съзнанието ти започва да гради усещане и структури за вечност. А съзнанието за вечност отваря нови врати пред душата - тя вече е по-спокойна, гради свой паралелен свят, независимост, свое мислене, ... утвърждавайки ценностите за градивност и хуманност. Познавам много хора от двете страни на тази "монета", на този мироглед и признавам, че съвсем малко от тях наистина са изградили съзнание за вечност, за безсмъртие ... единици са! Но ако духовния, будния човек не се движи към този съзнателен стереотип - то той значи е в началото на своя духовен път.
Ако си избрал пътя на будния, ментален и одухотворен живот, бъди наясно, че колкото по-бързо изградиш усещане, вяра, сигурност, съзнание за безсмъртие на твоята разумна душа, толкова по-бързо ще достигнеш до скритите в нея мистични сили, до връзката й с един друг свят, до способноста й да бъде наистина спокойна и щастлива.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
53. Когато бях ученик, веднъж погледнах едно от децата и казах: "вече не можеш да движиш ръката си". Момичето се паникьоса, защото 2 минути ръката й бе вдървена, докато не щракнах с пръсти за да я освободя. Още тогава си дадох сметка колко лесно хората могат да бъдат хипнотизирани и колко лесно някой може да се възползва от това!
Когато някой реши да мисли, да се пречисти, да одухотвори живота си, да събуди душата - ще разбере, че заедно с това, различните енергийни нива в него ще се усилят, ще се дисциплинират, ще започнат осъзнато или не да въздействат на околния свят. Но докато не ги опознаем, докато не ги усъвършенстваме и овладеем съзнателно - не трябва да ги пускаме! Силата, мистиката, енергията в нас щом нарастват, трябва да нараства и знанието, и отговорността, и благородните мотиви. Не трябва да оставяме наши сили, импулси, емоции, енергия,... да изпреварват на практика, облагороденото и Командно съзнание!
Все още не съм изучил хипнозата и за това нито пробвам, нито я прилагам, въпреки, че съм напълно сигурен, че имам нужните "инструменти".
Никой няма да ви каже, че духовността носи сили, носи мистика, носи "чудеса" - както и че те освен енергиен резултат са и важна проверка за нашата съзнателност и посока!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
54. Не може да има адекватно разбиране на света, не може да има напредване в истината за реалността, не може да има нормален избор: добро-зло, горе-долу, вяра-атеизъм и нормално изповядване на тези убеждения, не може да има спокоен и свободен живот …. докато съзнанието живее в оскъдните и нисковибрационни нива. Диапазона на нашето разумно, съзнателно развитие не е ограничен, но ние прихождайки от животно в съзнателно същество от 15-20 000 години сме едва в самото начало на формиране на Съзнанието. Мога да предполагам, че в сравнение с другите цивилизации из Космоса сме на нивото на техните 2-3 годишни деца, а съотнесени към творците на Вселени сме както котката към нас. Няма съпоставка на нашата разумност към Онзи, неограничен и жив информационен свят, който оприличаваме на себе си и догматично наричаме Бог.
Но не само количеството информация и качеството
на връзките, които правим с нея определя степента на нашата съзнателност. А
дали можем да изкарваме пари, да се справяме със Системата, с човешките
отношения и битовите задължения – това са все малки показатели за височината на
нашето съзнание.
То всъщност вижда толкова, колкото е високо и
разбира от света само онова, за което има "сетива" и което може да приеме спокойно!
Има
стотици малки показатели за нашата съзнателност. Има ги в нашите думи, в нашите
мисли, емоции, реакции, в нашата състрадателност и съпричастност т.е. в нашата
връзка с другите живи същества, както и в умението да се игнорира безсмислието
на материалния свят. Развиващото се съзнание минава през три етапа и
човечеството е най-вече в първи и малко във втори.
1.
Етапа на изграждащата
се съзнателност /+несъзнателност + полусъзнателност/. Това е време на войни, на
животинска агресия, на слаба памет, на множество илюзии /власт, политика,
история, суета, …./. Това е времето, когато едно същество, което имало „синя
кръв” обяснява „истината и живота” на
друго за да го използва! Това е периода, в който разстоянието между „на теория”
и „на практика” е твърде голямо. Е, раазбира се тази първична форма на съзнанателност гради и класическа музика,
самолети, компютри, поезия, … и явно всички цивилизации започват така, и явно по
всички тях се пращат Аватари за да укрепят крехкото начало като ни научат да се
обичаме, да си прощаваме, да събираме съкровища на небето, защото каквото
вържем тук ще бъде вързано и там…..
2.
Малцина от това
човечество са във втора фаза на съзнателност. Те успяват да разшифроват
илюзиите и лъжите, от които е съграден съвременния свят. Аналитичното съзнание
успява да намери свои начини да се измъкне от Матрицата и да си я обясни!
Търсещият мозък вече постига яснота, „обелват
се първите люспи от очите”, започва да вижда, когато гледа и да чува, когато
слуша! Той сам намира истината – не му трябват посредници за това, сам намира
щастието – не му трябват предмети за това, сам намира спокойствие и радост от
възможността, която е всъщност живота – не му трябват външни причини за това! Може да се самоконтролира и е самодостатъчно! И
когато булото на Изида се вдигне напълно за това съзнание и сърцето и ума вече
са намерили начин да живеят в синхрон – преминава към следващата фаза:
3.
командно съзнание,
което нагледно обяснява как се сливат мозък и лъчение, както и защо зад всяка сила стои съзнание! Когато волята, емоциите, мислите, … се слеят,
съзнателната енергия се концентрира и увеличава. Силата на духа вече е напълно
изявена, света и смисъла са опознати, способностите на полетата ни са овладени,
любовта и истината са нормалния път за един свободен дух. В тази фаза са
развитите цивилизации в материалната Вселена. Те са свободни, те упражняват
изцяло властта на духа, те творят, но не с ръце. И тогава всяка мисъл, идея, всяка съзнателна
енергия се чува и поема от гените и така хем съзнанието нараства, хем
инструментите му се променят успоредно с него! И ето още едно ограничнено
пространство се е изпълнило с хармонична ментална енергия, и още една осъзната "мозъчна клетка" става част от Големия, полеви Мозък, който се разширява
количествено с всяка ново съзнание, с всяка нова будна душа и заедно с това се
разширяват световете и техните мистерии!
Не
може да им плодотворна духовност при ниско съзнание. Нашето съзнание е аналогия, дете на Идеята,
която Твори и развиването на разума, вибрационното издигане на съзнанието ни е начало
и гаранция, че душата ни ще намери и устои на правилната пътека и по правилния
начин.
Щеше да е по-лесно, ако просто бяхме
биороботи, които печелим пари и предмети
за да задоволим сетива, стомах и суета. Е да, щеше да е така и да е лесно в
един опростен, материален, безидеен свят. Ама нито света е толкова безсмислен,
нито ние сме толкова елкементарни!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
55. Ако си се събудил от материалния сън и мъглата на хилядите човешки илюзии започва да се вдига, освен пътеката, по която трябва да тръгнеш ще видиш и още нещо - целия свят срещу теб. Той не разбира защо искаш да поемеш по свой път, той не одобрява новозараждащите се ценности в теб, той не толерира различния елемент в себе си и машинално търси начин да подравни главите, които стърчат.
Когато се събудиш, играта на света вече не е твоя, нито емоциите, нито реакциите, нито навиците, нито мислите, нито съкровищата,… И дай боже, да си достатъчно интелигентен в момента на събуждане, за да можеш да понесеш онова, което света ще ти причини, понеже ще плуваш срещу течението. Дано си достатъчно силен за да запазиш спокойствието и толерантността към онези, които с нарастваща с годините енергия ще застават срещу теб и ще те питат: "На какъв се правиш? Какво мислиш, че ще постигнеш? Я, влизай в строя и не се прави на интересен!" Дано си разумен за да заобикаляш неизбежния конфликт със света! Дано да си твърд за да устоиш на напрежението и недоверието, което ще получиш от масовката, от социума!
Към всеки, който иска да успее в съдбата, в смисъла, в идеята заложена в нас, на ниво душа: колкото по-нагоре се изкачваш в същността си,
толкова по-ярък и възможен ще е конфликта ти със света около теб! Общото течение, обществената енергия,
социалната река обикновено текат в определена, дирижирана посока и течението
понякога може да събори и най-здравите дървета! Но това, че Общата посока, обществаните ценности почти
винаги са антипод на духовността, не означава, че който е наобратно винаги е
прав.
Пътят на будното съзнание изисква не само интелект за да уцели точния път,
но и устойчивост за да се задържи на него след всяка битка, но воля за да не спира дори след поражение и нараняване, но и постоянство за да достигне до върха!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Една жена страдала от кръвотечение
много години и чула, че през селото й
минава Лечител. Пропълзяла сред тълпата, разпознала Учителя и с трепераща ръка
докоснала крайчеца на дрехата му.
Усетила веднага, че тялото й се
променя, че оздравява, а Учителя се сепнал и започнал да разпитва учениците си:
Кой ме докосна? - Но, Раввуни/учителю/,
тук е пълно с хора и всички се блъскат в теб! - Не, някой ме докосна и взе сила от Мен! /разказвам по памет Ев Марк 5 и Лука 8/
Ако имаш вяра, ако имаш нужда – докосни Го, поискай Му, вземи сила за да се
изправиш, за да продължиш!
Ние сме преки роднини с Бог, ние сме едно и
всеки от нас има право да му бъде простено, да бъде озарен, новороден, изцелен, да получи сила!
Бог
е толкова близо до теб, колкото близо си ти до него! И той има достатъчно сила
и любов за всеки – останалото зависи от теб!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
57. Независимо дали го разбираме или не, но нашите съзнателни продукти, нашите навици, реакции, мисли, думи, емоции, идеи, мечти, представи, чувства,… които произвеждаме, повтаряме и оживяваме всеки ден създават свой вибрационен свят. В този наш енерген облак, от всеки наш дори най-обикновен ден се променят: тялото ни, живота ни, гените ни, кармата ни, душата ни,… Всяка мисъл внася корекции в гените, всеки навик преначертава пътеката на душата ни, всяка дума е тухла от сградата на нашата карма.
И понеже сме в началото на своята съзнателност, лъчите на духа не смогват да
променят, да пречистят грешките, органичните и полеви корекциите на нашата прохождаща интелигентност. Няма го баланса между силния пречистващ дух и
грешките ни в живота т.е. ние създаваме повече дефекти в телата, в
полетата, в книгата на живота си отколкото нашия дух смогва да поправи.
Когато станем по-осъзнати, по-разумни,
по-одухотворени ще се изправим пред две задачи:
да правим по-малко грешки и да
осигурим по-голяма свобода, респективно сила на своя дух. И чак тогава ще се сбогувме с болестите и
смъртта, нещо, което ще ни осигури достатъчно време и възможност за истинско духовно развитие!
Ако си тръгнал по пътеката нагоре – искай
повече дух, а в замяна бъди все по-чист и по-отговорен в онова,
което съзнанието ти произвежда всеки ден!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
58. Дали гените, структурата на мозъчните връзки, дали възпитанието, средата, условията,… дали всичко това заедно, но има нещо, което кара едни хора да се променят, да се развиват, да търсят пътища и възможности в живота и вътре в себе си. Но те са малцинство. Познавам хора, които мислят и реагират така, както и преди 40 години. Познавам цели общности, които някак са замръзнали във времето. Случвало се е да бъда в такава среда и да се върна в нея след 20ина години и там нищо не се е променило – срещат ме познати, които не са ме виждали от двайсет години и ме заговарят за прозаични битовизми и баналности така, сякаш никога не сме се разделяли. Има и цели, „братски” държави, в които времето тече по-бавно, където всичко е спряло някъде в средата на 80те. Инертността на средата, ступора в мозъка, нежеланието да променяме каквото и да е в името на предвидимостта, на сигурността, на спокойствието … това е приспивна песен за всяка душа. Закотвяне на личното развитие, статичността на средата, в който сме – това е онази „сънлива мъгла”, в която много души потъват.
Ако не можеш, ако не искаш да се
променяш, но мечтаеш да успееш, да достигнеш някакъв връх – това е самозаблуда.
Всеки, който иска да достигне някакъв успех, да достигне някакъв връх, да
спечели, трябва да се запита готов ли е на корекции, на лични промени.* Защото развитието на теория е валидно за
всички, но не всеки има вграден този чип, който прави възможно това като изменя навици, като променя вътрешешни
схеми, като жертва спокойната праволинейност с необходима корекция.
Който не може да се променя, който не
може да жерва парчета от своя софтуеър – не се развива дългосрочно. И това
особено силно важи за пътуващите в духовността … и
това е добре да се установи в самото начало, преди да се е формирала
догматичност и фанатизъм!
А онези, които цял живот търсят
развитие, които винаги искат повече от себе си, на които егото им се смалява пред грешките за да могат те да отслабнат, ... онези, които могат да пожертват временно
спокойствието си и светска позиция в
името на личната духовна, ментална,
културна,… еволюция – това са истинските катерачи на планината на
реалността, на духа, на истината!
* Когато се променяш, развиваш, трансформираш, това носи моментно напрежение и нарушава статукво и спокойствие! Но няма начин да участваш в състезанието на живота, ако стоиш на стартовата линия, зад линията на личния комфорт.
* Когато се променяш, развиваш, трансформираш, това носи моментно напрежение и нарушава статукво и спокойствие! Но няма начин да участваш в състезанието на живота, ако стоиш на стартовата линия, зад линията на личния комфорт.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
59. Животът е избор и каквото и да изберете имате своите причини, своето право и това съответства на нивото на вашето съзнание. Но много често избора, който правим само видимо е наш, а всъщност го правят нашето детство, нашето семейство, възпитание, нашата среда и вътрешна химия, хормоните, емоциите, храната, навиците,…. Единственият начин да сме в пълно и ясно съзнание, когато насочваме кармата си, когато вземаме житейски решения, когато градим навици, мечти, близки и далечни цели, когато избираме къде с кого и как да живеем е да елиминираме цялото странично влияние. Но това само осъзнатият го може!
А пътят на духовността, на спокойният, балансиран и осъзнат живот изисква още повече рестрикции. Ако за нормалния живот е добре да не се влияе
от скрити подсъзнателни комплекси, от грубо
родителско давление, от разбалансиран или бурен емоционален живот, от нестихващите и напрягащи илюзии на матрицата,… то за онзи, който усеща съзнателния порив да
направи живота си по-съдържателен, задълбочен, смислен – мозък, психика, тяло,…
всичко трябва се пречисти и чак на тази база да започне градеж. В своите решения, анализ, цел, в подредбата на мислите, на поведението и т.н. човекът на духа не допуска неосъзнати, външни, "криви”
влияния. Той не взема важни решения по
тъмна доба, когато цялата му система е в особен режим, той не пази и не храни никакви страхове, той не трови тялото си със захар, глутен, алкохол, парчета
от умрели животни,… докато се чуди как да успокои и насочи мисли, цели, добродетели, той чувства дали и накъде го
води вътрешната му биохимия и т.н.. Пречистването на телата помага на правилния ни избор в живота, а когато започнем
да осъзнаваме и че пътя ни е вибрационен, духовен и важен – тази чистота и контрол стават задължителни.
По пътя си духовно ориентираният човек все
по-трудно ще разбира как така функционират телата на другите след толкова
много токсини и „свободни навици”, как функционират емоциите им след толкова напрежение
и излишно безспокойство, как функционира нормално мозъка на другите, когато те го занимават с
толкова безсмислени илюзии. Пътникът на
духа не разбира нито общите интереси и тревоги, нито емоционалните решения, нито
лишения от мистика живот, нито странно
разделение между хората, между горе и долу, между голямо и малко, между наука и
религия, между външно и вътрешно, между живот и идея,…
Малко са пътуващите по пътя на духовността –
не се заблуждавам, не мечтая! Малко са! Но дори да са дузина, пак ще напиша и
за тях, и за себе си: пред всеки Осъзнат има избор и ако той премахне всички малки и
излишни клечки и камъчета от съзнанието си, всички малки материални илюзии и техните химически петна по телата,
енергиите, мислите и емоциите* – ще види само един нормален път. Когато търгне по този път, Човека на духа няма да унищожи материалната си клетка, емоционалнат си струкрура, менталната си сфера, а ще ги изчисти и подреди за да може
спокойно и в пълно съзнание да издигне Онова, което наистина е важно и до там, където му е мястото.
И никъде другаде волята и постоянството не са били по-важни!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
60. Има един експеримент с бълхи /някъде из блога го споменах/, при който полулацията се ражда под квадратен похлупак и след определено време се маха тоя похлупак, а бълхите продължават да живеят в контура, в който са свикнали. Те не могат и не искат да напуснат утвърдения вече ареал. Подобно на родените в клетка птици /, които умират на свобода/, тези бълхи спазват и отстояват границата, която някой им е поставил по рождение.
А ако заменим въшките с нас, с нашето съзнание, а капака с множеството илюзии, в които сме родени / еволюционна теория, история, научни теории, местна култура, етнически специфики, религия, социология, политика, обществени отношения, семейни традиции,.../?
А дали няма да се окаже, че повечето неща, които знаем, в които вярваме и защитаваме, и отстояваме, и сме превърнали в навици, в убеждения, в мироглед са илюзии създадени за да държат мозъка ни в определен контур?
А дали имаш съзнанието и волята да провериш това и да напуснеш спокойно общата мъгла от лъжи?
Малцина могат да осъзнаят такава реалност /матрица/, а единици ще намерят отвъд нея вътрешна сила и истински навици, мироглед, убеждения,... без да попаднат в капана на собствените си илюзии! Но те ще спечелят нещо повече от свобода - ще спечелят душата си!
61. Можем да напуснем това тяло всеки момент, Божа работа! А готов ли съм за това? Уж сме умни същества, а не гледаме много надалеч и нашироко! Днес да има хляб, утре да има работа, а в неделя пътешествие … и с това изчерпваме сърцевината на живота. А бихме могли, докато тече този земен филм да отделим няколко минути анализ, няколко „волеви молекули” за промяна, малко енергия за повече смисъл!
Ето само няколко примера, че не сме готови
за отвъдното, че не сме достойни за Небето.
Ако не можеш да се разделиш с някаква
храна, дреха, предмет, място,…. значи си материален човек, който не е готов за
небето! Ако имаш его и се бориш да се
докажеш, да спечелиш внимание, уважение, признание, ако очакваш благодарности и отплата за делата
ти … не си достоен за небето! Ако не можеш да контролираш вкус, нагон, желания, мозък,
„уста”, чувства,… как ще се справиш с далче по-силни енергийни реалности в духовния свят? Ако искаш да наложиш его, влияние, мнение, собствената
си личност, а не си готов да служиш, да се жертваш, да отстъпиш, дори когато си
прав и силен, и достоен …. не си достоен за небето. Ако обичаш себе си и изпитваш
негативни чувства, мислиш деструктивно за друго същество - никое небе няма да те иска! Ако не разгаде
съзнанието ти илюзиите и не те доближи до реалността, тази мъгла ще скрие пътя
нагоре. Ако не се радваш, когато другите успяват и са щастливи, ако не разбираш човека до теб и не проявиш съчувствие, ако не можеш да влезеш зад очите на онези, които не те обичат и да жертваш егото - значи си силен за себе си, но слаб за света, който чака да узрееш! Ако не вярваш в Онзи горе, в
родството /на духа/ ти с Него и в спасението на душата си – ти си пътник без посока! Ако очакваш всичко в живота да ти пасне, да се
нагоди за да ти е удобно и лесно, а не се променяш, развиваш напук на
препятствията и не използваш всичко като възможност за движение нагоре – ще си
в тази позиция и след 100 години. Ако
изпитваш страх, вътрешно напрежение, екстремни емоции, притеснения,… защото от
малкото мозъчни връзки, от малкото вътрешна хармония си станал елементарен и
повърхностен – никой, никъде няма да нужда от теб! ...................................
Нашите „земни” представи за смисъл и успех, нямат
нищо общо с критериите на духовния свят.
А когато напуснем това тяло вече е късно да го разбираме, да се
променяме, да се нагаждаме. Точно днес,
точно сега трябва да се проверим и което е изкривено в душите да го изправим,
където е слабо да го уякчим, а за което не ни стига ум и сила – да поискаме
помощ отгоре!
62. Духовното израстване, отдаването на вътрешно самовъзпитание, на вибрационна трансформация е бавно отдалечаване от „нормалната” социална среда. И колкото по-нависоко се изкачват идеите, вибрациите, прозренията, осъзнаването, толкова по-далечен става света, който те заобикаля. Идва линия, след която енергийната връзка, нормалното общуване ще започнат да скърцат, да стават невъзможни без конфликт. Когато тръгваш нагоре, никой не ти казва, че принципно ще водиш свои битки и ще пътуваш сам. Но неизбежният конфликт с другата енергия, с ниската вибрация, с „долната” земя не означава, че не виждаш цирка на матрицата, нито че ще се слееш с тихите води на обществото, напротив. Будният дух е онзи, който изправя гръбнака, който порицава логиката на овцата, искаща някой да я управлява и насочва срещу хляб и спокойствие. Будният дух познава свободата, защото тя вече се е родила вътре в него. Много хора ще минат през този живот, ще изядат много хляб и ще си отидат без да са изградили в себе си: усещане за свобода, хармония и любов.
Слънчогледа винаги гледа към Слънцето не
защото това е нормално физически, а защото в която и редица на живота да се
намираш, можеш да търсиш и докосваш законите и красотата на по-горния
свят. Както слънчогледа превръща
механично движение в биологичен факт, който го доближава до света на животните,
така и човек, която търси, иска, съзнава – превръща този материален, биологичен,
суетен живот в духовно преживяване, в отваряне на капандурата към друга по-висша
реалност. И той ще разбере, че се е
отделил, че се е отлъчил от стадото, че е прогледнал не толкова с борбен дух и
силен анализ, а със спокойствието и любовта, след които започваш да светиш.
И достойният живот, и щастието, и
спасението, и амрита са в Будния Дух! Той
може да е свободолюбив, да е силен, да твори, да „повдига планини с вяра”, но над кармата си той поставя служенето! Точно тази тънка линия на духовния живот – между
„силен съм за да служа, да бъда полезен, да дам каквото мога” и „неподвластен съм на никоя илюзия, власт,
страх, суета,…” не ни е обяснена и
трябва сами да минем по нея. С
просветлението световните измислици
стават прозрачни, но това не намалява бдителността. Можем да гради независимост, свой паралелен и щастлив живот, но това не означава,
че не виждаме и рабираме цирка, в който потъват много души! Колкото мистерии и истини да видиш избуявайки над наложената реалност, в която сме родени ... няма как да забравиш, че корените ти са още в материята. И колкото повече крачиш в един, а живееш в друг свят - толкова силата на духа и съзнанието са ти все по-нужни!
Упражнение 13: Установете къде точно минава линията север-юг. Трябва да легнете и гръбнака да е точно по тази линия. Глава на север! Когато успокоите тяло и дишане разделете с виртуална граница тялото си на две и границата са гърдите. Когато фиксирате тази граница, започнете заедно с вдичването да "улавяте" вълните от север до гърдите и с издишване - на обратно. Когато 20-30 вълни преминат през горната част на торса /кръг на кръвообращение/, станете и се завъртете с крака на север. Сега с дишането нека идват вълни от краката до гърдите и обратно. Тази синхронизация на магнитно поле и кръвообращение е предложена от Хермес Трисмегист. Ако се прави редовно оказва благоприятно влияние не само на тялото, но и на психо-менталната ни сфера.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
63. Когато навлизаме в обаянието, в карасотата, в богатството на духовността се учим да обичаме всички, но никой не уточнява, че въпреки това, трябва да бъдем предпазливи, внимателни, разумно дистанцирани, неподвластни на думи и емоции,… от определени категории хора. Призванието да помагаш, да си полезен, да си добронамерен и добродетелен не изключва импусла да се опазиш здрав, чист, „висок” и съвсем осъзнато да запазиш баланс между алтруизъм и лична безопастност. А умението да разпознаваме умните, силните,„големите”, усмихнатите „генератори” на висока вибрация и да ценим тяхната енергия, докато неутрализираме по-ниските вибрации около нас – това е осъзнат полет в живота, това е онова, от което имаме нужда нагоре. Колкото и да се възпитаваме в човеколюбие, все пак трябва да запазим разумна дистаниция от:
1. самовлюбените, от
отявлените егоисти, от тези, които никога и нищо не са направили за друг, освен
за себе си. Изявеният егоцентрик не може да бъде равностоен и удобен другар в
живота, не може да даде адекватната любов, не може да бъде сигурна опора в
труден момент. Духовното израстване е в противовес на егоизма и такава връзка,
общуване, обмен са в ущърб на издигащия се!
2. 2. Стой
далеч от хора, които не могат, не искат и не се усмихват. Дали са нещастни или уморени – това не е твое
изследване. Но определено вечно навъсените, гледащите сърдито, „мрачно
сериозните” са скала, в която ще се разбие настроението, високата вибрация,
усещането за щастие. А нещастният човек не може да бъде щастлив и усмихнат, защото не е достатъчно широк и силен за да понесе аргументите за това, нито да изтърпи
раните от допира с външния свят.
3. Алчните
хора са престараващите се в материята и тяхната ценност не си ти, нито душата
ти, нито сълзата ти, нито свободата ти, нито мнението ти. Те са много сходни с
егоистите! Ценностите на материалният
човек и на човека на духа нямат допирна точка и всяка връзка между тях е
неефективна. Дори от прост разговор
между тях няма да се получи нищо полезно. Алчността "премахва" сърцето, "закотвя" душата и никой не е застрахован, че няма да се зарази с нея!
4. Хората на суетата са прилепили сетивата към предметите,
а това спира нормалното развитие на съзнанието. Сетивните желанията късат
парчета от душата, а това няма нищо общо с духовното израстване и спасение. Както алчността, така и суетата е рожба на егото и тези хора
пътуват в обратна на духовността посока.
5. Има
много цивилизации из Вселената, които не могат да я напуснат, но са достатъчно
развити за да пътуват астрално и да превземат чужди тела! Може би не днес, не утре,
но ще дойде време, когато ще установим, че много хора около нас са проводници
на ниски вибрации, … са инструмент на паралелни реалности,… са неосъзнато зомбирани. Ако си тръгнал по пътеката на менталната,
кармичната, духовната еволюция – не можеш да пропуснеш тази подробност и да не
вземеш мерки от необходимото разстояние. Не можеш да забравяш, че си затворена
в материя светлина, която този свят / Rex Mundy/ желае да употреби за себе си!
6. Всеки, който изучи историята ще забележи,
че има нации, които откровено са склонни към жестокост и това се потвърждава
поколения наред. Ако разгледате
Световните войни, Американската история, Колониалния период, Инквизицията, … ако се върнем в близката и далечна родна и
световна история – ще открием етническия и национален профил на жестокостта, на
агресията, на войнствеността и на присъствието на нечовешки същности по земята. Тогава защо се вълнуваш от отношението, от
мнението, от думите, от културата на преките потомци на тези „същности”. Търси, общувай и се съобразявай само със
светли, миролюбиви, чисти души и родени от такива!
7. Стой на разстояние от „Малките души”. Те винаги ще се борят да се докажат за да
оцелеят и това е ниска и зацапваща борба. Те са нелогично сериозни, нямат чувство за
хумор и лесно се обиждат! Те са трудни за щастие, мудни за развитие,
затормозяващи за общуване! Малката душа не може да приеме загуба, все води някакви войни в себе си, все се търси, все обяснява характера си психическите си дилеми и винаги търси внимание, но пък никога и нищо няма да ти прости /, защото само порасналия емоционално го може/. Обикновено малката душа се вплита силно в обществото и това още повече я отдалечава от вътрешната й същност и нейната сила.
8. За да се развиваш нормално и хармонично,
трябва преди това всичко в главата ти да е подредено и красиво. А тази
поляризация на ума не може да се получи, ако си допуснал порок както и ако си в
един енергиен облак с хора на порока.
Може да звучи остаряло, но няма
чистота и разум, където има порок. Той ражда привързаност, слабост, страх,….все
неща, които правят живота ни част от Общата карма и илюзия!
… това е само бегъл пример, имащ за цел да ни
обостри вниманието към околната среда …
Търси и общувай с красиви, светли, щастливи, усмихнати хора, незамърсени от порока, егото и материята!
Докосвай
живот, общувай с природата, взаимодействай с чисти души – в това е силата и
времето, и смисъла! И бъди особено
внимателен с останалите и бдителен да не станеш един от тях!
Упражнение 49: За упражненията от клас "ментална конструкция: е желателно да ги карате по реда на номера /, защото това упражнение е от по-сложните и важни. То ще окаже важна роля, когато след година описвам "астрално отделяне" или "херметична трансмутация". Прав, отпуснат, вътрено усмихнат + спокойно дишане. Когато сте готов вдигнете виртуално ръце в страни за да са оста на люлката. Когато фиксирате виртуалните ръце, започнете да люлеете виртуалното си тяло като люлка напред назад около оста - ръцете /1/ . Нека физическото тяло не помръдва, но и да е спокойно. Когато спокойно правите и виждате това - спрете и клекнете/2/ виртуално като виждате всичко около себе си от позицията на клякащия. Клякате и се връщате в материалното тяло ... многократно. Ако и тук успеете идва /3/ - виртуална крачка напред, обръщате се, виждате материалното си тяло, обръщате се и крачка обратно в тялото. Най-важното е да правите всичко спокойно и ясно без да намесвате материалното тяло. когато успеете да правите това може да смените ролите: да оставате виртуално на място, а да "пускате" напред материалното тяло, но ... това са по-трудни упражнения и ще ги предложа след време.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
64. Ние сме светлина, енергия от 7о ниво затворена в материална капсула. Тази божествена енергия*, която сме е нашата същност, онова, което ни прави първо живи, после съзнателни и накрая творящи божества, защото самата тя е Онова, което е сътворило всичко. И както е създала постепенно, законно, еволюционно материалната Вселена, така паралелно създава със своето директно мултиплициране и друга, духовна Вселена, от която е част всеки един от нас. И както тя, Енергията носи живота в нас, така носи и съзнание! И всяко съзнателно ниво приема от света толкова, колкото е проявено и колкото може да понесе! Така, че не всеки е готов да се осъзнае като божествена, 7измерна енергия,… не всеки разбира как и за какво изявява тази енергия, затворена зад няколко тела, които като шлюзове пропускат божественото лъчение навън, в материята. И когато се храня малко и чисто телесния ми шлюз пропуска навън повече жизнена енергия, и когато имам чисти и позитивни емоции поредния, астрален шлюз се отваря за да изтече "навън" още повече божествена изява, и с мислите е така, и с енергията ни, и с делата ни, и с подсъзнанието ни, …. Ние изявяваме в различна степен Бог в нас и това е големината на физическата, на менталната, на духовната,…енергия - все изяви, все изрази на онова, което наричаме живот и осъзнатост. Кришна казва: „Аз давам възможност на всяко живо същество да се прояви”. А ние и нашия съзнателен живот даваме възможност на Бог да се прояви чрез нас и тази наша житейска изява – щастие ли е, любов ли е, страдание ли е, …. е енергийна ерупция, която по неразбираем още за нас начин променя света,… Тази нестихваща ерупция е като звезда на различен етап от своето светене в една паралелна, невидима все още за нас Духовна Вселена. Но там всичко се вижда!
Ти си живот, ти си божествена енергия и начина, по който проявяваш себе си т.е. Бог е онова което определяме като духовен, като съзнателен, като кармичен живот. Ти си командир на отворите, през които излиза жизнената енергия и ти решаваш колко да ги отвориш, колко да проявиш Бог, колко и как да промениш този свят и как да засияеш или угаснеш в Духовната, паралелна Вселена!
* Но това божествено проявление си остава висша жива форма на проява, живот, който е непосилен и непонятен за никое вселенско/материално/ божество. И ти като изявяваш тази енергия нарастваш на ум, на съзнание, на щастие, на творчески импулс,... Ти не можеш и не е необходимо да правиш нищо повече от това - да си осъзнат, да си щастлив, да си влюбен, да си творящ.
Упражнение 32: Това упражнение зарежда с енергия и препоръчвам да се прави най-много веднъж на ден. Изправен, отпуснат, спокойно дишане. Краката на широчина на раменете. Леко стегнато тазово дъно. Вътрешна усмивка. Припомнете си къде точно се намират 7те основни чакри и при всяко вдишване вкарвайте въздух през 1а, издишайте през първа, вдишвайте през 2а и издишвайте през 2а, ... до 7а. След като "дишахте" през чакрите поетапно и с дишането запалете светлина във всяка чакра от долу нагоре. Когато чакрите са продухани и осветени направете по три въртеливи кръга с дясна ръка пред всяка чакра /заедно с вдишване-издишване/ докато стихнете до 7а чакра. Това дишащо, осветяващо и завихрящо въздействие върху чакрите ги форсира за целия ден.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
65. Наука, техника, интелект, изкуство,… са само профилирани прояви на нашата съзнателна енергия и те не гарантират духовно творчество, нито, че ще светиш силно в Духовната Вселена. Творчеството е следващ етап на съзнателността, но не гарантира духовност. Материалната Вселена има своя сила, свои закони, в които т.нар. духовност не е удобна, не е задължителна, не е път. И много същества измежду нас, и много цивилизации из Космоса са развити мозъци, са технически напреднали, но не са духовни. Духовността в определен смисъл стои в противовест на развитието на материалния живот. И осъзнато и неосъзнато хората на материята* не толерират духовността и създават прегради пред нея, намират я за ретроградна, безсмислена, ненужна пречка за материалната еволюция. Винаги, когато на земята започне духовен, енергиен, окултен подем – веднага се спретват войни, кризи, пандемии. Всеки може да провери фактологията за това! „Тъмните” сили изискват материален просперитет и свободата, силата и съзнанието, които носи духовността не са желани. Създава се определено образование, история и култура, насърчава се емоционалността и потреблението, подсказва се свобода на сексуалност и суета, подклаждат се етнически различия, войни, расови противоречия,… винаги, когато мозъка на хомо сапиенс тръгне да излиза отвъд определените рамки. Този свят никога няма да ти помага, да те подстрекава, да те насърчава да развиваш мозък, съзнание, духовност. Този свят – това са всъщност конструктурите* на човешкото общество, които го изграждат такова, че да произвежда материални предмети и всичко извън това – в мислите ти, в думите ти, в целите ти, в поведението ти,… не е изгодно, не им е потребно и те винаги ще намират начин да те върнат в стадото. И ако си мислиш, че извънземните са по-различни – приготви се за изненада!
* управниците на съвременния свят са основно от един етнос, от една банкерска гилдия и макар да са свирепи материалисти, купили умовете чрез пари, скалъпена история и открадната религия /от Египет и Вавилон/, но въпреки това се наричат богоизбрани. И да, сигурно са избрани от бог - Rex Mundis, който познаваме като царя на света /Луцифер/.
Упражнение 4: Тук предлагаме едно много любопитно упражнение, което ще трябва да провокира у вас Самоанализ. Отпуснато тяло, може и легнал, спокойно дишане, затворени очи, игнориране на външния свят - отворете врата и влезте в голяма бяла, силно осветена зала. Това е галерия с 4 картини. Те са големи квадратни и висят по една на стена. Минете бавно пред всяка картина и вижте какво има нарисувано на нея. Не се притеснявайте, че не знаете предварително, той мозъка - нашия приятел знае какво да изрови от подсъзнанието. Вижте своите 4 картини ибавно излезте. Напишете какво сте видели и ...както писах в началото, това ще бъде силна основа за самоанализ.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
66. Имаме други тела, освен това, което храним и обгрижваме днес. Тези други структури също имат свои специфични органи, свое развитие, разгръщане, активност. И те живеят, линеят, атрофират или спят в свой свят, в различно от нашето измерение. Етерното тяло произлиза и кореспондира с трансцедента, астралното ни тяло с Астрален свят от 4о измерение и т.н.. Но темата е за душата, за нашата малка, ограничена акаша, която е родена и е част от Голямата Акаша*, информационен Космос от друг порядък Докато си служим с нашите тела – те се променят и там, в техния свят това е видим процес / може би променят цвят, форма, звучене, светимост,…/
Както и другите тела, така и душата има
структури, които градим или отслабваме през целия си живот. И когато се питате:
„какво ли става сега с моята починала баба?” възможните отговорите са два и са
напълно противоположни. Ако духовната структура е неосъзната, нестабилна и
колоните, които строят къщата на душата /съзнание, памет, повторение,…/ са
слаби, то постепенно след смъртта душата потъва в несъзнателно, „спящо”
състояние. Ако колоните са изградени,
проверени в бурята** на живота, ако си се изпълнил вътрешно /и нямаш нужда от
нищо външно/, ако си осъзнал всички
информационни блокове на малката си акаша и си ги насочил в свой вектор, ако си
събрал духа и душата /за да стане животворящ/, то след смътра тази твоя утвърдена,
съзнателна структура - душата не потъва в безсъзнание, а се запазва като малък
осъзнат, ментален субект т.е. баба ви просто е преминала през една врата, съблякла
е една черупка и е продължила да живее, макар и на друго място.
Всеки осъзнат, духовен пътник знае дали колоните на душата му са здрави и
ще запазят осветения храм на Аза при всеки преход. Ако се колебаеш – значи има какво още
да се прави! Провери душата си, както
проверяваш пулс, глад, жажда, зрение, слух,…, защото тя ще ти трябва много
по-дълго от тази временна дреха, в която си облечен сега.
* Дали Акаша е нулево поле, Параматма - това
е друга тема. Но нашата душа е дете и частица от това друго измерение и за да
стане пълнокръвен член на света, от който идва, тя трябва да е здрава, нормална,
чиста и всичките й части и функции да са в перфектно състояние. В тази Световна Душа, нашата душа ще стане
информационен и творчески елемент, когато е готова за това. И докато Творците
/Демиурзите/ на материалните Вселени са външни генератори на вибрации, то душите достигнали еволюционно своя свят,
стават активни, вътрешни творци. Това е
тяхната цел и когато я достигнат, разбират какво означава Небесно царство!
** „ Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите
думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. Прилича на човек, който като построи къща,
изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение,
реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво
построена. А който слуша и не
изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху
която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо. Ев от Лука 6 гл
67. Има много неща, които не ни се казват в този живот. Мислим, че сме подготвени за всяка ситуация, а всъщност материалния свят ни манипулира непрестанно за да сме му удобни. Когато някой разбира от право и икономика – приема, че това му урежда живота, друг е находчив и прави пари – и това приема за върха на своята реализация. Не, че тези и подобни неща са излишни, но те нямат нищо общо с идеята, поради която сме тук. Ако я откриеш, ако станеш осветен, тогава всичко друго става второстепенна игра. Когато станеш осъзнат и така получиш сам вътрешна и външна свобода – можеш да правиш бизнес без да си зависим от това,.... можеш да медитираш без да е необходима поза или подготовка,... можеш да оцениш всичко в този свят като необходимо и свещенно, без да му робуваш, без да се увличаш,... можеш да увеличаваш колоните на осъзнатата си душа с вяра, с енергетика, без да си в плен на определена живейска догма и т.н..
Но има
нещо още по-голямо, което никой не ни казва!
Нашата същност, нашия дух е фрагмент от Бога, от онази Мислеща Енергия,
която стои в началото и края на световния цикъл. И като малки фрактали от тази другоизмерна, жизнена енергия, ние носим нейните качества, нейните способности,
нейната история, нейния живот,... И само
въпрос на воля, на време, на еволюция е да
открием качествата на нашата същност, … и само въпрос на Идея е да се научим да живеем,
да мислим, да излъчваме живот и светлина.
Ние сме малки божествени етюди, малки копия на Един
жив, вечен, съзнателен свят и не
трябва да допускаме никой и нищо да ни отдалечава от тази истина. Сега може да сме малки и слаби проявления на
Бог, но пък знаем, че щом нещо е сътворено, значи има идея, съдба, план в него
и всичко рано или късно ще се прояви.
Материята, тялото, социалния живот,
ежедневието,... увличат и приспиват душата /и духа/. А нейната неотменима съдба е
да стане осъзната, да твори живот, да се мултиплицира, да е щастлива, да свети,….
както всички възходящи фрактали, от които
произлиза. Осъзнатият дух знае, че носи
всичко необходимо за да бъде, за да повтори, за да преживее всичко онова, което
наричаме Бог.
И разбирането за това е най-подходящото хапче за излизане от
Матрицата!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
68. Реагираме по различен начин на света и нашите реакции издават състоянието и нивото на душата ни. Наричаме тези отговори - емоции и чувства, но те са много по-сложни явления, по-показателни условия, по-значими строители за нашата съдба.
Младеж кара скейборд, прескача стъпала,
лети по парапета, … но пада на шосето и се превива от болка. Такива ситуации сме
виждали по телевизията, често и на живо.
Забелязали ли сте каква е реакцията на неговите приятели? Смях и истеричен кикот. Или пък: епилептик пада в автобуса* – всички
се дръпват настрани и гледат с изражение на погнуса или недоумение.
Има 6 чувства, които можем да изпитаме в такива
моменти. Има 6 начина, по които да реагираме. Тези различни вибрационни честоти
са отдалечени на хиляди години изминала
или бъдеща еволюция на душата. А можем ли да "пораснем" в един живот?
1. Един
се радва, че не се е случило с него
и си представя как момчето се потрошва още повече. Ние сме матрици от 4и ред, животните от
3ти, растенията от 2и, твърдите кристали от 1и … и всеки ред изисква и
използва определен Енергиен поток /поле, тяло/, ала само ние можем да общуваме и да сме
обвързани на много нива. Но енергийното
ниво - омраза или агресия е деструктивно
и вибрациите падат дори под 1и ред. Знаем ли колко процента от мъжете проявяват, живеят на ниво агресия /
при мъжете тя е химически обоснована/? Знаем ли колко от хората около нас са в тази вибрационна група и как това ни
въздейства? А знаем ли колко от нашите
познати, при други условия, при позиция на власт биха проявили откровена
жестокост. Имам близки, за които съм сигурен, че ако беше средновековие, инквизиция,
селския комунизъм от 50-60те години – щяха да направят неща, които Стивън Кинг
не е измислил, но понеже сега нямат власт, а има закони - изглеждат кротки и нормални хора. Тази вибрационна група не
е готова за духовно пътуване. Тази група трябва да откриваме около нас или
вътре в нас и да вземем адекватни мерки.
2. Сочене
с пръст, заливане със смях, подигравка. Това е масовата проява на реакция и тя е
родена от натрупан страх, който избива в истерична радост „че не съм пострадал аз,
а друг” . Липсата на емоционална, на
духовна, на енергийна,… връзка с другите около теб е онова, което ражда
егоизма, алчността, суетата,… и всички онези неща на този свят, които наричаме
зло. Ако не можеш, ако не искаш да се
поставяш на мястото на другия и да градиш връзка с неговите усещания, емоции,
мисли, чувства,.. ти си оставаш просто малък инструмент в ръцете на онази деструкция, която наричаме
Дявол.
3. Напълно неутрален. „Това не ме касае и
ще се правя, че не съм видял”. Тук, в
безразличието са примесени страх и егоизъм, но скрити зад обяснения за
безопасност.
4.
Проява на съчувствие. Науката, техниката и съзнанието се развиват с различна
скорост. И колкото и далеч да стигнем с
роботите, с Космоса, с генетиката,… само нашето съзнание ще активира определена
енергетика, а тя определен генетичен сектор.
Развитието на съзнанието ще роди обоснован респект към живота, ще открие
подсъзнателна и енергийна връзка с всичко живо, ще роди близост и разгръщане
към другите живи същества. Съчувствието
е форма на любов, а любовта в нас прави лъченията ни /клетки, органи,
системи,…/ все по-финни, а складирането
на прана
/в слънчев сплит, мозък, гръбнак,…../ все по-голямо. Дарбата на състрадание, умението за
съчувствие е първи израз на разгръщане, на разкриване на душата. Тези реакции,
тези чувства са начало на пътеката, която ни водят към нашата вътрешна същност, към
Основата заложена в нас.
5. Съчувствие съпроводено с усещане на болката у другия. Електромагнитното поле на сърцето носи
информация, носи живот, носи връзка. То ни свързва с астрала, с мозъка, с
другите същества, със земята,… . И след
като сме изградили душа, която да е свързана с другите души – тя преминава на
друго ниво на връзка. Започнем ли да
усещаме болката, мъката, сълзата, радостта от успеха, щастието, любовта,… у
другите - вече сме станали част от другоизмерна
система, от друг свят. И този свят е мястото, от което идваме и целта на нашия живот.
6. Съчувствие, усещане, притичване на помощ. Когато всичките ни енергийни
тела са развити, хармонични, разширяват се, процъфтяват,… тогава между думите
ни, мислите ни, действията ни няма разлики. И когато усещаме човека до нас,
тогава преживяваме и радостта му и мъката му,
тогава и автоматично се радваме на едното и търсим начин да променим
другото. Защото както казваме, че „Аз и
Бог едно сме”, така можем и да кажем „Ние всички сме едно чудо, един живот,
една Идея мултиплицирана красиво в безброй форми”. И каквото искаме за себе си го правим за другите /Конфуций/.
Има и
7 - ако мога аз да поема удара за да не пострада някой друг. Но тази е
божествена реакция. Тя е проявена и демонстрирана само от Горе, защото любовта
Му започва с разбиране и прошка /”Прости им, те не знаят какво правят!”/, продължава със
съчувствие /”Елате при мен всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя”/ и
завършва със саможертва /Голгота/./
Всеки
може да види себе си тук и да разбере – здрава и чиста душа ли има или
заниманията му с „духовни практики” е само неосъзната мода. И това
е проста и категорична констатация! А решението, а развитието по духовната пътека е
борба за лична опитност, за уроци – борба, която наричаме живот. И ако този живот в Матрицата не се променя, ако не израстваме духовно, значи сме като дърво, което като не дава плод, отсича се и се хвърля в огъня.
Има още
много нюанси на егото, има още много реакции и чувства, които ни помагат да се самоопознаваме. И е въпрос на воля да насочим душата си към съчувствие, към
състрадание**, към любов, и това да
промени посоката й, връзката й със света, вибрациите й, структурата й,…
спасението й.
* случвало ми се
е – веднага придържам главата да не се
удря и леко в страни, и проверявам да не си е глътнал езика.
** и вместо да казваме "дано света стане по-добро място", по-бързо и лесно е да бъдем състрадателни и това ще повдигне вибрациите на света с 1 "милиметър", но пък ще е твоя заслугата.
** и вместо да казваме "дано света стане по-добро място", по-бързо и лесно е да бъдем състрадателни и това ще повдигне вибрациите на света с 1 "милиметър", но пък ще е твоя заслугата.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
69. / Днес обещах да напиша какво мисля по темата "Как се променят мислите?" /
Ще прескоча всички подробности около самата структура на процеса мислене и ще го обясня опростено и образно. Нашият компютър има хардуеъур и софтуеър, които заедно произвеждат продукт – текст, таблица, картина, … Нашите гени, тяло, мозък, хормони,… са хардуеъра, а софтуеъра е цялата информация, която подредена, преработена и излъчена – наричаме мисли, думи, поведение,… За да променим мислите, трябва да променим, онова което прави процеса възможен /1. хардуеър/ и самия процес на формирането им /2. софтуеър/
1. 1.
Не можем да избираме и променяме гените си, но пък можем са изменяме биохимията
в нас като се научим да дишаме правилно, като се храним с чиста и сурова храна,
като контролираме хормони и пороци. Съществува много силна връзка между състоянието
на тялото, начина на живот и мисленето.
1.2.
Ако не тренираш паметта, ако не чистиш
сетива, ако реагираш на света само с едното полукълбо, ако подсъзнанието ти е
задръстено от емоционални възли,… мисленето нито е сериозно, нито може да се променя.
1.3. Нашият мозък е наш приятел и винаги трябва
да се отнасяш уважително и открито с него.
Това не е шизофрения, а разбиране на начина и инструмента, с който осъзнаваме
света. Мозъка ражда мислите, той ги
променя и твоя контрол над този процес
трябва да граничи с изящество. Ако
станеш диригент на всяка емоция, мисъл, представа, дума,… впоследствие ще
разбереш и „менталната трансмурация” на Хермес, която свързва концентация,
идея, осъзнаване на сила**, конструиране на мисли*** и т.н..
2.1.
Не е нужно да сменяме етническото си или
културно обкръжение, но нека сме достатъчно умни за да разберем, че околната среда ни оказва
натиск и рамкира мислите ни. Но ако си
по-осъзнат – изучаваш други култури, наблюдаваш различните, учиш се да
съчетаваш онова, в което мнозинството се
канализира. Умението толерантно и наддогматично да наблюдаваш и изучаваш
различните идеи, информация, позиции,…
ни разширява параметрите на мисловния екран.
2.2.
Натрупване на информация и увеличаване
на операциите, с които „облагородяваш” тази информация /анализ, синтез,
индукция, дедукция,…/* помагат мисленето
да се развива т.е. да се променя. Има
един пренебрегван фактор – речта. Думите
са като дъска на ограда – колкото са по-малко, толкова по-малка ще е оградата
около мисленето ви. Ако искате да променяте мисленето и да го задълбочавате –
обогатявайте речниковия фонд. Човек, който използва 100-200 думи /като при някои
етноси и „развити” държави/ не може да има сериозен мисловен процес,
респективно няма какво толкова да променя.
И обратно – колкото е по-умен един човек, толкова по-често мисленето му
се променя в посока усложняване.
2.3.
Матрицата на средата, на етноса, на
държавата,… цялата йерархия от матрици, през които трябва да премине душата ти
непрекъснато насочва или поставя рамки на мислите ти. Повечето хора още от младини са силно и
неосъзнато облъчени и в тази хипноза те трудно конструират оригинални мисли,
трудно променят зададените мисловни параметри.
Докато си зависим от някаква среда, от порок, от култура, от религия, от
някаква идея – промяната на мислите ще бъде … трудна или направо отричана.
2.4.
Хората, които основно поглъщат всички
форми, парадигми, идеи, правила,… на външния свят по-трудно развиват и променят
мисленето си. Хората на правилата, на
страховете, на материалния начин на живот,… нито искат, нито могат да променят мислите си, навиците си, съдбата си.
„Робският” манталитет не разбира на къде
и защо да се променя.
2.5. Познавам много хора от да речем 40 години и голяма част
от тях мислят, реагират, имат ценности и идеи, такива, каквито имаха на младини. Промяната, равитието не е за всеки, защото
създава несигурност, защото провокира воля, вътрешна сила, изградени ценности,…
т.е. не е конфортен процес. За това промяната на мисленето е привилегия
само на хора, които повече ценят развитието си, отколкото сигурността.
Сбора от всички допуснати условия отвън и
от всички „инструменти” отвътре формират нашата съзнателна структура. В нейната
сърцевина на невронно ниво се раждат връзки, повлияни от мозъчната ни
поляризация. Силата на този
самостоятелен процес е израз на нашата съзнателност.
Променяме мисленето си като контролираме всички фактори /тяло, сетива, биохимия/, като натрупваме нерамкирана информация, като я комбинираме все по-сложно, като търсим и очакваме идея много по-голяма от наличната реалност, като търсим все по-силно отражение на света, .... и т.н..
* на
страницата „Малка
приказка за съзнание и смисъл” съм описал всички операции и фактори, които са в
основата на нашата съзнателност и които правя процеса промяна на мисленето
възможен.
** нашия поглед прави вълната частица, нашата
мисъл променя структури /М.Емото/,… и всичко това правим като комбинираме парче
информация, парче воля, парче мозъчни връзки. И начина по който правим това е
начина. по-който променяме мислите си.
***
на страница „духовната пътека” съм писал за менталните конструкции.
Упражнение 46: Като част от "ментално конструиране" ще предложа много просто, но важно и ефикасно упражнение. Всеки знае поне 5-6 прости движения от ци гун. Отпуснете изправено тяло, затворете очи и започнете да правите ци гун ... мислено. Правете на ум движенията плавно, "наблюдавайте ги" без да помръдвате или напрягате материалното тяло. И няма значение дали са точни, важното е да контролирате плавните виртуални движения колкото е възможно по-дълго и спокойно.
Това упражнение е елемнтарно и задължително начало на много важен вътрешен процес.
Упражнение 46: Като част от "ментално конструиране" ще предложа много просто, но важно и ефикасно упражнение. Всеки знае поне 5-6 прости движения от ци гун. Отпуснете изправено тяло, затворете очи и започнете да правите ци гун ... мислено. Правете на ум движенията плавно, "наблюдавайте ги" без да помръдвате или напрягате материалното тяло. И няма значение дали са точни, важното е да контролирате плавните виртуални движения колкото е възможно по-дълго и спокойно.
Това упражнение е елемнтарно и задължително начало на много важен вътрешен процес.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
70. Животът е шарен – днес ти помага, утре те напряга. Абсолютно всеки има какво да разкаже от своя живот и за двете страни! Начина, по който реагираме на предизвикателствата, на промените, на живота е израз на състоянието на душата. Когато мозъка работи добре, когато душата е стабилна, чиста и богата – човек намира радост от живота всеки ден. На разумната, на осъзнатата, на широката душа й е по-лесно да бъде щастлива. Прекомерната емоционалност, „ниския” анализ постоянно пречат на човек да бъдат щастлив.
Анубис е застанал на врата към Дуат
/отвъдното/ и задава само два въпроса на починалите: „изпитахте ли радост от живота” и „ дадохте ли радост на другите”?
И няма значение, че положителните емоции
намаляват нуждата от кислород, че променят биохимията, че подмладяват и
разхубавяват! По-важното е че правят живота
по-лесен и приятен, и явно по-смислен!
Хората на духовността намират винаги причина да направят деня „усмихнат”,
да изпитат радост, пък ако ще и от нещо дребно като добра дума, хубав
пейзаж, свършена работа, приятен спомен, заслужена почивка, добър събеседник, …. Хората на духовността търсят и намират онези вибрации в себе си, онази светлина
в живота, които да ги държат винаги „на високо”. Матрицата няма нито една причина да те иска щастлив или да ти създава условия за това. Тя е цветен цирк, който постоянно използва, ангажира и увлича в интригите си малките души. И колкото по-бедна и празна е една душа, толкова по-лесно плува по мътното течение на режисираната Матрица и не успява "да изпита и да даде радост".
Всеки ден имаш повод да се напрегнеш и
повод да се зарадваш. Ако си широка душа ще направиш правилния избор! Ако си
спасена душа, избора ти ще остане до края!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
71. Познавам хора от двете крайности: силни материалисти, върли атеисти, влюбени в този живот и искащи да изсмучат всяко удоволствие от него. От другата страна са ония мои познати, които постоянно ми говорят за своята църква, вяра, принципи и духовни щения. Много трудно срещам разумната среда, където няма пренавиване, където мозъчния съд не е препълнен с крайности и техните грижи не запушват уши и ум за всичко друго.
Колкото
и странно да звучи, но духовния път не е поляризиран, не е път на крайности, не
е начин да пренатягаш пружината само в едното полукълбо. Всяко догматизирано мислене, всеки атеистичен
или църковен път* води до стесняване на съзнанието. Всяка крайност слага рамки на мозъка.
Каквото и да избереш в този живот: хедонизъм
или аскетизъм, чревоугодничество
или гладуване, примирение или анархизъм, мрънкащ или самонадеян, отчаян или превъзбуден, … все ще си ощетен, все ще сбъркаш и може да пропилееш живота.
Духовният път е средния път, който позволява
развитие. Баланса между работа и почивка, между амбиции и лежерен живот, между
усмивка и сълза,… е добрата, „спокойната” възможност да започнеш да развиваш Вътрешния човек. Не можеш да развиваш мозък, да регулираш своята
кармична система, да разширяваш съзнание**, ако си върл атеист или фанатик –
идеалист. Не можеш да прочетеш всички
книги, да изпълниш всички предписания в тях и тогава да разбереш истината*** и
тя да те извиси! Не можеш и да я караш
само на ядене и пиене, защото не си животно!
Интелигентният подход на духовно израстване е в будиската умереност, в
средния път, при който подреждаш книгата до личната опитност, състраданието до
грижата за себе си, подреждане на битието до извисяване на вибрациите,
себепознанието до Богопознанието и т.н..
Очите на издигащият се по духовната пътека гледат с разбиране към всеки, независимо от избора, защото тази
неутралност се постига само, когато си
пил и от двата извора и си ги надживял.
Ако искаш да издигнеш душата си към
спасение, трябва да знаеш, че всяко задълбаване в някоя крайност, всяко
привързване към някоя идея, всяко пристрастяване към религия, удоволствие,
предмет,… е котва, която те придържа към
матрицата. Ти си дух /и душа/ – не си от този свят**** и просто трябва да
минеш от тук с необходимите вътрешни промени /,заради които си спуснат/. Всичко
друго е декор, който може да те задържи и отклони.
* Като
млад бях член /по различно време,
разбира се/ на различни деноминации и още на първата година
разбирах всичко и след това го надживявах т.е. трябваше да продължа напред.
** Разширяване
на съзнанието води до контрол над
съня, връзка с подсъзнанието, еклектика на биоенергетика и духовност, връзка с
Акаша и т.н..
***
За да докоснеш мъдростта на природата, да докоснеш истината за живота не ти трябват пари, интернет, не е важно име,
възраст и етнос, нищо от матрицата не би ти послужило – питай старите индианци!
****
Когато се самоосъзнаеш единствено и само като духовна същност цялата логика се
променя. И тогава ще разбереш кога едно
нещо в този свят трябва да започне и кога да свърши и да приемеш това с поука и разбиране! И ще разбереш, че всичко е само полигон за твоята душа и само тя и нейните промени имат значение!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
72. Все по-често чета, че трябвало да се научим да обичаме себе си. После пък се обяснява колко трудно е да бъдеш щастлив и да намериш истинската любов. Тези обяснения от ученически лексикон могат да подведат неукрепналата душа.
Няма любов, там където има егоизъм! Никой
от нас не е съвършен, нито някой е
перфектен, но пък единственото, което
би те извисило /вибрационно, цивилизационно, духовно,…/ е безусловната,
безкористна, безрезервна любов поне към един човек, поне към едно същество, за
което да си готов да дадеш живота си, на което да простиш всичко, което да приемеш
изцяло с всичките ръбове и несъвършенства. Само
тази смиряваща любов може да промени твоя свят, както и душата ти. Но само чистата душа може да "убере" егото и да стане добронамерена и жертвоготовна.
Духовният път не се минава с
утвърдено его. Небесното царство не се печели с изграден егоизъм. Издигащата се душа няма енергийната структура и
посоката* на егоцентричната. Пътят нагоре
не препоръчва любов към ближния, а уточнява,
че това е задължително и над всички останали пътечки.
Ако не можеш да обичаш някой друг повече
от себе си – душата остава в гравитацията на този материален свят... докато не се научи!
* Любовта към другите е онова божествено качество, което със сигурност променя вибрациите, душата, света,.... А и мога да предположа, че 99% от влюбените са щастливи, и че 99% от егоистите още търсят щастието!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
73. Има два центъра в нас! Единият е над главата, над 7а чакра и се нарича божествен човек, астрален архетип. Това е онази програмна матрица от по-високо измерение, над която е духа и чрез която стават възможни телата за проява. Другия център наричаме аз. Той започва своето развитие от 1а чакра и се изкачва нагоре – нещо, което наричаме съзнателно или духовно развитие. Издигайки се нагоре за да се слее със своя архетип, нашата съзнателна енергия /, която често бъркаме с т.нар. душа/ преминава през различни чакри, последователно през 33те прешлена на гръбнака /33те масонски степени/ за да достигне материалния израз на божествения извор в нас - епифизата. Във всички древни учения и религии е изобразен човек, който държи две змии /овен, рептил,…/ и това е израз на израстващата осъзната енергия по двата "серпентинни" канала /ида и пингала/ около антената гръбнак /сушумна/.
Никой няма да ни каже, докато се изкачваме по планината на истината, че сливането
на аза с божествения Аз в нас, става не само с молитва, с добродетелност, с
пост, смирение и праведен живот, но и с медитация, с агни йога, с ци гун, с „енергийни”
практики, с кундалини йога,… и
съчетанието на всичко това е не само нормално, но и много ефикасно. Непрестанно догматично парализираните умове
ще ни питат: „ е как така хем обичаш Христос, хем четеш Дънов, хем си в Дао, хем правиш йога и
медитираш?”.
Духовният път е път на все по-силно
осъзнаване, което би трябвало да помирява религии, да усмирява догми, да съчетава наука и мистика, да прави комплесен житейския ни опит. За да издигнем човешкото до Божественото
вътре в нас ще използваме молитва, любов към ближния, медитация, ци гун, дзен
практики, смирение, състрадание, дишане и т.н..
А когато центъра на съзнанието ти се издигне нагоре по чакрите, когато
заровиш съкровището си над този свят, когато мислите ти витаят над подредения
цялостен пъзел, когато се срещнат кундалини с епифиза *… вече си близо до Бога в теб, вече не си от този свят, вече не
си обречен на прераждане, вече си кандидат за спасение - за излизане от тази Матрица!
* за този момент Хрисос казва: "и от утробата ти ще бликне река за живот вечен" /по памет/. Ватикана е пълна с подобни скулптури и подсказки. Почти няма православна църква, в която да на са втъкани по рамките на иконите дракони и змии - питали ли сте се какво правят тези рални и мистични животинки във Византийския прочит на църковна уредба?
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
74. Всяко нещо има сила, когато се случва в точното време. Не е нормално 20-30 годишни монаси*, здрави мъже затворени в килии или уединени по скали и пещери. Не е нормално 60 годишни мъже да гуляят, да купонясват и да се „маймунят” по дискотеките.
Ако успееш да подредиш разумно нормалните
за възрастта си приоритети ще получиш богат на опитности и успехи живот. Духовността, съзнателността като тялото, като
всяко живо нещо си изискват условията в точното време. Ако не си узрял за духовността**, ако сега
нямаш време за това – отложи и пробвай след години без да правиш генерални
изводи днес.
Ако
до 20 се забавляваш и учиш, ако между 20 и 30 направиш и развиеш бизнес /препитание/,
ако между 30 – 40 си оформил семейство и създал потомство, ако между 40-50
доведеш учението, работата, семейството до техните зрели фази, то след 50 вече имаш право да станеш отшелник,
да се отдадеш на уединение, медитация, йога, пътешествия и т.н.. Не уцелиш ли времето с потребността, възрастта
с нужното за душата, може да пропилееш
поредната възможност, може да объркаш житейската схема!
* Във всички разговори с млади монаси все чувам:
„вечер се боря с демоните”/?/. Не ми било
демони, най ми било хормони – ама избора и акъла си е техен!
** Децата родени в религиозни семейства не са
имали съзнателен и свободен избор! Те, подобно на децата в атеистичните
семейства са получили индукция, натрапване, неестествено изграден
мироглед. Едва, когато детето стане
самостоятелно и самоосъзнато, могат да му бъдат предлагани житейски идеи,
мироглед, приоритети.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
75. Има ли задължително познание, без което не можем да се движим по пътя на духа? Да, има! То е онази есенция на мъдростта, която ще слее себепознание с богопознание, добродетелност е енергетика, чакри с душа и т.н.. Но тази пътека всеки знае, че трябва да извърви сам и да намери подробностите, докато пада и става през краткия си живот. Но освен първичните и азбучни истини за духовността, които можем да открие в суровия и ясен изказ на Библия, в Бхагавад Гитта, в будизма, … трябва да сме достатъчно осъзнати за да съобразим, че ни трябва и друго познание. И никой пламенен проповедник, нито нормален родител, нито мистериозен гуру не ни е предупредил, че без това познание ще срещнем доста и излишни препятствия в този живот.
Макар и да сме духовно ориентирани и да
търсим смисъла и щастието отвъд материалните илюзии, докато сме в този свят –
той ни влияе. И докато не сме изградили с годините физическа и емоционална независимост
от Матрицата, тя може и пречи на нашето духовно пътуване. И това може да бъде омекотено или преодоляно,
ако още в началото на своето израстване получим елементарно познание за ... . Всеки младеж
трябва да има правна култура – да познава кодекс, закони, права, … за да
реагира адекватно на всяко налягане, което ще получи през годините от държавата. Всеки млад човек трябва да има елемантарна
финансова култура за да знае как да спестява пари, как да ги умножи, как да продаде
нещо и какво значи да инвестираш. Това познание, колкото и повърхностно да е
може да му помогне много, докато минава през материалния цирк. Колкото и далеч да искаме да отиде душата ни,
пак в началото на пътя си трябва да прибавим и познание за тялото, за
храненето, за билките, за дишането, за физиологията си и т н.. Никой
не ни образова в младините да
различаваме политическите партии, как действат лекарствата, какво е обществен договор, какви Е-та слагат в
храните, защо хората имат различни
религии, език и култура,… Вместо да
получим тази първична информация, която много можед да успокои духовния ни път, ние
сме принудени да приемаме установени дадености, да ни натрапват утвърден
мироглед, да имитираме удоволствията на родителите си и прочие.
Липсата на знание за Обществената и
материална Матрица, в която сме ще ни
вкара в неосъзнати проблеми с нея. Прекомерното
знание и задълбаване в Матрицата пък
може да ни отклони от пътя. Всеки от
нас, който иска да шофира, трябва да знае правилника и да се научи да
управлява автомобила си. И правим това за да достигнем по-лесно и бързо до желана точка. Минавайки през Материята по пътя към Небето
няма как да крачим в нея просто гледайки романтично нагоре. Духовността не значи непременно липса на материален прагматизъм, обществена "съобразителност" и адекватна реакция към заобикалящия ни свят.
Ако научим правилата на Матрицата ще можеш лесно и безболезнено да я заобикаляме и
неутрализираме. Иначе не! И на фона на онази
планина от информация, воля и практика, които ни чакат по духовния път, няма
логика да пропуснем няколко страници от дребните подробности на материалния
лабиринт.
P.S.: /от друга страница/ Ако попаднеш в извратен от алчност и агресия свят за да оцелееш материално и духовно, единствения правилен път е да разбереш правилата и логиката му и да неутрализираш влиянието върху себе си. За целта, освен духовните, научните, културните му плодове, трябва да изучиш и материалната му логика и да си една крачка напред
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
76. Има един твърде очевиден признак, че човека срещу вас е одухотворен, че душата му е започнала процес на издигане и спасяване: липсата на страхове и липсата на влияние от общите стресови ситуации. Стъпи ли душата на стълбицата към небето, в нея постепенно започват да избледняват всички придобити от социалната среда фобии и напрежение. Тя, издигащата се душа е започнала да се приравнява, да се свързва с духа си, с извора си, с Бог и от тази алхимична симбиоза нейния поглед и възприемане на света се променя. Тя вече знае, че никой нищо не може да й вземе, нито на сила да й даде,… никой не може да я пороби или да я освободи,… никой няма власт над нея и нищо не може да я спре насила,… Това са само илюзии! Така страховете започват да се обезсмислят, а световните „проблеми" вече й изглеждат нелепи на фона на Смисъла. Духовното издигане подлага на ревизия всяко обвързване с материята за да стигне до там, че напускането на тялото, душата приема по-спокойно, по-подготвено, по-осъзнато.
И не е вярно, че трябва да се живее така
всякаш утре ще умреш /според мен/! Трябва да осъзнаем, че сме безсмъртни, но
винаги готови да напуснем поредното тяло!
Нивото на душата, на което тя приема смъртта като врата, през която да
премине е показателно за нейното развитие и е ниво, на което се живее по-приятно и щастливо. На това ниво всички останали /дори
атавистични/ страхове и панически реакции отдавна са само странен факт у
другите, с който трябва да се съобрзяваш заради безопастността.
Вълнуват
ли* те общите настроения, политическите
интриги, медийните манипулации, апокалипричните „новини”, пророческите „разкрития”,
масовите страхове, социалните истерии, … подхранваш ли страховете, които са ти
набили в главата още от детство / за глад, за бедност, за старост, за смърт, „какво
ще кажат другите?”, „как изглеждам отстрани?”, от различното, от непознатото,…./, значи си заразил тялото и ума си с химичната мътилка на страха, предал си се на
рептилния мозъчен дял, "сковал" си бъбреци, стомах и слънчев сплит. Да допуснеш страхове е все едно да напълниш „балона” на
душата си с камъни.
Колкото
повече осъзнаваш фактите от Истинската реалност, колкото по-силна воля имаш, колкото
по-високо се издигаш над илюзии и обща енергия,
толкова по-лесно достигаш до Същността си, където няма дори
нюанс на страх, слабост, безвластие.
Ти имаш власт над онова, което се случва в
душата и не търси оправдание в бедността, във вирусите, в държавата, в
семейството, в Божествения план. Има
само две причини да допуснеш страх за каквото и да е – незание и слабост!
* Влиянието на околната среда върху емициите, върху мисленето, върху реакциите ти е обратнопропорционално на вътрешното ти богатство и сила. Колкото си по-празен, по-слаб, по-безхарактерен и безпътен, толкова по-лесно течението на реката ще те отнесе. А реката е: познати, колеги, медии, обща енергия и суета, местна култура, модни увлечения, пороци, обществени настроения, илюзии, продукти на егото ти /гордост, ранимост, нетърпимост, чувство за собственост,.../. Ако намериш сила и смисъл да излезеш от реката и да потърсиш пътя на духа, по който няма да има илюзии и страх първото, което ще трябва да съблечеш от себе си е егото. Защото без да стихне Егото няма духовност, няма чиста душа, няма дори чувство за хумор, няма спокойно и леко приемане на живота. Защото Егото се взема много на сериозно, жадува за власт и собственост, приема всичко лично и трудно мож му угоди. А дори само надрастване на тази фаза си заслужава труда!
Упражнение 11: Спокойно, релаксирано тяло - оставете го така и се концентрирайте в точка вътре в главата, станете тази точка и гледайте света от там. На 5 секунди се смалявайте до големината на муха, след 5 секунди се увеличете до размерите на стаята. При всеки следващ импулс смаляването "потъва" надолу, а увеличаването "пораства" нагоре. И докато пулсирате така и наблюдавате света около вас, постепенно и прогресивно ще достигнете до нивото на атома надолу и до нивото на Галактиката нагоре.
Тази спокойна и ясна гимнастика на въображението е силен масаж на енергийните ви полета. Ако успеете при всеки импулс да виждате ясно всичко около себе си и накрая да се "завърнете" спокойно в нормалния си размер, това ще има силен ефект най-вече върху здравето на астралното ви тяло. /от тук и връзката на упражнението с темата горе/.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
77. Често и в уж сериозни книги и статии духът се спряга за "порастващ, пречистен, развиващ се, издигащ се" и т.н.. Това само подсказва непознаване на материята. Духът е енергия, живот, сила и той е неподвластна и непроменима същност от висше измерение. Ние сме този дух и нашето съзнание може само да пренасочва и да концентрира тази енергия и това е част от т.нар. процес осъзнаване. .... но по същество! Между духът и тялото има много пластове, полета, енергийни структури и онова, което наричаме съзнателност /или духовност/ е способността ни да променяме всички тези структури: от най-горните програмни/идейни, архетипни/ пластове до последната клетка в материалното тяло. И колкото сме по-интелигентни т.е. осъзнати, толкова подредбата и дейността на нашите тела ще е по-ефективна и енергията на духа ще може все по-лесно и повече да се спуска надолу. А това е първата крачка към философския камък. ... и нека да разберем това в проста практика:
1. Застани прав, стегни леко тазовото дъно, накарай всички органи и клетки да се усмихнат, дишай бавно и дълбоко,
2. Визуализирай на 1 метър пред себе си своя пълен и ясен образ от /примерно/ 20 годишна* възраст. И за да стане образа напълно ясен концентирай енергия от всички нива** в себе си и в "младия" образ,
3. Обозначи това упражнение с цифра, с код за да може, когато свикнеш - само с назоваване на цифрата да се възтанови целия процес***,
4. Когато образа стане готов, направи крачка и "влез" в него. Колкото по-силно е съзнателното ти участие, толкова по-осезаемо ще е влизането - тръпки, вибрации, леки конвулсии,...,
5. Слей се с образа до последната клетка, усети промяната във всяка точка на тялото.
/Упражнение 88/
Силата, която можем да получим от духа зависи от нивото на нашата духовност /осъзнатост, интелигентност/ и тук се крие възможността за перманентно здраве и дълголетие! Няма да мине много време и съзнателното насочване, концентриране на духовната енергия ще стане важна част от менталната ни и физическа еволюция. Няма друг начин!
* символ на времето, когато сте бил безупречно здрав, неприлично млад и в пълна физическа хармония.
** енергия /прана/ може да бъде "вдишвана" от земята, от въздуха, от флората, от слънцето, от Космоса, от паралелен свят,.... Това също се учи!
*** Ако искаш да внесеш корекции в тяло, в поле, в характер,... е достатъчно да потретите нужното лаконично изречение или образ /категоричен императив, заклинание, формула, програма,.../ и за да не се налага да го правите всеки ден - просто му дайте цифра /например 32/ и заповед всеки ден тази цифрата да се самоактивира. Мозъка, подсъзнанието ще повтаря вашето изречение съзнателно или несъзнателно, но ще го прави, докато не се осъществят нужните промени.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
78. Има много признаци, че твоят път и този на света се разминават,… защото, който е тръгнал да търси, да иска, да осъзнава, да се издига се отлъчва от стадото и поема по малка, тясна пътека встрани. Там вече и лудия го забелязва, и пияния му се дразни, и децата го гледат с недоумение. И колкото по-нагоре по стъпалата към Истината, към Бог се изкачва, толкова повече съзнанието ще разкрива и разбира заложения потенциал. И колкото повече е съзнанието, толкова по-голямо е изумлението от откритите програмирани в нас „чудеса”. И в един етап от разтежа вече никой и нищо не може да „убие” душата с ниски вибрации, с нечовешки амбиции, със „сатанински строфи”, с извратени ценности или порок. Когато се издига душата нагоре неминуемо къса кармичните връзки, с които е започнал живота му … и цялата паяжина от отношения, привързаности, „задължения на рода и честта” бавно се разгражда, защото това са реалности от материалния свят. И мисленето бавно се насочва навътре и става все по-аналитично, защото само самостоятелно откритата истина дава сила /власт/. Защото не поглъщащият информация мозък, а търсещия, аналитичния започва да генерира хармонични полета.
Много лесно е да разбереш дали си кривнал
по тясната пътека на духовното спасение:
вече долавяш органичната връзка между всичко живо, вече си свободен от
граници и илюзии, вече не „източваш”
духа си с фантазии, вече си събудил и усилил вътрешната светлина, вече си
успокоил тяло, сетива и чакри, вече по всички критерии си се отдалечил от
животното и сидоближил Небето! Дори
сам и без подсказки започваш да правиш неща, които някъде на изток из пещерите
някой е измислил преди хилядолетия.*
Не можеш да мислиш и да говориш лошо за
никого,… не можеш да се примириш с грешките си и ги поправяш, … не можеш да не
простиш и да не помогнеш, дори когато си ощетен, … не можеш да не искаш все
повече от себе си и все по-малко от другите, … не можеш да не разбираш всеки,
дори и да летиш в обратната посока,… не можеш да се привързваш към предмети и
спомени, защото душата ти иска да е лека при изкачването, ...
Има хиляди подробности нагоре и всеки от
нас ще ги срещне. Промяната /, защото никой не е съвършен/ и светлината са основна част от духовното ни
пътешествие. Този свят е част от
планината. Този свят е мерило за душата ни.
В този свят можем да потънем, но
и чрез него можем да се отласнем нагоре към съзнателната светлина. Ще падаме, ще ставаме, ще отслабваме, ще се
усилваме,…. но винаги да сверяваме къде сме и какво трябва да направим за
продължим към спасителния изход на лабиринта!
*
Сбор от стари китайски практики в едно упражнение: /
1. Обърни енергията /светлината/ на сетивата навътре.
2. За да покориш съзнанието, събери всички мисли, целия ум /духовна сила/ в третото око. Щом насочиш "поглед" към епифизата /където гледа окото там са насочва сърцето/ там ще се успокои душата и ще се случат няколко неща:
а/ ще натрупваш енергия
б/ успееш ли да задържиш задълго духа над епифизата - светлината ще се увеличи, а колкото повече светлина, толкова повече живот /, защото живота е завръщане на светлината в себе си/
в/ ще започне ротация на жизнени сили от гръбнака към мозъка, през епифизата, към носоглътката, през тимуса, слънчевия сплит и дантиена, и след първа чакра се оформя светлинен кръговрат.
г/ големите йоги "въртят" непрестанно с месеци тази светлина и това формира друго духовно тяло, нов житейски център. /Упражнение 12/1. Обърни енергията /светлината/ на сетивата навътре.
2. За да покориш съзнанието, събери всички мисли, целия ум /духовна сила/ в третото око. Щом насочиш "поглед" към епифизата /където гледа окото там са насочва сърцето/ там ще се успокои душата и ще се случат няколко неща:
а/ ще натрупваш енергия
б/ успееш ли да задържиш задълго духа над епифизата - светлината ще се увеличи, а колкото повече светлина, толкова повече живот /, защото живота е завръщане на светлината в себе си/
в/ ще започне ротация на жизнени сили от гръбнака към мозъка, през епифизата, към носоглътката, през тимуса, слънчевия сплит и дантиена, и след първа чакра се оформя светлинен кръговрат.
/за повече подробности: "Древната тайна на цветето на живота"/
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
79. Колкото сме по-обвързани с материята и обществените правила, колкото по-упорито мултиплицираме материалните илюзии и медийни внушения, толкова по-малко свобода имаме. И ако в древността свободата се е отнемала чисто физически - като те затварят в килия, то съвременния човек губи независимост чрез ума и бива воден за носа чрез емоциите.
Величината на твоята обвързаност с
Матрицата /физическа, емоционална, ментална, кармична,…/ е израз на твоето
израстване, на твоята еволюция, на твоя шанс да направиш нещо добро и възвишено
с потенциала, който ти е даден. Човекът
на духовността осъзнава начините, по които му се отнема свободата и неговите
критерии за свобода все повече се изместват „нагоре”. Той може да живее в работнически квартал,
сред изнервени хора, които мислят само за пари, коли и политика, но ако е
духовно озарен – ще се чувства напълно свободен, защото над узрялата и чиста душата
никой няма власт. /Е, не че се препоръчва!/
Но темата е за друга свобода и зависимост"
Има друга, отнета свобода – тази на
въплатения дух. И духовният пътешественик се интересува основно от нея! Духът е въплатен, защото има много сили,
огромен потенциал, а се осъзнава първично в един подреден, хармоничен /духовен/
свят и докато не се „цивилизова’ е опасен. Нашите духове са като деца с оръжие
в един прекрасен и спокоен свят и за
това се налага капсулация в тела и изолация във Вселени. И духовно осъзнатият знае, че това няма как
да се промени, докато не се промени вразумяването, осъзнаването, умственото израстване
на индивидуалния дух. Всеки държи
свободата на духа си зад волята за промяна и усъвършенстване. Има ли ги – рано или
късно духа получава истинската свобода
т.е. свободния достъп до света, от който е роден и на когото принадлежи.
Имам куче /баба му била немска овчарка/,
което връзвам на двора, защото знам, че ако го пусна няма да оживее и половин
час /от опит знам/ - ще направи поразии из селото и ще срещне оловния гняв на някой
ядосан птичар. Много ценя свободата на
животинката, но повече ценя живота й.
Така сме и ние! Ще сме вързани,
докато се научим да бъдем единствено градивни и позитивни, … докато осъзнаем
как дори простите мисли и желания са реални, видими и съдбоносни в по-горните
светове, които очакват да „пораснем” за да ни отвържат.
/Упражнение 47 – пиша най-простото от „ментално конструиране” само за да подскажа колко сме неподготвени за
световете, в които няма да имаме материални тела/
1. Отпуснете всеки мускул, забавете дишане, усмихнете се
леко и „влезте” в тялото си. Разходете се вътре в него от главата до петите
като муха в огромна жива статуя. Разгледайте подробности!
2. Когато усетите ритъма и спокойствието на тялото, съберете
мислите в третото око и си представете малка куха сфера. Идеята е да можете да
задържите образа на сферата колкото поискате – 5, 15, 30, секунди … колкото
повече, толкова по-възпитателно за мозъка.
3. Разпънете малката сфера в две посоки и получете безкрайна
линия. Отново идеята е да можете да наблюдавате спокойно линията поне 30 секунди.
4. Превърнете линията в равнина, безкрайна равнина и така
30 секунди /поне/
5. Преобразувайте равнината в куб и щом го задържите
достатъчно дълго на визуалния си екран го завъртете наляво, а после и на дясно
с различна скорост – и всичко да е под ваш точен контрол.
6. „Вкарайте” плавно в картината и вашите астрални ръце и
разпънете куба за да стане пирамида. Завъртете я бързо, после бавно, после
наобратно. Оцветете я в червено, после в синьо. Добавете успоредно с въртенето на синята пирамида и тиха музика от пиано.
7. На върха на леко въртящата се пирамида долепете нагоре
и обратно същата, но я въртете в обратна посока. Когато ви се получи
разположете пирамидите в тялото си като докосващите се върхове да са там, където
е тимуслната ни жлеза. / В началото ги въртете много бавно, защото иначе може да повърнете! Между другото, това упражнение намалява усещането за глад./
/когато овладеете това упражнение ще започнете да заменяте фигурите с мисли и с емоции. А ако се справите и с тях, това ще е невероятна крачка напред във вашето израстване!/
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
80. Не всяка душа може при смъртта /червеева дупка/ да има, да получи и да приеме нужната Енергия за да премине на следващо ниво. Нашата система дух-душа е като ракета с определен заряд, който ние натрупваме или към който се настройваме цял живот. Може тялото да е слабо и немощно, но духа е силен и целенасочен, защото през живота в това тяло, съзнанието е успяло да освети най-горните етажи на системата и това е разчистило пътя на духовната /божествена, 7измерна,…/ енергия и тя все по-силно грее изявена. Когато изпитваме т.нар. от нас негативни емоции, ние черпим силен енергиен ресурс, ние се изтощаваме и в същото време смъкваме съзнателната светлина във все по-гъстите вибрации на материалната реалност, където става всичко все по-трудно и по-слабо, и по-мрачно. Колкото по-позитивни, по-градивни, „по-слънчеви” емоции, мисли, подбуди, идеи, думи, дела,…. произвежда нашата съзнателна система, толкова повече духовна енергия пропуска и натрупва, и толкова по-високо се изкачва по телата /ментално, кармично, духовно,…/. А там, от високо, успяваме да видим, колко безсмислени са дребните ни ядове и сплетни, колко нелепи са негативните и порочните импулси, които всеки от нас допуска понякога. От високите и осъзнати тела ще разберем, че всичко е създадено разумно и планомерно, и ще успокоим душите, ще отпуснем телата, ще заживеем по-спокойно, по-щастливо, по-разумно.
Имаме нужда от духовна енергия и то не само
за този живот! А на другите нива тя ще ни е още по-важна! За тази цел имаме нужда
от повече осъзнатост, от повече спокойствие, от повече усмивка, от повече
дишане, от повече медитация, от повече чистота, от повече любов,… За тази
цел имаме нужда от по-малко ядове, от по-малко грижи, от по-малко „вземане
всичко на сериозно”, от по-малко лични битки, от по-малко планове и материални
амбиции,….
Съзнателната система, която сме, натрупва смислово и житейски важна енергия, когато тази система е подредена, задълбочена, щастлива, разумна, позитивна,... Урокът, който все някога трябва да научим е че ние макар и уникални, ставаме важни и значими, когато следваме установения Свише сценарий. А в този Божествен план ние сме трансформатори на енергия /информация/ и еволюираме към своя смисъл, когато започнем да контролираме всички свои трансформации и импулси, цялата си многопластова енергийна структура.
Според скалата на Кардашов цивилизациите са 3 типа: 1. Използва енергия на планетата, 2. Използва енергията на звездата и 3тип. Използва енергията на Галактиката.
Мисля, че има още енергии, които ще прибавим някой ден към тази скала: Вселенска, другоизмерна, ... но нека започнем овладяването на света от запазване и овладяване на собствената си енергия.
* лекото свиване на всички мускули на дупето /според йогите/ възпрепятства самоволното изтичане на енергия. Сключените за молитва ръце са друга подсказка за пестене на лична енергия за да се усили предавателя /мозъка/. А ако разгледаме всички мудри, с които рисуват иконите или всички пози, които ни предлагат будистите - ще разберем, че някой отдавна е наясно и ни показва как да пестим и контролираме жизнена енергия.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
81. Връзката ти с Бог е точно толкова голяма, колкото и съзнателната ти духовност. А стъпките в тази връзка са много и се градят с десетилетия или се случват в „миг на око” /сатори/. Има няколко пътеки към Бог. Един пътува със сърце, друг с ум, трети се опитва да спазва Закона и правилата, четвърти .... Всеки избира своя начин, според онова, с което преживява живота. Всяка твоя стъпка към Бог е и негова стъпка към теб. Всяка твоя крачка назад е и негова крачка назад. Има много нюанси, през които ще премине твоето търсене и намиране на Бог. Повърхностно и силно емоционално, фанатично и догматично, неразбиращо страхопочитание,… Но ще дойде и момент, в който ще го приемеш като силен приятел, на когото се доверяваш изцяло, … Но ще дойде и момент, в който ще приемеш Бог за част от себе си и тогава той ще те приеме като част от Него…. Но ще дойде и осъзнат, и чувствен момент, след който вие ще бъдете органично* свързани на всички нива. А докато този момент не дойде - нямате гаранция за нищо!
Когато създадете неотменима връзка с
Извора – няма страх, няма лутане, няма грижа, няма въпрос без отговор, няма
смърт! И няма нищо по-важно в този живот от това /според мен/! Защото това
е слънчевата пътека, по която можеш да излизеш от материалния Лабиринт!
Всеки сам извървява своя път до Бога в
него**. Понякога бавно, понякога светкавично, но никой, тръгнал с чисто сърце и
блеснали очи да търси Началото и Истината
не е бил върнат /предполагам/. И всеки зареден
с воля и любов достига до органична, съдбоносна връзка с Бог. В този живот имам/х/ честта да познавам
хора, които са достигнали това ниво и очите им го излъчват, и поведението им
го подсказва, и живота им е показателен.
* енергийно, кармично, волево, вибрационно,....
** за някои това е алхимична сватба, за други просветление, за трети квантов скок, спасение, новорождение, самадхи, излизане от самсара,.... Както и да го обясняваме - научно, етично, окултно, философски,.... връзката с Бог променя всичко, осмисля живота, обезсмисля онова, което Матрицата ни дава /страх, грижа, суета,.../ и предлага път и щастие. Но това всеки ще го разбере само, когато го изпита сам. Нали в личната опитност се крие смисъла на това материално превъплъщение!
Упражнение
3: Молитва
/а
за онези, които още не са достигнали дълбочината на молитвата, предлагам
няколко прости изречения за лична пренастройка/
"Аз съм вечен и живототворящ Дух, пламък от небето, част от Безкраен, Духовен свят, с който съм свързан. Едно сме и този божествен съюз е по-велик от всичко в този свят. Когато съзнанието ми стане непрекъснато, значи съм осветена част от Бог и ние завинаги ставаме Едно."
"Аз съм вечен и живототворящ Дух, пламък от небето, част от Безкраен, Духовен свят, с който съм свързан. Едно сме и този божествен съюз е по-велик от всичко в този свят. Когато съзнанието ми стане непрекъснато, значи съм осветена част от Бог и ние завинаги ставаме Едно."
82. Духовният човек не се плъзга по общата инерция. Осъзнатият човек мисли сам и анализира онова, което всички около него приемат за традиция, за „така е прието”, за обществен постулат. Той разпознава илюзиите и отчита грешките, които сопциума е приел за нормални и дори не ги забелязва. Съзнателната личност разбира, че когато грешките станат общи, започват да се приемат за норма. Да се остарява дебел и болен не е нормално, но болшинството го приема и яде и лапат шепа лекарства така, както го прави предходното поколение. …. Да се работи цял живот, да си уморен от въртележката на пари-харчене-пари, но да не се спира за да се види алтернатива, защото всички така живеят. … Да се вярва, че избори, протести, революции ще родят демокрация, тъй като „глас народен, глас Божи” е общоприета илюзия, която се върти вече 2500 години. … Да се живее според семейните, родовите, етническите традиции и вярвания без личен избор и анализ … Да се ходи по стадиони, да се дават пари и да се крещи, защото някакви селски момчета бягат след една топка, …. ? Всъщност 90% от това, което сме е сглобено от външния свят. Примерите могат да бъдат хиляди! Започнали са да ни „сглобяват” още от момента, в който сме проходили и проговорили. А само няколко процента повече мозък трябват за да станеш наистина осъзнат, за да станеш одухотворен, за да станеш свободен. И няма как по духовния път нагоре да носиш със себе си всички натрапени илюзии и социални етикети. Та, ти дори не си проверил, не си осмислил кое от онова, което света е татуирал в мозъка ти е правилно, и важно и кое не е!
Ако си в синхрон със средата около теб,
ако се вписваш в правилата и критериите на този свят – вероятността да си
осъзнат и духовен е нищожна. Пътят на
духовността е самотен, защото осъзнатия дух анализира всичко, пита „защо е
така?”, търси кое е правилното ,… Осъзнатият човек вижда деформираните и болни
пенсионери и разбира, че нещо в общото поведение не е наред,… вижда и разбира,
че е заобиколен от странни илюзии, хляб и зрелища, и утвърдени от векове политически правила, но
осъзнава, че не може и не трябва той да ги променя, а да ги заобикаля. Той разбира, че човека срещу него, ако е
сглобен от Матрицата няма да иска да
търси истина или свобода.
Духовност, религия, йога, рейки, ци гун, дзен,
… всичко това е опит на мислещото
същество да се отскубне от материалната паяжина, всичко това е неосъзнат опит за бягство от
тази реалност. Както донякъде са и музиката, изкуството, науката,… И само единици от тези житейски опозиционери
ще успеят да открият Истината, защото са намерили ум и сила да застанат
безпристрастни над всяко свое или чуждо убеждение.
Духовният път е път за широки души и
интелигентни глави. Там не се приема нищо за даденост, … не се подвежда от
нищо, защото така правели всички, … не търси Бог, защото душата иска да избяга или просто да се спаси. Е, като се спаси – какво ще прави цяла
вечност?
Мисли, проверявай, издигай се, освети,
попитай, променяй, … духовността е за независими
души, но и за такива, които имат какво уникално да предложат! Духовността трябва да открие поенциала в теб
на мислещ Творец, защото цяла вечност ще откриваш и правиш неща, които
света около теб още не е сънувал!
Упражнение 14: Седнал, отпуснат, спокойно дишане, затворени очи. Когато успеете да съберете цялоот си внимание в една вътрешна точка и настъпи вътрешна тишина огледайте /със затворени очи/ всичко пред вас, после завътрете "погледа" и отзад. Когато огледате на 360градуса около, над, под,... вас увеличете разстоянието на огледа си. Огледайте всичко наоколо на 30метра, после на 100метра и когато напълно визуализирате всичко наоколо обърнете се и вижте себе си, и бавно влезте обратно.
/тази и подобни визуализации имат голямо значение за изграждане и разпъване на менталния, съзнателен екран, който ще ни трябва/
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
83. Няма значение как наричаш живота: карма, закон, природа, стихия, урок,...
Няма значение как определяш себе си: практик, идеалист, работохолик, бохем,....
Нама значение как разбираш Бог: Една Сила, Аллах, Исус, Буда, Творяща Енергия,...
Имат значение само три неща: дали с ум си благодарен за всичко,
дали от душа се радваш на всичко,
дали от сърце обичаш всяко същество?
Ако имаш тези три: искрена Благодарност, чиста Радост, безкористна Любов - всичко нужно само ще дойде в живота ти като Истина.
Концентрирай ума в събирателната точка .между гърдите/. Визуализрайте енергийния поток който непрестанно се издига по гръбнака ви ... как достига върха на главата, разлиства се /хилядолистен лотос/ във всички посоки и се завръща отдолу събирайки се в 1а чакра. Когато успеете да стабилизират 3измерния образ на вашия торос, бавно ускорете въртенето. Колкото по-бързо се върти, толкова повече енергия консумира системата ви. Към въртящият се торос добавете и звук, който става все по-нисък и по-нисък. Освен бързовъртящия се торос и почти изчезващия нисък звук вашата визуализация постепенно и несъзнателно ще започне да свети!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
84. За да достигнеш Истината за каквото и да било, трябва да преодолееш няколко пласта, под която тя е заровена за да бъде открита от съзнанието. 1. Да натрупаш необходимо количество информация, 2. Съзнанието, комбинацията, която влагаш и как го разполагаш в /причинно-следствената/ веригата, в съдбата, във времето, 3. … * и т.н..
Но темата е за един пласт, който може би
целенасочено е бил изсипван върху истината за да не е лесно достъпна за
простолюдието. И това е пласта на
неточната дума, на неправилното име! Древните мъдреци още в коридорите на египетските храмове са знаели, че
точната дума носи сила, че правилното име създава връзка,… и са изградили три
нива за предаване на информация – легенда, йероглифика, мистерия. За малкият човек няма свещенна писменост,
няма точно обяснение и име, а приказни предания, в които благосклонно се
загатват бегли щрихи от Истинската Мистерия.**
А с годините и формиране на западните езици отдалечаване от точния израз
или име е толкова по-силно, колкото по-млад е езика. Забележете колко изкривено и отдалечено звучат /например/
оригиналните библейски имена на английски. А и по-старите цивилизации методично
са заменяли имена и изрази със свои: Хермес
вече е „търговеца” Меркурий, Бога на Слънцето
Ра става Зевс – крал на боговете. Отдалечаването от точността на изказа както и от самия оригинал през хилядолетията е съчетано и с укриване на важни артефакти и
писмени ценности, които апокрифно и частично достигат до нас. Няма
как да бръкнем в библиотеките на богатите
/Ватиканска, Венецианска,…/, нито е нужно да тълкуваме: защо една
задкулисна прослойка търси, събира и
крие артефакти и тайни. Но има нещо –
лесно и безплатно, което можем сами да направим за себе си, докато напредваме към
Истината.
Да се научим да бъдем точни! Моята жена искренно се учудва, че не правя
разлика между блуза, жилетка и пуловер. А аз пък спирам да слушам някой православен
свещеник или протестански гуру, когато той не прави разлика между дух и душа,
който не може да „нарисува” Общата схема на това творение или говори за Бог като за белобрад старец, който
е създал Вселената! А когато започнат да „преплитат” съвременна астрономия с
ченълинг, както и паралелени светове с
измерения … свеждам глава от недоумение!***
Ако наистина искате да се развивате
духовно, ако искате да се доближавате до Истината и заедно с това да издигате
осъзната душа до други реалности, имате един важен урок: урока на
точността! Когато говорите за душа,
трябва да сте напълно наясно за какво говорите, ако искате ефект, връзка,
път. Ако не виждате всички елементи по Общия
Кръговрат, значи не знаете и своето място там, значи не знаете и какво се иска
от вас. Ако не призовеш с точното име, ако
не поискаш с точните думи, ако не повикаш с точния израз, ако не разбираш в
детайли същността си и стъпалата на пътеката пред теб – ще стигнеш и не точно,
където трябва! Тук, в България хората
са облагодетелствани, защото в техния стар език, освен точност на думите има и
мистична близост на изразите: изкара ми ангелите, душата ми се сви, … /в някоя предходна страница съм написал доста от тези адекватни, „технически” правилни изрази в българския език/.
По пътят на духовността има една важна
подробност: трябва да си напълно точен в онова, за което мислиш, към което се
стремиш и начина, по който да го достигнеш. Всяка неточност, неяснота,
неправилна дума са като нестандартни тухли, с които трябва да построиш твоята къща. Така тя нито ще е красива, нито здрава,
нито трайна!
* "Малка приказка за съзнание и смисъл" - там е написано всички точки за пълно осъзнаване.
** Древногръцка митология, „Малкия принц”, „Джак и бобеното зърно”, „Звезден
прах”,….
*** Не може леко, фриволно да се борави с думите,
с имената, с понятията,..., защото така те губят смисъл и сила в нас. Когато някой ми каже: „душата на тоя човек остана в тази негова
къща”, „Има една Сила и това ми стига да знам”,
„Трябва да развивам духа си”, разбирам, че той е достатъчно далеч от пътеката на Истината.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
85. Това, че много хора правят едно и също - не го прави правилно или важно. Ходят на работа, плащат сметки, стачкуват, вживяват се в социалната игра, женят се, развеждат се, участват или понасят интриги, пазаруват, четат любовни романи, гледат футбол, готвят, карат се помежду си, … и всичко това е основата на техния емоционален и съзнателен живот. И така - голяма част от хората харесват да живеят заради усещания, предмети, придобивки, лични битки и постижения, оцеляване, обогатяване, …. и т.н..
Има една малобройна група от човечеството,
която осъзнава,* че живота, който й е
даден е много по-важен и по-значим от простата суета и сетивност. Тази малка група има качеството да разширява
съзнанието си: да пита, да търси, да намира повече от биологичните и сетивни проспекти, които му
предлага този материален свят. Това е
групата на духовните търсачи. В нея има
хора, които търсят успокоение на душата си от смъртта. Има и такива,
които са просто любопитни**, други обичат всичко, което е модерно и окултно, а някои не харесват света и съдбата си и търсят отдушник и ... прочие. От цялата група - единици са истинските
одухотворени същности, заради които е съдадена тази Игра, заради които идват
Аватарите /”идвам за своите”/, заради които са тези извънземни експерименти /декори/ като Земята. Това са душите на одухотворените и спасени
души. Материалните очите на тези одухотворени духове светят. Те знаят, че всеки, когото срещнеш – това си ти в друго тяло, друга възраст, друга съдба, в друга
среда, с други гени.... За тях няма „аз”,
няма „мое”,… Тази духовна каста е независима от световните интриги /икономически,
политически, „вирусни”, …/. Всъщност духовният човек е търсач /както в наука, така и в
религия, така и в изкуство, …./ . Войнът на духа отстоява добродетелите
независимо какви световни ветрове го брулят.
Той, човекът на духа има сили и
знание, които му помагат за да развие само една машина – сложната, многоцветна
полева машина около Божествения фрагмент
/духа/.
Ако достигнеш това ниво – да станеш
част от бягащите към светлината Спасени души, то единственото, което ще те вълнува
е как се достига до Бога и „мога ли да предложа този път и на другите”?
Можем да развиваме много науки, което е
прекрасно творение на мозъка! Можем да създаваме много религии и учения, което
е удивителен дар на съзнанието! Можем да сътворим уникални шедьоври на
изкуството, музиката и литературата, което е чуден подарък на психо-менталната ни
система! Но ще станем част от войните на
духа, когато всичко това насочим към еволюция на заложения потенциал, към
разбиране и активиране на енергийната Машина, която сме!
Стани част от духовната каста! Събуди се за реалната причина да си тук! Но не насилвай
никой друг***!
* Само силнитее орли /духове/ кацат на здрави дървета /мозък/ за да направят
гнездо /съзнание/ и това да промени гората /света/. Останалите орли са средство за размножаване или декор, който не произвежда нищо ново /формиране на нов духовен център в
дадената енергийна система/.
**
Преди трийсетина година ме поканиха в един провинциален град да изнасям лекции
на гимназистите срещу навлизащите в България секти. Помня как им обяснявах, че има десетина „ниски”
причини /икономически, емоционални, психичини, житейски,…/ да бъдеш вербован, да станеш религиозно ангажиран и онези, които ги викат
в техните „пътеки” са избрали искусно много от тези причини. Ала само големият осъзнат, разумен човек може да разбере и направи правилен избор в живота.
*** Който не е готов за това ниво: или няма да разбере, или ще отреагира с „хаотична” енергия!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
86. Всичко, което е минало е илюзия и е равно на онова, което не се е случило. Бъдещето също е илюзия за нашето 3измерно съзнание. И само мозъка ни може бледо да осветява живота ни – малко назад, малко напред и това, което наричаме Сега. Винаги щом започнем да се връщаме в спомените, трябва да усилваме поуките и благодарността, а да намаляваме спонтанните емоции. Винаги, когато гледаме в бъдещето, трябва да присламчваме към рационалния поглед вяра и надежда,… и нищо друго. Когато смесим емоции, фобии, комплекси, страхове, недоизказани желания, … с нашите спомени, с нашите житейски планове, хабим излишно психична енергия и вибрациите падат.
Когато мислиш за миналото си – благодари за
всеки човек, с когото те е срещнала съдбата, благодари, че ти е дадена
привилегията да живееш, благодари за всички хубави моменти като подаръци и
всички трудни моменти като уроци.
Всичко, което се случва на теб, на мен, на всички хора е необходимост за душата. Всичко, което ни е дадено като живот, като поука, като декор в
миналото и в бъдещето е свещенна необходимост.
Не можеш да израстваш духовно, ако не си премахнал страх*, илюзии,
носталгия, лични драми, мъка по изгубени шансове или хора, съмнения,
неудоволетворение от изминалия живот, паника от неизвестното, …. Ако искаш да растеш, ако искаш да влезеш в
светлина, трябва да заместиш всичко това с благодарност, с разум, с вяра, с
високи вибрации.
Изчистването на собствения „двор” /ум,
сърце, тяло,…/ от всяка ниска вибрация, дава
възможност на заложената светлина
постепенно да се усили. Има йоги някъде
из Хималаите, които можели да преобразуват тялото си в светла сфера, да пътуват
така из Космоса и после отново да се материализират. Този „свелинен” процес ** не се учи от едно поколение, не се прави след 5 години медитация. Това е поетапен
процес на офиняване на даденото, на пречистване на тяло, ум и сърце, на
разширение на полевите тела,…. все неща, които западния човек ще започне да
проумява след 100-150 години. Но началото
на светлинното ни издигане започва с малките „светлинки”: позитивно мислене, чисто тяло, усмивка,
добронамереност, прошка, само добри думи, само високи вибрации към минало, към
бъдеще и целия дух насочен към Сега. Това са първите фотони на нашата лична,
лечебна, потенциална светлина за силата
и величината, на която все още си нямаме и представа.
Походът към светлината, който трябва да
извърви всеки човек на духа е поход на личната воля: да се научиш винаги да
отреагираш с позитивизъм, да не съдиш, да не критикуваш, да не изпитваш нито
една негативна вибрация, да не мрънкаш, да обичаш безкористно, да прощаваш, …и всичко това
всеки ден, всеки час, всеки миг,… и всичко това в унисон с все повече мислене и
осъзнаване на иначе реалността - такава, каквато е. И
няма значение в какви битки влизаме със света и как реагираме на Матрицата*** около нас. И няма значение колко е напрегнат**** или щедър живота. Трябва да излезем от „личното нараняване” на съдбата, от егото, от „аз искам”, от „аз трябва” и т.н. и наблюдавайки спокойно живота, който тече около нас да му се
радваме и да му даваме все повече от заложената дълбоко в нас светлина и това
прогресивно лъчение постепенно ще ни преобразува в други, по-съвършенни
същества.
И нека не забравяме, че света около нас
непрестанно и съвсем обяснимо за материя – ще ни натиска вибрационно
надолу, и нека не збравяме, че сме
духове, парчета от една висша, божествена реалност и в този живот, трябва да се избира – посоката на
материята затъмнява, посоката на
разумния дух осветлява.
Пътя на светлината, пътя на разума, пътя на духовността, пътя към Бога,… са едно и също нещо!
Пътя на светлината, пътя на разума, пътя на духовността, пътя към Бога,… са едно и също нещо!
Ако всеки твой продукт: поглед, дума, мисъл, отношение, идея, жест,... носи светлина, предизвиква позитивно чувство, повишава вибрациите около и вътре в теб - вече си на пътеката на духовността!
* преодоляване
на страха от смъртта, премахва постепенно всички по-малки страхове.
** при изследване на Торинската плащеница, учените са достигнали, до извода, че образа върху нея може да се отпечата след ядрен взрив. По-новите изследвания са доказали, че всъщност всички живи същества по време на смъртта отделят енергия, светлина. При някои е по-силна, при някои почти недоловима. Или - изявата на светлината в нас е изява на духа, на потенциалната ни сила!
*** За
разлика от повечето млади и вдъхновени борци срещу Системата, моето мнение е че
Матрицата, трябва рационално да се използва, заобикаля или игнорира, според
ситуацията и това е в интерес на развитието на духовната ни същност.
**** като всеки човек съм имал периоди от младостта, в които съм си казвал: „Благодаря
ти, Боже! Живея като в рая!” и само месец по-късно съм поемал, толкова много и
силни житейски удари, че излизам на терасата, гледам разгърден към небето и викам:
„Давай, стреляй още веднъж и да се свършва!”. С годините се научих да утихвам и да минавам
спокойно и смирено, и през трудното, и през лекото! /Скоро ще напиша една страница само със
„особени” случки от личния живот/
***** Няма нищо случайно в това, че във всички религии Слънцето присъства като централен субект! Няма нищо случайно, че след светлинен ритуал богомилите отворили вратите на крепостта /Монсегюр/ след няколко месечна обсада и се предали с думите: "Правете с нас, каквото искате - ние вече не сме от този свят!". Слънцето е извор и символ на светлина, и това е важна част от нашата карма, от нашата съдба, от нашата "полева физиология". / Но за това - в друга страница/. За сега, трябва да знаем, че можем да се свържем мистично със светлината около нас, само ако имаме светлина вътре в нас и живеем чрез нея! Ако сме разпалили личното си Слънце ще ни привлече всяка друга светлина! Каквото изградим вътре, това ще открием и вън!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
87. Войната между Синовете на Мрака и Синовете на Светлината € се води от хилядолетия и много хора си мислят, че тя не ги засяга, че те не участват в това. Но всъщност всеки от нас участва в тази своеобразна вибрационна битка за нашите души. Това, че не разбираме напълно ценността на душата и двата пътя, които тя може с лекота да избере – не означава, че сме извън тази война.
Историята на човечеството е непрестанна
поредица от войни, жестокост и технически напредък. Колкото повече изучавам
подробностите от историята на различните народи, толкова повече се ужасявам до
къде може да стигне човек, който има власт, пари и амбиции. Но всъщност онова, което наричаме пътя на мрака не избира само богати или само бедни,
само на изток или само на запад. Пътя на
Бездушието $ е пълен с хора от всички групи, раси, слоеве. Може да си беден, неизвестен, уморен
провинциалист и да си подвластен на вулгарния
материализъм, на пъстрата суета, на всички форми на егото. Разбира се за ония, които се впускат в
битката за предмети, пари и власт, вероятността да потънат в мрака на егоизма и
алчността е много по-голяма. От материалният
вирус на мрака може да заболее всеки. И
колкото повече потъва душата, толкова по-отявлено тя се деформира, обездвижва,
затежава. Потъването на душата при битката между Тъмнината и Светлината може
да се види в маниите на амбициозния политик, в усещането за отделност у простоватия
работник, в „обърнатия торос” на алчния бизнесмен, в „свитите енергийни тела” на
зомбирания наемник /полицай/, в дребнавостта и тесногръдието на самовлюбения еснаф,…
На никой от тях не можеш нито да помогнеш, нито да угодиш!
Всеки от нас има своя виртуална реалност,
която променя, дирижира* и допуска да бъде коригирана от вън. Всеки от нас
гради своята душа ежесекундно! И в тази
своя съзнателна дейност той участва в нестихваща война между вибрации, между
светове, между невидими общности. Дали всеки
разбира това? Едва ли! Но човека на духа
знае, че всеки съзнтелен продукт, всеки жест, всяка мисъл, … всичко, което е го прави участник в тази Война-проверка*. И
няма неутрална зона!
€ Войната между мрака и светлината, между т.нар. добро и зло е резултат на поляризирания ни мозък. Тази невероятна материална структура, чрез която по-висши енергийни същности могат да "слизат" спектрално е създадена с 2 полукълба и щом се формира реалност /"добро"/ в дясната половина, лявата спуска в подсъзнанието енергия-антипод, виртуална противоположност. И от принципа "както вътре, така и вън", "както горе, така и долу" - битката светлина-мрак се ражда и храни от мозъка, и само илюзорно е нещо отвъд него! Преодоляване на поляризацията е висша форма на съзнателност: повечето мистици наричат това - свързване на сърце, мозък и тяло. А всъщност, ние активираме всички мозъчни дялове, свързваме полукълбата, създаваме хармонични връзки, сливаме съзнание и подсъзнание, отваряме канал към Акаша и т.н.. На това ниво го няма т.нар. зло!
$ Падането на душата чрез егоизъм, жестокост, алчност, материализъм, страх, липса на любов,... я води до онази форма на съществуване, след която вече нямаме човек, а "мислеща биологична същност".
* Да дирижираш своята виртуална реалност е залог
да управляваш успешно и живота си. Всяко
дете в един нормален свят, трябва да изучава менталните трансформации на Хермес Трисмегист
или начина да променяме всеки свой съзнателен
продукт без граници и условия. И само въпрос на желание и упражнения е да
обърнете негативната емоция в позитивна, да смените цветовете, формите и сюжета
на мисловния си екран, да трансформирате настроение и нагласа към постоянен
позитивизъм и т.н..
**
Животът на духа се опосредства от тела, които постоянно се усъвършенстват /с еволюция,
с генетика/. И ние попадаме по планети /ферми за биороботи/ и във все по-сложни тела с цел вибрационната
игра-проверка да става все по-сложна и всеобхватна за заложения потенциал
/дух-душа/.
***
Имаме различни агрегати и сложна енергийна система, на които се въздейства по
различен начин. Нашият съзнателен живот променя физиологията, биохимията,
както и движението на енергията в нас. Това комплесно променя изявата на
различни части от нашата ДНК.. Или казано
по-друг начин: всеки активира определена част от своите гени, според качеството
на съзнателния си живот. Или: за движение нагоре се активират гени различни от гените при "спускане" в мрака на материята.
88. За каквото говориш – имаш го вътре! С каквото се бориш, с което воюваш – ставате еднакви! Което повтаряш - става част от теб!
Не воювай с никого и с нищо! Духовният човек, чистата душа няма врагове,
няма битки, не участва в интриги. В нея не съществуват думи и размисли за т.нар.
лоши неща, защото чистата душа като имунна реакция изхвърля на мига всяка
негативна дума, мисъл, подбуда,...
Чистият човек говори за чисти неща. Добрия разкава за добрини! Позитивният човек говори за позитивни неща! Красивия човек намира красивото! Само доброто сърце може да срещне истинската любов!
"Не се държи ново вино в стари мехове" – пише в Библията. „И може ли смокиня да
роди ябълки?” пита Христос /по памет/
Ако някой ти тълкува що е злоба, ако ти
разнищва кварталната интрига, ако се е оплел в политически, идейни, философски
дебати – той не е на ... и те отклонява от чистия път на духовността!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
89. В този блог тепърва ще разработвам „технически” подробности от окултното, от мистичното. И ще се опирам на 4 стълба: лична опитност, потвърдено от дебелите книги, интуиция, акаша. Но въпреки това, винаги и по всеки въпрос няма да спра да се питам: Защо?
Има два вида хора: на едните потока на осъзнаване идва отвън /те
приемат онова, което четат, чуват, виждат,… за истина и така градят съзнание/. Другите анализират всяка външна и вътрешна информация, и чак тогава решават кое
да приемат за истина и кое не! И от
двата типа стават духовни личности, но едните са слаби и повърхностни,
емоционални и „лесни”, а другите са
трудни, корави, но трайни и дълбоки.
Ако не си се научил да питаш „Защо?”, то ти
просто поемаш външния поток безпрепятствено, повърхностно, на пълно доверие.
Който не пита "защо?" е лесен за манипулация!
Искаш ли да стигнеш далеч по духовната, по еволюционната пътека, трябва
да съчетаеш анализ и вяра!
Когато бях дете моята баба ме питаше: „На какъв език са говорили Адам и Ева? … За
кого са се оженили Кайн и Авел?...Защо Бог праща евреите да убият филистимците?”
и
така по цели вечери. Бях на 12-13г. и не
помня дали съм успял с отговорите или не!
И тя, баба ми, макар да беше 3о-4о поколение адвентист, въобще не толерираше моят
порив към религия, напротив!
Една поука получих тогава и тя и до днес ми
помага да плувам в правилната посока, в морето на истината – да питам как?,
защо?, кой?,….
Мога да дам стотици примери за това – как хората
приемат просто така, поднесената им информация /медийна, политическа,
икономическа, светоглед, …./. И колкото
мозъка е по-слаб, съзнанието и културата недостатъчни, толкова по-лесно, безпрепятствено и наивно се приема всичко. Щом всички гурута им разказват,
че трябва да обикнат себе си – те приемат това на прима виста, без да го
свързват с егоизма – цирея на съвременната цивилизация. Щом им кажат, че трябва повече да чувстват,
по-малко да мислят – те го приемат за нормална истина, а това са манипулации ала Бернайс. Ама животът бил един и кратък, ама Бог е същество създало Вселената, ама сърцето било център на емоционалния живот, ама духа бил в сърцето, ама трябва само да спасиш душата си и с това приключва всичко, и прочие. Докато
човек не впрегне поне две мозъчни клетки и не започне да пита: "Защо?" духовното му пътешествие ще бъде забавна и
красива разходка без собствен финал!
Импулса да проверяваш, да дълбаеш, да анализираш, да нареждаш пъзела на истината е привилегия на мислещата личност, на онази, която трябва и ще достигне еволюционното нивото на творящите духове!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
90. Докато един стачкува и се вълнува, друг изсмуква благата на обществото. Докато един разперил ръце и крака се спуска с колело и викове по улицата на живота, друг се е вторачил в лупата на тясната си психика* и търси неравности и камъчета по житейската пътека. Всички сме недорасли късове от друга, духовна реалност и както парчето скала носещо се в Космоса един ден може да стане звезда или планета, така и всяка душа след време ще прерасне във важен за Духовния свят елемент. Всяка душа ще прерасне в градивна структура, която вече няма между животите в тяло, да се носи безсъзнателно в лабиринта на квантовата, духовна реалност, а ще бъде Пирамида, която концентрира и променя енергията на своя свят - Родоначалник .... ще стане достойна, градивна и творяща част на света, от който произлиза. И само емоционална зрялост, култура на сърцето, менталното реализиране** в този, материален свят ще направят душата - реализирана структура. Който осъзнае, че докато масата от хора се занимават с това "как да задоволят повече тялото?", а той насочи енергия към психо-ментално изграждане на постоянна, полева съзнателна структура наречена душа, ще заобиколи необяснимата вече, прогресираща профанизация, ще заобиколи вярата на празната глава, които водят към лесно манипулируем мозък, ще заобиколи несъзнателния фанатизъм роден от страх, от липса на любов, от слабо бащинско присъствие, от принадена агресия,...
Човекът на духовността знае добре, че основния и ежедневен труд, трябва да е изграждане на духовна, ментална, съзнателна структура. И разбира се не зарязва всичко за да тръгне гол към планината, а си нарежда приоритетите и .... развитие на мозъка, облагородяване на съзнанието, пречистване на душата, разширение на полетата са неща, много по-важни от нова кола, нов телевизор, ново удобство! Осъзнаеш ли, че си парче от Висша реалност***, което трябва да порасне**** в равностойна и творяща структура на Нивото, от което произхождаме, значи си тръгнал по духовната пътека, ... значи ще разбереш какво "казват" и "искат" от нас Египетските Мистерии, за които ще пиша по-нататък.
* Психическата незрялост е символ на ниско еволюционно отражение на този свят. Ако не можеш адекватно да усвоят чувствата ти, усещанията ти, сетивата ти, емоциите ти,.... тази реалност как разума ще направи това?
** Светът на мислите ни е реална конструкция, която е постоянна, устойчива и важна енергийна корекция - толкова, колкото силен е разума ни. Мислите ни, идеите ни, въображението ни,... стават материален коректив, когато съзнанието ни е на високо еволюционно ниво. до тогава наричаме такива хора магове, екстрасенси, чудотворци,...
*** "По-Вели е този във вас, от онзи в света"
**** "Небесното царство прилича на семе, което пониква, става дърво и птиците се подслоняват на него" /по памет/ , "а дърво, което не дава плод отсича се и се хвърля в огъня". Само нашата самонадеяна и арогантна самоотценка ни уверява, че каквото и да направим в този живот, нали сме повече от дърветата и животните - Някой ще се погрижи за нас, независимо как сме живели!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
91. Има две класи от хора, има два пътя. Когато сърцето ти се обвърже с материята – вибрациите на енергийната система падат и проявите на духа, на хуманността, на светлината затихват т.е. ставаш един от онова мнозинство, от оная класа, от оня път, които не виждат и не разбират Небето и смисъла. Те искат власт, съкровища, удоволствия,... и създават нелицеприятната човешка историята, и формират онова, което наричаме зло /защото т.нар. злото само по себе си извън нас не съществува/. И отново прераждане, и все емоции, драми, болка, агресия, променена карма в поредния нов живот.
Другата група е в пътя на осъзнаване. Тя е малобройна! Тя е сърцевината на този земен експеримент. И вече сме говорили какви са съкровищата за небето, за контрола в света на мислите, за стъпалата към спасение, за живота по дух** и прочие. Има обаче нещо, което недвусмислено подсказва, че всичко това се изпълнява правилно и че сте по пътя на духовността – това е вибрационния ви живот. Не познанието, не начетеността, нито думите, с които описвате своето развитие, броя книги или годините медитация могат да представят нивото на вашата духовна еволюция. Но ако винаги сте естествено позитивни и добронамерени, ако никога не допускате негативни емоции, думи и мисли, ако пазите своята енергийна система далеч от външни индукции и светлината в нея се увеличава, ако обичате, прощавате, помагате без приказки, уговорки, лична полза,..... - вече сте от класата на онова малцинство, което печели невидимата война. Войната за нашите души е вибрационна и користни същности и същества я печелят, когато хората изпитват страх, ненавист, егоизъм, негативизъм*,… а я губят, щом вибрациите се повишават към щастие, добруване, любов.
Всеки от нас, всеки миг е вътре в тази
война! Всеки от нас дирижира с ума си сам своя вибрационен статут! Само единици успяват да запазят чиста душата
си, да изградят в себе си нова духовна единица, да удържат вибрациите си
високи, независимо къде са и какво им се случва. Това са хората на духа, които са целта на еволюцията. Това са ония, които надживяват
дуализма*** на този свят и стават годни да видят и да влязат в по-горните
светове.
* Грешките водят до дефекти, дефектите до негативизъм. А човек пълен с грешки, дефекти, токсини, негативизъм /и вируси/ е предразположен към агресия.
** Да живееш по дух е комбинация
от „надбиологичен”, алтруистичен, мистичен живот, което носи сила, определя
живота, натрупва се енергия, прави те независим от външно влияние и хипноза,
носи светлина,... Човекът, който живее по
дух е онзи, който може да се променя, на когото очите му светят, който се радва
на живота, защото го разбира. Той просто пътува към Бога, към смисъла. Той не се профилира като будист, йога или
мормон. Той е над тези ограничения, макар и да ги използва, както прави с
Матрицата / възползва се от свободата и технологията на съвременната техно-цивилизация/.
Ако си: веган, християнин, бизнесмен, розенкройцер,
атеист, …. значи зависиш от нещо, нещо те определя и обвързва. Животът по дух е
свобода, истина, пътуване, творене!
*** Ако се използват само определени части от мозъка /от рептилния до челния дял/ Енергийните ни тела не се развиват хармонично /от гръбнака към
темето се подреждат телата от физическо към духовно/. А всяко Енергийно тяло, активират определени
дялове на ДНК. И когато полетата са
изградени и осъзнати, защото мозъка е изцяло „употребен”, то цялото ДНК излиза
на активация и тогава няма дуализъм, няма добро-зло, няма красиво и грозно, войни и победи,… има само реализация на
потенциала и бърза трансформация като нагаждане към следващото ниво. Така дуалистичният интериор на Вселената си е
свършил работата като проверка и възпитание на духа.
Упражнение 50: Около нас има светлосин балон / с диаметър 3-4метра/ с рядка финна мрежа. Ние сме в центъра на този - темпорален балон, а той бавно се върти напред, отмервайки времето според възприетата отвън енергия. Колкото повече енергия сме научили съзнанието ни да възприема, толкова по-бързо се върти нашаия времеви балон. Вижте този балон, усетете неговата пряка връзка със съзнанието и в същото време с външната информация. Вижте и неговото плавно въртене по посока на движението ни. С "дълбока" усмивка и цифров код заповядайте на този балон да спре да се върти напред и бавно да започне да се движи назад. Когато видите това движение ще усетите автоматично как всяка клетка ще поиска светлинен отговор за Новото движение. Докато въртите назад Темпоралният си балон, уведомете всяка своя клетка, че докато е така движението, докато важи вашия цифров код - клетките трябва да стават по-чисти, по-здрави и толкова млади, колкото сте били на 20 /например/. Ако всеки ден леко припомняте на темпоралното си поле, че се върти назад - след година ще имате реален физиологичен ефект!
Не оставяй думите да останат думи, а им дай живот в себе си! Всеки духовен постулат, който срещнеш по пътеката и разбереш, и преживееш, и постепенно превърнеш в начин на живот се превръща в стъпало нагоре! Духовното израстване не е ритуал, повтаряне на думи, медитиране в празнота! Духовното израстване е вътрешен труд на осъзнаване, на промяна, на нов живот. И когато всички "думички", които Аватарите в дебелите книги са ни завещали, думички като прошка, любов, смирение, вяра, просветление, ... превъртим в съзнанието си и ги подредим там като част от нашата душевна структура, едва тогава ще започнем да растем духовно, да се променяме енергийно, да кандидатстваме за други, нематериални светове.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
93. Материалният човек цял живот се опитва да натрупа активи, които да завещае на деца и внуци. И няма нищо лошо в това - да заработиш пари или имоти, които да оставиш на следващото поколение. Всеки нормален го прави*! Ненормалното е когато това е единственото, което приемаме за нужно да оставим на децата. И докато въртим педали за да успеем с цифрите, с успехите - може би пропускаме да изпълним важни точки от бащиното завещание. Много по-важни от парите и апартаментите са разказите ни за уроците на живота, които сме научили. Те ще изхарчат нашите завещани пари и ще си изкарат още толкова! Но ако сме ги научили на онова, на което нас ни е научил опита и живота - този капитал те ще отнесат до края и ще го прехвърлят на своите деца.
Колко "урока" сме споделили с децата си, колко важни опитности сме им разказали?
Дори, понякога да е досадно, но винаги между "общите приказки" и весели брътвежи на маса, можем да им обясним: как малките решения могат да променят съдбата, ... как се съчетава "забавен" живот с амбициозен характер, ... как човек се подхлъзва и става гайка в системата, ... как младите не се грижат за здравето, докато не станат на 50 и вече е късно, ... как трябва да стоят далеч от "държавата" и да градят независимост, ... защо усмивката и хумора отварят врати и сърца, .... защо не трябва да приемаш нищо лично и с крайни емоции, ... от къде идва храната и за какво служат билките ... и т.н..
Стотици са малките истини, които младите, ако знаеха, не биха допуснали нашите грешки и живота им би бил по-красив и спокоен! И дори да се прави детето, че не те чува, че не се вълнува от думите ти - то ги запомня завинаги!
Можем, докато печелим пари, коли, имоти, "играчки",... много, от които знаем, че така или иначе ще оставим на децата - да се сещаме, че има по-важни и стойностни за тях неща: поуките от нашите грешки, както и малките истини, които никой няма да им каже даром!
Трябва да достигнем висотата на онова развитие, които да ни подканва да предаваме на другите житейски и духовен капитал /не само предмети/!
* Някои обаче дават всичко това преди детето да се научи да работи, да може само, да оценява 2та лева и така правят "зарар" и на него, и на себе си! Но това е друга тема: за его, за криворазбрана помощ, за традиции, ...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
94. Нашето ежедневие е изградено от машинални повторения. Това успокоява мозъка! Не се питаш всеки път, дали това, което ям е полезно, … дали това е „моя” живот, … дали това е начина, по който искам да живея, … дали тя/той е любовта на живота ми, ... дали е правилно това, което са правили моите родители, че аз го повтарям, … дали тези дрехи са онова, което искам да нося върху тялото, … хиляди ‘дали”! Приемаме всички постулати на обществото, на поведението, на предлаганата отвън информация като даденост, като основи, върху които ще градим поведение, мислене, идеи,… И пак – на мозъка тъй му е по-спокойно и по-лесно! Но освен, че може би така ще преживеем живот, който не е точно този, който искаме, бихме допуснали с тези навици да „ослепеем” за истинската реалност. Зад всеки наш навик може да се скрие илюзия и тя да сложи допълнително було пред очите на търсещия разум.
Ако решиш да живееш в развитие, да търсиш
духовната реалност, да реализираш мозък и потенциала заложен в теб – ревизията на
всички навици, които волю-неволю си натрупал с годините е задължителна. Както ума, психиката, така и тялото ни свиква
с онова, което му предлагаме и се заформят т.нар. навици, за които говоря. Пример: Изумявам
се как може всеки ден да се яде месо. Как тялото понася тази токсикация? Е, свиква се - навик дори на биохимично
ниво. Но ако дадем на тялото няколко
дена само вода и гроздов сок – след това като му предложите месо, то реагира
като на отрова, защото е отвикнало от „нормалното” хранене. Така е и с психиката, така е и с
мисленето, така е с цялата ни осъзната същност – свикнала е с определена
вибрация, с някакво ниво на шум, токсин и болка, и това приемаме за нормално!
Ако с нещо трябва да свикваш – то значи
не е добро за теб! Но ако така или иначе сме
изградили навици за да се нагодим към външния свят, трябва да съзнаваме, че зад
тях може да се крие изкривяване на картинката. И това, че всички приемат нещо за нормално,
че баща ти и дядо ти така са правили, въобще не е гаранция за правилно! И като започнем от храната и възпитанието на
децата и стигнем до банки, харчене и пенсионирането, ако не
вложим осъзната, безпристрастна ревизия - ще сме
един от стадото, който на финала на живота ще съжалява „защо не направих това?,
„защо не живях еди-как си?”.
А
решил ли си да спасяваш и душа, тогава ревизията на навиците е задължителна!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
95. 85% от хората са шудри, са обречени да се трудят цял живот за да оцеляват, … 85% от хората са лесно податливи на хипноза и с едно докосване на рамото те биват приспивани или карани да берат несъществуващи ябълки по земята*. И най-удивителното във всичко това е че робството, манипулацията, хипнозата се случва изключително лесно. Тази податливост, тази слабост на съзнанието лесно и често се използва от малката група на управниците. Така се създават войни, пандемии, страхове, история, политика, религия,.... И ето така се оформя Долната земя! Тя е част от невидимо разслоение на човешкото общество. А от другата страна на реката на познанието са: озарените, осъзнатите, аналитичните, безпристрастните, независимите,…а и неприлично богатите по презупция, които формират Горната земя. Духовните пътници са от двете земи, но за едните пътя е лесен и кратък, а за другите по-дълъг и по-труден. Спасението на човешката душа не е привилегия на някой етнос, класа или подбрано общество – Христос проповядваше на сиромасите, но ходеше и при бирника Матей, приканваше и богаташкото момче с „продай всичко и ме последвай за да имаш живот вечен” /по памет/. И като тръгнеш към своето духовно, ментално пътешествие по еволюционната стълба, може това да започне от Долната земя, но задължително трябва да се качиш и до Горната земя.
Освен търсене на истина, просветление,
анализ, … освен четене на сериозни книги, самоконтрол и чистота на мисли,
хората от Горната земя имат много други отличителни черти. Светлината, спокойствието и безкористната
любов са само част от това малко, невидимо общество, което обаче се
саморазпознава, когато се срещнат повече от двама-трима. На това ниво, макар да
знаеш повече от другите за Смисъла, за Бог, за Посоката, в която се движи света,
ти все пак пазиш реалното смирение, като това на пещерен човек пред уравнението
на Шрьодингер. Но никой пастор, духовен
наставник или гуру няма да ни каже къде можем да се провалим и кое може да ни
отклони независимо колко нависоко сме достигнали по Пътя /Дао/. И провала обикновено започва от Егото! Егоцентризма има епидемиологични размери в
Долната земя и често достига до психоза. Започва се с: „аз съм такъв човек”, „моят
характер е …”, „търся себе си”, "обичам себе си...", "аз съм най-...", "моето дете е уникално", „аз…, аз…,
аз,…” и постепенно спира да чува онова, което не го касае лично, завърта енергията навътре, защото привлича
страхове, алчност или агресия. Егото се
е превърнало в единствената врата, през която можеш да „влезеш” при един човек –
ако не го питаш нещо лично и съкровенно няма да те „отрази” въобще. Лично съм засичал на приятелски вечеринки как събеседника ми говори и се върти само около своите си проблеми и мисли, и то час-два, и
всеки опит да се включа с личен момент остават във въздуха. Егото ни прави слепи и глухи за останалия свят,
смалява го и той вече е само
онова, което наричаме Мое /лична идентификация, дете, близък роднина, предмет и до тук/.
Колкото повече се концентрираме и
зацикляме в себе си, в своите нужди, мисли, желания, интереси,…., толкова по-лесна плячка ставаме за страх, невежество,
алчност,… Само такива хора имат шанс да
влязат в политиката или в големия бизнес.
Но нито един егоцентрик не може да влезе в Небесното Царство. Може да се докопа до Горната земя, но
загубата на усещане за единение с живота и с другите души, липсата на
състрадание и съчувствие /, които са обратно пропорционални на егото/ бързо ще го върнат към врящата от емоции и интриги Долна земя,
независимо от претенции, начетеност и надъханост.
Не може душата ти да
излети, ако не изхвърлиш най-тежкия товар: егото /егоизма, егоцентризма/ !
*
Виждал съм го, участвал съм,….
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------96. Като дете се чудех, защо хората не си задават въпроси и защо живеят без ясна посока. Често питах по-възрастните „Защо не вярваш...?, Защо си приел нещата така?” и обикновено отговорите бяха „не знам”, или „просто така”. Като прескачах страха от комунистичекият режим, не виждах оправдание за тази явна празнота в живота на иначе осъзнати личности. И сега, мисля нещата не са по различни! Та, въпроса е – как един човек е узрял за да пита, да търси, да намира, да жадува за истина, а друг може спокойно да живее и без тези „подробности”?
Като ученик завърших за професионален
шофьор и категория автомонтьор. И там учехме, че когато имаме достатъчно наситена смес в цилиндъра, тя,
взривена от искрата на свеща започва да върши работа. И ако няма искра, и ако няма плътност на
горивото – двигателя е само купчина желязо и колата не помръдва.
Душата се пълни с информация през целия
еволюционен период от реинкарнации. И в
животните има душа, но информацията в тях е толкова бедна, че заложените
програми са водещия фактор. Но идва момент от еволюцията на душата
/съзнанието/, след който тя е натрупала достатъчно опит /информация/ и
започва да функционира самостойно, да се
променя сама, да се развива сама - имаме
достатъчна плътност на горивото и двигателя започва да работи. Ако въпреки всичките ви усилия, човека срещу
вас не може да зададе важните въпроси, не може да види съдбоносните истини, не
може да оцени ценностите на смисленото движение на духа – то той просто още не
е достигнал „Плътността на душата”, след която тя става самостойна,
самодостатъчна, самодвижеща се творческа единица. Хората с тази по-ниска плътност са привлечени
от долните тела /физическо, етерно, астрално,…./ и живеят съзнателно чрез тях, респективно не могат да изградят
безсмъртно тяло. Те не могат да добият чувството, усещането за безсмъртие,
което всеки Божи Син има, независимо колко лекции са посетили и в колко ашрама са престояли.
За да завъртя житейското колело /самсара/, трябва да достигна онова ниво на насищане /живата душа прераства в животворен дух/, което се натрупва след определен брой опитности / и животи/. И чак тогава идват и пълните отговори за Смисъла, за Пътя, за Себе Си, за Начина,....
Имаш ли я тази „душевна компресия” – не
отделяй повече от две мозъчни клетки /образно/
за светските дела, а се концентрирай върху важните, вечните, изконните
Истини! И ако наистина си един от ония, чиито души са узрели за спасение,
трябва да уведомиш за това и ума си, и сърцето си, и всяка клетка в тленното ти
тяло, трябва да узнае и усети светлината на събудения и осъзнат дух!
Нямаш ли интерес към Небето, към духовното, към Смисъла на живота - имаш още животи да прехвърлиш, още опитност да натрупаш, още душа да сгъстиш! Една душа, ако обслужва само едно тяло и никаква друга работа не върши е бедна, животинска, разредена, неузряла.--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
97. Около теб има хора различни – усмихнати, навъсени, щастливи, мрънкащи, богати, бедни,… шарен свят. Но с манталното израстване, с анализа на енергийните, емоционалните и кармични следи ще установиш някой ден, че много от хората около теб, всъщност не израстват сами по себе си, не правят света по-добро място, не носят нищо положително с приствието си, не помагат на другите,… напротив! И ако анализа ти се задълбочи и проследиш какво е влиянието им върху околния свят, може би ще се изненадаш, а може би и ще се събудиш за друга реалност! Още в древните книги пише, че избраните за „нагоре” са малцина и тяхното спасение, израстване, изпитание е чрез този свят. Но не света на животните или горите, на поляните или реките, а в онова, което наричаме общество. Ако съзнанието ти израстне, ако духовната ти култура се задълбочи на по-високи нива /ментално, будическо, кармично,…/ ще откриеш в лицата, в очите, в движенията, в жестовете, в думите, в интонацията, в религията, в делата, …. на много хора около теб отсъствието на хуманност, на състрадание, на любов, на съпричастност, на човещина. И няма значение колко образовани са, колко хубави са дрехите им, колко сложно говорят, колко високо са в обществото и колко пари и коли имат /или нямат/ – има хора, които не са пораснали духовно, не са се извисили достатъчно високо над зверовете. Дали са лесно манипулируеми или просто слаби души, дали семплата алчност ги е обвързала с Матрица и Система, дали са загубени семена попаднали на корава почва,… това са въпроси за анализ, но не и от твоя живот. Те ще бъдат винаги около теб и пред теб, и пред твоето израстване. Тези биосъщности, които през някой следващ цикъл ще достигнат духовно ниво за спасение, сега са тук за да те проверят, за да те провокират, за да изпитат силата на твоята воля за развитие. И може да ти е мило, защото са част от фамилията, от колектива, от селото, от приятелския ти кръг. Да, мило ти е, но това не променя войната за твоята душа. Ти разбираш, че няма конспиративен, пъклен план срещу добрия човек, а простия егоизъм ражда алчността и разделението, и обществото ни е построено на този състезателен принцип! Ти разбираш колко лесно и удобно е да станеш човек на сетивата, удоволствията, на агресията, на безпъния атеизъм, … но си избрал друго!
Трябва сам да осъзнаеш, защото никой няма
да ти каже, че в този живот ще имаш много срещи с нечовешки същности, с
неузрели души, с живи, но празни същества! И никой няма да ти каже, че това е част от
Пътя на твоето израстване – път много тесен и деликатен, защото ако намразиш –
падаш в бездната, ако харесаш – сливаш се с тъмнината, ако "непоискано" помогнеш – ще те
разпънат на кръст!
Тръгнал ли си по пътеката на духовността,
бъди готов за среща със светлината като дете, което търси майка си, но и бъди готов за среща с Тъмнината като
спокоен будиски монах под ледения водопад. Винаги
бъди добър с всички, разбирай техния кармичен път, но по възможност стой на
безопасно разстояние! Пътят
на спасение е път на чисто сърце, но и път на войн, който трябва да устои на
всяка среща, на всяка буря, докато занесе до финала запалената свещ.
Много хора бъркат духовността с наивна
доброта и небрежност към околния свят. Те
са първите уморени жертви паднали в боя!
Колкото повече виждаш реалността такава,
каквато е, толкова по-силно утвърждавай светлината, спокойствието и посоката си!
Ако можеш помогни! Ако решиш - опитай! Но
бъди наясно, че за тази цел трябва да си много силен, защото за онзи, който
стои зад нечовешките същности, зад недораслите и слаби същества – твоята душа е
най-желаната, най-необходимата храна, както и най-славната победа!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
98. Мозъкът на мухата и нейната невронна система достатъчно сложни ли са за да достигнат самопознание, наука, музика, изкуство, …? Не, разбира се! Те просто не са достатъчно сложни за да се получи онова отражение, която наричаме съзнание. Но не само количеството мозък и връзки не позволяват да се достигне до Познанието - Гносиса. Ако ние нямахме реч, ако нямахме писменост, ако бяхме родени в дивия Афганистан като двуного барману - кой може да ни обвини, че не познаваме Смисъла на живота и нямаме поведение спрямо него? От милионите животински видове само хората, всъщност само някои от хората имат мозъчната привилегия да търсят истината и да коригират живота си според нея. Всичко останало е животински инстинкти, програми, алгоритми записани на полево и генетично ниво. Всичко останало е ядене, пиене … и тия трите!
Всяка разумна душа преминава цикли,
докато достигне онази гъстота и да влезе в онова тяло, което ще й позволи да преобразува количеството
в качество. Но във формулата на
спасението има много банални подробности: гени, среда, родители, образование,
психика, мозък,…. Но колкото и сложно, и многокомпонентно
да звучи, има една проста постановка:
онзи, който е решил, че не е само тяло и трябва да гради, и издига
истинската си същност – вече е на друго, неживотинско ниво. Но за това, явно много
от елементите на уравнението вече са се подредили и няма значение дали схващаш
сложния и дълъг път, който те е довел до тук – просто трябва да последваш
еволюцията и да продължиш нагоре.
Пред вратата на Горните светове не застават
мухи, риби и примати. Милиони години звезден прах е подреждан сложно за да ни се предостави това тяло. Милиони години еволюция са довели душата ни до
нивото на самоотражение, на научно и теологично познание! Всеки пътешественик към духовната, научната и
мистична пътека на познанието е пропътувал вече милиони километри за да
достигне до "ръба" на този материален свят. Мозъка, тялото, полетата,… всичко в нас се е градило през хиляди
поколения за да може най-накрая твоя осъзнат дух да „отвори очи” и да застане
срещу Създателя, срещу Обективната реалност. Твоят труд да опознаеш Бог, свят, закони, …
е миниатюрен в сравнение с труда, който е вложен в теб за да стигнеш до
тук.
Ако си осъзнат, одухотворен, просветлен
ще разбереш, колко много е вложено в теб, колко много ти е дадено, колко дълго
Някой те е градил и колко дълго те чака!
Твоето протягане нагоре, твоята искренна стъпка напред са вложени в завършената ти същност от самото начало и само, когато преминеш уроците на материята /Вселена/ ще разбереш, колко много си
получил и колко малко се е искало да дадеш!
Ти си Причината, заради която е цялото това чудо
наречено жива Вселена! Сега е времето и тук мястото да го осъзнаеш, и това да подреди живота ти!
99. Когато активна и осъзната душа преминава през този свят, тя „расте” в своята посока, такава, каквато си е избрала. Но дали всяка душа сама познава колко расте или колко се смалява – като няма мерило, нито външен инструмент, като няма кой да й каже къде точно се намира! И често душата жадува за духовност, за познание, за спасение, но мозъкът, психиката или тялото не са готови за това. Личното ми наблюдение е че много пъти е в сила варианта - човека иска духовно или окултно развитие, но астралната и ментална система не са изградени за такова пътуване. Или казано по-лесно: лабилна психика, повърхностно мислене, но пък влечение към мистичното, желание за участие в група съмишленици, укротяване на страхове като се намират истини срещу тях, бягство от провокативната реалност,….
Духовното развитие не е за всеки! Не може всеки, който просто поиска да се качи на самолет за да го пилотира! И понеже няма мерило за готовност - срещнах стотици хора, които с искрени сърца и будни умове търсеха врата нагоре, макар да не правят разлика между душа и дух, между любов и егоизъм, между вдъхновение и страст, между емоционално и разумно решение и при все че имат желание, много от тях са само масовката за някоя секта, група или ашрам.
И как човек да разбере дали за тази работа с
духовността, с разбирането на смисъла, с пътуване към спасението,... е готов, дали е узрял, дали се движи по
правилата на душата? Не мога да напиша
всичко – ще нахвърлям спорадични примери!
Тръгнеш ли да питаш „защо?” и да разбираш
смисъла, духа, Създателя, света, хората които те заобикалят – значи в душата ти
има вече натрупан импулс и ти си на
прага на една съзнателна, ментална еволюция, която наричаме Духовност! Тръгнеш ли по този път - вече не си същия, не си и като всички
останали! Започва нова версия на твоята личност! Няма как да
продължиш нататък, ако запазиш повърхностното мислене, общоприетите страхове,
емоционалните реакции при всеки житейски урок.
Колкото по-високо се изкачваш в Духовното си развитие, с толкова повече илюзии* ще се разделиш, както и с много „приятели” и с шума,
с който всички иначе са свикнали!
Духовният пътник не става косвена жертва** в интригите на Системата, нито позволява някой
или нещо да държи главата му наведена. Той винаги гледа „нагоре”, защото
вътрешното спокойствие и светлина не си пасват с калните подробности на
битовизма. Той не рови и не си снима храната, защото е надживял биологичните си интереси, оставил е животното в себе си някъде назад по пътя. Той винаги иска и се променя, защото
е вътрешно свободен! И духовният
човек знае, че ще му е все по-трудно да комуникира със старото си обкръжение,
все по-трудно ще създава връзка с предмети и идеи, които всички приемат за
важни! Ще разбере, че е по пътеката
на духовността, когато не може да излъже, не може да вземе нещо, което не е
негово, не иска да има власт над никого, нито да манипулира, когото и да е –
защото разбира Общата същност, защото
обича, защото познава и уважава Онова, което прави живота!
А по-нагоре по пътеката нещата стават
още по-различни! Как да обясниш на
старите си дружки, че е нормално да си спомняш стари прераждания, че ежедневно имаш мистични преживявания, че разбираш цялата история още от първата
дума, че разпознаваш човека от първия поглед, че вярата ти ражда духовна власт, с която можеш
да променяш все повече неща - и духовни,
и психични, и енергийни, и физически.
Започне ли разстоянието между теб и света да става достатъчно
голямо за да мълчиш, понеже си наясно, че няма да те разберат,
няма да го осъзнаят, нито да го приемат … вече пътищата са различни! И ти си влязал в своя път не само от желание, но
и защото имаш импулса и енергията, и
ума, и психиката, и характера, и силата,…
Спасението на душата е резулат
от твоята победа – победа с воля, с
мисъл, с любов, с характер, с постоянство, с желание за развитие и полезност,…
Спасението на душата е самостоятелна война, която проверява и развива всичко онова, което ти
е дадено и когато започнеш да печелиш първите битки, когато усетиш първите си съзнателни, вътрешни промени, повярвай, сам ще разбереш какво още те очаква и
докъде би стигнал.
* С напредване на т.нар. духовност, трябва да нараства и твоята способност за анализ. Успоредно с това ще разбереш колко малко неща, които виждаш и чуваш са истина! Ще се изумиш, колко много илюзии са необходими за да съществува човешкия свят, такъв, какъвто е от хилядолетия до днес. Понякога се заслушвам в телевизиите и се изумявам, че някога съм вярвал на това! Сегашният ми анализ на медиите предполага максимум 15% истина, 30% хипербола, а останалото е користна манипулация /т.е. откровенна неистина/.
** Косвена жертва! Без да пояснявам чистите и наивни идеи за справедливост и демокрация ... но като видя млади хора да протестират срещу властта, докато полицаите ги бият - откривам две косвени жертви: протестиращият и полицаят. Те са там по чужда принуда, а виновният го няма! И дори да се избият до крак, това не променя нищо в играта! И двете страни са зависими и използвани, и двете страни не познават механизма, по който е изградена т.нар. държава! И двете страни са само косвени жертви на една утвърдена илюзия! И не само в обществения живот - повечето хора стават косвени жертви на родителския "калъп", на езиковата и етническа рамка, на слабостта при отстояване на себето, на идейни, образователни догми и медийни манипулации,....
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
100. Ако с времето не си променил, не си развил, не си надградил и задълбочил твоя светоглед, твоят анализ за света, за хората, за живота, за Бог, за пътя си, за приоритетите ти в живота,. .. ако с годините не си станал по-добър в занаята си, в отношението си към другите, в действията на ръцете, на сърцето, на мозъка,… дали ще напреднеш и в духовността, дали ще спасиш душата си в този живот? Качеството непрестанно да надграждаме, да усложняваме съзнанието си, да „избистряме” и да се доближаваме до архетипа, който е заложен в нас – това е качество на Хората на духа.
Когато в младостта си обикалях различни деноминации /бахаи, кришнари,
баптисти, адвентисти,…/ само след
месец-два достигах онова, което те искаха от себе си и разбирах, че тази линия
те я следват от години и ще продължат да тъпчат
на това място докато са живи. Имам приятели от малък провинциален
град, които ми се обаждат през година-две-десет и когато това стане, разговора
е странен: те говорят за ония банални битовизми със същите думи, и със същата
логика, и със същия хъс, и със същите аргументи, както го правеха преди 10-20-30 години. За тях
времето е спряло! А заедно с него и вътрешната динамика в мозъка и душата! Между тях има строители, автомонтьори,
учители, един пастор, един дърводелец и няколко роднини. Всеки такъв случаен разговор или среща са като
странен кадър от моето далечно минало.
И отново: ако не се променя мисленето ти,
ако не се задълбочава анализата ти, ако не се избистря пъзела на живота в
главата ти непрестанно, периодично, … ако
мнението ти за политиката, за хората, за Бог, за извънземните, за важните и за
дребните неща, които искаш да постигнеш, плановете ти, мечтите ти, мирогледа ти,…. са същите, каквито са били преди 5, 10 или
повече години - това не се нарича
постоянство или характер, а се казва застой и инерция.
Духовността, спасението, смисъла е стръмна,
тясна пътека, която изкачваш не с крака, а с мозък, с воля, със сърце, с
характер. И всяка крачка е проверка на всички твои параметри. И всяка крачка е
подобряване и разгръщане на потенциала, на всички твои заложби. И всяка твоя „истина” днес
не след дълго ще ти открие врата към друга, но още
по-голяма истина.
Духовната пътека е за Хората на
развитието. За онези, които до вчера не
знаеха, че целия живот е свързан на квантово ниво, но днес сами са проумяли и
усетили връзката между всички живи
същества. За онези, които до вчера
мислеха, че Триединството - Бог е просто Разумна енергия, но днес анализът им ги изпраща в
други измерения, на друго ниво на съзнание, където Бог е хиляди неща скрити зад
научни термини, които те ще разнищят с подробности след още две-три години. За онези, чието съзнание от лесни,
еднолинейни операции вчера, днес започва
да отразява всичко, което го заобикаля – едновременно, в дълбочината, във
връзката, бедещето, значението, поуката,… с хиляди параметри отразени
и осмислени автоматично. За онези,
които от емоции, суета и „човешки” планове са преминали към вътрешен мир,
усещане за пълнота и ясен поглед към Картината на живота, върху която са
намерили своята малка чертичка – участие и спокойно я рисуват.
Разумният човек знае, кога трябва да тръгне
и как всичко се променя, и приема необходимите житейски завои като
част от пътя и без личен момент.
И ако има духовен импулс, и ако има натрупана карма и опит, и ако има
предопределение, разумният човек цял живот ще се променя, ще се развива, … ще иска повече от себе си, ще дава повече от
себе си, ще разкрива всеки параметър до границите му.
Няма духовно развитие, няма научно,
творческо, житейско постижение, ако не се развиваме непрестанно. Ако не сме по-умни, по-добри, по-практични от
миналата година – нито бизнеса ни, нито личния ни живот, нито дори спасението
на душата ни са в развитие. А за природата на всички светове, през които ни е отредено да преминем – онова, което не се развива става декор и трамплин за издигащите се духове.
Хората, които са лесни за хипноза, за
манипулация, за включване в суетата и интригата на този материален свят са
трудни за истината, за развитието, за поглед отвъд всеки хоризонт. И който сам си слага граници, и не иска нищо
от себе си, и не търси неистово пътеката на истината, и се страхува да променя
нещата около и вътре в себе си, и се плаши от всеки различен човек или
ситуация,… е слаб и непригоден за битката
за душата. За него всичко написано до тук е неясна
територия и нямам идея какво ще проумее, като тепърва започвам да разнищвам
мистичните светлини на Духовния свят, от който сме дошли!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
101. Навсякъде
пише, че Онзи, който е сътворил измеренията, материята, живота, … /както и
всички съзнателни и технически комбинации от тях/ ни обича като свои деца. Във всяка притча Той награждава по-добрия син
/лозаря и жълтиците/ и награждава трикратно Блудния. Има една симбиоза, с която трябва да свикнем
от сега, защото не можем да продължим дълго без да се примирим с нея. Тя е: Той ни обича*, но и очаква да се променяме, да
се „завръщаме”, да воюваме за душата си, да „ставаме по-съвършени”/Матей 5:48/. 
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
* Разбирането за „дълбоката държава” е само пример кой колко анализ влага в опознаване на света, който го заобикаля. За баба Гицка „президента трябва да е висок” и той управлява държавата. Но синът й в кръчмата знае, че в парламентарната република президента е главнокомандващ, който може да помилва, да налага вето, да назначава дипломати,… и общо взето това. Но брат му, който живее в града знае, че зад премиер и президент всъщност стоят икономически субекти здраво споени с разузнавателните служби. Но жената на брат му е анализирала и открила цялата тъмна пирамида на властта, за която баба Гицка даже не може да каже термините. Та тя, бабата все още мисли, че най-големия грях на политиците са големите им заплати и ако директно й обясниш какви цифри разпределят ония, които от години стоят на брега на „приходната река” – тя няма да ги разбере тия цифри, тя не е учила до там. А пък международното коренище сплетено от различни „дълбоки” държави е понятно само на единици! Всеки от нас достига различна дълбочина на реалността, според количеството информация и според качеството на мозъка!
** "... не хвърляйте бисерите на свинете, защото те ще ги стъпчат и ще се обърнат...." Библия В
младостта си, когато посещавах евангелистите, усетих силно настроение по
посока: Бог ме обича и ще ми прости
всичко! Това е много освобождаващо
психически, но технически не е вярно. Последните години пък има нова мода: идват
градивни вибрации от центъра на
Галактиката, … другия месец Земята ще премине в ново измерение, … Галактическата
федерация на светлината вече побеждава злото
и т.н.. Иска ни се нещо да се случи, някак отгоре и
по роднинска линия както си стоим в центъра на своя Аз, всичко да се уреди и автоматично да
попаднем – я в рая, я в пето измерение, я в редиците на безсмъртни и светли
същества.
Да, Бог
ни обича и в същото време е безкомпромисен: „дърво, което не дава плод се отсича
и се хвърля в огъня”.
Бог не
може да ти даде вяра, не може да те направи спокоен и позитивен, не може да ти
даде вдъхновение. Ти сам отговаряш за чистотата, за сърцето, за мислите, за светлината в очите си. Няма никаква житейска идея в това да се родиш тук, а да ти бъдат спестявани трудности,
изпитания, нещастия, само защото си възлюбеното дете. Може би като урок, може би като поправително наказание, но
Бог не ни спестява нищо, независимо, че повтаря колко ни обича. Благодарността, търпението, вътрешната
хармония**, … си ги създаваш сам, когато
станеш духовно пълноценен човек. Силното и богато съзнателно ядро изграждаш пак
сам, независимо дали и как разбираш кармата.
Бог те обича и те очаква, но съдбата и спасението ти са в твоите ръце. През всеки ден от този живот – ти си отговорния господар на живота си! Всяка твоя съзнателна промяна е стъпка напред /или назад/. И няма значение колко си умен, колко травмиращ е живота или пък колко разбираш този свят - никакви федерации, галактични вибрации или психически удобни религиозни идеи не могат да наградят безвъзмездно душата ти с хармония, чистота, щастие, спасение,… . И независимо от любовта, възхода ти е като пред огледало: ти крачка напред, Той крачка напред.
* Има стотици цитати и подкрепящи факти за Неговата любов към творбите си. Но дори в златния стих на Библията е отразен двустранния процес, в който единия обича и дава, а другия приема и вярва. /"Защото Бог толкоз възлюби света, че даде своя единороден син за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот'/. /по памет/
** Все по-често, все по-масово, все по-напористо и сред медиите, а впоследствие и сред повечето хора е негативното говорене, песимистичното настроение, деструктивното мислене. Чуй новините по телевизията, виж статиите в пресата, прочети малко из нета, поговори с колеги, седни на маса с приятели,.... и направи отчет колко от информацията е негативна и колко позитивна. Знаем резултата, нали? Това "увлечение" отвъд фактите прогресира и е част от борбата за твоята душа, защото няма пълноценно развитие за духовното същество, което непрекъснато плува в ниски вибрации. Още като ученик разбрах, че е по-градивно да похвалиш човека, да говориш само добри думи, да намираш оптимистичната версия, да забравиш думите с негативен знак, да провокираш усмивката на другите. Не може да си добър човек, а да използваш негативни думи. Не може да имаш силна вяра, а да си песимист. Не може да си интелигентен, а да поддаваш на апокалиптична, консперативна информация. Не може да си достолепна личност, а да клюкарстваш, да критикуваш, да осъждаш хората около себе си. Не може да си щастлив и разумен, а да се занимаваш с интриги, с политика, с ровичкане в живота на другите. Не мога да си представя извисяваща се душа, която говори негативно, мисли песимистично, изпитва "ниски" емоции.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
* Разбирането за „дълбоката държава” е само пример кой колко анализ влага в опознаване на света, който го заобикаля. За баба Гицка „президента трябва да е висок” и той управлява държавата. Но синът й в кръчмата знае, че в парламентарната република президента е главнокомандващ, който може да помилва, да налага вето, да назначава дипломати,… и общо взето това. Но брат му, който живее в града знае, че зад премиер и президент всъщност стоят икономически субекти здраво споени с разузнавателните служби. Но жената на брат му е анализирала и открила цялата тъмна пирамида на властта, за която баба Гицка даже не може да каже термините. Та тя, бабата все още мисли, че най-големия грях на политиците са големите им заплати и ако директно й обясниш какви цифри разпределят ония, които от години стоят на брега на „приходната река” – тя няма да ги разбере тия цифри, тя не е учила до там. А пък международното коренище сплетено от различни „дълбоки” държави е понятно само на единици! Всеки от нас достига различна дълбочина на реалността, според количеството информация и според качеството на мозъка!
" ... на децата мляко на мъжете месо" Хермес
*** Властта над живота, над съдбата, над материята е крайна фаза в духовното израстване на въплътения дух. Едва след възкресението Христос казва на учениците си "...защото ми се даде всяка власт на небето и земята". Тази изява на духа се вижда във всичко, дори очите го изразяват, дори биолуминисценцията го изразява /вътрешна сила и спокойствие водят до светлина/ и по иконите е отразено.
**** на автогарата в Тутракан една циганка "неволно" ми беше взела куфарчето, в което носех, освен всичко друго, но и стари /1850-1870г./ биографични книги за Христос. Това беше във времето, в което това беше подсъдно /младите нямат идея/. Седмица по-късно ми се обадиха от тамошното РПУ и с тежък селски тон по телефона ме попитаха: "Познавате ли някой си Исус Христос?". .... една от многото ми срещи със властта - колкото комични, толкова и съдбоносни!
***** Винаги, когато темата е важна, значима, съдбоносна първо я обмислям дълбоко, после се допитвам до дебелите книги и накрая "питам" Акаша. В една част от случаите информацията ми се разминава и категорично отговорите "отгоре" са верни - с дати, с цифри, с лаконичната си и почти математична логика и изказ!
**** на автогарата в Тутракан една циганка "неволно" ми беше взела куфарчето, в което носех, освен всичко друго, но и стари /1850-1870г./ биографични книги за Христос. Това беше във времето, в което това беше подсъдно /младите нямат идея/. Седмица по-късно ми се обадиха от тамошното РПУ и с тежък селски тон по телефона ме попитаха: "Познавате ли някой си Исус Христос?". .... една от многото ми срещи със властта - колкото комични, толкова и съдбоносни!
***** Винаги, когато темата е важна, значима, съдбоносна първо я обмислям дълбоко, после се допитвам до дебелите книги и накрая "питам" Акаша. В една част от случаите информацията ми се разминава и категорично отговорите "отгоре" са верни - с дати, с цифри, с лаконичната си и почти математична логика и изказ!
Коментари
Публикуване на коментар